Елисавета Багряна Как солнце Като слънце

„КАТО СЛЪНЦЕ” („КАК СОЛНЦЕ”)
Елисавета Любомирова Белчева/Багряна (1893-1991 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Евгения Шарова, Николай Штирман


Елисавета Багряна
КАТО СЛЪНЦЕ

Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.
 
Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.
 
Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява – греховна и свята.
 
Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан –
любовта – съвестта на земята.


Елисавета Багряна
КАК СОЛНЦЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Евгения Шарова)

Как семя,
Как семя пшеницы,
Что ветер посеял крылатый,
В душу твою проникая,
Прорастает и созревает.

Как птаха,
Как малая птаха,
Что с южных морей прилетела,
Чьё сердце невинно и смело,
Поёт и гнездо завивает.

Как солнце,
Как Божие солнце,
Над жизнью – короткой и бедной,
Над днём нашим самым последним,
Восходит – в грехе и святая.

Как песня,
Как матери песня,
Услышанная на чужбине,
Заблудшую душу обнимет.
Любовь – это совесть земная.


Елисавета Багряна
КАК СОЛНЦЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Николай Штирман)

Как зёрнышко,
как просяное зёрнышко,
её крылатый ветер сеет,
она внезапно прорастёт в душе
растет в ней, колосится, зреет.

Как птичка,
как маленькая птичка,
через моря свершив полёт,
в сердце невинно спит,
свила гнездо там и поёт.

Как солнце
как солнце божье,
над нашей жизнью краткой, бедной,
и даже в день последний
взойдёт она – греховной и святой.

Как песня,
как песня матери,
внезапно на чужбине,
разит заблудшего в пути –
любовь – то совесть ведь земли.


Рецензии
Как зёрнышко,
как просяное зёрнышко,
её крылатый ветер сеет,
она внезапно прорастёт в душе
растет в ней, колосится, зреет.

Как птичка,
как маленькая птичка,
через моря свершив полёт,
в сердце невинно спит,
свила гнездо там и поёт.

Как солнце
как солнце божье,
над нашей жизнью краткой, бедной,
и даже в день последний
взойдёт она - греховной и святой.

Как песня,
как песня матери,
внезапно на чужбине,
разит заблудшего в пути -
любовь - то совесть ведь земли.

Николай.

Штирман   29.11.2020 13:16     Заявить о нарушении
Спасибо за перевод, друже Николай.
Здоровья и удачи!
К.

Красимир Георгиев   06.12.2020 20:51   Заявить о нарушении
Спасибо за отклик и пожелания, Красимир. Взаимно.

Николай.

Штирман   07.12.2020 09:49   Заявить о нарушении