К. Р. Умолкли рыдания бури кипучей

„ЗАМЛЪКНАХА ВОПЛИ НА БУРЯ СУРОВА” („УМОЛКЛИ РЫДАНИЯ БУРИ КИПУЧЕЙ”)
Константин Константинович Романов (1858-1915 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


К. Р.
ЗАМЛЪКНАХА ВОПЛИ НА БУРЯ СУРОВА

Замлъкнаха вопли на буря сурова,
клокочеща бездна вълни разпиля;
зад облак луната изплува отново,
над морската шир тишина се разля.

В борба непрестанна със страсти метежни
е пак победен ненаситен недъг
и с нова надежда, с власт нова безбрежна
отново ще зрей тържествуващ наш дух!


Ударения
ЗАМЛЪКНАХА ВОПЛИ НА БУРЯ СУРОВА

Замлъ́кнаха во́пли на бу́ря суро́ва,
клоко́чешта бе́здна вълни́ разпиля́;
зад о́блак луна́та изплу́ва отно́во,
над мо́рската ши́р тишина́ се разля́.

В борба́ непреста́нна със стра́сти мете́жни
е па́к победе́н ненаси́тен недъ́г
и с но́ва наде́жда, с власт но́ва безбре́жна
отно́во ште зре́й тържеству́вашт наш ду́х!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


К. Р.
УМОЛКЛИ РЫДАНИЯ БУРИ КИПУЧЕЙ

Умолкли рыдания бури кипучей,
Клокочущей бездны волна улеглась;
Опять выплывает луна из-за тучи,
Над гладью морской тишина разлилась.

В борьбе непрестанной с мятежною страстью
Опять побежден ненасытный недуг,
И с новою силой, и с новою властью
Воспрянет опять торжествующий дух!

               1883 г.



---------------
Руският поет, драматург и преводач Константин Романов (велик княз Константин Константинович Романов) с поетичен псевдоним К. Р. е роден на 10/22 август 1858 г. в селището Стрелна близо до Санкт Петербург. Член е на руското императорско семейство (син е на великия княз Константин Николаевич и на великата княгиня Александра Йосифовна, внук на Николай Първи). Получава разностранно академично домашно образование. Пише поезия от юношеска възраст, първото му публикувано стихотворение е от 1882 г. в сп. „Вестник Европы”. Участва в далечни плавания в Средиземно море и Атлантическия океан. Участник е в Руско-турската война от 1877-1878 г. Президент е на Академията на науките в Санкт Петербург (1889 г.), генерал-майор (1894 г.), почетен член на Московския университет (1895 г.), генерал-лейтенант (1901 г.), генерал от пехотата (1907 г.), генерал-инспектор (1910 г.). Превежда на руски трагедии на Шилер, Гьоте и Шекспир. Автор е на драмата „Царь Иудейский” (1912 г.) и на стихосбирките „Стихотворения 1879-1885 годов” (1886 г.), „Севастиан-мученик” (1888 г.), „Новые стихотворения К. Р.” (1889 г.), „Третий сборник стихотворений К. Р.” (1900 г.) и „Стихотворения К. Р.” (1901 г.). Умира на 2/15 юни 1915 г. в гр. Павловск.