Слободан Стоядинович Литературна вечер

„ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР”
Слободан Стоядинович (1948-2011 г.)
                Сербские поэты
                Переводы: Красимир Георгиев, Николай Штирман


Слободан Стоядинович
ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР (перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев)

Пълна зала, на трибуната – поет.
На челото му пише: „Нищо!”
Бурни аплодисменти!
Криеш се от себе си на публични места.
Дърпаш напред безделието, със същата ръка пишеш.
Ти си най-недействителният: съществуваш.


Слободан Стоядинович
ЛИТЕРАТУРНЫЙ ВЕЧЕР (перевод с сербского языка на русский язык: Николай Штирман)

Полный зал, на трибуне – поэт.
На лбу его написано: „Ничто!”
Бурные аплодисменты!
Ты прячешься от себя в публичных местах.
Во главу угла ставишь безделье, пишешь о том же рукой.
Ты не живёшь: Ты существуешь.




---------------
Сръбският поет, преводач и литературовед Слободан Стоядинович (Слободан Стојадиновић) е роден на 2 май 1948 г. в гр. Ниш. Публикува поезия, проза и литературна критика. Автор е на стихосбирките „Временик” (1973 г.), „Темељник” (1978 г.), „Панорник” (1985 г.), „Данајски дарови” (1987 г.), „Карарука” (1990 г.), „Чудеова певања” (1992 г.), „Il suoko nero” (1992 г.), „Полицијски час” (1994 г.), „Данайски дарове” (1996 г.), „Песме” (1996 г.), „Рапсодија страха” (1998 г.), „Бројање до један” (1999 г.), „Униније” (2002 г.), „Можданик” (2003 г.), „Распасана команда” (2006 г.), „Крчанов блок” (2009 г.) и „Бројање до један” (2010 г.). Поезията му е превеждана на английски, френски, италиански, руски и български език. Умира на 11 април 2011 г. в Белград.