Автор: Р. Русев
Понякога,
когато духа вятър
тополите шумят.
Огъват се,
но не могат да се наведат,
защото ще се счупят.
А после на дявола изпих абсента -
поисках отново живот.
Огнен,
зелено отровен,
като преминал през пръстите
пясъчен дъжд.
Отпил от граала на човешкото его
животът отвори очи
и към света отворя небето
в друм като музика в синьо са дни.
Мрежа на паяче
прозира през синьото,
а вечер идват светулките
и става полето на светещи точки,
и теменужено лятно,
когато има вървящ до теб мъж.
Шум на море,
стъпки където вълната
попива във пясъка
и една безнадеждна любов...
Понякога
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120101803745
Свидетельство о публикации №120101803745
Рецензии