автор: Йорданка Радева
Мокри стъпки крачат по асфалта,
следи оставят скоро след дъжда.
Ти ме чакаш дълго- дълго някъде,
а отсреща под чадъра аз мълча.
И се питам мълком още... питам,
що ли е тъй луда тази наша любов.
А как обичам по късно в следобеда
да мечтая единствено само за теб.
И си мисля за тебе... мисля си още
как ме чакаш под дъжда замечтан.
А аз отсреща те пред локвата чакам
и се смея на теб,а после и на дъжда.
В дъжда
© Copyright: Йорданка Радева, 2020
Свидетельство о публикации №120100906096
Свидетельство о публикации №120100906096
Рецензии
