Пара, значит - пора В духе Хлебникова

Пара,
значит - 
пора,
опара
взошла
с утра,
стих
льётся
через
края,
звеню,
как
гитара я,
желаю я
всем добра,
бодра
вновь душа
моя....
Небо,
облачная
сигара,
живу,
своих
чувств
не тая,
искусств
на земле
не мало,
но только
меня забрала
поэзия 
в плен, друзья,
стихи забывать
нельзя...            
 


Рецензии