Автор: Р. Русев
Свърши се,
тръгнах към джендема,
а подир мен опашка от народ.
Кой за сеир, друг за помен,
за хляб, кюфтета, житени зърна.
От първото за мен -
" Бог да прости;"
та до последното наздраве
на кварталния пияница.
Преди това-
поп, молитва, гроб и пръст,
купчина, която
след последното амин,
набързо хвърлена с лопата
буци тропащи върху ковчега.
И тръгващите хора
поели във ръце миросаното жито
и всеки в своя път,
а жегата е мълчаливо време
без спомени за теб.
И дали е скръб?
И дали е скръб?
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120091707721
Свидетельство о публикации №120091707721
Рецензии