Борис Божнев Христос родился Христос роди се

„ХРИСТОС РОДИ СЕ” („ХРИСТОС РОДИЛСЯ”)
Борис Борисович Гершун/ Божнев (1898-1969 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Борис Божнев
ХРИСТОС РОДИ СЕ

Христос роди се. Ний отсечени елхички взехме.
Веднага стана нужен – за да я поставим – кръст...
Тъма... В ръката ти – топор, в ръката ми – двуцевка...
По-скоро, друже, вън от страшното околовръст...


Ударения
ХРИСТОС РОДИ СЕ

Христо́с роди́ се. Ний отсе́чени елхи́чки взе́хме.
Ведна́га ста́на ну́жен – за да я поста́вим – кръ́ст...
Тъма́... В ръка́та ти – топо́р, в ръка́та ми – двуце́вка...
По-ско́ро, дру́же, въ́н от стра́шното околовръ́ст...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Божнев
ХРИСТОС РОДИЛСЯ

Христос родился. Мы срубили маленькую елку.
И сразу нужен стал – чтобы ее поставить – крест…
Темно… В твоей руке – топор, в моей руке – двухстволка…
Скорей, мой друг, скорей уйдем от этих страшных мест…



---------------
Руският поет, художник и музикант Борис Божнев (Борис Борисович Гершун/ Божнев) е роден на 24 юли/5 август 1898 г. в гр. Ревел (Талин), Естония. Детството и юношеството му преминават в Петербург. През 1919 г. емигрира във Франция. Като поет дебютира в сборник „Русская лирика”, издаден в България през 1920 г. През 1924 г. в московския алманах „Недра” излизат 3 негови стихотворения (следващите публикувани в Русия негови стихове излизат чак след 67 години – през 1991 г.). Членува в емигрантски литературни обединения в Париж като „Палата поэтов”, „Через” и „Гатарапак”. Работи като преписвач на ноти, занимава се с живопис. Автор е на стихосбирките „Борьба за несуществование” (1925 г.), „Фонтан” (1927 г.), „Скорбь 2 – Утешь 4” (1929 г.), „Silentium sociolo-gicum” (1936 г.), „Альфы с пеною омеги” (1936 г.), „Саннодержавие” (1939 г.), „Утешенность разрушения” (1939 г.), „Элегия эллическая” (1940 г.), „Оратория для дождя, мужского голоса и тумана” (1948 г.), „Колокольный звон над Царство Божие внутри нас” (1948 г.), „Фуга светлых снегов” (1948 г.), „Уход солдат на русско-японскую войну” (1949 г.), „Высоко белеющие строки и свист площади” (1949 г.) и „Утро после чтения Братьев Карамазовых” (1949 г.). Много от книгите му са самиздатски, в тираж до стотина бройки и с авторски рисунки. След Втората световна война живее в Южна Франция. Умира на 24 декември 1969 г. в Марсилия.