Раиса Романова Майские грозы над жизнью моей разгу

„МАЙСКАТА БУРЯ НАД МОЯ ЖИВОТ СЕ РАЗПАЛИ” („МАЙСКИЕ ГРОЗЫ НАД ЖИЗНЬЮ МОЕЙ РАЗГУЛЯЛИСЬ”)
Раиса Александровна Романова (1943-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Раиса Романова
МАЙСКАТА БУРЯ НАД МОЯ ЖИВОТ СЕ РАЗПАЛИ

Майската буря над моя живот се разпали...
Боса излязла в обраслия рошав сив двор,
сякаш вкопана заставам. Живот, за това ли
сила събрахме с теб в този безбрежен простор,

да се стаяваме днес от небесния огън
и да се крием под крехкото още крило,
ласкави струи от мляко небесно да гоним,
вятъра да се боим да докоснем с чело?

Сякаш ненужно шише е, живота превалям!
Бий, барабан! Още малко гуляя по път!
Славеите там под Курск ли вовек са заспали?
Ето, в Припят обясняват, че бобрите мрат.

Моя съдба, като мълния над пепелище!
Своя глас хвърлям в последен съдбовен разбег!
Наша родина! Земя наша! Дом наш! О, гробище!
Знаеш ли ти за какво съм родена в тоз век?


Ударения
МАЙСКАТА БУРЯ НАД МОЯ ЖИВОТ СЕ РАЗПАЛИ

Ма́йската бу́ря над мо́я живо́т се разпа́ли...
Бо́са изля́зла в обра́слия ро́шав сив дво́р,
ся́каш вкопа́на заста́вам. Живо́т, за това́ ли
си́ла събра́хме с теб в то́зи безбре́жен просто́р,

да се стая́ваме днес от небе́сния о́гън
и да се кри́ем под кре́хкото о́ще крило́,
ла́скави стру́и от мля́ко небе́сно да го́ним,
вя́търа да се бои́м да доко́снем с чело́?

Ся́каш нену́жно шише́ е, живо́та прева́лям!
Би́й, бараба́н! О́ще ма́лко гуля́я по пъ́т!
Сла́веите там под Ку́рск ли вове́к са заспа́ли?
Е́то, в Припя́т обясня́ват, че бо́брите мра́т.

Мо́я съдба́, като мъ́лния над пепели́ще!
Сво́я глас хвъ́рлям в после́ден съдбо́вен разбе́г!
На́ша роди́на! Земя́ на́ша! До́м наш! О, гро́бище!
Зна́еш ли ти за какво́ съм роде́на в тоз ве́к?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Раиса Романова
МАЙСКИЕ ГРОЗЫ НАД ЖИЗНЬЮ МОЕЙ РАЗГУЛЯЛИСЬ

Майские грозы над жизнью моей разгулялись...
Выйду босая в заросший нечесаный двор, –
Стану, как вкопана: – Жизнь! Для того ль разгонялись,
Силу набрали и вышли с тобой на простор, –

Чтобы теперь от небесного грома таиться,
Голову прятать под только окрепшим крылом,
Млека небесного ласковых струй сторониться,
Ветра парного бояться коснуться челом?!

Выброшу жизнь, как ненужную склянку, под струи!
Бей, барабан! Погуляю еще до поры!
Может, под Курском соловушки навек уснули?..
В Припяти, вон, говорят, умирают бобры.

Вспыхни, судьба моя, молнией над пепелищем!
Вскину свой голос в последний отпущенный раз!
Родина наша! Земля наша! Дом наш! Кладбище!
Знаешь ли ты, для чего я в сей век родилась?!



---------------
Руската поетеса и преводачка Раиса Романова (Раиса Александровна Романова) е родена на 27 януари 1943 г. в гр. Мензелинск, Татарска ССР. Първата й поетична публикация е от 1960 г. във в. „Молодая гвардия”. Две години учи в Курския педагогически институт, завършва литературния институт „Максим Горки” (1971 г.). Работи в различни московски издателства: „Молодая гвардия”, „Правда”, „Современник”, „Советская Россия”, „Советский писатель”, „Евроросс”, „Московский писатель”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.) и на Съюза на писателите на Русия (1995 г.). Съставител е на литературния алманах „Алтарь” и на тритомната антология „Ладанка”. Член-кореспондент е на Академията за поезия на Русия. Превежда поезия от езици на народите на СССР и от сръбски. Автор е на стихосбирките „Подорожник” (1976 г.), „Канва” (1977 г.), „Под утренним лучом” (1979 г.), „Два пространства” (1986 г.), „По следу Челубея” (1991 г.), „Тьма золотая” (1992 г.), „Любви во имя” (1997 г.), „В эти холода” (1997 г.), „Ладанка” (2000 г.), „Душа скорбит о мёртвых и живых” (2003 г.), „Цветы и свечи” (2005 г.) и др. Умира на 4 септември 2014 г. в Москва.