Тамара Жирмунская Набросок с натуры Скица от натур

„СКИЦА ОТ НАТУРА” („НАБРОСОК С НАТУРЫ”)
Тамара Александровна Жирмунская (р. 1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Тамара Жирмунская
СКИЦА ОТ НАТУРА

Тече реката, а не трябва да е в теч,
прозира, в клони сплетени се буни.
Път в планината, сякаш божа реч,
под планината път – две сетни думи.

На четри кръста ме плени с жарта
в стил староруски църква избеляла,
резето на ръждивата врата
поне за миг крадците щом забавя.

Обичам тоз божур околовръст,
нарастващ месец до камбанария,
Таруса, без която би бил пуст
и Мюнхен, пълен с разни чудесии.

               * Таруса – град в Калужка област в Русия.


Ударения
СКИЦА ОТ НАТУРА

Тече́ река́та, а не тря́бва да е в те́ч,
прози́ра, в кло́ни спле́тени се бу́ни.
Път в планина́та, ся́каш бо́жа ре́ч,
под планина́та пъ́т – две се́тни ду́ми.

На че́три кръ́ста ме плени́ с жарта́
в стил старору́ски цъ́рква избеля́ла,
резе́то на ръжди́вата врата́
поне́ за ми́г крадци́те щом заба́вя.

Оби́чам тоз божу́р околовръ́ст,
нара́стващ ме́сец до камбанари́я,
Тару́са, без коя́то би бил пу́ст
и Мю́нхен, пъ́лен с ра́зни чудеси́и.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Тамара Жирмунская
НАБРОСОК С НАТУРЫ

Река течет и там, где не должна бы течь,
сквозит, струясь, в переплетеньях веток.
Путь в гору, как возвышенная речь,
путь под гору – два слова напоследок.

Люблю, люблю жар четырех крестов,
белянку-церковь в старорусском стиле,
на ржавой двери маленький засов,
чтоб воры хоть на миг повременили.

Люблю, люблю пионов чахлый куст,
растущий месяц с колокольней вровень
и всю Тарусу, без которой пуст
ваш Мюнхен, полный всяческих диковин.



---------------
Руската поетеса, писателка, литературовед и преводач Тамара Жирмунская (Тамара Александровна Жирмунская) е родена на 22 март 1936 г. в Москва. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1958 г.). От 1954 г. публикува поезия в издания и алманаси като „Новый мир”, „Знамя”, „Дружба народов”, „Октябрь”, „Континент”, „Дети Ра”, „Крещатик”, „Иерусалимский журнал”, „Истоки”, „До и после”, „Кольцо А”, „Коростель”, „Родная речь”, „Юрьев день” и др. Работи в редакциите на в. „Труд” и сп. „Крестьянка”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г., през 1979 г. е изключена, през 1981 г. е възстановена) и на Руския ПЕН-център. Автор е на книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Район моей любви” (1962 г.), „Забота” (1968 г.), „Грибное место” (1974 г.), „Нрав” (1988 г.), „Праздник” (1993 г.), „Конец сезона” (1996 г.), „Короткая пробежка” (2001 г.), „Ум ищет Божества” (2006 г.), „Я сын эфира, Человек” (2009 г.), „Киви” (2009 г.) и „Никто не прав, никто не виноват” (2020 г.). От 1999 г. живее в гр. Мюнхен, Германия.