Димитыр Бояджиев. Страх

Боязън

На твоя праг ме среща и провожда
една и съща мисъл безутешна
и горестно сърцето ми пробожда:
ти си така безгрижна и безгрешна...

Ти си така безгрешна и безгрижна!
И очарован, аз в боязън гасна:
зад мен стои тревожна, неподвижна
на миналото сянката безстрастна.
 
В лазура на душата твоя млада,
при нежни сънища, о сън отрада,
ти приласкай и мене, безутешен. 

Клони към заник моя ден безкраен...
И мисля все за тебе с вопъл таен:
«И аз съм чист! Като дете безгрешен!»

Димитър Бояджиев



Страх

Тобою встечен будь ли, проведён, я
одной и той же мыслью безутешной
терзаем еженощно и подённо:
о, сколь ты столь беззаботна и безгрешна...

А ты всё так безгрешна, беззаботна!
В очарованье весь от страха гасну,
былого тенью спутан и обротан–
а та темна, прохладна и бесстрастна.

В лазури молодой души жду ласки
из сновиденья нежного, из сказки,
я, бденьем стерегущим безутешен!

У закату день клонится мой бескрайний,
а ум пронзён всё тем стенаньем тайным:
«Я также чист! И что дитя безгрешен!»

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы