Олжас Сулейменов Волчата Вълчета

„ВЪЛЧЕТА” („ВОЛЧАТА”)
Олжас Омарович Сулейменов (р. 1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Олжас Сулейменов
ВЪЛЧЕТА

Човек в степта.
Вървеше дълго, дълго.
Къде? Защо?
Неясно е това.
Видя в котловина обрасла вълк той,
по-точно – бе вълчица,
майка тя...

Лежеше сред пелиновите храсти,
озъбена с последна вълча жал.
От гърлото й плуваше ужасно
на тласъци кръв, гъста като кал.

Кой беше? Вълк или ловджийско куче?
Не знаят слепите вълчета. В страх
те, бутайки се и скимтейки, сучат
от майката безжизнена до тях.

Вълчетата в глада си не откриха
как копърът ухае и със стръв,
притиснати към мама, жадно пиха
изстиващата нейна гъста кръв.

И с глътките отпиваха мъст мощно.
Кому?
На всеки!
Няма да простят.
Ще отмъщават всеки сам, не общо.
А срещнат ли се,
там ще си мъстят.

Човекът продължи по пътя кален.
Къде? Защо?
Не ще узнаеш ти.
Ловец на вълци бе,
но ги пожали,
че нямат мама да ги защити.


Ударения
ВЪЛЧЕТА

Чове́к в степта́. Върве́ше дъ́лго, дъ́лго.
Къде́? Защо́? Нея́сно е това́.
Видя́ в котловина́ обра́сла въ́лк той,
по-то́чно – бе вълчи́ца, ма́йка тя́...

Леже́ше сред пели́новите хра́сти,
озъ́бена с после́дна въ́лча жа́л.
От гъ́рлото й плу́ваше ужа́сно
на тла́съци кръв, гъ́ста като ка́л.

Кой бе́ше? Въ́лк или ловджи́йско ку́че?
Не зна́ят сле́пите вълче́та. В стра́х
те, бу́тайки се и скимте́йки, су́чат
от ма́йката безжи́знена до тя́х.

Вълче́тата в глада́ си не откри́ха
как ко́пърът уха́е и със стръ́в,
прити́снати към ма́ма, жа́дно пи́ха
изсти́ващата не́йна гъ́ста кръ́в.

И с глъ́тките отпи́ваха мъст мо́щно.
Кому́? На все́ки! Ня́ма да простя́т.
Ще отмъща́ват все́ки са́м, не о́бщо.
А сре́щнат ли се, та́м ще си мъстя́т.

Чове́кът продължи́ по пъ́тя ка́лен.
Къде́? Защо́? Не ще узна́еш ти́.
Лове́ц на въ́лци бе, но ги пожа́ли,
че ня́мат ма́ма да ги защити́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олжас Сулейменов
ВОЛЧАТА

Шёл человек.
Шёл степью, долго, долго.
Куда? Зачем?
Нам это не узнать.
В густой лощине он увидел волка,
Верней, волчицу,
А, точнее, мать...

Она лежала в зарослях полыни,
Откинув лапы и оскалив пасть.
Из горла перехваченного плыла
Толчками кровь, густая, словно грязь.

Кем? Кем? Волкoм? Охотничьими псами?
Слепым волчатам это не узнать.
Они, толкаясь и ворча, сосали
Большую неподатливую мать.

Голодные волчата позабыли,
Как властно пахнет в зарослях укроп.
Они, прижавшись к маме, жадно пили
Густую холодеющую кровь.

С глотками в них входила жажда мести.
Кому?
Любому.
Лишь бы не простить.
И будут мстить
В отдельности,
Не вместе.
А встретятся –
Друг другу будут мстить.

И человек пошёл своей дорогой.
Куда?.. Зачем?..
Нам это не узнать.
Он был волчатник,
Но волчат не тронул,
Ребят уже не защищала мать...
               


---------------
Руският и казахски поет, писател и литературовед Олжас Сулейменов (Олжас Омарович Сулейменов) е роден на 18 май 1936 г. в Алма Ата. Пише поезия на руски език. Първите му публикувани стихотворения са във в. „Литературная газета” през 1959 г. Завършва Казахския държавен университет (1959 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1961 г.). Работи като гл. редактор на сценарна колегия към киностудия „Казахфильм”, зав.-отдел в сп. „Простор”, секретар на Съюза на писателите на Казахстан, председател на Казахския комитет за връзки с писателите от Азия и Африка, зам.-председател на Комитета по връзки със страните от Азия и Африка, депутат, член на Президиума на Казахска ССР, депутат от Върховния съвет на СССР, Председател на Държавния комитет по кинематография, първи секретар на Съюза на писателите на Казахстан, секретар на Съюза на писателите на СССР. От 1992 г. е почетен председател на Съюза на писателите на Казахстан. Извънреден и пълномощен посланик на Република Казахстан в Италия (1995-2001 г.), постоянен представител на Казахстан в ЮНЕСКО (от 2002 г.). Автор е на над 60 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Аргамаки” (1961 г.), „Земля, поклонись человеку” (1961 г.), „Солнечные ночи” (1962 г.), „Ночь-парижанка” (1963 г.), „Доброе время восхода” (1964 г.), „Год обезьяны” (1967 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Глиняная книга” (1969 г.), „Над белыми реками” (1970 г.), „Повторяя в полдень” (1973 г.), „Каждый день – утро” (1973 г.), „Круглая звезда” (1975 г.), „АЗ и Я” (1975 г.), „Определение берега” (1976 г.), „Трансформация огня” (1983 г.), „Избранное” (1986 г.), „Преодоление” (1987 г.), „От января до апреля” (1989 г.), „Свиток” (1989 г.), „Собрание сочинений” (в 8 тома, 2004 г.), „И в каждом слове улыбался бог” (2011 г.), „Азиатские костры” (2018 г.) и др. Народен писател на Казахска ССР, герой на труда на Казахстан. Има казахско, руско и швейцарско гражданство.