Убежище - 24. 08. 2020

Убежище

В тази малка ежедневна стая търся убежище и се крия. Тук е искрената усмивка в дневното забвение на отмиващите подробности, тук е изкуствената усмивка, тук е спонтанната нервна усмивка, която не значи нищо. Всяка усмивка и смях е сякаш кражба и обида – към себе си и към миналото. Убежището не е никакво убежище. Не искам да затворя вратата на тази стая. Затварянето на вратата ще е кражба и обида – към себе си и към миналото. През прозореца погледнаха, пред дверите отново се показаха спомените, както всеки минал и следващ ден, обгърнати в своята тъмнота, със своите тежки укорителни очи и погледи. В редица там. В редица стояха, знаеха, че ги очаквам, знаех какво ще последва. Преструваха се, че ще поостанат там, или ще влязат бавно и поединично. Опитваха се иззад тях да покажат лице някои по-светли, може би щастливи - не успяваха да се промъкнат. Пред вратата на тази малка ежедневна стая на моята душа, отново се появиха, погледнаха и тръгнаха. Прекрачиха, носейки със себе си чувствата за вина, угризения и съжаления. Не влязоха, а се втурнаха към мен. Превърнаха се във вълна, заляха ме и ме потопиха. Вълна от болката на невъзвратимостта и невъзможността да поправиш непоправимото. За пореден път тази вълна ме затисна и започна да ме задушава.
В пространство от 10 метра можеш да изминеш километри...

24.08.2020