Без спомен - 21. 08. 2020
За мен е „спомен“ само мъртва дума –
аз чувствам я отровна за ума,
навяваща тъга непоносима,
напомня за живот невъзвратим.
Не „спомен“, а „реалността“ избирам –
таз дума постоянно във ума,
дори ако за вас е нереалност…
че всичко що се случва тук в света –
през тънката мембрана невидима -
мембрана структурна на „тъканта“
– процежда се, копира се и Там
реално е макар да е в Отвъдността.
Затуй, не в „спомен“, а „отвъд“ „реално“
в живота всичко скъпо Там остава,
и с Тях макар за нас съвсем незнайно,
и с Тях душите ни с любов общуват.
/в душите ни общуването продължава/
/в душата връзката ни продължава/
За мен е „спомен“ само мъртва дума –
аз с Тях в душата си с любов общувам.
21.08.2020
Свидетельство о публикации №120082107430