Мама
Моята майка – моята майчица – мама
Душата на мама – моята душа
Сърцето на мама – моето сърце
Очите на мама – моите очи
Ръцете на мама – моите ръце
Нозете на мама – моите нозе
Болките на мама – моите болки
Мъката на мама – моята мъка
Страданието на мама – моето страдание
Надеждите на мама – моите надежди
Мечтите на мама – моите мечти
Радостта на мама – моята радост
Щастието на мама – моето щастие
Сънищата на мама – моите сънища
Ръцете на мама – моите ръце
Очите на мама – моите очи
Сърцето на мама – моето сърце
Душата на мама – моята душа
Моята душа – душата на мама
Моето сърце – сърцето на мама
Моите очи – очите на мама
Моите ръце – ръцете на мама
Моите нозе – нозете на мама
Моите болки – болките на мама
Моята мъка – мъката на мама
Моето страдание – страданието на мама
Моите надежди – надеждите на мама
Моите мечти – мечтите на мама
Моята радост – радостта на мама
Моето щастие – щастието на мама
Моите сънища – сънищата на мама
Моите ръце – ръцете на мама
Моите очи – очите на мама
Моето сърце – сърцето на мама
Моята душа – душата на мама
Очите на мама – моята душа
Душата на мама – моите очи
Сърцето на мама – моето сърце
Душата на мама – моята душа
Надеждите на мама – моята душа
Мечтите на мама – моето сърце
Сърцето на мама – моето сърце
Душата на мама – моята душа
Моите ръце – ръцете на мама
Моите очи – очите на мама
Моето сърце – сърцето на мама
Моята душа – душата на мама
21.08.2020
*** Пътувахме за село - при баба и дядо.
Локомотивите бяха с въглища. Покрай прозорците бълваха облаци черен дим.
В купетата над седалките имаше някакви метални скари за поставяне на куфари и багаж. За тях се закачаха детски люлки (малки мрежести хамаци). По време на пътуването те висяха във въздуха по средата на купето. Мама ме слагаше в такава люлка...
Мама - 21. 08. 2020
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120082100658
Свидетельство о публикации №120082100658
Рецензии
Хареса ми! Яворова поетика, топъл полъх от нашето светло минало...
Чудесна поетична творба!
К.
Красимир Георгиев 21.08.2020 08:53 • Заявить о нарушении
Чудесна поетична творба!
К.
Красимир Георгиев 21.08.2020 08:53 • Заявить о нарушении
Нямам никакви спомени дали и кога сме чели като ученици произведения на Яворов в часове по литература. Възможно е да има нещо подобно.
Всъщност, поколебах се сега дали да не нанеса промяна и да отстраня текста за влака. Щях да го направя или да го допълня, ако вече не беше "запечатано" с тази хвалебствена рецензия.
Това, което си мислех и щях да добавя, или просто щях да отстраня текста за влака, е, че този спомен е визуален, наистина интересно е, че си спомням това от съвсем отдавнашни детски години, когато съм бил малък, но споменът е просто само визуален.
А всичко, което е в текста нагоре, е чувство, възприятие, усещане, същност, извиращи от последните ни години заедно с майка; макар че представлява и общо чувство, възприятие, усещане от цял живот, от цял живот заедно с татко, всички спомени през многото ни години назад във времето, но изразява особено, специално и много силно и всички чувства, напластявания в съзнанието, в душата, отражението - визуално, емоционално, умозрително, съзнателно и във всякакви други форми произхождащо, произтичащо, изразяващо се, оформяло се в последния период от години, и особено когато майка вече беше слаба, уязвима, разчитаща на помощ, примирена, надяваща се, мечтаеща пак, безпомощна, и пак добра... Не знам за кого Яворов може да е писал нещо подобно. И каква прилика въобще би могло да има във причини за съответното написване. Всякакво сравнение би хвърлило сянка върху светлината от която произтича усещането и чувството, за което се прави неумел опит да бъде в някаква форма и в някаква степен изразено - и изпратено през Реалността...
Евгени Алексиев 21.08.2020 09:43 Заявить о нарушении
Всъщност, поколебах се сега дали да не нанеса промяна и да отстраня текста за влака. Щях да го направя или да го допълня, ако вече не беше "запечатано" с тази хвалебствена рецензия.
Това, което си мислех и щях да добавя, или просто щях да отстраня текста за влака, е, че този спомен е визуален, наистина интересно е, че си спомням това от съвсем отдавнашни детски години, когато съм бил малък, но споменът е просто само визуален.
А всичко, което е в текста нагоре, е чувство, възприятие, усещане, същност, извиращи от последните ни години заедно с майка; макар че представлява и общо чувство, възприятие, усещане от цял живот, от цял живот заедно с татко, всички спомени през многото ни години назад във времето, но изразява особено, специално и много силно и всички чувства, напластявания в съзнанието, в душата, отражението - визуално, емоционално, умозрително, съзнателно и във всякакви други форми произхождащо, произтичащо, изразяващо се, оформяло се в последния период от години, и особено когато майка вече беше слаба, уязвима, разчитаща на помощ, примирена, надяваща се, мечтаеща пак, безпомощна, и пак добра... Не знам за кого Яворов може да е писал нещо подобно. И каква прилика въобще би могло да има във причини за съответното написване. Всякакво сравнение би хвърлило сянка върху светлината от която произтича усещането и чувството, за което се прави неумел опит да бъде в някаква форма и в някаква степен изразено - и изпратено през Реалността...
Евгени Алексиев 21.08.2020 09:43 Заявить о нарушении
Яворов - "Две хубави очи":
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Красимир Георгиев 21.08.2020 09:55 Заявить о нарушении
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Красимир Георгиев 21.08.2020 09:55 Заявить о нарушении
Да, пътувайки след като написах бележката, си спомних. В паметта ми е имало такъв "отпечатък". Спомних си:
"Две хубави очи - душата на дете.
Душата на дете ... / -"
Такъв "отпечатък" в съзнанието ми изплува.
На Яворов стихотворението е много хубаво. Не знам кое дете конкретно е имал предвид... Мисля, че по-скоро стихотворението му е било абстрактно насочено, без пряка емоционална връзка, израз на творчески, интелектуален, мисловен, обобщаващ процес и порив. Освен ако е асоциирал с "дете" представата си за своя любима, виждайки я все още чиста и невинна, с чиста душа и е изразил чувствата си с това стихотворение.
Това, с което съм направил моя опит, не е абстрактно и безлично-обобщаващо.
Не знам за Яворов.
Поздрави и лек ден.
П.п. Вчера ми хрумна нещо абстрактно и безлично-обобщаващо, общо за живота, нещо тривиално, ясно за всекиго, известно на всекиго, и се опитах да направя една малка иносказателна "приказка", няма значение дали и доколко се получи, влезе ми в ума и трябваше да го изкарам, доколкото е възможно да излезе в някаква форма, каквато примерно реших, че може да приеме, евентуално, иносказателна приказка за това, как цял живот не оценяваме благодатта, която имаме в живота си, непрекъснато гледаме нанякъде да стигнем до нещо, което ни се струва желано и по-хубаво от това, което имаме, бутаме нагоре по някакви стръмнини някакъв Сизифов камък, израз на нашите импулси, породени от това, че сме изцяло обзети от някакви подтици на суетата и на фалшиви ценности и желания, безсмислено сравнявайки се с някакви други хора, опитваме се постоянно да успеем върху пясъци и от пясъци да изградим някакви свои представяни си "кристални замъци", търсим някакви светила по висините, към които се стремим, все нещата се объркват и не успяваме, светилата, до които в някакъв момент погледът ни стига се оказват само боклук, изгоряло, пепел и прах, и в този процес до такава степен влизаме в един омагьосан кръг на такъв суетен живот, че самите ние се оказваме обгърнати в една постоянна мрачност, животът ни се превръща в неудовлетвореността, сивотата и мрачността на тази пепел, до която само успяваме да стигнем, и губим тази благодат, с която първоначално животът ни е бил огряван и даряван, чувството и възприятието за нея, оказва се, че сме вече станали слепи за благодатта, която винаги е имало в живота ни.
Евгени Алексиев 21.08.2020 11:09 Заявить о нарушении
"Две хубави очи - душата на дете.
Душата на дете ... / -"
Такъв "отпечатък" в съзнанието ми изплува.
На Яворов стихотворението е много хубаво. Не знам кое дете конкретно е имал предвид... Мисля, че по-скоро стихотворението му е било абстрактно насочено, без пряка емоционална връзка, израз на творчески, интелектуален, мисловен, обобщаващ процес и порив. Освен ако е асоциирал с "дете" представата си за своя любима, виждайки я все още чиста и невинна, с чиста душа и е изразил чувствата си с това стихотворение.
Това, с което съм направил моя опит, не е абстрактно и безлично-обобщаващо.
Не знам за Яворов.
Поздрави и лек ден.
П.п. Вчера ми хрумна нещо абстрактно и безлично-обобщаващо, общо за живота, нещо тривиално, ясно за всекиго, известно на всекиго, и се опитах да направя една малка иносказателна "приказка", няма значение дали и доколко се получи, влезе ми в ума и трябваше да го изкарам, доколкото е възможно да излезе в някаква форма, каквато примерно реших, че може да приеме, евентуално, иносказателна приказка за това, как цял живот не оценяваме благодатта, която имаме в живота си, непрекъснато гледаме нанякъде да стигнем до нещо, което ни се струва желано и по-хубаво от това, което имаме, бутаме нагоре по някакви стръмнини някакъв Сизифов камък, израз на нашите импулси, породени от това, че сме изцяло обзети от някакви подтици на суетата и на фалшиви ценности и желания, безсмислено сравнявайки се с някакви други хора, опитваме се постоянно да успеем върху пясъци и от пясъци да изградим някакви свои представяни си "кристални замъци", търсим някакви светила по висините, към които се стремим, все нещата се объркват и не успяваме, светилата, до които в някакъв момент погледът ни стига се оказват само боклук, изгоряло, пепел и прах, и в този процес до такава степен влизаме в един омагьосан кръг на такъв суетен живот, че самите ние се оказваме обгърнати в една постоянна мрачност, животът ни се превръща в неудовлетвореността, сивотата и мрачността на тази пепел, до която само успяваме да стигнем, и губим тази благодат, с която първоначално животът ни е бил огряван и даряван, чувството и възприятието за нея, оказва се, че сме вече станали слепи за благодатта, която винаги е имало в живота ни.
Евгени Алексиев 21.08.2020 11:09 Заявить о нарушении