Сбъркан живот
Животът бързо отминава.
Потъват трепети в забрава.
Безспирно Слънце с вечна светлина
огрява жизнената равнина.
Навред отгоре Слънце всеотдайно
светлее над житейската градина.
Но гледаме все висини на планината –
на всеки хълм привиждаме – за нас слънцата.
В живота цял нагоре сляпо устремени,
макар от Слънце винаги с любов дарени.
Избутваме на Суета сизифов камък –
от пясъци да изградим кристален замък.
В усилието ни по склона
отново товарът се изплъзва,
към слънчевата равнина
той упорито се търкулва.
Достигнали без товар пореден връх мечтан
на слънце ново търсим светлината.
И сетен път ний само с прах и пепел там
обгърнати сме – в облака на пепелта
пропадаме отново в мрак и тъмнина –
на Слънце ослепява топлината.
20.08.2020
Сбъркан живот - 20. 08. 2020
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120082008544
Свидетельство о публикации №120082008544
Рецензии