Сад досад

Мечта крива,
И жизнь коса,
Душа мертва,
Когда коса

Твоя видна
В руках чужих.
Стакан до дна -
Написан стих.

А за окном,
Там сад, да сад,
Своим нутром
Я в сад досад

Погружен так,
Что не уйти
И этот мрак
Будет цвести.


Рецензии