Мъдростта 18. 08. 2020
През мрежите преплетени във жизнения път
болежките телесни без значение остават всеки път, но
когато болки на душата непростими те настигнат, безпощадно
загубите на любимите ти като планина връз теб се срутят, смачкат те и те затрупат,
когато мъките в душата вече дъх не ти оставят
и техните стрели отровно
непрестанно във сърцето ти бодат,
разбираш същността на думата смиреност и тежестта на съпричастността
и обичта.
Когато в загубите ти неприемливи смисълът на дните ти, желанията,
пламъкът и устремът завинаги отлитат,
достигаш на живота мъдростта,
но много късно
– когато вече си на пътя си за подстъпите към Отвъд.
***
Мъдростта
През мрежите преплетени във жизнения път============================================
=========болежките телесни без значение остават всеки път, но==========================
===когато болки на душата непростими те настигнат, безпощадно==========================
==================загубите на любимите ти като планина връз теб се срутят,=======
===========================================смачкат те и те затрупат, ============
===========================когато мъките в душата вече дъх не ти оставят=========
============================== и техните стрели отровно=========================
=====================================непрестанно във сърцето ти бодат,========
=======разбираш същността на думата смиреност и тежестта на съпричастността============
========================================================и обичта.================
===========Когато в загубите ти неприемливи смисълът на дните ти, желанията,==================
==================================пламъкът и устремът завинаги отлитат,=====
=======================================достигаш на живота мъдростта,==================
======================================но много късно========================
– когато вече си на пътя си за подстъпите към Отвъд.=====================================
***
Мъдростта
През мрежите преплетени във жизнения път
болежките телесни без значение остават всеки път, но
когато болки на душата непростими те настигнат, безпощадно
загубите на любимите ти като планина връз теб се срутят,
смачкат те и те затрупат,
когато мъките в душата вече дъх не ти оставят
и техните стрели отровно
непрестанно във сърцето ти бодат,
разбираш същността на думата смиреност и тежестта на съпричастността
и обичта.
Когато в загубите ти неприемливи смисълът на дните ти, желанията,
пламъкът и устремът завинаги отлитат,
достигаш на живота мъдростта,
но много късно
– когато вече си на пътя си за подстъпите към Отвъд.
18.08.2020
Свидетельство о публикации №120081809374
Евгени Алексиев 19.08.2020 19:40 Заявить о нарушении