През шуплите на тъканта
Мечтая вече тихо да отплувам
през неосезаеми води натам,
където с бодове вселенски крайни
с материята във пространството
енергиите сплитат тъканта.
През шуплите невидими на времето
преливайки, през „нищото” да прелетя
на таз мембрана тънка на пространството,
разделяща света ни от Реалността.
Мечтая вече тихо да отплувам
в „нищото”, през шуплите – към Същността,
със силата на струите лъчисти
в нетленните води на вечността.
И с този грапав свят накрая с радост
аз всички свои сметки да сведа.
17.08.2020
През шуплите на тъканта 17. 08. 2020
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120081700613
Свидетельство о публикации №120081700613
Рецензии