Гюнтер Тюрк Собратьям по перу На събратята по перо

„НА СЪБРАТЯТА ПО ПЕРО” („СОБРАТЬЯМ ПО ПЕРУ”)
Гюнтер Густавович Тюрк (1903-1950 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Гюнтер Тюрк
НА СЪБРАТЯТА ПО ПЕРО

Видях земя и слънце, ветрите, водите,
селата изгорени, мрачните места
със зърно неприбрано, мършави стада,
сърцата изтерзани на народи бити,

и болести, и смърт, и раждането свято,
терзаещата страст, наказващия съд... –
но не е нужно тоз разврат да усреднят
с парад от образи, на звуци с кръговрата.

А е чудесно смахнатият див поет
да заклейми с безумната си ярост: „Не!”,
войната с кървавата жътва над полето.

О, искам с теб, звезда, да следвам светъл друм,
заклели се с вовек неразрушима клетва –
такъв поет да съм аз, винаги да съм!


Ударения
НА СЪБРАТЯТА ПО ПЕРО

Видя́х земя́ и слъ́нце, ве́трите, води́те,
села́та изгоре́ни, мра́чните места́
със зъ́рно неприбра́но, мъ́ршави стада́,
сърца́та изтерза́ни на наро́ди би́ти,

и бо́лести, и смъ́рт, и ра́ждането свя́то,
терза́ещата стра́ст, нака́зващия съ́д... –
но не е ну́жно тоз развра́т да усредня́т
с пара́д от о́брази, на зву́ци с кръговра́та.

А е чуде́сно сма́хнатият ди́в пое́т
да заклейми́ с безу́мната си я́рост: „Не́!”,
война́та с къ́рвавата жъ́тва над поле́то.

О, и́скам с теб, звезда́, да сле́двам све́тъл дру́м,
закле́ли се с вове́к неразруши́ма кле́тва –
такъ́в пое́т да съ́м аз, ви́наги да съ́м!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Гюнтер Тюрк
СОБРАТЬЯМ ПО ПЕРУ

Я знаю, что Земле, светилам, ветрам, водам,
Сожженным деревням, холодным городам,
Неубранным хлебам, недоенным стадам,
Истерзанным сердцам, измученным народам,

Болезням и смертям, выздоровленьям, родам,
Терзающим страстям, карающим судам –
Не нужен этот блуд собраний по средам
С парадом образов и звуков хороводом.

А нужен им такой юродивый поэт,
Который закричит в слепом безумье: „Нет!”
Среди полей войны с ее кровавой жатвой.

О, если бы я мог тебе, моя Звезда,
Поклясться никогда не нарушимой клятвой
Таким поэтом быть, и быть таким всегда!



---------------
Руският поет Гюнтер Тюрк (Гюнтер Густавович Тюрк) е роден на 26 април 1903 г. в Москва. Завършва физико-математическиа факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” (1926 г.) и става активен член на толстоевската комуна „Жизнь и труд”. През 1933 г. като член на комуната е преследван от властите и е принуден да се пресели в Западен Сибир. След 1935 г. прекарва 10 години в Мариинския лагер край Новосибирск, след което е интерниран в Алтайския край. През цялото време на неговото затворничество пише поезия, но през живота му не е публикувано нито едно негово стихотворение. Умира на 24 март 1950 г. в гр. Бийск. Чак през 90-те години се обнародват сведения за него и негови поетични творби – в издания като „Алтай”, „Воспоминания крестьян-толстовцев в 1910-1930-е годы”, „Наш современник” и „Возвращение памяти”. През 1997 г. е издадена книгата „Тебе, моя звезда” с над 200 негови стихотворения.