Майчините ококорени очички - 12. 08. 2020

Да, майка, майчица, погледът й, снимките, постоянно я гледам. Очите й гледат право в мен. Всеки ден. Уязвимостта й. Спомените. Това, за което съжалявам. Това, което не успях да направя. Там, където сбърках. Там, където не стигнаха сили... Всеки път, когато не съм гледал тези очи на майка по начина, по който сега ми се иска да ги гледам, и ми се иска да съм ги гледал винаги... Снимки, заснети и пазени, и чак когато е вече късно - отворени и гледани. И сякаш сега видяни. Не е просто четиристишие. Изразява нещо, което да направя, но е невъзможно да се направи. Това не е повод за стихотворен експеримент и опит. Ококорените очички, благият, добрият поглед, добрата й душичка, уязвимостта и безпомощността, закъснялостта,невъзможността да се върне, невъзвратимостта... Стих, букви - нямат значение. Сигурно е топло. За мен е болезнено. Няколко думи, някакви букви. Мисълта и същността са болезнени, невъзвратимостта, безвъзвратността, ... Вече не съм сигурен, че за всичко това най-подходящо е да се пише в стихотворна форма, независимо каква ще е тя. И вече не мисля, че това е правилната форма. Въпреки, че написах поредица, за които не съжалявам, но не ги третирам като стихотворения, а като нещо съвсем друго.

Евгени Алексиев   27.08.2020 02:10   Заявить о нарушении

може би... с усещането, че е единственото, което вече мога да направя, да изразя откровение с няколко подредени думи, на място, където думите ги подреждат... да се обърна за пореден път, знаейки, че няма да чуя отговор... поне не веднага...

Евгени Алексиев   27.08.2020 02:25   Заявить о нарушении