Към безпределното - 11. 08. 2020

Към безпределното


Да стане Времето мое другарче,
да дойде То в съня ми да ме вземе,
да каже: „Здрасти, аз съм сънно време,
къде ще искаш да те отнесеме?”

„Едно местенце искам да позная
-  да стигна него само аз мечтая."
От приказка с вълшебното килимче
и с облаче – с ветреца малко братче...

„Все още сън ли е това – или реалност вече?”
„Не е сън братче, от съня ти вече си далече.”

... да литнем волно – на света до края –
сред дивни пътища път да позная,
че там в божествена омая – зная
– в последния незрим предел в безкрая,

в мъгли прозрачни разнолики цветни,
в упойващ свят с устои безпределни,
с фонтан искрящ от мараня ефирен,
мираж неземен - образ непустинен...

Ще видя в радост, в щастие сияйни –
аз майчица и татко, и с тях заедно
в дух общ задружен, с ликове отрадни
да чакат - майки и бащи в рода ни.

Да може да ми стане Времето другарче,
да дойде То и във съня ми да ме вземе
и да ми каже: „Здрасти, аз съм сънно време,
къде сега ще искаш да те отнесеме?”

„Едно местенце, братче, искам да позная
- и него да достигна само аз мечтая...” 


11.08.2020







**

Ударения - http://stihi.ru/2020/08/14/60