Наталья Крандиевская-Толстая Черт лица твоего не в

„ТВОЙТО МИЛО ЛИЦЕ НЕ ВИЖДАМ” („ЧЕРТ ЛИЦА ТВОЕГО НЕ ВИЖУ”)
Наталья Васильевна Крандиевская-Толстая (1888-1963 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Наталия Крандиевска-Толстая
ТВОЙТО МИЛО ЛИЦЕ НЕ ВИЖДАМ
                На внучката Шурочка

Твойто мило лице не виждам,
чувам твоя прекрасен глас.
Приближи се към мен, по-близко,
нека с длан те докосна аз.

От косите ти – лъх ароматен.
Твоят лик за да се освети,
трия на очилата стъклата...
Таз мътилка очите гнети!

Казваш: „Няма да скитам навън.”
Към гръдта ми се скланяш неволно.
Как с това да не бъда доволна
и щастлива все пак да съм?


Ударения
ТВОЙТО МИЛО ЛИЦЕ НЕ ВИЖДАМ

Тво́йто ми́ло лице́ не ви́ждам,
чу́вам тво́я прекра́сен гла́с.
Приближи́ се към ме́н, по-бли́зко,
не́ка с дла́н те доко́сна а́з.

От коси́те ти – лъ́х арома́тен.
Тво́ят ли́к за да се освети́,
три́я на очила́та стъкла́та...
Таз мъти́лка очи́те гнети́!

Ка́зваш: „Ня́ма да ски́там навъ́н.”
Към гръдта́ ми се скла́няш нево́лно.
Как с това́ да не бъ́да дово́лна
и щастли́ва все па́к да съ́м?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Наталья Крандиевская-Толстая
ЧЕРТ ЛИЦА ТВОЕГО НЕ ВИЖУ
                Внучке Шурочке

Черт лица твоего не вижу,
Слышу голос любимый твой.
Подойди ко мне, стань поближе,
Дай коснуться тебя рукой.

От волос твоих – запах теплый.
Чтоб тебя разглядеть как-нибудь,
Протираю очков своих стекла…
Надоела в глазах эта муть!

Говоришь: „Не хочу уходить”.
И к плечу прислонилась невольно.
Разве этого мне не довольно,
Чтобы всё же счастливой быть?

               1958 г.


---------------
Руската поетеса Наталия Крандиевска-Толстая (Наталья Васильевна Крандиевская-Толстая) е родена на 21 януари/2 февруари 1888 г. в Москва. Пише стихове от ученическите си години. Литературният й дебют е в сп. „Муравей” (1901 г.), след което сътрудничи на издания като „Курьер”, „Образование”, „Журнал для всех”, „Русская мысль”, „Правда”, „Маски”, „Альманах зрителя” и др. От 1915 до 1935 г. е съпруга на писателя Алексей Толстой. Няколко години живее в Париж и Берлин, но през 1923 г. се връща в Русия. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения” (1913 г.), „Стихотворения. Кн. 2” (1919 г.), „От лукавого” (1922 г.), на поетични сборници и цикли за деца като „Колыбельная песня” (1921 г.), „Веселые пустяки” (1923 г.), „Гришкины путешествия” (1923 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1943 г.). През 1946 г. подготвя нова книга, която обаче е спряна и тиражът й е унищожен. Умира на 17 септември 1963 г. в Ленинград. Посмъртно излизат книгите й „Вечерний свет” (1972 г.) и „Дорога” (1985 г.).