Къде си моя майчице добричка - 5-6. 08. 2020

Къде си моя майчице добричка?
Къде е хубавата ми главичка?
Благородна, чиста, светла и обична,
скромна, страдала и най-добра душичка?

Къде са твоите очички,
къде е твоята косичка
къде са твоите ръчички
Къде си майчице добричка?

Къде си моя майчице добричка?
Къде е хубавата ми главичка?
Къде са твойте бледи бузки и носле?
Къде са твойте болни зъбки, тънкото вратле?
Къде е твойта бялата косичка?
Къде са твойте тъжните очички?
Къде са твойте тънички ръчички?
Къде са твойте непослушните крачета?
Къде сега е твойто тупкащото сърчице?
Къде е твойта крехката душичка?

Не чувам, майко, вече твойте добри думи,
Не чувам твоя глас и твои нов и стар въпрос.
Не чувам твоите молитви най-смирени,
не чувам твойте тихи жални песни.
Лицето ти, очите ти ги няма да ме видят,
ръцете ти - да галят мойте пръсти.
Не виждам те да ходиш покрай мен,
да ме изпращаш и посрещаш.
Да пристъпваш плахо, неуверена,
да седиш до мен, да броиме часовете за поредните лекарства,
Да ме гледаш с обич всеотдайна
каквато другаде не е била, и няма и да същестувува,
каквато никога и никъде аз повече не ще да срещна.
Светът внезапно се оказа глупав и безумен,
светът ми - глух и пуст и празен,
редът нормален всекидневен се превърна в хаос.

До мен креслото
вече вечно ще е празно,
Където да погледна вкъщи -
виждам само въздух, вещи
снимки и предмети скръбни,
на снимките и в спомените
образа ти търся постоянно,
гласа ти да дочуя в мислите
си, присъствието твое да се върне,
с душичката ти си говоря
и питам с тихия гласец през мойта мъка
- защо така се случи, майчице,
защо тъй всичко свърши вече,
дали аз можех нещо повече
и по-добре да сторя,
дали аз сили в мене можех повече тогава да намеря,
нали със себе си отдавна трябваше да съм успял да се преборя,
дали съм можел да съм по-добър
във разговорите и времето ни с теб - по-ведър, 
по-постоянен в силата на добротата си и по-спокоен,
по-търпелив и толерантен и изчакващ,
по-радостно и по-топло гледащ,
по-отзивчив и мил и -
за твоята изстрадала душичка,
за теб останала без дъх, без сили,
- животът твой за мене беше всичко -
по-весел, нежен, обичлив, внимателен да бъда
и повече разумен и достоен,
защо така се случи всичко, майко,
това ли е съдбата,
това ли е живота.

И ако можеше поне за малко да те върна
или и аз Отвъд да мога да премина,
от времето си съм готов да се откажа,
за да те питам и за да ти кажа:
прости ми, моя майчице добричка,
за думи, жестове и мигове и още обич
пропуснати във дните ни отминали,
че не успях докрай да бъда,
това което винаги сме се опитвали
и винаги съм вярвал, че сме имали,
и съм си мислел че съм съумял да бъда.

И тази болка, майчице,
простря се остра, постоянна, пареща и вездесъща сред безкрая -
душата болна в тясна мрачна стая -
пространство с граници неведоми размити -
измерност с време вече липсващо - убито -
тунел без светлина дълбок -
за нея няма лек и срок.

Къде си моя майчице добричка?
Къде е хубавата ми главичка?
Къде е твоята косичка?
Къде са твоите очички?




5-6.08.2020