Ольга Фокина На асфальте заблудился запах сена

„НАД АСФАЛТА МИРИС НА СЕНО СЕ СКИТА” („НА АСФАЛЬТЕ ЗАБЛУДИЛСЯ ЗАПАХ СЕНА”)
Ольга Александровна Фокина (р. 1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Олга Фокина
НАД АСФАЛТА МИРИС НА СЕНО СЕ СКИТА

Над асфалта мирис на сено се скита.
Този свят, от родния съвсем различен,
ограден е и са каменни стените,
а и хората на камъни приличат.

Няма ги Иван, Василий, нито Маря.
Безсловесен, извънземен странник сякаш,
упояван от бензиновите пари,
над асфалта мирис на сено се мята.

Кой ще чуе и повярва в същност вяла
как тъгува морно той с тъга човешка?
Пътя слънцето поне да бе огряло,
вятър да го възвиси на свойте плещи

към рекичката-бавачка – жъне мама!
Но напразно се оглежда и пристъпя:
слънцето под мощни домове остана,
вятърът между ъглите е пречупен.

Няма как той сам от плен да се измъкне.
Там, сред каменните правила бездушни,
се пази от колелата. Мирис дъхав
на сено, не бягай, моля те, послушай!

Виж ръцете мои с дланите преломни,
моето дихание, душа гореща.
Мирис на сено, нима ти мен не помниш?
Ти нима не беше нявга с мен на среща?

Бягам редом с теб, един до друг сме плътно,
в пътя да не те загубя, дъх стаила.
Тук не съм забравила аз наште жътви,
зайче слънчево, лъч светъл, братче мило!
 

Ударения
НАД АСФАЛТА МИРИС НА СЕНО СЕ СКИТА

Над асфа́лта ми́рис на сено́ се ски́та.
То́зи свя́т, от ро́дния съвсе́м разли́чен,
ограде́н е и са ка́менни стени́те,
а и хо́рата на ка́мъни прили́чат.

Ня́ма ги Ива́н, Васи́лий, ни́то Ма́ря.
Безслове́сен, извънзе́мен стра́нник ся́каш,
упоя́ван от бензи́новите па́ри,
над асфа́лта ми́рис на сено́ се мя́та.

Кой ще чу́е и повя́рва в съ́щност вя́ла
как тъгу́ва мо́рно то́й с тъга́ чове́шка?
Пъ́тя слъ́нцето поне́ да бе́ огря́ло,
вя́тър да го възвиси́ на сво́йте пле́щи

към реки́чката-бава́чка – жъ́не ма́ма!
Но напра́зно се огле́жда и пристъ́пя:
слъ́нцето под мо́щни домове́ оста́на,
вя́търът между́ ъгли́те е пречу́пен.

Ня́ма ка́к той са́м от пле́н да се измъ́кне.
Та́м, сред ка́менните правила́ безду́шни,
се пази́ от колела́та. Ми́рис дъ́хав
на сено́, не бя́гай, мо́ля те, послу́шай!

Ви́ж ръце́те мо́и с дла́ните прело́мни,
мо́ето диха́ние, душа́ горе́ща.
Ми́рис на сено́, нима́ ти ме́н не по́мниш?
Ти нима́ не бе́ше ня́вга с ме́н на сре́ща?

Бя́гам ре́дом с те́б, еди́н до дру́г сме плъ́тно,
в пъ́тя да не те загу́бя, дъ́х стаи́ла.
Тук не съм забра́вила аз на́ште жъ́тви,
за́йче слъ́нчево, лъч све́тъл, бра́тче ми́ло!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Фокина
НА АСФАЛЬТЕ ЗАБЛУДИЛСЯ ЗАПАХ СЕНА

На асфальте заблудился запах сена.
В этом мире, на родимый не похожем,
Всюду стены, всюду каменные стены,
Да и люди будто каменные тоже.

Ни Ивана, ни Василия, ни Марьи.
Бессловесен, словно странник иноземный,
Одурманенный бензиновою гарью,
На асфальте заблудился запах сена.

Кто услышит, кто поверит, как устал он,
Как тоскует он тоскою человечьей?
Хоть бы солнышко дорогу показало,
Хоть бы ветер подхватил его на плечи,

Проводил бы к речке-няне, пожне-маме!
Но напрасно озирается кругом он:
Солнце стиснуто громадами-домами,
Ветер пойман, меж углами переломан.

Одинокому не вырваться из плена.
Кинусь, каменные правила нарушив,
Без вопросов под колеса: – Запах сена,
Не беги, меня, пожалуйста, послушай!

Вот тебе моя рука, мои ладони,
Вот тебе моя душа, мое дыханье.
Запах сена, разве ты меня не помнишь?
Разве шёл ты не со мною на свиданье?

Побежим скорее рядом осторожно,
Не дыша: вдохнув, боюсь тебя утратить.
Я ещё не позабыла наши пожни,
Зайчик солнечный из детства, светик, братик!




---------------
Руската поетеса Олга Фокина (Ольга Александровна Фокина) е родена на 2 септември 1937 г. в с. Артемевская, Верхнетоемски район, Архангелска област. Първите й поетични публикации са от 1955 г. във в. „Северный комсомолец”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1962 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Сыр-бор” (1963 г.), „Реченька” (1965 г.), „А за лесом – что?” (1965 г.), „Аленушка” (1967 г.), „Стихи” (1969 г.), „Островок” (1969 г.), „Самый светлый дом” (1971 г.), „Стихи. Библиотечка избранной лирики” (1971 г.), „Камёшник” (1973 г.), „Маков день” (1974 г.), „От имени серпа” (1976 г.), „Полудница” (1978 г.), „Буду стеблем” (1979 г.), „Памятка” (1983 г.), „Колесница” (1983 г.), „Три огонька” (1983 г.), „Попахни, черёмушка” (1997 г.), „Разнобережье” (1998 г.), „Маятник” (2013 г.) и др. Носителка е на много държавни и литературни награди. Почетен гражданин е на гр. Вологда.