Архивен текст - Архив - ЙИС -Гл. IX. -2015-21

Архив

Евгени Георгиев Алексиев

( "ДЪЛБОК СОНДАЖ" )


=> Текстът на тази глава все още е в процес на обработване <=

(Обем в този вид – 117 стр.)

====================================> <==========================================

ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")

ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ДЕВЕТА

ИЗСЛЕДВАНИЯ – II. ЧАСТ

„ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНАТА ВРЪЗКА”


(Хипотетичната възможност за осъществяване на комуникация в реално време със сънуващ по време на „осъзнат сън”/ Съобщения за проведени експерименти за активиране на „психофизиологична връзка”)

***

За осъществяване на контакт и комуникация в реално време от спящи и сънуващи в „осъзнат” сън към наблюдаващи ги изследователи с подаване на „кодирани” сигнали чрез определени движения на очните ябълки на очите на спящия и сънуващ изследван индивид се появиха твърдения още през 70-те и 80-те години на XX-ти век от няколко към онова време предполагаемо независими източници – експериментиращи по проблематиката изследователи, извършвали лабораторни изследвания (експерименти на Алън Уърсли първоначално заедно с Кейт Хърн (1978 г.), а впоследствие на Алън Уърсли заедно с д-р П. Фенуик и д-р М. Шатцман в болницата „Св. Томас Хоспитал” в Лондон, Великобритания (1984 г.), и изследвания на д-р Стивън Ла Берг от университета „Станфорд Юнивърсити” в Калифорния, САЩ, заедно с Нагел, Тейлър, Демент и Дзарконе (1981 г.) С подобни изследвания в същия период са се занимавали и групите на Дейн (1984 г.); Огилвие, Хънт, Тайсън, Луческу, Джейкинс (1982 г.); Огилвие, Хънт, Кушнирук, Нюман (1983 г.) и други. В докладите на Ла Берг се изтъкват „факти, аргументи и резултати от електроенцефалограми”. Не успях да намеря информация, че експериментите са били подробно и всеобхватно регистрирани и записани на видеозаписи в хода на различните етапи и аспекти на тяхното провеждане, не намерих и съответни видеозаписи.

===========================;  ;=================================

Известно време ме занимаваше въпросът и претеглях „за” и „против” дали е възможно (без да е постигнал някаква достатъчна степен на интегрирано съзнание) сънуващият с обичайни ментални и физиологически характеристики и способности, и при наличните все още видове технически средства и апаратури, да е в състояние да осъществи контакт в реално време от своята въображаема сънищна ситуация с наблюдаващите го във външната реалност?

Какви са възможностите човек със стандартни способности, намиращ се в състояние на „осъзнат” сън да е в състояние докато се намира в „осъзнатия” си сън да подаде чрез спящото си физическо тяло някакъв вид сигнали към изследващите го в лабораторията и така да им предаде информация?

Ще разгледам няколко аспекта, свързани с логиката на възможността или на невъзможността по принцип да се осъществи обективно доказуема синхронизирана в реално време пряка комуникация между сънищния свят и будната реалност във връзка със съобщения от поне два различни източника, че такава еднопосочна комуникация между сънуващия и наблюдаващите го е била осъществена при експерименти целенасочено, предварително подготвено, предизвикано и повече от един път.

===========================;  ;=================================

Може да прозвучи странно в общия контекст на Пътя на интегралното съзнание (или на целите на така наречената от мен „Йога на интегралното съзнание”) да поставя под съмнение възможността евентуално да се преодолее един или друг механизъм на спонтанни реакции, който очевидно би имал връзка и би произтичал от функциите на общото съзнание. Но тук става въпрос не за възможностите на интегрирано съзнание, а за лабораторни изследвания с доброволци, които се подлагат на експерименти, чиято цел е да се постига и изследва състоянието "осъзнат сън", както и за хипотетични начини на контакт и общуване в реално време между тези спящи изследвани и наблюдаващите ги изследователи. Не става въпрос за някой, който е постигнал определена степен на интегрирано съзнание, или още повече за някой, който владее достъп до Вътрешната си сфера (или поне който е напреднал в достатъчна необходима степен по Пътя на сънищата и в процеса на интегриране на своето съзнание). Целият разговор в тази част на книгата, свързан с Пътя на сънищата и овладяването на "осъзнати" и „контролирани” сънища, се отнася до началните стадии на Първото ниво, което в напредналите си стадии и в своя финален етап има за цел откриването на пътя и достъпа към Портала за личната Вътрешна сфера.

Колкото и незначителен да е въпросът с тези експерименти и търсените и евентуално постигани от тях резултати в контекста на целите и хоризонтите на Пътя на сънищата и още повече на Пътя на Йога на интегралното съзнание, все пак реших да разгледам казуса и да теоретизирам за различните възможни аспекти, които биха представлявали препятствие за постигане на такива резултати, както и какъв характер и същност биха имали подобни резултати, в случай, че биват постигнати.

Доколкото в различни публикации се твърди, че това е било направено, не бих упреквал някого в изопачаване или изкривяване на факти, а просто изложих съответните позиции, доколкото все пак всичко свързано с „осъзнатите” сънища има връзка с индивидуалното развитие и усилия за преминаване на началните стадии по Пътя на сънищата, който разглеждам в някои части на книгата.

===========================;  ;=================================

Темата е свързана с редица въпроси.

Тяхното изясняване може и трябва да е предмет и задача за сериозно и прецизно документирано установяване и доказване от страна на съответни официални смесени екипи от различни научни направления – психолози, медици, психиатри, физиолози, физици и други, с участието на наблюдаващи ги институтски или университетски комисии или бордове. Всички експериментални процеси във всички техни подробности да бъдат проведени със съвместно наблюдение. При това, те да бъдат надлежно регистрирани с всички използвани апаратури от началото до края във всички етапи и моменти със съответните резултати, да бъдат подробно записани и документирани с ясни видеозаписи. Тези регистрации и видеозаписи да бъдат публикувани по съответния начин с нормален достъп до тях.

А не да са дейности на изолирани ентусиазирани експериментиращи екипи или институтски групички, а още по-малко на „специалисти в областта на паранормални явления”, не на обявили се в тази област специалисти, постфактум заявяващи за съответните си екперименти и постижения и публикуващи съобщения и доклади за постигнати едни или други резултати.

Всичко това има смисъл и е необходимо, когато става въпрос за информации и заявления за постигнати подобни резултати, доколкото става въпрос за изследване на механизмите и възможностите в една изключително важна област каквато е човешкият мозък, човешкото съзнание, и всякакви съмнения, а още повече недоказуеми и произволни твърдения и заявления, биха били противопоказни, а и не би могло да бъдат възприемани като достоверни, и нито като верни, нито като неверни.

(Разбира се, този подход и пожелание са в голяма степен идеалистически, като се има предвид как отделни държави се стремят да запазват в тайна свои постижения в специфични области, а различни научни изследвания в специфични сфери се разглеждат и контролират от определени власти с оглед възможностите за създаване на оръжия, включително психотронни, и методи за контрол върху човешкото съзнание.) 

Кои са някои от въпросите?

Каква е достоверността на така наречената „психофизиологична връзка” и ефект – връзката по време на фаза „РЕМ” в „неосъзнат” или в „осъзнат” сън между движението на въображаемите „поглед” и „очи” на сънуващия във въображаемата му сънищна ситуация (т.е. движението на „погледа” на „субекта” или „същността”, в която се себевъзприема сънуващият – на неговото „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън или „Реално Аз” в „осъзнат” сън) и движението на очните ябълки под затворените му клепачи на спящото му физическо тяло (на „реалното му Аз” в реалния физически свят на будните)?

Съществува ли и възможна ли е такава „психофизиологична връзка”?

Възможно ли е или не е подаването на сигнали от сънуващия по време на „осъзнат” сън?

Присъща ли е за човешкото устройство? Възможна ли е като постоянно действаща или като само понякога активна?

Възможно ли е „разглеждането” на обстановката в сънищната ситуация във фаза „РЕМ” да води автоматично до аналогично /огледално/ движение на очните ябълки?

Отнася ли се това само за състоянията в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” или и за всички сънища във фаза „РЕМ”?

Присъща ли е и възможна ли е при всички хора или само при някои?

Възможна ли е само при наличие на определена природна дарба, или може да бъде постигната от всеки?

Зависи ли постигането й от определена практика и упражнения, или може да зависи само от определена индивидуална даденост или дарба?

Става ли постигането й случайно и остава ли инцидентно, или веднъж постигната се превръща в качество и постоянна способност?

Постигната ли е и осъществена ли е реално от съответните изследователски екипи и лаборатории или не е?

===========================;  ;=================================

„Реалното Аз” е във въображаема ситуация, в която няма пряка връзка с реалното „Аз” за „осъзнато” волево въздействие и контрол на физическото тяло.

Каквато и висока степен на приближаване да може да се постигне със спонтанно възникнала сънищна ситуация и нейно допълнително оформяне и трансформиране в "осъзнат" сън, тя принципно не може да стане идентична със ситуацията във външната реалност (докато оставаш в сънищното пространство и не си преминал през порталите към вътрешните сфери).

Ситуацията в съня е въображаема – обичайната „осъзнатост” в "осъзнатия" сън (при неинтегрирано съзнание) принципно не би следвало да има и няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а възприятието във въображаемата сънищна ситуация не може да е идентично с възприятието в ежедневната будна реалност, така както и въображаемата сънищна ситуация  не е и няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. 

Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване съзнателно да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня съзнателни целенасочени действия с реалното си физическо тяло.

Възприятието в "осъзнатият" сън не е "паралелно възприятие", "осъзнатостта"  в съня не е осъзнатост на будната реалност и на физическото тяло, не осигурява непосредствена пряка съзнателна връзка с физическото тяло – освен ако по пътя на интегриране на съзнанието си откриеш съответните портали и коридори през които да преминеш.

При неинтегрирано съзнание "осъзнатостта" в "осъзнат" сън, независимо с каква степен на самоидентифициране е тя и с какви възможности за задържане, контрол и трансформиране, може да се определи като стандартна или обичайна.
 
===========================;  ;=================================

Според информациите от тези изследователи, такъв вид контакт и подаване на сигнали е психофизиологично възможен и е бил постиган нееднократно. В такива информации се съобщава за осъществено при експерименти подаване от спящи на съответни сигнали чрез  определени движение на очните им ябълки (като дори се правят интерпретации за евентуална възможност за стискане с ръка).

От такива информации и твърдения всъщност се създава внушението, че подаването на подобни сигнали е сравнително лесно осъществимо от всеки, способен да постигне „осъзнат” сън (подобно и на аналогични внушения, че не е особено трудно да се придобие и трайно да се задържи способност за редовно и често „осъзнато” сънуване).

Такива информации всъщност биха означавали, че в човешкия организъм трябва да е заложена естествена възможност спящият и сънуващ човек (поне във фаза „РЕМ”) от състоянието си в някаква въображаема абстрактна ситуация (от изолирано състояние на съзнанието си в изолирана абстрактна въображаема ситуация) да може едва ли не с лекота да осъществява целенасочен контакт (макар и индиректно, психофизиологично обусловен и насочван, непряко свързан с контрол на субекта, който го подава – т.е. на „Реалното Аз” в „осъзнатия” сън) със спящото си физическо тяло и да предизвиква извършването на определени физически действия, движения, които да са смислени от гледна точка на външния наблюдател. В същото време, физическото тяло на спящия е неактивно поради това, че човекът спи и мозъкът му е в спящо състояние на сън (макар и „осъзнат”), при което спящото съзнание не е в пряк контакт с тялото и не го управлява (независимо дали сънят е „осъзнат”) и човек фактически не обладава  присъщия за будното състояние пряк съзнателен физически контрол.


Ако трябва в лабораторни условия да се установи външно и докаже дали някой доброволец е постигнал състояние на "осъзнат" сън (в случай, че не съществува такава апаратура, която би могла да го направи), би било необходимо да бъде установена достоверна комуникация в реално време между сънуващия докато сънува и наблюдаващите го в лабораторията изследователи. (Всъщност, за да го определя по-точно, трябва да бъде установена такава комуникация между проявлението на неговото съзнание, намиращо се в състоянието на "осъзнат" сън, и наблюдаващите го изследователи.)

Такава идея е била в основата на някои изследвания и експерименти и работата по нея е била отразена в някои публикации от предишни години. На пръв поглед тя изглежда нелогична, несъстоятелна и абсурдна, защото както всички знаем от собствен опит, в състояние на сън се изключва връзката ни с реалния външен свят на будните. Обратното изглежда невъзможно ако става въпрос наистина за сън и сънища, а не за някакъв друг вид алтернативно състояние.

И все пак някои изследователи са заявили, че са осъществили такъв вид комуникация, позовавайки се на присъща на човешката природа психофизиологична връзка. Според такива твърдения и публикации, тази връзка давала възможност някои елементи от преживяването и действията при сънуване на сън да предизвикват автоматични ефекти и реакции на спящото физическо тяло. При „осъзнат” сън така можело да се подадат „кодирани сигнали”. Доколко това би могло да е достоверно?


От страна на представители на първата от споменатите (в глава VI.) три категории се съобщаваше, че при експериментални изследвания с доброволци в състояние на „осъзнат сън” са били постигнати някои резултати, които на пръв поглед изглеждаха невероятни и съмнителни. Но авторите им настояваха, че такива експерименти с постигнати резултати реално и обективно са се случили. Подобни информации се предоставяха и от други изследователи на „осъзнатите сънища”, твърдейки, че са постигнали същото. По-специално, заявяваха, че при сънуване по време на фаза „РЕМ” има връзка и съответствие между посоките на движението в съня на погледа и въображаемите очи на сънуващия с начина и посоките и движението на очните ябълки на физическото тяло на спящия, обяснявайки такъв „феномен” с наличието на психофизиологична връзка и ефект.

На тази основа, съответните изследователи и експериментатори твърдяха, че по време на лабораторни изследвания и експерименти са успявали да осъществят контакт в реално време със спящи по време на „осъзнат” сън. По-конкретно, заявяваха, че спящият и сънуващ в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” е можел да подава „сигнали” чрез предварително договорени начини („кодове”) на движение на своите очни ябълки под затворените си клепачи и така да предаде в реално време информация на изследващите го – от своя свят на сънищата в реалния свят на будните. Според твърденията на изследователите, заявили за тези свои постижения, очните си ябълки спящият в „осъзнат” сън успявал да управлява и да движи по предварително договорения им начин и така да им предаде съответния „код”, като съзнателно, умишлено и целенасочено премествал по същия начин погледа си докато по време на „осъзнатия” си сън гледал и разглеждал обстановката около себе си в сънищната си ситуация.

Движейки по определен начин погледа и очите си във въображаемата ситуация, в която се намира по време на „осъзнатия” си сън, сънуващият постигал ефекта по същия начин да се движат очните ябълки на неговото физическо тяло в лабораторията като по този начин подавал кодираните сигнали и информация от света на сънищата към света на будните. Всичко това се придружавало със записи на енцефалограми, които впоследствие се съпоставяли по време и се правели съответни изводи.

Информациите от съответните изследователи и експериментатори стигаха и по-далече с твърдения за осъществени различни други експерименти със сънуващи в „осъзнат” сън, например със сънуващ, който имал задачата и даже успявал да си представи, че гледа света в своя сън през цветно стъкло, че го затъмнява или осветява и други подобни, или сънуващи, които имали задачата да натискат в съня си някакъв бутон, като идеята била, че това можело евентуално да рефлектира в определено движение на ръката на спящото тяло.

***

Според теорията и твърденията на съответните изследователи и експериментатори, психофизиологичната връзка се проявявала във фаза „РЕМ” независимо от това дали сънят е „осъзнат” или не. Просто когато в съня си сънуващият разглеждал обстановката около себе си и движел поглед, очите му докато спи се движели в същите посоки и ритъм (или, ако това звучи прекалено абсурдно и изглежда явно практически невъзможно, да речем поне, че според теорията и съответните изследователи, очите на спящия се стремели да следват същите движения по подобен начин.)

Ясно е, че за да може такава връзка и действие да станат  възможни и да се осъществят, то те биха предполагали при конкретния човек, който ще сънува и ще участва в екпериментите, постигането на осъществяване или присъщото наличие и функциониране на автоматична връзка между центъра (или невронната и асоциативна структурата) в неговия мозък, през който преминава и се осъществява управлението на нервите на мускулите на очните ябълки, от една страна, и Асоциативната каскада на сънищата и съответното възприятие и осмисляне на „Въображаемото Аз” във въображаемата сънищна ситуация, от друга страна. Очевидно подобна психофизиологична връзка не би могла да зависи (и да се появява или активира) само от това дали по време на своя сън ти си разбрал, че сънуваш.  Ако тя би съществувала в точно такава форма (разглеждане на обстановката в съня – движение на очните ябълки), както твърдяха съответните изследователи, тя би трябвало да е резултат на определен механизъм, действащ поне в рамките на цялата фаза „РЕМ”, когато очите на спящия се движат. А евентуалното постигане на състояние на „осъзнатост” просто би предполагало сънуващият да може и да успее да си спомни за уговорката си с изследователите и за вида на кодираните сигнали, които те очакват да им подаде.

Същевременно, връзката в реално време и предаването на информация от сънуващия в един въображаем свят, макар и в „осъзнат” сън, на будните в реалния свят без съмнение е интересен въпрос, засягащ специфични функции и обхвата на различните евентуални възможности на „психофизиологичните връзки и ефекти”, свързани с мозъчната дейност и с контрола от страна на мозъка над тялото, но като цяло, в светлината на целта да се докаже реалността на „осъзнатите” сънища или дори  на възможността да се постига и демонстрира някакъв елементарен самоконтрол в сънищната обстановка и ситуация по време на „осъзнатия” сън, хоризонтът на всички тези изследвания и опити за енцефалографски регистрации на едни или други състояния, е твърде близък и тесен.


Х
Това, което, когато разглеждам механизми, свързани със сънищата, наричам спонтанна връзка е автоматично проявяваща се, заложена от природата връзка, която не се контролира от съзнателния процес в будно състояние и от волята и желанието на човека, и може да се проявява докато той е в състояние на сън. Тя може да се проявява при едни или други условия и състояния, или при едни или други хора, в зависимост от техни лични дадености, качества или вродени дарби. Спонтанната връзка може и да е постоянно действаща като заложен от природата механизъм, без да зависи от съзнателно иницииране, от желанието и волята на човека, когато той е в будно състояние. Това се отнася за изясняване какво се има предвид с понятие като „спонтанна връзка”. Според възприети клишета, такава връзка най-популярно и стандартно се нарича „подсъзнателна”. Според Пътя на интегрираното съзнание и в Йога на интегралното съзнание понятията „подсъзнание” и „подсъзнателно” се избягват като се считат за неправилни. Причина за такова отношение е, че тези понятия изразяват всъщност идея за състояние и качество, които са заложени в човешката природа и са постоянни, непроменими, непреодолими природни дадености, постоянна, винаги съществуваща и непроменима част от общия мозъчен и съзнателен процес, произтичаща от самата структура и начин на функциониране на мозъка. В Пътя на интегрираното съзнание и в Йога на интегралното съзнание такава представа се отхвърля като тя се опровергава с постигане на интегрирано съзнание чрез практиката и в движението по Пътя. За състоянията, които са обичайни при повечето хора, на неинтегрирано съзнание, се приемат понятията, свързани с Вътрешната асоциативна каскада (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), Вътрешното съзнание, „Вътрешното Аз”.

Спонтанни връзки (наричани популярно „подсъзнателни”) между психически (съзнателни) процеси (към които всъщност се включват и процесите по време на сънищата) и физиологични процеси и реакции на физическото тяло съществуват и се проявяват. Проявяват се връзки между психичното състояние на човека и състоянието на неговата имунна система (възникнало е цяло направление в науката, разглеждащо тази ръзка през нарвната и ендокринната система, наречено психоневроендокриноимунология).

Ако такива връзки между психични процеси и физиологични реакции в будно състояние се проявяват, възниква въпросът доколко подобни връзки би могло да се проявяват между психични процеси и състояния по време на сън и физиологични реакции, както и физически реакции и действия. Връзки с физиологични реакции очевидно се проявяват, например изпотяване при едни или други напрегнати сънища. Връзки с физически реакции и действия очевидно също могат да се проявяват – например бълнуването по време на сън, движението на очните ябълки (независимо каква е точно неговата причина – неврологичен рефлекс или огледално следване на въображаем поглед в съня), едни или други движения на тялото по време на сънуването (въпреки идеята и тезата, че по време на сън тялото се обездвижва в своеобразна временна парализа), например и случаи, когато има съвпадение между ритане с крак във въображаемата ситуация в съня, и едновременно ритане с крак на спящото тяло (за каквито съм споменавал, че неведнъж се случват), както и в известен смисъл при прояви на сомнамбулизъм и др.

Този вид спонтанни връзки са непреки, те не се инициират и не се контролират от протичащ в този момент съзнателен или осъзнат процес (както доколкото това се отнася за будното състояние, така и доколкото се отнася за „осъзнат” процес в състоянието на „осъзнат” сън). Такива връзки са недостъпни за всекиго, тяхното проявление зависи от едни или други индивидуални дадености. Някои хора бълнуват и говорят на сън, а други не. Някои хора имат проявления на сомнамбулизъм, а други не. Някои хора имат състояния когато спят с отворени очи, а други не.

Наричат такава връзка „подсъзнателна” защото не се активира в резултат на съзнателен процес, по желание, по силата на собствената воля. Не всички проявления могат да се активират при всеки човек и в обичайни случаи и не всяко проявление може да се активира предвидимо или постоянно.

(При случаите на сомнамбулизъм при евентуално ходене насън проявлението на такава връзка е по-специфично от други случаи – докато ходиш насън може и въобще да не сънуваш, например да не сънуваш, че ходиш в съня си, като така нареченото „подсъзнание” управлява физическото ти тяло – „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите ти и ходенето насън. Малко по-нататък отново ще се спра на този въпрос.)

Ако такъв вид спонтанни връзки (спонтанни психофизиологични връзки) се проявяват и в будно състояние и по време на сън, възниква въпросът доколко такъв вид психофизиологична връзка би могло да се проявява в резултат на различните психически процеси при едно въображаемо възприятие по време на сън. Какъв вид би могла да е такава връзка и какви ефекти и реакции би могла да предизвиква, освен посочените по-горе? Разликата между проявления на психофизиологична връзка в будно състояние и при преживявания във въображаема среда би зависела от разлики в механизмите на психичните (съзнателни) процеси в будно състояние и в сън, и съответно от разликата в проявлението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга форма.

Какъв вид връзки би могло да се проявяват ако се разглежда състоянието на „осъзнаване” в „осъзнат” сън? „Осъзнаването” в състоянието на „осъзнат” сън не е пряко осъзнаване на спящото физическо тяло, не е осъзнаване на сенситивно контролните функции на физическото тяло, каквото осъзнаване и съответно възможности за контрол и тяхно управляване има в будно състояние. При „осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не може да се говори за проявления при „паралелно възприятие”, каквото споменавам и разглеждам на други места.

Ако движението на очните ябълки по време на фаза РЕМ в неосъзнат или в „осъзнат” сън е връден и присъщ неврологичен рефлекс с ритмично действие, което няма никаква връзка от преживяванията във въображаемата ситуация в съня, това би било спонтанна психофизиологична връзка. Ако движението на очните ябълки хипотетично би било огледално отражение на движението на въображаемия поглед във въображаемата ситуация в съня, това би било също проявление на спонтанна психофизиологична връзка. В такъв случай би могло да се появяват две хипотези. При едната от тях движението на очните ябълки е вроден и присъщ рефлекс, който напълно точно огледално да следва движението на въображаемия поглед в съня (което изглежда твърде малко вероятно). При другата хипотеза движението на очните ябълки да вроден и присъщ рефлекс и пряко предизвикано от движението на въображаемия поглед в съня като се стреми към огледално следване, но такъв резултат да не може да се случва и практически движението на очните ябълки да частично отражение и приблизително следване на движението на въображаемия поглед в съня с различни степени на приближаване при различните хора в зависимост от личните дадености на човека. И при двете хипотези това би била спонтанна психофизиологична връзка.

При горните варианти се очертават две възможности – вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка, която представлява спонтанен неврологичен рефлекс и вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка с една или друга степен на огледално отражение на въображаемия поглед в движението на очните ябълки.

И в двата случая рефлексът ще се проявява без разлика и при „неосъзнат” сън и при „осъзнат” сън в състоянията на сън във фаза РЕМ, при които се наблюдава движение на очните ябълки.

Какво се случва, ако сънуващият в „осъзнат” сън е в състояние да подаде някакъв вид сигнали чрез определени движения на очните ябълки, за каквито резултати са съобщавали и твърдяли изследователи експериментатори?

При хипотезите, в които има постоянно действащ присъщ вроден рефлекс, който води до една или друга степен на огледално отражение, психофизиологичната връзка остава спонтанна и движението на очните ябълки продължава да е спонтанен рефлекс, който като процес и ефект не се контролира от съзнанието или от осъзнатостта в осъзнат сън. Същевременно при осъзнат сън, макар и психофизиологичната връзка да остава спонтанна, резултатът би могъл да бъде повлият от намерението, желанието и волята на сънуващия човек, постигнал една или друга степен на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Ако е постигнал съответното състояние на осъзнатост, ако си е спомнил за експеримента и за договорката с изследващите го и ако е в състояние да постигне контролиране на въображаемия си поглед в сънищната ситуация и неговото насочване по един или друг начин. Тук трябва да се отбележи, че дори постигането на състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, не е сигурна предпоставка, че сънуващият ще е в състояние да контролира въображаемия си поглед и да го управлява по един или друг начин, за да образува съответни сигнали. Нито може да се очаква със сигурност, дори и ако успее да контролира въображаемия си поглед, рефлексът да произведе огледално точно съответни движения на очните ябълки, макар и евентуално да демонстрира някаква вътрешна осъзната намеса. При хипотеза за рефлекс с точно огледално отражение би се предполагало евентуално постигнатият контрол върху въображаемия поглед да произведе огледално точно съответни сигнали. При хипотеза за приблизително отразяване, зависи от личните дадености при конкретния индивид. И при двете хипотези зависи от постигнати умения, лични способности, или евентуално от вродени дарби на изследваните спящи и сънуващи в „осъзнат” сън. Постигането на такъв вид използване на хипотетично постоянно съществуваща вродена присъща спонтанна психофизиологична връзка не би било просто една автоматично разкриваща се възможност за всекиго, успял да постигне осъзнатост в осъзнат сън, и дори ако е успял да постигне достатъчна степен на „осъзнатост” и задържане в това състояние. Такова използване или прилагане на такава спонтанна психофизиологична връзка би било непряко, би било резултат от определени способности и качества, и би било недостъпно за всекиго, във всеки „осъзнат” сън и във всеки момент на постигнат осъзнат сън.

Ако се разглежда вариантът, при който движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс, който не е пряко свързан и не е отражение на движени на въображаемия поглед по време на сънищата във фаза РЕМ, тогава, за да се постигне подаването на сигнали с очните ябълки, трябва да се осъществи по време на съня „осъзната” намеса в този неврологичен процес и механизъм и „осъзнато” да се предизвика действие на психофизиологична връзка с огледален ефект от движението на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки. А за такава цел биха били необходими още по-големи способности, още по специфични качества и изключително умение на сънуващия, или просто такъв вид специфична природна дарба, която би поставила експеримента извън рамките на изследване на обичайни природно заложени механизми. Такава психофизиологична връзка вече не би била спонтанна а би била целенасочено активирана и контролирана. При теоретична и хипотетична възможност за нейно съществуване и активиране, тя не би могла да бъде активирана и постигната от всеки човек, както и в обичайните случаи, каквито са участията на доброволци в експерименти.

Като се има предвид, че при последния вариант, който би представлявал изключителна осъзната намеса в собствените неврологични механизми, се предполагат някакви изключителни и специфични способности, при всички посочени варианти и хипотези, за да се достигне най-напред до съответното състояние на „осъзнатост” в осъзнатия сън, необходимо за започване на опити за подаване на сигнали, за задържане в това състояние, за овладяване на въображаемия поглед и т.н., биха се изисквали специфични качества, които не биха били типични за обичайни доброволци и би могло да се постигнат с дълга практика. Ако случайно би се появил природно надарен индивид, то неговите резултати биха били изключение и не биха били показателни за изследвания на типично заложените в човешкия мозък механизми. Но всичко това се отнася при съмнителните хипотези, че движението на очните ябълки не е просто и само един спонтанен неврологичен механизъм и рефлекс, който няма нищо общо с конкретните въображаеми преживявания в съня и с преместването на въображаемия поглед.

Възниква въпросът, както може да възниква спонтанна психофизиологична връзка между действия във въображаема ситуация в „неосъзнатия” сън и действия на тялото, както е при случая със съвпадение на ритане в съня и ритане на спящото тяло, доколко е възможно в „осъзнат” сън „осъзнато” предизвикано и целенасочено да се активира и осъществи такава връзка между определено движение във въображаемата ситуация и огледално подобно движение на част от спящото тяло – крак или ръка, например. Доколко в „осъзнат” сън „осъзнато” може да се овладее точно този механизъм на връзка, която се проявява при съвпадението при ритане с крак в неосъзнат сън?

Възниква и въпросът възможно ли е един или друг вид спонтанна психофизиологична връзка да се активира понякога, а в други случаи да не се проявява. И доколко би могло да има някаква логика и обоснованост, такава спонтанна психофизиологична връзка да се активира в момента, в който човек влиза в осъзнат сън, т.е. в момента в който изведнъж разбира, че сънува, или пък на един или следващ етап на задълбочаване на неговата осъзнатост. Би ли било възможно при неосъзнатите сънища връзката да е спонтанен само неврологичен рефлекс без връзка с въображаемия поглед, а пък при осъзнат сън изведнъж от неврологичен рефлекс да се превръща в огледална психофизиологична връзка. Но тези варианти последни варианти изглеждат прекалено много основани на някакъв случаен принцип и не изглеждат достоверно при разглеждане на висотата на мозъчните, психичните и неврологични механизми.



Какво се случва при сомнамбулите

Казано просто и елементарно за обяснение - подсъзнателно действие и механизъм - която формулировка обаче фактически не предоставя обяснение. Какво всъщност се случва при сомнамбулите? Природно в мозъка има предпоставки за образуване на асоциативни връзки, при което Асоциативната каскада на сънищата, отключва определен механизъм, при който в една смесена Асоциативна каскада се включват заедно определени механизми на Вътрешното Аз (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Вътрешната асоциативна каскада), определени сегменти на вътрешните пластове на Външното Аз, и сегменти в тези пластове, отговарящи за двигателните функции, заедно със сегменти, автоматично оценяващи обстановката и осигуряващи реакции за самосъхранение, на основата на вече изработени в съззнанието асоциативни форми и матрици (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Асоциативната каскада на будното състояние, без обаче нейно пълноценно активиране, без постигане на осъзнатостта характерна за будното състояние или осъзнатостта характерна за "осъзнатия" сън при Хибридна асоциативна каскада.)

Асоциативният механизъм при ходенето насън на сомнамбулите е аналогичен на собствения асоиативен механизъм, който се включва при външното въздействие с хипноза.


Независимо от това колко би била съвършена и приближаваща се и наподобяваща външната реалност, „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз” остават на друга плоскост – във въображаемия свят на сънищата, ако става въпрос за сънища, а не за някакво алтернативно състояние, в което можеш да проявяваш и рефлекси и команди към физическото си тяло. Така би възникнал въпросът – за сънища ли говорим, макар и „осъзнати” или за някакви други алтернативни състояния. Или, доколко „осъзнатите” сънища биха могли да се трансформират в съответни други алтернативни състояния, и доколко от определен момент нататък трябва да престанем да гледаме на „осъзнатия” сън като на сън, а да го приемаме като друг вид състояние. Или, доколко в определена точка пътят в „осъзнатия” сън може да се разклонява в две посоки – продължаване „навътре” и преминаване в алтернативно състояние в посока навън.

Въпросът е дали и доколко може да се допусне или да се изключи наличието по природа на спонтанна (от някои би могло да се нарече със стандартното понятие „подсъзнателна”) психофизиологична връзка, която може да действа в състояние на сън (връзка между психически процеси, проявяващи се в състоянието на сън и в сънищата, и физиологични и физически рефлекси, реакции и действия).  Такава връзка има в будно състояние, въпросът е дали и в каква форма такава връзка може да се проявява в сън. Доколко в нечии представие се преекспонира смисълът на „осъзнат” при „осъзнат сън” сякаш с приемането на това понятие всичко по време на такъв сън става възможно.

Сама по себе си идеята, че е възможно някой, който спи и сънува да комуникира в реално време с будните като им подава определени „сигнали” или „знаци”, би означавала спящият да е в състояние да извърши по време на състоянието си на сън и сънуване (което безспорно е различно от будното съзнателно състояние) едновременно и някакви нарочно предизвикани конкретни и съдържащи смисъл действия с реалното си физическо тяло, каквито иначе могат да се извършват само в будно състояние и биват определяни като съзнателни. (Първата мисъл по такъв случай би могла да е със съмнението доколко човек наистина е бил в състояние на сън и е сънувал.)

Такива целенасочени смислени действия биха били присъщи на будното съзнателно състояние на човека и така би възникнал въпросът доколко за човека, който би могъл евентуално да ги извърши и би ги извършил, би могло и би следвало да се счита и да се каже, че спи и че сънува. Това, че сънят би бил "осъзнат" не би променило противоречието.

Освен ако такива действия са спонтанни и автоматични, „физиологично предизвикани” без включване на съзнателен процес, присъщ на будното съзнателно състояние, независимо от това, дали ще се очаква да изразяват някакви „сигнали” или „знаци”, които да носят и предават определен смисъл. Освен ако допуснем наличието по природа на специфична спонтанна автоматично действаща „физиологична връзка” (някои биха я нарекли с възприетия термин „подсъзнателна”) между определени психически (мозъчни) процеси (включително в състоянието на сън) и определени рефлекси,  реакции и действия на физическото тяло на спящия.


В такъв случай, съответните рефлекси и реакции (подаването на „сигнали” или „знаци”) биха били автоматични и не биха били осмисляни, осъзнавани в реално време и съзнателно предизвикани (съответното подаване на „сигнали” или „знаци” не би било пряко възприемано и съответно осмисляно и осъзнавано в реално време от спящия и сънуващ човек във формата, в която това става при будно съзнателно състояние, а би било автоматично, физиологично провокирано и несъзнателно от гледна точка на осъзнатостта в състоянието на будното му реално „Аз”, в сънищната си ситуация на „осъзнат” сън той би подавал съответните си сигнали „на тъмно”, без да има начин да възприеме и установи в реално време техния евентуален ефект и резултат, или тяхното реално осъществяване, разчитайки на включването на определени психофизиологични механизми, с които той няма как да е в състояние да е в пряк контакт.

В случай, че проявяващата се във фаза „РЕМ” „психофизиологична връзка”, въздействаща върху нервите и мускулите на очните ябълки, не е спонтанно-автоматична с чисто неврологичен характер, свързан с въздействие на електричните прояви в мозъка в това конкретно състояние – фаза „РЕМ”, както и съответно в случай, че движението на очните ябълки не следва напълно точно движението на „погледа” по време на сънищата във фаза „РЕМ” (каквото следване и точно съответствие е крайно съмнително и недостоверно, имайки предвид вида и начина на движение на очните ябълки), за да бъде такава „психофизиологична връзка” използвана за определен вид конкретни целенасочени реакции и действия с цел подаване на сигнали, тогава ще е необходимо „осъзнато” (или „съзнателно” „волево” предизвикано) в състоянието на „осъзнат” сън да се наруши, прекъсне и преодолее съответният физиологически спонтанен автоматизъм и да му се въздейства с цел реакциите и действията да престанат да са автоматични и „хаотични” според своя присъщ вроден неврологичен модел, а да бъдат повлияни, овладяни, насочени, контролирани и „съзнателно” и „волево” подредени по някаква друга схема.

Например, движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се случва при всички, а повечето от човешките сънища както е известно не са „осъзнати”. Това означава, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” по време на сънуване е автоматично и физиологично обусловено в определен ред и ритъм като естествена спонтанна несъзнателна реакция на тялото. (Освен ако се приеме, че при всички сънища във фаза „РЕМ” се проявява ефект, при който движението на очните ябълки следва точно движението на погледа по време на сънищната ситуация, макар че това не се случва при другите сънища, които протичат в други фази на сънищния цикъл.) Очевидно при преминаване в състояние на „осъзнат” сън, за да се използва тази спонтанна физиологична реакция с движение на очните ябълки в друг ред и ритъм, ще трябва да е възможно „съзнателно” да се интервенира и да се наруши, разбие, преустанови и промени тази психофизиологична връзка, за да може реакциите да започнат в друг ред и ритъм с цел да изразяват определени „кодирани” /предварително уговорени/ сигнали. Прекъсването, нарушаването и манипулирането на такъв психофизиологичен механизъм изглежда доста проблематично и малко вероятно от доброволци и хора с нормални стандартни възможности.

Тук има място много съмнителната теза, че независимо дали си в неосъзнат или в „осъзнат” сън, просто във фаза РЕМ докато сънуваш очните ти ябълки се движат защото те следват посоките на твоя поглед по време на твоите преживявания в съня ти. Сега ако си представим с какъв ритъм и в какви посоки се движат очните ябълки на сънуващия във фаза „РЕМ” веднага ще се запитаме кога по време на съня си и дори в будно състояние ние сме движили поглед и очи по този начин докато гледаме около себе си или разглеждаме обстановката!

Ако такъв процес е спонтанен и автоматичен той няма как да бъде използван за подаването на „сигнали” или „знаци” „осмисляно и осъзнавано” в реално време от спящия и сънуващ човек по начина, по който това би могло да става при будно съзнателно състояние, а би трябвало някак си да става в резултат на използването на такава психофизиологична връзка и процес, но автоматично, и физиологично провокирано.

При всички случаи не би било възможно да се осъществява в реално време двупосочна комуникация.


Характер и възможности на евентуалната комуникация в реално време

Същевременно, независимо от постигнатото „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и евентуално активиране на процес на подаване на уговорени „сигнали”, споменът за които хипотетично е бил предварително добре запечатан и запазен, и се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, самото „осъзнаване” и процесът на самоидентифициране би могъл да остане в начален стадий и да не се развие, при което „Реалното Аз” да остане само в в начална степен (и примитивно състояние) на „осъзнатост”.

В такъв случай, „осмислянето” и „осъзнаването” от страна  на „Реалното Аз” (в състоянието на възприятието на субекта /на сънуващия/ в „осъзнат” сън) на подаваните от това съответно състояние и проявление на „осъзнатост” предварително уговорени сигнали би могло да е станало „почти-автоматично”, да си е останало в рамките на една частична „осъзнатост” с частично самоидентифициране и представа за себе си и въобще за будната реалност, без тяхно (на подаваните сигнали и техния смисъл) „осмислено” интегриране в по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън и представа за външната реалност.

Дори и евентуално да се осъществи такава комуникация, "осъзнатостта" може да е частична и "осъзнатият" сън, за който се съобщава, да е само частичен и в начална фаза.

От една страна евентуалното подаване на сигналите може да е станало полу автоматично и със съвсем частично осъзнаване в началното състояние на „осъзнатост” в осъзнат сън с елементарна степен на осъзнаване и самоидентифицирани, или дори и без започнало съществено самоидентифициране.

От друга страна, при хипотезата, че е било възможно да е осъществена комуникация, дори и подаването на сигнали да не е станало автоматично и да е „осъзнато” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, при такава ситуация на начална степен на „осъзнатост” и на самоидентифициране, която би била най-вероятна, евентуалният еднопосочен „разговор” би бил съвсем елементарен. Няма да може да проведе по-сериозен „разговор” Така или иначе връзката би била еднопосочна и информацията, подадена от спящия – елементарна.

Това поставя принципно под въпрос характера и възможностите на евентуалната съответна комуникация в реално време.


( При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, определеното начално подаване на някакви сигнали може да му е втълпено и внушено, на външните наблюдатели то би създало впечатление за негова „осъзнатост”, потенциал на „осъзнаване” и по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал на развитие в „осъзнатия” сън и на възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.)

Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.

От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да  се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себи си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.


Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)

В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.


Дори и да съществува и да може да бъде активиран механизъм за реализиране на подаване на сигнали от въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, същността и съдържанието на подобна комуникация – на подаваните сигнали, ще зависи от качеството на „осъзнатост”. Освен самата трудност на активиране на механизъм за подаване на сигнали, не по-малка е трудността да се осъществи реална комуникация със съдържание поради самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня и постиганета на съществена степен на „осъзнатост”.


Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.

Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.

И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.

Твоето възприятие,  „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.


Необходимо е да се разгледат разликите между същността на въображаемото във въображаемата ситуация в сънищата, на процесите и механизмите при въображаемите възприятия, от една страна, и съзнателните процеси с реалните възприятия (от външния свят) и произтичащи от тях обратни реакции в будно състояние (например постоянното привично съзнателно и автоматично местене на поглед и набиране на допълнителна информация).

Може ли има основания да се допуска възможността за съществуване или активиране на връзка на въображаемите възприятия с механизми, които да могат да доведат до съответни физически реакции и действие?
 
Асоциативната каскада на сънищата създава въображаемата среда и въображаеми възприятия. Но Асоциативната каскада на сънищата е една от формите, проявление на Асоциативната каскада на съзнанието, с възможности за преминаване и преливане в Хибридна асоциативна каскада, с възможни връзки с Вътрешната асоциативна каскада. Канали за въздействия би могло да съществуват, да се разкриват или да се активират. Въпросът е доколко тяхното активиране би могло да се случва постоянно и автоматично (както би било при постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка с огледален ефект), или доколко активиране на заложени но непроявяващи постоянно и спонтанно се възможности би могло да се постига.

Обяснение, че движението на очните ябълки на спящия следва разглеждане на обстановката в съня, изглежда съмнително и нелепо.


Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.

Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнание.

Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак  няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.

А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.

Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.

Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и  „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реаялното „Аз”.

Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.

Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.

На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които  се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние;  за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история;  за реалната ти същност.

Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при  сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.

При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат  някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...

(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)

...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).

И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни  възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.

(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)

Сенситивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сенситивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната касаскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).

Сънят може да е  продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато”сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)

Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).

Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)

От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт,  допир и контрол.

Ако такова противоречие би било преодолимо и ако би било възможно човек в състояние, което не е будно, да осъществява пряк волеви контрол върху физическото си тяло и да извършва с него някакви целенасочени действия, включително подаване на определен вид сигнали, тогава би възникнал въпросът какво е това състояние, доколко въобще би следвало и би могло да се определи като спане и сънища, и защо въобще би трябвало да го определяме като сънуване на сънища, пък били те и „осъзнати”.

Този въпрос би възникнал съвсем естествено като изхождаме от нашия опит и представа за това, което сънят представлява като състояние, при което съзнанието се изключва от спящото тяло, и тялото преминава в състояние на физическа пасивност, продължавайки своите физиологически процеси и функции, но без възможност да бъде контролирано и управлявано с физически действия от съзнанието, което се потапя, отделя и отдалечава в един свой свят на почивка и в измисления свой въображаем свят на сънищата.


Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията в паметта относно външната реалност, би било възможно при „осъзнаването” в „осъзнат” сън без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си, и да си спомниш много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин предварително са били внушени и запечатани в съзнание ти в будно състояние – например, информация, че участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си сигнали.

Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези предварително внушени ти императивни мисли да се появят когато ти вече си разбрал, че се намираш в сън и сънуваш, и ти да ги последваш.

(Дори не би могло да се изключи, в резултат на внушение в будно състояние, такива информации и мисли да ти се появят, интегрирани в някаква ситуация в обикновен „неосъзнат” сън.)

И ако хипотетично би успял да подадеш съответни сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, би могло да се създаде впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар че степента ти на самоидентификация би била  все още почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти би бил почти затворен.


Това се отнася за принципната възможност да си спомниш по време на „осъзнат” сън за експеримента и да проявиш желание и готовност да подадеш сигнали. Но не означава, че такъв вид хипотетична връзка би могла да бъде активирана, и че такива сигнали биха били подадени, независимо от това какво ще направи по време на съня си сънуващият, или поне, че от всекиго такава връзка би могло да бъде активирана и сигнали подадени.


Ако би било възможно да идентифицираме (т.е. да постигнем едновременно осъществяване и съвместно действие) възприятията и действията си във въображаемата ситуация в съня и свързаното с нея вътрешно състояние на съзнанието, което състояние е с  категория и качество на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, от една страна, с възприятия, контрол и управление на действия на реалното ни физическо тяло, от друга страна;

ако би могло да бъде активирана, или създадена пряка връзка (и постигнато тяхно едновременно паралелно протичане и действие)  между процесите в съзнанието ни, изразяващи усещания и действия във вътрешното състояние, което би следвало да е сън и съновидение, от една страна, и съзнателни процеси, изразяващи усещанията и управлението на действията на лежащото и спящо физическо тяло, от друга страна,

то би възникнал въпросът защо ще наричаме това вътрешно състояние сън и съновидение, макар и "осъзнато".

Ако паралелно бихме били в състояние да възприемаме окръжаващата среда и да контролираме и управляваме действията си както в сънищната ситуация, така и в реалността на будните, това би било една начална степен и форма на „паралелно възприятие”, не не и сънуване и сън, пък бил той и „осъзнат”.

За да може такова състояние да бъде постигнато, трябва преди това да се постигне в определена степен интегриране на своето съзнание.


Ако в съня си „осъзнаеш”, че сънуваш, ще можеш ли евентуално да накараш спящото си тяло да натисне бутон, за да докажеш на експериментаторите, че си постигнал „осъзнат” сън и за да се отбележи този момент и те впоследствие да сравнят графиката на енцефалограмата ти и съответно характера на мозъчните ти вълни с твоите разкази за сънищата ти?  (Не че в графиката на енцефалограмата ще има нещо по-различно отколкото при други сънища във фаза РЕМ!)

Как този бутон би се позиционирал във въображаемата ситуация на съня ти, в какво качество и как необходимата волева команда за действие на спящото ти тяло евентуално би могла да се впише в такава ситуация и в състоянието ти на сън и да произлезе от тях?


От друга страна, ако ти в съня си имаш усещане за физическото си тяло в леглото и можеш да го контролираш или поне да му въздействаш, за да го накараш да натисне бутона, това сън ли би било, или някакво друго състояние, например – будно състояние на границата със съня?


Теоретически, нещо наподобяващо „натискането на бутон” би могло евентуално да се направи от много опитен участник  точно на границата между двете състояния в момента на събуждането му от "осъзнат" сън.

Но това все пак би било различно – в момента на събуждане, когато всъщност вече си излязъл от състоянието на съня и сънуването.

(Това евентуално би могло да се случи и след съответно предварително внушение и след събуждане от обикновен сън.)


Разликата би била, че теоретически в „осъзнатия” си сън евентуално би могъл да се опиташ да очакваш и да проследиш процеса и момента на събуждането и (ако успееш безпроблемно да запазиш адекватен мигновен преход в състоянието си на самосъзнание между „осъзнатия” сън и будната реалност без прекъсване във възприятията си за собствената си идентичност и същност) да се опиташ да реагираш с физическото си тяло при първа възможност.

Все пак, при обичайните случаи на неинтегрирано съзнание, преминаването от състоянието на „осъзнатия” сън в будно състояние не би било с възприятие за непрекъсваемо преминаване и приемственост в самосъзнанието и възприемането на собствената идентичност, а според постигнатата й степен самоидентификацията ти в „осъзнатия” ти сън ще е само частична, като едва след събуждането ще премине в обичайния си ежедневен обхват.


Евентуално, при определен натрупан опит и способности, проследявайки преди това процеса на приключване на „осъзнатия” си сън, би могъл да си сравнително подготвен да реагираш бързо след прекъсването и в първите моменти на осъзнаването в будното си състояние. Но очевидно при този вариант, натискането на бутона не би било по време на самия „осъзнат” сън.


Не трябва да се мисли, че щом такъв вид сънища се определят като „осъзнати”, и ти в тях си разбрал, че сънуваш, то при събуждането си няма да изпиташ своеобразен преход и „прескачане” в осъзнатостта си, и че „осъзнатостта” ти в съня и осъзнатостта в будното ти състояние е едно и също, и при събуждането си едва ли не от сънищната ти ситуация просто сякаш ще преминеш през някаква „врата” и ще се окажеш в леглото си вкъщи.

Поне в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание не би могъл да имаш такова възприятие, независимо от това, че съзнанието и самосъзнанието ти са по принцип непрекъсваеми. Но често в различни ситу,ации тази непрекъсваемост се поддържа и осигурява от Вътрешната асоциативна каскада и от „Вътрешното Аз”.


При положение, че нюансите между "осъзнатост" и "неосъзнатост" са деликатни, а в съня в множество случаи присъстват елементи и състояния на двойственост, доколко би било възможно да има особени специфики в енцефалограмата, за да се обособи различието при "осъзнат" сън – по-точно някакви специфики точно в момента на границата на излизането от „осъзнатия” сън, или непосредствено след преминаването на тази граница, когато би бил е бил натиснат бутонът?


Ако  в „осъзнат” сън би било възможно да се различават отделни елементи в енцефалограмата, евентуално съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /ако такива би било възможно да бъдат със сигурност определени в графика на енцефалограма на даден индивид в будното му състояние/, тогава  същите елементи би трябвало да се проявяват и в графиката на енцефалограмата при „неосъзнат” сън, когато извършваш в сънищната си ситуация същите или подобни въображаеми  движения, за които впоследствие би могъл да си спомниш и да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в „неосъзнатия” си сън, който си успял да си припомниш.

При такава хипотеза, ако определени движения и действия са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в „неосъзнатия” сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани.


Ако въобще би съществувало такова правило за отражение на такива въображаеми действия в сънищата върху графиките на енцефалограмите, не би следвало да има различие в отражението в графиките на енцефалограмите между „неосъзнат” и „осъзнат” сън, още повече предвид различните нюанси и степени и в единия и в другия вид сънища.

Това е хипотетично, доколкото капацитетът на енцефалографите не предоставя възможности за толкова прецизно отразяване на различните нюанси и събития в сънищата, нито такива елементи би могло да се проявят в графиките на енцефалограмите, независимо от това дали при движение на пръсти, на ръце или на крака, при кашляне или кихане, в графиките на енцефалограмите биха се появили едни или други линии и конфигурации.


Евентуален „осъзнат” сън, при който би могъл да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци (независимо от това дали от такива твои въображаеми действия би последвала реакция на спящото ти физическо тяло), все още не би означавало, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно би било с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.


Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията на паметта относно външната реалност, възможно е при „осъзнаването” в „осъзнат” сън, без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си и да си си спомнил много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин са били добре внушени и запечатани преди да заспиш по време на състоянието ти в будно съзнание – например, информация, че спиш и участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си „сигнали”.

Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези императивни мисли да се появят и ти да ги последваш.


Ако трябва това да стане точно в сън, в който ти си разбрал и знаеш, че сънуваш. Защото с горепосочения метод на внушение, самовнушение или просто натрапване в една или друга форма на определени мисли и идеи на съзнанието ти, можеш и да сънуваш „неосъзнато” ситуация, в която дори и без да разбереш, че си в сън, „Въображаемото ти Аз” с една или друга висока степен или „Почти-Реалното ти Аз” да знае, да си помисли, че е в лаборатория, че извършва експеримент и че от него се изисква да направи определени действия, да си върти очите по определен начин и т.н.


Но дори и сред възприятията на „Реалното ти Аз” да възникнат тези две-три императивни мисли, въпросът е как ти ще си в състояние да подадеш такива сигнали, след като не би трябвало и не би могло да има пряка връзка и „волеви” контрол и управление във въображаемата ситуация на съня ти от страна на „Реалното ти Аз” към спящото ти тяло във физическата реалност на будните?


(Първична теза)

Въображаемата ситуация в съня е плод на твоята мисъл, творение на „Генератора на сънищата”, резултат на процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В нея всичко е въображаемо – тялото ти, ръцете ти, очите ти – те са въображаеми и в тяхната същност те нямат пряко нищо общо, нямат пряка връзка с твоите спящи и физически реални тяло, ръце и очи, те са резултат от асоциативни връзки и свързване и комбинации на „следи-отпечатъци”, които не биха имали пряка връзка с онези елементи в паметта ти и асоциативни процеси, които контролират и управляват тялото ти, ръцете ти и очите ти в будно състояние. Независимо, че си „осъзнал”, че сънуваш, и независимо доколко ще успееш да придвижиш напред процеса на своето самоидентифициране, в сънищната ситуация въображаемото ти тяло, ръце и очи може съвсем да не изглеждат такива, каквито са в будната ти реалност.

Освен ако такава връзка би се осъществила посредством връзките и пътищата, които са във владението на Вътрешното съзнание, на Вътрешната асоциативна каскада. Тогава, за да е целенасочена, би трябвало първо да постигнеш интегрирано съзнание. В противен случай, остават два варианта – да се осъществи съвсем случайно, или да има заложен природен механизъм за осъществяване на такава спонтанна връзка. Възниква въпросът – защо трябва да очакваме, че такъв механизъм съществува.  Защо природата ще е необходимо да предвижда механизъм когато се осъществяват чисто въображаеми действия в сънищна ситуация, предвидена за почивка на твоето тяло и мозък, Вътрешната асоциативна каскада да използва своите паралелни асоциативни връзки, за да се активират управление и действия на спящото ти физическо тяло? Това изглежда излишно. Освен ако приемем, че състоянието на „осъзнат” сън е изкуствено и неестествено, но това въобще не е така и такава теза не може да се приеме.


И ако все пак хипотетично успееш да подадеш сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, може да създадеш впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар и степента ти на самоидентификация да е почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти да е почти затворен.


Истинското състояние на „осъзнат” сън предполага началото и развитието на процес на самоидентифициране и активиране на връзките с ресурсите на постоянната трайна памет, който да ти възвърне възможно по-пълно възприятие и знание за собственото ти реално „Аз”.


Тук говорим само за „обикновен” „осъзнат” сън с различни степени на самоидентифициране, и различни степени на задържане и евентуални способности за контрол и трансформиране, и въобще не може да става дума за „паралелно възприятие”.


Постигането на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън не означава постигането на състояние на осъзнатост еквивалентна на осъзнатостта на будното състояние (макар и по време на сън) с пряко сенситивно възприемане на физическото си тяло и с контрол върху негови действия. И не би могло да означава, освен при евентуално постигане на интегрирано съзнание. Дори при „осъзнаване” и самоидентифициране с висока степен, тук все пак става дума за обикновен „осъзнат” сън, какъвто мнозина биха могли да постигнат по време на лабораторни изследвания (а не за „паралелно възприятие” или за състояние на интегрирано съзнание; не става дума и за състояние в „осъзнат” сън от степента на онзи стадий по Пътя на сънищата, когато странствайки и пресичайки сънищното пространство се приближаваш към прага на Портала към Вътрешната си сфера, но още си далеч от интегриране на своето съзнание).


(Първична теза)

Състоянието на „осъзнатост” в съня и постигането на „осъзнат” сън съвсем не означава, че по време на съня си имаш (или можеш да имаш) „осъзнати” сенситивни възприятия от спящото си физическо тяло, не означава, че по време на съня си  (възприятията ти когато сънуваш сън и се намираш в сънищна ситуация) ти усещаш своето лежащо и спящо тяло, че от въображаемата си, макар и „осъзната”, сънищна ситуация можеш да оказваш „съзнателен” „волеви” контрол върху него и докато се намираш в съня „осъзнато” да инициираш и да извършваш с него съзнателни реални физически действия в будната реалност.

Някои състояния на унасяне в обикновен сън със запазване на усещане за своето физическо тяло съм описал, но обикновено  това се случва при унасяне в смесено състояние при първоначален етап на заспиване.

Състоянието на „осъзнат” сън не означава постигане в съня на осъзнатост /без кавички/ идентична с осъзнатостта ти в будно състояние с произтичащи възможности от света на „осъзнатите” си сънища да оказваш въздействие върху физическото си тяло в будната реалност. „Осъзнатият” сън и „осъзнатостта” по време на „осъзнат” сън въобще не означават това.


Дори при сравнително пълно самоидентифициране, ти ще си оставаш в „осъзнат” сън, и това състояние няма да представлява „паралелно възприятие”.

Докато си в „осъзнатия” си сън, независимо в каква степен си се самоидентифицирал или евентуално си се оказал в сънищна обстановка и ситуация съвсем близка и приличаща с реалната от ежедневието ти в света на будните, ти няма да имаш двойно възприятие и двоен контрол, и няма да получаваш сенситивни импулси от лежащото си спящо тяло и да го усещаш (макар и в положението му на спящо и неподвижно със затворени очи, което хипотетично би било само частична форма на „паралелно възприятие” за разлика от неговата пълна форма, когато би имал пълно двойно възприятие, контрол и действие едновременно в ролята на „Реалното си Аз” във въображаемата ситуация на  „осъзнатия” сън и в ролята на реалното ти „Аз” в света на будните – като самия себе си в будно състояние и съответно с паралелни действия насън и като буден в двете отделни реалности – въображаемия ти свят на сънищата и реалния свят на будните /в случай, че си постигнал интегрирано съзнание/).


Идеята за "осъзнат" сън се състои в това, че по време на съновидението спящият „осъзнава”, че сънува и се намира в сънищна ситуация и дори евентуално успява повече или по-малко да се самоидентифицира с реалното си "Аз", в зависимост от степента на постигнатото "осъзнаване". "Осъзнатият" сън не се отнася за някакво състояние на идентифициране и пряк сенситивно-контролен контакт и възможности между въображаемото тяло в съня и физическото тяло в будната реалност, не се отнася за съвпадение на възприятията от въображаемото и от физическото тяло, или за едновременно възприемане на своето въображаемо тяло с въображаемите му действия по време на съня и усещанията от реалното си физическо тяло, намиращо се спящо в леглото (както и за едновременни възможности за контрол и управление на физическото си тяло, характерни за състоянието на будно съзнание).  Въобще не става въпрос за евентуално "паралелно възприятие", което изисква висока степен на интегриране на съзнанието, и за каквото (за същността на което) изследователите досега още дори не са били чували, тъй като това понятие го въвеждам в „Дълбок сондаж”. Състоянието на „осъзнат” сън макар да има различни възможни степени на задълбочаване, включително на контрол и трансформиране на сънищната ситуация в „осъзнатия” сън, е далече от състоянието „паралелно възприятие”, както и е много далече от състоянието на интегрирано съзнание.


И при напреднала степен в процеса на самоидентифициране, твоите възприятия в „осъзнатия” сън продължават да са резултат от развитието на процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, започнало при нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата, като с  припомнянето на твоята реална идентичност с разширяването на достъпа ти до ресурсите на постоянната ти памет в процеса на твоето самоидентифициране и формата на Асоциативната каскада динамично се променя, включвайки аспекти и асоциативни пътища и схеми, проявяващи се при формата й като Асоциативна каскада на будното състояние и последователно преминавайки и трансформирайки се във форма на Хибридна асоциативна каскада, повече или по-малко близка или отдалечена към предишната форма и състояние на Асоциативната каскада на сънищата, характерни за обикновения „неосъзнат” сън, като една или друга проявяваща се степен на Хибридната асоциативна каскада зависи и се определя от постигнатата в „осъзнатия” сън степен на „осъзнаване”, вкл. на самоидентифициране, на възможности и способности за задържане в течение на времето в състоянието на „осъзнат” сън, за осъществяване на контрол върху сънищната ситуация и обстановка и за тяхното евентуално активно трансформиране, променяне и развитие в определена желана посока.

Но и при напреднало самоидентифициране все още си в света на сънищата си, дори и да си постигнал вече „осъзнат” сън със сравнително по-висока степен на „осъзнатост” и самоидентифициране, и с активно включване и участие на съществени за твоето самоидентифициране, идентичност и самосъзнание ресурси на постоянната ти памет.

А твоето „Реално Аз” колкото и то да е високо „осъзнато” няма да има сенситивен достъп и контрол до спящото ти физическо тяло, няма да има прякото сенситивно възприятие на реалното ти „Аз”.

Тази част на общата Асоциативна каскада на съзнанието ще продължава да е изключена до твоето събуждане, или докато не преминеш Пътя на сънищата и не продължиш нататък по Пътя на Йога на интегралното съзнание до постигане на интегрирано съзнание.


Ситуацията в съня е въображаема – „осъзнатостта” в съня няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а въображаемата сънищна ситуация няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня целенасочени („волеви”) действия с реалното си физическо тяло. „Реалното Аз” е във въображаема ситуация, от която няма пряка „волева” връзка с физическото тяло и контрол върху негови действия. При „осъзнаване” в „осъзнат” сън обикновено самоидентификацията е частична и непълна, ако въобще е започнал процес на самоидентифициране, от което се определя и степента на „осъзнатост”. „Реалното Аз” може да е с различни степени на самоидентификация и не може да е съвсем близко до идентично с реалното „Аз”, освен евентуално в случай, при който би било постигнато интегрирано съзнание.

Би оставала една възможност – да се окаже, че в човешката натура съществува някакъв неврологичен или психофизиологичен механизъм, който да може да се задейства или активира, и чрез който да е възможно с някакво действие на въображаемия герой във въображаема сънищна ситуация, да се постигне и получи рефлекс или ефект с видимо или установимо въздействие върху спящото физическо тяло и така да стане възможно да се отвори път за съвсем елементарен контакт между сънищната и будната реалност. Това би била хипотетична възможност за подаване на елементарен сигнал от опитен сънуващ в „осъзнат” сън.

Такъв механизъм би предполагал постоянното действие или възможност за включване и активиране на неврологична или психофизиологична връзка между психическото състояние по време на сън и сънуване, преживяваните представи и действия, и съответните изразяващи ги асоциативни връзки и мозъчни процеси във въображаемата сънищна ситуация от една страна със съответни рефлекси и предизвиквани ефекти и движения на физическото тяло, от друга страна.


„Психофизиологичната връзка”

Съществува ли в нормалния човешки организъм такава спонтанна  „психофизиологична” връзка (автоматично и постоянно действаща), или ако я има, но тя е в латентно състояние, съществува ли естествена възможност за нейно активиране, за целенасочено въздействие и контрол върху нея?

Предвидени ли са в човешкия мозък на всички хора такива механизми? Функционира ли въпросната „психофизиологична” връзка?

Някои изследователи са заявили, че такава психофизиологична връзка съществува.

Според  тяхната теза, изразена с информации за проведени изследвания и експерименти, по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение и причинно-следствена връзка и въздействие между движението на погледа по време на съня (начина и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой, в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) и начина и посоките на движение на очните ябълки на затворените очи на спящото му физическо тяло.

Накратко, при сънуване във фаза „РЕМ” движението на погледа в съня предизвиквало същото съответно движение на очните ябълки. Затова очните ябълки под затворените клепачи във фаза „РЕМ” се движели  – спящият разглеждал обстановката в съня си.

Идеята, че би бил възможен контакт между сънуващия и изследващите го в лабораторията чрез подаване на някакъв вид „кодови сигнали” с очи се основава на схващането, че, поради наличието на психофизиологична връзка, движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” произтича от неговото състояние по време на сънуването и по-точно от движението на погледа му докато разглежда обстановката в съня, който сънува.

Това означава, че, според идеята на тази концепция (независимо от това доколко тя е вярна и състоятелна), в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, вместо да разглежда произволно обстановката в сънищната ситуация, „осъзналият” се сънуващ (неговото „Аз”, в което се възприема, въображаемият му  герой, с който се е идентифицирал и се възприема като себе си, след като е усетил, разбрал и „осъзнал”, че сънува), т.е. „Реалното му Аз”, би могъл да започне да пави целенасочено с поглед определени предварително уговорени движения, които да се предадат в съответни аналогични (точно съвпадащи, според концепцията) движения на очните му ябълки (на спящото му физическо тяло) и така да установи еднопосочен контакт и в реално време да подаде „кодираните сигнали” към наблюдаващите го в лабораторията.

Би ли могло това да означава, че мистериозната психофизиологическа връзка може да съществува? Такава връзка би трябвало да е много специална.

Би ли могло да означава, когато съзнанието ти е в състояние на сън и спиш, очите (а може би и тялото ти), да могат да бъдат системно управлявани и насочвани в движенията си от асоциативния процес на спящото ти „Аз“ според представите ти в съня за пространственото разпределение на въображаемата ситуация, включително и твоето позициониране в нея? Представи много често объркани, преливащи и твърде абстрактни.

Би ли могло да означава, като „разглеждаш“ обстановка в съня си, а по-точно – когато по време на съня ти (бил той обикновен или „осъзнат“ в една или друга степен) се формира възприятието и представата ти за разглеждане, сънищният асоциативен процес да е пряко свързан с механизма, управляващ в будно съзнателно състояние нервите и мускулите на очите на физическото ти тяло, и от вътрешния ти сънищен асоциативен процес да излизат импулси с команди към нервите и мускулите на очите, които в резултат да следват твоите абстрактни представи в съня за това какво „възприемаш“ и „виждаш“, какво още искаш допълнително да „видиш”, или представите ти накъде насочваш или трябва да насочиш поглед?


Този въпрос съвсем не е толкова прост колкото би могло да изглежда и е тясно свързан с естеството и механизма на сънуване и с начина на образуване на сънища, вкл. и на възприятията за образи и картини, които съставляват и изграждат сънищните ситуации;

свързан е с това как и къде се съхранява информацията в съответния й вид за огромното множество образи и картини, които се съдържат в мозъка и в паметта ти, но до които не успяваш да получиш пряк достъп в будното си състояние;

свързан е с пътя и начина, по който се образуват, възприемат, осъзнават и интегрират в съзнанието визуалните образи от външния свят, с тяхната по-нататъшна история и „съдба” при асоциативните процеси на съзнателната дейност в хода на Асоциативната каскада на будното състояние;

с това дали има пряка връзка между образите и картините в съня ти (или твоите представи за тях в сънищната ти ситуация) и определени центрове на мозъка ти, през които, в хода на асоциативните процеси, преминават едни или други указания и команди до различни органи и части на физическото ти тяло (при положение същевременно, че будното ти съзнание няма пряк достъп до образите и картините, съхранявани във вътрешните нива на паметта ти),

свързан е с въпроса има ли пряка или обратна връзка между очите, очните мускули и нерви, зоната през която преминават визуалните импулси, по-нататъшния асоциативен процес на тяхното разпознаване, сравняване, идентифициране и „осъзнаване”, превръщайки ги в „осъзнатост”, в мисли и в мисловен процес, от една страна, и различните въображаеми възприятия, представи, пориви, усещания, образи и картини по време на въображаемите сънищни процеси, от друга страна;

и въобще, свързан е с въпроса, доколко би могло да има пряка връзка между възприятията и представите, явяващи се по време на сънищните асоциативни процеси, с нервите и мускулите, управляващи очните ябълки, или с някакви други нерви и мускули на тялото;

свързан е с въпроса доколко би могло да има център или сектор в мозъка, позволяващ осъществяването на такива връзки, било с обратна връзка само към пътищата за визуални възприятия, било и с връзка към ръцете, краката или други елементи на физическото тяло.


Едва ли някой би могъл да смята, че може да има съответствие между „осъзнаване” и личностна самоидентификация в състояние на „осъзнат“ сън и осъзнатостта и възприятието за собствената идентичност в будно състояние със съответната връзка на контрол върху двигателните функции. Такова нещо биха могли да помислят, да вярват или да твърдят само хора, които никога не са постигали „осъзнати“ сънища и имат неточни представи за това състояние на базата на свои предположения, на прочетени брошури или книги, или на произволни и фалшиви разкази от неудачни платени доброволци в експерименти.

Би ли могло да означава посоките на движението на очите на спящото тяло да съответстват на въображаемите посоки и течения сред вълни, кипежи и водовъртежи в бурите на океана на твоите вътрешни възприятия и представи за обстановка, смисъл, пространство, геометрия, взаимни връзки и последствия, действия и начини, по които във въображаемата ситуация си представяш , че „се движиш“ и „гледаш“ в сънищата си по време на съня (говорим за сън и сънуване, а не за някакъв вид прикрито будно състояние с имитация на сън)?

Би ли могъл специфичният процес на "виждането" (както това се случва в будно състояние, така да е възможно и по време на сънищата), да включва и обратна асоциативна връзка между сънищните процеси с въображаемите им образи, действия и ситуации, от една страна, и механизмите на контрол и управление на физическото тяло, характерни за волевите действия на будното съзнание, от друга страна?

Според тази тяхна теза, изразена с конкретни информации за проведени изследвания и експерименти, се твърди, че по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение на вида и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой (в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) с вида и посоките на движение на очните ябълки на спящото му физическо тяло.

И съответно, в осъзнат сън този процес можело целенасочено да се контролира и управлява с цел подаване на определени сигнали от състоянието в сънищната обстановка към наблюдаващите изследователи във външния свят на будните.

Ако трябва да прецизирам това твърдение, то ще рече, че, според тези изследователи, експериментатори и автори, във всички сънища във фаза „РЕМ” има съвпадение на вида и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло на спящия човек с вида и посоките на движението на погледа на неговия „герой”, в който се възприема като себе си в качеството на „Въображаемо Аз” или на „Реално Аз” в сънищните ситуации в обикновен „неосъзнат” или в „осъзнат” сън.

Известно е, че по време на фазата „REM”, за която от изследователите се счита, че в нея в най-голяма степен се проявяват сънищата, очите на спящия се движат под клепачите спонтанно и често доста активно, като се забелязва произволно движение, особено наляво-надясно.

Всъщност, от видеозаписи на такива движения, според мен, би могло да се каже, че очните ябълки се движат сравнително динамично и често с относително резки движения, по начин и модел, който определено изглежда различен от нормалното обичайно движение на очите на човек в будно състояние, т.е. при „гледане” и „разглеждане”.

Според тази теза, движението на погледа по време на съня във фаза „РЕМ” предизвиквало съответно аналогично („огледално”) движение на очните ябълки на спящото тяло.

Според споменатите твърдения, първоначално на изследователите им било направило впечатление, че имало прилика между движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза „РЕМ” и движението на погледа на човек, който гледа на екран кинофилм или разглежда обстановката около себе си.

Очните ябълки се насочвали по подобен начин в различни посоки, сякаш в съня си спящият гледал някакъв филм.

Изхождайки от това впечатление, те установили и определили, че има съвпадение между начина и посоките на движенията на погледа по време на съня и движенията на очните ябълки на спящия. Докато сънувал спящият разглеждал обстановката около себе си и с начина, по който движел поглед и очи съвпадало и движението на очите му под затворените му клепачи.

Така изследователите стигнали до идеята и „определили”, че движението на очните ябълки на спящия следвало движението на погледа му в съня (на „героя”, в който се възприема) докато се оглежда и разглежда подробностите на обстановката в сънищната ситуация (сякаш гледа филм). Движенията на очите на спящото му физическо тяло (на очните ябълки) били аналогични на движението на погледа му в съня.

Когато разглеждам видеозаписи на движение на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ мога само да се учудя на такова твърдение. Мисля, че е било безотговорно. На този въпрос се спирам отново по-нататък.

Очевидно идеята за установената „прилика” с гледане на филм е била отправна, за да се стигне до такова заключение. Но доколкото само „прилика” не би била достатъчна за осъществяване на подаването на сигнали и информация, каквато е целта и резултатите от съответните експерименти според информациите за тях, очевидно според изслредователите има пълно съвпадение в движението на поглед в съня и на очните ябълки на спящия.

Чудя се дали такава особена и съмнителна идея не е хрумнала на някой от учените, интересуващи се от съня и сънищата в началото на миналия век, когато все още погрешно са считали, че човек сънува и има сънища само във фаза РЕМ и като им е направило впечатление, че понякога в сънищата си се чувстваш сякаш наблюдаваш ситуация като на филм и пренебрегвайки, че не винаги е така и че вариациите на възприятията в сънищата са многобройни и най-различни.


Свързаните с тази история лица разказвали, че поради наличието на такава „закономерност” когато по време на преживяванията си в сънищната ситуация сънуващият завъртал очи или насочвал поглед надясно, това се отразявало на спящото му физическо тяло в леглото и очните му ябълки под затворените клепачи в този миг се завърлатли  надясно (а не в някоя друга случайна или спонтаннно физиологично обусловена посока!).

И така, ако в „осъзнат” сън сънуващият нарочно насочел поглед надясно или наляво, очните му ябълки щели да последват същите движения.

Идеята била, че в „осъзнат” сън сънуващият можел „осъзнато”, предумишлено, целенасочено да движи по определен начин поглед и така да контролира движението на очните си ябълки с възможност да подаде на изследователите в лабораторията предварително уговорени сигнали.

Чудя се защо тези учени са пропускали  да уточняват, защо специално не са акцентирали върху значението на факта, че става въпрос за въображаеми очи и за въображаем поглед,  възприятията за които в съня съвсем не са същите както в будно състояние.


При това положение, след като изследователите се уговаряли предварително с изследвания спящ човек за някакъв вид "код" за подаване на „сигнали” чрез определени движения на очите, ако спящият постигнел във фаза "РЕМ" „осъзнат” сън, той можел да им подаде съответните "сигнали", местейки по време на своя сън погледа си в определени посоки по начин, съответстващ на уговорения "код". По този начин спящият можел да осъществи контакт с изследващите го, да им подаде информация, да докаже, че е постигнал „осъзнат” сън,  да се направи синхронизиране с показанията от уредите за мозъчната му активност точно в този момент и период, и така да се постигне симултанна връзка между него в съня му и наблюдаващите го в лабораторията (която връзка, ако това би било осъществено, би била еднопосочна).


(От изброените неща, ако хипотетично някой сънуващ би могъл да подаде такъв вид сигнали, основното съществено би било да се покаже и разбере доколко такъв вид психофизиологична връзка действително може да съществува и да бъде осъществена. Защото да се доказва, че някой може да постигне „осъзнат” сън е излишно – „осъзнатите” сънища могат да се постигат, а разглеждането на графиката на електроенцефалограмата в момента на „осъзнат” сън не би дало нищо повече от това, което има във всяка графика от фаза РЕМ с обичайни сънища, като се имат предвид характера и съдържанието на тези графики, и възможностите на електроенцефалографите.

Същевременно такъв метод не би давал на сънуващия нито физическата нито психическа възможност за предаване на съществен обем информация. Но цялата концепция за връзката между погледа в съня и очните ябълки е под въпрос, като се има предвид начинът и динамиката на движение на очните ябълки във фаза РЕМ, както и редица други обстоятелства.

В тази връзка биха могли да възникнат основателни съмнения относно достоверността и коректността на съобщения от миналите десетилетия за подобни изследвания и експерименти. Биха могли да съществуват различни съображения в полза на теоретичната възможност за активиране на такава психофизиологична връзка. Въпросът е доколко това е било възможно да се осъществи на практика в съответните случаи.)


На повърхността на тази идея и на съобщенията на съответните учените за успешно осъществени такива експерименти излиза, че подаването на подобни "сигнали" по време на "осъзнат" сън би означавало да съществува такъв психофизиологичен или неврологичен механизъм, при който своеобразните движения на очните ябълки, които се проявяват по време на всякакви сънища във фаза "РЕМ", да не са само неопределени и случайни, спонтанни и автоматично предизвикани в резултат на някакъв неврологичен рефлекс, свързан с моментното състояние на нервната система и със степента на мозъчна електрична активност в съответната фаза на съня, а  да имат пряка връзка със самото съдържание на сънищата,  с конкретните възприятия, с въображаемото поведение и действия по време на сънищните ситуации и да могат да бъдат „осъзнато” активно контролирани и управлявани от сънуващия в „осъзнат” сън в някакъв предварително уточнен порядък.

А това включва обичайното поведение и възприятия, включително възприемане и наблюдение на обстановката и случващото се наоколо, в обикновения "неосъзнат" сън при преминаването в състояние на "осъзнатост" да може да бъде "осъзнато", преднамерено и "волево" прекъсвано, а евентуалните автоматични рефлекси, които в обикновен "неосъзнат" сън свързват възприятията, "гледането" и "разглеждането" с "огледално" движение на очните ябълки, да бъдат "осъзнато" контролирани, повлиявани, променяни и управлявани в определен предварително уточнен порядък.


Това би означавало въображаемите действия на "Въображаемото Аз" и въображаемата същност на процесите на Асоциативната каскада на сънищата да рефлектират върху физиологичните процеси и да активират обратна връзка през зоните, управляващи визуалното възприемане в будно състояние с обратно въздействие върху нервите и мускулите на очните ябълки, а все още въображаемите действия на "Реалното Аз" и все още въображаемата същност на процесите на Хибридната асоциативна каскада не само да рефлектират по същия начин, но и да са в в състояние да прекъсват евентуалната естествена неврологично установена динамика на рефлекса и процеса и да я променят "осъзнато", преднамерено и "волево".

А в случай, че тезата е измислена и погрешна и движението на очните ябълки не следва автоматично и "огледално" движението на погледа по време на съня и съответните посоки на "гледане" и "разглеждане", а не е свързано с тях и е неврологично обусловено и предизвикано от съответното състояние на мозъка, тогава за да би било възможно все пак да се повлияе и въздейства на този рефлекс с движение на очните ябълки и той да се контролира и управлява по точно определен начин, това би означавало "осъзнато" и "волево" "Реалното Аз" с все още въображаемите му действия с тяхната все още въображаемата същност в процесите на Хибридната асоциативна каскада да е в състояние да прекъсне естествения ход на чисто физиологични, автоматични и автономни процеси, които всъщност са във владението на Вътрешната асоциативна каскада, спрямо която Хибридната асоциативна каскада (както и Асоциативната каскада на сънищата, а така също дори и Асоциативната каскада на будното състояние) нямат "върховенство", не упражняват пряко въздействие и нямат пряка възможност за контрол.

При такова положение, в случай, че тезата за постоянно действаща във фаза "РЕМ" пряка връзка на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки е несъстоятелна, погрешна или фалшива, за да е възможно в състояние на "осъзнат" сън да бъдат подадени сигнали с предварително уговорени конкретни движения на очните ябълки, остава хипотетичната възможност да се допусне вариант, че при преминаване в "осъзнат" сън Хибридната асоциативна каскада все пак би имала възможност да влиза във взаимодействие с Генератора на сънищата, а участието на Вътрешното Аз и съответно на Вътрешната асоциативна каскада да може да се активира с включване на режим, позволяващ прекъсване на обичайния ред и промяна в автоматичните движения на очните ябълки.

Успешното осъществяване на такъв процес би изисквало съществен опит по Пътя на сънищата, способност и умение от страна на сънуващия, и е твърде малко вероятно да се допусне, че за такъв резултат биха били способни обичайни доброволци в лабораторни експерименти, освен ако не се окаже, че някой от тях би имал определени вродени способности, отличаващи се от нормалното състояние при повечето хора.

Твърде малко вероятное такъв процес, усилие и прекъсване на обичайната психофизиологична връзка с оказване на въздействие, контрол и управление върху нея, да не доведе до прекъсване на "осъзнатия" сън, както и до събуждане.



Съгласно тази идея и теза, в случай, че такава психофизиологична връзка наистина съществува и е постоянно и стандартно активна, би се оказвало, че във всички сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки се движат така както сънуващият в съня си разглежда сънищната обстановка и ситуация около него.

И в момента, в който той се „осъзнае”, разбере, че сънува и си спомни за експеримента, той би имал възможност без особено затруднение или проблеми да започне в съня си да "гледа" и да си мести погледа по строго определени начини, според предварително уговорените „кодови” движения.

Ако такава автоматична спонтанна връзка между посоките на "разглеждането" на обстановката в сънищата и движението на очните ябълки все пак би съществувала, но не би била съвсем точно "огледално" съответстваща, и движението на очните ябълки би бил спонтанен рефлекс, все пак свързан и осъществяващ се под въздействие на "гледането" в съня, но не би следвал и не би могъл да следва съвсем аналогично "огледално" движенията на погледа в съня, тогава в момента, в който се „осъзнае” в съня си сънуващият също би трябвало да може да се намеси в този рефлекс и да постигне такъв контрол, при който очните му ябълки да започнат да следват съвсем точно движенията на погледа му в съня. В противен случай не би било възможно да подаде конкретните предварително уговорени сигнали.

Но каквито и да биха били движенията на погледа в сънищата във фаза "РЕМ", те биха били доста по-различни от бързите движения на очните ябълки, които се наблюдават на записи на спящи във фаза РЕМ.

Пак според същата идея, в случай, че информациите от съответните изследователи са коректни и верни и те наистина са постигнали такъв контакт, и същевременно в случай, че всъщност точно такава психофизиологична връзка не съществува и не е активна постоянно и стандартно, а движенията на очните ябълки са спонтанен рефлекс и нямат нищо общо с „гледането” по време на съня, след като сънуващият се „осъзнае” в съня си и разбере, че сънува, той трябва да е в състояние да прекъсне естествения ход на процеса и на рефлекса и да му повлияе, контролира и управлява, за да намери начин и да успее да постигне и активира необходимата му форма на психофизиологическа връзка, която да позволи свързване на движенията на погледа му в сънищната обстановка с движенията на очните ябълки и съответното подаване на сигнали.

Ако движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс присъщ на състоянието и мозъчната активност във фаза РЕМ, дори ако намери канал и път за активиране на такава пряка връзка, на сънуващия би се наложило да повлияе, да прекъсне, да промени и да контролира този спонтанен неврологичен рефлекс.


При съществуването на такава психофизиологична връзка между движението на погледа по време на сънищната ситуация и очните ябълки на спящото физическо тяло, очевидно „кодът” за подаване на „сигнали” би следвало да се състои от движения и ритъм, които ясно и категорично да се различават от естествените движения на очните ябълки на спящия човек по време на фаза "РЕМ", които постоянно се случват и наблюдават (и каквито може да се видят на различни записи) във всички случаи и състояния когато във фаза "РЕМ" сънува както обичайни "неосъзнати" сънища, така и "осъзнати" сънища, и съответно не са свързани с опити за подаване на някакви нарочни сигнали.

Опитвал съм се да си представя, как в състояние на "осъзнат" сън, разбирайки, че всичко около мен е само една въображаема обстановка и сън, и започвайки да се самоидентифицирам, докато си давам сметка кой съм, какъв съм и какъв живот съм имал в будната реалност, ще си спомня за изследващите ме в лабораторията и, вместо да застина и да се съсредоточа в това чудно състояние, да се постарая да остана в него, да разгърна всякакви възприятия към тази чудна среда, да се насоча „навътре” търсейки реални спомени, да продължа с процеса на самоидентификация, стараейки се да постигна възможно по-пълен достъп до основни спомени за живота си и за външната реалност, до ключови зони и ресурси на постоянната ми памет, и да се погрижа това състояние да продължи възможно по-дълго време, как вместо всичко това, аз ще започна да си движа очите (ако въобще в този момент имам в съня си някакво възприятие за "очи", "поглед", "гледане" или някакво подобно действие) по определен начин, за да подавам сигнали на наблюдаващи ме в лабораторията видеокамери или специалисти, за да ги информирам и да им докажа, че съм постигнал „осъзнат” сън! Или може би, за да им кажа, че при мен е ден, че слънцето свети и да им пожелая приятно продължаване на изследванията! (Или за да им кажа, че съм си представил изкуствен зелен или розов филтър и целият свят около мен в сънищата ми е станал зелен или розов!)


Елементарни сигнали – защото в такава ситуация и с такова средство те не биха могли да са други.

Абсурдно предположение – как прекъсвайки процеса на самоидентифициране и на собственото себепознание в такава невероятна ситуация на начално „осъзнаване” в определена сънищна ситуация, ще се спра и с риск да прекъсна съня и да се събудя, ще започна да мисля и да се старая да си премествам и въртя погледа, eвентуално – въображаемите очи (за които в съня си все още може и въобще да нямам усещане)!

Такъв подход към изследването, експеримента, от страна на наблюдаващите по отношение на сънуващия, изглежда предполага една съвсем погрешна постановка, че в момента, в който сънуващият разбере, че сънува, т.е. в момента в който „се осъзнае” и премине в „осъзнат” сън, той едва ли не ще се окаже в някакво съзнателно състояние, подобно на това, в което се намира когато е буден, с пълното си себеосъзнаване, с пълния си достъп до ресурсите на будната си памет, с пълната си самоидентификация, каквато има в будно състояние, т.е. че в момента, в който разбере, че сънува, той едва ли не ще се окаже все едно със своето будно съзнание, но намиращ се в ситуацията на съня. Такава постановка е напълно погрешна и няма нищо общо със състоянието, в което сънуващият се оказва в „осъзнат” сън. Но това може да го знае само този, който наистина е постигал „осъзнатост” в „осъзнат” сън, който е имал сънища, в които е успявал да разбере, че сънува, и който е успял да се задържи известно време в това състояние и впоследствие след събуждането си да си спомни какво точно е преживял и през какви моменти е преминал.

„Осъзнаването” по време на сънуване и постигането на „осъзнат” сън преминава през различни етапи и състояния и въобще не означава, че мигновено възвръщаш своята пълна идентичност и памет, каквито имаш когато си в будното си съзнателно състояние. Затова би било доста странно, човек, оказал се в такава ситуация и в такъв момент, с внезапно разгърнали се невероятни хоризонти пред него, да насочи мисълта и усилията си към подаване на елементарни сигнали с поглед.

При всички случаи с такова средство не би бил в състояние в този момент да информира както за своите мисли, възприятия и усещания, така и за обстановката в съня. Още повече, че повечето доброволци в такива изследвания, успели да се настроят да постигат „осъзнати” сънища в лабораторната среда, все пак биха били без особено съществен опит в овладяване на сънищата.


Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища, които бях описвал подробно всеки ден в продължение на години наред, и не можех да намеря или да избера нито една от тях (не намирах сред тях такива), в която съм разглеждал обстановката в съня си като съм си движел очите и погледа (въображаемите си очи и поглед) по такъв начин, с такава динамика и бързина, системност и ритъм, както се движат очните ябълки на спящи във фаза РЕМ (което може да се види от различни видеозаписи ), когато в съня е трябвало да си движа очите и погледа  постоянно по същия начин - с  такива движения  в съня на „очи” и „поглед”, които да наподобяват начина, реалния ритъм и динамика на движението на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ, нито с такива движения и динамика на въображаеми „очи” и „поглед” в съня си да съм „раглеждал” сънищната обстановка и ситуация, което да съответства на начин, подобен на гледането на филм на екран (каквото и да означава „начинът, по който се гледа филм на екран”!), каквито са обясненията и интерпретациите на изследователи за движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ”.


/Освен ако въображаемите ти очи на въображаемото тяло на "Въображаемото ти Аз" го правят във въображаемата ти сънищна ситуация, но ти поради някаква причина не си в състояние да забележиш това, не го забелязваш, не си даваш сметка и после не си спомняш за такава подробност.

Но ако в обичаен сън го правиш автоматично и нямаш усещането и спомените за такива понякога наистина френетични движения на въображаемите ти „очи” и „поглед” (с каквито ти в будно състояние не само че никога не би си движил очите и погледа, но и не би бил физически в състояние практически да го извършваш), би било странно, че в "осъзнат" сън с малката разлика, че вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, не само че ще имаш усета за това движение, но и ще можеш да се намесиш в естествения спонтанен процес, в естественото си моментно състояние в съня, да нарушиш спонтанността на процеса, да установиш контрол върху „очите”, „погледа” и начина си на „гледане”, да установиш контрол върху проявлението на рефлекса, да забавиш движенията на очните ябълки, да ги вкараш в определен контролиран ритъм и модел и да им повлияеш чрез определени предварително определени и уговорени движения на „очите” и погледа” си в съня, да започнат да извършват целенасочено отмерени "кодови" движения!/.


Не е необходимо сънят ти да е бил "осъзнат" и да си знаел, че сънуваш, за да си спомняш ясно ситуациите и своите действия в тях при ясни и подредени сънища, които си успял добре да визуализираш и да си припомниш. Моите самонаблюдения са ми показали, че възприятията в сънищата в повечето случаи не са точно като гледането от дистанция на филм. (Макар че често оставаш по време на съня си с такова впечатление, или по-скоро когато впоследствие си го припомняш си даваш сметка, че сякаш някак си отстрани си стоял и си наблюдавал развитието на някакво действие. Но това са само някои от сънищата и сънищните ситуации сред голямо разнообразие различни състояния, възможности и вариации.) По-скоро е обратното – в повечето случаи, в сънищата възприемаш ситуациите, картините и елементите в различните им части, без да се налага да си местиш погледа или да си въртиш очите. (Но моделът и динамиката на движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” са еднотипни, както може да се види от видеозаписи.)

В множество случаи в сънищните ситуации различни ситуации и картини се възприемат директно смислово, без това да е следствие на пряко гледане или насочване на поглед.

В много случаи „виждаш” и разбираш направо вътре в сънищното си съзнание на „Въображаемото си Аз” дори без да е необходимо да "гледаш" и "разглеждаш" с въображаемите си "очи". (Да не говорим за множеството вариации на сънища, в които има едно преливане на възприятия и осмисляне на информация без разграничаване на определени действия.) 


В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил ситуации и обстоятелства, в които да съм се оглеждал и да съм си въртял въображаемите "очи" по начина, по който става движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ”, не съм намерил индикации за присъствие на обстоятелства и ситуации, или съответно на едни или други възприятия, изразяващи и свързани с евентуални ситуации или модели с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка с подобни  постоянни динамични и резки движения и сменяне на посоки на въображаемия "поглед" и съответното така наречено "гледане" или "разглеждане" на обстановката в съня, при които да е имало или да са се налагали споменатите по-горе модели на "гледане" и "разглеждане" (и от които да мога да направя изводи за съществуването на пряка връзка, на прилика, на аналогия или на "огледално" въздействие и отражение между "гледане" и "разглеждане" по време на сънищата, от една страна, и начина, модела и динамиката, с каквито се случва движението на очни ябълки на спящи във фаза "РЕМ", от друга страна (видни на различни видеозаписи и изглеждащи като съвсем спонтанен, автоматичен и физиологично и неврологично обусловен и предизвикан рефлекс) .

... за което се твърди, че представлявало и съответствало на модел, по какъвто ставало гледането на филм на екран и разглеждането на кадрите на филма, и с което твърдение се търси обяснение на движението на очните ябълки като причинено и "огледално" съответстващо на движението на "погледа" при "гледане" и "разглеждане" на обстановката по време на сънищата (на евентуални посоки на всяко преместване на въображаемия поглед).


Всъщност, дори в будно състояние едва ли бихме били способни волево (съзнателно и преднамерено) да си движим очите по същия начин и с подобни движения както се движат очните ябълки по време на фаза "РЕМ". До голяма степен такава способност в будно състояние би зависела от състоянието на очите и тренираността на мускулите на очните ябълки. (Би могла да е придобита способност след упражнения и тренировки, подобна на други физически умения, които не всеки човек може да постигне, достойна за любопитен цирков номер или за демонстриране в някое шоу.)

Същевременно, дори при гледането на филм погледът не се мести по екрана по подобен начин, не си движиш очите постоянно (а още повече с някои така резки и бързи движения) по такъв начин и с такава динамика наляво и надясно или в някакви други посоки, за да гледаш и възприемаш филма – погледът често се спира, фокусира и застива докато съзнанието асоциира и осмисля, понякога се премества и разглежда, преминава по пътища, очертаващи всякакви начупени и пресичащи се линии между различните точки на изображението, но не с "широки" и толкова резки движения с „твърде големи аплитуди”, не така „припряно”, систематично и постоянно, понякога се „отпуска” и асимилира картината и действията в нея като цяло, няма го този автоматизъм и системност, каквито се наблюдават в движението на очните ябълки във фаза "РЕМ". (Тук нямам предвид как би се движил погледът ако очите /и съзнанието/ през цялото време биха били ангажирани предимно с четене на субтитрите и разбиране на техния смисъл и по-малка възможност би им оставала да разглеждат и асимилират самите изображения във филма.)


Всъщност, можем да си дадем сметка, че може да съществува определена разлика между гледането и движението на очите в будно състояние в ежедневна среда, в която обкръжаващият фон, обстановка и предмети са ти принципно познати, и гледането на филм на голям екран, когато се явяват много нови непознати образи и елементи и погледът ти започва да скача от точка на точка и от ъгъл на ъгъл по големия екран докато се опитваш да разгледаш образите и да асимилираш по-пълно картината. Същевременно, това би могло да става до определен момент, след който очите и погледът ти ще се отпуснат и ще започваш да възприемаш цялостно. Спонтанните, автономни, активни и много често сравнително интензивни движения на очните ябълки на спящия и сънуващ трудно би могло да се извършват преднамерено и волево от очите ти в будното ти състояние не само за дълго, но дори и зае по-кратко време (ако въобще някой би могъл буден да успее така да си движи очите, а и да продължи да го прави). Освен ако допуснем, че въображаемите "очи" на въображаемото ти тяло във въображаемата ситуация в съня биха могли да се движат с такъв ритъм и посоки, без същевременно въображаемото съзнание на "Въображаемото ти Аз" да усеща такова движение и да си дава сметка за него, докато "разглежда" "големия екран" на обстановката и ситуацията в своя сън!


Освен горното положение за начина, по който често се "гледа", „разглежда” обстановката и възприема ситуацията по време на сънищата, включително и във фазата „РЕМ", съществува и друг въпрос, който без съмнение се отнася и за начина, по който се "гледа" и "разглежда" и по време на сънищата – в будно състояние обикновено човек разглежда заобикалящата го среда и обстановка не с постоянни бързи движения "с широки амплитуди" на погледа си в различни посоки, а и чрез движение на главата си, при което очите правят сравнително минимални движения, фокусирайки се в различни точки, докато мозъкът възприема и асимилира образа.

Погледът остава като цяло насочен в посоката, към която е обърнато лицето, като при преместването му очите леко се люлеят, запазвайки насоченост напред, не правят резки широки движения наляво и надясно или нагоре и надолу. Движенията на очите се съчетават, синхронизират донякъде „компенсират” и връщат в обратна посока заедно с движението на главата, врата и евентуално на тялото, неутрализирайки нуждата от „широки амплитуди”. (Очите се движат повече при маниерничене или при снимките и на филмите в киното, но и там обичайно не така бързо и „пъргаво”, постоянно и динамично, както по време на сън във фазата РЕМ. В съзнателното си будно състояние, с волеви намерения, човек не би могъл да си движи очите по такъв начин.)

Разглеждането на картина или гледането на филм става с минимални промени в посоката на погледа с фокусирането им в различни точки, като линията свързваща последователно тези точки би представлявала една сложна и на вид хаотична конфигурация. Това положение поставя въпрос, свързан с вида и системността на движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”, ако те би трябвало да са отражение на начина, по който естествено и нормално сънуващият "гледа" в съня си (и ако въобще бихме приели, че в този начин би имало естествена аналогия с начина, по който е човек е свикнал да гледа когато е буден), а да не са просто физиологичен автоматичен спонтанен рефлекс и действие, свързани с характеристиките на фаза "РЕМ" и на мозъчната функция в нея, отличаващи я от другите фази на съня (вкл. електрично, електромагнитно и пр. състояние), но не и свързани, предизвикани и "огледално" следствие на "посоките", в които "гледаш" когато сънуваш.


Това ме караше да съм подозрителен към твърденията, че движението на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” представлявало следствие и съвпадение с движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация.

Бях склонен да допусна, че такава теза е погрешна (и дори недобросъвестно изтъквана и фалшива) и движенията на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” са спонтанни и обусловени от неврологични и физиологични предпоставки и характеристики на нервната система, свързани със състоянието на съня.

При такова положение, би се оказало под въпрос, съмнително и невярно обвързването на движението на очните ябълки с насочването на погледа в съня, съществуването или възможността за активиране на такъв „механизъм” за подаване на „сигнали” и въобще коректността и достоверността на информациите, че са били проведени такива експерименти.

Но същевременно, трудно ми бе да си представя и да приема (а и трудно бих могъл да повярвам), че би била възможна подобна недобросъвестност или фалшификация, и подобно изкривяване или предоставяне на невярна информация, в която се цитират различни източници, институции и имена на учени. Затова ситуацията още повече ме озадачаваше, заинтригуваше и ме предизвикваше и караше да анализирам различните възможностите, обстоятелства, причини и условия, да преценя различните възможни варианти.


Възникват някои въпроси

Възникват някои въпроси. Тъй като във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки се движат, логично е, че обяснението за причината на това движение с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка и преместване на погледа би трябвало да се отнася не само за „осъзнатите” сънища, но и за всички обикновени "неосъзнати" сънища във фаза "РЕМ".

Кое точно бихме нарекли с понятието психофизиологична връзка?


Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която води до точно повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или е автоматично в резултат на други причини с физиологичен и  неврологичен характер?

Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която да води до точно "огледално" повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или не е свързано с преместване на посоката на "погледа" по време на съня, а е независимо спонтанно, автоматично, вроден неврологичен "психофизиологичен" ефект в резултат на причини с физиологичен и  неврологичен характер, свързани със спецификата на мозъчното състояние, на вълните и ритмите във фаза РЕМ?

Такъв рефлекс и ефект пак би бил резултат от "психофизиологична" връзка, която, обаче, е свързана с общото мозъчно състояние и характеристики на мозъчните функции, а не с въображаемото "гледане" във въображаемата ситуация.

Такъв рефлекс и ефект би предизвиквал съответно движение на очните ябълки, без то, обаче, да има нищо общо и никаква прилика с движения на "погледа" на въображаемия ти герой, като който в съня си се възприемаш в качеството на "Въображаемо Аз" при обикновен "неосъзнат" сън или на "Реално Аз" при "осъзнат" сън).


За да би могло да съществува подобна психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, между "разглеждането" на обстановката в съня и движението на очните ябълки на спящия, всеки образ от възприятията по време на сънищните ситуации, всяка подробност в обстановката и всеки елемент в действието, възприемани от „Въображаемото Аз” при обикновен "неосъзнат" сън или от „Реалното Аз” при „осъзнат” сън, всяка въображаема промяна в "зрителния ъгъл" или в "посоката" на "погледа", както и евентуални ефекти върху "гледането" на всяко специфично "смесено" състояние и възприятие в съня, би се очаквало синхронизирано и автоматично да предизвикват съответно въздействие върху нервите и мускулите на очите на физическото тяло и съответни "огледални" промени в движението и в положението на очните ябълки.

Само тогава би могло да се очаква да има такъв действащ механизъм, при който да е в сила правило, че при сънуване на сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки на спящото физическо тяло биха се движили съобразно промените в посоките на "погледа" в сънищната ситуация, поради което да става възможно, променяйки „осъзнато” посоката на "погледа" си по време на „осъзнат” сън да се получава като ефект съответно аналогично движение на очните си ябълки, и така да стане възможно създаването и изпращането на някакъв вид „кодирани сигнали”.

(Освен ако ефектът не би бил частичен, произволен, донякъде случаен, в зависимост от възможностите на мускулите на очните ябълки. Но тогава, при такъв вариант, каква би била степента на достоверност и адекватност на евентуални подавани целенасочено в "осъзнат" сън "сигнали" чрез такава връзка и движения? Тогава цялата идея за подаването с такъв метод на "сигнали"  също би се компрометирала.)


Твърде малко вероятно би било такава "огледална" психофизиологична|" връзка между "поглед", "гледане" и "разглеждане" в съня във фаза РЕМ да съществува, но тя да се проявява само с частично "избирателно" въздействие – евентуално да се получава рефлекс и "огледално" отражение върху движението на очните ябълки, но то да не е при всички, а само при някои от движенията на въображаемия "поглед" по време на съня, например в по-голяма степен на някои хоризонтални (наляво и надясно) или на някои вертикални движения, а при други движения да не се получава подобна връзка, рефлекс и въздействие.

Или пък, например, да има въздействие само понякога при по-бързи и динамични движения наляво и надясно (ако въобще би могло да се очаква, че ще правиш такива движения с поглед в сложните въображаеми ситуации и състояния в сънищата си) - когато в съня ти по такъв начин се променя посоката на въображаемия ти "поглед" (или самата ти представа в съня за промяна на посоката на въображаемия ти "поглед", или дори само необходимост или желание за получаване на някаква информация от съвсем различна и противоположна точка и посока, което да се изразява в представа или възприятие за рязко бързо и широко променяне на посока на въображаем "поглед"), а да не се отразява при други по-бавни и плавни движения или смяна на зрителния ъгъл в други посоки (какъвто всъщност е начинът, по който евентуално възприемаш и "гледаш", или пък си представяш, че "гледаш", в различни сънищни ситуации).

Макар че, теоретически, и такова частично избирателно действие не би било невъзможно.

Такава частичност, "избирателност" или случайност на проявление трудно би могла да се приеме, от гледна точка на евентуален принцип за съществуване и проявяване на такъв механизъм, а освен това при такъв вариант не би било възможно постигането от спящия в "осъзнат" сън на подаване на организирани и смислени сигнали, и се обезсмислят твърденията, че подобни резултати са били постигнати.


Но доколко движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” съответства на такова положение? Наистина ли погледът в ситуацията в съня "разглеждайки" обстановката и подробностите би правил точно такива движения, каквито са движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ"? На какво точно приличат съответните движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”? Видеозаписите на движения на очните ябълки на спящи по време на сън във фаза "РЕМ" показваха съвсем ясно, че скоростта, вида и системността на тези движения няма как да съответстват на евентуално подобно "разглеждане" на обстановка в сънищната ситуация.


Не би било възможно дори и насън преднамерено и нарочно да разглеждаш обстановка с такъв вид и интензивност на движения на въображаемите си "очи" и "поглед", освен ако рефлексът би следвал не "реално" преместване на въображаемия поглед и въображаеми "очи" на въображаемо тяло в сънищната ситуация, а сънищни възприятия и преживявания, изразяващи се във въображаеми намерения, пориви, проявен интерес или желания за "виждане" и придобиване на информация от различни посоки в сънищната обстановка. Когато в своите сънища сравнително ясно възприемаш и имаш усещане и представа за свое тяло и за неговото позициониране в някаква среда и ситуация, когато "Въображаемото Аз" се приближава към възприятие на реалното "Аз" и се намира в среда приличаща на реалността от будното състояние, тогава движенията на въображаемия "поглед" и "очи" в съня при участието и възприемането на сънищната ситуация няма как да приличат и да съответстват на движенията на очните ябълки, такива каквито те се виждат на видеозаписи на спящи във фаза "РЕМ". А и едва ли може да се приеме, че в познатия им вид движенията на очните ябълки с тяхната динамика и промяна в позициите приличат на "разглеждане" на обстановка или пък на гледане на екран на някакъв филм. Такива интерпретации изглеждат изкуствени и произволни.)


Не подлагам на съмнение възможността за съществуване и активиране на различен вид психофизиологични връзки и ефекти. Отдавна е известна връзката и отражението на човешката психика, включително силата на човешката вяра, с физическото състояние на тялото. На тази основа се развиват постановките в появилата се през последните десетилетия наука "психоневроендокриноимунология". Въпросът е за какъв вид психофизиологична връзка става дума, и доколко може да съществува такъв вид връзка във фаза "РЕМ" на съня, която да позволи "осъзнато" преднамерено целенасочено "волево"  въздействие по време на "осъзнат" сън върху движението на очните ябълки на спящото тяло.


Ако допуснем, че такава връзка би била неврологично обусловена, спонтанна и автоматична, характерна само за фазата „РЕМ”,  поради някакви психофизиологични специфики на тази фаза и активността на мозъка в нея, но без да отразява движението на "погледа" на въображаемия герой по време на съня, тогава най-вероятно би следвало да има определена системност и ритмичност /и периодична повторяемост/ в движението на очните ябълки (каквато всъщност се наблюдава на видеозаписите). Такава системност и ритмичност не би съответствала на движението на "погледа" по време на съня.

(Записите на движенията на очните ябълки показват, че такава системност има, а динамиката и скоростта при тези движения не е присъща за обичайното постоянно гледане и разглеждане на обстановка.)


А какво всъщност е движението на "погледа" по време на съня? Как се движи всъщност "погледът", когато поне при "неосъзнат" сън много често фиксираш "поглед" в определена посока и образ (или поне с такова възприятие пребиваваш в сънищната си среда), "гледаш" определени ситуации, възприемайки ги общо без да "разглеждаш" детайли с движение на "поглед" и "очи", без въобще да движиш по време на съня "погледа" и съответно "очите" си.  А в същото това време, докато в съня си „разглеждаш” с фиксиран "поглед", движенията на очните ябълки на спящото ти тяло не спират, продължават.

Затова фазата е наречена фаза на "бързо движещите се очи". Нима на такъв вид "гледане" и "разглеждане" в сънищните ситуации съответства, поне само понякога, движението на очните ябълки по време на сън във фаза „РЕМ”?


Трудно би могло да се приеме, че принципът на действие на евентуална психофизиологична връзка, в резултат на която се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би бил различен при "неосъзнат" обикновен сън и при "осъзнат" сън. 

Трудно би могла да се допусне хипотеза, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ", движението на очните ябълки ще е автоматично, спонтанно, без да има връзка с движенията на "погледа" в съня, но при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ" ще има съществена разлика и движението на очните ябълки ще започне да следва движението на "погледа" в съня.

Още повече, като се има предвид деликатността на границата и прехода между "неосъзнатост" и "осъзнатост" в съня, както и различните степени в "неосъзнат" сън на себеусещане и възприятие като себе си в различна степен приближено и /различно/ близко до реалното "Аз".

Трудно би могло да се приеме, че ако по природа има такава психофизиологична връзка, която по време на сън във фаза "РЕМ" (както обикновен "неосъзнат", така и "осъзнат" сън) се състои само в неврологично обусловен рефлекс и ефект с определен модел на автоматични движения на очните ябълки, които нямат нищо общо с някакви движения на "погледа" по време на съня, но когато индивидът се "осъзнае" и се окаже в "осъзнат" сън, ситуацията изведнъж би ставала съвсем различна и той изведнъж би се оказал в състояние да промени същността и принципа на действие на тази връзка, да я овладее и тя да започне да се проявява "огледално", като видът и ритъмът на движението на очните ябълки се промении регулира, и започне да следва движението на "погледа" му в съня.

Трудно би могло да се приеме, че  ако хипотетично съществува психофизиологична връзка между движението на "погледа" в съня във фаза "РЕМ" и движението на очните ябълки, принципът на връзката и на отражението върху движението, включително начина, честотата, посоките и ритъма на движението на очните ябълки, би бил различен при "неосъзнат" и при "осъзнат" сън.

В случай, че съществува такава психофизиологична връзка, чрез която движенията на "погледа" по време на сън да рефлектират в същия вид върху движения на очните ябълки, принципът за нейното действие би бил еднакъв и при "неосъзнат" обикновен, и при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ".

Трудно би могло да се приеме, че по време на съня, включително във фаза "РЕМ", "погледът" (въображаемият "поглед" на въображаемите "очи" на въображаемото тяло във въображаемата ситуация с въображаемите възприятия и усещания) се движи по същия начин, по който се движат очните ябълки на спящото тяло.

Трудно би могъл "осъзнато" "волево", както в будно състояние, така и в състоянието си на сън, да движиш очите си със същия ритъм и движения, както се движат очните ябълки във фаза "РЕМ"; такова движение и ритъм би било по-вероятно да са възможни вследствие на неврологично обусловен рефлекс и автоматизъм. А и трудно би могло да се приеме, че за да разглеждаш обстановката, за да следиш събитията и да участваш в сънищната ситуация, ще движиш въображаемите си "очи" и "поглед" по такъв начин. (Такъв рефлекс и автоматизъм би бил свързан с действието на вродени механизми, в чието активиране и управление се включва Вътрешната асоциативна каскада. За да може да се намеси в действието на тези механизми, спящият и сънуващ би трябвало да е постигнал съществено развитие по пътя на интегриране на своето съзнание. При обичайните случаи на доброволци, участващи в експерименти, дори такива, които умеят да постигат осъзцнати сънища, нито такова развитие в интегриране на своето съзнание би имало, нито такава намеса би била възможна.)

Ако теоретично в "осъзнат" сън можеш да движиш "погледа" си с бърз ритъм и сложна последователност от движения, трудно би могло да се приеме, че по същия начин активно и интензивно ще могат волево да се ангажират мускулите на очите ти и да се движат очните ти ябълки, ако това трябва да става чрез пътищата, през които преминават волевите команди, когато в будно състояние действа обратната връзка и мозъкът дава команди на очите да се движат с цел придобиване на допълнителна информация в процеса на осъзнаване и осмисляне на наблюдавани обекти или събития във външната среда. Това означава, че или пътищата трябва да са други, или такъв вид рефлекс с движение на очните ябълки не е "осъзнато" и "волево" обусловен от въображаеми действия, намерения или усилия по време на съня във фаза "РЕМ".

Ако причината, която води до движението на очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" е такава психофизиологична връзка (за каквато са твърдели съответни изследователи и експериментатори) , която както в "неосъзнат", така и в "осъзнат" сън да свързва движението на "погледа" по време на съня с движение на очните ябълки и да го предизвиква в аналогичен модел, и тази връзка да е автоматична в различните вариации на сънищата във фаза "РЕМ", съществува вариант, при който, независимо от това, че тя би била предизвиквана като следствие от движението на "погледа" по време на съня, тя не би успявала да се реализира напълно, и очните ябълки не биха били в състояние в своите движения точно и "огледално" да следват и да повтарят движения на въображаемия "поглед" в съня, не биха "успявали" "огледално" да го следват точно, като в резултат би се получавал ефектът на този вид и ритъм на движение на очните ябълки, който реално се осъществява и наблюдава. Това би могло да предложи обяснение защо наблюдавания модел на движение на очните ябълки изглежда малко вероятен и трудно приемлив като начин на "поведение" на въображаемите "очи" и "поглед" по време на сънищата.

Тогава, при такава хипотеза и вариант, за да може да започне сънуващият в "осъзнат" сън успешно да подава смислени сигнали чрез движения на очните си ябълки, предизвикани от негови "осъзнати" движения на въображаемия му "поглед" в съня, той най-напред ще трябва да е в състояние "осъзнато" и "волево" да се намеси в тази спонтанност и автоматичност, да я прекъсне и промени, и да активира такова различно проявление на тази психофизиологична връзка, при което моделът на движението на очните ябълки да може напълно точно и цялостно да съответства на движението на "погледа" му в съня, и "огледално" да го следва, за да може да изобрази съответните сигнали. И още повече, да направи това без да прекъсне съня си, без да се събуди, като напротив продължи да развива процеса на "осъзнаване" и самоидентифициране в "осъзнатия" си сън.

За такова прекъсване на такава психофизиологична спонтанност и автоматизъм, "осъзната" намеса и "волево" въздействие по време на "осъзнатия" сън във вроден модел на действие на психофизиологичната връзка и активиране на друг режим на нейно проявление, би следвало сънуващият да притежава съществени способности, които определено не биха се появили или постигнали случайно и от само себе си.

Би могло да се предположи как "осъзналият" се в "осъзнат" сън ще се опита да се съсредоточи, да успокои поглед и да направи конкретни конфигурации с бавни и плавни движения на "погледа" си и съответно на очните си ябълки. Но за тази цел, той би трябвало да е толкова напреднал в своето развитие по Пътя на сънищата и в интегриране на своето съзнание, че да е в състояние да се намеси, да прекъсне и промени спонтанния автоматичен модел на рефлекса. Освен това, това по-лесно би могло да се допусне, в случай, че моделът на движение на очните ябълки в по-голяма степен би съответствал на множеството разнообразни състояния и вариации по време на сънищата, с различен характер на възпхриятия и съответно с различни прояви на "гледане" и "разглеждане" по време на тези сънища.


Трудно би могло да се приеме, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ" (въобще по време на съня ни докато сънуваме някаква сънищна ситуация) погледът ни се люлее хаотично или еднакво ритмично, а пък при „осъзнат” сън от само себе си преминаваме в друг модел и започваме съвсем контролирано да си преместваме погледа и да разглеждаме обстановката. Или пък че при "осъзнаване" и преминаване в "осъзнат" сън веднага сме в състояние да променим модела и да започнем да контролираме и управляваме "очите" и "погледа" си. (Само този, който никога не е постигал „осъзнат” сън и просто теоретизира би могъл да твърди подобно нещо.) И при каква степен на „осъзнатост” би се проявило това? А точно такива модели на движение (евентуалното „движение на погледа”) автоматично да рефлектират съвсем същите и да се проявяват в движението на очните ябълки!


Ако такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели изследователи и експериментатори, между движение на "поглед" в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки на спящото тяло - в реалността не съществува, а движението на очните ябълки е само автоматичен рефлекс, нямащ съвсем нищо общо с движенията на "погледа" по време на сънищната ситуация, възприятия и преживявания, тогава, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси в този физиологичен механизъм и рефлекс, и да наруши, прекъсне и промени естествения неврологичен процес и ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, а след това да активира или създаде нов режим на действие и движение на очните ябълки – вече на основата на психофизиологична връзка, който да свързва движенията на въображаемия му "поглед" с движенията на очните ябълки. Аналогично с горния вариант, за такова постижение би се изисквало съществено развитие, напредък, умения и постигнати качества по пътя на интегриране на своето съзнание. Разбира се, и в този случай - без веднага да прекъсне съня си и да се събуди, макар че ще нарушава естествения ход на сънищния процес.

Каква степен на умение би трябвало да има, за да може да се намеси в такъв механизъм и да промени съответния модел и ритъм (а след това да го контролира и направлява), както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне, което в случая изглежда по-малко проблематичното затруднение?

Ако движението на очните ябълки е в такъв смисъл автоматично, то би било в резултат на проявяваща се връзка, но тя би била не психофизиологична (в смисъла, в който я представят изследователите), а само неврологична.
Ако теоретично би могло от сънуващия да бъде прекъснат този процес, тогава би се проявила такава психофизиологична връзка и тогава би се оказало, че тя може да се проявява и да се активира.

Отделен въпрос тук е дали ще се събуди веднага. И трети въпрос е каква степен на умение би трябвало сънуващият да има, първо за да активира такава психофизиологична връзка и прекъсване на автоматичен неврологичен рефлекс, и на второ място – за да би могъл да се задържи в „осъзнатия” сън, без да се събуди.

Това вече би било свързано не с принципната възможност за съществуване или активиране на такава връзка, а с това дали ще е в състояние да предаде някакви сигнали.

Нарушаването на естествения ход, и прекъсването на съня тук е отделен въпрос и е второстепенен спрямо принципната възможност за осъществяване. Основният въпрос е каква е същността на движението на очните ябълки – неврологично рефлексно трепкане.


Би било съвсем произволно и несъстоятелно да се допусне възможност със съществуващ неврологичен или психофизиологичен "механизъм", при който в случаите на обикновени "неосъзнати" сънища във фаза „РЕМ” движението на очните ябълки да е автоматично поради неврологичен ефект, като няма нищо общо и не е свързан с конкретните възприятия и преживявания, и движението на въображаемия "поглед" по време на съня, но само при „осъзнатите” сънища и само при тях изведнъж да се включва "пряката" психофизиологичната връзка с "огледалното" въздействие и ефект на движението на "погледа" върху движението на очните ябълки.

Но дори и да допуснем теоретично такава абсурдна хипотеза, ако това евентуално би било възможно, веднага би възникнал въпросът при кой точно момент в сложните сънищни възприятия и в прехода към „осъзнаване”, в каква достигната степен на „осъзнатост”, и при какво постигнато нивото на самоидентифициране би "превключил" режимът и би се активирал такъв аспект на "пряка" "огледално" въздействаща психофизиологична връзка между движението на "очите" и промяната в посоката на "погледа" в съня и движението на очните ябълки на спящия.

При положение, че става въпрос все пак за сън, макар и „осъзнат”, с много "тънка" граница между състоянието на "неосъзнатост" и момента и състоянието на "осъзнаване", както и с различни процеси и степени в процеса на това „осъзнаване”, ако от самото преминаване към състоянието на „осъзнаване” се очаква да се наруши и промени една естествена автоматичност и спонтанност на движението на очните ябълки, и да се включи различен режим на връзка, включваща и механизми, характерни за будно състояние,  управляващи движения на части от физическото тяло, пък дори и да се отнася само за очите и нервите на мускулите на очните ябълки, за кой момент на прехода и за каква степен на „осъзнатост” това би могло да се отнася, постигането на каквато би било необходимо.


Тезата на изследователите, заявили за осъществяването на такива експерименти, е че движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" на съня е свързано със сънуването и произтича от движението на "погледа" (и съответно на "очите") по време на съня в сънищния процес докато сънуващият "разглежда" в него заобикалящата го обстановка. А тази теза очевидно би трябвало да се отнася за всеки сън във фаза "РЕМ", при който има движение на очните ябълки, като естествено без съмнение, мнозинството от тези сънища са "неосъзнати".


Това е друг въпрос - не дали съществува психофизиологична връзка и каква е тя точно, а ако евентуално би съществувала какви биха били необходимите условия тя да се използва, да се активира, да се прилага. Това е въпрос за относителността на способностите на доброволците и проблематичността на прилагане на такава връзка, дори и ако би могла да се активира и прояви.

Въпросът е в каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън евентуално сънуващият би бил в състояние да активира и включи целенасочено и подредено  прилагане на психофизиологична връзка.

При положение, че съществува такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, осигуряваща автоматично, постоянно и пряко, аналогично, "огледално" и напълно съответстващо въздействие от движението на въображаемите "очи" и "поглед" по време на съня във фаза "РЕМ" върху движението на очните ябълки на спящия, възниква същественият въпрос каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън би се предполагало, че сънуващият трябва да е постигнал за да е в състояние да се включи активно в действието на този механизъм и да започне „осъзнато” в съня си да управлява въображаемите си очи и поглед и да контролира и насочва ритъма и движението на очните ябълки, или се предполага, че би било достатъчно само просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.

Едва ли би било достатъчно просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент и че трябва да подава „кодирани сигнали”, да започне да си мести погледа по някакъв договорен начин, за който ли си спомнил.

Едва ли някой би могъл да очаква и предполага, че в момента, в който разбере, че сънува, автоматично незабавно ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи "погледа" и да подава съответните сигнали?

Това също биха могли да го твърдят само хора, които никога не са постигали "осъзнатост" по време на сън и не са преминавали в състояние на "осъзнат" сън.

Каква степен на "осъзнатост" и самоидентифициране ще му е необходимо да постигне за да може активно да се включи и да приложи такъв метод?

В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън съответните изследователи и експериментатори предполагат, че сънуващият ще е в състояние с движение на "поглед"  да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло.


Би могло да се разглежда вариант, че ако в мозъчните връзки и пътища се оказва, че съществуват такива невронни и асоциативни връзки и се активира такава психофизиологична връзка във фаза "РЕМ" на съня, независимо от това дали от нея има някаква полза и каква е необходимостта да се активира, движението на очните ябълки с неговия модел и динамика бидейки всъщност неврологичен рефлекс би представлявало само редуциран модел и схематичен израз на движенията на въображаемите "очи" и "поглед" в сънищата, при който не се стига до точно "огледално" отражение и съвпадение а само до наблюдавания модел на движения на очните ябълки. И при такъв случай, подаването на сигнали не би било възможно, освен ако сънуващият притежава придобити качества и способности да се намеси в този механизъм, да го промени и управлява.


Ако хипотетично би се приела тезата на тези изследователи и експериментатори, че съществува и активно действа точно такъв вид психофизиологична  връзка, за каквато те са твърдели, интерпретирали, или пък само са мечтали, и че дори тя е била реализирана с осъществени от тях експерименти, би следвало да се отговори на въпроса, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я използва, приложи или включи, предвид относителността на процеса и състоянието на "осъзнаването", какви качества такъв човек и доброволец в експерименти трябва предварително да е постигнал и да има, и какво състояние и степен на "осъзнатост" в съня си да е достигнал, за да може да използва такава връзка за подаване на сигнали. Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид психофизиологична връзка, участващите в експерименти доброволци са имали съответните качества, за да я приложат реално и ефективно, което пък  подлага на съмнение достоверността на самите експериментите.

Дори и хипотетично да има точно такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества, умения и условия, каквито не биха могли да имат мнозинството от вероятните доброволци в подобни експерименти. От тук би произтичала сянката на съмнението, че са реално са били постигнати декларираните резултати с използването на такава хипотетична връзка.


При хипотетичен вариант, ако предварително чрез внушение евентуално успешно му е била „щампована” в съзнанието такава задача и тя е изплувала автоматично в съня му, би възниквал въпросът каква въобще би била степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще би била степента му на "осъзнатост" на участието в експеримента, и какъв би бил смисълът от подаване на евентуални сигнали, в случай, че нещо такова би се осъществило.


А каква би трябвало да е степента на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, ако движението на очните ябълки би било само неврологично обусловено и автоматично (спонтанно - физиологично обусловен рефлекс, без конкретна връзка на движенията с някакви въображаеми посоки в сънищните ситуации), без връзка с движението на "погледа" в съня, и ако при такова положение по време на своя сън на сънуващия би се налагало „осъзнато” да се намеси в този спонтанен физиологичен механизъм, "волево" да прекъсне спонтанното автоматично (случайно и хаотично или системно и ритмично  движение на очните ябълки - в случая не би имало значение как ще го характеризираме), и, чрез "осъзната" "волева" намеса, въздействие и пренастройване на неврологичния или физиологичен механизъм, да активира или създаде съвсем нова целенасочена, „оперативна” психофизиологична връзка (с "пряко" и "огледално" въздействие) между движения на "погледа" си в съня и модела, ритъма, динамиката на движението на очните ябълки, а след това и да съумее да подаде сигнали?
 
Такава ситуация и хипотеза е просто едно теоретично спекулиране за възможност, каквато не би била според способностите на човек с нормални дадености и качества.


И в двата случая – сънуващият е необходимо да си спомни за експеримента и за кодираните сигнали, но това не означава съществена степен на „осъзнаване”още повече – на самоидентификация, способност за задържане, за контрол и трансформиране.


Най-напред да дам разбиране за психофизиологична връзка – психоневроендокриноимунология – това е връзка с отражение на психиката върху физиологични процеси.

Въпросът е какво се влага и какво се очаква. Въпросът е съответно за вярността на тезата за нея при конкретните изследвания и експерименти. .


С какъвто и механизъм да би трябвало да се случи такава връзка между контролиране на "погледа" в съня и движението на очните ябълки и подаването на сигнали, при всички случаи сънуващият ще е необходимо да е в състояние да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на кодиранисигнали, но това въобще не би означавало съществена степен на „осъзнаване”.


Още повече, че същинската "осъзнатост" изисква и предполага постигане поне на определена степен на самоидентификация, заедно със способност за задържане в състоянието на „осъзнатия” сън, а постигането на същинско състояние на "осъзнат" сън означава способност за контрол и за целенасочено „осъзнато” променяне и трансформиране на сънищната обстановка и ситуация и въздействие и направляване в развитието на сънищните събития.


Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид връзка, сънуващите са имали съответните качества за да я приложат, което подлага на съмнение достоверността на експериментите.

Дори и да има такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества и условия, каквито не биха имали болшинството от доброволците в експеримента, затова става съмнително и че са постигнали съответни резултати.


Защо психофизиологична връзка би се проявявала само с движение на очните ябълки а не евентуално и на някои други части на тялото?

Защо такава връзка и въздействие би имало само във фаза „РЕМ” (последната по ред и последователност в цикъла), а не и по време на други фази, в които биха се появили сънища и съответно погледът в съня евентуално също „би разглеждал” сънищната ситуация?

Движението на очните ябълки не би могло да е опасно да те нарани по време на сън, както евентуални други движения. Случаят със съня ми с удара с крак показва как спящият би могъл да се нарани при връзка на възприятия и действия в сънищата с движения на различни части на спящото му тяло.

В "осъзнат" сън когато преминах през стената имах  усещането за мекота и плавност, за преминаване през желе.

Би зависело от въображаемата ситуация, от сценария на сънищата, би могло да си представиш в съня си рязък удар, няма да усетиш болка, но или в съня ти той ще бъде модифициран в последния момент и превърнат в плавно приземяване или отблъскване, или ще предизвика някакъв наподобяващо на стресово възприятие, което ще доведе до прекъсване на съня ти и събуждане.

Ако би имало в сънищата евентуална психофизиологична връзка, постоянно или понякога свързваща различни движения или събития във въображаемите сънищни ситуации с рефлекси с аналогични движения на различни части на тялото ти - ръце, крака, тогава би могло, ако връзката се проявява само понякога, в множество случаи да получаваш травми на спящото си тяло при различни движения и удари, а ако връзката е постоянно активна и действаща, много често да получаваш подобни травми. Затова природата е предвидила обичайно  временното псевдо-парализиране по време на сън, за което обясняват специалистите, макар и да не се проявявало винаги и при всички хора.


Разглеждайки евентуалната възможност за достоверност на някои информации, че е възможен и реално е прилаган метод за изследвания, при който сънуващият чрез "осъзнати" "волево" целенасочени и направлявани движения на въображаемите си "очи" и "поглед" в сънищната ситуация е успявал да подава „кодирани сигнали” с движения (най-общо казано) на спящото си тяло (в случая на очните ябълки), съм стигал до извода, че това би означавало да се постига "идентифициране" (своеобразно единение на възможността за възприятие, контрол и управление на въображаемото и на физическото, свързване с възможност за пряко въздействие) на въображаемата представа за собствено тяло и неговото позициониране в нестабилната сънищна ситуация и обстановка по време на съня, изразяваща се в абстрактно възприятие за евентуално и променливо усещане и контрол на това въображаемо тяло, включително и на "очите" и съответно на "погледа", от една страна, с физиологичните механизми на реалното сенситивно дразнение и възприятие, и с характерни за будното съзнателно състояние възможности и способности за контрол и управление на физическото тяло и по-специално на очните ябълки, докато човекът лежи в забвение в леглото си, спи и сънува, от друга страна.


Като се има предвид, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се свързва със сънуването на сънища, а принципно, както при всички фази и сънища, и в тази фаза почти всички или всички сънищата при повечето хора са "неосъзнати", и дори при евентуално възникване при някои хора на някои „осъзнати” сънища, те обикновено биха били изключение и само една малка част от всичките сънища (в мнозинството от  случаите и особено при хора без съществена практика – много малка част, ако въобще възникнат или ако въобще бъдат запомнени), схващането, че в тази фаза на съня съществува и се проявява психофизиологична връзка между посоките на движението на "погледа" в съня и на очните ябълки на спящия, естествено и логично би трябвало да се отнася както за "осъзнати" сънища, така и за всички останали обикновени "неосъзнати" сънища.

Ако действа точно такава връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, тя би трябвало да е валидна за неврологичните и физиологичните дадености и рефлекси при всички сънища във фаза "РЕМ", за всички периоди на сънуване в тази фаза.

Дори ако приемем редуциран вариант, че съществуват предпоставки за проявление на такава връзка, но тя  би трябвало да бъде активирана, те биха се отнасяли за всякакви сънищни състояния, дори и ако са ограничени само в рамките на фаза "РЕМ", поради едни или други нейни специфики и съотвено състояние на мозъчната дейност.


Това означава, че или движението на очните ябълки би могло да е вроден автоматичен рефлекс, неврологично и физиологично предизвикано от самата специфика на състоянието на мозъка и сънуването в тази конкретна фаза на съня, или връзката би трябвало да е вродена и присъща, автоматично проявяваща се и, както твърдят привържениците на такава теория, движението на очните ябълки да следвал и евентуално да отразява движението на погледа в ситуацията в съня.

Но при втората хипотеза, какво би било това следване, и какво би било това "разглеждане" и какво би трябвало да е това движение на въображаемия ти "поглед" и "очи" в сънищата ти като се има предвид същността, динамиката, ритъмът и системността на движенията на очните ябълки, такива каквито реално ги познаваме и виждаме на различни видеозаписи?

Две възможности. При първата възможност "идентифицирането" ще трябва да се постигне по време на „осъзнатия” сън като се окаже намеса и въздействие в автоматичния неврологичен процес, който не е свързан с движение на "погледа" в съня. Това би било твърде малко вероятно за практическо постигане, както и въобще като теоретическа възможност, при хора с обикновени качества и при неинтегрирано съзнание.

При втората възможност предпоставките за "идентифициране" биха произтичали от хипотетичен вроден естествено заложен и действащ неврологичен механизъм, който да свързва движението на въображаемия "поглед" във всеки един сън във фаза "РЕМ" с движение на очните ябълки на спящото тяло.

Тогава в „осъзнатия” сън би трябвало да се проявява, "осъзнава" и постига съответното "идентифициране" и чрез „осъзната” „волева” пожелана в съня намеса и въздействие върху действащата връзка чрез контролиране и целенасочено управляване на своите въображаеми "очи" и "поглед" във въображаемата сънищна ситуация, използвайки такава хипотетична психофизиологична връзка, сънуващият да успее да подава сигнали с движения на очните си ябълки.


Трудно е за приемане като възможност поради явното несъответствие на начина и динамиката на движение на очните ябълки с каквито и да са възможни начини на "разглеждане" на една обстановка, както в състояние по време на сън, така и в будно състояние, включително и с възможностите за волево движение по такъв начин на очите в будно състояние.

Само който не е поглеждал и не е виждал как се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би могъл лесно да повярва, че очните ябълки се движат така, както сънуващият би "гледал" по време на своите сънища или както биха се "разглеждал" въображаема обстановка, ситуация и действия в съня, или който чрез такава теза би искал от незапознати научни структури да си осигури институтско финансиране за експерименти или за писане на разработки и книги, би могъл да твърди за достоверността на такова положение.***


Тъй като естествено във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки по правило се движат (от което произтича и наименованието на фазата – "бързо движещи се очи", а то съответно предполага пъргаво, активно движене, а не само леко поместване), логично е, че според тезата на учените, провели съответните експерименти с осъществяване на „кодирани сигнали”, обяснението за свързването на причината за това движение с разглеждането на обстановката и преместването на "погледа" в съня би трябвало да се отнася както за „осъзнати”, така и за всички останали обикновени сънища, появяващи се в тази фаза.

Ако причината за движението на очните ябълки е само в спонтанно действие на  естествен рефлекс и механизъм, свързан със специфики на физиологичното състояние по време на процеса на сънуване специално във фаза „РЕМ”, със състоянието и вида активност на мозъка при тази фаза на съня, предизвикващо съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответния модел на движения (но не и поради някаква постоянно действаща психофизиологична връзка между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло), тогава би възникнал въпросът защо и по каква логика би трябвало да е възможно, или евентуално как и с какви способности на сънуващия би могло да стане възможно по време на „осъзнатия” сън да се постигне такова "идентифициране".

Да се постигне "осъзнато" "волево" свързване между възприятията и въображаемите възможности и действия във въображаемия свят на съновидението и сънищна ситуация, от една страна, с възможности за оказване на въздействие върху сенситивни и контролни механизми на физическото тяло и съответно предизвикване на негови действия. Хипотетичното постигане на такова свързване при такива условия би изисквало съществуването на възможност и притежаването от сънуващия на способност да се осъществи намеса и постигне въздействие и промяна в процеса на съществуващия рефлекс и и автоматични реакции и движения. При положение, че вроденият механизъм би предвиждал такава възможност, сънуващият ще трябва да притежава качествата и способностите да окаже целенасочено въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм, да променя спонтанното регулярно движение на очните ябълки и да започне да го контролира и управлява.  И така – чрез въображаеми движения на въображаеми "очи" и въображаем "поглед да започне да произвежда "кодирани" сигнали с предварително уговорени модели на движения на очните си ябълки.


Може ли да се намеси в рефлекса – все едно наново да създаде такава връзка – в обичайните случаи не би могло да го направи всеки

Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм (с неврологична реакция и рефлекс), но не между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения, тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".


Не може. Не може от всеки и в обичайните случаи. Все едно да се създаде наново такава връзка.

Трябва да се изложат като тези различните няколко възможности и след това да се посочат при всяка от тях съответни съображения.


Ако въобще хипотетично би могло да има такава психофизиологична възможност или ако би могло да се постигне резултат, свидетелстващ за такова идентифициране от хора с обичайни качества и способности (в съответните случаи на лабораторни изследвания), то би могъл също така да бъде поставен и въпросът доколко това е било същински сън или видения в своеобразно будно състояние със затворени очи. (Или полубудно състояние, с трудно за определяне на мястото му на гравицата между сън и будност, когато виждаш картини и действие като фрагменти от филм, измислен от твоето съзнание и в същото време имаш усещането за почиващото си тяло, на каквито случаимного пъти съм бил свидетел от личен опит).

Въпросът е доколко такова състояние би могло и би трябвало да се определя като същински сън, пък макар и „осъзнат”, или представлява алтернативно състяние – своеобразно хибридно будно състояние с видения със затворени очи, с паралелно сенситивно възприемане и усещане на почиващото (или, да речем, спящото) тяло.

(Или дори в изключителни случаи – алтернативно състояние с паралелна възможност за контрол и въздействие върху негови действия – нещо като евентуална начална степен на „паралелно възприятие”.)

Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?

Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата и сходството при други физиологични данни биха били достатъчно показателни? При състояние на медитация или при други специфични състояния, понякога наричани "алтернативни", мозъчните вълни и ритми също могат да показват изменения.

А ако критерият за състояния, при които се постига един или друг вид идентифициране на възприятия и въображаеми действия в света на сънищата с ефекти и въздействия върху сенситивни и контролни функции на тялото във физическия свят на будните би бил само сходство в електрична или електромагнитна дейност на мозъка, във вида на мозъчни вълни и ритми, във фигурите в графиката на енцефалограмата, в данните за сърдечен ритъм, кръвно налягане, или характеристики в обмяната на веществата, в преобладаващи химични елементи в мозъка и т.н., типични за сън във фаза "РЕМ", дали въобще не би се наложило да се преразгледа представата и концепцията за същността на сън и сънуване.


Разбира се то би могло да се ограничава само с връзката между погледа в съня и движението на очните ябълки. Освен това, такава връзка би могло да се осъществява и спонтанно автоматично, без въобще сънуващият по време на съня си да има каквите и да е възприятия от спящото си тяло или усещане за това, че чрез своя поглед движи очните си ябълки. И тогава бихме говорили за осъзнат сън с психофизиологична връзка, при която има способ сънуващият да подаде сигнали на наблюдаващите го. Стига такава връзка да съществува не спонтанно неврологична, поради което очните ябълки се движат по начина и с динамиката, каквито се наблюдават при спящите, а такава, каквато я представят привържениците на теорията за връзката между движенията на погледа по време на съня и на очните ябълки на спящия.


Не мога да се съглася, че в сънищните ситуации сънуващият би „разглеждал” (и осмислял) обстановката с такъв вид постоянни движения на въображаемия си "поглед" и въображаемите си "очи".

Ако би имало природно заложена такава психофизиологична връзка, която постоянно и по правило да свързва движенията на очните ябълки с начина, по който спящият „разглежда” обстановката  в сънищата си, и с посоките, в които "гледа" във всички свои сънища във фаза „РЕМ”, тогава движенията на очните ябълки биха били съвсем различни, с друга динамика, много по-несистемни и по-разнородни, както разнородни са и вариациите на сънищата и сънищните възприятия, от една страна, и в повече случаи биха наподобявали в по-голяма степен едно спокойно „разглеждане” и "гледане" като не биха имали същата регулярност, бързина и „пъргавост” при отделните движения, и честота, от друга страна.


Констатация на резултатът при една от хипотезите – за постоянно действие на психофизиологичната връзка

Ако приемем, че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,

и че подобно хипотетично "идентифициране" е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня,

или е била използвана хипотетичната постоянно действаща психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки),

това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.


Едната хипотеза – за постоянна психофизиологична връзка

Ако има психофизиологична връзка, т.е. идентифициране между въображаемия свят в съня и действия в него и ефекти върху сенситивните органи – очите, то това ще се осъществява „спонтанно” и автоматично, няма реално този процес да се активира или управлява от сънуващия в „осъзнат” сън, а той спомняйки си по време на „осъзнатия” си сън за него, с определени движения на въображаемия си поглед просто ще се възползва от него.

Т.е. не става въпрос за някакво идентифициране и усещане по време на съня на самите механизми на този процес.

Действа естествена присъща психофизиологическа мозъчна връзка. Тя води до непосредствено отражение и ефект върху нервната система и физическото тяло, и съответно предизвиква аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото.


Ако пък приемем, че заявените експерименти са истинни и подаването на подобни „сигнали” е възможно и е било осъществено –
възможни са поне две различни хипотези.


Това тук се отнася при евентуалната първа хипотеза.

Доколко това би могло да изглежда достоверно имайки предвид същността на различните вариации на сънищата? – Това е свързано с това, че има различие на движението на поглада в съня и движението на очните ябълки. Т.е. тук е хипотезата, че движението на погледа въздейства на движението на очните ябълки.


Това се отнася за втората хипотеза

Такава намеса едва ли би било възможно да се осъществи освен ако сънуващият няма суперспособности за навлизане навътре с интегрирано съзнание и да въздейства и върху мозъчни и неврологични механизми, нямащи пряко отношение към съня и със сънищната ситуация, с разглеждането, с движението на въображаемия поглед и т.н.

Това се отнася за първата хипотеза

В неосъзнатия сън необусловено, случайно и неосъзнавано, но в осъзнатия сън след като си спомниш и насочиш внимание започваш да променяш посоките на погледа си целенасочено – това е така наречената намеса спонтанно , без да са неуобходими суперспособности за нарушаване и управление на неврологичен механизъм и създаване на нова психофизиологична връзка, но това не означава, че дори за този вариант не са необходими трудно постижими способности.


Това е за втората хипотеза

Ако връзката би била само неврологична, но резултатите от експериментите са истинни и си успял да подадеш сигнали, значи от движението на погледа ти се е получил спонтанен ефект - въпреки че няма такава психофизиологична връзка! В този смисъл тук не би имало причинно-следствена връзка. Това означава, че спящият трябва да е бил в състояние да повлияе на неврологичния механизъм и да активира пряка огледална психофизиологична връзка.

Това е и за двете хипотези

И при двете хипотези, но особено в случай, че е възможен вторият вариант, евентуалното осъществяване би било свързано с достигнатата степен на "осъзнаване" и себевъзприятие. Съответно възниква съмнение, че такива способности е възможно да се активират /или придобият/ от всекиго само с факта на "осъзнаване" – разбиране че сънуваш.

Вариациите на сънищата е отделен въпрос – той е свързан с разнообразието на движенията на погледа по време на сънищата и с това, че движението на очните ябълки не изразява такова разнообразие и се случва в режим, по-скоро наподобяващ неврологичен ефект.

Ако става въпрос за постоянно действаща психофизиологична връзка с огледално отражение на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки, такава връзка или има, или няма. Ако става въпрос един неврологичен ефект да бъде овладян по време на осъзнат сън и да бъде активирана подобна психофизиологична връзка това би било друга ситуация – втората хипотеза.

Това се отнася за първата хипотеза

Ако има точно такава психофизиологична връзка, за каквато говорят и ако разглеждането на ситуацията в съня и местенето на погледа автоматично огледално се пренася и изразява в движението на очните ябълки, значи това се отнася за цялата фаза РЕМ и за всички сънища във фаза РЕМ – и за осъзнати и за неосъзнати. Но такъв ефект не се проявява при сънищата в другите фази.

Това се отнася за втората хипотеза (и двете хипотези са в случай, че се приеме, че резултатите от експериментите са истинни и е осъществена еднопосочна комуникация с подаването на сигнали).

Ако връзката е от друг вид (неврологичен ефект) и просто при съответните ритми и електрична активност във фаза РЕМ се получава подобен нервен рефлекс и очите започват да трепкат, тогава значи няма нищо общо с „разглеждане” и местене на въображаем погледа по време на съня. При такъв втори вариант, за да се намеси сънуващият в процеса на този нервен рефлекс, би означавало и да може първо да прекъсне неговата спонтанност и автоматичност и на второ място да активира такава психофизиологична връзка, която не е активна и не действа постоянно, но която по природа би била заложено и би било възможно да бъде активирана, или пък да създаде и активира такава връзка, каквато по природа преди това не е съществувала. Какви качества трябва да има индивидът, за да може да повлияе вътре в съня си на различни мозъчни и неврологични механизми, за да създаде такава връзка.

Това се отнася за втората хипотеза

Иначе не би имало друга логика и смисъл. Ако това трепкане на очните ябълки е неврологичен ефект и не произтича от разглеждане и местене на въображаемия поглед в съня, както се твърди според първата хипотеза, няма никаква логика само поради това, че си разбрал, че сънуваш в някакъв момент на навлизане в „осъзнат” сън (с начална осъзнатост, а дори и да е напреднала), да се предполага, че местенето на въображаемия ти поглед изведнъж ще започне автоматично и огледално да се отразява върху движението на очните ти ябълки, а спонтанното им до този момент неврологично обусловено трепкане изведнъж ще стане пряко отразяващо движението на въображаемия ти поглед в съня. Няма никаква логика само с това, че си разбрал, че сънуваш, изведнъж да се получи връзка между въображаемия ти поглед и целенасочено въздействие върху нервите и мускулите на очните ти ябълки. И ако е необходимо вътрешно въздействие върху този ефект и механизъм – възниква въпросът не само каква степен на осъзнатост е необходима, но и какви изключителни качества трябва да притежава сънуващият.

В повечето случаи това не би могло да стане, защото не би имало никаква връзка между трепкането на очните ябълки и движението на погледа в съня – трепкането ще е нервен рефлекс поради естеството на електричната дейност на моцъка, спецификата на съответните ритми и вълни на фаза РЕМ. При други фази на сън не се проявява, но при фаза „РЕМ” се преминава някаква граница и започва да се проявява.

Това се отнася за втората хипотеза

Ако сънуващият трябва да е в състояние да наруши естествен неврологичен ефект с трепкане на очните ябълки и да активира или още повече да създаде психофизиологична връзка, каквато не е действала до този момент, тогава дори това теоретически да е възможно чрез каналите на хибридната асоциативна каскада, би било твърде сложно за всеки доброволец и би предполагало притежаването на такива качества, каквито принципно ако някой би имал, най-вероятно не би се занимавал с участие в такъв вид експерименти и при него това би било в резултат на дълга практика.

Би могло да има редки случаи, ако някой доброволец има специален талант (за който дори не му е било известно), което би било нещо почти като паранормална способност, но това би било изолиран случай, и не би било показателно за цитиране като общи резултати от подобни експерименти.


Хипотезите

Най естествената, логична и приемлива възможност е, че това движение на очните ябълки е неврологичен рефлекс, свързан със съответното състояние на мозъка и въздействие върху очните нерви и мускули – физиологично и неврологично обусловен рефлекс просто и само от степента на активност на мозъка в съответното спящо и сънуващо състояние във фаза "РЕМ", при една възможна хипотеза, или пък съществува в тази специфична фаза на съня поради естествена вродено присъща психофизиологична мозъчна връзка, водеща до отражение на преживяванията и въображаемите възприятия и действия в съня върху нервната система и физическото тяло и ефект с пряко "огледално" въздействие предизвикващ  съответно аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото, при друга хипотеза, (според твърдения на съответни изследователи и експериментатори - реално действаща психофизиологична връзка)?


При втория вариант – резултат от ефект от взаимодействието на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридната асоциативна каскада с останали (други) схеми в общата Асоциативна каскада на съзнанието, взаимодействие на невронните мрежи, активирани по време на „осъзнатия” сън и на въображаемите възприятия, с невронни схеми, контролиращи зрителните възприятия и тяхното асоциативно съпоставяне, и обратно асоциативно въздействие?

Но доколко би могло да изглежда достоверно, че движенията на очните ябълки биха могли да изразяват движения на "погледа" при разглеждане на сънищната обстановка и ситуация, имайки предвид същността на различните вариации на сънищата?

При съществуването на такъв ефект, разнородността на вариациите на сънищата би могла да се оказва второстепенна и не толкова съществена, но ако все пак очните ябълки биха следвали движението на погледа в съня, те биха се движили по различен начин. Това, което се забелязва при движението на очните ябълки на спящите във фаза "РЕМ" говори съвсем ясно за автоматичен неврологичен ефект, свързан с физическото състояние и функции на мозъка, а не с въображаемата ситуация и с конкретното съдържание на сънищата и на въображаемите действия.


Ако наистина такъв резултат би бил реално постигнат (а редно ли би било да се усъмним в коректността и отговорността на съответните съобщения и доклади), би останал на втори план въпросът, дали е оказана „осъзната” и „съзнателна” намеса по време на „осъзнатия” сън в спонтанно действащ неврологичен механизъм и връзка, или е използвана постоянно действаща психофизиологична връзка, защото и в двата случая евентуалният краен резултат с подаването на „кодирани сигнали” би означавал постигане на съответно "идентифициране".

Друг е въпросът, както вече посочих по-горе, в каква степен на „осъзнатост” в "осъзнатия" сън и евентуална степен на самоидентификация се е намирал сънуващият докато е успял да „комуникира” с подаването на „сигнали”.

И друг е въпросът, както отново ще отбележа по-долу, доколко с движението на "погледа" си в света на сънищата, водещо до спонтанно и автоматично движение на очните ябълки и подаване на сигнали (извън неговия въображаем свят и извън неговото въображаемо възприятие) би могло да се каже, че сънуващият въобще би имал някакво възприятие и знание в реално време за осъществяване на осъзнат или „осъзнат” контакт с външния свят и наблюдаващите го.


Въпросителни откъде би могло да има съответствие между виждане в съня и апарата на виждането – очите?

Виждането в сънищата не е свързано с функция в момента на очите и с движение на очните ябълки – ситуациите в съня са въображаеми, те произтичат от активиране и комбиниране на различни отпечатъци в паметта, а не от получавани в момента външни зрителни въздействия.

Откъде би могла да произлиза такава пряка връзка между въображаемия "поглед"  на спящия и реалните очи (очните ябълки) на физическото му тяло?

Ситуацията в съня е ситуация на въображението, състои се от комбиниране на образи в съзнанието, които произтичат не от външни зрителни възприятия, а от процеси в мозъка на основата и в рамките на съхранената и „запечатана” в паметта информация.

Процесите се осъществяват само на основата и в рамките на паметта без постъпваща външна информация (като се абстрахираме от евентуални външни  дразнители и постъпващи сенситивни възприятия от лежащото и спящо тяло или от вътрешни физиологични процеси) и произтичат от паметта, включително от вътрешната визуална памет.
 
Тези процеси са вътрешно породени и развити, а не предизвикани от непосредствени външни възприятия. В резултат на комбинирането се образуват логически и смислово структурирани ситуации и действия.

По време на съня „виждаме” тези образи и възприемаме картините и ситуациите в множество от сънищата си по аналогичен начин както когато виждаме и наблюдаваме образите, действията и реалността в будно състояние.


Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, или на Хибридна асоциативна каскада, то не е пряко свързано сенситивно с реалното спящо физическо тяло. Още по-малко е свързано съзнателно (с контролни и управляващи тялото функции и възможности, характерни и проявяващи се в будно състояние), независимо дали сънят е „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание).

Активират се определени структури и визуално-смислови „отпечатъци” в паметта и комбинирано се включват в Асоциативната каскада на сънищата, или в Хибридна асоциативна каскада, като това води до създаване на възприятието на сънуването в ролята на „Въображаемото Аз” или на "Реално Аз". В едната или другата форма на асоциативна каскада и сънищно възприятие съответно се запазват, или допълнително се отварят, повече или по-малко активни пътища за връзка на асоциативните процеси и с основни за определянето на личността сегменти от паметта, които изразяват и са в основата на Центъра на идентичността.


Обяснява се, че процесът на сънуване е свързан с паметта, а не с постъпване на външни визуални възприятия. Това е във връзка със съмнителността на първата хипотеза – че не би следвало да има постоянна обратна връзка към апарата на очите. Връзката с експериментите е заради първата хипотеза. Свързано е с характера на виждането по време на съня.


Разбудените визуални, визуално-смислови и смислови структури от паметта асоциативно се свързват, като невронните процеси, изразяващи осъществяването на асоциативните връзки, следващите от тях ефекти, както и породени по-нататъшни асоциативни взаимодействия, преминават през останалите частично неблокирани от състоянието на съня и отворени невронни пътища и асоциативни канали, като асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата биха могли да достигат или да се „докосват” включително и до невронните мрежи в зоната за приемане на външните зрителни импулси в будно състояние, от която водят началото си множество асоциативни пътища за асоциативно съпоставяне, разпознаване и асоциативно смислово свързване на външни образи.

(Ако движението на очните ябълки се случваше само при „осъзнати” сънища във фаза РЕМ, бихме могли да заключим, че при формата на Хибридна асоциативна каскада при „осъзнатия” сън асоциативните потоци правят пряка обратна връзка с приемната зона и оказват обратно въздействие на нервите, управляващи очните мускулите на очните ябълки.

Но движението на очните ябълки във фаза РЕМ е при всички сънища, повечето от които са "неосъзнати".

Поради това не бихме могли да търсим връзка с наличието на Хибридна асоциативна каскада.

Остава да се приеме вариантът, че и без сънят да е станал „осъзнат” в Асоциативната каскада на сънищата асоциативните потоци, свързани с въображаемата ситуация и въображаемите ксартини и въображаемите ти дейстквия биха могли да достагат и да докосват невронните структури около и свързани с приемната зона на импулсите от очите, и евентуално да са в състояние да оказват обратна връзка.

Това положение е в случай, че бихме търсили някакво обяснение на теорията, че движението на очните ябълки било следствие от движението на погледа по време на съня докато спящият разглеждал обстановката.

Търсенето на такова евентуално обяснение обаче не означава, че такава теория е правдоподобна и достоверна.)

Така тези визуално-смислови структури и „отпечатъци” в паметта се включват в сложния процес на създаване и развитие на сценария на сънищата, следвайки каналите и потоците в Асоциативната каскада на сънищата и свързаните с нея други будни и частично активни форми, схеми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Генераторът на сънищата създава образи и ситуации, а сънуващият се възприема като „Въображаемо Аз” или, ако разбере, че сънува – като „Реално Аз”.

Асоциативният процес в Асоциативната каскада на сънищата е аналогичен на асоциативния процес в Асоциативната каскада на будното състояние и води като резултат до подобно възприятие. Разликите произтичат от частичността на връзката с Центъра на идентичност и от временното частично затваряне на канали за връзка с редица сегменти, структури и „отпечатъци” в постоянната трайна памет.

Това от своя страна води до редуциране на асоциативните връзки и до нарушения в логичната им последователност и съответно в логичността в образуващите се ситуации и възприятия.

Комбинират се, разпадат се и се рекомбинират елементи, изплували и сблъскващи се на повърхносттана Океана на елементите на съзнанието – колкото и да е абстрактно това описание или обяснение, то изглежда се оказва най-точното.


ВИЖДАНЕТО - 1

Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия в съня и действия на реалното физическо тяло – съответно движенията на очните ябълки?

Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на осъзнаването, възприятието и сънуването, както и на процеса на „виждането”.

/С какво би могло да се обясни евентуално съществуване или евентуална възможност за активиране на/  Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия и въображаеми действия на въображаемо тяло във въображаема ситуация по време на сънуването при изключена тази част от съзнанието, която в будно състояние е в пряк контакт с реалното физическо тяло и го управлява, от една страна, и реалното спящо физическо тяло, негови реални действия и съответно движение на очните ябълки, от друга страна?

Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на възприятието при сънуването, на възприятието в будно състояние и неговото разпознаване и осъзнаване, на процеса на осъзнаването по принцип, както и на функциите на очите, на процесите на визуалното възприятие и неговото разпознаване и осъзнаване, на „гледането” и на „виждането”.

Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, то не е и не би следвало да се очаква при вътрешните сънищни процеси да е пряко сенситивно свързано с с постъпващи отвън визуални или други сенситивни сигнали към реалното спящо физическо тяло , включително такива, които са с ангажиране и дейност на очите, на мускулите и свързаните с тях нерви на очните ябълки

(с постъпващи и възприемани отвън визуални или други сенситивни сигнали към мозъка, и с ангажиране на зрителните органи, включително с необходимите за действията на очите сигнали към двигателните нерви, управляващи мускулите на очните ябълки).

То не зависи и не произтича от тях, а е резултат на вече натрупаното съдържание в мозъка, в паметта, в съзнанието като цяло.

Също така аналогично и още повече не би следвало да се очаква да е свързано в обратна посока и с обичайно присъщия в будно състояние естествен съзнателен контрол над нервните пътища, управляващи тези мускули, независимо дали сънят е обикновен или „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание и пожелае да установи такава връзка).

В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не просто с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си. „Вижда” чрез посредничеството, функцията и действието на съответните зони на своя мозък, до които достигат импулсите с първоначалната „сурова” информация, пристигащи по нервните пътища водещи от очите.

Импулсите, пристигат по нервните пътища водещи от очите и представляват информация. Различни зони на мозъка участват в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на будното състояние, в които се осъществява приемане на импулсите, които изразяват и носят съответната информация, тяхното препращане нататък, тяхното съпоставяне, разпознаване, асоцииране, анализиране, идентифициране, осмисляне и вграждане в общия асоциативен процес, в паметта и в в базата, върху която се осъществява постоянният процес на осъзнаване, и се постига състоянието на самосъзнание и осъзнатост и собствена идентичност.

„Виждането” не се състои и осъществява просто и само в процеса на постъпване в очите на светлина, отразяваща форми, фигурки и цветове, а представлява целият процес и резултат на диференцирането, съпоставянето и идентифицирането на постъпващата през очите в мозъка информация и нейното осмисляне и осъзнаване във вида, в който ние сме свикнали да възприемаме и да познаваме заобикалящата ни видима реалност. Природата е предоставила в една или друга форма и степен на живите същества механизъм, необходим за тяхното оцеляване. В този механизъм за оцеляването до сега на човека не е било необходимо да се възприема светлината в ултравиолетовия спектър или в някои други негови части и затова ние такава „светлина” не възприемаме и не „виждаме”.

За да „видиш” съответните образи трябва мозъкът ти да ги разпознае и осмисли като идентифицира и разбере тяхното значение. След пристигането на потоците от импулси в съответната приемаща зона на мозъчната кора, следва сложен асоциативен процес на разпознаване на това, което комплексите от импулси изразяват като образи и на идентифициране на тяхното значение и смисъл.

В Асоциативната каскада на будното състояние осъществяването на тези процеси и резултатът от тях се позиционират в пространствата на паметта и в общия контекст на  съзнанието, и се изразяват в осмисляне, осъзнаване и съответно – във „виждане” и разбиране на „видяното”. Човек „вижда” със съзнанието си. Това не по-малко се отнася и за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.


В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си – чрез съответните зони на своя мозък, които приемат, асоциират, анализират, разпознават и идентифицират импулсите, пристигащи по нервните пътища водещи от очите, като в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание резултатът се позиционира в общия контекст на паметта и съзнанието, и се изразява в осмисляне и „виждане”, и разбиране на видяното. Човек „вижда” със съзнанието си.Това не по-малко се отнася за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.


Какви са тези потоци от импулси и какво се случва? Как така човек вижда не с очите си, а с мозъка, и по-точно – със съзнанието си?


Постъпващата визуална информация съдържа специфични характеристики на обекта. Информацията преминава през няколко трансформации на своята форма (като се започне с обработването през структурата на очите) – излъчените или отразени електромагнитни вълни с различни характеристики (или фотонни потоци) се превръщат в зрителни нервни импулси и потоци (чрез фокусиращата роля на окото и чрез разпознаващата, диференцираща и систематизираща роля на ретината), в нервни и невронни процеси и потоци (започващи с преминаването на пакетите от импулси през очните нерви, пристигането на импулсите в приемната зона в мозъчната кора и по-нататъшното им насочване, диференциране, разпределяне, разпознаване, идентифициране), ставаща накрая част от асоциативните потоци и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието.


Постъпването на външна информация в съзнанието ти е постоянен процес. Макар и изглеждащ за твоите възприятия и осъзнаване единен и непрекъснат, той се състои от отделни части – „порции”, които постъпват с такава скорост и се отнасят към такива малки времеви интервали, че твоето съзнание не може да ги възприема диференцирано и да ги отличи от общия постоянен поток на процеса.

Отделните порции постъпваща информация следват една след друга и се натрупват, напластяват, те са взаимно свързани, всяка следваща доразвива предишната, включват се в един общ поток, а твоето съзнание възприема един общ резултат, съставен от взаимодействието и обединяването на различните порции информация. Но всяка порция информация преминава съответния процес на обработка и възприемане и осъзнаване, като всички тези процеси се вливат в един общ процес и резултат на твоето осъзнаване на външната среда. осмисляне на свързани с нейното състояние обстоятелства и възприемането на съответни образи и картини, представляващи в твоето възприятие околната реалност. При осмислянето на обстоятелства, свързани с възприеманите визуално картини, може да ползваш вътрешна собствена информация, доколкото такава обикновено не постъпва паралелно в този момент отвън.

Процесът на възприемане в будно състояние през деня е постоянен. Но събуждането от сън, или дори просто отварянето на очи след като си стоял известно време със затворени очи (през което време например дори би могла да се е променила неузнаваемо заобикалящата те среда и обстановка и ти за нея може да не знаеш съвсем нищо). Едно такова отваряне на очи или събуждане бихме могли да приемем теоретично като едни начален момент в процеса.


X
Възприемането от твоето „Аз” на образите и картините на околната реалност представлява тяхното осмисляне и осъзнаване – това означава идентифициране и разбиране на тяхната същност, значение и смисъл, включвайки ги и интегрирайки ги в съответни смислови подсхеми и йерархии в една обща схема на твоето възприятие и осъзнаване за реалността, в която съществуваш. Възприемането на тези образи и картини става като в твоето съзнание постъпва поредна порция външна информация, което е един непрекъснат процес докато си буден. За да може този процес да се осъществява тази външна информация, в която са закодирани и изразени характеристиките на съответни външни обекти, трябва да може по определен начин и с определени трансформации да достигне до твоя мозък и съзнание. Как се случва това?

Фотоните, които се излъчват или отразяват от външни обекти, биват фокусирани през лещата на окото, след което предизвикват съответно електромагнитно и биохимично въздействие върху структурата на ретината на окото. Това въздействие предизвиква съвкупност от нервни импулси. Докато очите гледат, поредици от нервни импулси съставят постоянни потоци с определени характеристики, ритмичност и последователност. Поредиците от нервни импулси са организирани в съответствие с характеристиките на постъпващите фотонни потоци. Нервните импулси се образуват и подреждат по начин, изразяващ характеристиките на наблюдаваните обекти и представляват своеобразно „закодирана” информация. Впоследствие мозъкът е в състояние да „разкодира” тази информация. Характеристиките на постъпващите към окото фотонни потоци (електромагнитни вълни) и в резултат характеристиките на поредиците нервни импулси отразяват „геометрията“ и цветовете на обектите, от които тези потоци се излъчват или отразяват, тяхната форма, вид и т.н., които при възприемане от съзнанието могат да се явят и като източници и на допълнителна вторична информация в общия асоциативен процес.


(Впоследствие, при разпознаването и идентифицирането от мозъка и съзнанието на обекта според постъпилата информация за неговия вид, и на базата на натрупани в паметта предишна информация и познания, в хода на последвалия каскаден асоциативен процес, се установява и осмисля и същността на обекта заедно с всички негови специфични характеристики, както и възможни производни направления на асоциативни връзки (различни възможни връзки и отношения на този обект с други обекти, качества, действия и пр.). На същия принцип се разпознава и осъзнава същността на множество обекти и като цяло на заобикалящата среда, като получаването и разпознаването на отделните порции и елементи на информацията се съчетава, натрупва и взаимно се свързва чрез постоянен и ... процес.)


Нервните импулси съставят множество постоянни потоци, протичащи през многобройните влакна във всеки очен зрителен нерв, с определени характеристики, ритмичност и последователност, отразяващи и представляващи същността и особеностите на наблюдаваните обекти, които в нашето съзнание като резултат се изразяват във вида, в който ги „виждаме”.

Използването на две очи дава възможност за получаване на фотонни потоци от различен ъгъл и за дублиране и допълване на информацията постъпваща в мозъка по начин, даващ възможност за усъвършенстване на възприятието за пространственото позициониране на отразяваните образи  (на обектите, чиито образи се възприемат).



В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва получаваните в съответния „разпределителен център” „вериги” и „пакети” на импулсите, съответстващи и представляващи кодирани /чрез тяхната съвкупност, комбинираност и подреденост/ образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти. /Всъщност, те се идентифицират в съзнанието като „образи”, същност и съдържание едва след тяхното асоциативно свързване и разпознаване./

Така нервните импулси, причинени и инициирани от електромагнитните въздействия на светлината върху тъканта на ретината,  и изразяваните от тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.


Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.

Потокът нервни импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции, се придвижва бързо и протича през очните нерви и нервните пътища, разположени и преминаващи в тъканта на мозъка, и пристига до съответните му определени зони.

Зрителните нервни потоци от двете очи преминават по своите два различни пътя през тъканта на мозъка и стигат до съответна „приемаща зона” на мозъчната кора.

Там те се разпознават и идентифицират като определени изображения с тяхното значение, което трябва предварително вече да е познато на мозъка и съзнанието.

Как точно става това разпознаване? – Асоциативният процес на сравняване, съвпадение, потвърждение и отхвърляне в хода на асоциативните връзки и вериги в Асоциативната каскада на будното състояние.

Какво представляват тези последователни реакции, какво представляват тези потоци от нервни импулси?

Това е съвкупност от отделни причинно-следствено свързани микроскопични електромагнитни и биохимични явления и процеси. (В основата и на биохимичните процеси също стоят физични свойства и електромагнитни взаимодействия.) Те се случват с определена последователност и позициониране в тъканта на нервните влакна (а впоследствие и в невронната структура и мрежа) в пространството на мозъка. Те се придвижват в определена посока в определен порядък и ритъм, изпълняващи функцията на код, и така чрез тяхното последвало асоциативно разпознаване пренасят съответна информация – явяват се преносителя, който след асоциативното разпознаване придобива същността на информация.

Но това, че нервните импулси са пристигнали в тази зона не означава, че „веднага” ще започнеш да „виждаш” и разбираш закодираната в тяхната същност визуална информация.  /Разбира се, в ежедневния ни опит и възприятия, това се случва веднага, но не и от гледна точка на множеството протичащи процеси и минималните отрязъци от време, в които се осъществяват различните процеси на „по-ниските” нива на събитията, или в мащабите на процесите на електромагнитно, биохимично или биофизично равнище./

В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва импулсите и кодираните чрез тях образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти.

Така нервните импулси, причинени от електромагнитните въздействия на светлината върху ретината, и изразяваните чрез тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.

За да можеш да „виждаш”  ти трябва да разбираш значението на обектите, които наблюдаваш, а по-точно – мозъкът ти трябва да е в състояние „да разбере” значението на информацията, пренесена до него и през него най-напред от фотонните, а след това – от нервните потоци.

Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.

Използването на две очи дава възможност за усъвършенстване на пространственото позициониране на обектите, чиито образи се възприемат.

Образът на наблюдавания обект трябва да бъде идентифициран със значение, което асоциативно да се свърже и смислово да се позиционира в Асоциативната каскада на съзнанието. Твоето съзнание трябва да е в състояние да го асоциира, асоциативно свърже, сравни, разпознае, позиционира, приеме и включи в процеса на осъзнаване и в общото състояние на своята осъзнатост.

За да „виждаш” определен обект, мозъкът ти трябва да е в състояние да разпознае неговата същност на базата на вече съществуващо в паметта ти познание, да идентифицира значението на обектите чрез асоциативно сравняване и разпознаване с  постъпила преди това и съхранена в паметта информация. Новата информация се разпознава и осмисля въз основа на вече придобита аналогична информация.

„Приемащата зона” представлява „входното пространство” за продължаване на процеса на асоцииране и съпоставяне, за постигане на ефекта и резултата на разпознаване и осмисляне на пренасяната от тези потоци информация.

При този по-нататъшен процес мозъкът ти трябва да е в състояние да съпостави и да идентифицира новопостъпващата информация с получена в предишно време и съхранявана и подредена в паметта му аналогична информация и така да разпознае, определи и осмисли същността и значение на тази нова информация, а по-точно – същността и значението на външните обекти, излъчили или отразили потоците от фотони, превърнали се след това в нервни потоци, пренесли по своя своеобразен „кодиран” начин информация за тези външни обекти, която възприемаш като техен образ...

След пристигане на зрителните нервни потоци до „приемащата зона”, тези импулси се разпознават, диференцират и систематизират така, че да бъдат разкодирани като импулси с определени характеристики - да бъде разкодирана тяхната същност, съдържащата се и изразявана в техните специфики, порядък, честота и ритъм, и да бъдат трансформирани във форма и вид, подходящ за по-нататъшното им асоциативно пренасяне в невронната структура на мозъка, идентифициране, позициониране и съответно осмисляне на информацията, която изразяват. Този подходящ вид се изразява не вече в нервни импулси, протичащи през влакната на очните нерви, а в невронни процеси и потоци, протичащи през невронната мрежа и съответно включващи се асоциативните потоци и процеси на Асоциативната каскада на будното състояние. ...

Така от „приемащата зона” постъпващата нова визуална информация в новата си форма като съответни изразяващи я и пренасящи я невронни потоци, продължават своя асоциативен път, за да бъде осъществен процес на разпознаване, съпоставяне, идентифициране и в крайна сметка - осъзнаване и  възприятието за „виждане”. 

За да бъде информацията съпоставена, идентифицирана, разпозната и осмислена, тя се включва и преминава през комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на будното съзнание /на будното състояние/.

Асоциативният процес е комплексен и постоянен. В него се включва голямо множество взаимно свързващи се процеси (с различен смислово-асоциативен порядък, съврзващи същност и значение на съставящите елементи от различни нива на тяхното собствено значение и отношение спрямо първоначалния асоцииран, разпознаван и осмислян обект – пакета закодирана информация, изразяваща образа и същността на наблъдавания външен обект). В отделните процеси се осъществяват двупосочно обратни асоциативни връзки едновременнов множество направления.  Тези връзки свързват асоциативно многобройни елементи в паметта.

Отделни елементи на постъпилата информация изразяващи отделни характеристики на отразявания външен обект се съпоставят, идентифицират поотделно паралелно или последователно с налична в паметта информация, и тези отделни процеси се вливат в един общ резултат със съвкупните характеристики на обекта. Разпознаването на отделните характеристики се свързва с техните значения, съчетаването на резултатите от процесите води до идентифициране на съчетание от характеристики, определящо обща характеристика и значение на обекта. Следва асоциативно свързване с множество елементи (следи-отпечатъци) в паметта, които свързват този обект и неговото значение като цяло и според конкретни негови характеристики-предполагаеми качества с най-различни други смислово свързани обекти, качества, понятия, представи, на базата на съхранени в паметта следи от предишен опит в разпознаването и осъзнаването на смисъла и значението на този обект и всякакви възможни негови отношения с други обекти във външната реалност. Тази процедура се осъществява паралелно и последователно за множество изображения, картини и обекти, които едновременно наблюдаваш докато гледаш и "виждаш". Така разпознатият и идентифициран обект бива позициониран във възприятието ти и в осъзнаването ти на външните образи, които наблюдаваш и гледаш. Така виждаш заобикалящата те среда и я осъзнаваш и осмисляш.


X
Когато зрителните нервни импулси стигат до „зоната за приемане” на мозъчната кора, без да усещаш и без да си даваш сметка за това, тя мигновено я пренасочва за по-нататъшно пренасяне и асоциативно съпоставяне. Тя вече не е във вид нито на фотонни, нито на нервни потоци. В „зоната за приемане” информацията е била „разкодирана”(приета, "разчетена") и трансформирана от първоначалните нервни импулси и потоци във вид, подходящ за приемане,  асимилиране, транспортиране и преминаване в невронната мрежа и съответно в Асоциативната каскада на будното състояние. В новата си форма информацията поема своя ход през мрежата на асоциативните невронни пътища в мозъка, вливайки се в потоците на Асоциативната каскада на будното състояние. В този „миг” информацията все още не е разпозната и все още мозъкът и съзнанието ти не „виждат” обекта (в смисъл на неговото осъзнаване), и въпреки че в този минимален времеви интервал очите ти го гледат, мозъкът ти все още не би разбирал и осъзнавал какво се гледа. Дори и очите ти да гледат обект или елемент, който в мозъка ти не може да бъде асоциативно разпознат, мозъкът ти или не би разбирал и осъзнавал какво се гледа, или би го игнорирал въобще не би го „виждал”.

Разбира се, в живота това не се усеща. Затова трябва да се направят две пояснения. В процеса на гледането и виждането нервните потоци и съответните потоци информация протичат постоянно, следват непрекъснато и се наслагват, като по този начин когато очите са отворени човек вижда непрекъснато съответни образи едновременно осъзцнавайки и разбирайки тяхното значение. По-горе като се говори за „миг” се има предвид изключително кратък времеви интервал, който има значение и е съпоставим със скоросттта, с която се осъществяват процесите в невронната мрежа на мозъка. В този смисъл протяжността на такъв „миг” е по-малка от времето необходимо за протичане на съответни асоциативни процеси и съответно за осъществяване на акт на осъзнаване и разбиране, съответно и за асоциативното съпоставяне и осъзнаване на постъпващ нов елемент или порция информация през зрителния апарат.

Тези механизми и процеси се разглеждат във връзка с това, че по време на сънищата постъпва друг вид визуална информация от вътрешната визуална памет, и доколкото не се използва тази процедура на осъзнаване на информация, постъпваща от зрителния апарат, е най-логично да няма връзка между процеса на твоите възприятия в сънищата, между „гледането” и  „разбирането” на вижданото в сънищата с механизма, активиращ и управляващ двигателните нерви и мускули на очите, и съответно да няма обратно въздействие както при процесите на гледане и виждане в будно състояние.


Макар очите ти да го гледат - да получават съответните потоци фотони в този минимален отрязък от време докато се осъществява разпознаването, мозъкът ти все още ни би разбирал и осъзнавал/ /разбира се, това се отнася за самия процес и за конкретния минимален отрязък време в който се осъществяват отделните елементи на процеса, в действителност в процеса на гледане, получаване на информация, нейното разпознаване, виждане и осмисляне има застъпване и приемственост, освен това самата скорост на асоциативните процеси и на осмислянето и осъзнаването - достатъчно голяма е скоростта на процесите и достатъчно малка е скоростта на осъзнаването, за да можеш да имаш постоянната /непрекъснато акумулираща се, наслагваща се и допълваща се/ представа че осъзнаваш и осмисляш това което гледаш, и в крайна сметка че го "виждаш".

***

В асоциативните „реки”, „водопади” и „водовъртежи” на Асоциативната каскада на съзнанието новопостъпилата информация – вече във формата на невронни импулси и потоци, се свързва, съпоставя и сравнява със съответни невронни структури и информационни „отпечатъци” в паметта, представляващи вече постъпила в предишно време аналогична информация, асоциативно свързана с множество връзки с други елементи с различни значения, и така смислово позиционирана, съхранена и подредена в мозъка и интегрирана в „схемата“ на съзнанието.


X
Разпознаването на информацията става възможно защото тя съдържа елементи на форма и същност, и те могат да бъдат съпоставени с елементи във вече налични в паметта структури с визуално-смислови „отпечатъци” (елементи в структури, съдържащи "следи-отпечатъци" с аналогичен визуално-смислов израз), както се съпоставят отделно цяло с друго цяло, или елемент от цяло с аналогичен елемент, съдържащ се в  друго цяло, както и когато достатъчно съставни нейни елементи, са вече по един или друг начин предварително асоциирани, осмислени и познати на мозъка и съзнанието ти.


Първоначалното разпознаване на визуалния образ на външния обект и неговото осъзнаване и „виждане” се осъществява като се съчетава с асоциативно свързване и с евентуална специфична допълнителна информация и знание за същността и характеристиките на обекта, в случай, че такава информация вече има в паметта.

След осъществяването на процеса на асоциацииране, идентифициране, разпознаване, осмисляне и „виждане”, „резултатът” (знанието ти за виждането на този обект, за неговото присъствие на това място и пр. в контекста на познанието ти за неговата същност и значение) се съхранява в паметта ти и допълва ресурса, който е на разположение за последващи аналогични случаи на разпознаване.

Така след нейното разпознаване и осмисляне информацията, изразявайки същността на предизвикалия я обект, остава в Асоциативната каскада на будното състояние и е вече част от паметта. Това означава, че след разпознаване на информацията, същността й е осмислена, „виждането” на обектите, които са я предизвикали, е осъществено и осъзнато, и фактът на „виждането” на тези обекти, на тяхното съществуване и позициониране в реалността, и на отношението, което имат към теб, се включва в непрекъсващия процес на осъзнаване, в твоето съзнание и в състоянието ти на осъзнатост и самосъзнание.

Съпоставянето води до разпознаване, идентифициране, осъзнаване и включване в общия мисловен процес. Разпознатата нова информация се включва във вътрешния свят на твоята осъзнатост и съзнание като определени изображения с тяхното значение и място в твоето възприятие и разбиране за съществуващата реалност.

Така информацията, преминала през невронната мрежа, съпоставена и разпозната, се възпроизвежда в съзнанието във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.


ВИЖДАНЕТО - 2

НЕВРОНАУКАТА - ВИЖДАНЕТО

В невронауката „приемащата зона” се определя като сектори на мозъчната кора на двете мозъчни полукълба с определено екзотично наименование, съдържащо понятия като „кортекс” или „кора на главния мозък”, „визуален” или „зрителен”  и „първичен”, „първоначален” или „основен”.

Невронауката също така предлага някои обяснения и предоставя понятия, чиято същност често звучи доста смътно и абстрактно и които не дават достатъчно добра и точна представа какви всъщност механизми и какви техни основни елементи стоят зад тях, и как точно внушаваните от тези понятия действия и процеси се осъществяват.

Според тези понятия, „първоначалният визуален кортекс” се свързва нататък със „серия от все повече и повече нарастващо специализирани зони за обработка”, през които преминава пристигналата от очите до кортекса информация.

За отличие от „възприятието”, с което се обозначава получаване на зрителна информация от обект през очите и „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка), се употребява абстрактен термин, обозначаващ възприемането и осмислянето на вътрешни визуални образи, както например се случва по време на сън в сънищата, или когато в състояние на концентрация или медитация със затворени очи успяваш визуално да си представиш в съзнанието си образ. Този термин се явява с вариращи наименования, съдържащи алтернативно ключови понятия като „визуален” или „зрителен”, „мислен” или „умствен”, и „образи”.

Възникването на „визуалните мислени образи”, според интерпретации в невронауката, е процес, базиран на зони на мозъчната кора, съдържащи информация, които се определят като памет, включващи и „зони за обработка”.

Не става ясно какво точно представляват „зоните за обработка” и как всъщност се осъществява обработването. Комбинацията от зона с информация и зона за обработка като източник на процеса за възникване на „зрителните мислени образи” се допълва с понятие като „депозит на фантазиите”.

(И в този момент възниква съмнението дали говорим за „зони за обработка” или за „зони с обработена информация”. Още повече, при някои интерпретации се създава впечатлението, че се поставя разграничение между памет и фантазии. Ако в интерпретацията се има предвид „зони с обработена информация”, не става ясно защо и по какъв начин се е случило нейното обработване.) „Депозитът на фантазиите” се определя като „модифицирани информации, за които „знаеш”, че са извън границите на „реалното”...

Но не става ясно как всъщност се осъществява това „знаене” – състоянието и моментът на такова „знаене”.

Ако в такъв ред на понятия и мисли, приети в невронауката, например би трябвало логически да се продължи, би се наложило да развивам различни интерпретации, например да се търси там някъде и „зона за осмисляне”, която да събира резултати от „зоните за обработка”... „Зона за осмисляне” (защото от комбинациите на понятия в невронауката така и не става ясно как все пак се случва финалното осмисляне, осъзнаване и знаене) – звучи аналогично на „зона за обработка”, която пък ще трябва да прави връзки към зони, съдържащи специализирана информация, които от своя страна да помагат за класифициране на нещата („модифицираните информации”) по смисъл, за да може да се разграничат елементите на „депозита на фантазиите” от други „модифицирани информации”. И пак изглежда не би станало ясно как точно ще се случи това класифициране.

„Визуалните мислени образи”, възникващи някъде из секторите на мозъчната кора, съдържащи информации „за които знаеш, че са в границите на реалното” (немодифицирани или модифицирани) – памет, и модифицирани информации „за които знаеш, че са извън границите на реалното” – фантазии в „депозит на фантазиите”, изглежда „се осмислят”, според невронауката, като „правят връзка” с „първоначалния визуален кортекс” и „след това” преминават съответния процес на „разпознаване”...

Всичко изглежда просто и черно-бяло. Странно, защо „визуалните мислени образи” трябва да правят връзка или да преминават през „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка) и след това да подлежат отново на аналогичен асоциативен процес на разпознаване, след като вътрешните образи би трябвало да са се превърнали вече в готов продукт на твоето съзнание и този продукт съдържа в себе си и своя смисъл и значение.

Те са вече завършен вътрешен продукт, с който оперира Генераторът на сънищата в своите сценарии и сънищни комбинации  – вече асоцииран, идентифициран, осмислен, осъзнат и вече позициониран в схемата на твоето съзнание, с осъществени  асоциативни връзки от различен порядък към други елементи в паметта, които в асоциативния процес представляват осмислянето, смисъла и значението на този „продукт” – на съответния „визуален мислен образ”, и които асоциативни връзки в една или в друга степен са активни по време на Асоциативната каскада на сънищата, и в зависимост от това се определя и яснотата и подредеността на възприятието в съня и мястото и значението на съответните образи в сънищната ситуация, както и тяхното съответствие с реалността в будното ти ежедневие.)

Когато по време на сънищата ти се явяват вътрешните образи и поредица от образи, съставящи цели ситуации, това е готов продукт от Асоциативната каскада на сънищата и ти получаваш знанието за неговия смисъл и значение „априори” интегрирани в самия продукт, без да е необходимо да се замисляш, да си задаваш въпроси, и без да е нужно тези отделни образи (елементи в сънищните ситуации в сценариите на Генератора на сънищата, а дори и различни взаимоотношения между тези елементи, заедно съставящи отделни части от развиващите се в сънищата ситуации) да преминават през разпознавателен асоциативен процес, както външната информация, която постъпва в будното ти състояние. Вътрешните образи са готов продукт на съзнанието, носещ в себе си своя смисъл и значение.

/По време на сън те се открояват в обхвата на твоята памет, обособяват, свързват, активират, съчетават и комбинират в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, образувайки сънищните ситуации и по-точно - твоето възприятие за сънищните ситуации, които сънуваш и преживяваш. Казано с други думи, те ти се предоставят от Генератора на сънищата в сънищния сценарий заедно със своя смисъл и значение, и възможни асоциативни свързвания, определящи този смисъл, които са им придадени към този момент, без да се налага да преминават тепърва асоциативен процес на съпоставяне и разпознаване./

Те представляват и изразяват същност, която е вече асоциативно идентифицирана, осмислена, осъзната и позиционирана в паметта и съзнанието ти.

Те се появяват от средата на паметта, където вече са асоциативно свързани, след като са били разпознати и осмислени в предишно време, те са вече позиционирани в паметта  със своя смисъл и значение, независимо в какви комбинации се съчетават в сценариите на сънищата ти, независимо как ги избира и ги включва в твоите сънища „Генераторът на сънищата”.

Тези образи вече са част от вътрешната ти визуална памет, съдържаща безброй визуални елементи, образи, изображения и картини, до които в будното си състояние не можеш да достигнеш, да ги извикаш, свържеш и „видиш”, всеки от тях със своето асоциативно обкръжение и свързване, което им придава присъщия им смисъл и значение за твоето съзнание, когато се стигне до тяхното включване в потоците на Асоциативната каскада.

Визуалните мислени образи могат да имат няколко вида изражение – ясни картини, които виждаш в сънищата си, и до които в будно състояние нямаш достъп, евентуални образи, визуализирани в състояние на медитации, евентуални халюцинации, или мисловни представи в будно състояние за образи, които мислено си представяш като знание за форма, структура, разположение, цвят и т.н., но не можеш да видиш с някакъв твой вътрешен поглед, доколкото в будното си състояние нямаш пряк достъп до вътрешната си визуална памет.

В теориите и постановките на невронауката не става ясно и дали (доколко) всички вътрешни „модифицирани” „визуални мислени образи” се определят „извън границите на реалното” само защото са вътрешни и не произтичат от външни зрителни възприятия в момента, (доколко) дали защото всичко „вътрешно” се приема като плод на фантазия, или се прави разграничение между „визуални мислени образи” с реалистична същност, форма и произход и „визуални мислени образи” със същност и форма, несъответстващи на реалистичното и с произход фантазии.

Невронауката не може да ти обясни как се случва и осъществява това "знаене", приема се априори, изхождайки от някаква предварително приета представа, че в резултат от дейността на мозъка ти се получава съзнание и се появява "знаене" и "знание". Освен това тук става въпрос за "знаене" за реалистичност, което /принципно/ е субективно, то може да е погрешно и пак може да е само резултат от асоциативен процес. В този смисъл твоето знаене за реалистично или нереалистично е относително и може да е различно от външни представи за реалистично и нереалистично.

Но дори фантазиите биха се състояли от множество вътрешни образи, базирани на същността и формата на обекти от реалния свят. Особено в сънищата възможните вариации са многообразни. Сами по себе си „извън границите на реалното” само поради факта, че са сънища, те могат да отразяват напълно реалистична обстановка и ситуация от живота в будното ежедневие.

Но в определенията на невронауката всичко си звучи толкова просто и черно-бяло. Може би защото в обясненията си специалистите в тази сфера просто нямат полезни по-нататъшни ходове.

(теориите в невронауката относно вътрешните визуални мисловни образи – ...)


Фантазии-реалност – различни междинни степени, относителност на понятията, съотношения, не с абсолютна разграниченост.

Изкривени представи за реално, в които вярваш, фантазии на основата на реални дадености, и фантазии с ирационални и несъстоятелни елементи.


ВИЖДАНЕТО - 3

„Виждане” по време на съня

(Обратна връзка от асоциативния процес към двигателните очни нерви с цел набиране на желана допълнителна информация при гледане и „виждане”)

***

Това е за Виждането - 1

В самия процес на трансформиране на светлинните фотони в нервни импулси и невронни взаимодействия и тяхното превръщане във възприятието за определени образи с асоциирането им с определени значения няма непосредствено участие и пряка връзка движението на мускулите на очните ябълки.

Същевременно от посоката и фокуса на погледа и на окото се определя видът и достатъчността на получаваната информация. Когато наблюдаваш обект погледът ти го оглежда като прескача и преминава през редица негови точки, давайки възможност на мозъка и на асоциативния процес да набира достатъчно информация за неговото разпознаване и осмисляне. Съзнанието ти контролира движението на главата и на очите ти, насочвайки ги в придобиването на необходимата достатъчна визуална информация. Асоциативният процес на съпоставяне и разпознаване на постъпващата информация  може да предизвиква и координира съответните определени команди към двигателните нерви и мускулите на очните ябълки, на врата и на цялото тяло за техни движения с цел получаване на необходима допълнителна информация. Получава се обратна връзка от асоциативния процес на разпознаването, осмислянето и осъзнаването към начина на движението на очите, главата и съответно на погледа.


„Виждане” по време на съня

Всъщност, когато гледаш буден с отворени очи, или когато „гледаш“ и имаш визуални възприятия по време на сън, ти „виждаш“ не с очите си (макар че те са незаменим инструмент в процеса), не с някаква отделна мозъчна структура или част от мозъчната ти кора, а чрез вътрешния асоциативен процес на Асоциативната каскада на съзнанието. При будно съзнание е активна нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние с активни асоциативни връзки с пълното възможно участие на ресурсите на постоянната трайна памет (в зависимост от съответното ти мозъчно и  умствено състояние) и, разбира се, съответно и на Центъра на идентичността.

В съня и в сънищата се променя формата и се преминава към асоциативния процеса на Асоциативната каскада на сънищата, специфичен за съзнанието ти по време на съня и сънищата, когато асоциативният поток и връзки протичат при частично и променливо участие на ресурсите на постоянната трайна памет, вкл. и частични връзки и взаимодействие с елементите в мрежата на Центъра на идентичността.

Казано по друг начин – по време на сънищата достъпът до паметта на будното ти съзнание и възможностите ти да се самоидентифицираш са ограничени, осъзнатостта ти е различна, а възприятието ти на състоянието на самосъзнание съответства на степента в евентуален процес на самоидентифициране.

Когато си в състояние на сън и разглеждаш елементи от сънищната ситуация, ти не набираш информация чрез импулси през очните нерви, която да преминава през същия процес на разпознаване както в будно състояние. Очите не са ангажирани с получаване на потоци от фотони, тяхното трансформиране и препращане във вид на нервни импулси и потоци. При възникването на вътрешните образи и ситуации не протича същият асоциативен процес, предизвикван в будно състояние от потока външна информация.


Независимо дали сънищата ти са във фаза РЕМ или в друга фаза /в каквито други фази хората също имат сънища/, ти с вътрешния си "поглед" във всички сънища принципно по еднакъв начин "разглеждаш" обстановката (разбира се, в зависимост от разнообразието и различията в характера и спецификата на сънищните ситуации, каквито се проявяват както във фаза "РЕМ", така и в другите фази).  Ако /е вярно, че/ има обратен неврофизиологичен ефект (към определени зони на мозъчната кора, към "приемната зона", /или/ и от нея по-нататък по асоциативната, биохимична и биофизична верига  –  към очните нерви и съответно очните мускули) /произтичащ пряко/ от това "разглеждане" и "виждане" на картини, без те да са били инициирани и "произведени" от очите (в резултат на действие на очните мускули, на очните нерви, на първоначално ангажиране на "приемащата зона"  и на съответно последвало асоциативно разпознаване и осмисляне), за какъвто ефект се твърди, че се проявява и който ефект, предполагаемо (според тезата на изследователи, заявили за провеждането на такива експерименти с такъв резултат), се проявява с неврофизиологична реакция и движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, но не и в други фази, то очевидно тогава такова проявление би трябвало да е свързано с особена специфика на мозъчната активност във фаза РЕМ, с характера на съответните ритми и мозъчни вълни, с естеството на електричната и електромагнитна активност./

/Същото би се отнасяло и за евентуалните неврофизиологични причини за движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, при положение, че това явление не би било обвързано и обяснено като като породено и предизвикано пряко и "огледално" от движението на погледа поради разглеждане на обстановката в съня./


Елементите на възприятие в съня (включително визуалните възприятия, мисли, усещания, впечатления) принципно се пораждат не от външни зрителни импулси, не от външни стимули и нервни връзки с очите и от съответни въздействия в момента върху тях отвън (не от преки стимули от сенситивни органи и от връзки и въздействия от външната среда), а пряко от вътрешния асоциативен процес, който произтича от самото съзнание.

Този вътрешен асоциативен процес (в резултат на който в същия момент се появяват възприятията и изживяването при съответните конкретни сънища с една или друга форма на тяхното осмисляне или осъзнаване в реално време) протича в обхвата на вече съществуващата ти памет, и в него се включват елементи, които вече са били интегрирани в паметта ти, след като преди това в хода на асоциативните процеси в предишно време различни външни стимули са били разпознавани и идентифицирани в твоето съзнание, при което са били асоциативно и смислово позиционирани в твоята памет и съзнание. 

(Външната среда би могла в реално време да повлияе върху сънищата ти при определени условия. Тя би могла в спящото ти състояние индиректно да окаже въздействие чрез дразнения върху сенситивните органи, отговарящи за осезание, обоняние или слух. Така може да окаже вторично въздействие върху общия вътрешен асоциативен процес, което да се отрази с пораждането на едни или други допълнителни асоциации и елементи в сънищните ситуации. В подобен смисъл биха могли да въздействат неразположения или физически проблеми на тялото ти, които по време на съня ти да повлияят върху съдържанието на сънищата ти.)


Х
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание – техните елементи са част от вътрешната визуална памет, а съчетаването им в сънищните ситуации – резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата, с интегриран в тях смисъл и значение.

При образуването на сънищата визуалните ти възприятия се съставят от вътрешни образи, които са част от Вътрешната визуална памет.

Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание.

Тяхното включване в сънищата ти е резултат от творческо-съзидателния процес при осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата.

Вътрешните образи, които се включват в сънищата, са с вече интегриран в тях смисъл и значение, с асоциативна свързаност, явяващи се готови за твоето възприятие и готови-осмислени, в съответствие с определения ти от сценария на сънищата в тази сънищна ситуация или в този конкретен момент капацитет и способност за осмисляне, вкарани в съответен контекст на обстоятелства, значения и смислови връзки.

Те като цяло или като отделни елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание. Тяхното съчетаване от Генератора на сънищата в процеса на Асоциативната каскада на сънищата в различни нови ситуации също се явява като готов продукт на твоето съзнание и вече носи със себе си своя смисъл и значение, които ти „априори” възприемаш в качеството и ролята си като „Въображаемо Аз” или като „Реално Аз”.


Цялата информация в сънищната ситуация и съответно информацията, свързана с възприятията от наблюдението от страна на "Въображаемото Аз" или на Реалното Аз" на обстановката в нея е готов вътрешен плод и продукт на твоето съзнание и въображение като съвкупен резултат от процесите на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада.


Възприемането и осмислянето на тази информация се случва и усеща по съвсем различен начин и в най-различни вариации на сънищата, за разлика от процесите в будно състояние.


Уточняваща информация, която в будно състояние би могъл да получиш допълнително чрез движения на очите, или на врата, тялото и главата си, и съответно на погледа си, в сънищата вече присъства във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание, независимо дали местейки въображаем поглед евентуално би могъл в съня си да си представяш, че „виждаш” нови елементи, от които разбираш нещо ново и повече.

Когато става въпрос за сънища и се отнася за сънищна ситуация, цялата информация би била част от твоята памет и съзнание, тя вече би  присъствала в тях, в определен смисъл такава привидно "допълнителна" информация вече би била предварително част от сънищната ситуация, част от "сценрия" на "Генератора на сънищата", тя вече би присъствала във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание и нейните елементи биха били на разположение за участието в едни или други комбинации, независимо дали ти евентуално местейки в съня си въображаем "поглед" би „усетил” или „забелязал”, че гледаш в различни посоки, или че би могъл евентуално да си представяш и мислиш, че местейки въображаем "поглед " „виждаш” различни нови неща и нови елементи.

Информацията, която в будно състояние набираш допълнително с движенията на очи и поглед, в сънищата ти присъства като част от съня, независимо от това накъде гледаш.


Всяка нова необходима допълнителна информация, се извлича от Генератора на сънищата и ти се предоставя направо от извора като готов продукт идващ заедно с неговото разбиране и осмисляне. Обикновено Въображаемото Аз наблюдава и се задоволява с наличната информация. Предоставянето на нова и допълнителна зависи от Генератора на сънищата и от неговия сценарий. Дори ако Въображаемото Аз би „проявило интерес” към някакви детайли и допълнителна информация, която му бива евентуално предоставена от Генератора , този интерес и това предоставяне също е част от сценария на сънищата.

Макар че „Въображаемото ти Аз” в „неосъзнатия” сън не знае това и в сънищната ситуация може евентуално да се оглежда и да продължава да търси нещо, това действие също ще е част от сценария на сънищата и всичко свързано с него ще е готов продукт, неподлежащ на допълнително разпознаване. Осмислянето е част от възприятието, което е резултат от сценария на сънищата.   

„Реалното Аз” също се оглежда, за да се ориентира, независимо, че информацията се подава отвътре. При трансформиране на сънищата също всякаква информация се подава отвътре, като нейното набиране и предоставяне в схемата на сънищните възприятия става в резултат на осъзнатия импулс и команда на „Реалното Аз”.

Всичко това се казва, за да се определи доколко „гледането” и движенията на „погледа” в сънищата има някакво значение за получаване на информация и за развитие на ситуацията, и доколко би могло да има независимост от самия сценарий на сънищата и от формираната сънищна ситуация извън възможности за въздействие и промяна от „Въображаемото Аз”.

При „осъзнат” сън и сън с трансформиране на ситуацията, това положение се променя, но тук в случая доколкото във всеки един сън се предполага че разглеждаш обстановка и доколкото във фаза РЕМ се движат очните ябълки при всякакви сънища, повечето от които са „неосъзнати”, се търси евентуален смисъл на значение на движение на „погледа” и евентуална негова синхронна връзка с управление на нервите и мускулите на очните ябълки – в сънищната ситуация движението на „погледа” няма такова особено значение, защото информацията се набира отвътре, а всяко твое действие е част от сценария на сънищата, който в определен смисъл е „предварително” обусловен и конструиран, макар и същевременно да съдържа възможности за импровизиране в реално време от страна на Генератора на сънищата.  Доколко при „осъзнаване”, че сънуваш би могло да има някакви основания това положение да се променя.


В сънищните ситуации възприемаш образите и информацията така както ти се предоставят от Генератора на сънищата и по принцип не възниква идеята и нуждата да задаваш въпроси. Действа принцип на достатъчност на информацията и на незадаване на въпроси.

(Този принцип за достатъчност на информацията се отнася на първо място за обичайните "неосъзнати" сънища. При "осъзнати" сънища вече би могло да се очаква да си задаваш въпроси и да изпиташ стремеж към намиране на допълнителна информация.

Но по отношение на евентуална причинна връзка на "разглеждане" на сънищна ситуация и местене на "погледа" с движението на очните ябълки, обичайните "неосъзнати" сънища в случая са също толкова показателни, колкото биха били и „осъзнатите”.

Защото според същността на твърденията на авторите на тезата за връзката между движението на "погледа" в съня и движенията на очните ябълки по време на сънищата във фаза „РЕМ”, което те обясняват като произтичащо, представляващо и свързано с "разглеждане" на сънищната ситуация, връзката би трябвало да се счита за валидна както за „осъзнатите” сънища, така и за всички останали сънища във фаза „РЕМ”, които при всички случаи преобладават. Съответното движение на очните ябълки се отнася за фаза "РЕМ" и присъства при тази фаза на съня независимо дали сънят е "осъзнат" или обичаен, мнозинството на сънищата на хората са обикновени и неосъзнати, но очните им ябълки докато спят и сънуват във фаза "РЕМ" се движат по аналогичен модел; от това произлиза наименованието на тази фаза.)


Дори при възникването в сънищната ситуация на необходимост или идея за необходимост за получаване на допълнителна „уточняваща” информация, тя ще се появи също като готов продукт заедно със своя смисъл и значение, като вече готов елемент в Асоциативната каскада на сънищата и предоставена пряко от Генератора на сънищата. Самото възникване на необходимост от тази допълнителна информация и нейното предоставяне и включване, биха се явявали всъщност също като част от сценария на сънищната ситуация.


Положението не би било различно и в „осъзнат” сън, защото и в него, освен че си разбрал, че сънуваш и евентуално започваш процес на самоидентифициране, освен, че евентуално можеш да си спомниш, че участваш в експеримент и „отвън” те наблюдават и очакват да им подадеш еди какви си сигнали, ти пак се намираш във въображаема ситуация, в която вече си бил, когато ти се е появило „просветлението” на осъзнаването и си разбрал, че сънуваш.

(Положението би могло да претърпи развитие към по-съществена автономност и роля на Реалното Аз в промяна и развитие на сънищната ситуация, и в модифициране на нейния сценарий при постигане на по-висока степен на "осъзнатост" и способност за "осъзнато" целенасочено трансформиране на ситуацията. Но това вече би било не само "осъзнат" сън, но "осъзнат", контролиран и трансформиран сън с друго ниво на "осъзнатост" и способност за контрол, задържане и за трансформиране. В зависимост от степента на "осъзнаване" и самоидентифициране и способност за задържане в състоянието на "осъзнат" сън и трансформиране на сънищната ситуация ще нараства ролята на Реалното Аз и евентуално ще се намалява контрола, въздействието и ролята на "Генератора на сънищата", като в хода на евентуалното успешно променяне и трансформиране на ситуацията и действието в "осъзнатия" сън, с постепенно настъпващите промени и трансформации в общата Асоциативна каскада на съзнанието, в Хибридната асоциативна каскада, образуваща възприятията на Реалното Аз в "осъзнатия" сън, все повече ще се повлияват и променят резултатите от действието на "Генератора на сънищата" с неговият сънищен сценарий и съответните намиращи се вече в готовност за включване и комбиниране отделни елементи от паметта,  и все повече ще се смесват и преливат евентуалното участие в тези процеси, влияние и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и на Вътрешното Аз с активизиращите се асоциативни процеси, форми и схеми, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние.)

При всеки обикновен сън или "осъзнат" сън от по нисък порядък на "осъзнатост" и самоидентифициране, при който възможностите на Реалното Аз, независимо дали включват известна степен на способност за задържане, не стигат до особен контрол и способност за промяна и трансформиране на сънищната ситуация, до създаване на нова обстановка и нови развития на действията, евентуалната необходимост от допълнителна информация и нейното включване също биха се явили и представлявали част от сценария на Генератора на сънищата, независимо от твоята „осъзнатост” в такава сравнително първоначална степен. „Осъзнавайки” се в „осъзнатия” сън ти продължаваш да се намираш, да действаш и да мислиш в контекста и в рамките на една въображаема ситуация, евентуално задълбочавайки процеса на своето самоидентифициране, евентуално предприемайки някакви намислени в момента действия като полет, преминаване през стена и пр., стараейки се доколкото имаш способността да се задържиш в осъзнатия сън и да го прекъснеш и да не се събудиш. Такъв вид намислени в момента действия, обаче, не се препоръчват при липса на опит и в първоначалните етапи на усвояване на способността за навлизане в осъзнат сън, защото всякакви такива намеси на този етап биха довели до непосредствено или скорошно прекъсване на съня и събуждане. Такъв вид опити за предприемане на намислени в момента действия се предполага да започнат да се правят на по-късен етап, след преминаването на определена практика и придобиване на определени качества и способности, включително поради това, че първоначалната цел трябва да е постигане на задържане в осъзнатия сън заедно с постигане на възможно по-широко самоидентифициране (на което такива резки помислени и решени в момента и "волево" предизвикани действия биха попречили), макар че винаги когато се постигне "просветлението" и разбирането, че се намираш в "осъзнат" сън усещаш порива и желанието, и ти идва наум да провериш дали това е така с някакво особено действие; и в този миг би трябвало да си спомниш, че трябва да се успокоиш, да "кротуваш", да наблюдаваш, да се задържиш в тази обстановка и в това състояние и да продължиш да си спомняш кай си ти всъщност в реалния свят на будните.

Както бе посочено, "осъзнавайки" се продължаваш да си във въображаема ситуация, но според развитие на способността ти за постигане на по-висока степен на „осъзнатост” и способности за задържане и трансформиране ситуацията би могла да претърпи промени.

Но дори и при висока степен на "осъзнатост", способност за контрол и трансформиране и активно "осъзнато" променяне и моделиране на сънищната ситуация, в известен смисъл всичко, случващо се в "осъзнатия" ти сън, всяко твое "осъзнато" постижение в промяна на обстановката, в създаване на нова обстановка, в целенасочено управляване и развитие на свои и чужди действия в сънищната ситуация, в момента, в който би се реализирало в "осъзнатия" ти сън и би се случвало, пак би се оказвало като част от сценария на "Генератора на сънищата", осъществено в контекста на действията на "Генератора на сънищата", осъществено в рамките на общия сънищен процес и генезис.

И в такъв случай евентуални различни трансформации, макар и целенасочено осъществени от "Реалното Аз" промени в сънищната ситуация, допълнителни нови елементи при тези промени и съответно допълнителна информация (нужда от такава, търсена, намерена и включена) биха били вътрешен продукт в рамките на Хибридната асоциативна каскада, биха представлявали и биха били свързани със съответни постоянни последователни промени на сценария на Генератора на сънищата, като в момента на всяка промяна, трансформациите биха се превръщали в обновена сънищна ситуация, която би се оказвала част от променения сценарий, чието общо развитие пак би оставало в контекста на действието на Генератора на сънищата, с неговото участие "съгласие", контрол и въздействие.

В този смисъл, принципно всякаква необходима допълнителна информация (и отделните елементи на иформация за комбиниране от Генератора на сънищата при създаване, променяне, развитие на сънищните ситуации), дори и в „осъзнатия” сън, би била намерена, избрана, включена и предоставена като готов вътрешен продукт пряко от твоята памет и съзнание, като резултат от асоциативния процес (развитието на сънищната ситуация, включително с участието на твоите мисли, намерения, и "осъзнати" сънищни въздействия с въображаеми промени и трансформации) и резултат от Хибридната асоциативна каскада, без да зависи и да произтича от това накъде си "погледнал" и от местене на въображаемите ти "очи", без да е необходимо да ги въртиш в някакви посоки, и независимо от това дали местейки въображаемия си "поглед" си въобразяваш че „виждаш” някакви нови елементи и дори евентуално мислиш, че си ги "видял" чак когато си погледнал към тях.


В будно състояние, при асоциативния процес на разпознаване на постъпващата зрителна информация и съответно идентифициране на значението на наблюдаваните и виждани обекти, необходимостта от получаването на допълнителна информация би могла да бъде предизвикана от самия асоциативен процес с обратни връзки на контрол върху нервите, управляващи очните мускули, или мускули на врата, предизвиквайки съответни движения за допълнително разглеждане, и без самият ти да си даваш сметка за този вътрешно провокиран процес.


В сънищната ситуация и асоциативния процес на Асоциативната каскада на сънищата, за получаването на допълнителна информация не е необходимо да движиш очите, врата или погледа си.


Във всеки случай, в сънищата не е налице реално постъпване на нова информация, която до момента е била външна и непозната за твоето съзнание, какъвто е случаят при допълнително местене на очите, главата и погледа в будно състояние с цел получаване на допълнителна информация.

(Такава нова допълнителна информация евентуално би могла да произтича от някакъв телесен или физически дискомфорт или дразнение докато човекът спи.)


Постъпва нова информация, но тя е вътрешна. Генераторът на сънищата и процесът на Асоциативната каскада на сънищата създават нова информация чрез комбиниране на елементи в нови конфигурации. Резултатът от това комбиниране представлява вече нова вътрешна информация.


 „Разпознаване и идентифициране” на образи в сънищната ситуация е готов резултат и вече заложена част от нея, а не е процес, както в будно състояние.

В този смисъл не би следвало да се явява необходимост от евентуална обратна връзка от сънищния асоциативен процес към въображаем поглед (нито би могло логически да се приеме действието на такава връзка) по подобие на съответната обратна връзка, която се проявява в будно състояние (или съответна обратна връзка не би била същата като тази в будно състояние).

Появяват се неизвестни ако трябва да се обоснове връзка на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки. Хипотезата за възможността за такава връзка е достатъчно загадъчна.


Ако трябва да се търси връзка от асоциативния сънищен процес и от движението на въображаемия поглед по време на съня с движение на физическите очи на спящото тяло (на очните ябълки), тя евентуално би трябвало да се търси непряко проявяваща се през заобиколни пътища и да се разглежда чрез хипотези, обясняващи както нейната логически понятна невъзможност, така и евентуалната й възможност.
(Положението става още по-загадъчно.)


Не е ясно защо би трябвало да съществува връзка между въображаемия поглед и нервите, управляващи мускулите на очните ябълки, макар че не би могло да се изключи, че по някакви физиологични и психични механизми и връзка в невронната мрежа на мозъка, такава психофизиологична връзка би било възможно да се проявява. ..



...Включително в контекста на преливането между формите на Асоциативната каскада при осъзнаване и процес на самоидентифициране и преминаване към Хибридна асоциативна каскада, както и предвид постоянното действие на Вътрешната асоциативна каскада и нейните собствени канали за асоциативни връзки с всички нива и сегменти, вкл. и с Хибридната асоциативна каскада или само с Асоциативната каскада на сънищата, в случай, че преливането не е стигнало толкова далече. Но възможността не означава, че се случва на практика, а възможността да се случва на практика не означава, че би било автоматично при всеки един доброволец в експерименти.


Няма аналогия с разпознаването и идентифицирането на постъпващата отвън информация в будно състояние, защото информацията, съставяща сънищната ситуация, се включва със своя смисъл и значение, вече познати на твоето съзнание, асимилирани и позиционирани в паметта. Информацията и образите постъпват и се включват в сънищната ситуация пряко като резултат от асоциативния процес, а не в резултат от постъпването на информация към въображаемите ти очи и движение на въображаемия ти поглед.

Ако се потърси някаква аналогия при асоциативните процеси в Асоциативната каскада на сънищата или в Хибридната асоциативна каскада и евентуално тяхно въздействие извън обхвата на сънищата с обратното въздействие от асоциативния процес в будно състояние при необходимост от търсене на допълнителна уточняваща информация върху двигателните очни нерви и движение на очите и погледа, както и върху цялостното въздействие върху нерви, координиращи движение на врат, глава и тяло, хипотетично не би могло да се изключи, че при "осъзнат" сън с определена  степен на осъзнаване и с постигане на способност за задържане и трансформиране на сънищната ситуация, в процес на осъзнато разглеждане на обстановката и търсене на нова допълнителна информация, поривът за намиране на такава нова информация, който би се изразявал в движения на твоя въображаем поглед в съня, би могъл да окаже въздействие върху асоциативните потоци в Хибридната асоциативна каскада, което да се изрази в развитие на асоциативните потоци с търсене на информация и  допълнителни асоциативни връзки извън обхвата на сценария на Генератора на сънищата. Но това би било така ако под сценарий на Генератора на сънищата разбираме нещо предварително "написано", "измислено", "подготвено". А всъщност сценарият на Генератора на сънищата е резултатът от процеса на динамично развитие в реално време на сънищната ситуация в хода на сънуването, сценарият определя това, в което се превръща твоята сънищна ситуация като резултат от осъществяването ("генерирането") на сънищната ситуация, дори ако за неговата същност и насоки има някакви предварителни "индикации", "стимули" или "указания" от "Вътрешното Аз" и предварително въздействие от състояния във Вътрешната асоциативна каскада, той се оформя в процеса на асоциативните потоци и взаимодействия в Асоциативната каскада на сънищата и при осъзнатия сън – на Хибридната асоциативна каскада.

При всички случаи, и при "осъзнат" сън, при възникване на необходимост и търсене на нова информация, тя ще бъде предоставена допълнително като готов вътрешен продукт, като комбинация от елементи, чиито смисъл и значение са разпознати, идентифицирани и познати за твоето съзнание.

Това не би изключило възможността за хипотеза, при която поривът за търсене на допълнителна информация в "осъзнатия" сън и предизвикването на допълнителните асоциативни потоци, свързани с такъв порив и с въображаемото ти търсене на такава допълнителна информация и със съответно местене на поглед в съня, асоциативният процес излезе извън полетата, ангажирани със сънищата, и да достигне и да окаже въздействие върху съответната невронна структура, която взаимодейства с двигателните очни нерви, което да доведе до едни или други реакции на очните мускули. Но това би имало смисъл в случай, че се наблюдава съществена разлика в движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ" при обикновени и при "осъзнати" сънища, и в случай че самите движения биха били с форма и динамика, достатъчно приемливи, за да съответстват на процес на гледане и разглеждане, и на движение на очи и на поглед с такава цел. На практика, движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ", тяхната бързина и системност, съвсем не изглежда да са такива.


Съобщенията, че в експерименти е било реално осъществено подаването на „кодирани сигнали” и че движенията на "погледа" в съня автоматично предизвикват (и при експериментите с доброволци в "осъзнат" сън са предизвикали) съответни движения на очните ябълки, ако са вярни и коректни, биха означавали, че и в сънищния процес евентуалният импулс (или въображаемата сънищна представа за такъв импулс) за търсене на допълнителна информация би пораждал асоциативен поток, който спонтанно би водил до психофизиологична връзка и до съответно движение на очните ябълки на спящото тяло.


Психофизиологична връзка

Възможностите на „психофизиологичната връзка”

Докъде биха могли да стигат възможностите за въздействие (или за активиране и проявление) на такава „психофизиологична връзка”?

За такъв вид изследвания и експерименти и осъществяване на еднопосочна комуникация между спящия в осъзнат сън и наблюдаващи го в лаборатория би бил от значение евентуалният отговор на такива въпроси:

Доколко в графиката на енцефалограма в будно съзнателно състояние би било възможно да бъдат разграничени и определени конкретни отделни елементи, съответстващи със сигурност само  на движение на пръсти на ръка, на ръка или на очи?

Доколко в самата графика на електроенцефалограмата би могло да има видими неоспорими индикации с точно определени графични елементи, изразяващи точно определени промени на електрични потенциали в определени зони в кората на мозъка, съответстващи само  на точно определени конкретни физиологични събития и процеси или физически телесни събития – движения на една или друга част на тялото?

Доколко такива конкретни физически и физиологични събития би могло да бъдат отразявани и разпознавани чрез електроенцефалограма? Доколко такъв вид данни в електроенцефалограма би могло да се появяват и да присъстват при регистриране на мозъчната дейност по време на сънищата? И доколко такива елементи в графиките на електроенцефалограмите биха били аналогични и биха си съответствали
При регистрирането в будно състояние и при състояние на сънища, включително при „осъзнати” сънища?

Ако би могло електроенцефалограмата да предоставя такива данни и ако би имало такива аналогии, тогава аналогичните елементи би могло да бъдат разграничавани и разпознавани – специфични, конкретни, диференцирани елементи от графиките, съответстващи на определени прояви в мозъчната дейност, отразяващи определени конкретни физиологични процеси и физически действия.

Тогава би могло да се намира аналогия и да бъдат разпознавани съответни движения на въображаемото тяло на „Въображаемото Аз”  или на „Реалното Аз” – по време на сънищата в различните състояния на обикновен и на „осъзнат” сън, или поне най-малкото при движения и действия на „Реалното Аз” в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”?
 
Би ли могла електроенцефалограмата, включително при запис по време на сънища/ да предоставя възможността за такова разграничение и идентифициране?

Въпросът е само риторичен, защото е известно какво представляват графиките на електроенцефалограмите и какви са техните възможности. Всички са виждали, или могат да видят такива графики и могат да си направят съответните изводи.

Става въпрос за конкретни специфични характерни и неповтарящи се при други действия конфигурации в графиките на енцефалограмите, а не просто регистриране на електрични потенциали и електрична активност от едни или други съответни датчици, прикрепени към една или друга зона, предполагаемо или емпирично установено ангажирана с едни или други телесни физически или физиологически прояви, които да бъдат асоциирани с едно или друго извършвано в момента действие.


Ако би било възможно определени въображаеми движения и действия на „Реалното Аз”, а може би дори и на „Въображаемото Аз”, във въображаемата сънищна ситуация да бъдат психофизиологично свързани с определени елементи („маркери”) в графиката на енцефалограмата, би се оказало възможно тези „маркери” да бъдат свързвани с определени елементи от разказа за събитията в "осъзнатия" или в неосъзнатия сън, като събитията от съня евентуално да бъдат идентифицирани с отделни части от графиката.

Това е хипотетично и теоретично в случай, че би имало такава апаратура и би било възможно такова диференцирано отразяване на мисловни процеси, въображаеми вътрешни визуални образи, и т.н. Ако би имало... Това е което не е възможно, само като предположение, за да би могло, тогава би трябвало... За да би било възможно... Ако хипотетично предположим, че би имало такава апаратура, която да е в състояние...

Става въпрос за хипотетична възможност за отразяване и регистриране на въображаеми смислови елементи в конкретен електромагнитен и електричен израз, за което е нужна друг вид апаратура. Няма такива електроенцефалографи или такъв друг вид апарати.

Това обаче е проблематично в светлината на написаното по-горе за спецификата и автономността на въображаемата ситуация от гледна точка на информацията, от която е съставена. Сънищата биват съставени от следи-отпечатъци – спомени, а тези спомени произтичат от активирани съответни действия, доколко от следите отпечатъци се е запазила обратна вързка към центровете, свързани с едни или други движения и действия, отделни елементи на тези действия свързани с отделни центрове в мозъка. Центровете участват в асоциативната каскада и в определен вид „разпределение на труда, на активността, доколкото се отнася за връзка на асоциативния процес с физическото тяло и негово управление.

Дори при положение, че има идентифицирани електромагнитни и електрични прояви и съответни конкретни елементи от графики или от друг вид регистриране на активността на конкретни мозъчни центрове, свързани с движения на тялото и с различни физиологични процеси, центрове на управление на пръсти и ръце, то въображаемата ситуация в сънищата въобще не е нужно да е свъзана пряко с тези центрове.

Въображаемите движения не са свързани с тези центрове, а със следи-отпечатъци в паметта за спомени за съответни движения, които спомени може да произтичат както от събития в миналото, така и от всекидневната дейност, свързани с активирането на тези центрове.

В този смисъл, съмнително е доколко би имало обратна връзка от конкретни действия във въображаемия свят и ситуация към едни или други конкретни мозъчни центрове.

И все пак, показателни за евентуална подобна връзка са сънищата в които при ритане с крак се оказва, че и спящото тяло прави подобно ритане с крак. Този факт на аналогични удари с крака във въображаемата ситуация и в реалността на спящото тяло говорят за съществуване и за възможност за активиране на психофизиологична връзка между въображаеми и реални действия, връзка с определени центрове, отговарящи за съответни реални физически действия.

Такива евентуални елементи в графиката би могло да бъдат съпоставяни с разказите на сънуващия за събитията и действията си и в „осъзнат” и в в „неосъзнат” сън, които би успял да си припомни.
 
Но дори и това да би било възможно, въпросът е, какво би допринесло такова съпоставяне за личното развитие по Пътя към Портала.

За да са възможно по-пълни техните разкази и за да може уменията им да се развиват, преди да разказват те би трябвало да ги записват подробно. Доста напреднал би трябвало да е един доброволец и да притежава специални качества и умения, за да може веднага след събуждане да разказва подробно и изчерпателно, без в процеса на това разказване да забрави и пропусне съществени части, като голяма част от сънищата му или да не се визуализират или да избледнеят докато разказва за едни или други елементи от спомените си.

Максималният вариант би бил – спецификите на електромагнитната дейност да бъдат трансформирани в движещи се образи и така да се постигне изобразяване на сънищата – но това за сега все още е само тема на научно-фантастичен сюжет, макар че вероятно някога би могло да се реализира.

Като се има предвид вида и възможностите на графиките на електроенцефалограмите, това очевидно не би било възможно с наличната в днешно време апаратура. Може би в някакво бъдеще, с някакви други апарати...

Но такава възможност, в случай че би съществувала, би трябвало да е валидна и да е приложима както при „осъзнати” сънища, така и при обичайните „неосъзнати” сънища.

При такава хипотеза и ако има такива аналогии, ако само определени движения и действия на физическото могат да бъдат свързани само с точно определени елементи в електроенцефалограмата, при разказ впоследствие за събития и за свои действия в неосъзнатия си сън, такива елементи би могло да бъдат потърсени в енцефалограмата и съпоставени с разказа за сънищата. Така впоследствие би могло в графиките да се намират индикации за съответни действия в съня.


Ако психофизиологичната връзка би съществувала по природа такава, каквато са я представяли някои „изследователи на подаването в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” на кодираните сигнали” и ако би била постоянно действаща пряка спонтанна връзка между движенията на погледа в съня и движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ” (или ако би съществувала като потенциална даденост и би могла при определени хора да бъде активирана, макар и при други да остава в „спящо” състояние, а дори и при друга хипотеза – ако присъства само като неврологичен ефект с движения на очните ябълки в съответния модел като рефлекс в спонтанна форма без никаква връзка с някакви движения на „поглед” в съня, но евентуално при наличието на определени способности на сънуващия би могло в "осъзнат" сън да бъде овладяна, от сънищното състояние и въображаемите възприятия да се постигне „осъзната” „волева” намеса и контрол, прекъсване на спонтанния рефлекс и въздействие върху него, и използвана за извършване на конкретни движения с очните ябълки), то тогава би могло да бъде поставен въпросът доколко механизмите, осигуряващи такъв вид връзка биха могли да включват и ефекти, обхващащи и по-голям периметър на възможности (макар и в латентно състояние) – ефекти и от други въображаеми действия във въображаемата ситуация на въображаемото тяло на „Реалното Аз” (както и на „Въображаемото Аз”), които евентуално би могло да бъдат събудени от „Реалното Аз” и активирани в състояние на „осъзнат” сън. ( Дори и не свързани с движение на погледа и с „необходимост” от набиране на допълнителна „зрителна” информация, както и независимо от това.)

Ако това би било възможно в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, предпоставките за евентуално събуждане на такива проявления на подобни механизми биха съществували и в „неосъзнат” сън, и обратното – ако предпоставки за евентуално случайно или инцидентно включване на такива механизми и активиране на подобни ефекти биха съществували, и такива събития биха се случвали, при обикновени „неосъзнати” сънища, тогава логично предпоставки за възможно събуждане и проявление на подобни ефекти биха съществували и за „осъзнати” сънища.

(Макар че специално при „неосъзнат” сън такива проявления би могло да се случват случайно и инцидентно, но не и „осъзнато” предизвикани, както евентуално при „осъзнат” сън, защото за разлика от „Реалното Аз”, при обикновен сън „Въображаемото Аз” не би имало необходимата „осъзнатост” и способност, за да извади такива функции и ефекти на механизма от евентуално „спящо” състояние, за да може „осъзнато” и „волево” разбуди и активира и подобни аспекти на психофизиологична връзка.)


Психофизиологична връзка

Същност на еднопосочното комуникиране през „психофизиологична връзка”

Нека да допуснем, че такъв вид спонтанна психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза РЕМ съществува и е постоянно активна, или че е възможна и би могла да се активира, и дъответно че такъв вид експерименти реално са били осъществени, а представените резултати са коректни и достоверни.

Да допуснем, че при съответни експерименти, спящи доброволци релано за успели да подадат съответни сигнали чрез определени движения на очните си ябълки, както се е твърдяло от съответни изследователи.

Нека да допуснем, че сънуващият доброволец сам спонтанно си е спомнил, че се намира в експеримент, че спящото му тяло се изследва и наблюдава и че от него се очаква да подаде сигнали с движение на погледа си. Да допуснем, че сам спонтанно си е спомнил какъв е договореният "код" за движение на погледа му. Нека да допуснем и по-вероятния вариант, че му е приложена предварително някаква техника за внушение или просто за "набиване" в съзнанието информацията, че се намира в експеримент и че следва да подаде в съня си сигнали с движение на погледа си със съответен начин - "код", вследствие на което след осъзнаването си в съня - т.е. след като е разбрал, осъзнал, че сънува, непосредствено след това си е спомнил  информацията, която му е била внушена - за експеримента и за подаването на сигнали с погледа си.


На пръв поглед би могло да се създаде впечатление, че спящият и сънуващ човек успява така да комуникира от света на сънищата си с външния физически свят, подавайки сигнали и информация на наблюдаващите го напълно осъзнавайки и възприемайки процеса, сякаш самият той е с капацитета на будното си съзнание. Но всъщност, би комуникирало само „Реалното Аз”, което би могло да е с начална, частична, доста ограничена и дори липсваща самоидентификация и смътна представа за себе си и за външната реалност, би могло да е в начален процес на самоидентифициране, който да бъде спрян и блокиран от императивите и ефекта на евентуално направеното му предварително внушение, че се намира в експеримент и трябва да подаде някакви сигнали като започне да си мести въображаемия поглед по определен начин, или просто от необходимостта да изпълни съответната задача с подаването на сигнали.

Ситуацията би могла да е аналогична и при положение, че не е имало такова предварително внушение, но все пак спящият, постигнал „осъзнатост” в съня си, е успял да си спомни за експеримента и за сигналите, които трябва да подаде.


В същността си, при хипотетично съществуване, с постоянно действие или евентуална възможност за активиране на целенасочено въздействие и използване на психофизиологична връзка (дори и ако действително по природа винаги и автоматично всяко движение на очните ябълки би следвало всяко движение на въображаемия поглед по време на сънища във фаза „РЕМ”) би могло да се каже, че такова „насочване” чрез въображаемия поглед на движенията на очните ябълки и съответно подаването на „сигнали” би се оказвало индиректно активно предизвикано, но би оставал въпросът доколко то не би могло да бъде определяно напълно като съзнателно или „съзнателно”, бидейки резултат от включване в спонтанен и автоматичен процес в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия.

Разбира се, при такава хипотеза, сънуващият в „осъзнат” сън би знаел, разбирал, и „осъзнавал”, че правейки определени движения с въображаемите си очи и поглед (които той в съня си би усещал и възприемал като реални), въздейства на спящото си тяло и на движението на очните ябълки.

Все пак под „съзнателно” би могло да се подразбира, че сънуващият в своята съответна степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” си сън би имал представа (евентуално ясна, категорична, осмислена и асоциирана с една достатъчно напреднала самоидентификация) какво прави и защо си движи погледа според определен „код” и че в експеримент, в който участва, това негово действие би предизвиквало съответна спонтанна автоматична реакция на спящото му тяло.

В по-голяма степен това би се отнасяло ако със сигурност съществува постоянно действаша връзка с огледално отражение върху движението на очните ябълки. В по-малка степен би се отнасяло, ако такава връзка се активира и проявява спорадично поради едни или други неизвестни условия, конкретно състояние на индивида, или евентуална негова предразположеност или дарба. Тогава дори и ако успява да контролира въображаемия си поглед сънуващия няма как да знае дали очните връзката е активирана и очните му ябълки следват движението на погледа и се подават сигнали. Евентуални сигнали биха били индиректен резултат, а сънуващият в този момент прави движения с въображаем поглед, осъзнато стараейки се да предизвика евентуален резултат, но движението на очните ябълки би било индиректен резултат на спонтанната връзка. При всички случаи сънуващият не би имал осъзнато възприятие за самото движение на очните си ябълки нито обратна информация доколко успява да подава някакви сигнали. 

В контекста на една евентуална повърхностна и частична негова самоидентификация и липса или недостатъчност на ясна и сравнително пълна представа за себе си и за окръжаващия го реален свят, би могло да бъде просто моментен смътен проблясък в сънищната му обстановка и действия, във възможно фрагментирани и объркани възприятия и представи, във възможна автоматичност на действията и в следването на сценария на сънищата, независимо от факта, че разбира, че сънува, би било просто резултат от спонтанен и автоматичен процес (просто психофизиологично или неврологично последствие от движението на погледа в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия).

(Освен ако не извърши такива движения автоматично, под въздействие на предварително внушение, намирайки се в начален стадий на осъзнаване и самоидентифициране, без да си дава пълна сметка за тяхната същност и цел.)


Ситуацията би била по-сериозна в случай, че психофизиологичната връзка представлява всъщност само неврологичен спонтанен рефлекс и ефект с ритмично системно движения на очните ябълки и ако сънуващият в „осъзнат” сън би трябвало активно да се намеси в този спонтанен неврологичен рефлекс, „осъзнато” да му въздейства, да го прекъсне и да започне „съзнателно” да го управлява по начин, че движенията на въображаемите му очи и поглед в съня да насочват в аналогични посоки, модели и динамика, и да контролират движенията на очните ябълки на спящото му тяло. При такава хипотеза сънуващият ще трябва да има доста сериозен опит по Пътя на сънищата и придобити способности и качества, за да може неговата евентуално успешна намеса в такъв неврологичен процес, ефект и рефлекс да не доведе до автоматично прекъсване на съня и неговото събуждане.


„Осъзнаването” и „осъзнатостта” по време на „осъзнатия” сън, „осъзнатото” контролиране и трансформиране на сънищната ситуация, остават в сферата на въображението (на въображаемата среда – на въображаема сънищна ситуация, колкото и тя да бъде модифицирана и трансформирана) и са резултат на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в някаква степен във форма на Хибридна асоциативна каскада, в зависимост от степента на осъзнаване и на самоидентифициране.

Дори и ако „осъзнаването” и самоидентифицирането са с висока степен и при сравнително добра асоциативна връзка с ресурсите на постоянната трайна памет, Реалното Аз остава във въображаема сънищна ситуация и реалност.

Докато оставаш в сънищното пространство и си с неинтегрирано съзнание, винаги оставаш в сферата на въображаемото, макар при високите нива на осъзнаване, в Хибридната асоциативна каскада сериозно участие вече да взимат елементи  и асоциативни схеми и връзки, типични за Асоциативната каскада на будното състояние. Но и в такъв случай, твърдението, че сънуващият пак е в сферата на въображаемото, остава вярно.


Когато „осъзнаването” и самоидентифицирането достигнат сравнително по-висока степен при сравнително по-добра асоциативна връзка с Центъра на идентичността и съответно с ресурсите на постоянната трайна памет, се е активирал в по-голяма степен процесът на „разтваряне”, преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с други аспекти и форми в проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието, някои от тях присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние – като по-пълният и разноаспектен достъп до ресурсите на паметта и зависещият от този достъп процес на самоидентифициране.

Асоциативните процеси са достигнали определена степен на форма на Хибридна асоциативна каскада.


Обработването на зрителните възприятия в Асоциативната каскада на будното състояние може да предизвика (и обикновено постоянно предизвиква) необходимостта от уточняваща информация и възможността за възникването на импулси, създаващи обратна връзка към физическото тяло, врата и очите за продължаващи действия за търсене и набиране на допълнителна информация.

Така се постоянно се осъществява в будно състояние действието на механизъм на психофизиологична връзка между „виждането” и осъзнаването, от една страна, и движението на очите, тялото и погледа, от друга страна.


Такъв или подобен механизъм  хипотетично би могъл /индиректно/ да се проявява и по време на сънища (или поне на сънищата във фаза „РЕМ”), което би могло да е свързано с психофизиологични или неврологични ефекти, водещи до движението на очните ябълки. (/като най-малко евентуално застрашаващо спящия организъм, за разлика от евентуални подобни ефекти с движения на ръце, крака или на цялото тяло/)

(Според тезата на изследователите, заявили за съответните експерименти, такъв психофизиологичен ефект бил свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка и движението на очните ябълки следвало движението на погледа на спящия докато сънува. /А всъщност това, което искат да кажат и за което говорят тези изследователи е евентуалното движение на въображаемите „очи” и „поглед” по време на обикновен „неосъзнат” или „осъзнат”  сън съответно на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”./ )

Но същият този ефектът с движението на очните ябълки би могъл да е само неврологичен, както поради физиологични причини, свързани само с мозъчното състояние и електрични активности във фаза „РЕМ”, така и поради нервната и психична активност при сънуване във фаза „РЕМ”, но без да е свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка, с движение на въображаем „поглед” или „очи” по време на сънуването, или с някакви автоматични огледални повторения на движенията в различни посоки на въображаемите „очи” и „поглед”. При такова положение движението на очните ябълки пак си е спонтанен и автоматичено неврологичен рефлекс, без връзка с „гледането” по време на сънищата и евентуалното набиране на допълнителна информация, чрез това „гледане”. Записите на движенията на очните ябълки на спящи доброволци показват доста ясно на непредубедените, че се осъществяват по модел, който няма нищо общо с начини на разглеждане на обстановка.


Много малко вероятно е, ако движението на очните ябълки е само неврологичен ефект без никаква пряка връзка и съответствие със самото конкретно движение и посоки на въображаемия поглед, то все пак като неврологичен рефлекс да се провокира и предизвиква, макар и в такава несъответстваща форма, от стремежа и от импулсите за „гледане” и „разглеждане” на заобикалящата обстановка по време на съня във фаза РЕМ. Дори и да има далечна връзка, то такъв рефлекс пак е свързан със спецификата на мозъчната електрична дейност специално във фаза РЕм, защото и в други фази на съня има сънища и в тях сънуващият „гледа” и „разглежда”, но очните ябълки в тези фази не се движат.

Би възникнал естествено въпросът, как тогава в „осъзнат” сън, само поради това, че изведнъж случайно си разбрал, че сънуваш, такъв  импулс от „разглеждане” изведнъж ще промени своя ефект и движението на очните ябълки от неврологичен рефлекс с неопределени ритмични движения ще се превърне в движение, огледално отразяващо разглеждането в съня – няма никаква логика.


Ако и в трите хипотетични случая (на постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка, на заложена и успешно активирана психофизиологична връзка, или на намеса в неврологичния рефлекс и постигане вместо него на неврофизиологична връзка) причините за движението на очните ябълки биха били следствие и свързани с въображаемото поведение в съня, с търсенето на допълнителна информация, с движението на въображаемите очи и поглед, то трябва да се има предвид, че търсенето и получаването на допълнителната визуална информация и такава обратна връзка по време на сънищата би трябвало да се насочва към други ресурси и източници на допълнителна информация и да преминава по други (заобиколни) пътища – за разлика от „пряката” съзнателна и неврологична обратна връзка при обработването на зрителните сигнали в будно състояние и съответно при постоянното набиране на допълнителна зрителна информация.


Макар че тогава, по време на сънищата, такова проявление на психофизиологична връзка би трябвало да преминава по други пътища – за разлика от обработването на зрителните сигнали в будно състояние.

По време на сънищата въображаемите образи и ситуации са готов продукт с всичките си характеристики и не би имало естествена логика и необходимост да преминават  през „първоначалния визуален кортекс” за трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, а след това за ново асоциативно разпознаване и осъзнаване (по пътя, характерен при будното състояние, на постъпване, получаване, траспортиране, разпознаване, идентифициране и осмисляне на външната визуална информация), както става с нервните импулси, преминаващи през влакната на очните нерви за тяхното трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, и за по-нататъшно обработване с разпознаване и осъзнаване.


Това означава, че при асоциативните процеси по време на сънищата получаването на допълнителна визуална информация би трябвало да се случва от други източници и чрез асоциативни връзки и невронни импулси, преминаващи по други пътища.

Това се отнася за всякакви евентуални допълнителни елементи от и във въображаемата ситуация и от въображаемите възприятия и въображаемата същност на „Реалното Аз” (с определена степен на "осъзнатост")  при „осъзнат” сън, доколкото в своята осъзнатост Реалното Аз може да поиска и да се стреми целенасочено към придобиване на допълнителна информация, с което в известна степен да оказва въздействие върху сценария на сънищата.

Отнася се и за въображаемата ситуация в „неосъзнат” сън и за възприятията на „Въображаемото Аз”, макар там всички подробности, включително и възприятия свързани с търсене на нова информация да са част и продукт на сценария на сънищата, а не някаква неочаквана активна инициатива на „Въображаемото Аз”.

Същевременно, и при „осъзнатите” сънища (до някаква степен и ниво на осъзнатост) самото възникване на такава нужда от допълнителна информация в повечето случаи също би било също част от сценария на съня.

При всички случаи, независимо от степента на осъзнатост на търсене на уточнавяща визуална информация и „осъзнато” моделиране или трансформиране в сценария на сънищата, удовлетворяването на стремеж или необходимост за уточняващи образи би се осъществило също като част от сценария на съня с допълнително включване на готов продукт от паметта, който не би имал нужда от ново асоциативно разпознаване.


Разглеждайки всички тези опции, не изключвах мисълта, че все пак...

Все пак, не би могло да се изключи възможността да се допусне хипотетично постигането на въздействие и контрол върху естествената спонтанна физиологична, неврологично обусловена, или психофизиологична връзка и активиране на асоциативен механизъм за обратна връзка, започваща от Асоциативната каскада на сънищата (променяща се и развиваща се като Хибридна асоциативна каскада) и възприятието на „Реалното Аз” във въображаемата реалност, и достигаща до възможността (с евентуалното включване в този процес и на Вътрешната асоциативна каскада и на асоциативни връзки в нейния обхват и контрол) за въздействие върху сегменти /с асоциативни връзки, схеми и модели/ в общата Асоциативна каскада на съзнанието /включително и характерни със своя причинно-следствен ред и връзки за асоциативните проявления в будно състояние/  (и съответно зони в невронната структура на кората на мозъка), които са свързани с контрола върху нервните потоци към мускулите на очните ябълки и съответно с насочване или контрол и управление на техни движения.


„Психофизиологичната връзка”

Граници - Какъв е смисълът?

(Кое и доколко въобще би могло да е съществено и да има значиние от такива експерименти? / Граници на възможностите за подаване в реално време на информация от състоянието на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. / Възможност за евентуални индикации и съответствия в енцефалограмите за състоянието на „осъзнат” сън.)

Дори в случай, че мистериозните механизми на човешкия мозък и съзнание предвиждат латентното наличие или постоянното действие, или възможността за включване в това действие, или възможността за активиране и използване на психофизиологична връзка, която да позволи подаването в реално време на сигнали от сънуващия към наблюдаващите го изследователи чрез „осъзнато” контролирани движения на „погледа” му  в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” и съответно на аналогични движения на очните ябълки на тялото му, сънуващ доброволец с нормални способности, дори който успява да постига „осъзнати” сънища, не би бил лесно в състояние да прилага и използва такъв метод, а сънуващ доброволец с всякакви способности, дори и напреднал и дори природно надарен, съвсем не би бил в състояние с този метод да направи особено съдържателни съобщения към света на будните, с които да им опише в какво точно състояние се намира и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране е постигнал.  Както и да разказва по такъв начин в реално време  какви сънищни перипетии преживява.

Достатъчно предизвикателство би било сънуващият да съумее по време на съня си да произведе „осъзнато” предизвикани от него само най-елементарни целенасочени сигнали, с които по такъв начин просто да подаде на изследващите го информацията, че се намира в „осъзнат” сън.

И съответно - че си е спомнил за експеримента, както и че е възможно движенията на въображаемите „очи” и „поглед” да рефлектират в аналогични движения на очните ябълки.

Но това, че е съобщил и показал, че е постигнал „осъзнат” сън само по себе си  не би имало особено значение, тъй като въобще не е необходимо да се доказва, че „осъзнатите” сънища съществуват и могат да бъдат постигани.

Същевременно, предизвикателство е в процеса на „осъзнаване” и самоидентификация да си спомни за външния екип, че очакват сигнал и да е в състояние да активира механизъм на физическа връзка с външния свят – т.е. контрол над движението на очите (ако е в състояние да активира такъв физиологичен механизъм).

Но същевременно това не е особено значимо постижение защото би било само един начален етап на самоидентифициране и осъзнаване, една елементарна стъпка в контекста на възможните дълбочини и нива на самоидентифициране и далечните хоризонти в процеса на осъзнаването по време на сън.

Това че си е спомнил за лабораторията, не би било доказателство за напреднало самоидентифициране, възможно е просто този спомен, тази представа да се появи в сложния комплекс на възприятията по време на сън, а множество други информации и представи да отсъстват; а дали ще подаде сигнали, зависи от наличието на съответни психофизиологични връзки и активни механизми, което всъщност не е пряко свързано с процеса на „осъзнаване” в съня. В този смисъл, би било преекспониране определянето като особено постижение такова подаване на сигнали на фона на далечните хоризонти за вътрешно развитие по Пътя на сънищата.

По-голямо значение би имало ако с такъв контакт покаже, че освен постигането на „осъзнатост” е успял да си спомни и за експеримента, което дори и при постигане на „осъзнат” сън би могло да не се случи. Евентуално единственият друг по-съществен резултат от такъв експеримент и успешен отговор на такова предизвикателството би бил, че би се показало, че такава психофизиологична връзка между въображаемия „поглед” в съня и движението на очните ябълки е възможна и да се изясни каква точно е формата и проявлението на тази връзка и каква би могла да е степента на такава връзка със системното движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”. Такъв резултат би трябвало да бъде добре документиран и филмиран, след което потвърден при съответна процедура.

Но дори и при такава ситуация, макар че такива резултати биха били интересни за обогатяване на някои познания в биологичната наука, във физиологията, или в неврологията, в светлината на далечните хоризонти пред Пътя на сънищата и на още по-далечните пространства пред Пътя на интегралното съзнание  те не биха имали особено значение. Нито биха представлявали за съответния сънуващ особен напредък по Пътя на интегралното съзнание.

Само това, че изследваният е стигнал до „осъзнат” сън не би било особено съществен резултат. Всеки, който се е занимавал с тази практика знае със сигурност, че състоянието на „осъзнат” сън съществува и е реално постижимо. Положителният елемент в случая би бил, че сънуващият си е спомнил в момента или в процеса на своето „осъзнаване”, че го наблюдават в будната реалност, че трябва да подаде сигнали и как точно да ги подаде. От там нататък, в случай, че не се събуди почти веднага (още след като си спомни това, или още преди да е започнал да се опитнва да подава сигнали, или когато е започнал да прави опити или евентуално да ги п одава, или веднага след това, или пък скоро след евентуалното подаване на хипотетичните „сигнали”), не би могло да се знае дали и доколко процесът на неговото „осъзнаване” е продължил и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране евентуално е достигнал. Такива подробности не биха могли да се разберат от графиката на енцефалограмата му.

Ако сънуващият би успял чрез движение на „погледа” си в съня да предизвика и предаде на изследващите го сигнали с някакви предварително договорени „кодови” движения на очните ябълки (би трябвало да е някаква ясно отличаваща се поредица от движения),

евентуално би успял да предаде най-много информация, която би означавала само, че в този момент е „осъзнал”, че сънува, спомнил си е за света на будните, за лабораторните изследвания и за предварителната договорка как да подава сигнали.

(...ясно отличаваща се поредица от движения, или ако е дотам способен – поредица от предварително уговорени специфични движения, изразяващи символи или букви, или например поредица от букви от морзовата азбука),

изразяващи символи или букви, нещо като поредица от своеобразна „морзовата азбука” /или например поредица /систематизирани движения (къси и по-дълги, или бързи и по-бавни), изразяващи букви от/ от букви от морзовата азбука/),

Същевременно, неговата „осъзнатост” и степен на самоидентифициране би могла да стига само дотук и той в този момент въобще нищо друго да не си спомня за себе си, за своята житейска история и реална самоличност.

Разбира се, ако подаването на такива сигнали при експерименти с определен човек или дори с няколко доброволци, еднократно или неколкократно, се окаже и се докаже неоспоримо, това би дало индикации за възможността за съществуване и активиране на такава психофизиологична връзка между движения на въображаемия „поглед” и на очните ябълки.

Това би имало значение, доколкото би дало потвърждение за определена теза за възможно психофизиологично състояние и връзка, макар че дори тогава въобще не би означавало, че принципно и във всички сънища движенията на очните ябълки на сънуващите във фаза „РЕМ” следват автоматично и „огледално” движенията на техните въображаеми „очи” и „поглед”,  докато „гледат” и „разглеждат” обстановката в сънищната си ситуация.


В съобщенията си изследователи експериментатори представят психофизиологичната връзка свързваща движението на въображаемия поглед в сънищата във фаза РЕМ с движението на очните ябълки на спящия като реален факт и постигнати резултати, но има редица съображения за проблематичност и съмнителност на такива възможности и резултати.

Ако такава спонтанна психофизиологична връзка би съществувала постоянно или ако конкретният доброволец би могъл да я активира и използва, ако той е достатъчно опитен и напреднал в овладяване на своите сънищни състояния (или пък ако просто е природно надарен със способности за „осъзнати” сънища), за да успява да се задържи в „осъзнатия” си сън и да продължи с процеса, хипотетично той би могъл да продължи с използване на някаква своеобразна предварително уговорена сънищна "морзова азбука" като евентуално успее донякъде да подаде с движения на очните си ябълки някакви елементарни сигнали и информация на наблюдаващите го изследователи.

(Дори при такава хипотетична ситуация с почти екстремни способности на участващия в експеримента доброволец, би било прекалено и нереалистично да се очаква, че той би бил в състояние да подаде по този начин по-съществена информация за елементи в своя сън, за обстановката в него, какво си спомня за себе си, за процеса на своето самоидентифициране и за други подобни елементи.)

След като се събуди ако евентуално би бил в състояние да си припомни съня и да го запише или да разкаже за него, изследователите биха могли да направят сравнение между съобщените от него елементи по време на сънуването и това, което си е спомнил и разкаже след събуждане.

Разбира се, в реално време по време на самия сън и сънуването изследователите надлежно ще са осъществявали контрол и регистриране на неговите физиологични и енцефалографски показатели, за да няма съмнение, че състоянието му е било действително сън и сънуване.

Но всичко това би било възможно ако психофизиологичната връзка би съществувала във формата, в която я представят, или ако би могла да бъде активирана в такава форма, както и ако доброволецът е достатъчно опитен или ако има природна дарба.

В такъв случай евентуалната комуникация би могла да има два варианта – движения на очните ябълки, с които се постига предаване на сигнали с елементарна подредена информация, или движения на очните ябълки, които да бъдат със сигурност разпознати от наблюдаващите като съответни сигнали, но да стигат само за индикация, че от съня си се опитваш да им подадеш сигнали, без всъщност да се постига предаване на смислена информация. За постигане на първия вариант (особено ако експериментите имат амбиции за постигане на предаване в реално време на по-съществена информация от света на сънищата), спонтанната психофизиологична връзка би трябвало да води до автоматично движение на очните ябълки, което да е точно съответствие на движението на въображаемия поглед в съня.

В този механизъм трябва да е възможно сънуващият („Реалното Аз”) да се включи без да възникнат проблеми и да бъде прекъснат или нарушен, когато в „осъзнатия” сън започне да извършва целенасочени (явяващи се изкуствени спрямо естествения сценарий на съня) движения на въображаемия поглед и той да бъде управляван според намеренията на сънуващия за оформяне на сигнали, т.е. спонтанният физиологичен процес се оказва контролиран от „Реалното Аз”, в допълнение към натоварването за Реалното Аз поради необходимостта от постига задържане в осъзнатия си сън и от спонтанно започващо самоидентифициране (преди още да започне каквото и да е „осъзнато” целенасочено самоидентифициране или евентуално трансформиране на сънищата – ако въобще сънуващият притежава такива възможности и експериментаторите имат такива големи амбиции).

Всичко това, би могло да се осъществява, ако сънуващият доброволец има голям опит от практика в осъзнати сънища, ако притежава специални и дори изключителбни умения или ако евентуално има вродено природно заложено такова свойство и умение.


Същевременно, от гледна точка на перспективите и целите на Пътя на интегралното съзнание, както и на подготвителния етап за него с преминаване по Пътя на сънищата, самият факт, че е показано съществуването на възможност за проявление на такава психофизиологична връзка не би бил от особено значение.

По същество, установяването на самото съществуване на такава психофизиологична връзка между движения на „поглед” в съня и на очните ябълки, или установяване на начина или обхват, или степента, в които тя евентуално би съществувлаа или може да се активира, не би представлявало особено постижение, и не би имало особено значение, по отношение на необходимата лична практика и евентуалния напредък в собственото развитие по Пътя на сънищата, доколкото се отнася не до собствения личен опит и практика, в които ще знаеш със сигурност какво точно си постигнал и преживял, а за заявления за действия на група хора - доброволци и изследващи ги представители на официалната наука, и за експерименти в лаборатории.

Все пак такова установяване и доказване би представлявало известен интерес за Пътя на сънищата доколкото се отнася до определени физиологични състояния, ефекти и възможности (има ли пряка и постоянна връзка между движението на „погледа” в съня и движението на очните ябълки и може ли да се контролира), макар и да засяга елементарни аспекти, свързани със състоянието на "осъзнати" сънища.

За да има безспорна яснота, би следвало да се доказва последователно по съответния път и с пълен и подробен запис.

Макар и представляващо определен интерес, доколкото през състоянието на „осъзнат” сън се влиза и поема по Пътя на сънищата, през който се преминава, за да се продължи нататък по Пътя на интегралното съзнание, такова установяване и доказване, всъщност, не би внесло особен нов елемент в личната практика по дългия и труден Път на сънищата, както и по още по-трудния път към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.

Сънуващият не би бил в състояние да предаде по този начин съществена информация за своите състояния, възприятия, обкръжение или перипетии в "осъзнат" сън.

Като се има предвид естеството и динамиката на движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ", звучи доста невероятно и абсурдно, че в рамките или на фона на този реално поддържан в това състояние модел на движения, сънуващият би могъл да бъде дотам способен, че да предизвика ясно отличаваща се поредица от движения на очните ябълки, изразяващи символи или букви, примерно чрез някакъв измислен код подобен дори на своеобразна сънищна „морзовата азбука”.

„Осъзнатостта” му би могла да се ограничи в това, че е разбрал че сънува, че участва в експерименти и че трябва да подаде определените сигнали на хората в лабораторията. Това въобще не би означавало автоматично да постигне знание за себе си, за своя живот и дейност, а още повече – за реалния свят на будните. (И тук не говоря за пълно знание, а просто за някакво знание.) За тази цел би било необходимо да се самоидентифицира в една или в друга степен, а този път за усвояване на способността за самоидентифициране, за повишаване на степента на „осъзнатост” в съня и за задържане в състоянието на протичането и развитието на този процес, съвсем не е кратък и лесен. Той не може да бъде внушен и „щампован” в съзнанието на доброволеца по някаква бърза процедура и да се появи в съня му като някакви императивни указания извън контекста на ситуацията и състоянието.

Самоидентификацията идва при „осъзнатия” в съня не светкавично и изведнъж, а постепенно и на части. Тя би била резултат в процес на неговото „осъзнато” усилие за събуждане на връзките с ресурсите на паметта му по време на „осъзнатия” му сън и би била резултат от дълга и упорита практика по Пътя на сънищата. Спонтанното появяване на самоидентифицираща информация в „осъзнатия” сън би довело само до частично и доста ограничено самоидентифициране и степен на „осъзнатост”, но също би било резултат от съответна сериозна практика.

Не трябва „осъзнатото” самоидентифициране, при което има „осъзнато” припомняне на факти и обстоятелства за своя реален живот и при процеса на което се стига до „осъзната” и осмислена  самоидентификация, да се обърква и смесва със спонтанно появяващото се възприятието и усещането за себе си близко до реалното „Аз” - това, което е характерно за теб в будно състояние, с което може да се самовъзприемаш в сънищна обстановка при обикновени сънища в позицията на „Въображаемо Аз” с висока степен на близост към реалното „Аз” или на „Почти-Реално Аз”, както дори и на „Реално Аз” при „осъзнат” сън в начална фаза, когато не е започнало реално самоидентифициране или въобще не се стига до такъв процес. Такова общо „вътрешно” възприятие за себе си в съня подобно на това, което имаш в будно състояние  без да е резултат на „осъзнат” процес на самоидентифициране с конкретна ясна информация за своя реален живот, може често да се появява в сънищата ти, особено ако в сънищната ситуация има елементи, обстоятелства, действия и хора, характерни и присъстващи в ежедневния ти реален живот.

Изследваният сънуващ доброволец трудно би могъл да подаде достатъчни сигнали и да „докладва” на наблюдаващите го за евентуалната степен на своята „осъзнатост” и самоидентифициране, както поради деликатността на този процес, поради необходимостта да преодолее нестабилността и да се задържи по-дълго време в състоянието си на „осъзнатост” без да прекъсне "осъзнатия" сън или съвсем да се събуди (за което би било необходимо да притежава сериозен опит и качества), и не само поради необходимостта да подаде по-голям обем и по-сложна информация (което трудно би било осъществимо с движение на въображаемия „поглед” и очните ябълки и би изисквало метод за по-високо ниво на комуникиране), така и поради сложността на състоянията, в които евентуално би се оказал и би преминавал  (и в които би следвало да се окаже в случай, че би успял да се задържи в състоянието си на "осъзнатост" и да продължи процеса на нейното задълбочаване и на своето самоидентифициране), и затруднението, което би изп итвал тези състояния и нюанси веднага в реално време да бъдат адекватно и достоверно осмисляни, анализирани, опрледеляни, формулирани и веднага съобщавани (със своя точна „обективна” оценка в собствения субективен процес).

Самият той трудно би могъл в реално време да си даде сметка в процеса на своето  самоидентифициране до каква степен е достигнал и какво точно е в момента неговото състояние, а още повече и едновременно с този процес да изработва сложна поредица от сигнали с „поглед” и да информира света на будните.

Не винаги на подобен етап би му било възможно веднага да си оформя ясна представа за различни нюанси в състоянието си и в процеса на неговото развитие, да ги „осмисля” и да формулира тяхната същност, а още повече да ги описва и разказва, което също би налагало непреодолимо ограничение върху информацията, която би могъл да подава в реално време.

Всъщност, като се има предвид деликатната същност на процеса на самоидентифициране и съответно на постепенно повишаване на самата "осъзнатост" в съня, едва ли би могло да се допусне, че по време на този процес сънуващият доброволец би имал безпроблемно възможността периодично временно да го прекъсва за да извършва движения с „поглед” или по някакъв друг начин да комуникира и да изпраща „съобщения” на наблюдаващите го, а след това отново да го продължава към следващо ниво на самоидентифициране, без по този начин да го компрометира и прекъсне.

И при всяко прекъсване той да извършва движения с „поглед” и да подава „кодови сигнали”, или още повече да извършва сложна поредица с движения за съставяне на знаци или букви от някаква измислена система за комуникиране, или примерно от своеобразна сънищна „морзова” азбука, както и съответен текст, с който да разказва на наблюдаващите го изследователи за своето състояние и преживявания.

Представи си как след като си разбрал, че всичко около теб не е реално и е сън, и започваш да си мислиш за различните възможности, които би имал, и започват да ти идват спомените кой си ти всъщност, и усещаш разтварящия се хоризонт на спомени за собствената си самоличност и живот, и в този момент спираш всичко това, за да започнеш да си движиш „погледа” в определен ритъм, за да изпращаш съобщения!

Още по-малко би могло да се допусне, че сънуващият доброволец би бил в състояние паралелно да следва процеса на своето „осъзнаване” и самоидентифициране и едновременно с това да произвежда с „поглед” сложна поредица от по-къси или по-дълги движения, в специфична поредица или ритъм, за които трябва да си спомни и да започне да изпълнява, поредица и ритъм, които трябва да изразяват знаци, точки и чертички, за да разказва какво му се случва в съня, и не само да „осъзнава”, „осмисля”, „анализира”, но и да формулира и да разказва с такъв метод за комуникиране какво и как възприема и чувства - това не би могло да бъде направено, освен от човек с висока степен на интегрирано съзнание, преминал през много перипетии по Пътя на Йога на интегралното съзнание.

Ако въобще изследваният спящ и сънуващ доброволец би успял да се задържи по-дълго в състоянието на „осъзнат” сън без да го прекъсне или да се събуди след евентуалното първоначално подаване на елементарни сигнали (с които просто да успее да информира наблюдаващите го, че е постигнал „осъзнат” сън), за всякакви негови следващи състояния и степени на „осъзнаване” и самоидентифициране (ако въобще има такива, ако въобще успее да постигне) наблюдаващите го изследователи биха могли да разчитат да научат и да съдят единствено от неговите разкази след като се събуди.

За евентуалните му възможности по време на "осъзнатия" сън да го контролира и да променя и трансформира ситуацията, която сънува, изследващите го също биха имали възможността евентуално да научат и биха могли да знаят само от неговите разкази след събуждането му и да ги приемат на доверие.

Не че би имало особена разлика ако хипотетично би успял с реализиране на въпросната психофизиологична връзка, чрез движения на „поглед” в съня си и съответни „огледални” движения на очните си ябълки, и с някаква система от знаци и  метод  да им съобщи накратко и бързо, че е извършил и постигнал някакви невероятни чудеса и трансформации около себе си! Пак ще се налага да се приема на доверие, дори и ако е съобщено с няколко думи или фрази в реално време. Ще търсят някакви специфики в графиката на енцефалограмата и такива няма да могат да се открият.

Сънуващият трудно би могъл да подава съществена информация  за евентуални свои състояния с „осъзнат” контрол и трансформиране (в случай, че въобще би успял да стигне до такива постижения по време на „осъзнатия” си сън) – това също би изисквало както съществена и трудно постижима лична способност, така и несъществуващ метод за високо ниво на комуникиране, би изисквало метод и способност за използване на специален кодов език, чрез който спящият в „осъзнат” сън да е в състояние не само еднократно да засвидетелства моментен контакт, а да предава значителен обем информация, да може свободно и лесно "да общува” еднопосочно с изследващите го, с цел да им разказва в реално време в продължение на определени периоди за сънищата си и съответните си състояния.

Разбира се, в случай, че сънуващият доброволец би бил до такава степен опитен и способен, че да може периодично да прилага такъв „език” (особено като се има предвид, че той би трябвало да се осъществява с движения на поглед или евентуално чрез някакъв друг вид "рефлекси", при положение, че такава възможност и метод биха съществували и такъв „рефлекс” би могъл да се активира), и да „докладва” и разказва на света на будните за своите перипетии и преживелици и в същото време да продължава да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън (и още повече и на „контролиран” сън, в случай, че е успял да стигне до такова ниво), в който не само да запазва, но и да развива и задълбочава своята самоидентификация в евентуален процес на "осъзнато" и целенасочено осъществявани от него трансформации на въображаемата сънищна обстановка и ситуация с управлявани в определена посока свои въображаеми действия и възприятия.

А това изглежда твърде малко вероятно за доброволец в лабораторни експерименти, а и за всеки друг, освен ако вече не е постигнал определени резултати в интегриране на своето съзнание, освен ако вече не е постигнал съществени успехи и степен на развитие в овладяване на своите сънища, освен ако  не само е напреднал през стадиите по Пътя на сънищата, но е отишъл напред и по пътя на Йога на интегралното съзнание, а преминавайки през Сънищното пространство успява да стигне вече близо до прага на Портала.

С други думи, освен да сигнализира, че е постигнал "осъзнат сън", сънуващият трудно би могъл да има способността и възможностите да информира и докаже до каква степен се е „осъзнал”, самоидентифицирал и си е припомнил кой всъщност е той в реалния си живот, до каква степен си е припомнил реалността и живота в будно състояние и, всъщност, доколко по време на „осъзнаването” му в съня са се активирали връзките с ресурсите на постоянната му трайна памет и с Центъра му на идентичност –  доколко е успял да събуди функционирането на своята потоянна трайна памет в нейния логичен, взаимносвързан, причинно-следствен (казано иначе - съзнателен) режим на действие, характерен за будното състояние, и с онази нейна сърцевина и трайни схеми, изразяващи Центъра му на идентичност и базата на неговото себеусещане, себевъзприятие в будно състояние, и източник на неговото самосъзнание.

Всъщност, за целия ход на процесите по време на съня на доброволеца (включително за евентуалните моменти, в които би подавал евентуалните хипотетични сигнали, означаващи, че е в "осъзнат" сън, в случай, че би се стигнало дотам и би имало такива „сигнали”), изследващите обективно биха могли да съдят основно само по данните в графиките на енцефалограмата, които обаче със сигурност не биха могли да им предоставят достатъчно диференцирана картина и информация, съответстваща на различни възможни аспекти и детайли в евентуалните последващи разкази на сънуващия, след неговото събуждане, в случай, че той би бил в състояние да си припомни сънищата и да ги формулира с думи.

Със сигурност това се отнася и за възможностите на графиките на енцефалограмите да отразят по някакъв различен специфичен начин мозъчни процеси по време на сънищата в тези периоди и моменти, когато сънуващият евентуално би успял да подаде някакви сигнали с „кодови” движения на очните си ябълки, и съответно за сравняване на информацията, която би успял да подаде с такива движения и на информация, която би предал впоследствие със своите разкази пред изследващите го за спомените си от тези сънищни моменти.

Достоверността, реалността на подаването на сигнали би трябвало да е гарантирана като в движението на очните ябълки би трябвало да има категорична разлика от обичайните им случайни и спонтанни движения, или просто от всички други движения, които се случват във фаза "РЕМ" при обичайните сънища и които не се разглеждат като подаване на сигнали.

В лабораторните експерименти не би било особено трудно някои участници да постигнат „осъзнат” сън и на основата на техния разказ, че са били в такова състояние да се определи онази част от графиката на енцефалограмата, която би могла да съответства на времето, в което се е случил този сън. Най-лесно и достоверно това би могло да стане ако въпросният „осъзнат” сън е завършил с негово спонтанно прекъсване и със събуждането на изследвания.


Въпросът е какво повече тази част от графиката би могла и би предоставяла от останалата част, характерна за сънищата във фаза „РЕМ”.

Доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, въобще би могъл да предоставя  нещо повече, някаква допълнителна полезна информация...

Ако хипотетично при някой конкретен индивид сред изследваните сънуващи доброволци, при съпоставяне на графиките от енцефалограмите с няколко негови твърдения, че е постигнал „осъзнат” сън (например всеки път непосредствено преди спонтанно събуждане  – „осъзнат” сън, завършващ с прекъсване и със събуждане) изследователите биха били в състояние евентуално да открият някаква особено характерна амплитуда и честота, някакви специални конфигурации, извивки или графични струпвания, определено различаващи се от всички останали части на графиките на енцефалограмите по време на фаза „РЕМ”, регистрирали всички други негови обичайни („неосъзнати”) сънища, чак тогава евентуално биха могли да допуснат възможност за връзка на тези толкова специфични и "неповторими" конфигурации с неговите заявления и като индикиращи, че този специален интервал в графиката би било възможно да съответства на негово състояние на „осъзнат” сън, за каквото той разказва (поне конкретно при самия него).

И пак хипотетично, тогава изследователите биха имали предпоставки и биха били в състояние да опитат, евентуално намирайки точно такива или подобни конфигурации в графики от следващи негови енцефалограми, да допускат, че биха могли да отразяват аналогични негови състояния на „осъзнат” сън и евентуално да получат такава предварителна информация в реално време (и без сънуващият да е бил в състояние да им подава някакви сигнали).

Хипотетично, така биха могли да очакват, на базата на характеристиките на енцефалограмит  на този конкретен сънуващ доброволец, да са в състояние да разпознават по време (включително и в реално време) всеки път когато евентуално е постигал „осъзнат” сън (както и да проверяват и контролират достоверността на неговите разкази) /а пък на конкретния доброволец не би му се налагало да доказва по друг начин, че е постигнал „осъзнат” сън/.


Ако хипотетично биха били открити някакви особено характерни конфигурации, извивки, честоти или амплитуди, които да се окаже, че са валидни и са едни и същи при състояние на „осъзнат” сън при всички сънуващи доброволци (може би с някакъв нов супер-електро или магнитоенцефалограф от бъдещето), едва тогава евентуално би станало възможно да се установи някакъв общовалиден стандартен отрязък в графиката на енцефалограма (или в графика или в друг вид данни от някакъв нов, несъществуващ все още апарат за изследване или сканиране на мозъчната дейност) – „маркер”, обозначаващ по един и същ начин вероятно безпогрешно състоянието на „осъзнат” сън при всички хора, независимо от техните персонални характеристики и качества.

Но пак би оставал въпросът – за какво изражение на такова състояние, за какъв етап, за какво ниво? Самото понятие състояние на „осъзнат” сън е прекалено общо и широко.

Тогава вече за изследователите би било по-лесно да разпознават кога доброволците постигат „осъзнат” сън; би отпаднало съмнение или подозрение, или пък необходимост доброволците да доказват, че са постигнали такова състояние, или въобще да се доказва, че „осъзнатият” сън с различните му състояния, степени, нива, възможности и хоризонти е реално постижим, реално и съществуващ.

(Разбира се, това не би означавало, че и такъв апарат би бил в състояние да отразява и да определя сложните състояния на различните степени, през които би могло да се преминава в "осъзнат" сън.)

От друга страна ако настане време, в което такъв суперенцефалограф с такива възможности би се появил, тогава и в науката и в познанията за мозъка, и в разбирането за Реалността най-вероятно толкова много неща биха били променени, че точно такива изследвания на сънищата с такива ограничени цели едва ли биха представлявали вече интерес.


Но доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, би могъл да предоставя  някаква друга полезна информация?

И дали и при такъв хипотетичен успех тази част от графиката би могла да предоставя на изследователите някаква минимална информация поне за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране, на многобройни междинни състояния  и преходи между степени, на постигнати различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране?


Но дори и при евентуалната поява на такъв специален апарат  (фантастичен супер-енцефалограф или апарат с друг принцип на действие), доколко и при  такъв хипотетичен успех съответни части от графиките или от специфичните данни на този супер-апарат биха били в състояние да предоставят на изследователите някаква минимална информация за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране; а ако говорим за информация за многобройни междинни състояния и преходи между степени, за различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране? Доколко биха могли да предоставят индикации и информация за тяхното наличие, да не говорим за по-подробна информация за самите тези състояния и процеси?

И с какво всъщност евентуално установяване на такава хипотетична специфична конфигурация, характерна поне като цяло за състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, би могло да допринесе и помогне на самия сънуващ индивид за негово по-нататъшното придвижване и развитие в състоянията на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, и въобще за развитие на неговите способности и качества по пътя му в света на сънищата? Въпросът е риторичен. Отговорът на такъв въпрос се разбира от само себе си. С нищо не би могло да помогне.

Така или иначе, съществуващите познати в първата половина на XXI-ви век на земята електроенцефалографи и други апарати, и техните графики, снимки и изображения не предоставят такива възможности и не биха могли да предоставят такава информация.

Мнозина  доброволци в лабораторните изследвания без съмнение са успявали и биха могли да постигнат състояния на „осъзнатост” в сънищата си защото тези състояния  са естествени и всеки човек би могъл да има спонтанно появил се или целенасочено достигнат "осъзнат" сън. Но това не се отнася и за процеса на самоидентифициране, който определя степента на „осъзнаване”, за способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън, за способността и степента на контрол и за умението за трансформиране на сънищната ситуация и обстановка. Като цяло, всички тези аспекти определят степента на постиганата „осъзнатост”.

Доброволци участващи в такива  лабораторни изследвания и експерименти биха могли  и да успеят да се настроят така, че да започнат нееднократно или многократно да постигат „осъзнати” сънища. Но със сигурност би имало проблеми с постигането от тях на по-дълго задържане в състояние на „осъзнат” сън, както и с постигането на по-високи нива на „осъзнатост” и по-високи степени на самоидентифициране.

Още по-трудно достижимо би било доброволците да постигнат по-голяма степен на контрол в „осъзнат” и „контролиран” сън, а още по-голям би бил проблемът някой от участниците наистина да успее да достигне съществена степен на продължаващо "осъзнато" контролирано трансформиране на обстановката и действието в съня (което би предполагало постигането не само на висока степен на самоидентифициране и способност за дълготрайно задържане в това състояние, не само способност за целенасочено предизвикване и постигане на някакви първоначални или частични промени в сънищната обстановка, но постигане на способност за съществени трансформации с трайно и стабилно контролиране на състоянието и с продължаващо  „реално” съществено целенасочено трансформиране на средата и обстановката в „осъзнатия” сън; такова трансформиране би означавало развитие и на обстановката и на действието от първоначалната сънищна ситуация, в която е започнало „осъзнаването” в „осъзнатия” сън и контролирано продължаване на този процес в съня).

Не измислено и лъжливо, не предполагаемо или въображаемо, или пък в резултат на объркване или на самозаблуда.

"Реално" би означавало, че наистина е било осъществено в сънищната ситуация – трансформиране със съответни подробности, за които е запазен ясен и всеобхватен спомен след събуждането. Не измислено от сънуващия доброволец и лъжливо; не предполагаемо, за което няма ясни спомени или за което в будното си състояние само си въобразява, че е постигнал; не несъществуващо състояние, резултат от погрешна представа на сънуващия доброволец, от негово объркване, или от  негова чиста самозаблуда.

За да успее по-дълго време да се задържи в деликатното състояние на "осъзнат" сън, за да постигне по-съществена степен на самоидентифициране, както и на способността за контрол и трансформиране, сънуващият или би трябвало да има уникална и не често срещана природна дарба, или да е преминал много сериозна практика по Пътя на сънищата и постигнал необходимите умения.

Въпросът е какъв път човек ще може да поеме и би успял да извърви, и докъде ще стигне след елементарното първоначално състояние, при което просто се е усетил и разбрал по време на съня си, че сънува. За преминаване на същинския и дълъг път основополагаща предпоставка и условие е системността и постоянството на практиката. А това означава – постоянно поетапно напредване по Пътя на сънищата.

Въпросът е доколко човек би имал вяра, желание и сили, и би успял дълготрайно да остане верен на необходимия метод, системност и постоянство в евентуална своя практика, а това би означавало – в напредване по Пътя на интегралното съзнание.


Какъв е смисълът / Граници

Макар и любопитни, те касаят само отделни елементи от практиката с „осъзнати” сънища, само първоначални моменти от началните стадии по дългия Път на сънищата. Те представляват един аспект от експериментални изследвания със съвсем близък хоризонт в сравнение с далечния път към постигане на интегрирано съзнание, един първоначален проблясък, касаещ началните стадии на Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание.

В този смисъл, не си заслужава да се задълбава повече в тези аспекти, независимо от това дали заявените резултати са вярни или невярни. Те засягат сравнително несъществени елементи. По същество основно се отнасят за възможния диапазон на проявление на психофизиологичните ефекти, вероятно биха били любопитни за така наречената наука „психоневроендокриноимунология”, за която започна да се говори още през последните десетилетия на XX-ти век. И в двата случая, това нищо не би променило за практиката по Пътя на интегралното съзнание, както и за практиката и философията на Йога на интегралното съзнание.


„Психофизиологичната връзка”

Ако все пак поразсъждавам още малко на темата за психофизиологичната връзка и „подавани сигнали”, на пръв поглед този въпрос има поне два аспекта – какво е нашето разбиране за същността на съня и сънищата, и до къде би могло да се простират възможностите на психофизиологичните връзки и реакции.

Психофизиологичният характер на такава връзка и ефект означава, че тя би ставала възможна поради заложен в мозъка и човешкото тяло механизъм на въздействие от определени психически и ментални състояния към нервната система и мускулите. Такава връзка и въздействие биха били предопределени от съществуващ механизъм да се случват и осъществяват спонтанно и автоматично, без прекия контрол върху хода на целия процес и крайния резултат от страна на субекта, който я инициира.

При будно състояние такава връзка би се инициирала от менталното състояние при будното съзнание, от определени мисли и емоциите, а в състояние на сън и сънища при  случаи с „осъзнат” сън иницииращият субект, за такъв вид психофизиологична връзка между движение на погледа в съня и движението на очните ябълки, или в евентуална друга форма, би трябвало да е „Реалното Аз”, в чиято роля се „осъзнава” и възприема индивидът, който спи и сънува.

Знаем, че при будно състояние съществуват различни изражения на психофизиологична връзка и психофизиологични ефекти с най-разнообразно естество, включително и от ежедневен личен опит. В тази връзка през последните десетилетия на ХХ-век се появи и започна да се използва и понятието психоневроендокриноимунология.

Но каква би била и в какво би могла да се изразява такава връзка в състояние на сън и по време на сънища, по-специално при сънищата във фазиа „РЕМ” и включително в „осъзнати” сънища, в които би могъл да се яви „осъзнатият” елемент и условие на инициирането й?

Може ли движението на очните ябълки по време на съня и сънища във фаза „РЕМ” да е резултат от постоянно активна и действаща вродена психофизиологична връзка, характерна специално за тази фаза на сън и сънища, да се приеме за вариант и изражение на психофизиологична връзка, която пряко свързва движения на погледа в съня с движенията на очните ябълки, или е само естествен неврологичен ефект, и също своеобразна психофизиологична връзка, между състоянието на мозъка при сън и сънуване във фаза „РЕМ” и движение на очните ябълки, макар и да няма никаква връзка между вида на тяхното движение и евентуални въображаеми промени във въображаемите посоки на въображаемия погледа и въображаемите движение на въображаемите очи по време на сънищата, а конкретните движения на очните ябълки са случайни в рамките на определен модел?

Доколко във възможностите за съществуване и проявление на различни аспекти на такива психофизиологични връзки по време на сънищата биха се включвали теориите и твърденията за пряка връзка между движение на погледа по време на сън във фаза „РЕМ” и движенията на очните ябълки, която би могла да се контролира и управлява при „осъзнат” сън?


Х
В съобщенията на съответните учени и изследователи за техните лабораторни експерименти се изразяваха тези, твърдения и теория, според които съществува и се проявява спонтанна психофизиологична връзка и механизъм, който свързва мозъчните процеси, създаващи възприятията свързани с въображаемата сънищна реалност, с някои от мозъчните процеси, които контролират и управляват спящото тяло и по-конкретно – движение на очните ябълки. И това се отнася за всясасви състояния на сън и сънища във фаза РЕМ - както за състояние на „осъзнатост” по време на „осъзнат” сън, така и за обикновените неосъзнати сънища, които всъщност са обичайни и преобладават дори и при хората, умеещи да постигат „осъзнати” сънища.

Независимо от това какви всъщност са характерът, причината и механизмът на специфичните движения, на очните ябълки при сън и сънища във фаза „РЕМ” както по време на обикновен „неосъзнат” сън, така и в „осъзнат” сън, тези причини и механизми  би трябвало да са еднакви в двата случая.

Ако движението на очните ябълки е предизвикано от неврологичен рефлекс, той би бил вроден механизъм, произтичащ от характера на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня и от разликите в съответната електрична дейност в сравнение с другите фази и състояния в съня, в които движение на очните ябълки не се проявява.

Идеята на изследователите експериментатори, че спящите в осъзнат сън са им подавали предварително уговорени сигнали със специфични движения на очните ябълки се основава на твърдението, че във фаза РЕМ се проявява не просто спонтанен неврологичен рефлекс, а че се проявява постоянно действаща психофизиологична връзка (също спонтанна), която, според изследователите огледално свързва движението на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки.

Според тази тяхна теза, такава връзка в „осъзнат” сън би се проявявала по един и същ начин както когато сънуващият (неговото „Реално Аз”) не се ангажира и не полага усилия да контролира въображаемия си поглед и да подава сигнали, така и когато целенасочено се опита да прави определени движения с въображаемия си поглед, за да предизвика аналогични движения на очните си ябълки и съответно –сигнали. Очевидно е, че според тези изследователи това е постоянно действащ механизъм свързващ огледално въображаемия поглед с очните ябълки при всички сънища във фаза РЕМ. Това те обясняват с тезата, че движението на очните ябълки следвало движението на погледа по време на сънуването, когато сънуващият разглеждал заобикалящата го обстановка.


Това правило би трябвало да е също валидно и независимо от това дали при "осъзнато" сънуване „Реалното Аз” мисли за евентуално подаване на някакви сигнали или не, насочва мисли към своите въображаеми „очи” и „поглед” или не,  ангажира се и се опитва да ги управляват или не,  насочва мисли към този въпрос  или не,  опитва се да контролира и управлява въображаемия си поглед с цел евентуално подаване на хипотетичните сигнали или не. 

Една от възможностите, най-вероятната и най-логичната, включително и предвид конкретния вид и динамика на движенията на очните ябълки,  е характерът да е автоматично неврологичен поради естеството на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня, Друга възможност се визира в ъв въпросната хипотеза с твърдението за евентуалната психофизиологична връзка между въображаем поглед и представи за гледане по време на съня, свързани с евентуалното „разглеждане” на обстановка в сънищната ситуация и съответни рефлекси и команди към нервите и мускулите на очните ябълки с „огледално” отражение в тяхното движение.

Ако такъв механизъм би съществувал, той би следвало да е действащ и при "неосъзнати" и при "осъзнати" сънища. Но това е  трудно приемливо доколкото видът и динамиката на движенията на очните ябълки не изглеждат съвместими с такава хипотеза. Ако трябва да търсим някакви желани решения, бихме могли да си представим и хипотеза, че само при осъзнат сън Реалното Аз би могло да се намеси, повлияе и прекъсне спонтанния неврологичен механизъм и да започне да управлвява такъв неврологичен рефлекс, като така да контролира иначе спонтанното движение на очните ябълки. Такава хипотеза поставя въпросите доколко такова прекъсване и въздействие би могло да е осъществимо, какви качества би трябвало да притежава сънуващият, дори ако теоретично успее "осъзнато" да се намеси в този рефлекс доколко би успял да се задържи в състоянието на осъзнат сън и въобще в сън, и доколко такава намеса и контрол би могло да бъдат постигнати от човек, който не е постигнал интегрирано съзнание.


Какъв е смисълът?

Проявлението на такъв психофизиологичен механизъм и въвеждането му в действие (ако бихме приели, че съобщенията на тези учени са коректни и съответстват на реални резултати) евентуално най-много би потвърдило единността на Асоциативната каскада на съзнанието, при която Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата са само нейни отделни форми, чиито проявления в различни моменти и периоди в една или в друга степен се застъпват в различни комбинации, преминавайки в проявления на Хибридна асоциативна каскада, с преливащи асоциативни потоци, характерни предимно за едната или за другата форма.

Резултатите от изследвания и регистриране с енцефалограф на мозъчна активност, електрични потенциали, вълни и ритми демонстрираха някои видими ефекти, но бяха само сянка от движенията и процесите, случващи се по повърхността на Океана на елементите на съзнанието.

Разглеждането и сравняването на процесите и промените в мозъчната дейност по този начин и с наличните научни и технически възможности и апаратура чрез различия в мозъчна електрическа или електромагнитна активност, долавяна отвън през кожата на скалпа, в различни етапи на будно състояние или на сън, при напрегната умствена дейност или почивка, със сън без сънища или със сънуване, при обикновен покой или в състояния на медитация, при средна степен на концентрация или висока степен на медитиране, в обичайни състояния или при различен вид алтернативни състояния, в нормални здравословни или при увредени болестни състояния, както и измислянето на екзотична терминология едва ли с нещо особено бе помогнало в процеса на практическото овладяване на собствените сънищата и за откриването на пътя към  Портала към личната Вътрешна сфера.


ПРОЯВЛЕНИЯ НА „ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА” ?

От споменатите ситуации когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, и събуждайки се в този момент усещам и разбирам, че съм изритал с крака си масата до леглото (или в аналогични случаи – друга съседна мебел), и дори в този момент си спомням едновременно и удара с крак в съня, и удара с реалния си крак, следва, че в случая спонтанно се е активирала проявила асоциативна връзка между представата за действие и преживяване във въображаемата сънищна ситуация, и определени елементи на „механизмите” в съзнанието, които са свързани с управление и контролиране на движенията на физическото тяло, (в състояние при което мозъкът и съзнанието са в съответно спящо състояние), пряко отражение на въображаемата представа за движението в съня върху поведението и аналогично движение на физическото тяло в света на будните, причинно-следствена връзка и ефект на движението в съня и движението на реалното тяло.

Психофизиологична връзка между събитие във въображаемата ситуация в съня и аналогични действия на физическото тяло. Това в случая се отнася за събития и проявления случващи се в „неосъзнат” сън непреднамерено, „неосъзнато”, непредвидено от „Въображаемото Аз” и автоматично в „неосъзнат” сън.

Но щом това може да се случва, то предполага наличието на евентуално проявяващ се механизъм, включващ възможността за подобна връзка. И ако механизми за подобна връзка принципно биха съществували, (макар и проявявала се спонтанно, т.е. случайно, инцидентно, непредизвикана „осъзнато” и целенасочено, автоматично по време на сънуване), не би следвало и не може да се изключва и евентуалната възможност, както за случайно спонтанно непреднамерено и непредизвикано проявление на подобна връзка и ефект при „осъзнат сън, така и, при съответни вродени или придобити способности и постигнати качества на сънуващия и съответни  подходящи обстоятелства, за преднамерено „осъзнато” осъществяване, активиране или целенасочено постигане в „осъзнат” сън на психофизиологична връзка и подобни ефекти в една или друга форма и проявления, като определени въображаеми действия да водят до ефекти  с рефлекси, реакции и действия на спящото тяло.

(въпреки тезата за обичайното псевдопарализиране на мускулите при сънуване, във фаза РЕМ, което, обаче, не се случвало при всекиго, и чието отсъствие същевременно се определяло и разглеждало от някои „специалисти” едва ли не като  евентуално отклонение).

Не трябваше да се пренебрегва обстоятелството, че посочената ситуация е водила до събуждане веднага непосредствено след осъществяването на такава връзка, но и да се има предвид, че събуждането би могло да е свързано със стреса от усещането от удара с крака и реалната болка, и в други случаи подобна връзка с евентуални други ефекти и форми на автоматично последвало движение на спящото тяло да не е задължително да довежда до събуждане.

Такива ситуации показват, че всъщност в сънищата би могло и може спонтанно да се проявява своеобразна психофизиологична връзка, асоциативна верига от асоциативни, невронни и неврологични връзки, свързваща представи и въображаеми положения в съня с изразени в тези въображаеми ситуации аналогични физически рефлекси и реакции и активираща и инициираща определени движения на тялото, макар то да е в спящо състояние.

Под „спонтанно” тук се има предвид от само себе си, автоматично, без нарочна, „осъзната” намеса, без да е предизвикано от намерение или целенасочено усилие на субекта, в който сънуващият възприема себе си докато сънува – на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”.

Хипотетично остава сънуващият в „осъзнат” сън постигне способността и да е в състояние да овладее контрол над такава асоциативна верига, механизма и умението за нейното нарочно активиране, управление и използване.

Може да остава въпросът доколко би могло да има логика и обяснение за допускане на такава възможност и връзка, предвид въображаемия абстрактен характер на ситуациите, възприятията и себеусещането в съня?

Но нали тя е продукт на Асоциативната каскада на сънищата. Нали Хибридната асоциативна каскада е развитие и продължение на Асоциативната каскада на сънищата в "осъзнат" сън със смесване с някои аспекти на Асоциативната каскада на будното състояние.

И нали тези проявления на сънищна асоциативна каскада, макар и специфични форми и отделни проявления,  са неотделима и (в определен смисъл) неавтономна част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, която от своя страна в различните си взаимнообвързани аспекти, проявления и форми (включително и на Асоциативната каскада на будното състояние) има съответни канали и връзки с механизми, управляващи физическото тяло (както в отношение на действия, които осъзнаваме в будното си състояние, така и на функции на нашето тяло и организъм, които непосредствено не възприемаме и за които не винаги дори си даваме сметка), включително с възможности за въздействия и контрол върху спящото и сънуващо тяло.

Казвам „неавтономна” и „в определен смисъл” защото единността и единното действие на Асоциативната каскада на съзнанието съществуват и тя е такава от гледна точка на съществуване на интегрирано съзнание и биха били постоянно активни и действащи ако интегрирането на съзнанието би било постигнато.

Но независимо от това, дали с твоето актуално състояние на съзнание и с будното си съзнание си далече от състоянието на интегрирано съзнание, и независимо дали и доколко ти, при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание, възприемаш и осъзнаваш с будното си съзнание и в актуалната степен на твоята осъзнатост възможностите, потенциала за проявление, скритото присъствие или степента на моментно активиране на тази единност и единно действие, или евентуални промени и активиращи се асоциативни връзки, след започване на практика, развитие на ход и напредване на процес на интегриране на твоето съзнание, независимо дали и доколко в обичайно състояние ти въобще би могъл да си представиш същността и състоянието си при постигането на такава единност при интегрирано съзнание, вродената архитектура на тези пътиша и потенциални връзки за активиране на механизмите за интегриране съществува и при различни случаи, обстоятелства и ситуации отделни части и аспекти от тях биха могли да се активират и включват.

Предпоставките за спонтанно проявяване или за постигане и активиране, макар и частично, съществуват. Съответни механизми, макар и в спящо състояние, биха могли, макар и спонтанно или временно да се активират и проявят.

И дори и при хора, които не само че не са постигнали интегрирано съзнание, но и са много далече от такова състояние, при различни случаи, обстоятелства и ситуации елементи на такива механизми биха могли да се активират и да се включват.

Предпоставките са присъщи и именно поради това принципно интегрирането на съзнанието е възможно.

Независимо от актуалната ти осъзнатост и независимо от твоето желание или воля, независимо от това доколко Асоциативната каскада на сънищата или Хибридната асоциативна каскада влизат в контакт с Вътрешната асоциативна каскада (и съответно с „Вътрешното ти Аз”), и получават въздействие от нея, независимо доколко  Генераторът на сънищата се активира, действа в качеството си на част Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз” или като отделен и прилежащ”механизъм” и схема, действащи под тяхно въздействие и контрол в хода на Асоциативната каскада на сънищата, подбирайки и съчетавайки елементите в различни територии на Сънищни пространства, независимо от това, че при неинтегрирано съзнание Асоциативната каскада на будното състояние и съответно „Външното ти Аз” няма „открит” достъп до Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" и контрол върху него (и че процесите на Вътрешната асоциативна каскада остават за теб скрити и недостъпни, нямаш пряк поглед върху тях, нито конкретно знание за тяхното протичане и моментно естество) докато „Вътрешното Аз” често оказва въздействие върху теб (върху „Външното Аз”) без обикновено в момента веднага да усещаш и да си даваш сметка, независимо от всички тези отделни форми, проявления, въздействия, разграничения или взаимодействия, не трябва да се забравя основният факт, че Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата, процесите на преливането им в Хибридна асоциативна каскада, както и Хибридната асоциативна каскада) са само отделни части от единно цяло, само отделни форми и аспекти на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието, и между тях винаги и постоянно остават връзки и пътища за преливане, трансформиране и интегриране.

Независимо от конкретното отношение или взаимодействие в един или друг случай между Асоциативната каскада на сънищата и Генератора на сънищата, от една страна, и „Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз”, от друга страна.

Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние са взаимносвързани части на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието.

А състоянието на интегрирано съзнание, при което будното ти съзнание да може да възприеме тази единност,  да получи възможност и достъп за включване в нея, да получи възприятието за активно участие в нея, при което „Външното ти Аз” да може да получи постоянен достъп до „Вътрешното Аз”, и ти да възприемеш и осъзнаеш как двете заедно се хармонизират, да постигнеш възприятието за единното им действие и за единността на Асоциативната каскада на съзнанието – стои там някъде на разположение и очаква да бъде постигнато.

***

Когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, събуждайки се съм усещал как съм изритал с крака си масата до леглото. Това означава, че се може да се получава връзка между въображаемата представа за движението ти в съня и поведението, движение и действие на реалното ти физическо спящо тяло. Това е пример за проявление на психофизиологична връзка между въображаемата ситуация в съня и действие на спящото физическо тяло.

Това се е случвало в „неосъзнат” сън. Евентуално с активиране на същата или на аналогична връзка, би следвало да може да се случи и в „осъзнат”, като по тази логика определени действия да доведат до ефекти в действия на спящото тяло (въпреки изтъкваната теза за своеобразното обездвижване и псевдо-парализиране на мускулите във фаза РЕМ и въобще при сънуване, макарл и не винаги и не при всички хора.

Доколко има въобще логика за допускане на такава връзки предвид въображаемия характер на ситуацията в съня, продукт на Асоциативната каскада на санъщита или на Хибридната асоциативна каскада? Но очевидно тези форми на Асоциативна каскада като част и изражение на общата Асоциативна каскада на съзнанието имат канали и връзки с асоциативни схеми и механизми, стигащи и до въздейстнвия върху спящото тяло.

На мен ми се бе случвало неведнъж спонтанно едновременно действие – например, да изритам в съня си даден обект („човек” – въображаем противник) и едновременно с това наяве да изритам мебел до леглото, като това го разбирах като се събуждах от самия удар в крака. Но това е съвсем друга ситуация. Сънят се прекъсваше. Това се бе случвало например в обикновен „неосъзнат” сън в ролята на „Въображаемо Аз” във въображаема обстановка със средна степен на смътна обща представа и възприятие за самия себе си  (средна степен на приближаване и близост на „Въображаемото Аз” към  реалното „Аз”). Конкретното въображаемо действие в съня ми беше паралелно и едновременно с аналогичното реално действие наяве (макар изтъкваната теза от някои специалисти в техните публикации, че обикновено, но не винаги и не при всички, когато спиш и сънуваш в известен смисъл едва ли не временно се парализираш и не можеш да се движиш).

Но това се бе случвало  спонтанно и непреднамерено по време на обикновени сънища, и без „осъзнаване”, разбиране, очакване, или дори идея в съня, че би могло да има такава паралелна реакция на спящото тяло.

От друга страна, това показва, че би могло да има в една или друга ситуация и случай и при едни или други условия пряк контакт, връзка и въздействие между твое въображаемо физическо действие в съня ти и аналогично реално действие на спящото ти тяло – т.е. психофизиологична връзка.

***

Остава хипотетичната възможност, ако по време на „осъзнатия” си сън сънуващият би бил в състояние и би успял да активира евентуални присъщи за човешката натура психофизиологични връзки и реакции, и от света на „осъзнатите” си сънища би успял да изпрати до наблюдаващите го в лабораторията изследователи някакви предварително договорени сигнали чрез определено разпознаваемо действие на спящото си физическо тяло, и то такива сигнали, с които да може да се осъществи смислена комуникация!

Ако се изключи специфичният вариант с подаването на „кодирани сигнали” от света на сънищата към света на будните,

Търсенето на възможност за подаване на „кодирани сигнали” по време на „осъзнат” сън, позовавайки се на психофизиологична връзка, освен стремежа да се покаже възможността за съществуване и осъществяване на такъв „феномен” ("осъзнатия" сън и "осъзнатото" сънуване), вкл. в контекста на изучаването на скритите пътеки в човешкия мозък и съзнание, също така произтича от обстоятелството и показва, че в характеристиките на съвременните електроенцефалографи и други апарати не се намират и не присъстват достатъчно възможности за установяване на такива „маркери”.

Освен ако опитите за реализиране на такава психофизиологична връзка и подаване на „кодирани сигнали” от спящото тяло, независимо дали само с движение на очните ябълки или и с някакви други жестове, не се разглежда като опит за постигане на прояви, доказващи самото съществуване на съответни човешки възможности и ефекти във функциите на мозъка при различни негови състояния (такъв вид психофизиологична връзка и възможност за съзнателно въздействие от състоянието по време на сън върху спящото физическо тяло), които обаче, дори и да биха били постигнати и показани, реално съответстващи на съдържанието, което им се приписва от съответните изследователи, биха били само прояви от една елементарна съвсем първоначална фаза от възможното развитие по Пътя на интегралното съзнание.

Дори ако би било възможно в експерименти сънуващият с „осъзнат” сън да е в състояние наистина реално инцидентно или периодично да осъществява контакт с изследващите го като им подава някакви „кодирани сигнали”, той не би бил в състояние да им съобщава чрез такъв начин на комуникиране съществена информация за своите преживелици и състояния в момента (при положение, че е до такава степен опитен, че самото усилие за подаване на такъв вид сигнали не компрометира, блокира, въздейства и попречи в сънищата му да има съответни преживелици и състояния).

Изследователите може само да си въобразяват възможности за симултанно активно предаване от страна на сънуващ доброволец на обилна информация от света на неговите сънища към тяхната лаборатория чрез подаване на някакви сигнали – било с движения на погледа в съня и съответно на очните ябълки на тялото му в лабораторията, било дори евентуално с мърдане на пръсти или пък със свиване на юмруци, а може би и с ритане с крака или каквото и да било нещо подобно.

Дори при съществуваща възможност за активиране на психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящия по време на фаза "РЕМ" и реализиране на хипотетичната възможност сънуващия да подава на изследователите  "кодирани сигнали" чрез предварително уговорени начини на движение на очните ябълки, би било абсурдно да се предполага, че той ще е в състояние постоянно да поддържа такава връзка и постоянно да подава такива сигнали, както и едновременно с активно и често подаване на такива сигнали да сънува необременени от такива усилия и процес осъзнати сънища, а още повече да успява да се задържи в тях или пък дори "осъзнато" и целенасочено да ги променя и трансформира.  Би могло да е само във фантазиите на изследователите, че чрез такъв вид сигнали и комуникация сънуващ доброволец би бил в състояние текущо по време на сънуването си да ги информира какво и как точно сънува, какви възприятия, мисли и чувства има, и през какъв етап или момент преминава! Това би било невъзможно. Единственият начин би могъл да е, ако би съществувала апаратура в състояние да чете и разчита мисли, вътрешни визуални образи, възприятия, усещания, но такава апаратура в нашия земен свят все още не съществуваше.

Тогава не би се налагало да се търси някаква „психофизиологична връзка” за подаване на „кодиран сигнал” до наблюдаващи изследователи.



Рецензии