Андрей Козырев Краткостишия

„КРАТКОСТИШИЯ”
Андрей Вячеславович Козырев (р. 1988 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Андрей Козирев
КРАТКОСТИШИЯ

* * *
Животът мъчи ни ту с жар, ту с мръзнене.
Търпим безспир, таз мъка безпределна е.
Търпението силно е оръжие,
ала за жалост не е огнестрелно то.

* * *
Да си звезда е неприлично,
но е приятно и практично.

* * *
Вървя напред в живота с тиха мъка.
Не знам от дружба ли, или с лъжа
мен цял живот преследва ме сполука,
но нивга да ме стигне не можа...

* * *
Как силно вчера глупост сътворих:
към милост Божия не се привързах.
В главата ми пристигна пълен стих,
но тя бе празна – и изчезна бързо.
 

Ударения
КРАТКОСТИШИЯ

* * *
Живо́тът мъ́чи ни ту с жа́р, ту с мръ́знене.
Търпи́м безспи́р, таз мъ́ка безпреде́лна е.
Търпе́нието си́лно е оръ́жие,
ала за жа́лост не е огнестре́лно то.

* * *
Да си звезда́ е неприли́чно,
но е прия́тно и практи́чно.

* * *
Вървя́ напре́д в живо́та с ти́ха мъ́ка.
Не зна́м от дру́жба ли, или́ с лъжа́
мен ця́л живо́т пресле́два ме сполу́ка,
но ни́вга да ме сти́гне не можа́...

* * *
Как си́лно вче́ра глу́пост сътвори́х:
към ми́лост Бо́жия не се привъ́рзах.
В глава́та ми присти́гна пъ́лен сти́х,
но тя бе пра́зна – и изче́зна бъ́рзо.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Андрей Козырев
КРАТКОСТИШИЯ

* * *
Жизнь мучит нас то пламенем, то стужею.
Мы терпим эту муку беспредельную.
Терпенье – очень сильное оружие…
Но я жалею, что не огнестрельное.

* * *
Быть знаменитым неприлично,
Зато приятно и практично.

* * *
Иду вперед по жизни, чуть не плача.
Не знаю я, из дружбы иль со зла
Меня всю жизнь преследует удача…
Но вот догнать ни разу не смогла.

* * *
Как сильно мне вчера не повезло:
Я глупо проворонил Божью милость.
Стихотворенье в голову пришло,
Нашло ее пустой – и удалилось.

http://stihi.ru/2015/11/14/2616


---------------
Руският поет Андрей Козирев (Андрей Вячеславович Козырев) е роден на 26 октомври 1988 г. в гр. Омск. Завършил е филологическия факултет на Омския държавен университет. Публикува поезия в издания като „Арион”, „Кольцо А”, „Журнал Поэтов”, „День и Ночь”, „Сибирские огни”, „Гостиная”, „Книголюб”, „Литературный Омск”, „Литературный меридиан”, „Складчина”, „Мой любимый город”, „Загадки души”, „Тарские ворота”, „Путник”, „Подлинник”, „Пилигрим”, „Омская Муза”, „Виктория”, „Иртыш-Омь”, „Литературные известия”, „Интеллигент”, „Омский университет”, „Литературный Дом”, „Пульс”, „Звезда Прииртышья”, в литературни сборници като „Откровение”, „И дуют ветры с реки Тишины”, „Родина… Память… Победа…” и др. Автор е на стихосбирките „Небо над городом” (2008 г.), „Мелодия для луны с оркестром” (2009 г.), „Терпенье корней” (2010 г.), „Любовь чайника” (2013 г.), „Дневник одного путешествия” (2014 г.), „Человек говорит” (2014 г.), „Книга родства” (2014 г.), „Расшифровывая снег” (2015 г.), „Осень в Византии” (2015 г.) и „Игра в бисер” (2019 г.). Ръководител е на организационния комитет на международната литературна награда „Иннокентий Анненский”, организатор е на регионалното движение „Красная книга культуры”, администратор е на сайта за омска поезия „Молодежный проспект”. Главен редактор е на алманасите „Точка зрения” и „Менестрель”. Член е на Съюза на писателите на Москва. Живее в гр. Омск.