Павел Шульженок Я всё ещё слышу молчанье его гробо

„АЗ ВСЕ ОЩЕ ЧУВАМ МЪЛЧАНИЕТО МУ ГРОБОВНО” („Я ВСЁ ЕЩЁ СЛЫШУ МОЛЧАНЬЕ ЕГО ГРОБОВОЕ”)
Павел Иванович Шульженок (р. 1982 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Павел Шулженок
АЗ ВСЕ ОЩЕ ЧУВАМ МЪЛЧАНИЕТО МУ ГРОБОВНО

Аз все още чувам мълчанието му гробовно,
на улици срутили се помъртвения крах.
И странност, и с вой към земята прелитаща злоба,
които очакваш и гледаш небето със страх.

Ужасно небе, смърт посяла проклета вис лятна,
сеяч, на съдбата по заповед гибелна раб.
Аз знам, че е важна за хляба насъщен молбата.
Аз помня копнежа да има за нас утре хляб.

Аз помня със свито сърце как дончанките мили
вървяха безсмъртно към кротките свои дела.
Консерви „варено” отворили с ножа, открили
обиди нелепи, на сетните думи крила.

Не искам да знам, че не са между живите тези,
които обичам в света личен, нежно любим.
За Бог всички живи са, чувствам и знам, ще залезе
туй зло и ще се разпраши над Донецк като дим.


Ударения
АЗ ВСЕ ОЩЕ ЧУВАМ МЪЛЧАНИЕТО МУ ГРОБОВНО

Аз все́ о́ще чу́вам мълча́нието му гробо́вно,
на у́лици сру́тили се помъртве́ния кра́х.
И стра́нност, и с во́й към земя́та прели́таща зло́ба,
кои́то оча́кваш и гле́даш небе́то със стра́х.

Ужа́сно небе́, смърт пося́ла прокле́та вис ля́тна,
сея́ч, на съдба́та по за́повед ги́белна ра́б.
Аз зна́м, че е ва́жна за хля́ба насъ́щен молба́та.
Аз по́мня копне́жа да и́ма за на́с у́тре хля́б.

Аз по́мня със сви́то сърце́ как донча́нките ми́ли
вървя́ха безсмъ́ртно към кро́тките сво́и дела́.
Консе́рви „варе́но” отво́рили с но́жа, откри́ли
оби́ди неле́пи, на се́тните ду́ми крила́.

Не и́скам да зна́м, че не са́ ме́жду жи́вите те́зи,
кои́то оби́чам в света́ ли́чен, не́жно люби́м.
За Бо́г вси́чки жи́ви са, чу́вствам и зна́м, ще зале́зе
туй зло́ и ще се разпраши́ над Доне́цк като ди́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Шульженок
Я ВСЁ ЕЩЁ СЛЫШУ МОЛЧАНЬЕ ЕГО ГРОБОВОЕ

Я всё ещё слышу молчанье его гробовое,
Израненных улиц его омертвелую тишь.
И чуждость, и злобу на землю летящего воя.
Который ты ждёшь, и на небо со страхом глядишь.

Ужасное небо, проклятое летнее небо,
Что сеет, как сеятель, смерть по веленью судеб.
Я знаю, как важно прошенье насущного хлеба.
Я помню, как радостно то, что на завтра есть хлеб.

Я помню, как сердце сжималось при виде дончанок,
Что, словно бессмертные, кротко идут по делам.
Тушёнку ножом, на бегу из разрезанных банок,
И глупость обид, и доверье последним словам.

Я знать не хочу, что в живых хоть кого-нибудь нету
Из тех, кто был дорог, кто мною был нежно любим.
У Бога все живы, я знаю, я чувствую это.
И зло над Донецком растает, как по ветру дым.




---------------
Руският поет Павел Шулженок (диакон Павел Иванович Шульженок) е роден на 20 октомври 1982 г. в Санкт Петербург. Ръкоположен е на 1 септември 2009 г. в Санктпетербургската митрополия. Заради мненията му, несъвпадащи с официалната позиция на църквата, е отстранен за известно време от свещенослужения. Негови стихове са представени в някои литературни сайтове. Автор е на документалните филми „Земля патриотов” и „Голгофы Новороссии”.