Автор: Р. Русев
Седя навън
до тъмно.
Примигват светлините на града,
чужди и студени.
На двора,
загърнат в одеяло
и с мисъл нещо да говоря.
Може и безсмислици,
дори и за това,
че още жив съм.
Хлад повя,
прибрах се при компютъра -
машина претворила мислите,
на хората очите,
свидетелите неми
на старите животи.
И дали ми остава душа,
и дали все още я има,
или просто я няма.
Наливам чаша с ракия,
вървят по пътя коли,
пътуват за някъде,
където можеш да срещнеш души.
И си струва
човек да обикнеш,
дни да следваш
последно до болка,
когато е тъмно,
без щурци в песен без вятър,
без песен за утре и щастие.
До тъмно
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120072408988
Свидетельство о публикации №120072408988
Рецензии