На майка ми - 23-24. 07. 2020 г

Евгени Георгиев Алексиев

НА МАЙКА МИ



На майка ми

                * Никога не написано, но дълбоко почувствано стихотворение
                от моя баща към моята майка когато я е срещнал.



Коя си ти красавице с лице неземно,
с очи със цветовете на море безбрежно,
очи с отблясъци на ириси лазурни,
море зелено мамещо с води бездънни,

а вярвам, че и със душа кристално скромна,
добра, обична, искрена и най-достойна,
сърце грижовно, съпричастно, благородно,

с лице сияйно – рядък дар в творението,
създадена със обич в дивно родно място,
със сънища щастливи, ведри, светли, ясни,
на Божи ангели с благоволението,

с очи пламтящи със дъгите на звездите,
с душичка мила с бляновете на дедите,
с очи с надежда светла трепетна в мечтите,

на майка и баща с прекрасното в душите,
възпитана със добротата на Добрите,
дете на род пра-чист - изстрадал вековете,
с душичка честна в мисълта си и в делата,

най-малката сред чет`ри, с братче и сестрички,
на майка и на татко скъпичка сърничка,
изпълнена с копнежи, миличка, добричка,

с божествената светлина на любовта
с наследието на дедите в верността,
с достойнството на майка и баща в честта,

с лице невинно – дар красив от небесата,
с душа изпълнена на святост с чистотата,
с очи, излъчващи цвета на добротата,
- море зелено на безкрая в синевата.



_____


               

                ***  На усмихващото се непознато момиче
                с пъстрите зелено-сини очи.


23.07.2020 г.


Рецензии
Мило, топло, нежно стихотворение.
Хареса ми!
К.

Красимир Георгиев   24.07.2020 20:54     Заявить о нарушении
Благодаря за рецензията. Оставих го най-отгоре като последно и ми е странно, че десетина посетители минаха днес откъм авторска страница и са гледали какви ли не неща, включително в папка архив, а това заглавия мнозина от тях го подминаха. Изглежда ми странно. От посещенията няма други отзиви, затова се радвам на твоята рецензия. Още повече, че съвсем до скоро по принцип не проявявах активен и особен интерес към "поетичното слово" и "мерената реч", и като се остави настрана специфичността на темата и особеността на съдържанието, от тази гледна точка, първо - явилият се интерес и внимание към тези словесни форми и на второ място - скромните усилия и старания изглежда заслужават някаква похвала. Като се има предвид и че на фона на направените няколко страници имам някаква база да сравнявам с постиженията на други, включително известни, поне по тази тематика. Иначе, оставям настрана искреността и дълбоко личния характер на написаното, казаното, спецификата на подхода, и самото съдържание. По принцип на текстовете свързани с майка нито очаквам, нито искам рецензии и преводи, затова съм ги квалифицирал и подредил в папка "Писма" защото те са за мен особени неща и не като нищо друго. Но специално твоето мнение ми е много важно, всъщност, както виждам то само ти даваш някакви отзиви по този вид текстове - стихотворения. "На майка ми" започна с две фрази наум докато ходех пешком от работата си до вкъщи вчера, по пътя докато си ги повтарях фразите станаха няколко, първоначално бяха не с такова насочване - към майка, докато преполових пътя разбрах, че ще се отнасят за нея, когато се прибрах на няколко вълни добавях допълнително по една-две фрази /строфи/ докато към 3 часа и нещо нощес придоби последния си вид. На мен лично доста ми харесва и аз мисля, че е много хубаво. Сигурно може и с още по-добра форма и разнообразни образи, словесни обороти, метафори, философски и какви ли не там други отклонения, обратни изречения и какво ли не, но за мен, за майка ми и за баща ми, и в този вид си е напълно додстатъчно и много си го харесвам.

Евгени Алексиев   25.07.2020 00:48   Заявить о нарушении
както всъщност си харесвам и другите, написани за майка...

Евгени Алексиев   25.07.2020 01:35   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.