Евгени Георгиев Алексиев
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
/"Йога" на интегралното съзнание/
ГЛАВА ШЕСТА
"Въображаемото Аз", "Реалното Аз" и реалното "Аз"
в подготовка
Към тази Глава VI (6-а) ==> следва да се включат и разглеждат ==>
==> Всички текстове от /намиращи се в/ Папка "Пътят на интегралното съзнание VI - елементи"
плюс текстовете по-долу в:
Елементи 1 и
Елементи 2
===============================================> <===============================
ЕЛЕМЕНТИ 1
Елементи 1
В процес на обработване
Към Глава VI (6-а)
(„Въображаемото Аз”, „Реалното Аз” и реалното „Аз”)
=== ДЪЛБОК СОНДАЖ ===
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
/"Йога" на интегралното съзнание/
Сънищните процеси са обясними в светлината на същността и проявленията на сънищата като Асоциативна каскада на сънищата, която е само част от общата Асоциативна каскада, представляваща съзнанието - не някаква физически и пространствено диференцирана част, а една от нейните форми и проявления, влизаща във взаимодействие с други нейни форми и проявления.
По време на сънищата мозъкът се опитва да свърже и взаимно да асоциира различни връзки и структури в невронната си мрежа, изразяващи пакети частична информация, както и нестабилни връзки от постъпила нова информация, което ще рече да ги съпостави, и като резултат се изразява в анализиране, доразвитие на смисъла и значението и преосмисляне на нова и стара информация и нейното вплитане в нов контекст с постигане на определена цел и нов смисъл. Обяснява се с процесите на
вътрешното асоциативно съпоставяне и подреждане в безконечния процес на Асоциативната каскада на съзнанието.
Проявленията в сънищата изразяват активиране на определени структури и връзки в процесите на вътрешно асоциативно съпоставяне и подреждане на различни фрагменти информация – нови впечатления и стари елементи от паметта, които (или връзката между които) в редица случаи може да са останали незабелязани от будното съзнание, стигайки до неоткрити до момента съотношения между елементи, създаващи нови представи, включително логични причинно-следствени връзки и прогнози.
Като резултат от съпоставянето и подреждането се явява ефектът на анализ с възникващи нови асоциативни връзки и състояния с качеството и функциите на решение.
В хода на Асоциативната каскада на сънищата се проявява резултатът от тези процеси в съдържанието на едни или други сънищни ситуации. В резултат на тези процеси се комбинират елементи и възникват асоциативни връзки и структури, представляващи неоткрити (неосмислени от будното съзнание) до момента съотношения между елементите, създаващи ситуации в сънищата с индикации, подсказване или представи, включително дори възприятие и „осъзнаване” на нови логични причинно-следствени връзки и прогнози.
Тези процеси протичат в Асоциативната каскада на съзнанието на такова асоциативно равнище, при което и в будно състояние човек не е способен да ги възприеме в детайлите им и да си даде сметка за тях.
Няма как да се възприеме, почувства, "види" и осмисли в детайлите им "танцът" и взаимоотношенията на елементите на Асоциативната каскада на съзнанието защото самото проявление на съзнание и самосъзнание е цялостен резултат от Асоциативната каскада на съзнанието, а самото възприятие също е съвкупен резултат от процеса на Асоциативната каскада. (Както не може да се възприеме и осмисли и минималният отрязък от време, както и не може да се изследват процесите на квантово равнище.)
Подобни процеси се отнасят както за сънищното състояние така и за будното състояние; в будно състояние под влиянието на различни постоянни въздействия, може да не се стигне до резултат или той да не се осмисли, но резултат се проявява в сънищното състояние и ако сънищата бъдат припомнени, този резултат би могъл да бъде осмислен в будно състояние.
Защо по време на сънищата често се включват и елементи с определена нова информация от изминалия ден, които обаче са само малка част, вплетена в разнообразните сънищни сценарии с елементи от паметта от различни времена и впечатления? Разбираемо е, че в сънищния процес взимат участие нови следи-отпечатъци, новообразувани или активирани стари асоциативни връзки, сред множеството пръснати навсякъде в невронната мрежа връзки и елементи.
Колкото до интерпретации и обяснения, че в сънищата се явяват елементи с информация, свързана с впечатления от изминалия ден, която мозъкът или се стреми да изтрие, или да стабилизира и запомни по-трайно, първо, сънищата не се състоят само от информация от впечатления от деня, или дори от последните дни (независимо дали биха могли да се интерпретират, оценяват или тълкуват като полезни и желани или безполезни и ненужни), а са безкрайно разнообразни и представляват сложни комбинации и смесване на разнотипна информация от паметта от различно време, и второ, съдържанието и сценариите на сънищата не са пряко свързани с евентуални възприятия или представи на човек в будното му състояние за „трайност” или „нетрайност”, за стабилност или нестабилност на информация и впечатления, не се определят само от информация, която човек в будно състояние би могъл евентуално субективно пряко да възприема, оценява и определя като трайна или значима, или като повтаряща се и ненужна. Сънищата са вътрешен продукт в резултат на процесите в съзнанието, произтичащи от състоянието и същността на човешкото съзнание в един по-широк план на неговия живот и възприятия, а не просто рефлекс или отражение на непосредствени външни впечатления от последен ден или последен период (въпреки, че много често елементи от впечатления от деня или изживян стрес участват; но, същевременно, те могат да се проявят в сънищата не непосредствено, а примерно след няколко дни).
Запомнянето на сънищата и съхраняването за будното съзнание на информацията, появила се в тях, е способност, трудна за постигане в резултат на определена настойчива практика, и с това, което се появява в сънищата нито се "стабилизира", нито се "изтрива" някаква информация от впечатления през деня (която в будно състояние не сте успели да стабилизирате, та трябва да ви се е появила насън, че да я запомните трайно!).
А в ежедневието от определена възраст нататък винаги има множество повтарящи се елементи (повтаряща се, тривиална, банална информация, част от познато, повтарящо се обкръжение, стереотипи, събития, действия, процеси), за които не само че няма нужда да се създават нови асоциативни връзки (независимо, че отражението от тяхното присъствие и възприемане от човек на едно или друго ниво участва в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието) или да се "изтриват" или "изглаждат" като ненужни, защото тези елементи отдавна вече са станали част от Асоциативния фон на съзнанието, от комплекс от поредица "матрици" съдържащи тези елементи, които участват в асоциативните процеси, дори и без човек да им обръща вече специално внимание, просто осъзнавайки тяхното присъствие в обкръжението.
При процесите на съпоставяне на елементи и тяхното свързване и рекомбиниране в хода на Асоциативните каскади спонтанно се стига до подреждане и комбиниране, които погледнати повърхностно би могло да се видят като аспекти на стабилизиране или "изглаждане".
Не би следвало да се очаква, че в мозъчните структури би могло да се прокара точна разделителна линия между „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет” в зависимост от стабилността на създадените връзки и структури в невронната мрежа. Както при процесите на „осъзнаване” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране може да се говори за поредица състояния с най-различни степени, така и стабилността на създаваните връзки, участващи в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, би могла да се характеризира с различни състояния и степени, а между характеристиките, съответстващи на понятия като „нетрайна памет” и „постоянна трайна памет” има множество степени и нюанси, като „нетрайната памет” може да се превръща в „постоянна трайна памет” и обратно - това си е постоянен взаимнообратим процес в двете посоки.
А това че една логика, свързана със значимост на определени нови връзки, би могла да оправдава или намира за желано евентуално изтриване или стабилизиране, не означава, че такова нещо се случва чрез образуването на сложните сценарии на сънищата, нито че такъв резултат е възможно функционално да бъде постигнат, нито пък, че евентуален механизъм в асоциативните процеси, свързан с трансформациите между качествата истабилността на елементите като различни стерени на „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет”, има връзка със сънуването и сънищата.
Във всеки случай, тези категории памет, включително всички междинни състояния и нюанси в техния обхват, или подобни категории като „оперативна” памет или „временна” памет и пр., изразяват и определят състояние на стабилност на връзките и структурите, или определена специализация, а не предназначени за съответна категория определени разграничени полета или пространства в невронната мрежа.
Не само, че в сънищата често се включват елементи информация от впечатления от последния ден или от последни дни, но понякога дори може да преобладават, поне в тези сънища, за които човек успее да си припомни. Но никога информацията, комбинираща се в сънищните сценарии, не представлява огледално отражение на впечатленията от будно състояние, винаги е съчетана в съвсем друга сънищна среда, контекст, комбинации.
На мен ми се е случвало след като съм гледал до късно среднощ някакъв филм, после в останалите 4-5 часа до сутринта, събуждайки се няколко пъти да усещам и да си припомням, че постоянно сънувам някакви развиващи се ситуации, напомнящи ми за гледания филм, имащи някакви общи аспекти, смисъл и усещане. Но това бяха ситуации от съвсем друг "филм", с друг сценарий, създаден от Генератора на сънищата, от моето съзнание, независимо че всеки път се сещах, че общото усещане е свързано и напомня за гледания филм. Разбира се, това се случва понякога, но не става винаги. Обикновено сънищата са сложна смесица от елементи, представляващи вече установена и преработена в паметта информация, и интерпретирани от собственото съзнание и сънищните механизми някои впечатления както от последно време, така и от различни други периоди. Всичко това се отнася към несъстоятелността на една примитивна теза, че в сънищата си мозъкът включва информация от последния ден или дни, която се стремял или да стабилизира или да изтрие.
При нормално здраве, ние добре си спомняме случилото ни се в будно състояние както през последните дни, така и в по-големи периоди назад във времето. И не се получават промени от това дали някакви елементи са се появили в сънищата. Но от подобни тези излиза, че едва ли не има някакво собствено мозъчно възприятие, някакъв вътрешен мозъчен рефлекс, стремеж да укрепва или изтрива елементи информация, и че това се проявява с комбинирането на информацията в съдържанието на сънищата, според едни автори по един начин, а според други - по противоположния начин.
Това е произволна интерпретация, която не отразява същината на процесите. По-голямата част от сънищата си не си спомняме. А това, което ни се случва в ежедневието, обикновено добре запомняме.
Кога и какви "тривиалните впечатления и информация" са били изтрити и изгладени, кога и какви впечатления са били стабилизирани в резултат на сънуване на някакви подобни елементи в едни или други конфигурации, аспекти и звучене? Може да се заровим в записките за сънищата си и да се опитаме да ги идентифицираме, но опитите ни ще се окажат безсмислени.
Макар и в сънищата да се появяват фрагменти информация от нови впечатления през деня, това не води до изтриване на съответни асоциативни връзки и структури и до освобождаване на място в паметта, или пък до стабилизиране на информация от нови впечатления.
Ако едни или други елементи от впечатления се появят в сънищата, това не променя особено спомените ти от преживяванията ти в будно състояние, а ситуацията от съня може и да я запомниш, и да я забравиш в зависимост от способността си да запомняш сънищата си. Дори сънят ти първоначално да е бил по-ярък и впечатляващ, това не означава, че ще успееш да го запомниш за дълго. А спомените ти от преживяванията в будно състояние, с които са били свързани елементи от съня ти, не са станали по-крепки, нито са се "изтрили" по-скоро.
*** ***
„Ехо”
Опростени обяснения
Опростено е обяснението на разни авторитети в психологията, че сънищата са отражение предимно от преживяванията и впечатления през последните предходни дни или в сравнително скорошен период в живота. Такива впечатления се отразяват без съмнение, но е неправилно да се определя, че от тях предимно произлизат сънищата.
Всеки човек, който има опит в практика на припомняне и визуализиране на своите сънища, може да го потвърди без никакво съмнение от прекия си личен опит.
Всъщност, тези две тези са с доста тривиални обяснения - да забрави, за да спести пространство и да съхрани силни впечатления - неща, които е най-лесно на някого да му дойдат наум. Най-простите и най-напред идващи наум цели. И съвсем лесно разбираеми и приемливи от масовата публика.
В живота има множество ситуации, които трайно се запечатват в паметта ни без да има връзка със сънищата.
Ако говорим за незначителни или силни впечатления, и едните и другите постоянно се случват в ежедневието. Но процесите на съзнанието в голяма степен се определят и въздействат постоянно не толкова от някакви външни събития, колкото от вътрешни душевни състояния, преживявания, угризения и т.н., които не са свързани с конкретни събития през съответните последни дни.
Ако се разглеждат спомени от сънищата, те представляват такива разнообразни смесици от ситуации и възприятия, при които елементи в сънищните ситуации, ако се разглеждат като произтичащи от едни или други въздействия от впечатления, ако се направи връзка с конкретни причини или впечатления, те на пръв поглед не могат да се определят като значителни или незначителни, видимо всички са се оказали с някакво значение щом са се появили в сънищата. (Разбира се, може да има пряк ефект – ако преди сън си гледал продължително и настойчиво някакъв филм или филми, много е вероятно в сънищата ти да се появят най-различни елементи, възприятия, аспекти, интерпретации, които са отражение от въздействието на тези филми.)
Сънищата не са огледално повторение на преживявания в будно състояние, от тях в сънищата се отразяват само определени аспекти, ехо, и не може тези аспекти да се определят по това, от какви значими или незначими впечатления произхождат.
Ехото - разнообразието и сложността на сънищата - Сънищният процес
Общо – характер, специфика на сънищата
За разнообразието на сънищните ситуации
Комбинирани по най-причудлив начин, с най-различни вариации на промяна на смисъл, характер, същност на елементите – с различни елементи от най-различни периоди от Океана на елементите на съзнанието ти.
В сънищата влизат и се трансформират и съчетават по невероятен начин всякакви и най-обичайни и тривиални случки, но и неща, които са в ума ни, тревожат душата ни и т.н.
Действителната сънищна реалност е с невероятно разнообразие, с комбиниране на елементи от будното настояще с елементи с най-различна давност и характер, често нямащи нищо общо помежду си, със съвсем различен времеви и пространствен „произход”, с невероятни сценарии на ситуации, а не просто с хаотичен набор от фрагментирани„ехо”-отражения на събития, разпокъсани елементи от преживявания, от впечатления и мисли от последни дни или близкия минал период. Проявяват се насън и различни феноменални състояния и качества, водещи до неочаквани творчески решения, индикации за намиране на решения на проблеми, индикации за постигане на неочаквани открития.
За съдържанието на сънищните ситуации
Само участието на разклонените и многопосочни асоциативни връзки на елементи от последните дни не може да обяснява същността на сънищните сценарии, включително това, че те не са случайно натрупване и хаотично комбиниране, представляват не огледални отражения, свързани със събствения живот, често свързани с познати събития, хора и чувства, но съвсем различни, различно построени и комбинирани ситуации, с различни аспекти и конкретни възприятия, и много често, дори в повечето сънища, припомнени или незапомнени, с определена последователност и логическа свързаност.
Ако се търси логика, която води до структуриране на ситуации и присъствие на хора, чувства и възприятия в сънищните сценарии, тя е свързана със степента на значимост в контекста на собствения живот на елементите, значимостта и стабилността на тяхното присъствие в съзнанието, тяхното позициониране в едни или други конфигурации, и в рамките на такива конфигурации, както и на отношения между различни подобни конфигурации, на определено включване в рекомбинирането и на контакти и отношения между елементите с частично активиране на техни логични и причинно-следствени връзки от първото ниво.
В асоциативните вериги, дори ако първоначално има логическа свързаност, с вторични и от следващ порядък асоциативни връзки и разклонения се стига далече и в различни посоки, а първоначалната или привидна логическа свързаност може да избледнява и да се губи. Но в сънищните ситуации в повечето случаи не са механично натрупвани елементи, вкл. от предишно време, но проявлението на Генератора на сънищата е в създаване на безкрайно разнообразие от неповтарящи се огледално сценарии на сънищни ситуации, подредеността, смислеността, различността и логическата подреденост и последователност в тях, и връзката им с различни аспекти от собствения живот, със собствената същност, характер и чувства, със собствената личност, със собственото "Аз".
***
„Ехо”
Сънищата като „ехо” от впечатления от будната реалност
Резонанс, успокояване
В комбинирането на сънищните ситуации, сънищата /включват - възбудените асоциативни връзки/ - своеобразно „ехо” на преживявания и впечатления в будно състояние, вкл. през последните дни или в близкия изминал период, както и от душевни състояния и мисловни процеси, заедно с елементи от паметта от различни периоди.
При новопостъпваща информация и различни въздействия в будно състояние се стига до състояние на повишена възбуденост на множество различни асоциативни връзки и елементи в невронната мрежа, пръснати в паметта, която не заглъхва веднага и остава, и при трансформирането на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата, такива връзки и елементи са останали с определено състояние на активност и тази тяхна продължаваща възбуденост и своеобразна готовност за активност е предпоставка съответно за по-голяма тяхна достъпност и подходящо позициониране, и за повишена вероятност за включване в сънищните процеси. В Асоциативната каскада на сънищата при осъществяването на разнопосочни и непоследователни асоциативни контакти и връзки на второто ниво на асоциативните връзки се стига до съответното рекомбинирането на елементи, образуващо сънищния сценарий.
Осъществява се функция на сънищата за успокояване и „изглаждане” на появили се като следствие от асоциативните процеси информационни, смислови и емоционални „грапавини” и неравновесия, т.е. функция на Асоциативната каскада на сънищата, насочена към възстановяване на баланса и хармонизиране на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
Не само информационни „грапавини”, но и ”грапавини” в общия баланс на информационното взаимодействие между съзнанието, тялото и физиологичните процеси, появяващи се от възбудимост или превъзбудимост в будно състояние на едни или други елементи, т.е. вкл. и с емоционално естество, и възстановяване на обичайния баланс и на спокойствието.
Какво всъщност се случва?
Определени асоциативни пътища и елементи са били възбудени през деня, те продължават да са възбудени и намират място в сънищния процес.
Не всички възбудени през деня елементи и асоциативни пътища, обаче, биват включени в сънищата. А тези които бъдат достигнати в Асоциативната каскада на сънищата се включват в процес на рекомбиниране на елементите, в който те се съчетават с множество други елементи от паметта свързани с впечатления и мисловни и емоционални впечатления от различни времена. Не само че се включват и въздействат само някои от възбудените в будно състояние елементи, но те смислово се трансформират, т.е. определени аспекти от тях се включват в процеса на рекомбиниране. В този процес се създава нов и различен резултат, който не е просто събиране и „механично” натрупване на елементите, които се отразяват в сънищната ситуация. Сънищата нямат характер на огледално отражение на ежедневието.
„Ехото” от впечатления от последно време, рефлектира и върху други непряко свързани части от паметта.
Когато казвам за асоциативния процес, че включва многопосочни и обратни асоциативни вързки под "многопосочни" разбирам и многопосочни разклонения и паралелни връзки, а под "обратни" за всяка връзка или последователност от връзки разбирам двупосочно действащи и обратно въздействащи на исходния елемент и оказващи му допълнително въздействие или модифициращи. Под асоциативни елементи разбирам отделни елементи от такава система и активност, вкл. и материални елементи в невронната мрежа.
Често в сънищните ситуации се включват и участват елементи или възприемаш елементи с определени познати значения, чието включване на пръв поглед ти изглежда странно, безпричинно, енигматично.
В асоциативния процес с многопосочни и обратни асоциативни връзки едни или други асоциативни връзки и елементи, възбудени от събития през деня (външни или вътрешни ), могат в Асоциативната каскада и в асоциативния процес да доведат до връзки и възбуждане на елементи с неопределена давност от неопределени периоди, както аналогични, "свързани", "родствени", така и със съвсем различен характер и смисъл, които са били достигнати в асоциативната верига от причинно-следствени връзки и асоциации.
Затова го наричам "Ехо" - "ехо" от възбудени и продължаващи да са възбудени елементи.
Но това е само причина възбудени елементи от последно време или допълнително чрез тях достигнати елементи от предишно време да се оказват на разположение да бъдат засегнати от сънищните процеси. Това е само един от пътищата за достигане до елементи в паметта от различни периоди и включването им в процесите на рекомбиниране и съставяне на сценариите на Генератора на сънищата. В процеса на хаотичните и непоследователни асоциативните процеси на второто ниво, при съставяне на сънищните сценарии Генераторът на сънищата често действа под въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и като емисар на "Вътрешното Аз".
Ако се гледа на рекомбинирането на елементи, на образуването на сънищните сценарии и на асоциативните връзки от второто ниво по време на сън и сънища като на някакви "механични", "автоматични" процеси, такъв поглед не би могъл да обясни същинския характер и същността на сънищата.
Рекомбинирането на елементи от паметта и образуването на сънищните сценарии и ситуации е резултат от характера на проявление на Асоциативната каскада на сънищата и асоциативните процеси на второто ниво; от участието на „Ехото” от възбудени в последно време елементи, вкл. достигането в асоциативния процес и до отдалечени по време, вкл. и до на пръв поглед несвързани елементи; включване в процесите на разнообразни елементи от Океана на елементите; ролята, участието и въздействието на „Вътрешното съзнание” - на Вътрешната асоциативна каскада, на „Вътрешното Аз”.
Асоциативен процес – предпоставки към „Ехото”
В асоциативните процеси - съпоставяне на елементи.
В резултат от съпоставянето - "подреждане" - рекомбиниране, модификации, развитие на асоциативни връзки.
Асоциативни връзки - фактически резултат - определяне и позициониране в състояния на по-голяма или по-малка значимост.
Ефект от асоциативните процеси в будно състояние остава във вид на възбудени връзки и елементи (резонанс).
Когато човек заспива и Асоциативната каскада на будното състояние преминава във форма на Асоциативна каскада на сънищата.
Рационално-асоциативно съпоставяне на елементи и т.н.
Обяснение към "Ехото" - Сънищният процес
Успокоява резонанс и интегрира ефект от повтарящи се елементи, които вече са отразени в общия Асоциативен фон, ако все пак през деня такива тривиални елементи, характерни за вече съществуващите конфигурации-матрици в Асоциативния фон са предизвикали нов резонанс; новите следи от асоциативни връзки се успокояват и изглаждат, асоциативният резултат е аналогичен с този от многократно повтарящите се подобни елементи от стари впечатления от предишно време.
Обяснение към „Ехото”
За Асоциативната каскада на сънищата и сънищните процеси
Какво всъщност става, какъв е механизмът?
Не става въпрос за изтриване, а за успокояване и изглаждане на резонанса. Успокояването и изглаждането е една от функциите на съня. Не за стабилизиране, а за рекомбиниране и нови връзки (с осмисляне на незабелязани аспекти). Не винаги се постига ефект в рекомбинирането. И в двата случая се постига балансиране и хармонизиране.
„Ехото”
Сънищата представляват непосредствено продължаваща по време на сън мозъчна активност - от една форма на асоциативна каскада се преминава в друга.
Възбудените асоциативни връзки и елементи са в такъв „режим”, че стават повече достъпни и могат по-лесно да се улавят в Асоциативната каскада на сънищата и да се включват в рекомбинирането.
Сънищният процес - към "Ехото"
Елементи под напрежение, които на втората линия на асоциативни връзки-контакти евентуално може да се закачат и включват в сънищата, ако излизат извън „Асоциативния фон” те ще образуват нови структури, но едва ли сънищата ще помогнат да са по-стабилни/.
Сънищният процес – към "Ехото"
Възбудени от впечатления през деня елементи, които просто евентуално се закачат. (изглаждането е тяхното успокояване, неутрализиране на „продължаващия резонанс“ – това е изглаждането, другото е стабилизирането.)
Тези елементи не са огледално, а се вплитат / видоизменят, аспекти, неузнаваеми дори/. И (доколкото може да се определи по своя спомен за сънуваната ситуация) дори сънят да е свързан с впечатления от деня, няма да е огледално отражение.
Ако не са били стабилизирани през деня под въпрос е въздействието на съня за по-добрата им стабилност. /Това е свързано с една от двете тези./
Към "Ехото"
Основна, постояннна, трайна информация – следи в паметта и Центърът на идентичността
Нашето възприятие за света се съставя от множество елементи с такава информация, стабилно съхранени в постоянната ни трайна памет, които са в основата на Асоциативната каскада на съзнанието и неин основен ресурс за асоциативни връзки, съпоставяне, разпознаване, идентифициране, осмисляне и осъзнаване. Сърцевината и основните схеми в тях съставляват Центъра на идентичността.
Сънищният процес
В тезата, че от силни впечатления в будно състояние може да са се образували недостатъчно стабилни връзки, които в сънищата се очаквало да се стабилизират, има противоречие.
Не е в това въпросът, а че от впечатленията остават възбудени асоциативни връзки и елементи, които се улавят и включват в сънищния процес, макар и модифицирани и рекомбинирани.
***
Асоциативен процес
Асоциативен процес, зони, нетрайни и трайни връзки, памет
В това е смисълът на същността на Асоциативната каскада на съзнанието (понятие обединяващо различните й форми в тяхното постоянно съчетаване, преливане и взаимодействие), че има взаимно-преплитащи се асоциативни процеси, които едновременно ангажират асоциативни връзки, структури и елементи от различен тип, с различна степен на стабилност. Това не са някакви разграничени зони и полета, свободни, за да се отразяват в тях някакви нови впечатления с нестабилни връзки и като нетрайна памет.
Нестабилните връзки или елементи се явяват в процеса на асоциациите и се оказват редом до други стабилни елементи, с които е бил асоциативно свързан смисълът и съдържанието на всяко ново впечатление /ментално събитие – външно възприятие, вътрешен мисловен процес/. В процеса на Асоциативната каскада се създават нови елементи /нови асоциативни конфигурации и връзки – вкл. с нови аспекти на смисъла/ с една или друга степен на стабилност и трайност, подлежащи на развитие, допълване, стабилизиране, като едно постоянно надграждане, допълване, развитие на вече съществуващи структури, връзки и елементи.
Това е в контекста на Асоциативните каскади и асоциативните процеси.
За асоциативния процес
За Асоциативния фон, тривиалните елементи, трайност, зони, паметта
Различните смислови събития, обекти, съдържания, които се явяват в реалността, будната ни реалност, и на които мозъкът и съзнанието са отражение с приемане на информация и нейното отразяване с елементи в паметта, вече са оформили асоциативни пътища и конфигурации, структури, когато се явяват подобни, повторни, поредни, рутинни, те асоциативно се свързват с тях, съставяйки едни или други допълнения или промени, които са с по-голяма или с по-малка стабилност и съответно трайност.
Съпоставяне на елементи
Няма специални зони на трайна и нетрайна памет
Значи ли това, че различните „смислови обекти и действия” от реалността са отразени в различни определени зони – те са позиционирани в паметта в резултат на асоциативните процеси, но това не значи, че за определени смисли има определени запазени зони в паметта. (Това не означава, че в мозъчната кора няма определени функционални зони.)
Тук отговарям във връзка с първоначалните идеи за трайна и нетрайна памет на сънищата като определени зони
Няма такива зони, сънищата са с елементи, пръснати навсякъде, както и новите информации и елементи се пръскат навсякъде в асоциативния процес, а не в зони. Няма нетрайна памет, има различни степени на стабилност на новите асоциативни връзки, елементи, структури.
Към евентуалните зони
За Сънищното пространство и Сънищната асоциативна каскада
Сънищното пространство е в постоянна флуктуация и на цялата територия на паметта, с вторични задни асоциативни връзки и т.н.
Асоциативен фон
Тривиални впечатления, вкарани в „общия фон” на познатото/впечатления –
Асоциативен фон, Асоциативен процес
Изтриването обаче изглежда доста проблематично, по-скоро, по-логично да се приеме, че се получава вкарване на повтарящите се ежедневни елементи в общия фон, в определени конфигурации, в определени матрици, като новите следи се успокояват и изглаждат, вкарва асоциативния резултат, той е аналогичен с многократно повтарящи се такива елементи, което повторение е изразено в съответната конфигурация, новите асоциативни връзки се успокояват и изглаждат.
Асоциативен фон - смислови матрици или оперативни матрици.
Нетрайността от будно състояние или множеството повтарящи се тривиални впечатления или въздействия.
Асоциативен процес
Асоциативния фон и "ситуационни матрици"
(трайност на впечатления, трайност на спомени, защо едни събития се запечатват трайно, а други – не).
Тук е важна идеята за фона, за Асоциативния фон и "ситуационни матрици", в които се сливат тривиалните повтарящи се ежедневни впечатления, случки, действия, обстановка, елементи.
***
Сънищният процес – за Асоциативната каскада на сънищата
Защо не се помнят сънищата
От какво произтича нетрайността на спомените от сънищата, т.е. на оставащите следи от сънищните процеси?
За да си припомниш сънищата, трябва в ума ти да са останали достатъчно стабилни спомени за тях, спомени за картини от различни ситуации. Припомнянето се задвижва повече от визуализиране на картини, отколкото от спомени с подредена информация и с логични разсъждения, включително защото при сън и сънуване е ограничена логичната и причинно-следствената линия в асоциативните процеси, чрез която се осъществява осмислянето, диференцирането, съпоставянето, анализирането и разбирането на елементи и събития - будното съзнание /съзнанието в неговото активно проявление с включване на целия му ресурс на памет и логични причинно-следствени връзки/ е частично изключено, почива си, стабилизира се, балансира се и се хармонизира, което става и чрез сънищните процеси.
Участието в сънищните процеси и сценарии на Вътрешната визуална памет
Същевременно, по време на сън се открива достъп до Вътрешната визуална памет, от която се включватвизуалните елементи, които се явяват като образи в сънищата ти. Доколкото сънищата се състоян от сценарии с участието на елементи с един или друг смисъл, комбиниране и последователност, и тези елементи се представят в повечето случаи с конкретни визуални образи, в сънищния процес Вътрешната визуална памет взима активно и основно участие, като нейните елементи се свързват в сценария по един или друг начин и с един или друг смисъл в твоите сънищни възприятия, в рамките на сънищния асоциативен процес, в който се включват и участват асоциативни връзки от второто асоциативно ниво на невронната мрежа между различни смислови елементи, включително и възбудените от впечатления или от вътрешни състояния когато си бил буден.
Вътрешната визуална памет се състои от визуални образи, който се съхраняват, и до които няма достъп в будно състояние. По време на сънищата достъпът се отваря и съдържанието на Вътрешната визуална памет, което се включва в сънищните процеси и сценарии, става част от Сънищното пространство. Вътрешната визуална памет не представлява определена изолирана зона, а състояние на елементите, пръснати на територията на паметта, характеристики и допълнения към смисловите следи-отпечатъци, достъпът до които е отворен в сънищния процес, при подготовката на сценария и при образуване на сънищата. Но в будно състояние няма отработен механизъм за свързване на тези елементи и образи с процеса при който когато гледаш с отворени очи поемаш визуалната информация, която се обработва от участващите структури и асоциативните процеси и се осмисля в хода на Асоциативната каскада във вид на конкретен образ. Такъв механизъм може да се постигне при интегриране на съзнанието.
При припомнянето на сънищата визуализирането не означава че виждаш образите по същия ясен начин както си ги виждал докато си сънувал. Виждането им вътре в съзнанието при припомняне и визуализиране е своеобразно чувство, своеобразно вътрешно възприятие което може да е с различна ясност, приближаване, отчетливост, контури, възприятие относно различни цветове и т.н.
От визуализирането се задвижва връзка със смисъла и значението на образа и със спомени с информация и се създава логично разбиране на визуализираните картини и на сънищната ситуация, вкл. вече с конкретни смислови елементи, и с възможност за словесно формулиране на картините и съответно на самите ситуации.
За да са останали такива достатъчно стабилни спомени трябва да са останали в невронната ти мрежа съответни следи от сънищните процеси, както и, и особено, активни асоциативни пътища за достигане до тези следи, когато вече си в будно състояние, или пътища от тези следи които да могат да стават активни след събуждане.
Такива следи са материалният израз на асоциативните процеси по време на съня и сънищата, те са материалният израз на осъществяващите се по време на съня и на сънищата биохимични и биофизични трансформации и образувания, които, в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и на произтичащите от нея възприятия, всъщност са носител на сънищата, на възприятието за сънищата и на възприятията по време на сънищата, и евентуално на тяхното осъзнаване (или на степента на тяхно осъзнаване), и ги представляват и изразяват, и впоследствие са носител на материалните остатъци в невронната мрежа от тези процеси, взаимодействия и трансформации.
Тъй като будното съзнание си почива, възстановавя се и е изключено, и съзнанието се проявява в режима на Асоциативна каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада, проявлението на осъзнаване е относително и различно при различни състояния, и съответно следите, свързани с такова проявление или оставащи, липсват или са частични или нестабилни.
Тези процеси се осъществяват при електрична и електромагнитна активност, различни от проявяващите се в будно състояние, както и при различнен режим на невронните взаимодействия и на биофизичните състояния и процеси. Това води и до различаващ се характер и различаваща се стабилност на оставащите материални следи.
В зависимост от общото състояние на човека, биологични дадености, ментално, душевно, емоционално състояние, придобити способности и т.н., включително различия в състоянието на човека в различни дни, външни въздействия, натовареност, стрес и пр., в процесите едни или други елементи се активират и включват по различен начин и това води до различни степени на стабилност на оставащите следи и взаимна свързаност между тях. Същевременно порядъкът на тяхната свързаност или подреденост съответства и на степента на подреденост и логичност в порядъка в самите състояли се в сънищните процеси взаимодействия и съответни възприятия на сънищни ситуации. Процесите са се осъществявали при частична активност на съзнанието, и при изключване на будното съзнание, с произтичащите от това обстоятелства, включващи се механизми и характерни черти.
Оставащите следи и съответно спомени, тяхната стабилност и достъпът до тях са резултат от процесите. Същността на процесите предопределя какви следи остават.
Характерът на следите съответства на характера на самите процеси.
Свързано с темата - Защо не се помнят сънищата – Механизми
Трайност на следи и спомени в будно състояние и при сънища, причини за стабилност на следите
При всички обичайни състояния на хората (на неинтегрирано съзнание) е всеизвестно, че има съществена разлика по отношение на оставащите и достъпни спомени - т.е. между оставащите в невронната мрежа следи от асоциативните процеси - преживявания през деня в будно състояние и преживявания при сънуване на сънища.
При повечето хора има коренно различие между запомнянето на събитията и впечатленията от деня, без значение колко те са тривиални, и запомнянето на сънища и на подробности в сънищни ситуации.
Причини – електрична активност, ритми, биохимични процеси
Разликата в ритмите е разлика в електричната активност – разлика в електромагнитната активност – в какво се състои, различна честота – защо?
На какво се дължи разликата в мозъчните ритми, от какво произлиза, какво я обуславя?
Новите връзки и структури, изразяващи информацията от сънищата, оставащи след сънищните процеси (включително всичко в сънищата ни, което успяваме да визуализираме и да си припомним), са нестабилни и остават нетрайни. Това е свързано със специфичния електромагнитен или биофизически режим по време на сън и сънища, както и поради други заложени в структурата на мозъка фактори, обуславящи неговите функции по време на сън. Електромагнитният и биофизически режим в будно състояние е различен.
Очевидно не става въпрос за един и същ тип връзки и структури. Този въпрос не съм го разглеждал, от къде произлиза разликата. Вероятно е на биохимическа основа, във връзка с процесите на оформяне на материалните елементи и връзки. Може и да е свързано с естеството на активност на мозъка в двете различни състояния. Може би не трабвя да се задълбавам.
Развиване на способност и качество за укрепване на асоциативна връзка между сънищното пространство и будното съзнание, запазване на асоциативна линия при трансформиране на асоциативните каскади (– това другаде го определям също).
Особеностите на електромагнитния и биофизически режим като причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.
"Режимът в будно състояние е различен" /в будно състояние способностите и паметта ни са различни, следите са различно трайни, някои неща се запечатват, а други се отминават - тези които влизат в контекста на Общия асоциативен фон/.
С режима се има предвид вида електромагнитна и електрична активност - мозъчните ритми.
Особеностите на електричната активност на мозъка, на електромагнитния и биофизически режим по време на сън са причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.
В будно състояние процесите са различни и съответно възможностите за съхраняване в паметта са различни. Следите-отпечатъци са различно трайни, някои следи остават, а други се отминават - тези които като елементи се вписват в контекста и съдържанието на Общия асоциативен фон.
***
Асоциативна каскада на сънищата – сънищните процеси – Генераторът на сънищата
Логика и причинно-следствени връзки, незабелязани елементи, подредени от „Вътрешното Аз” – реалистично/.
Вътрешната сфера и Хоризонт на вливане – Пътя на интегралното съзнание – ирационално.
Ясновидство - без обяснение
Свързване на сънища с магия, или с божествено откровение и пр.
За първите две тези (изтриването, стабилизирането) – биологично.
***
За „Вътрешното Аз”
За евентуален стремеж или механизъм за изтриване
От някаква наша прагматична логика може да се очаква, че логично би имало нужда от запазване на свободно пространство и това би могло да се асоциира и с някакъв спонтанен "стремеж", но това е някаква компютърна логика и не означава, че е валидна за биологическата ни структура. Мозъкът може ли сам да има такъв стремеж и да преценява кое му е полезно и кое да изтрие – това е роля евентуална на съзнанието, но не на отделни елементи на мозъка. Освен ако няма механизъм. Но за да има механизъм, той трябва да изхожда от определени критерии за всяка информация, а такива не минаги може да са точни.
За „Вътрешното Аз”
В случая като казвам мозъкът имам предвид „Вътрешното Аз”, Вътрешното съзнание, Вътрешната асоциативна каскада.
Така има риск да се налага да се обосновава теза за съществуване на автономен Разум вътре в нашето съзнание, Разум вътре в нашия Разум, с който нашият Разум, с който се идентифицира нашето Аз, всъщност няма пряк контакт. Не е ли това Вътрешното съзнание! Не, защото то може да е интегрирано и освен това действа не автономно а в съзвучие, подпомага всички останали процеси. Не е автономен разум.
Временният архив – стабилизиране ако си припомниш този сън – това е друг процес.
===============================================> <===============================
ЕЛЕМЕНТИ 2
Елементи 2
В процес на обработване
Към Глава VI (6-а)
(„Въображаемото Аз”, „Реалното Аз” и реалното „Аз”)
Йога на интегралното съзнание
Сънищен дневник от 14 ноември 2020 до 13 април 2021
и Бележки с Елементи
Елементи нови – към Глава VI (6-а)
Йога на интегралното съзнание
(Дълбок сондаж)
Тези бележки са започнати на 14-ти Ноември 2020 (14-и ноември) след идеи появили се в някои от близките предишни дни. Допълвани са на няколко пъти в различни дни през втората половина на ноември, и после през декември.
Случайни плаващи мисли и образи, когато почиваш след събуждане или преди заспиване, сутрин в полусънно състояние, преминаващо в съннно състояние при будно възприятие. Когато се появяват случайни, безсмислени за конкретния момент и без никаква връзка изречения, мисълта ти последователно спонтанно се насочва към онези части на езика небцето и устната кухина, които биха участвали при произнасянето на думите в това изречение, мисълта се насочва, езикът може и да помръдне леко, даваш си сметка какво е усещането в този миг на тъканта в тези точки на езика и устата. Спонтанно асоциативно се свързва смисълът и формата на това изречение през център, който прави асоциативна връзка с говорния апарат.
Когато сънуваш и виждаш образи, или когато в будно сънно състояние почиваш и ти се явяват хаотично случайни образи, прави ли се връзка към определени зони, участващи в разпределението на зрителните сигнали след прпиемащата зона и в тяхното канализиране за асоциативни връзки и разпознаване?
След приемната зона сигналите минават на диференцирано опознаване, тогава определените форми асоциативно се свързват с елементите, носещи в паметта ти техния счмисъл, след това става един асоциативен вихър от много междинни връзки в асоциативната каскада, докато отделните елементи се свържат в съответната комбинация, която отговаря на смисъла и съдържанието на картината която виждаш.
С течение на времето са изработени обаче матрици, които автоматично носят значението на едни или други комплексни образи от средата, в която живееш и които подстоянно възприемаш. Образите от тази среда се свързват с матриците които носят съответния смисъл и се разпознават като цяло. Не е нужно отделтните елементи да се асоциират и разпознават отново поотделно. В динамичното променяне на средата матриците се застъпват и наслагват и в тяхната асоциативна връзка образуват матрица от по-висок порядък с по-обхватно съдържание. Образът на твоята стая, на твоя дом, образът на улицата, възприятието на преминаване по познат маршрут отивайки всеки ден на работа с едни и същи елементи в заобикалящата среда.
Сънищата.
Елементи. Форми. Елементите образуват форми. Тези форми участват в сънищата ти. Те хаотично плуват.
Сънищата са ти подарък от Вътрешното съзнание, от Вътрешното Аз, от Вътрешната асоциативна каскада – за твоето Външно Аз, за теб. Подарък, дар.
Сънищата изпълняват роля да изгладят вълните на напрежението от деня, да успокоят възбудените елементи. Като ги включват в асоциативните връзки от второто ниво и ги вкарват в различните сънищни ситуации. Хармонизират и възстановяват реда за действие на асоциативната каскада в будно състояние.
Когато имаш асоциативни връзки и осмисляш една реална среда, обстановка, ситуация, се получават и паралелни асоциативни връзки „в сянка”, които включват нереални аспекти в смисъла си, спонтанно се получават като алтернатива, като ехо.
В сънищните ситуации участват не отделни елементи а цели форми от елементи. Елементите са елементи и части от реалния ти живот и от различни аспекти на знанието ти за реалността, фантазии и т.н. Елементи отразяващи реалната ти среда. Те се включват в комбинации и образуват форми, които обаче вече не съответстват на реалната ти среда, те включват различни елементи, които образуват форми, които вече не са огледално съответствие на реалната ти среда.
Два пътя при образуване на формите. При асоциативната каскада в будно състояние, при всяко осмисляне остават паралелни в сянка алтернативни асоциативни връзки, не съответстващи на реалността, те произлицат от възможността за алтернативни асоциации които спонтанно се осъществяват без да ги усещаш а понякога ги усещаш като прескачащи алтернативни мисли които знаеш че са невъзцможгни или са пример заобратното сякаш са се появили за да ги отречеш, и други нереални асоциативни свързвания. Те остават като временно възбудени елементи, може да се свържат асоциативно във форми.
Другият път е при асоциативната каскада на сънищата се образуват връзки от второто ниво, те са случайни и хаотични, поради нелогичните връзки, търсят си пътечките, елементите образуват асоциативни форми.
Затова в сънищата имаш познати елементи от живота си, но в ситуации, които не съответстват на реалността ти – това са форми комбинирани от разнотипни елементи, и от различни форми се получават ситуации в съня. Сънищата неутрализират излишните напрежения, свързват елементи възбудени и нарушаващи спокойствието и хармонията и обичайната схема на асоциативните канали от будното състояние. Възбудените от асоциативната каскада на будното състояние, с второто ниво се свързват в асоциативната каскада на сънищата, там участват и плаващи и хаотично позиционирали се форми в резултат от паралелните асоциа;ции при процесите на възприемане и осмисляне на реалността, паралелните, които са често с алтернативен смисъл. Затова ще сънуваш нещо, което не би направил в будно състояние, ще видиш някого в нереален различен аспект, както не го искаш. И тн това са отделни примери на възможни развития.
Успокояването – възбудените елементи през деня, на второто ниво някои от тях се свързват но хаотично с различни други елементи и образуват странни форми – за сънищните сценарии.
Паралелните алтернативни асоциативни връзки – елементи и форми. Някои са много наподобяващи но с фантастични, различни, нереални, допълващи елементи, съответстват на твоето реално Аз, на начина ти на мислене, отношение и т.н. Други са точно обратното на това което ти искаш и което считаш за правилно и което помниш, например елементи с противоположното което би направил или което си представяш.
Още елементи /важн., за доразв., форм., уточн./
1. Движенията на очните ябълки са сравнително еднотипни, ритмични, размерени, като цяло има системност и повтаряне (намери видео запис, за да видиш). Сънищните ситуации са много разнотипни и разглеждането евентуално в тях би било съвсем различно в различните сънища. Ако има система в повтарящите се движения на очните ябълки, това не би съответствало на разнообразието на сънищата и евентуалното разглеждане в тях, което би било различно, вкл. сънища в които няма разглеждане а само възприемане.
2. Движения на очните ябълки които са бързи в едната и в другата посока – по този начин не се разглежда обстановка. Тук също има несъответствие.
Негативни паралелни асоциативни форми, в асоциативните процеси паралелно с осъзнаването и асоциирането на смисъла, се образуват в сянка паралелни, несъвършени, допълнителни, които не влизат в процеса и резултата на осъзнаването, съдържат паралелни, случайно получили се, нерационални, изкривени, нереални и т.н асоциативни свързвания, които остават встрани от момента на осъзнаването и осмислянето с основните асоциативни връзки съответстващи на обективното и реалното, на базата на познанията, елементите в паметта, и логическите причинно-следствени асоциации. Но покрай тях се образуват и „паразитни” или по-скоро паралелни, сенчести. Те са елементи. Могат да се свържан във форми. Сред тях има реалистични елементи в нереалистичмни форми. Явяват се в сценариите на сънищата.
Както тези паралелни форми, образуват се и такива с обратен знак, отрицателни, негативни, които се явяват в порядъка на елементи, които ти в асоциативния си процес отричаш, не приемаш, които се появяват като паралелни връзки – пример на антитезата, на това което ти би отрекъл. Сънуваш човек когото обичаш и цениш, но в съня си го сънуваш в негативна ситуация в която ти проявяваш лошо отношение към него, или се карате и т.н. – нещо което в съзнателния си процес, би могло да ти мине в асоциативния процес като пример за отричане, за нещо недопустимо и неприемливо, коети няма, не би трябвало да стане.
Второто ниво на асоциативните връзки – свързват форми в сънищата. Паралелните асоциативни форми от асоциативния процес през деня, - сънища които имат връзка с последни преживявания, паралелни форми от асоциативни процеси преди, които са останали и плуват, и случайни асоциативни връзки между елементите от основните асоциативни процеси – елементите в паметта, връзките между които са заспали при заспиването Асоциативните връзки от второто ниво правят случайни връзки, прескачат, губи се логическата последователност. Три елемента. Когато се осъзнаваш в съня си, и започва процесът на самоидентифициране, се събуждат асоциативни връзки между елементи от първото ниво. Какво става в самия момент на осъзнаване – събуждат се ключови връзки и елементи близки до центъра на идентичността ти, близки до основни елементи на идентичността ти, дом, родители, основни матрици на твоето аз.
Паралелните форми, от паралелни асоциативни елементи, свързват се в паралелни матрици – и те се активират в сънищата. Възбудените форми през деня – дневния асоциативен процес – второто асоциативно ниво свързва някои от тях; парпалелните асоциативни форми – свързва и някои от тях; случайните връзки между елементите от първото ниво – елементи които са останали повече възбудени – свързват се и те – получават се матрици, комбинации, сънищни ситуации. Има доминанти в елементите, формите, които определят различни модели на развитие на ситуации в сънищата.
Защо не можеш като затвориш очи и да видиш целия този безброй от картини и образи, които съхраняваш на различни места в паметта си, и които иначе на порции ти се явяват в сънищата и там ги виждаш така, както си ги виждал наяве когато си бил буден.
Когато визуалната информация във вид на образи постъпва през приемащата зона, тези съхранени в паметта ти стари образи служат като база за идентифицирането на новопостъпващата визуална информация. След това, след като вече си ги идентифицирал и осмислил, и новопостъпилите образи „де заключват” и остават на съхранение в дебрите на вътрешната ти визуална памет, както и всички други преди тях. Възприятието и разбирането за виждането е резултат от комплексен асоциативен процес на разпознаване, сравняване, идентифициране и осъзнаване. Нямаш някаква мозъчна зона, която да представлява „екран”, съставен от неврони, на който да ти се изобразяват картини и всичко това, което гледаш и виждаш, така както се изобразяват на киноекрана, на телевизионния екран, върху платното на художник или върху лист хартия. И няма такава „зона – екран”, свързана с двупосочна връзка с очните ти нерви и мускули, към която да има обратна връзка от съхраненото във вътрешната ти визуална памет или към която въображаемите ти картини, представи и действия в сънищата да се проектират и да се превръщат в преки команди към нервите и мускулите на очите ти. Възприятието ти за „виждането” в сънищата ти е също резултат на комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на сънищата, в който визуалната информация от вътрешната ти визуална памет, във вида и формата, в които се съхранява в паметта ти, се свързва и превръща във възприятията ти за виждането на съответните образи и картини, които някога са постъпили в мозъка ти и са се съхранили в съответния вид в паметта ти. Защо в сънищата тази визуална информация се свързва в асоциативния процес, а в будно състояние не си в състояние да я свързваш и да виждаш пред вътрешния си поглед със затворени очи картини и изображения от тази вътрешна визуална памет? Механизмът на образуване на сънищата предвижда достъп до тази вътрешна визуална информация, докато механизмът на асоциативните връзки в Асоциативната каскада на будното състояние не го предвижда, а се ограничава само с огромния поток на външната визуална информация и нейното обработване и асимилиране.
При ежедневни ситуации и ежедневна обстановка с позната среда, с повтарящи се елементи, както и с натрупване на опит с възрастта, при който многократно виждаш, идентифицираш и осъзнаваш едни и същи, подобни или аналогични елементи, съставляващи заобикалящата те среда, в съзнанието се образуват „визуални форми” или „визуални матрици”, при което една или друга среда в нейната цялост се разпознава и идентифицира с един общ смисъл и общо съдържание с определен тип съставни части, без да се налага асоциативният процес да разпознава и идентифицира всеки отделен от съставящите я елементи.
Представата за яснота
След събуждане имаш веднага спомен, че в съня ти всичко е било ясно, реалистично и логично с негова вътрешна логика.
Това е чувството ти за яснота на сънищата ти след събуждане. /Преди събуждане докато си спал и сънувал нямаш възприятие и осмисляне дали всичко около теб е ясно и подредено или не, защото го възприемаш като даденост, от гледна точка на възприятията ти в съня – реалистично./ (За да се замислиш за яснота трябва да си преминал в осъзцнат сън и да започнеш да се осъзнаваш самоидентифицираш и размишляваш за естеството на съня.)
От друга страна след като започне да преминава време след събуждането ти започва да се оформя вторично възприятие за наличие или липса на яснота като качество в съня и започва да ти се струва сънят ти повече или по-малко ясен. Това вторично възприятие за яснота или не е резултат от процеса на отдалечаване, потъване и забравяне.
След събуждане може да се оформи възприятие в два етапа – непосредствено след събуждане и след като премине немного време. В тези два етапа може да има различно възприемане за близост или отдалеченост на сънищната ситуация, нейното действие, нейния смисъл, нейни подробности, това, което си казал или си си мислел в тази ситуация, какво си направил, с кого си говорил и какво си му казал, какво си имал предвид.
В зависимост от възприятието за близост или отдалеченост, ти се създава и възприятието за това дали и колко ясен е бил твоят сън. Това е възприятие за близост или отдалеченост, за бърз процес на потъване на сънищната ситуация, нейното замъгляване и изчезване на подробности, нейното отдалечаване, избледняване. Тези възприятия създават впечатление за яснота или липса на яснота на сънищата, което всъщност не се отнася за самата яснота по време на самия сън.
Слепите по рождение хора в резултат на другите си възприятия, осезание, обоняние, вкус, на опознаване на пространствената структура на обстановката и света около тях, възприятията с осезание и опипване за естеството на заобикалящите предмети, плоскости, тяхното разположение, както и в резултат на предаването от други хора на информация за естеството и вида на околната среда, за реалността около тях като цяло, оформят своеобразни свои сънищни ситуации, в които участват комбинации от познатите им елементи. В тези сънищни ситуации те също биха могли да имат смислови сценарии. В тези ситуации могат да се появяват решения, нужди и намерения за търсене на допълнителна информация за заобикалящата среда. Тези процеси също се осъществяват в Асоциативна каскада на сънищата. Макар и своеобразни тези сънищни ситуации също се оформят в тяхното съзнание като специфични представи. Поривите за търсене на допълнителна информация чрез асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата би могло да достига до съответната зона, от която се определя контрол върху двигателния очен нерв. Въздействието води до неврологично възбуждане на нерва, което се изразява в своеобразните движения на очните ябълки с тяхната специфична динамика и ритъм, което всъщност не отразява някакви хипотетични премествания на погледа в сънищното пространство.
Същият процес би могъл да се случва и при зрящите в неосъзнат сън, както и в „осъзнат” сън. Поривът за търсене и набиране на допълнителна информация във въображаемата сънищна ситуация, независимо от това дали си преместваш погледа и в какви посоки поглеждаш или разглеждаш, да води през асоциативните потоци на Сънищната асоциативна каскада или на Хибридната асоциативна каскада /при осъзнатия сън/ до неврологично възбуждане на двигателнвия очен нерв, което да води до своеобразните движения, с тяхната динамика, ритъм, бързина, които да нямат нищо общо с преместванията на погледа, и които не са типични за начин на гледане и на разглеждане както в будно състояние така и в сънищни ситуации.
Същевременно, не би могло да се изключи, че както при Асоциативната каскада на сънищата, така и при Хибридната асоциативна каскада, поривите за търсене на допълнителна информация, т.е. въображаемото преместване на въображаемия поглед на въображаемите очи, чрез асоциативните потози и неврологичното възбуждане на двигателните нерви, да води до смесен, хибриден ефект , като на един общ фон на възбуждане на нерва, изразяващо се в негови системни, ритмични движения, да се включват сред тази динамика и отделни движения, които чрез асоциативните потоци са отражение на поривите за търсене на информация в сънищната ситуация.
И също така, не би могло да се изключи, че чрез асоциативните потоци в Хибридната сънищна каскада, в контекста на типичното неврологично възбуждане на двигателния очен нерв с въздействието върху мускулите на очните ябълки и ефекта на ритмичното движение, „осъзнатите” премествания на въображаемия поглед биха могли да доведат до отражение и намеса в процеса, при което в динамиката на движение на очните ябълки да се появят елементи, които да предадат съответна информация.
Окото представлява първата система, първото ниво на диференциране и идентифициране на информацията и нейното систематизиране, за да се стигне накрая до процеса и резултата на осмисляне и осъзнаване. Чрез милионите елементи в ретината. Множеството нервни влакна в очния нерв носят информация от множеството ганглиални нервни клетки, в които от своя страна постъпва информация от множество бинарни клетки, които пък събират информация от множество рецепторни нервни клетки. Крайните импулси протичащи през хилядите нервни влакна към съответната приемна зона в мозъчната кора съдържат диференцирана и специфично оформена информация, съдържаща определените елементи от „видяното” от ретината, която по-нататък продължава за нейното обработване, съпоставяне, идентифициране и осъзнаване, приемайки вида на това, което ние постоянно „виждаме”. ЗА евентуално ФАКТОЛОГИЧЕСКО ДОУТОЧНЯВАНЕ СЪС СТРУКТУРАТА НА ОКОТО, НЕРВИТЕ, ПРОЦЕСИТЕ
Трите положения, свързани с идентифициране, връзка с паметта, с Центъра на идентичност
Ситуацията в съня – няма предистория;
Ситуацията в съня – не се свързва с предисторията на твоя реален живот;
Ситуацията в съня – имаш усещане за себе си, но не се вмества в една обща информация за твоя предишен реален живот, както когато си буден;
Това се приема като даденост със състояние на незадаването на въпроси;
Ситуацията не е позиционирана в контекста на познание за предишния ти живот, няма логическо следствени връзки водещи към нея, твоето възприятие за себе си, може да има чувство и усещане типично за тебе, но не е в контекста на знание за твоята житейска последователност и факти, общото знание за елементите и последователността им в досегашния ти живот;
Сънищната ситуация може да изглежда съвсем реалистично, но тя се състои в причинно-следствени връзки започващи от определен момент без предистория, за което ти нямаш нужда да задаваш въпроси, приемаш го като даденост, с позициониране в някаква смътна твоя си реалност, вероятно с типично за теб усещане че това си е в твоя живот, но без свързване с конкретни елементи от реалното ти минало;
Друг път може да има частична връзка, ситуацията да изразява ситуация с елементи от конкретен период в миналото ти, или съчетание от елементи от различни такива периоди. Но там където започва тази ситуация се губи връзка с една по-далечна предишна история, с едно житейско начало и с цялостна представа са минало и за собствения живот и индивид и личност, каквито имаш в будно състояние;
Може да е реалистична с причинно-следсствено обусловена последователност в опредеблен период, макар и в нея може и да се явят някои нелогични елементи, на които да не обръщаш внимание или които да си имат обяснение в самата ситуация в съня.
Частична идентичност /”абстрактна” идентичност/;
Матрици – форми – възприятието и идентифицирането на зрителните сигнали – когато пътуваш по улица, обстановката наоколо – ти не разпознаваш и не идентифицираш вече всеки елемент, това е вече установена матрица в съзнанието-паметта с определено значение, тя се създава, натрупва, допълва с течение на времето – има общо разпознаване и идентифициране, общо значение докато не се фокусираш върху определени елементи,; така подобни матрици се създават за различни среди /и обстоятелства/и започват да се застъпват една с другам получават се застъпващи се матрици и матрици обединяващи матриците – матрици в матриците, нещо подобно на фракталиите, матрица с по-обхватен смисъл и значение съдържа матрици, които също вместват аналогичен смисъл и значение в едни или други аспекти – имат общо разпознаване и идентифициране, което не изисква разпознаване и идентифициране на всеки един детайл. Това се натрупва в течение на живота. В първите години на живота, такава схема е в процес на създаване и тя се развива в продължение на години и постоянно се допълва и усъвършенства.
***
Вътрешната визуална памет – тя приема и натрупва картини и образи. Но в съня си ти виждаш и визуални ситуации в действие, каквито никога не са ти се случили наяве и са плод на измисляне и комбиниране в резултат на различни мисловни елементи, които обаче съзнанието ти е превърнало във „визуално действие”, т.е. действие което в съня си виждаш както би го виждал ако реално се случва наяве. Вътрешната визуална памет би могла да съдържа такива „динамични визуални образи” или измислени визуално оформени ситуации. В хода на мисловните ти процеси в бу,дно състояние ти размишлявайки по един или друг въпрос, автоматично или неволно като страничен резултат си представяш неща, свързани със своите размисли. Твоите предсдтавяния в будно състояние обаче не са перфектни образи, ти можеш за кратко да си ги представиш като хипотетични форми, образи, действия, пространствено разположение, но това са мисловни процеси, които не придобиват формата на образи и изображения, каквито ти виждаш гледайко външната среда , или пък каквито ти се появяват по време на сънищата и каквито се съдържат във вътрешната ти визуалн памет. Независимо че ти не ги виждаш в този момент с вътрешния си поглед, те обаче като елементи се натрупват във вътрешната ти визуална памет. Възможно е от тях да впоследствие да се получават съчетания, които са измислени, случайни, които се получават в резултат на смислови връзки между елементите и създават фрагмент на измислена визуално оформена ситуация, създавайки във вътрешната ти визуална памет и възможни картини в действие, визуално оформени фрагменти на ситуации. Не можеш да ги видиш с вътрешния си поглед освен в сънища. Такива елементи във вътрешната ти визуална памет може да са натрупани не в резултат от изображения, които си видял с очите си, а в резултат на процес от вътрешно възникнали ефекти, връзки, визуални форми при твои мисловни процеси и при твои осмислени или неволни представяния при тези размисли на ситуации. Те може и да са само във форма на елементи. Може да представляват такава част на вътрешната визуална памет с динамични изображения – фрагменти. Може да са резултат от нещо като помощен механизъм на Генератора на сънищата, който да ги комбинира предварително и да ги оставя на изчакване за включване в сънища. А може и да се съчетават от Генератора на сънищата в самия процес на сънуване, на случаен принцип или предизвикани от едни или други състояния или причини, вкл. от едни или други елементи при образуване на другите ситуации в сънищата.
***
Декември 2020 /1-10.12/
Има два вида „вътрешни образи”:
„Мислени образи” – продукт на съзнанието в будно състояние, неясно оформени, като усещане, като обща представа, като знание, но неоформящи се и неизобразяващи се пред вътрешния поглед в будно състояние като изображение, което би видял с очите си, продукт на спомени, продъкт на представи, общо усещане, обща представа за изображението, за ситуацията, със знание за евентуално пространствено разположение, за елементите на „изображението”, но без да си в състояние да го видиш ясно, с контури, с цветове и с подробности
„Мислени визуални образи” – елементи във вътрешната визуална памет, недостъпни за изобразяване пред „вътрешния поглед” в будно състояние, появяващи се в сънищата
Освен тях:
Халюцинации в будно състояние
Елементарни визуализации при медитиране
***
Мислените образи в будно състояние –
Не ги виждаш примерно в някакво поле пред теб на вътрешен поглед, каквото би видял отпред със затворени очи;
Дори когато гледаш с отворени очи, въпреки пространственото възприемане и перспективата, изображението на света и образите се явяват в полето пред очите ти.
При мислените образи е различно, представяш си ги някъде навътре, вътре в мозъка или в гърдите или в сърцето или просто там някъде навътре вляво или встрани... представяш си ги като пространствено разположени, но не виждаш нищо ясно очертано с неговите контури и никакви цветове; виждането ти е знаене; знаеш в това „изображение”, в тази ситуация какво се съдържа – какви обекти и предмети, знаеш тяхното пространствено разположение и си го представяш, макар и да не го виждаш ядно, ако нещо от представянето би се доближило да виждане, това биха били сиви сенки и сиви контури и линии, които като се замислиш, разбираш, че всъщност не ги виждаш, макар да знаеш, че са там, знаеш, каква е формата на отделните обекти и предмети, знаеш какъв трябва да е техният цвят, представяш си този цвят с някакви специфични възприятия, с които свързваш един или друг цвят, макар и да не го виждаш пред вътрешния си поглед, различаваш в представите си различните цветови и дори знаеш как изглеждат, знаеш какво разстояние има между различните обекти, как са разположени, какво се случва; но тази представа, макар и пространствена, нам някъде на известно разстояние от теб, не до теб, е в тъмни, сиви, размити тонове и сенки, знаеш и си представяш, но всъщност не виждаш всичко ясно очертано, ясно подредено, оформено, с точни контури и форми, макар и да би било сиво, или бледо, или замъглено. Няма такова ясно изображение. Но като си представяш правиш връзка с едни или други спомени, макар да не виждаш изображението, имаш чувството че някак си в спомените си го виждаш, знаеш какво е, как изглежда, какви особености трябва да има, какво е лицето, каква е усмивката.
И започваш да се чудиш наистина ли не го виждаш, но като си затвориш очите – виждаш само тъмното платно пред себе си.
***
Целта която си струва усилията е да можеш да постигнеш достъп до вътрешната си визуална памет – така ще можеш да влизаш в контакт с всички изображения, всички образи, които се съхраняват в нея, и да виждаш своите спомени по всяко време така, както би гледал фотография. А в твоята вътрешна визуална памет се съхранява визуалната история на твоя живот, на всички моменти в живота ти с твоите любими хора, визуалната история на твоя живот, пътят за връщане назад в твоето минало.
***
10.12.2020
Генераторът създава нови образи, не използва и комбинира само налични във вътрешната визуална памет.
Нови образи се генерират във вътрешната визуална памет и в резултат на асоциативната каскада чрез съчетаване на елементи и характеристики на вече налични образи; има част във вътрешната визуална памет за образите в движение
В мисловния процес в будно състояние – при първопричините за едни или други мисловни събития, преживявания, има визуални елементи, изображения – в асоциативната каскада те се съхратняват във вътрешната визуална памет
Впоследствие, в следващи дни когато мисловният процес, или притеснения, се връщат към вариации свързани с първонабания мисловен процес преди време свързан с темата, дори и без в тези последвали мисли да се стига до едни или други визуални изображения, ако те се отразят в сънищата, генераторът и асоциативната каскада изваждат и комбинират елементи от изображения, които са останали при началото на мисловния процес по тази тема
***
Мислене в две форми
Словесно
Визуално
При протичане на мисъл тя протича сломесно, така както би било формулипрано изречение. При преминаване на мисълта ти през това изречение, ти мислено изговаряш всяка една от думите. Докато това става мисълта ти последователно се насочва към онези части в устната кухина, които биха били ангажирани последователно и участвали при изговаряне на звуците, думите и изречението на глас.
В процеса на мислено преминаване на думите, мисълта ти се фокусира бързо последователно към различни точки в устната кухина, и същевременно се появяват асоциации с мисловни образи, свързани с понятията в изречението, вътрешните мисловни образи, които виждаш повече или по-малко смътно /споменато по-горе/.
Същият процес се случва и при четене на текст, при което четенето става сравнително по-бавно.
Другият начин е думите в текста да се преминават бързо без тяхното мислено изговаряне и с опит за асимилиране на тяхното значение в група като цяло, при което асимилираното значение би могло да е повече или по-малко точно и процесът би могъл да е по-повърхностен и с по-малко асоциации и мислени образи, както при начина на четене с мислено преминаване през всяка дума и нейното мислено изговаряне и асоцииране.
Визуалното мислене би било повече в комбиниране на абстрактни форми, представи, вътрешни мислени визуални образи, асоциативен процес без ходът на мислите да преминава през ясно формулиране на изречения и тяхното мислено изговаряне. Такъв вид мисловен процес става по-объркан и разнопосочен, в него може също да се появяват отделни думи, части от изречения.
Към този вариант е и възможност за мисловен процес при който мислите са оформени, но няма рефлекс за тяхното мислено изговаряне и те могат да прехвърчат и следват по-бързо, по-динамично.
***
Разбирането на начина на функциониране на мозъка и на осъществяването на мисловния процес чрез наблюдение и анализиране на елементите в сънищата. Трябва първо източникът да се е научил достатъчно пълно и в подробности да си ги припомня и визуализира. Припомнянето е свързано с визуализиране. Трябва и достатъчно дълго да се търсят прозрения, подсказващи елементи сред различните сънищни ситуации.
11.12.2020
Мислени образи – визуализации в тъмни, размити тонове и линии, виждаш продължаващо действие след като си се събудил и ясно се усещаш буден макар и със затворени очи и отпуснат. Сякаш наблюдаваш действие което някой отстрани извън теб развива нататък. Може да продължи кратко. Но визуализациите ти не са същите – ясни и цветни както когато си в същински сън. Имат ли тия мислени образи някаква по-голяма яснота или отчетливост, цветност – трябва да се уточни допълнително.
В дневничето за майка към 10.11. записах за съня си с майка и още едно-две неща.
12.12.2020
Имах сънища, които веднага след събуждане оставаха толкова далечни и недоловими, които дори когато бяха по-близко, не можех да формулирам с думи техния смисъл, значението, да определя в какво се състои ситуацията, комплекса от елементи не можех да определя точно, не можех даформулирам значение и да опиша с думи, въпреки, че се състояха не само от абстрактни възприятия, а от някакви действия. Оставаха далечни и не можех да ги обозра и определя и формулирам с думи. Не виждах детайлите, те избледняваха в далечината, смисъла на развитието не можех да го определя.
13.12.2020
Визуализациите сутрин след събуждане, като оставаш да лежиш със затворени очи, да си припомняш сънищата, да насочваш поглед навътре и назад – са различни. Някъде се появяват по-ясни контури и цветове. Съзнанието още не е засипано с външни сенситивни сигнали и въздействия, които трябва да обработва ангажирайки асоциативната каскада. Съзнанието остава частично изолирано от външните въздействия на будното състояние, и повече свободно в погледа си навътре. Мисловните визуализации – мисловните образи са различни от тези, които можеш да достигнеш в будно състояние, след като си се впуснал в хода на деня. Това е третият вид мисловни образи – които можеш да постигнеш при припомняне и визуализиране на сънищата си – някои от тях са смътни и в сиви неясни сенки, но други се явяват по-ярки, по-ясни, очертани и в цветове. Не винаги се задържат дълго. Някои про****ват (проблясват?), преминават и изчезват. Появяват се изненадващо и образи, несвързани със сънуваното. Изненадващо прозвучава вътре в главата ти някакво изречение. Формулирано изречение. То сякаш пада от някъде, няма връзка нито съ сънуваното, нито с нещо което си си мислил до този момент – поне на пръв поглед и доколкото можеш да прецениш. В това състояние се явяват третият вид мисловни образи – към другите два, посочени по-горе. Дори да не успяваш да си припомниш и визуализираш сънуваното, или ако успееш частично, стигнеш донякъде, и повече не успяваш, но оставайки по-дълго време в това положение и състояние, ровейки се в мислите си, потъвайки в мислите навътре и назад, преминаваш през различни моменти, изскачат различни мисли и спомени, някои от тях те учудват, сякаш идват изведнъж отгоре и не са свързани с текущия ти ход на мислене или с това, за което току що си си мислил, появяват се различни визуализации и образи. Те не са така сиви, замъглени и неясни, както когато се опитваш в будно състояние да си представиш нещо в полето пред вътрешния си поглед със затворени очи. Те са различни, но сред тях се появяват същински образи и визуализации, макар че ти си вече буден и възприятието ти за будното ти състояние я съвсем ясно.
19.12.2020
Трябва да опиша по-ясно едно сутрешно състояние след поредно сутрешно събуждане и продължаване на почивщата със сатворени очи, изпадащ в сън и излизащ от сън в повтарящи се периоди – когато хем усещаш, че си буден, хем усещаш моменти и възприятия като в сън, сякаш от време навреме преминавам от едната на другата страна по някаква граница, връщам се обратно и пак отивам натам. В тези състояния аз съм или наблюдаващ отстрани и сякаш в мислите си чувам някакъв диалог – изречения с един или друг смисъл, сякаш разменяни между две страни, които се отнасят или описват някаква ситуация или нещо свързано с нея. В един случай само стоя отстрани и „чувам”. Но в други случаи сякаш аз в момента измислям тези изречения, този диалог, сякаш в момента измислям и пиша някакъв сценарий за съответна ситуация или свързан с някакви елементи в някаква ситуация. Понякога сякаш пхпоблясват и образи свързани с някакво развитие там някъде отстрани, до мен, или около мен, после изчезват, остават само изречения, които чувам като изговаряни в мислите си, а може би понякога и виждам написани – това трябва някой път да си го спомня със сигурност, дали виждам написани думи и изречения или само ги чувам в главата си.
Докато пиша и формулирам и сравнявам текстовете на пътя на интегралното съзнание, на Пътя на сънищата, виждам че съм изпаднал в дълбок регрес по собствения си път на сънищата – не си ги спомням, остават далечни и смътни. Причината е, че за да се напредва, да се задържа напредъкът и да се продължава, трябва да се записва, да се свързват различни аспекти и инструменти в ума. Аз от много време не записвам сънищата си и затова вече почвам да не си ги спомням. Освен това аз съм в голяма мъка и стрес заради загубата на майка.
22.12.2020
Комбинират се елементи от картини/изображения, които си възприел в будно състояние от реалността или от филми, и дори които си си представил и са се пресъздали в съзнанието ти, всички те съхранени във вътрешната ти визуална памет, елементи от тях се комбинират в нови картини и изображения, подобни но различни и в различен контекст.
Форми – „матрици”, комбинации от елементи, свързани с една или друга ситуация от будната реалност или от филми, се съхраняват. Елементи от тези форми могат да се прекомбинират в друга подобна форма в сънищата.
Много по-бързо протичат процесите в сънищата – това означава, че за по-кратко време възприятието ти от сънищата е, че е протекло много повече време и са се случили много повече неща, отколкото би било в будно състояние – сякаш в определени ситуации всичко в сънищата се развива с много по-голяма скорост. Често оставаш в определен момент с впечатлението за протекла сънищна ситуация със съответно развитие, възприемаш го като даденост вече, без да си сигурен дали си преминал през всички отделни нейни моменти или ти се явява изведнъж, сякаш вече е преминала и си я преживял, но и от друга страна – явява ти се сякаш се е появила като готова даденост, а ти не си преминал в сънищата си през отделните моменти. Но все едно, че си преминал и си я преживял.
Сутрин когато продължаваш да лежиш със затворени очи и вече си в будно състояние но продължаваш с поглед навътре в себе си, получава се продължаващо полусънно-медитативно състояние. В определен момент може да чуеш вътрешен глас който ти казва някаква фраза. Тя може и да няма нищо общо с неща, за които си мислил до преди този момент. В друг момент може да видиш как ти се явява образ, фигура, наченка на ситуация. Този образ може да е само смътен, сенчест, сив, неоформен. Може и да е образ, който придобива постепенно ясни очертания – в първия миг неоформен с размити контури, в следващия миг оформящ се, може да го видиш че прави някакво движение, например преминава през портал, в тези кратки мигове, както когато образ се фокусира. Ти усещаш, че си в будно състояние, лежиш. Такъв образ най-вероятно ще се задържи за миг и после ще избледнее, ще се размие, ще изчезне. Алтернативата е да потънеш в сън и да се развие като сънищна ситуация. Но ако си напреднал, ако си във форма и не си в регрес, може да постигнеш в това полусънно-медитативно състояние да задържиш такива образи и дори да видиш развитие. В такова състояние понякога имаш чувството, че започваш да създаваш самият ти, буден, някаква ситуация, някакъв образ, някакъв сюжет; мислиш за неща, може да чуеш глас извън теб, не твой, може да ти се явят изречения и фрази, които сякаш идват отгоре, не си ги ти измислил в този момент, но може и да имаш чувството, че това са фрази и неща със смисъл, които ти развиваш в този момент, идват в резултат на твоето вътрешно вглъбяване, на твоето продължаващо състояние след събуждане със затворени очи и с поглед навътре.
Когато възприемаш в будно състояние, с натрупване на опит и повтаряне на събития, обстановки и ситуации, за разпознаване и осмисляне на това, което постоянно виждаш в ежедневието си, за идентифицирането на смисъла и значението на това, което виждаш и постоянно преминава през погледа и съзнанието ти – в паметта се натрупват форми-матрици на обстановки и на ситуации. Те са комбинации от вече разпознавани елементи, които имат общ смисъл, освен смисъла на съставящите ги детайли. Съзнанието ти идентифицира значението на тези форми-матрици, без да е необходимо всеки път в Асоциативната каскада да идентифицира смисъла на всеки елемент – на дървото, на сградата, на улицата и т.н. и да ги свързва с поредица, верига от взаимносвързани значения.
Разлика между визуализация и „виждане” на сънищната ситуация. Различни степени на близост на визуализацията към „виждането”. Визуализацията не е изобразяване на плоскостта пред вътрешния ти поглед, както би виждал в будно състояние или както виждаш по време на съня. Визуализацията може да е без цветове, с размити контури, с „вътрешно виждане”, с което получаваш представа и знаене за пространственото разположение, за посоките на движение, за процесите, за действията, за техния смисъл и значение. „Вътрешното виждане” може да ти създаде преддстава за различ„ните цветове, макар и да не ги виждаш точно така, както с отворени очи в будно състояние или по време на сън – получаваш определено възприятие за жълто, за червено – по същия начин такова възприятие можеш да получиш когато в будно състояние си помислиш за жълто или за червено или за синьо или зелено, без в момента да гледаш такива цветове – това е едно вътрешно виждане, в което различните цветове се свързват с твое възприетие за тяхната специфика и ти имаш чувството, че „виждаш” такъв цвят, но някъде встрани и навътре в себе си, знаеш, че така изглежда жълтото, макар да не го виждаш в полето на вътрешния си поглед ако затвориш очи, така, както би го видял ако гледаш този цвят с отворени очи. При визуализациите на сънищата могат да се постиат различни степени на приближаване, като те представляват „вътрешно виждане” в различни варианти. От това зависи и възприятието ти доколко си съхранил спочените за сънищната ситуация, доколко е останала близка или се е отдалечила, доколко е потънала...
24.12.2020
Напоследък не си спомням сънищата, трудно успявам да си спомня отделен момент. Тази сутрин също, всъщност – на обяд. Защото цяла нощ сравнявах на компютъра текстове, после гледах филм, легнах сутринта, събудих се по обяд.
Вероятно всичко това се отразява негативно. Но защо и с кое? Как влияе на неспособността да се запазват по-трайни следи от сънищата? Има ли значение дали спиш с приповдигната горна част на тялото и висока възглавница или с ниска възглавница и съвсем хоризонтален? Кога си си легнал – защо, какво е значението? Дали си се уморил с текстове, на компютъра? Дали си гледал филми на телевизор или на компютъра? Как всичко това се отразява? Как се отразява на биохимията на мозъка и способността за образуване на по-стабилни и по-трайни следи от сънищата? Какво е значението дали ще си легнеш в 10- 11 вечерта или сутринта? Ако спиш пак същото количество часове? Свързано ли е с магнитосферата, с въздействието на слънцето? Или значение има дали и до каква степен си се уморил и си натоварил мозъка си? Какво е въздействието на гледане на филми и натоварването на мозъка с разпознаване и асимилиране на образи? Филмите не се отразяват веднага на сънищата, но може да се отрази някой елемент от тях на следващия ден, след два дни. Но когато гледаш много и се натоварваш, не сънуваш много или не успяваш да си припомниш.
Има смисъл да се правят изследвания в лаборатории на сънищата и на физиологията, свързана с тях, в различни ситуации да се изследва кръвта и метаболизма, за да се прецениш как различните ситуации и варианти на лягане, на умора, на различни занимания се отразяват на способността да се запомнят сънищата, да остават стабилни следи от сънищата, да се сънува повече, да са едни или други възприятията в сънищата. Как различният режим на дейност и на лягане, натоварване с умствена работа, натоварване на зрителния апарат, гледане на филми въздействат на нерваната система, кави са показателите на кръвна при събуждане или по време на сън при различните ситуации. Има ли отражение на биохимията на мозъка, което да е свързано със стабилността на оставащите отпечатъци, със съттоянието, промени, качества на паметта. Каква е разликата в графиките на енцефалограмите, какви са разликите в електричните потенциали, ритмите, при различните варианти на режим и натоварване – по време на сън и сънуване и сутрин след събуждане – когато си в различни кондиции и съответно успяваш или не успяваш да запомниш.
Всички тези изследвания имат смисъл, за да се види какви са най-добрите условия за да можеш да сънуваши повече и по-добре да си припомняш сънищата. Същевременно и да се разбере от какво би могло да зависи. Тогава вече би имало смисъл и да се правят опити за изследване на осъзнати сънища – доколкото би позволявала наличната апаратура – защото първо трябва да можеш оптимално да сънуваш и да си припомняш, и чак тогава ще можеш да си припомняш и осъзнатите си сънища.
25.12.2020 / 14:41
Този път си спомних елементиот различни сънища. Също и различни размисли за процеса. Само че не знам дали ще мога да запиша сега всичко, което съм си помислил – дали отново ще си го спомня сега при записването.
Има основно два вътрешни екрана – близък и далечен. При визуализиране се появяват на различна дистанция – сякаш на различно ниво екрани.
Визуализацията е в сиви тонове – като контури. Не в цветове. Фигури и очертания, които имат нещо като пространствено разположение. Знаеш как са разположени елементи, примерно какви размествания и движения. Това е вътрешен екран. Понякога обаче можеш да имаш представа- спомен за цвят – руса коса. Или е знание, че този елемент е бил с такъв цвят. Имаш вътрешна представа как изглежда този цвят.
Представа за цветове по-скоро във визуализации на образи които си видял със зрението си в будно състояние – видял си от околната среда, от филм, от компютъра. Когато си припомняш – визуализираш в будно състояние, имаш спомен-представа за цвят – виждаш го във вътрешен план-екран.
Визуализациите в повечето случаи не са цветни. Или поне веднага не са цветни. /Трябва да се задълбочи, за да можеш във вътрешен план, във вътрешната плоскост да възстановиш представи, усещания, за цветове.
Визуализациите са смътно видени във вътрешен екран елементи, които ти припомнят смисъла на сънищна ситуация. След това имаш шанса да си я припомниш с повече подробности – съответно с допълнителни визуализации. Визуализацията на сънища е възникване във вътрешен план на контури, изображение в сиви тъмни тонове – всъщност това е причина, елемент, повод да си спомниш смисъла на дадена сънищна ситуация. Ти не си в състояние да си спомниш никакъв смисъл на никакъв сън докато не се появи визуализация на елемент. Визуализацията макар и смътна ти припомня за смисъла. Тогава тя може да започне да се развива.
Визуализациите може да са два вида. От визуализирането на един елемент започва подредено появяване на следващи свързани елементи – логически свързани в някаква последователност на действие или свързани сънища. Другият вариант както беше днес е хаотично появяване една след друга на визуализации на елементи от различни сънища – от различни сънищни ситуации, връщане към предишни. Но сами отделните елементи не пораждат тази логическа верига на свързани с тях елементи на визуализиране и припомняне.
Когато се излежаваш след събуждане и си припомняш и визуализираш сънищата си – тогава може да имаш аналогична визуализация – пак в сивкави тонове с различни смътни очертания, но за ситуация, която не е от сънищата ти, а в момента ти се появява и се изгражда, представа, наченка на обстановка, на ситуация. Такова визуализиране не можеш да постигнеш в будно състояние веднага за нещо, което не си видял. Би могъл евентуално да го постигнеш пак ако седнеш със затворени очи и се отпуснеш и започнеш вътрешно да съзерцаваш за определено време, и чак тогава би могло да се появи.
Зала, засилена греда която се удари в плоскости на тавана, наполовина откърти едната, трябваше да ги откърти всички, долу някой или няколко хора, после една след друга започнаха да се откъртват и другите плоскости и да падат, една падна с трясък, зачудих се дали не е смачкала някого, но предполагах че падат там където няма никого.
Един ми поръча да направя кафета за семейство еди кое си, имаше име. Помислих че техният мъж е бил смазан и е загинал. Този който ми поръча да направя кафе кой беше, колега, родственик? Отидох да правя кафе, кафеварка, мислех че трябва да взема един поднос с който правеха кафетата.
Скрих се в една ниша, бях легнал там. По едно време дойдоха момче и момиче, то легна в съседната ниша, да се скрие, изглежда бягаха и се криеха от някого, някои ги търсеха, преследваха.
Момиче с руса коса, познавах ли я от преди, коя беше, стара позната, по-млада от мен доста, аз се завъртях около нея, тя ли ме целуна, или аз поех инициативата и я целунах. После ситуацията продължи, тя или друго момиче започнаха да правят да показват как от легнало положение се става с онова движение „половин обратно салто”, със замах на краката да се окажеш в седнало положение – по точно в клекнало положение. Нещо им казвах .
Беше някаква група познати, съученици, колеги? Някой каза че Весела от гимназията е починала. Друг каза И тя ли.
Вървяхме нанякъде аз след другите, те бяха познати, колеги или роднини, нашите ли бяха там. Една широка полоса отпред, път, те бяха спряли на група вдясно, сякаш щяха да слагат маса за ядене, аз продължих. Аз ги задминах и отидох напред, една жена продаваше торти, имаше опашка от хора. Като стигнах до нея поисках една торта, даде ми, тогава я попитах може ли да взема още една торта. Тя каза, не за друго но всички тук – какво каза дали че я мразят, в смисъл че всеки иска да си купи торта и се сърдят и протестират когато та продава по повече. Тогава я попитах може ли поне още едно парче да взема.
Сега като записвам действията си ги представям катосмътни фигури, фрагменти , пространствено разположение , движение, сиви оттенъци, в някакво вътрешно пространство.
Този вид визуализиране е основата , причината и началото на припомнянето на смисъла на ситуацията.
Смисълът на маркирането е по време на сутрешно визуализиране бързо да отбележиш с отделни думи, за да може хем да не си нарушиш състоянието и настройката и да продължиш да си визуализираш или да мислиш по процеса, хем после да си в състояние да си припомниш повече различни отделни елементи. Когато записваш като сега вече си минал в обичайно будно състояние. Някои неща не можеш отново да си припомниш. Ако си ги маркирал би си ги спомнил и тях. В това състояние си спомняш само една част. По време на визуализиране трябва да е само маркиране, защото ако записваш ще излезеш от това сутрешно състояние и ще стигнеш донякъде само – т.е. не би визуализирал и припомнил и други неща. Както ако само си маркирал.
Сега май не мога да си припомня други елементи и ситуации, а мисля, че имаше още различни.
И всичко това, което си спомних след събуждане е само една малка част от сънуваното в сутрешния период.
Изглежда смислово и логично ситуациите следват определена линия донякъде и се прекъсват и преминават в друга, която не е пряко свързана, или поне спомените са такива.
Залата, плоскостите, правенето на кафето, лягането в нишите...
Момичето, техните упражнения...
Вървенето, една широка полоса отпред, път, те бяха спряли на група вдясно, сякаш щяха да слагат маса за ядене, аз продължих, тортите, жената която ги продаваше и опашката от хора...
Това е начинът, докато пиша и формулирам теорията в последните години спрях практиката и загубих способността. Трябва да си възстановя спосолносттта да си припомням сънищата и да сънувам. И да ги описвам. А това става с редовтното им записване; маркиране и записване. То за да се случва изисва и визуализиране и припомняне. Маркирането и записването, словесното формулиране и смислово асоцииране в такъв процес, е задължително. Думите носят значение. Те се идентифицират по определени начини в съзнанието ти и в Асоциативната каскада.
27.12.2020
Когато гледаш картина или екран, мозъкът ти пренебрегва някои елементи, възприема определени детайли, но и като цяло картината, пренебрегвайки други. В едно или друго твое състояние би могъл да възприемеш картината с различамащи се нюанси, и през погледа на един или друг човек същата картина се възприема по различен начин. Така е и като наблюдаваш в будно състояние заобикалящата те среда. Не всеки един от всички елементи преминава през асоциативен процес на неговото цялостно и пълно идентифициране с всички произтичащи от него и към него асоциативни връзки от и към други смислово свързани елементи – в Асоциативната каскада. Мозъкът в самия процес на зрителните възприятие, диференциране, съпоставяне, идентифициране и осмисляне на елементите, действа избирателно – с натрупване на опит, /възраст/ и повтарящи се ситуации, варианти на обстановка, повтаряща се среда или основни нейни аспекти, повтаряща се заобикаляща среда, в Асоциативната каскада се наслагва разпознаване на елементи и в паметта се образуват форми, матрици на фрагменти от средата със съответно общо значение и смисъл, които в асоциативната каскада се разпознават като цяло без да се налага всеки съставен техен елемент да преминава на асоциативно идентифициране. Но ако се фокусираш към едни или други елементи или се задълбочиш в едни или други аспекти, такова асоциативно идентифициране на съставни елементи се осъществява. То също може да стигне донякъде по една асоциативна линия на връзки със свързани елементи, да някаква форма/смислъва матрица на равнището на комплекс от поредица смислово свързани елементи, без да продължава идентифицирането на всеки от тях. В преносен смисъл, както при фракталиите по големи форми се състоят от аналогични по-малки форми, така и една или друга смислова форма-матрица представлява и обхваща определена среда, определени действия, състоящи се от множество елементи, чийто смисъл се идентифицира като включващ се в общия смисъл на матрицата, който се идентифицира като такъв в Асоциативната каскада без да се налага преминаване през асоциативно идентифициране на всички съставни елементи на множество различни равнища с множество двупосочно активни в множество паралелни направления асоциативни връзки.
28-29-30.12.2020
Сутрин след събуждане, блуждаещи мисли, явява се фраза или смисъл, или изречение, които идва от никъде, не е следствие на някакъв ход или линия на мисълта, в празното пространство на съзерцание или насоченост към спомняне на сънища, при положение че всичко е празно, изведнъж се появява, без да е свързано със спомен от сънищата или с някакъв ход на мисълта. Блуждаещи елементи - мисли.
Сякаш има едно поле-платно, под което има вълнение на елементи, моята мисъл е над полето, но понякога през тази мембрана изведнъж се промъква някаква мисъл или елемент, които сякаш идват от никъде, случайни, без връзка с нищо което в момента е било над полето, приемайки, че спомените от сънищата, ако биха се появили са над полето, макар и да са в мъгла. Това е като едно постоянно вълнение отдолу и понякога някоя вълна или гребен избиват нагоре през полето на мисловната пустота.
7.01.2021
Не ми трябват и не искам пари, власт, удоволствия, пътешествия; единственото, което искам е ако можеше да се върна назад и да поправя грешките си, ако можеше със сегашната си душа и ум отново да премина последните 20 години от живота си. И после нека всичко да свърши.
Всеки ден казвайте на своите близки хора „обичам те”, не се притеснявайте, и не мислете, че е в повече, никога не е достатъчно. Ще дойде време, когато горчиво ще съжалявате за многото пропуснати моменти да го казвате. Но тогава вече няма да имате възможност да се върнете и да го кажете на хората, които вече ги няма до вас.
Същност на визуализации
Визуализациите сутрин /ВИЗУАЛИЗИРАНЕ И ПРИПОМНЯНЕ НА СЪНИЩА, ИЛИ ДЪЛГОТРАЙНО ОТПУСКАНЕ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ С ПОГЛЕД НАВЪТРЕ И С РАЗМИСЪЛ СУТРИН СЛЕД СЪБУЖДАНЕ, НО БЕЗ СТАВАНЕ/– дори не са сиви контури или сенки, линии, полета – те са своеобразно вътрешно „виждане” и знание – за определено пространствено разпределение на средата, за пространствена структура и посоки на определени действия, за тяхното значение и смисъл, знание за смисъла и съдържанието на ситуация или отделни подробности, присъстващи елементи или действия, пространствено разпределение и посокина движение и действие, знание за фигурите участващи в действието, знание за определен вид на цвят и представа за него, едно дълбоко вътрешно знание-виждане на цвета, независимо че не го виждаш пряко пред затворените си очи така както би го видял с отворени. Вътрешното виждане-знание за същността на цвят е много особено и специфично. Визуализациите могат да отскочат от това пространствено състояние, да преминат към линии в сиво и сенки, и после неочаквано да се превърнат в по-ясни образи, каквито би видял в сънищата си, или наяве.
17.01.2021
Може да ти се присънят и да „видиш” в съня си образи,каквито никога нито си виждал в будно състояние, нито са ти минавали наум – не си си представял нещо като тях, не си си помислял за нещо, което те изразяват. Те са резултат от асоциативното съчетание на елементи по време на Асоциативната каскада на сънищата. Но в тези образи са съчетани елементи, каквито ти в будно състояние не си видял, не си си въобразил, не си помислил. Тук възниква въпросът откъде и сащо тези сънищни образи са възникнали, комбинирани, съчетани. Зад такъв образ може да има една обща идея, теза, основна идейна линия, която в една или друга форма е присъствала в будното ти съзнание, но тя е много далече и може да има съвсем далечна и косвена връзка с конкретния сънищен образ, кото ти се е явил в съня ти, състоящ се, включващ елемент – изображение, което в този му или в някакъв подобен вид никога не си видял, не си си представил в будното си съзнание. Видно е, че този образ в съня е резултат от мистериозната дейност на някакъв „процесор” във „Вътрешното ти Аз” или във Вътрешните пластове на „Външното ти Аз” – „асоциативен механизъм”, не само съчетаващ, но и създаващ, сътворяващ елементи и комбинации от елементи, във Вътрешната асоциативна каскада или в състояние на /Смесена асоциативна каскада/ (съчетано действие на отделни схеми и аспекти на Вътрешната асоциативна каскада, на Асоциативната каскада на сънищата и на Асоциативната каскада на будното състояние). /При хибридната асоциативна каскада има сливащо действие на аспекти на Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние (нейните външни пластове, ангажирани с обичайната будна съзнателна дейност, с връзки към различните зони на паметта и пр., включване на елементи на Центъра на идентичност, на постоянната трайна памет. При Смесената асоциативна каскада се включват определени аспекти, схеми и механизми на Вътрешната асоциативна каскада, и определени аспекти и схеми на Вътрешните пластове на Асоциативната каскада на будното състояние.
С остаряването, все повече започват да се включват асоциативни форми, матрици, при което в асоциативния процес на будното ти състояние, в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние тези форми- матрици се разпознават по смисъл и значение като цяло – те изразяват комплексни състояния, комплексни обстановки или ситуации, като при това не се налага в асоциативния процес да се разпознават и осмислят техните съставящи ги елементи, т.е. все по-малко асоциативният процес навлиза по разнопосочните асоциативни вериги за разпознаване, идентифициране и осмисляне на или или други от елементите на по-ниските нива, които се включват в тези форми-матрици. Тези форми-матрици имат един общ смисъл и значение, които веднага се осмислят в асоциативния процес и той дотам спира. Така с течение на възразтта се натрупват – създават, оформят все повече такива асоциативни смислови форми-матрици. При това асоциативният процес все повече и повече намалява, става по-малко интензивен – в определен смисъл на тази дума. Всичко това се изразява в ефекта на промяна на възприятието за субективното време. С течение на годините, времето, дните ти, започват да преминават все по-бързо и бързо, все по-неусетно.
20.01.2021
Може от гледан филм вечерта преди да заспиш, отделни елементи да бъдат втъкани от Генератора на сънищата в съвсем различни ситуации, а от тези елементи може да е бил включен и само някакъв аспект от един или друг техен смисъл, толкова далечно, че сякаш тези елементи са преминали през десетки филтри, докато се появи нещо свързано с тях в сънищната ситуация.
Същото е и с впечатления от будната реалност – елементи от тях, елементи от една или друга ситуация или действия, сякаш преминали през стотина смислови филтри и съчетани в съвсем различни ситуации.
В сънищата може да се явят елементи, които нито си видял, нито си помислил за тях, нито са ти се явявали някога някъде в някакъв визуален израз.
Как тогава да не се мисли за същността на Генератора на сънищата и за същността на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното Аз”. В тях се крие определен творчески механизъм, осъществяват се творчески процеси, които ти с будното си съзнание не долавяш, нямаш контакт с тях, осъществява се скрита за твоето будно съзнание вътрешна съзнателна дейност.
17.02.2021
Твоят мозък истински живее, свободен е, на воля, когато спиш и сънуваш. Неограничен от еднаквото, банално, повтарящо се материално ежедневие, с банални и ограничаващи го стимули, вкарващи го в определена постоянна рамка; неограничен от необходимостта да внимава да съхрани твоя живот в материалната обкръжаваща те среда.
Това е в пълна сила вече от определен момент в живота ти нататък, когато твоят мозък вече е изпълнен с достатъчно елементи, с които да създава своя свят, в който свободно, на воля може да изживява своя истински живот по време на твоите сънища.
Твоят мозък ще ти е благодарен ако не го лишаваш от сън и от възможността да се потапя в своите сънища и да изгражда с тях най-различни светове, в които да изживява на воля своя живот, в които да се радва на пълна свобода, разнообразие.
Твоят мозък вече няма нужда да гледаш филми и да го пълниш с нови информации и впечатления, той си има достатъчно вече. Когато гледаш филми и се натоварваш така, сънищата ти стават по-бледи, по-объркани и по-малко от тях остава в спомените ти когато се събуждаш.
/Макар че мозъкът ти се радва като гледаш хубави филми с разнообразна среда, приятно е да седиш, да не се притесняваш за нищо, да се абстрахираш от баналното повтарящо се ежедневие и среда, и да се потопиш в свят измислен, в който мозъкът ти е в състояние да се идентифицира. Просто не трябва да се прекалява, защото от едно ниво нататък, се претоварва и този ефект му пречи да продължи своя волен полет и творчески интерпретации в създаване на собствени, свои сънищни ситуации, в които има възможност по своя воля да пхрави всякакви съчетания с елементите, които си му дал възможност да възприеме и да си подреди в свой си порядък./
24.02.2021
Когато си припомняш сънищни ситуации, образи в тях, техни действия, начин по който изглеждат, определени изображения, /дори вкл. когато сутрин още не ставаш и припомняйки си ти се появяват съвсем нови образи, или вечер преди заспиване, ти се появи представа за образ – което може да стане по-рядко, отколкото сътрин след събуждане, преди повторно или поредно заспиване, когато съзерзаваш вътрешните си възприятия и си припомняш, още усещайки се съвсем буден, усещайки тялото си/, но говоря за сънищата преди всичко – това не са ситуации, не са изображения, които си виждал и които са влезли във вътрешната ти визуална памет, не са готови и видяни изображения, пренесени от там, това сае съвсем нови, различни изображения, образи и ситуации, лица, може да има лица, които никога и никъде не си виждал, няма откъде и как да се появят освен като комбиниране на елементи, които ти си поел във вътрешната си визуална памет и се съхраняват там, но тези елементи се съчетава и се получава съвсем нов различен продукт, образи, каквито всъщност не си видял и не си вкарал в тази своя вътрешна визуална памет като приети от реалността, сътвоирени от твоя мозък. Разбира се в ситуациите има много познати елементи неща от будния ти живот, но в тях се включват елементи каквито никога не е имало. Макар че зад всеки елемент може да стои4 някакво твое притеснение или част, елемент, аспект от някоя преживяна случка, или неща, за които си си помислил в определен момент. Много пъти ми е правило впечатления тази способност на мозъка, сякаш от нищо създавна нещо, защото между елементите, които ти би могъл да предположиш че са в паметта ти и крайният сънуван продукт не се намира пряка прилика, - за някои изображения, или за обяснение за присъствието в ситуацията на едни или други елементи. Поне след като си припомняш сънищата и се питаш откъде се е появил този образ или такъв елемент в ситуация ,не можеш да си спомниш реално да си го виждал или да си обясниш веднага от каква ситуация или аспект в реалния ти живот се е включил. Това не означава че всички ситуации са изтъкани от такива съвсем различни елементи. Както съм казвал множеството от ситуациите са много близки до реалността – ти си в дома си, виждаш близките си, всичко у дома може да е почти същото, с чувства, размисли, спомени... И същевременно може да има някои странни елементи, за които ти би могъл да си предположиш причината – от едни или други твои мисли напоследък. И въпреки това, толкова ти е чудно и невероятно как мозъкът ти просто е взел един вид пушека от тези мисли и е включиел като части от сънуваната ситуация, като части от присъстващата позната домашва обстановка, които обаче в реалния ти дом не са били, като твои размишления в съня ти относно тези елементи интегрирайки ги в една типично позната и подобна на реалността ситуация.
03.03.2021
Психофизиологична връзка
От последните дни – сън с психофизиологична връзка – котката си заби нокти в пръстите на ръката ми, усетих проникването им в пръстите си и болка от убождането, макар и не особено силна или нетърпима. В този момент се събудих и усетих в пръстите си продължаваща полка от убождането. При това събуждане си помислих, че се е проявило действие на психофгизиологична връзка. Събудил се, макар и в пръстите ми наяве никаква котка да не си бе забила ноктите, аз продължавах известно време да усещам убождане. /Теоретично възможно е пръстите ми да са били изтръпнали докато съм спял и това да е предизвикало съня с въображаемата котка и забиването на ноктите й в пръстите ми./ Когато се събудих усещането в пръстите беше като от убождане, не просто изтръпване и мравучкане, а същото, което идваше от съня. Мислех, че съм се събудил напълно в реалния свят. Впоследствие неусетно пак съм заспал. При този втори сън ситуацията се продължи. Вече не усещах болка от убождане в пръстите си, но все още помнех, че съм се събудил от сън, в който котката си е забила нокти в пръстите ми и след това се е проявила психофизиологична връзка с усещане на убождане в пръстите след като съм се събудил. Не си давах сметка сега, че отново съм попаднал в сън. Поглеждах пръстите си, там където преди беше усещането от убождане, и виждах, че върху кожата са останали някакви малки кръгчета, като малки милиметрови кръгчета, каквито би имало примерно от изгаряне. Това баха следите на мястото където котката си бе забила ноктите. Но нямаше болка или друго усещане. /Теоретически, възможно е от съня с котката да съм се събудил не в реалния свят и отново да съм заспал вторично, а да съм се събудил вътре във втория сън и първоначално да съм почувствал усещането от болката от убождането, а впоследствие то да е изчезнало и да съм видял кръгчетата по кожата./ Усещането от забиването на ноктите на котката съдържаше чувството за проникване в плътта. След това имаше реално чувство за болка от убождане на границата между съня и събуждането, както и при първоначалното събуждане, когато съвсем ясно и реално усещах болка от убождането. Дори ако това се е случило в сън, в който съм попаднал след събуждане от друг вторичен сън, усещането на болката от убождането след това събуждане беше съвсем реално и осъзнато, както и ясни и осмислени бяха размислите за ефекта на психофизиологичната връзка, предаваща се от въображаемо възприятие в съня, на физическото възприятие след събуждане. Ако това събуждане е било вътре в друг сън – тогава въображаемото възприятие от единя сън се е проектирало във въображаема болка в другия сън, но тази болка си бе съвсем реално изглеждаща и осъзната в този момент и в определен смисъл изглежда също като психофизиологична връзка между разнотипни възприятия и активиране на физиологични ефекти. Ако е имало първоначално събуждане в реалния свят с последващо заспиване /каквото беше разбирането ми и споменът ми в деня, когато тези сънища се случиха, но което не мога да потвърдя с абсолютна сигурност/ това е проявление в чист вид на психофизиологична връзка, макар и само с пасивно възприятие на реална болка предизвикана от въображаема ситуация.
(Имаше и друг случай – сънят с майка, когато я видях в три образа, в съня си разтърсих главата си, защото това спонтанно ми дойде при мисълта, че сънувам, и когато веднага се събудих усетих че си треса и въртя главата наяве.)
***
Същност на халюцинациите, на съответните душевни болести, и вътрешната визуална памет
Вътрешната визуална памет съдържа натрупващи се образи и визуална информация, които се проявяват в сънищата и се използват от Генератора на сънищата при тяхното комбиниране. Несъмнено е, че по време на сънищата си виждаш различни картини и ситуации, материалът за които идва от твоята памет. В будно състояние нямаш достъп до този визуален информационен фонд, не можеш по желание да влезеш в него, да виждаш това което се съхранява в него, да имаш достъп до него и да го контролираш.
При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да има достъп до тази своя вътрешна визуална памет, да я контролира, да плува и „сърфира” свободно и овладяно сред нейните територии.
Подобно на вътрешната визуална памет има вътрешна звукова памет, там се съдържат думи, фрази, гласът на твоите родители, различни звуци, отражение от въображаемото звучене на твои мисли когато размишлявайки ти наум произнасяш думите си и с вътрешния си слух своеобразно ги „чува”. До тази вътрешна звукова памет в будно състояние също нямаш свободен достъп. При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да овладее и нея.
В случая с халюцинациите и всякакви подобни проявления при състояния, които в психиатрията наричат тежки душевни и психически болести и отклонения, по една или друга причина в мозъка на човека се получават своеобразни инцидентни и моментни „къси съединения”, независещи от неговия контрол, осъзнаване, осмисляне и разбиране, неконтролирани и хаотични, при които се получават случайни контакти на будното съзнание с елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната звукова памет. При тези инцидентни или по-трайно активиращи се процеси, вследствие на органични процеси възникват неконтролирани случайни връзки между елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната слухова памет и визуалния кортекс или слуховия кортекс, като тези елементи се асоциират от будното съзнание във вид на визуални или слухови халюцинации.
3.03.2021
***
13 04 2021
Понякога в полусънно състояние сякаш започваш сам да си диктуваш някаква фраза, някакъв текст.
Сън, който наблюдаваш и сякаш определяш накъде и как да се развива действието. Но не разбира, че сънуваш.
В други случаи, наблюдаваш отстрани и сякаш определяш накъде да се развива действието.
Някакви двойствени състояния, при които хем участваш, хем сякаш гледаш отстрани.
Участваш и сякаш отстрани определяш накъде и как и какво да се развие, без да имаш идея, че това е сън.
Това участие в определяне на развитието се случва в различни разнообразни форми.
Възприятията за съня и участието в него и неговото развитие са наистина най-разнообразни, разнотипни.
======================================> <========================================
Пътят на интегрираното съзнание VI
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120071508648
Свидетельство о публикации №120071508648
Рецензии