Ипполит Богданович Эпиграммы Епиграми

„ЕПИГРАМИ” („ЭПИГРАММЫ”)
Ипполит Фёдорович Богданович (1743-1803 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Иполит Богданович
ЕПИГРАМИ

               I.
Ако спокойствие душата не оглася,
решава: щастието е лъжовна врява.
Но само той да го намери не успява,
щом напастите не умее да понася.

               II.
Дори без щастие по земния ни път,
но с нещо в него тук приятен е светът,
в живота си понасяме бедите лесно.
Разбира се, че любовта това е средство.

               III.
Нещастието смята за непоносимо,
дори преди да го докосне, болка има.
Но знае тоз, превил в бедите своя гръб –
еднакво преминават щастие и скръб.


Ударения
ЕПИГРАМИ

               I.
Ако́ споко́йствие душа́та не огла́ся,
реша́ва: ща́стието е лъжо́вна вря́ва.
Но са́мо той да го наме́ри не успя́ва,
щом на́пастите не уме́е да пона́ся.

               II.
Дори́ без ща́стие по зе́мния ни пъ́т,
но с не́що в не́го ту́к прия́тен е светъ́т,
в живо́та си пона́сяме беди́те ле́сно.
Разби́ра се, че любовта́ това́ е сре́дство.

               III.
Неща́стието смя́та за непоноси́мо,
дори́ преди́ да го доко́сне, бо́лка и́ма.
Но зна́е то́з, преви́л в беди́те сво́я гръ́б –
една́кво премина́ват ща́стие и скръ́б.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ипполит Богданович
ЭПИГРАММЫ

               I.
Кто никогда души спокойства не имеет,
То думает: для всех на свете счастье ложно.
Однако лишь ему найти его не можно,
Затем что он сносить напасти не умеет.

               II.
Хоть истинного здесь на свете счастья нет,
Но есть такое в нем, что нам приятен свет,
И для чего-нибудь нам сносно в жизни бедство.
Конечно, делает любовь сие нам средство.

               III.
Несчастье для него, тот думает, несносно.
К нему еще оно и не бывало косно.
Но кто бывал в беде, тот ведает давно,
Что скорбь проходит так, как счастие, равно.

               1761 г.



---------------
Руският поет, драматург и преводач Иполит Богданович (Ипполит Фёдорович Богданович) е роден на 23 декември 1743/3 януари 1744 г. в селището Переволочна, Киевска губерния. Пише поезия от детските си години, 14-годишен публикува стихове в различни издания. Учи в Московския университет, след което е служител в университета. От 1764 г. работи в чуждестранни дипломатически служби, а от 1780 г. в държавния архив. Автор е на поеми, повести и писания като „Сугубое блаженство” (1765 г.), „Лира, или собрание разных сочинений” (1773 г.), „Русские пословицы” (1785 г.), „Добромысл” (1805 г.), на пиесите „Радость Душеньки” (1786 г.), „Славяне” (1787 г.) и др. Сред творбите му най-известна е поемата „Душенька” (1778 г.) – авторизирана интерпретация на романа на Лафонтен „Любовта на Психея и Купидон”. Издател е на сп. „Невинное упражнение” (1763 г.) и сп. „Петербургский вестник” (1775 г.), редактор е на в. „Санкт-Петербургские ведомости” (1775-1782 г.). Член е на Руската академия (1783 г.), председател е на държавния архив (1788-1795 г.). Умира на 6/18 януари 1803 г. в гр. Курск.