ГЛАВА ШЕСТА
(Обем в този вид – 323 стр.)
==> Текстът на тази глава все още е в процес на обработване <==
Евгени Георгиев Алексиев
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")
ПЪРВА ЧАСТ
АРХИВ - ГЛАВА ШЕСТА
„ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ“, „РЕАЛНОТО АЗ“ И РЕАЛНОТО „АЗ“
„Въображаемото Аз”, „Реалното Аз” и реалното „Аз”
========================; ;==============================
"ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ" И "РЕАЛНОТО АЗ"
„Въображаемото Аз“ и „Реалното Аз“
(Осъзнаване на "Въображаемото Аз" и на „Реалното Аз“ / Себевъзприятието в сънищата на „Въображаемото Аз“, на „Реалното Аз“ и на „Почти-Реалното Аз“)
Тази концепция е изградена на базата на личните ми самонаблюдения и опит, и излиза далече извън тривиалната идея за така наречените „ясни и осъзнати” сънища, разглеждана от мнозина през последните десетилетия. Тук ще намерите идеи и заключения, каквито няма да откриете другаде в текстове, свързани с темата за сънища, включително за „ясни и осъзнати” сънища.
За възприятието за себе си на „Въображаемото Аз“ са характерни всички различни състояния, които посочих за възприятията по време на сънищата, на дуализъм и многозначност, на приемане на нелогичността и незадаване на въпроси, и други подобни.
Твоето „Въображаемо Аз“ е ролята, в която „се усещаш” по време на „неосъзнат“ сън и начинът, по който „ти” „възприемаш” своето присъствие и действия в съня. Познанието за това ти се явява при припомнянето и визуализирането на сънищата ти. Спомените ти при припомнянето може да съдържат и самото усещане за изживяването и възприемането от позициите на „Въображаемото Аз“ в реално време по време на съня. Възприемането си в позицията на „Въображаемо Аз” можеш да почувстваш и в реално време докато протича самият сън, когато, макар и сънят да е обикновен и да не е „осъзнат”, си достигнал достатъчна степен на връзка с Центъра си на идентичност и с елементи на постоянната си трайна памет, че успяваш в реално време да „усещаш” и „наблюдаваш” процеса на случващото се и да си даваш сметка за протичането и изживяването на сънищната ситуация, разбира се, възприемайки я като единствена реалност.
„Въображаемото Аз“ може да има в различни аспекти и в различна степен характеристики и качества, приближаващи го към възприятието ти на същността на реалното ти „Аз“ и на твоята реална идентичност, както и да се оказва в среда в различни аспекти и в различна степен приличаща си с позната ти от будното ти ежедневие среда и въобще с реалната ти среда, макар и с някои оставащи нелогични елементи. В такава ситуация усещането за възприятието ти в ролята на „Въображаемото Аз“ може значително да се приближи към възприятието ти в едни или в други аспекти на реалното ти „Аз“, макар че няма специален процес на целенасочено самоидентифициране, тъй като сънят не е „осъзнат”. Евентуалните аспекти на частично приближаване към идентичността на реалното ти „Аз” не са разбиране и „осъзнаване” в реално време за някаква прилика с някаква твоя истинска идентичност, а са усещане, за което можеш да си дадеш сметка едва по-късно при припомнянето на съня, защото в реално време ти възприемаш тази ситуация в съня като реална и единствена, и въобще нямаш нито представа нито далечно усещане, че може да имаш и някаква друга реална идентичност. В този смисъл, такива евентуални аспекти на частично приближаване в обикновен „неосъзнат” сън на „Въображаемото Аз” към същността на реалното „Аз” не са резултат на процес на „осъзнато” самоидентифициране, а са спонтанен готов резултат на сънищната ситуация (готово произведение по сценария на Генератора на сънищата).
При такова приближаване на Въображаемото Аз към аспекти от същността на реалното „Аз” и приближаването на въображаемата сънищна ситуация към елементи от будната ти реалност, може да се окажеш както в съвсем непозната и абстрактна среда (с усещането за самия себе си, за което да си дадеш сметка по-късно при припомнянето на съня си), така и в много позната или в съвсем позната среда – в дома си или на твоята улица, без обаче да осъзнаваш, че сънуваш и без да оценяваш нелогичните елементи като неадекватни с будната ти реалност.
Възприятието ти в ролята на „Реалното Аз“ влиза в действие след „осъзнаването”, че се намираш в състояние на сънуване и когато започне процесът на самоидентифициране с реалното ти „Аз“. Усещането за „Въображаемото Аз“ може да се е запазило и в началните моменти след „осъзнаването“, че сънуваш, но то не е било разбиране и „осъзнаване” на някаква прилика с твоя друга – реална идентичност, за каквато до момента не си знаел. С „осъзнаването” – разбирането, че се намираш в сън, евентуално започва процесът на твоето самоидентифициране и постепенно приближаване на „Реалното ти Аз” към същността на реалното ти „Аз“. С „осъзнаването” ти в съня „Въображаемото Аз” се превръща в „Реално Аз“, независимо дали въобще има някакви елементи на самоидентифициране, дали е започнал процес на самоидентифициране и в каква степен той се е развил. В зависимост от обхвата и степента на самоидентификацията ти, „Реалното Аз“ може да получи в различна степен характеристики и качества, приближаващи го към пълната ти идентичност и същност на реалното ти „Аз“.
Така в ролята на „Въображаемото Аз“ може да се оказваш в различни състояния и среди, включително като действащо лице, страничен наблюдател, телесен или безплътен, от по-далече или по-близко, като наблюдател непосредствено съпътстващ действащия герой, или преминавайки последователно от едната роля в другата и обратно.
В ролята на „Реално Аз“ може също да се оказваш в различни състояния с различна степен на самоидентифициране и съответно „осъзнаване” в съня, повече или по-малко приближаващо се към същността на реалното ти „Аз“.
Когато възприятието ти като „Въображаемо Аз“ в голяма степен се приближи към твоето цялостно себеусещане като реалното ти „Аз“ от будния ти живот – с негови характеристики, спомени и познати елементи от будната ти реалност в мислите и чувствата на „Въображаемото Аз“, и особено ако средата ти е позната от реалното ти будно ежедневие, и близка до домашната и семейната ти среда с явяване на твои близки хора, и без особени нелогични елементи, тогава това възприятие би могло да се нарече и възприятие на „Почти-Реално Аз“. Сънят ти без да е „осъзнат” и без да се е състоял процес на „осъзнато” самоидентифициране съдържа множество елементи на спонтанна самоидентификация, а Генераторът на сънищата ти е подарил ситуация много близка и приличаща на реалната ситуация от твоето обкръжение в будно състояние, включително и с участието на хора, които обичаш и по които тъгуваш. Получил си възприятие на „Почти-Реално Аз“ или си влязъл в роля на твое частично „Реално Аз“ със спонтанно самоидентифициране в определена степен с реалното ти „Аз“, но без да имаш „осъзнаването”, че сънуваш и без оценка за несъответствие с реалността.
Според различните аспекти на възприятията за дуализъм и многозначност в сънищата, „Въображаемото Аз“ може да ти предоставя усещането, че в съня си ти си със собствено физическо тяло в определена обстановка, но често при припомняне разбираш, че сякаш това възприятие се е редувало и съчетавало с други по-абстрактни форми на себеусещане – на моменти тяло със сенситивни възприятия, или тяло без определени физически усещания или стимули, безтелесно участие като изпълнител в действие, когато знаеш, че притежаваш тяло и форма, но не ги виждаш и това не те интересува, или само безтелесно присъствие като страничен наблюдател, съчетаване на посочените варианти в едновременно смесено възприятие или с последователно редуване в различни комбинации, на моменти присъствие в ситуацията само със смислово себевъзприятие, абстрактно като една обща идея или като комплекс от качества, които съчетаваш в себе си и в своето присъствие, или просто себевъзприятие и участие в качеството на абстрактна свързаност с определена ситуация или проблеми. В подобни най-разнообразни форми, „Въображаемото Аз“ се оказва участник в действието или наблюдател отстрани, преминава от едната в другата роля, или представлява смесено възприятие.
Това което ти си спомняш за своите преживявания в сънищата си е като твое въплъщение в ролята на „Въображаемото ти Аз“, което се оказва с различни характеристики и проявления при различните сънища.
При „осъзнаване“ в съня със самоидентифициране твоето възприятие постепенно се трансформира и твоите преживявания преминават в ролята вече на „Реално Аз“, в каквото постепенно се трансформира „Въображаемото Аз“.
Реалното ти "Аз" е твоята реална същност и истинска идентичност в реалния физически свят извън сънищата, имайки оптималния възможен контакт с Центъра ти на идентичност и с ресурсите на постоянната ти трайна памет, което в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание е характерно за будното състояние. В този смисъл Реалното ти „Аз” изразява „Външното Аз“ на неинтегрираното ти „Аз“.
========================; ;==============================
ОСЪЗНАВАНЕ НА "ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ"
Осъзнаване на "Въображаемото Аз"
Има различни варианти, състояния или моменти в процеса на припомнянето. При обичайни случаи - прекъсване на съня и събуждане (междинно или сутрешно), след което отново заспиваш (със или без сънища).
В сутрешния период когато си се събудил вече, но все още си сънен и се разсънваш, визуализираш картини от сънища, пропадайки на моменти в полузабвение на полусънни състояния. След окончателното събуждане, връщайки отново поглед назад и припомняйки си ситуации от сънищата от нощта.
Припомнянето сякаш отваря портал към усещането ти по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж оставаш с усещането и впечатлението, че по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, че в реално време с твоето "Аз" (което усещаш в момента като буден) си възприемал и чувствал това преживяване.
Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат", и ти не си бил в него с твоята реална самоличност, осъзнавайки се в твоето реално "Аз" с всички асоциативни връзки към спомени и информация от цялата ти активна памет, която обслужва твоето "Аз" и осигурява представата ти за себе си и за твоя изживян досега живот? Как така се получава това твое усещане на реалното ти "Аз" за възприятието по време на съня в реално време?
Възможно ли е да си го изживявал с твоето "Аз" в реално време и да си имал такова възприятие, и да имаш такова усещане и при припомнянето на съня, щом като сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? В какво се състои причината за някакъв дуализъм тук?
Този въпрос дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до интересно заключение.
Припомнянето на съня и на самото възприятие явно е възможно защото в мозъка, в паметта и в съзнанието, остават определени "отпечатъци", които будното ти съзнание открива и идентифицира, като при настройката ти за припомняне изплува напред и се активира асоциативна връзка към съответните "отпечатъци".
Това е ясно. Но как при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваното в минало време събитие възниква и възприятието ти в момента за изживяване и усещане на ситуацията в съня с твоето "Аз" в реално време, освен самия спомен, че тогава си я усещал по този начин? При положение, че поне в случая на обикновен "неосъзнат" сън няма как да имаш спомен да си се "осъзнавал" като самия себе си в съня си нито изцяло, нито частично?
Спомняш си добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на "някакво" твое "Аз". Сякаш в този миг усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето реално будно "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане в реално време през нощта на сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня ти.
За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, означава, че в самия сън си го изживявал със съответното чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят е от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" и имаш възприятието за това изживяване във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях. И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и сънува).
***
А когато в съня си си сънувал вторично (сънуване в съня) и си се събудил, още повече възприемаш ситуацията и обстановката като реални, защото знаеш, че си се събудил от сън. За разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват. Преди това във вторичния сън (сън в съня), в който си бил и от който сега сънуваш, че си се събудил (както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън), просто си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането за реалност е по-силно и вече поне за определен момент или кратък период придобива присъствие в първичния ти сън като "осъзнато" от твоето специфично "Аз".
Това положение не променя обстоятелството, че сънят принципно придобива съществуване за твоето реално "Аз" само след като си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Ако твоето будно "Аз" не помни и не знае за определен сън, той няма как да съществува за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание).
Но същото положение напомня съвсем ясно, че възприятието ти за сънищата ти не се осъществява само постфактум чрез припомнянето, а и в реално време. И че се образува своеобразна връзка между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време.
Очевидно е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време. (Като използвам понятие "сън", имам предвид сънувана самостоятелна ситуация или поредица сънища /самостоятелни ситуации или отделни моменти от една или от различни ситуации/ между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от дадена нощ.) Ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време съзнанието ти го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично, априори, аксиоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.
***
В случая интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня след събуждане заедно с усещането за неговото сънуване в реално време. Ако приемем, че сънят ти е бил неосъзнат и че ти не си се осъзнавал с твоето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз". Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се осъзнал и това не е бил осъзнат сън, това изживяване в реално време няма как да е такова, че припомняйки си съня, твоето реално "Аз" изведнъж да почувства това преживяване на съня в реално време... Как може да се обясни такова противоречие?
Според представата и възможното определение за "осъзнат сън", в различна степен ти "се осъзнаваш" в него с реалната си самоличност и с достъп до активната си памет, като от степента на "осъзнаването" зависи доколко ще е пълно възприятието ти в съня за собственото ти "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с паметта си и доколко би могъл да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот (в случай, че успееш да се задържиш в това твое състояние, евентуално и да контролираш ситуацията).
Но ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане представлява определеното й "осъзнаване", за което остава "отпечатъкът", който ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" с припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.
И докато обмислях този дуализъм и си припомнях различни подобни ситуации, изведнъж проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".
Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето сутрин или денем на сънища съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена осъзнатост за себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи, когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.) Не е било реалното ми "Аз" и не съм имал съответния за реалната самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало необходимия за това неограничен асоциативен поток. Но винаги е имало определена специфична осъзнатост и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с осъзнатостта ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот. Винаги е имало осъзнаване от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от Генератора на сънищата и оформящи същността на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си", чрез което съм осъзнавал този сън - обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти, макар и с общи основни характеристики на моето лично сънищно "Въображаемо Аз".
Това е едно въображаемо "Аз", което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз". Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност". Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер.
Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня.
Ти осъзнаваш своето "Аз" - ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот (или имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш, а това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или на някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало) и не си задаваш въпроси за всичко това, просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, осъзнат си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз".
Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.
Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма контакт с активната ти памет и информацията от твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти пак пребиваваш в своя сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации от елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.
Преживяваш тази ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в повечето случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)
Дори усещането ти за "осъзнатостта" ти в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ би могло да е от много по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но степента ти на осъзнаване не е висока, а достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен - и въпреки, че знаеш че сънуваш и че това е сън, все пак да имаш само частично възприятие на собственото ти реално "Аз".
И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж осъзнае, че това не е реалност, а сън (т.е. започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността) , тогава може да се случи трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз" в "осъзнатост" на съня в реалното ти "Аз". Тук вече стигаме до всичко онова, което споменах за "осъзнатите" сънища. Можеш да постигнеш различни степени на пълнота и цялостност на осъзнатостта си в съня в качеството на реалното ти "Аз".
И така, поради факта, че повечето сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове) са осъзнати, макар и в състояние на "Въображаемо Аз", и в тази осъзнатост се изживяват в реално време, те оставят съответните "отпечатъци" в паметта ти, твоето съзнание е възприемало в реално време именно това изживяване, макар и да го е регистрирало в състояние наблюдавайки се в ролята на "Въображаемо Аз", и ние когато си припомняме сънищата правим връзки с тези "отпечатъци" и с тези усещания. Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание едва когато и след като си припомним за тях. Макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня, което възприятие също си припомняме и сякаш изживяваме отново!
"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства, и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и "Въображаемото Аз" се проявява с една или друга доминираща характеристика, свързана с конкретни аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня си да възприемаш всичко около теб като част от будната ти реалност. И доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало, и когато тя много прилича на обстоятелства от ежедневието ти (с твои проблеми, окръжаващи хора, близки, възприятие, че си в дома си и пр.), няма как да отличиш съня от реалността си (ситуацията може да не продължава толкова дълго или да се видоизмени дотам, че да се появят странности и нови елементи, от които да се наруши възприятието ти за прилика с реалното).
От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от Генератора на сънищата, без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, ти усещаш приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност, което укрепва липсата на необходимост да си задаваш въпроси и представата ти, че се намираш в будната ти реалност. Такова участие на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, че всичко около теб е само сън и ти в този момент сънуваш. Но ако това е "неосъзнат" сън и асоциативната ти връзка с будната ти памет е прекъсната, как може да имаш представа за живота си в будната реалност, за да можеш да усещаш приликата и паралела с това, което ти се случва (в съня) и да го възприемаш като продължение и част от живота ти в будната ти реалност? За да може да усещаш такава аналогия изглежда някакви мостове към паметта ти продължават да са отворени, поне дотолкова, че да възприемаш случващото се в съня ти като достатъчно познато, за да ти се струва част от нормалния ти ежедневен живот и в още по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, да не се чувстваш провокиран към забелязване на странности, задаване на въпроси и "осъзнаване", че сънуваш.
Има едно доминиращо действие в тази ситуация. Вниманието ти е насочено към него. Не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, копирани и извлечени от реалното ти "Аз". Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова и така всичко сякаш се рестартира. Генераторът на сънищата много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш, че изживяваш ситуация в реалния си живот. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" реална и "си мислел", че тя е част от ежедневието ти. "Въображаемото ти Аз" се оказва в съня много близко с реалното ти "Аз", макар в него да се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното "Аз" и това да е свързано само с едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот. Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", за конкретния момент и ситуация, не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз". "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в съня на реалното ти "Аз" (макар че това все пак не са същински "осъзнати" сънища, в които разбираш, че си реалният "Аз" и че сънуваш). Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между "осъзнаването" като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност. Все пак, в ситуацията винаги може да се проявят странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти ги възприемаш като нормални, като част от останалата реалност, не ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви странности, нелогичности или хиперболизации остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не са неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт.
При аналогия по отношение на "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост и "осъзнатостта" на реалното ти "Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", от степента на отваряне на пряка асоциативна връзка с паметта на будното съзнание, и подобно на сравнението с "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз", от проявлението на доминиращи и второстепенни характеристики и качества на личността ти (на реалното ти "Аз"), но тези проявления в по-малка степен ще имат спонтанен произход и ще зависят от реализираното в дадена ситуация "Въображаемо Аз" и от сценария на Генератора на сънищата ти, а ще са по-стабилни и ще се определят и произтичат от степента на "осъзнатост" и от постигнатото качество на асоциативната връзка с будната ти памет, а ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като в случая не е необходимо да има прилика с будната ти реалност, както при обикновените сънища, наподобяващи реалния ти живот.
========================; ;==============================
ВЪЗПРИЯТИЕТО ОТ "ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ" ЗА СЪНУВАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Възприятието от „Въображаемото Аз“ за сънуване в реално време
Посвещавам усилията си в този труд
на моята майка, която търпеливо
ме изчакваше,
докато аз вманиачен се главоблъсках
в тази проблематика,
дори когато не се чувстваше добре.
(„Въображаемо Аз” / Сънуване в реално време)
Своевременното припомняне сутрин на „пресен“ сън сякаш отваря портал към автентичното ти възприятие по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж си припомняш усещането как по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, как сякаш с твоето собствено реално "Аз", което усещаш в момента като буден, си преживявал и чувствал в реално време случващите се в съня събития.
1. Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат" и ти не си бил в него осъзнавайки се в състояние на реално „Аз” или поне „осъзнавайки” се в ролята на твое „Реално Аз", близко до реалната ти самоличност, с действащи асоциативни връзки към спомени и информация от активната ти постоянна трайна памет, която обслужва твоето реално "Аз", осигурява приемствеността в твоето съзнание, възприятието ти за твоето самосъзнание и неговото осъществяване, включително и представата ти за себе си и за своя изживян досега живот?
2. Как така се получава това твое усещане, разбиране и спомен на реалното ти "Аз" за възприятието в съня в реално време на „Въображаемото ти Аз” – когато нито твоето реално „Аз“ е било активно докато ти си спял, нито сънят ти е бил „осъзнат“ и ти не си бил самоидентифициран като „Реално Аз“, нито пък, както би могло да се предположи, процесите в съня ти не би следвало да са били свързани с активни асоциативни връзки с ресурсите на паметта ти, каквито са характерни за будното ти осъзнато състояние.
3. Ако в будно състояние твоето самосъзнание и постоянно себевъзприятие и възпроизвеждане на твоята осъзнатост се базират на определена основна структура или схема от установени и стабилизирани асоциативни връзки, представляващи своеобразен Център и база на идентичността ти, не би ли следвало те да са характерни и активни само за будното състояние и осъзнатост, а да се изключват и да почиват когато си в състояние на сън, както се изключва твоето будно съзнание?
4. И всичко това не би ли следвало да означава, че процесите в съня ти не би трябвало да са в обсега на проявленията на твоето будно самосъзнание (и да имат преки пътища за контакт с него, освен чрез оставяне в паметта на „следи-отпечатъци” и припомняне впоследствие), че не би могло да са в контакт с реалното ти „Аз“ (в реално време, което в този момент се е изключило докато ти спиш), както и, че ти в момента не би могло и не би следвало в „неосъзнатия” си сън като „Въображаемо Аз” да имаш „осъзнатостта” и да „осъзнаваш”, възприемаш и усещаш в реално време случващото се, както това би могло да става поне в известна степен когато си в „осъзнат” сън в качеството си на „Реално Аз“?
Въпросът е не как впоследствие се получава споменът на реалното „Аз” за това усещане за възприемането на съня в реално време, а как се осъществява самото възприятие и възприемането на усещане в реално време на „Въображаемото Аз” на процеса на сънуване и на изживяването на сънищната ситуация, което би предполагало своеобразно „осмисляне” и „осъзнаване” на този процес, за да се получава в момента и съответно усещане за възприемане и възприятие за него, независимо на какво ниво или в какви дълбини на Океана на елементите на съзнанието ти.
5. Разбираемо е, че „Въображаемото Аз” би било в състояние да усеща, че възприема в реално време и да „осмисля” случващи се в момента събития – в сънищната ситуация, която то, разбира се, възприема като единствено реална. Възприятието на „Въображаемото Аз” е за него си в реално време в процеса на развитие на сънищната ситуация, така както то „вижда”, „чувства”, „действа” и „мисли” по време на съня. Но защо това възприятие не се „капсулира” в самия сън и в „следите-отпечатъци”, оставащи от него? Защо то не става реалност за будното ти съзнание едва след като си припомниш впоследствие съня само във вид на припомненото, доколкото е възможно, хронологично развитие на сънищните събития?
6. Защо при припомнянето ти си спомняш, че още по време на протичането на самия сън, независимо от това дали впоследствие ти си щял да си го припомниш или не, в реално време твоето „Аз” (с усещане за него сякаш като израз на цялостната ти същност, извън ограничените прояви на „Въображаемото ти Аз”) е възприемало неговото осъществяване и протичане?
7. Когато си припомняш сънища и си спомняш също за своето възприятие и усещане по време на съня в реално време за самия процес на сънуването, хода и развитието на сънищните събития, хода на времето в сънищната ти ситуация, си даваш сметка, че това възприятие и усещане в реално време в съня ти е било нещо повече от възприемане на променящите се сънищни събития от „Въображаемото Аз”, в ролята на което ги изживяваш.
8. Когато няколко пъти си си припомнил това усещане в реално време, впоследствие по време на подобен сън възприятието става още по-осезателно.
9. Споменът ти (при някои от сънищата ти) за възприятието за сънуване в реално време сякаш те пренася към това твое усещане по време на съня ти и се свързва с някаква друга част на твоето „Аз”, която също е възприемала съня в реално време. Споменът ти те кара да си дадеш сметка как си се чувствал докато си сънувал, и че освен всички възприятия на „Въображаемото ти Аз”, свързани с развитието на сънищните събития, които то е възприемало като реални и продължение на будната ти реалност, си имал усещането за тяхното протичане и с някаква форма или част на твоето реално „Аз” (което би следвало да е било изключило в съня ти, трансформирало се във „Въображаемото Аз”), възприемал си протичането на съня в реално време същевременно и със себеусещане и чувство за присъствие, характерни за реалното ти „Аз”, за будното ти съзнание.
10. Всъщност, самото възприятие в реално време на „Въображаемото Аз” излиза извън характеристиките за присъщото на едно „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън и сякаш се смесва с възприятие на твоето общо съзнание, на твоя същност, излизаща извън границите на съня и сънищната ситуация, твоя същност, произтичаща от твоето реално „Аз”.
11. С кой аспект на твоето „Аз“ си го изживявал в реално време щом като сънят ти е бил „неосъзнат“ – ти не си разбрал, и не си разбирал, че сънуваш, възприемал си случващото се като реалност, не си осъзнавал и не си си спомнял кой си ти в будната си реалност, възприемал си случващото се в голяма степен или съвсем автоматично, много често като страничен наблюдател, възприемал си го „неосъзнато” от гледна точка на твоето будно съзнание и будна осъзнатост, възприемал си го автоматично като даденост, без да се чудиш и да си задаваш въпроси, често, в известен смисъл, ти си преминавал пасивно през ситуацията или тя е преминавала неосезаемо през тебе или покрай тебе, възприемал си (в много случаи, а понякога и в повечето) пасивно като нещо естествено хаотичното натрупване на елементи, двойствени значения на едни или други събития, неприсъщо смесване на едни елементи или събития със значението на други несвързани събития, често в абсурдни и непонятни съчетания, не е имало активна двустранна връзка с реалната ти идентичност (която би следвало да е недостъпна докато си в „неосъзнатото” състояние на „неосъзнат” сън, не е било активно будното ти съзнание, с което осъзнаваш случването на събитията, не е било активно докато си сънувал твоето самосъзнание в неговата будна форма, съответстващо на твоето реално „Аз“?
Всъщност, въпросът е следният: ако приемаме всеки обикновен сън, в който ти не разбираш, че сънуваш, не притежаваш истинското си възприятие за себе си от будната реалност, и не присъства твоята реална идентичност на будното ти съзнание като „неосъзнат”, и ако приемаме, че при всеки „неосъзнат” сън не е присъствало твоето съзнание такова, каквото ти го имаш в будно състояние (а представата ни за съзнание е съзнанието ти когато си буден и осъзнат), т.е. в „неосъзнатия” ти сън не е функционирало твоето „будно, нормално, ежедневно, пълноценно” съзнание, и ако приемаме, че сънищата ти придобиват реалност и съществуване за твоето будно съзнание едва след като бъдат припомнени (визуализирани) в будно състояние и интегрирани (асоциативно свързани и стабилизирани – независимо в каква степен и с каква трайност) в твоята постоянна трайна памет, тогава как, по какъв начин, на каква основа можем да приемаме, че ти си възприемал в реално време, изживявал и дори „разбирал” нещо в някаква сънищна ситуация.
12. Как би било възможно докато си изживявал своята сънищна ситуация в реално време, но "неосъзнато" (без включено съзнание - т.е. обичайното ти будно съзнание) да си имал съответно възприятие в реално време с някакво общо неопределено проявление на твоето реално "Аз", като се има предвид, че в различни състояния се явяват като активни различни форми и аспекти на проявление на твоето общо съзнание, и че неговите проявления в сънищата в този момент са различни и очевидно не съвпадат по време с неговите проявления в будно осъзнато състояние, като така (бидейки различни форми на проявление трансформиращи се една в друга и последователно следващи и измествайки се) и на пръв поглед става ясно, че не би следвало да имат пряка връзка (не би следвало да имат каквато и да е пряка свързаност в реално време) ?
13. Възможно ли е когато си вече буден и осъзнат с обичайната си будна осъзнатост да получаваш единствено спомен от възприятието за преживяванията, случили се в друго време и в другото „неосъзнато“ състояние в съня като „Въображаемо Аз” и при самото припомняне на съня си да получаваш такова усещане, което погрешно да асоциираш и интерпретираш – че си възприемал преживяването на съня си също и в реално време с някаква твоя същност излизаща извън рамките и характеристиките на конкретната форма и степен в съответния сън на „Въображаемото ти Аз”? А всъщност да не съществува такова нещо като „по-широко” възприемане и усещане на процеса на сънуването в реално време от едно, сякаш наблюдаващо отстрани твое всеобхватно „Аз”, излизащо извън конкретното ти участие в съня като „Въображаемо Аз”? Или всъщност да не съществува дори и такова нещо като възприемане в реално време, усещане и „осмисляне“ на развитието на сънищната ситуация дори и от твоето „Въображаемо Аз”? Нали всъщност сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? Ако не си го припомниш, той никога няма да придобие реалност и съществуване, ти никога няма да разбереш и да знаеш, че го е имало, че е съществувал, че някакви събития са протекли в него. А ако това не е възможно и ако има такова реално възприятие, а не погрешно интерпретиране на спомените (в което собствената ти практика и многократно повтарящите се състояния могат най-добре да те убедят), и ако не е било твоето реално "Аз" да има това усещане и възприятие за сънуването в реално време, тогава кое е било проявлението на твоето съзнание, което е "регистрирало", "осмислило" и почувствало това възприятие и как си могъл да имаш усещането за възприемане в реално време на сънуването сякаш със самия себе си, такъв, какъвто си, сякаш с някаква абстрактна сърцевина на твоята идентичност?
14. Самото това възприятие за сънуването в реално време, когато го имаш и изпитваш по време на самия ти сън, не е същото като спомените при припомнянето и визуализирането на сънищата за същото това усещане когато си сънувал. По някакъв начин ти усещаш в момента на припомнянето това възприятие такова каквото е било в реално време и усещането си при протичането на процеса и развитието на сънищната ситуация в различните моменти на самото сънуване. И за това си даваш сметка както при припомнянето на сънищата си сутрин, както при припомнянето след междинно събуждане през нощта непосредствено след съня на това което току-що си преживял и видял, така и с някаква част на твоето „Аз“ в самия процес на протичане на сънищата в реално време.
15. Сякаш без да участва пряко, без да се намесва, в изключено състояние, твоето реално „Аз” е наблюдавало отстрани и от далече хода на времето и протичането на събитията в сънищната ситуация.
16. „Въображаемото ти Аз”, макар и оставащо в „неосъзнат” сън и не разбирайки, че в момента сънуваш, приемайки сътуацията като единствена реалност, възприема самото протичането на събитията в реално време и с нещо повече от себеусещането си, характерно за неговата собствена ограничена „идентичност”, възприема протичането на сънищната ситуация със себеусещане (без осъзнаването на този факт), характерно за реалната ти идентичност, произтичащо или свързано с реалното ти „Аз”.
17. Ако сънищата ти са били "неосъзнати" значи формата на съзнание на твоето реално "Аз" се е изключила, почива си, Асоциативната каскада на будното състояние се е трансформирала в Асоциативна каскада на сънищата, съвсем други ситуации, възприятия, логика и антилогика, последователност, "прескачане" и разхвърляност на елементите, странни съчетания и аналогии, реалното ти "Аз" почива, изключило се е в този момент. Всичко в сънищата ти ще придобие реалност и ще се интегрира и запомни за реалното ти "Аз" само ако си го припомниш в будно състояние. И все пак, по време на самия сън ти имаш възприятието за случването на събитията, за твоето изживяване в тях, за развитието, за хода на някакво време там, "осъзнаваш" всичко с някаква форма на твое съзнание, в много случаи тази форма, твоят характер и мисли в съня имат общо с различни аспекти на реалното ти "Аз", проявяват подобни или аналогични черти и характеристики.
18. Не би ли трябвало щом реалното ти "Аз" се е изключило да си потънал в някакъв свят и ситуация на безвремие, без усещане за самия себе си (което да е близко до възприятия на реалното ти "Аз"), без "осъзнато" възприятие за процесите на събитията около теб, свят на автоматизъм, хаос и неосъзнатост, от който дори да нямаш и спомен впоследствие за възприятия в реално време, а всякакви спомени от сънищата да са едно откриване на отделни разхвърляни парчета от водовъртежа на елементи в една несъзнателна хаотична ситуация?
19. Как е възможно да се случва такова възприемане и възприятие в реално време? С кое съзнание щом като реалното ти "Аз" си почива и се е изключило? Не се осъществява Асоциативна каскада на будното състояние. Нима изразът на твоето реално съзнание и самосъзнание не е само тя?
20. И нали сънищата съществуват само ако си ги припомниш когато се събудиш и свържеш тези спомени със своята реална идентичност, с активната си в будно състояние логично подредена и структурирана мрежа на постоянната си трайна памет, с пълноценна функция в будно състояние на "Центъра си на идентичност", и ако с будната си осъзнатост в постоянната си трайна памет осъзнато интегрираш тези свои спомени от сънищните ситуации?
21. Как така може да се получава възприятието ти за сънуването в реално време, всъщност – не само възприятието, усещането на "Въображаемото Аз" за изживяването на сънищната ситуация в реално време, но в редица случи – много повече от него, възприятие, сякаш излизащо и извън него? С чия идентичност възприемаш това? Как го възприемаш, щом като си в "неосъзнат" сън, с усещането на някакво "Въображаемо Аз", без достатъчна връзка в този момент на "неосъзнат" сън с твоята памет и с идентичността на твоето реално "Аз", без връзка със състоянието на твоята будна осъзнатост (по време на която можеш да осмисляш, разбираш, анализираш и осъзнаваш), още повече, че твоето "Въображаемо Аз" би могло да е много, много отдалечено от възприятията на реалното ти "Аз".
22. Спомените ти за усещането от възприемането на съня в реално време ти припомнят (и ти "доказват"), че си възприемал съня пряко в реално време докато самият той е протичал. И сякаш докато си сънувал в реално време "Въображаемото ти Аз" или поне неговите възприятия пряко са се свързвали с реалното ти „Аз“ и са се прехвърляли към него.
23. Поне в случай на обикновен "неосъзнат" сън с абстрактно „Въображаемо Аз“, далечно от някакви аспекти, особености или характеристики на реалното ти „Аз“ и на неговото обкръжение в будната реалност (както съответно и далечно от „Реално Аз“), не би трябвало да има такъв сънищен процес, който да води до оставяне на следи и съответно на спомени за твое възприятие и "осъзнаване" по време на съня като самия себе си (т.е. възприятие близко до някакво абстрактно универсално твое себеусещане, характерно за теб, независимо дали си буден или спиш и сънуваш)?
24. Но се оказва, че дори и от такива сънища може да останеш със спомен за усещането по време на съня за сънуването му в реално време, да имаш по време на самия сън в реално време възприятието за неговото протичане и изживяване (в качеството на съвсем абстрактния въображаем герой – твоето „Въображаемо Аз” в съня), независимо дали след това ще си спомниш конкретните развития в този сън или ще си го забравил, или ще си спомниш само самото усещане за сънуването му в реално време, и ако не си забравил и него и си го припомниш, си даваш сметка, че много често като си припомняш едни или други свои сънищни ситуации си спомняш и за своето усещане на преживяването ти в тях в реално време.
25. А когато си забравил перипетиите в своите сънища и не си в състояние да си припомниш дори и усещането от преживяването им в реално време, това не означава, че не ги е имало и че не си усещал тяхното преживяване в реално време, не отменя факта, че в реално време твоето „Въображаемо Аз” възприема процеса, случването на отделните моменти и елементи на действието, протичането на времето в съня, заедно с някакво възприятие за теб като за самия себе си, сякаш по някакъв начин „Въображаемото ти Аз” успява да поддържа в активна резерва частичен или скрит контакт с твоето реално „Аз”.
26. В спомените си за различни варианти на ситуации и възприятия в съня, в ролята на различни състояния на „Въображаемо Аз“ си спомняш добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на твое "Аз". Сякаш в такъв момент на припомняне изведнъж усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето будно реално "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня в реално време. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане, което си имал в реално време през нощта при сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня си.
27. За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, би означавало, че в самия сън си го изживявал със съответно чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили следи и "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят ти е бил от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" – едно или друго въплъщение на „Въображаемо Аз“ – и имаш възприятието за преживяванията си във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях.
И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и че сънува).
28. От друга страна, същите обстоятелства напомнят съвсем ясно, че възприятията ти за сънищата не се осъществяват за първи път и само постфактум чрез припомнянето, но и в реално време; че при сънуването в реално време остават съответни „следи-отпечатъци“ не само за съдържанието на сънищата, но и за възприятието за самото им преживяване в реално време, които се запазват, независимо от това дали успяваш да установиш веднага контакт с тях; че при сънуването ти може да успяваш да забелязваш усещането си за своите преживявания в същия момент в реално време, което означава да придобиваш съответно осъзнаване за свое „Аз“ в съответната ситуация в този момент, макар и това „осъзнаване“ да не е осъзнаването, че сънуваш и да не е свързано със самоидентифициране с реалното ти „Аз“; и че между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време се образува своеобразна връзка, която можеш да почувстваш като спомен за преживяването си в реално време и сякаш като негово повторно преживяване.
29. Все пак, интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня и сънищна ситуация след събуждане заедно с ясен спомен за възприятието от неговото сънуване в реално време.
Ако приемем, че сънят ти е бил „неосъзнат“ и че ти не си се „осъзнавал“ в твое „Реално Аз“ и идентифицирал със своето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" (все още говорим за „Външното Аз“ на неинтегрираното ти „Аз“) едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време, и още повече как се осъществява самото специфично „осъзнаване“ за свое „Аз“ и за възприятието ти, че преживяваш съответна ситуация в реално време в ролята на абстрактно „Аз“, което не знае че е в сън и приема без резерви като реална съответна ситуация. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Била е някаква конфигурация от възприятия, друго абстрактно „Аз“, смесица от импулси в съня ти.
30. Ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане от собственото „Аз“ в реално време (независимо от каква категория /степен/ е състоянието на възприятието на „Въображаемо Аз“) представлява специфичното й "осъзнаване", за което съответно остават и "следите-отпечатъци", които ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" при припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.
31. Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се „осъзнал” и това не е бил „осъзнат” сън, това изживяване в реално време как може да направи пряка връзка с твоето реално "Аз"? Как може да се обясни такова противоречие?
32. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз", за да може възприятията в процесите на такова осъзнаване да се съхранят в същата форма в паметта ти и да се явяват когато съзнанието ти отново е будно и напълно функциониращо, за да си ги припомниш и да почувстваш, че сякаш самият ти си възприемал в съня си неговото протичане?
***
ПРИ СЪНУВАНЕ С „НЕОСЪЗНАТ” „ВТОРИЧЕН” СЪН
При сънуване с „неосъзнат” „вторичен сън”
Когато в съня си си сънувал вторично (сънувал си вътре в съня си) и си се събудил вътре в първичния си сън, „още по-осъзнато“ възприемаш ситуацията и обстановката като реални защото имаш някакъв конкретен повод мисълта ти да отиде в такава посока, защото „виждаш“ и „разбираш“, че си се събудил от сън и получаваш възприятието и спонтанна увереност, спонтанно „знание”, че от съня си се върнал в „реалността“ – за разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват, защото като вътрешна предпоставка, като даденост, я възприемаш за реална и в това отношение нито си задаваш въпроси, нито разсъждаваш. Във вторичния „неосъзнат” сън сън както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането ти за „реалност” в първичния ти сън става по-силно и вече поне за кратък период придобива качеството на специфично "осъзнато" от твоето "Въображаемо Аз" (в съня си ти знаеш, разбираш, че преди малко си сънувал и току-що си се събудил от съня си и следователно естествено усещаш и знаеш, че се намираш в будната си реалност).
***
В какво се състои причината за противоречие или някакъв дуализъм?
Този въпрос, както и самото му точно формулиране и ясното конкретно определяне какъв вид възприятие се опитвам да посоча – за какво възприятие става дума, дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до някои интересни заключения и до различни нови опити да го формулирам по-точно.
*** ***
ЗА СЪСТОЯНИЯТА ПРИ „ОСЪЗНАТ” СЪН И „ОСЪЗНАТОСТТА” В „ОСЪЗНАТ” СЪН
За състоянията при „осъзнат” сън и „осъзнатостта” в „осъзнат” сън
Според възможната логика и моето разбиране за приемливо определение, в допълнение към разпространената обща и абстрактна представа за "осъзнат сън", при началните степени на формата на „осъзнат” сън (като я разграничим от форма на „осъзнат и контролиран” сън и от форма на „осъзнат, контролиран и съзнателно и целенасочено модифициран” сън) състоянието в него пряко зависи от процеса на самоидентификацията, като ти успяваш да "се осъзнаваш" в различна степен в него с реалната си самоличност и с достъп до ресурсите на активната си трайна памет, като от степента на "осъзнаването" зависи и степента на твоята самоидентификация (или обратното – от степента на твоето самоидентифициране зависи и степента на „осъзнаване”), и зависи доколко пълно ще е постигнато възприятието ти в съня за собственото ти реално "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с различни аспекти и сектори на мрежата на паметта си, и доколко още от началото на процеса ще си в състояние да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот, разбирайки кой си ти всъщност (в случай, че въобще успееш да се задържиш достатъчно дълго в това твое състояние – т.е. да контролираш поне възможността си да се задържиш в състоянието на осъзнатост докато напредва процесът на самоидентгифицирането ти, стараейки се да не правиш нищо друго, което може да го прекъсне и да те извади от съня).
***
ЗА „ДОСТЪПА ДА ПОСТОЯННАТА ТРАЙНА ПАМЕТ”
За „достъпа до постоянната трайна памет”
Тук въпросът за „достъп” до активната памет (или до постоянната трайна памет) и за „асоциативната връзка с паметта” е донякъде опростен, тъй като самите сънища и Асоциативната каскада на сънищата няма къде другаде да се осъществяват (и какви други ресурси и елементи да ползват и да включват) освен на територията и в рамките на паметта (като общо комплексно понятие). По-точно, става въпрос за достъп и асоциативна връзка, в по-голяма или по-малка степен, повече или по-малко частично, случайно или хаотично, с отделни елементи от мрежата на паметта, носители на една или друга информация, която би могла да допринесе за повече порядък, свързаност, логичност и „реалистичност” в сънищните ситуации, с елементи, които са в такова състояние и с такава вътрешна свързаност, че са част от схемата на действие, на активиране и проявление на паметта с последователни, взаимносвързани и логически обусловени асоциативни връзки, подредени в свързването си по естествения ред, в който е било предизвикано тяхното възникване като отражение на външната реалност, състояния и начини на асоциативно свързване, характерни за действието на будното съзнание и за будната осъзнатост, за Асоциативната каскада на будното състояние и съответно за проявленията и възприятията ти като реално „Аз”. Достъп и асоциативни връзки с елементи, които по време на съня са в състояние да допринесат в известна степен за включване на познанията и логиката от реалността, на познанията, които имаш когато си в будно състояние. Това се отнася до всички случаи когато опростено се говори за достъп на Асоциативната каскада на сънищата или на сънищните процеси до паметта или асоциативни връзки с паметта – по време на сънищата, независимо дали са „неосъзнати” или „осъзнати”.
Първоначално приемах понятието "постоянна трайна памет" само като обхвата на паметта, ангажирана в процесите по време на будната ти осъзнатост. Впоследствие разширих разбирането за "постоянна трайна памет" като цялостната територия на паметта, върху която се развиват всички съзнателни процеси, включително и сънищата, включително върху която се осъществяват (или с която са свързани или осъществяват връзка) всичките възможни форми на проявление на Асоциативната каскада на съзнанието (при будно състояние, сънищна, хибридна, вътрешна), върху която се осъществява Асоциативната каскада във всичките й възможни трансформации и проявления.
Когато първоначално споменавах за връзка на сънищата с постоянната трайна памет имах предвид само връзка на Асоциативната каскада на сънищата с елементи от територията на паметта, характерни (или по-точно - активни в режим на свързаност и действие, характерен) само за будното състояние и съзнание, и съответно за Асоциативната каскада на будното състояние. Но територията е една и съща и елементите са същите, но при различните форми на Асоциативната каскада те биват въвличани в различен порядък, с различна пълнота, последователност, логична и асоциативна обвързаност и взаимна свързаност, различна степен на многопосочни и обратни асоциативни линии, връзки, взаимодействия и въздействия в асоциативния процес.
На същата територия на паметта, на която се осъществява будната осъзнатост и Асоциативната каскада на будното състояние, се осъществяват и сънищните процеси, но формата на Асоциативната каскада е вече различна, трансформирана в Асоциативна каскада на сънищата. В нейните сънищни процеси се включва и оказва въздействие "Генераторът на сънищата", избирайки едни или други елементи от паметта и създавайки сънищни сценарии, превръщащи се в твоите сънища. Развиват се сънищните процеси - на същата обща територия на паметта, но с различен порядък и режим на участие на различни елементи.
(Или по-точно - с участието на елементи от паметта в различен режим на асоциативна свързаност и действие, с друг характер на реда на тяхното свързване, без присъщата за будното съзнание логична подредба, последователност и свързаност, възникнали и установени при първоначалното създаване на елементите и връзките, като логично отражение на будната реалност и на мисловните ти процеси и възприятия в будно състояние, и съответно активни и действащи в същия ред и режим при будно съзнание.)
***
ЗА СМИСЪЛА, КОЙТО ВЛАГАМ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПОНЯТИЕТО „СЪН”
За смисъла, който влагам при използването на понятието „сън”
Като използвам понятие "сън", имам предвид или общо като цяло сънувана една или поредица от самостоятелни ситуации, или отделни моменти от една или от различни ситуации в рамките на един цикъл между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от сънуването в дадена нощ. Както сънят така и споменът за него и "визуализацията" могат да се отнасят до "съновидение" с конкретни образи, ситуация, действие, или само до възприятия и дуалистични или смесени състояния, чиято същност не винаги може ясно да се разграничи и определи. Такива състояния в съня и спомени за тях също бихме могли преносно да определим като "съновидение". (Не винаги сънищата и съответно спомени и визуализации, произтичащи от тях, са подредени, еднопластови, и „праволинейни”. Много често определени елементи от ежедневието ти се появяват в съня съчетани в ситуации с неприсъщи за тези елементи значение и смисъл, и много често определени ситуации възприемаш едновременно с няколко различаващи се значения и разбиране за тяхната същност.)
***
ЗА ПРИПОМНЯНЕТО – УСЛОВИЕ СЪНЯТ ДА ПРИДОБИЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ
За припомнянето – условие сънят да придобие съществуване
Всички посочени тук обстоятелства все пак принципно не променят положението, че сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" и би могъл да бъде съхранен, а неговото протичане и съхраняване да станат реални за твоето съзнание, само ако си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Разбира се, самото понятие "припомняне" би могло да се тълкува по различни начини и да му се приписват различни степени.
Очевидно и несъмнено е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време (независимо, че тук не говорим за будната форма на съзнанието). Но ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време общото ти съзнание го е произвеждало и същевременно го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън се е появил и е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш конкретна ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо повече (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.
Ако твоето будно "Аз" въобще не помни и не знае за определен сън, той няма как да придобие съществуване за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание, и не го откриеш във Вътрешната си библиотека).
*** ***
Припомнянето на съня и припомнянето на самото възприятие, което си имал за сънуването му в реално време, явно е възможно защото в мозъка – в паметта остават определени "следи-отпечатъци" – следи от процесите, представляващи и изразяващи образите и ситуациите, както ги възприемаш като преживяване в съня, и от процесите, изразяващи самото ти възприемане в реално време на тези образи и преживявания на ситуации по време на сънищата, които „следи-отпечатъци” будното ти съзнание в хода на асоциативния процес и асоциативната каскада открива, разпознава, сравнява и идентифицира.
В помощ на спонтанното протичане на този процес на откриване и разпознаване на „следите-отпечатъци” от съответните сънища, при достатъчна практика, придобита настройка и постигнати качества в припомнянето на сънищата (ефектът на стабилизиращото въздействие на обратните връзки и въздействие за придобиване на ново по-високо качество със съответна практика), допълнително се подсилва процесът на формирането на съответните „следи-отпечатъци” в паметта по време на осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата, като самите "следи-отпечатъци" (които представляват изменения в невронни състояния, структури, връзки и конфигурации при протичането и вследствие на сънищния процес, образуване на нови връзки и „структури“, и изменения в мрежата от асоциативните канали, пътища и връзки към тях и от тях) започват да се „произвеждат“ все по-стабилни и съответно по-трайни, като така се улеснява активирането на асоциативните връзки към тях след събуждане, с което става по-лесно и по-качествено тяхното припомняне.
Това е ясно. Така при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваните в минало време образи и събития, възниква и споменът за възприятието ти от самия момент и процес на изживяването и усещането на ситуацията в съня в реално време, който спомен сякаш в същия този миг изведнъж те пренася в сънищната ситуация. Освен самия спомен с информация, че тогава си възприемал съня в реално време, се появява и спомен за самото възприятие, усещането от това възприемане на съня в реално време, от което ти се струва, че сякаш си се пренесъл през времето назад в самия сън и в момента на припомнянето имаш прякото усещане на преживяването в реално време. Усещането от спомена за възприятието много се доближава до самото усещане от възприятието в реално време. Всичко това се разбира с асоциативното откриване, разпознаване и идентифициране на „следите-отпечатъци”.
Дотук все още говорим за припомняне и спомени, независимо колко те са пълни и живи. Но остава другият въпрос. Този за самото усещане в реално време на възприемането и изживяването, на случването и протичането, на осъществяването на действията в сценария на сънищната ситуация в момента на тяхното случване.
Но как това е можело да се случва, щом като реалното ти "Аз" не е било активно, било е изключено, вече почиващо, в състояние на покой, изчакващо, отсъстващо, неговото проявление е останало в онази форма на Асоциативната каскада на съзнанието - Асоциативната каскада на будното състояние, която, след преминаване в почивка и изключване на определени асоциативни връзки и канали, се е трансформирала и е отстъпила полето за активнаст на Асоциативната каскада на сънищата, която от своя страна би трябвало да е останала извън всякакво евентуално застъпване или преливане с предишната форма на действие?
А дали наистина се оказва отстъпила и напълно изключена, дали се оказват затворени канали и условия за застъпване и преливане?
Как всичко това би било възможно, ако не се случваше преливане между различните форми на Асоциативната каскада – застъпване между процесите, характерни за формата на Асоциативната каскада на сънищата и процеси, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние, и ако сънищните процеси не биха били в контакт с „Центъра на идентичност”, независимо с каква пълнота и ефективност, и ако възприятието за протичането им в реално време не произтичаше от запазването по време на съня на такъв контакт? (По време на сън също така понякога би могло да се „открехва” порталът към „Вътрешното Аз”. То на друго равнище е в контакт и връзки с мрежата на „Центъра ти на идентичност”, а с действието си „Генераторът на сънищата” е проявление на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното съзнание”.)
(На други места в текста въвеждам понятието „Хибридна асоциативна каскада”.)
*** ***
И докато обмислях този дуализъм и си спомнях за различни подобни ситуации, проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата опростено като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", и че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".
Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето на сънища сутрин или денем съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена „специфична осъзнатост” за самия себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи, когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.)
Естествено, не е било реалното ми "Аз", нито пък е било „Реалното Аз“ и не съм имал съответния за реалната или поне за някаква частична самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало и необходимия за такива състояния (реално „Аз” или „Реално Аз”) неограничен или частичен асоциативен поток. Но винаги е имало определена „специфична осъзнатост” и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с „осъзнатостта” ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот, каквато има в будно състояние или поне частично – в „осъзнат” сън със самоидентифициране. Винаги е имало „осъзнаване” от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от „Генератора на сънищата”, оформящи същността и специфичните характеристики на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си" и чрез което съм осъзнавал този сън – обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти, макар и с общи основни характеристики на едно определено мое лично сънищно "Въображаемо Аз".
Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня. Приема случващото се като естествена даденост (т.е. единствена реалност).
Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер като изпълнява сценария на „Генератора на сънищата” ти. Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност".
Ти осъзнаваш своето "Аз" – ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот, ако имаш някаква частична представа за свое минало я възприемаш като даденост без специално да привлича вниманието ти и да имаш нужда да я анализираш; може да имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш; това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или с някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало; не си задаваш въпроси; просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, „осъзнат” си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз" в ролята на определено „Въображаемо Аз“.
Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.
Това е едно въображаемо "Аз" (приемащо в различните сънища различни форми /т.е. същност, специфики, характеристики, собствен образ и характер/ на „Въображаемо Аз”), което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава и оставя повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз", с което си се възприемал в конкретния сън.
Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма присъщия за будно състояние активен всеобхватен контакт с твоята постоянна трайна („будна“) памет и информацията за твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти пак пребиваваш в своя „неосъзнат” сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти (постоянна трайна) памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации на ситуации включващи и елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на специфична "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.
Преживяваш определена ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в множество случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и до евентуално преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)
И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж „осъзнае”, че това не е реалност, а сън (започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността), тогава може да се случи първият импулс на „осъзнаването“ в съня и да започне трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз" в "осъзнатост" на съня в „Реално Аз" с възможност за постигане на различни степени на това трансформиране, на пълнота и цялостност на „Реалното Аз“ и на близост със същността на реалното ти "Аз".
Дори усещането на тази специфична "осъзнатост" в „неосъзнат“ сън в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ с вплетени в него личностни характеристики на реалното ти „Аз“ и с елементи в съня от реалния ти живот би могло да е с по-голяма интензивност и от по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но още не си започнал да се самоидентифицираш, както и от възприятие на „осъзнатост“ на твое „Реално Аз“, когато самоидентифицирането е още в начален стадий, достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен, а степента ти на „осъзнаване” още не е висока (осъществила се е трансформация на „Въображаемото Аз“ в „Реално Аз“ – защото в съня си ти си разбрал, че сънуваш и си преминал в „осъзнат” сън – но „Реалното Аз“ е повече или по-малко частично и непълно, в начална степен или стадий на осъществяване и развитие) – и въпреки, че знаеш че сънуваш, все пак имаш само частично възприятие за собственото си реално "Аз" (докато успяваш да се задържиш в това начално състояние на „осъзнат” сън).
"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и конкретната форма на "Въображаемото Аз" се проявява в съня с една или друга доминираща характеристика, свързана с едни или други аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня ти всичко около теб съвсем да прилича на обстановката и живота ти от будната ти реалност. За това ти естествено си даваш сметка след като се събудиш и си спомниш, защото във всички обичайни „неосъзнати“ сънища ти принципно възприемаш всяка обстановка като реална или поне в мислите ти не стои въпрос относно реалността на ситуациите. Но когато твоето себеусещане във „Въображаемото ти Аз“ и обстановката в съня ти приличат в голяма степен на твоето себеусещане, среда и живот в будната ти реалност, когато са много близки до реалното ти „Аз“ по-трудно би могло някакви странности или нелогичности да ти направят впечатление и ти да преминеш към „осъзнаване“ в „осъзнат“ сън.
Доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало. Когато „Въображаемото ти Аз“ притежава повече от твоите черти и характеристики, присъщи на твоето реално „Аз” от будната ти осъзнатост, и съответно е със специфично „осъзнаване“ осигуряващо ти възприятие близко до себеусещането на реалното ти „Аз“ (с твои черти на характера и представи, проблясъци и усещания от твои реални проблеми от ежедневието ти, емоционални подходи) и особено когато се намира в такъв сън и сънищна ситуация, която много прилича на обстановката и на обстоятелства от ежедневието ти (окръжаващите събития, присъствие на близки хора, смътни или по-ясни спомени от реалния ти живот, възприятие, че си в дома си или на улиците около дома си, или на работното си място, или в друга позната обстановка, или асоцииране, свързано възприемане на средата в съня с такива места), в много по-малка степен един такъв сън би могъл да бъде отличен от реалността ти (ако в реално време твоето възприятие в съня бъде погледнато от страничен наблюдател или с усещането, което получаваш, когато си го припомняш). В такъв сън „Въображаемото Аз“ много по-трудно би било предизвикано или спонтанно би стигнало дотам, че да обърне внимание на някаква нелогичност или причина, която да доведе до осъзнаването, че всичко наоколо е сън и до началото на процес на „осъзнаване“, самоидентифициране и трансформиране в „Реално Аз“. Разбира се, сънищната ситуация в такъв й "реалистичен" вид може да не продължава толкова дълго и бързо да се видоизмени дотам, че да се появят такива странности, нови или абстрактни елементи, от които да се намали прилика с реалното и да възникне импулс за „осъзнаване”, че всичко наоколо е само сън.
От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от "Генератора на сънищата", без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, поради оставащата все пак частична асоциативна връзка по време на "неосъзнатия" сън с определени елементи и сегменти в "тъканта" на постоянната ти трайна памет (връзки с определени логично свързани с будната ти реалност елементи и сегменти, с включването на които и върху чиято територия "Генераторът на сънищата" развива твоята сънищна ситуация), твоето "Въображаемо Аз" спонтанно регистрира ("усеща") приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност. Това усещане укрепва липсата на необходимост на "Въображаемото Аз" да си задава въпроси как, откъде или защо се е появило в тази среда, и представата му, че се намира в реалност (без разбира се да си дава сметка, че само я асоциира с будната ти реалност, възприема я като нея). Такова участие в "неосъзнатия" сън на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, да заподозреш и да установиш, че всичко около теб е само сън и че ти в този момент сънуваш. Ако за такова състояние като "неосъзнат" сън би било характерно, както евентуално би могло да се допусне поради смисъла на понятието "неосъзнат", че асоциативната ти връзка с будната ти (действащата в будно състояние) постоянна трайна памет е напълно прекъсната, как би могло тогава "Въображаемото ти Аз" да има представа за живота ти в будната реалност, за да може да усеща прилика и паралел с това, което му се случва в съня и да го разпознава и „усеща” като нещо обичайно и привично, т.е. като продължение и част от живота ти в една единствена реалност? (То е ясно, че сънят няма как и къде другаде да се появи и развива освен в обхвата и на територията на елементите на паметта. Друг е въпросът доколко те ще бъдат въвлечени подредени и логично обвързани или хаотични и разхвърляни, без присъщата им за будната осъзнатост подредба и логична асоциативна обвързаност.) За да може да усеща такава аналогия, която да води до такъв резултат, мостове към паметта ти продължават да са постоянно отворени, поне дотолкова, че да се получават асоциации с информация от нормалния ти ежедневен живот, "Въображаемото ти Аз" да възприема случващото се в съня ти като достатъчно познато и част от съответна реалност. Така в по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, при забелязване на странности то не се чувства провокирано да си задава въпроси и няма предпоставки за "осъзнаване", че всичко около теб е само сън.
Има едно доминиращо действие в сънуваната ситуация. Вниманието ти е насочено към него. В ролята си на "Въображаемо Аз" ти не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, "копирани и извлечени" от реалното ти "Аз" (когато става въпрос за сънищна ситуация с изявени в него повече или по-малко характеристики от реалната ти същност, а не за сън и "Въображаемо Аз" с абстрактни характеристики, в което в по-малка степен би могъл да разпознаеш реалното си "Аз").
Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова ситуация и ти в ролята си на твое „Въображаемо Аз“ се оказваш в нея, изживяваш я в реално време в съня си и така всичко във въображаемата ти сънищна реалност сякаш се рестартира и започва за първи път. "Генераторът на сънищата" много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш (по-скоро да го усещаш, да го приемаш като даденост), че изживяваш ситуация в единствен свой реалeн живот (няма разлика с едно обичайно възприятие за истинност на окръжаващата среда и свят, неподлежаща на съмнения и въпросителни). По-точно да не се досещаш за възможността да си в нереален въображаем свят. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" съвсем реална (а това е така дори и ако е била абстрактна, дори ако твоето себеусещане в съня няма много общо с реалните ти личностни характеристики, и колкото и нелогични, странни и чужди елементи да е съдържал сънят), и не ти е възниквало съмнение, че тя е част от ежедневието ти (от едно обичайно продължаващо твое единно съществуване).
"Въображаемото ти Аз" може да се окаже в съня много близко с реалното ти "Аз". Сякаш е на границата с "Реалното Аз". Но за разлика от "Реалното Аз" (независимо, че при състояние на „Реално Аз” вече си разбрал, че сънуваш, неговата същинска близост с реалното ти "Аз" зависи от процеса и степента на съзнателното ти самоидентифициране с реалната ти същност и живот), вариантите и близостта на "Въображаемото Аз" с реалното ти "Аз" се развиват и оформят спонтанно (без активната намеса на твоя „осъзната” воля за самоидентифициране, както може да е при „осъзнатия” сън и при „Реалното Аз”) и произтичат от спонтанната игра в сценария на „Генератора на сънищата” на оставащите активни (или евентуално допълнително отново активиращи се в хода на сънищните процеси) канали за асоциативни връзки и включване на едни или други елементи на територията на постоянната ти трайна памет – проявяват се едни или други доминиращи характеристики на реалното „Аз“, което може да е свързано с дадена ситуация в съня ти с участието на едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот.
А ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като там не е необходимо непременно да има прилика с будната ти реалност, както при "неосъзнатите" сънища със споменатия по-горе вариант на "Въображаемо Аз" от висока степен (категория), което бихме могли да наречем и „Почти-Реално Аз“.
Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", при конкретни моменти и ситуации, често не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз" в будната реалност, както и на "Реалното "Аз" при "осъзнат" сън. "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в „осъзнат” сън на "Реалното ти Аз" (макар че и при сънища с такава висока степен на „Въображаемо Аз”, това все пак не са "осъзнати" сънища, защото в тях ти не разбираш, че сънуваш и че си реалният "Аз", който спи; дори и при висока степен на близост с реалната ти среда и себевъзприятие, близко до реалното, със спонтанно възникнало в съня ти знание за самия себе си, съдържащо с характеристики и информация, близки до реалната ти същност, това съвсем не е същински „осъзнат” сън – нито си разбрал, че сънуваш и всичко около теб е само сън и е нереално, нито е налице процес на целенасочено или спонтанно самоидентифициране в „осъзнат” сън).
В много случаи в съня си „Въображаемото ти Аз“ постъпва така, както би постъпило реалното ти „Аз“ /както ти би постъпил в будната си реалност/, в съня ти се явяват аналогични елементи на твои действия, реакции и мисли от реалния ти живот.
В други случаи постъпваш малко по-различно, неопределено или непоследователно, а в трети случаи по начин, който те учудва когато се събудиш и си спомниш – до такава степен, че би могъл да се запиташ защо в съня си проявил такъв страх или някакво друго качество, нима в реалността си си страхливец или притежаваш такова качество, нима имаш в дълбините на съзнанието си такива характеристики, или те са се появили в съня ти и във „Въображаемото ти Аз“ като своеобразна „антитеза“ на реалната ти същност, само за да видиш едно или друго развитие на ситуацията и след това, когато си припомниш за съня си, тези характеристики да бъдат забелязани и отречени от реалното ти „Аз“.
Има няколко възможни варианта или степени на спонтанно проявление на комбинации от елементи и характеристики на "Въображаемото Аз" в "неосъзнат" сън (без осъзнаване, че сънуваш и без самоидентификация с реалното ти "Аз"):
- когато "Въображаемото ти Аз" е съвсем различно от реалната ти същност, например, разпознаваш в него да се проявяват в съня ти общочовешки черти като страх и завист или други, но те или са съвсем общи без специфична връзка с теб, или не са характерни за теб в реалния ти живот, а възприятието ти като "Въображаемо Аз" е различно от начина, по който се възприемаш в будната си реалност, може дори да е много далечно или съвсем абстрактно;
- когато във "Въображаемото Аз" се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното ти "Аз" и то е частично свързано с усещане за собствената ти същност от реалността;
- когато "Въображаемото ти Аз" е богато на познати елементи и в голяма степен се е приближило към същността на реалното ти "Аз";
- когато "Въображаемото ти Аз" в много голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и прилича на твое "Реално Аз" (каквото би било при сравнително по-висока степен на самоидентификация), макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без самото съзнателно целенасочено или спонтанно самоидентифициране, характерни за "осъзнатия" сън и за "Реалното Аз", като така „Въображаемото Аз” придобива качеството на "Почти-Реално Аз" – то е близо до "Реално Аз" с частична неосъзната „почти-самоидентификация” („квази-самоидентификация”), но без осъзнаването, че си в сън и без оценката за несъответствие на ситуацията в съня ти с будната реалност.
(Все пак, има съществена разлика между това да се възприемаш (да се чувстваш) „като себе си” с общо „вътрешно” усещане близко до това, което е характерно за твоето себеусещане, за постоянното вътрешно усещането на своята идентичност, в обстановка, приличаща на ежедневната ти среда, в своя дом, в познатите ти стаи вкъщи с познати мебели и предмети, или на улицата пред дома ти, с обкръжение в съня ти, в което се явяват твои родители, брат, близки, в някаква ситуация толкова близка до ежедневието ти, че не би могъл да я различиш от обичайния си живот, без все пак в ума ти да възникват мисли, свързани с твоето минало, история, житейски перипетии, като спонтанно и „неосъзнато” си достигнал до такова състояние, възприемайки го като естествено и като даденост, без да ти възникват съмнения и да се пораждат въпроси, и да не знаеш и да не разбираш, че сънуваш, от една страна, и от друга страна –„осъзнаването” ти в съня, когато се окажеш в състояние да се „осъзнаеш” в съня си и да преминеш в „осъзнат” сън, когато вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, когато вече възприятието ти е преминало в качеството на „Реално Аз”, когато изведнъж си спомняш кой си ти всъщност реално в будната действителност и започваш постепенно да навлизаш в спомени и информация за себе си и да се самоидентифицираш с подреждащи се парчета информация за своята личност, живот, близки и среда, такива, каквито са в реалността извън сънищата.
Не трябва да се обърква идеята и същността на спонтанно достигнатото състояние на възприятие при „Въображаемо Аз” с висока степен, или при „Почти-Реално Аз” с ефекти на „самоидентифициране”, със състоянието и процеса на същинското самоидентифициране в „осъзнатост”, постигната при преминаване в „осъзнат” сън и с възприятия в качеството на „Реално Аз”. Не трябва да се обърква състоянието на относителна „специфична осъзнатост” (или „почти-осъзнатост”) на „Въображаемото Аз” със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън на „Реалното Аз”.
„Въображаемото Аз” има свое „специфично собствено осъзнаване” в сънищната ситуация, усещане за себе си, за своята идентичност, което би могло да е близко до усещането в будната реалност, „осъзнаване” на своето присъствие, на своето „Аз”, на своето участие в една „реалност”, на своето съществуване в протичащите в съня събития. Степента на това специфично „почти-осъзнаване” може да е различна. Това е различна категория и различно понятие за „осъзнатост” и „осъзнаване” в съня, характерно за състоянието на „Въображаемото Аз” в „неосъзнат” сън, и съществено различаващо се от състоянието и понятието, отнасящи се до „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Но макар, че е различно и различаващо се, трябва ясно да се каже, че и то съществува и че има нещо общо с „осъзнаването” и с „осъзнатостта”. )
Всеки от посочените, както и други междинни, варианти на "Въображаемо Аз" биха могли да се съчетаят в различни "неосъзнати" сънища с различни варианти на обстановка и ситуация: съвсем абстрактна и далечна; с едни или други познати елементи и обстоятелства от будната ти реалност; с повече елементи от познати места, обстановка и обстоятелства от реалността ти; в съвсем позната среда като домът ти или улиците около него, работно място и други подобни.
При вариант на много позната среда и обстановка ако "Въображаемото Аз" в голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и постига определена прилика и известна близост до него, тази висока степен на „Въображаемо Аз” се приближава до категорията „Реално Аз”, „Въображаемото Аз” в преносен смисъл започва да заприличва на "Реално Аз" (при начална степен на спонтанна самоидентификация, макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без започнато съзнателно самоидентифициране), достигнало висока степен на своето проявление, „Въображаемото Аз” се превръща в спонтанно създало се в "неосъзнатия" ти сън "Почти-Реално Аз" или граничен стадий на прилика с "Реално Аз" без осъзнаване, че ситуацията е сън и без оценка за несъответствие с реалността.
Всъщност при такова „Почти-Реално Аз” ти може в съня си да „се усещаш” в много по-голяма степен като самия себе си такъв какъвто си в будната си реалност, да „чувстваш” и да „знаеш” за себе си, макар и не разбирайки, че сънуваш, отколкото като „Реално Аз”, при което си разбрал, че сънуваш, но още си със съвсем смътна представа за себе си, не си започнал или не си напреднал съществено в процес на самоидентифициране, още повече и ако си в непозната среда, която няма много общо с реалното ти окръжение в будното ежедневие, ако няма близки хора около теб и т.н. Но „Почти-Реалното Аз” при всички случаи е категория по-ниска и предшестваща „Реалното Аз”, защото няма „осъзнаването”, че си в сън и разбирането за нереалност на обстановката, както и поради причината, че потенциалът на състоянието като „Реално Аз” с „осъзнаване” в „осъзнат” сън е огромен, в случай, че той бъде развит, той е несравним с възможностите като „Въображаемо Аз” или като „Почти-Реално Аз”, при които развитията са спонтанни, зависят само от „Генератора на сънищата” (или евентуално и на някои други намеси на „Вътрешното Аз”), но я няма „осъзнатата” воля за самоидентифициране, контрол и моделиране, с възможност за активиране на контактите с Центъра на идентичност, с различни сегменти на територията на постоянната трайна памет, с активиране в асоциативния процес по време на „осъзнатия” сън на проявления, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, с активиране на хибридна Асоциативна каскада в едни или други пропорции.
Колкото повече обстановката в съня ти заприличва и става по-близка до познатото ти от будната ти реалност, толкова по-висока става степента на проявление на "Въображаемото ти Аз" и по-голяма вероятността за съответно по-голямо приближаване и до себеусещането ти в будната ти среда каквото имаш като реално "Аз". По-голяма става и вероятността в съня ти да се достигне до високите степени на проявление на "Въображаемото ти Аз", съответстващи на понятието "Почти-Реално Аз". Различната степен на близост на обстановката в съня ти към средата и обстоятелствата в будното ти ежедневие означава и различна степен на приближаване на състоянието на възприятията ти в съня в ролята на "Въображаемо Аз" към състояние на себеусещане и "почти-осъзнаване" в съня в качеството на "Почти-Реално Аз". Макар че и при ситуация в съня ти много близка до реалната ти среда, не е изключено "Въображаемото ти Аз" да прояви характеристики и качества, които въобще не са присъщи на реалното ти "Аз".
Обикновено се получават съответствия - абстрактно и далечно "Въображаемо Аз" в абстрактна, непозната и евентуално объркана среда и ситуация, а близко до същността ти "Въображаемо Аз" в среда и ситуация с повече елементи от реалния ти живот. Все пак, често би могло да има смесени варианти, при които би могло в ситуацията да се проявят и странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти да продължаваш да ги възприемаш като нормални и като част от останалата реалност без да ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, може да е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" да е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви допълнителни странности, нелогичности или хиперболизации да остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не се оказват неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент може да ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони, която ти изглежда естествена и не те учудва, или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт. И ето, че сега го разбираш. Приемаш го естествено и спокойно.
Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между възприятията при "осъзнаването" ти в "неосъзнат" сън като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност в реалността, както и с различните възможности за развитие при "осъзнаването" в "осъзнат" и "осъзнат и контролиран" сън с "Реално Аз", самоидентификация и способности за контрол.
И така, поради факта, че повечето „неосъзнати“ сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове, или само със спомени за усещането за „запълненост“, че си сънувал, с останала празнота по отношение на съдържанието) са „специфично осъзнати“, макар и в състояние и роля на "Въображаемо Аз", и в тази „почти-осъзнатост“ се изживяват в реално време, те оставят съответните (повече или по малко стабилни и трайни или временни) "следи-отпечатъци" в паметта ти (в "Сънищното пространство" или дори направо във "Временния архив" на сънищата, и казано в преносен смисъл – в този неин сегмент, служещ като входен портал или временно преддверие за евентуално трайно съхраняване в постоянната ти памет на следите от сънищата ти).
Твоето съзнание е възприемало в реално време преживяването с този вид специфична „почти-осъзнатост“ на "Въображаемо Аз" с частичен асоциативен контакт с мрежата на "Центъра ти на идентичност", „наблюдавайки се” в състоянието и ролята в съответната форма на "Въображаемото ти Аз", като сънищният процес, възприятието, преживяването и „наблюдението” са се регистрирали със "следи-отпечатъци" в сънищната памет (в "Сънищния архив" или във "Временния архив" на сънищата).
Колкото повече по време на Асоциативната каскада на сънищата се получава свързване на сънищния асоциативен процес с елементи и сегменти от постоянната трайна памет, с проявления, характерни за асоциативната активност при будно състояние, и се стига до смесване и преливане с асоциативни процеси, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, толкова повече асоциативният процес от форма на Асоциативна каскада на сънищата преминава към форма на хибридна Асоциативна каскада с едни или други пропорции в различните видове асоциативни връзки. В зависимост от динамиката в тези процеси се определя и близостта на себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз” със себеусещането и същността на реалното „Аз”, както и може да зависи близостта на обстановката и ситуацията в съня ти до познатата ти обстановка в твоето ежедневие и до будната ти реалност. В зависимост от повишаване на степента на смесването и преливането в различните форми на асоциативните процеси и преминаването в хибридна форма на асоциативната каскада, в по-голама степен и „специфичната осъзнатост” при възприятието на сънищната ситуация в реално време на твоето съзнание, надхвърля, излиза извън обхвата на „почти-осъзнатостта” при възприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз”.
На територията на постоянната ти трайна памет - в "Сънищното пространство", са се осъществили и протекли сънищните процеси, включително с ангажирането или с образуването на някои по-силни и активни елементи в един или друг сегмент, зона или структура на всеобхватната й асоциативна мрежа, които впоследствие могат да послужат като "ключове" за визуализиране при припомнянето на сънищата, за асоциативно свързване при припомнянето и с по-слабите елементи от сънищните процеси, останали в "Сънищното пространство" и в "Сънищния архив".
А ти, когато си припомняш сънищата, в будната си осъзнатост в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, правиш асоциативни връзки, търсиш и намираш "ключове" към тези сънищни "портали" и "преддверия", и достигаш до „следите-отпечатъци" от сънищата си. В асоциативния процес на припомнянето и визуализирането в будно състояние, допълнително асоциативно свързани, сравнени, идентифицирани, разпознати и съответно анализирани и определени (и нерядко образно допълвани), те биват осмислени и стабилизирани, придобивайки вид на спомени с информация както с картини и ситуации, така и с усещанията ти от и за самото преживяване в реално време.
Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които, макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня (възприятие, което също си припомняме), стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание когато си припомним за тях и когато сякаш ги изживяваме отново!
Независимо от връзката и отношението "припомняне на съня - придобиване на съществуване на съня за будното ти съзнание", всяко оригинално първично възприятие от сънуване (като се изключи припомнянето и визуализирането) се осъществява в реално време, всеки сън без съмнение протича в реално време, без значение дали ще си го спомниш и дали някога въобще ще разбереш за него.
Както и за всяко случващо се събитие можеш да кажеш, че се случва в определен момент – тоест в реално време. За разлика от случая със сънищата, при будното състояние понятието "в реално време" би могло да има смисъл и значение по-скоро във връзка с разликата между физическото протичане на събитие и записът за него, който би се разглеждал по-късно, или с отразяване на събитие едновременно с неговото случване. Но когато наблягам на сънуването в реално време, имам предвид това специфично „осъзнаване“ (или "почти-осъзнаване" и специфична "почти-осъзнатост") на „Въображаемото Аз“ и твоето "съзнателно" усещане, чувстване, на факта на преживяването на съня още докато протича - в реално време, за разлика от припомнянето му, визуализирането му и спомените по-късно, както и самите спомени за усещанията на неговото преживяване в реално време.
И самото „осъзнаване” в "осъзнат" сън без съмнение се случва и се възприема, и развива, и задълбочава в реално време. За него впоследствие след събуждане възниква спомен и визуализиране. Но ако няма такъв спомен, „осъзнатото” ти преживяване в реално време и "осъзнатостта" ти в съня ще си останат само някъде в „сънищната” ти памет, в някакво преддверието към „будната” ти памет, затиснати и затрупани от завесата на забравата.
При "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост в реалността ти в будно състояние и "осъзнатостта" на "Реалното ти Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", т.е. от степента, пълнотата и обхвата в процеса на активно и целенасочено „осъзнато” и „съзнателно” самоидентифициране (за което е необходимо да се овладее способността и постигне качеството за контролирано задържане в това състояние, преди въобще да се мисли за други форми на контролиране или моделиране в сънищната ситуация).
Степента на „осъзнатост” и самоидентифициране в „осъзнатия” сън зависи и се определя от степента на отваряне на каналите за допълнителни асоциативни връзки на територията на паметта с елементи, "следи-отпечатъци", комплекси от елементи с логическа последователност на връзките между тях и форма на активност, характерни и присъщи за будното ти съзнание.
От активирането и включването на тези процеси зависи степента на успех при самоидентифициране. И подобно на ситуацията при постигане на една или друга степен в процеса на спонтанното приближаване и "осъзнаване" на "Въображаемото Аз" (специфичната "почти-осъзнатост"), степента на "осъзнаването" в "осъзнат" сън и разликата на тази "осъзнатост" с будното ти съзнание и осъзнатост, зависи и от степента на проявление в "Реалното ти Аз" на едни или други доминиращи и второстепенни характеристики и качества на реалното ти "Аз" - на едни или други аспекти и фрагменти от личността ти в будната реалност.
*** ***
„Въображаемото Аз” може да е много далечно от реалното „Аз” в случая на комбиниране на части от случайни елементи в ситуации. Може да ядеш без усещане на вкус, да се възприемаш в ситуацията, но да нямаш усещане за себе си, може просто да си наблюдател без своя идентичност, или с въображаема идентичност, за която дори да не се замисляш по време на съня.
При сънищата може да се включат определени елементи, които са били възбудени по време на Асоциативната каскада на будното състояние, но те се вписват в съвсем различни собствени, наново изградени и измислени ситуации. Как тези елементи, даже и ако са само частици от тези елементи, се вписват в съвсем нови ситуации? "Кой" ги измисля? По какъв начин се селектират и подреждат в конкретен сънищен сценарий?
За разлика от асоциативните процеси в Асоциативната каскада на будното състояние, в процесите на Асоциативната каскада на сънищата няма аналогична логическа връзка, има „прескачане” или „заобикаляне” на някои непосредствени преки асоциативни канали и връзки. Остава своеобразно „ехо” от възбудени елементи в процеса на дневната Асоциативна каскада на будното състояние, но неговите звуци се разпръскват и разпиляват сред вълните на Океана на елементите, сред бреговете на островите на „Сънищното пространство” .
Всеки елемент, който в един или друг момент се включва в асоциативната каскада, има "своя" асоциативна мрежа с която е свързан.
Асоциативните връзки към всеки елемент имат много варианти и може на случаен принцип по-силните да правят връзки и да се създават нови ситуации, но как става така, че възникват подредени ситуации?
Как тези два, три или повече елементи, непоследователни и логически непряко свързани биват избрани, "поставени на предна линия" и въвлечени в образуването на сценария на сънищата с определена негова логика и подредени в "тъканта" на сънищната ситуация?
Как се образуват и генерират сънищата? И как в съня се образуват подредени ситуации, включващи само части от случайни елементи от деня, от предишни дни или от цялото пространство на твоята памет, независимо от давността, но в съвсем преносен и видоизменен смисъл и в съвсем нови различни ситуации?
Този въпрос има и друг аспект, засягащ асоциативните процеси в будно състояние.
Как става осмислянето на нещата в будно състояние? И ако самото състояние, което ние възприемаме като "осмисляне" можем да разглеждаме като съвкупен краен динамично възпроизвеждащ се и променящ се резултат от процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, как все пак "избираш" едни или други елементи, когато са в началото на една асоциативна верига, как ги "определяш", как се стига до инициирането на конкретно мисловно развитие? Кое предизвиква да си припомниш едно или друго? И ако тук бихме могли да кажем, че няма такова начало на асоциативните вериги, и че асоциативният процес в будно състояние се налага постоянно да е в режим на отреагирване на стимули, както вътрешни (дразнители или появили се в асоциативния процес мисли, даващи начало на нова линия), така и в повечето случаи външни причини, иницииращи един или друг асоциативан (мисловен) поток, то при Асоциативната каскада на сънищата и сънищните асоциативни процеси, външните причини фактически са изключени, изключено е и будното съзнание и логичната последователност и взаимовръзка, и остава единствено вътрешният асоциативен процес и то в неговата сънищна форма. Как "Генераторът на сънищата" "избира", как "определя" едни или други елементи, с които да определи сценария на сънищата? Как се "определят" иницииращите елементи за началото на асоциативния поток в сънищния сценарий?
Асоциативната каскада в будно състояние реагира на постоянни външни и вътрешни стимули, възникват вътрешни елементи, които от своя страна се явяват причина за асоциативно продължение според една или друга логическа линия. До голяма степен реалната външната среда е мотор за задвижване на процеси в Асоциативната каскада на будното състояние. При такъв подпомогнат от външните въздействия режим, резултатът би могъл да се изразява и в мисловен (или емоционален) процес със сравнително елементарен характер.
При Асоциативната каскада на сънищата не е така – тя сама трябва да създаде, на базата на собствените ресурси на паметта, принципно без намесата на външни въздействия и стимули в реално време, и средата на действие и образа на героя в нея – „Въображаемото Аз”, и неговите възприятия в съответната среда.
"Генераторът на сънищата" е абстрактно понятие. "Генераторът на сънищата" функция ли е на "Центъра на идентичността" (в неговия обхват на участие в Асоциативната каскада на сънищата)? Не. Обхватът на участие на "Центъра на идентичността" в определена сънищна ситуация може да не е голям, но "Генераторът на сънищата" да е създал и да осъществява добър сценарий. "Генераторът на сънищата" е "механизъм" и проявление на намеса и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада.
Връзката с паметта е частична (частично активиране на елементи на общата територия на паметта), както и с "Центъра на идентичност", но има дотолкова връзка, че да се създават новите ситуации.
„Центърът на идентичност” – ниво в невронната мрежа от структури, съответно основно ниво в действието на Асоциативната каскада на будното състояние. "Центърът на идентичността" е определена съвкупност от значими елементи и структури – мрежата от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, асоциативни връзки, пътища и магистрали.
При Асоциативната каскада на сънищата я няма логиката на проявлението и въздействието на мрежата на „Центъра на идентичността”, поради другия характер на асоциативните връзки, "прескачането" и следването и на други случайни асоциативни връзки и пътища. При ангажиране и въздействие в асоциативния процес само на определени елементи или сегменти на "Центъра на идентичност" в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, проявлението и въздействието му е частично.
"Центърът на идентичността" се оказва ангажиран частично без да може да се реализира пълната му функция и пълноценно възприятието за собствената идентичност.
„Сънищното пространство” обхваща всички елементи от територията на паметта, включващи цялата съвкупност от невронни структури, които участват в процесите по време на сънищата – в Асоциативната каскада на сънищата или в хибридна Асоциативна каскада.
***
"Сънищният архив" и "Временният архив" на сънищата са абстрактни понятия - означават степен на стабилизиране и стабилност на "следите-отпечатъци" в Сънищното пространство, оформили се по време на сънищния процес.
========================; ;==============================
ВЪЗПРИЯТИЕТО НА РЕАЛНОТО "АЗ" ЗА СЪНУВАНЕТО В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Възприятието на реалното „Аз” за сънуването в реално време
Сънят – реалистично изживяване на обширна подредена
последователна протяжна ситуация в една, макар и
въображаема, паралелна същинска вътрешна реалност
1. Припомняйки си след събуждането си отделните събития и участващи лица в сънищната ситуация, ти си спомняш и възприятието си, което си имал в нея в реално време.
Спомняйки си за един или друг момент в съня, ти си спомняш съвсем ясно усещането си.
Какво е това възприятие и усещане? Припомняйки си в будното си състояние ти усещаш точно как „Ти” си се чувствал в съответния момент в съня – сякаш в този миг си се пренесъл назад във времето и с твоето будно осъзнато реално „Аз” усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в този момент в съня си. В будното си осъзнато състояние, с цялото си съзнание и нормална будна осъзнатост, усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в един или в друг момент в съня си. Но нали сънят ти е бил „неосъзнат”, нали по време на съня ти будното ти съзнание е било изключено. „Ти”, който си с цялото си съзнание в будно състояние по време на съня си си спял, почивал си, будното ти съзнание и осъзнатост са били временно изключени, на тяхно място в съня ти е било твое абстрактно „Въображаемо Аз”, сънят ти е бил „неосъзнат”, ако някой е трябвало да чувства и усеща в един или в друг миг в съня ти в реално време това е било твоето „Въображаемо Аз”. А „Въображаемото ти Аз” е различно от реалното ти „Аз”. То е продукт на „неосъзнатия” сън и на „неосъзнатостта” ти, които са се появили след твоето заспиване и изключване на будното ти съзнание и осъзнатост. „Въображаемото ти Аз” е различно от „Теб” такъв какъвто си в своето осъзнато състояние буден, с пълното си съзнание, осъзнатост, самоидентификация и пълна проява на твоята реална идентичност. И все пак, „Ти”, в будното си състояние, в пълната си осъзнатост, припомняйки си съня и възприятието в реално време в тези определени мигове усещаш точно как самият „Ти” си се чувствал в реално време в тези мигове по време на съня (в миговете, които просто успяваш достатъчно добре да си припомниш, а те със сигурност не са единствени, такова възприятие за протичането на съня в реално време е съществувало по време на целия сън).
При припомнянето си, ти не си спомняш какво е било възприятието и чувството в реално време на някакво твое „Въображаемо Аз”, независимо колко близко може то да е било до твоята будна същност и да й е приличало, а ти си спомняш и чувстваш какво точно си изпитал и усетил в реално време в съня си самият „Ти” – който в този момент на припомняне си реалната твоя будна осъзната личност. Не просто спомен за някакво възприятие на някаква абстрактна фигура, не просто спомен за някакви събития, а усещане и чувство как точно „Ти” си се чувствал в онзи миг в съня си. И този спомен сякаш те прехвърля през времето и „Ти” отново чувстваш себе си по същия начин както в онзи миг в съня ти. Сякаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, твоята реална личност както е в пълно съзнание и осъзната в будното си състояние, си присъствал в онзи миг в съня си, а не само „Въображаемото ти Аз”, в качеството на което ти си сънувал този сън. А дори и да не получиш точно възприятие за такова „прехвърляне” през времето до онзи миг, поне ясно си спомняш, как точно самият „Ти” си се чувствал тогава. В това е въпросът за възприятието в реално време на съня.
2. Независимо, че след събуждане при припомнянето имаш възприятието за преживяването в реално време в определени мигове при сънуването, може същевременно цялостната сънищна ситуация да я „виждаш” сравнително отдалечена в полето пред вътрешния си поглед, да знаеш какво се е случвало в нея, да имаш това знание съвсем сигурно и без никакво съмнение, но да я „виждаш” като една обвита в мъгла обща съвкупност от различни елементи, и да не си в състояние да „видиш” достатъчно конкретно различните отделни последователни моменти в цялата ситуация.
Това е противоречие в такава ситуация – от една страна си в състояние припомняйки си да почувстваш какво точно самият осъзнат в будното си състояние „Ти” си усещал (дори и помислил) в един или в друг момент в съня си, „виждайки” тези моменти повече или по-малко близко и ясно, а от друга страна, множество моменти и части от тази ситуация ти се губят, макар да знаеш със сигурност, че ги е имало, и че са били подредени, оформени, последователни, смислени – сякаш една цяла друга съвсем реалистична действителност, макар и въображаема, по време на съня ти, и не си в състояние да ги „видиш”. Такова състояние показва или недостатъчна практика по Пътя на сънищата, или, че се намираш в състояние на регрес. При напредък в практиката, ще бъдеш залят от проблясъци и ясни задържащи се картини от отделните моменти и събития в сънищната ситуация, и дори ако те се появяват в полето на вътрешния ти поглед в нехронологичен ред, ще си в състояние да ги подредиш и да „видиш” тази твоя вътрешна сънищна реалност в по-голяма степен ясно с нейната пълнота и подробности.
Но ако нямаш необходимата практика или си изпаднал в регрес, сънищната ситуация може да ти е като в мъгла с изключиние на два-три момента. Ако си се опитал да си припомниш и „видиш” различните моменти и картини в сънищната ситуация веднага след събуждането си, може да си имал по-голям успех отколкото ако си изчакал и загубил известно време. Колкото повече време минава след събуждането ти, толкова повече сънищната ситуация се отдалечава и толкова по-малко стават моментите, които успяваш да си припомняш, докато накрая може да остане само един момент, който се е запазил, например, свързан с прегръдка и целувка.
Но поне едно успяваш да запазиш в спомените си и да си сигурен в него – че ситуацията, която си сънувал е била обширна, продължителна, логично и последователно подредена, с различни последователни събития и подробности. Напълно си сигурен в това и все още, припомняйки си, можеш самият „Ти” да усетиш чувството, което си имал в реално време в съня си поне в миговете останали още ясни.
Знаеш със сигурност, че в съня ти е имало множество различни последователни събития, макар и да не успяваш да ги „видиш”, освен като един общ обект от сънищни събития с определен обем, протяжност и детайлност. Като основното ти възприятие и впечатление при припомнянето е увереност и сигурност, на базата на спомените и картините, които си видял при едно или друго пробуждане през нощта и веднага след последното си събуждане сутринта, че сънищата ти са били с такава форма и характер, че все едно по време на съня си ти си бил в една друга паралелна действителност, изживял си една друга реалност. Разбираш, че често в сънищата си се оказваш в такава друга съвсем оформена и завършена вътрешна действителност, макар и да не успяваш да съхраняваш спомени за своите преживявания там.
Когато напреднеш по Пътя на сънищата – в първото ниво на Йога на интегралното съзнание, тази друга паралелна реалност ще бъде твоя.
3. Няколко са основните момента тук.
Първо, че припомняйки си, ти си спомняш как самият „Ти” си се чувствал в реално време в определен момент в съня. А „Ти” не е „Въображаемото ти Аз” в съня ти, а си ти с реалното си „Аз”, в будното си съзнание и осъзнатост.
Второ, че сънят ти може да е толкова подреден, последователен и обширен, че да представлява цяла паралелна твоя вътрешна реалност, която си преживял, независимо, че от нея може да си в състояние да си спомниш само два-три момента.
Трето, ти имаш знанието и сигурността, че сънят ти е имал такива качества и характеристики, независимо, че не можеш да си го спомниш в подробностите; това знание и сигурност са в резултат от възприятията ти в съня в реално време, за които са останали следи, и в резултат от предишни припомняния (например при междинни събуждания или след първо сутрешно събуждане), дори и в момента да не можеш да си възстановиш тези спомени.
Четвърто, че дори и ако не си спомняш много събития и моменти от съня си, макар и да го виждаш в полето пред вътрешния си поглед като едно смътно цяло, стоящо на дистанция, същевременно можеш да имаш ясното чувство за усещането си в реално време в един или друг момент в съня си – и с това усещане се асоциираш и го имаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, т.е. твоята личност в будно състояние и пълно съзнание и осъзнатост, независимо, че възприятията и случките са били в състояние на „неосъзнат” сън и съответно при изключено будното ти съзнание и осъзнатост.
===;
С подробности, изглеждащи съвсем реалистични === > (припомняйки си впоследствие и оценявайки обстановката и възприятията си в нея), === > разгърнати, последователни в отделните моменти в развитията на събитието, все едно, че си попаднал в една друга паралелна реалност, в която в собствена, логически конструирана и обоснована ситуация, с някакви основни сюжетни линии, асоциативни посоки, аспекти на твоите възприятия и отношение към едни или други елементи в събитията, които съответстват на характеристиките на твоето "Аз" === > (реалното ти "Аз", това, което е твоето съзнание и същност в будното ти ежедневие), === > са комбинирани различни елементи от съдържанието на твоята памет и на твоето мислене == > (при което обработваш постъпващите от външната среда информационни елементи и ги отлагаш в паметта си, а впоследствие тези отложени и съхранени елементи подлагаш на допълнително комбиниране и обработка с нови резултати, за които веднага не си даваш ясно сметка, не си създаваш представа и не ги отчиташ като нови смислови същности в паметта си), === > свързани с различни елементи и аспекти от външната ти реалност и твоите мисловни и емоционални реакции спрямо нея, включително множество филми, които си гледал и образите, визуалните моменти и развития в тези филми, възприети, съхранени, а впоследствие преработвани и комбинирани === > (дори без да си даваш сметка и да проследяваш тези процеси в твоето съзнание и в паметта ти), === > като при това комбиниране се образуват съвсем нови ситуации, реалистични, същински, плод и творение на твоето съзнание, творение, за което просто не можеш да си обясниш, не можеш да разбереш, а и е трудно да повярваш, как може да бъде създавано от мозъка ти и ума ти по време на твоите сънища, каква част от мозъка ти е толкова способна да създаде тези вътрешни реалности и да те потопи в тях едновременно с твоето активно участие, възприятия и чувства, каква част на мозъка ти е способна да прави това, което ти в будното си състояние не би могъл да постигнеш, не би могъл да си представиш, да измислиш, да визуализираш и да видиш с някакъв вътрешен поглед - сънища, които сънувах преди няколко дни. В тях ти си самият ти, ситуациите имат елементи и са свързани с реални аспекти от будното ти ежедневие, макар че тази свързаност и обхватът на проекция на тези елементи и аспекти се простира само до определени хоризонти. Това означава, че има редица неща, свързани с реалното ти "Аз" и реалния ти живот, среда и свят в будното ти ежедневие, за които това твое "Въображаемо Аз" в тези реалистични === > (на вид и възприятие, което оценяваш и възприемаш като били с определената висока степен на реалистичност, когато си ги припомняш)=== > до определена степен ситуации в сънищата ти === > (от гледна точка на будното ти ежедневие, реалистичността е относителна дотолкова, доколкото ситуациите включват развитие и елементи, които не са ти се случвали в ежедневния буден живот, не си мислил за тях, не си си ги представял, а и не биха се случили в конкретното ти реално ежедневие със съответните обстоятелства на живота ти в него, но същевременно са изплетени от елементи и аспекти, които в голяма тяхна част са свързани с елементи и аспекти от реалното ти будно ежедневие, имат произход в тях, имат прилика с тях, участват лица, които пряко асоциираш с познати от будното си ежедневие персонажи и характери, твоят характер съответства на този от будното ти ежедневие на реалното ти "Аз", самите ситуации имат елементи, произхождащи от елементи в будната ти реалност и близки във възприятията ти в съня с елементи и аспекти от будния ти живот), === > не се сеща, не си спомня и не достига. Това е ограничената степен, ограниченият хоризонт на самоидентифициране и самоидентификация на твоето "Въображаемо Аз". Просто е невероятно, сякаш попадаш в някакъв филм и ти си действащо лице. Сякаш се оказваш наистина в някаква паралелна реалност. Не можеш да си обясниш как мозъкът ти е в състояние да сътвори, подреди всичко това === > (независимо, че толкова много филми, картини, изображения, ситуации, включително и от възприятията ти в реалния ти ежедневен буден живот, са минали през очите ти, през различните обработващи визуални импулси и информация сектори на мозъка ти, натрупали са се в паметта ти). === > Ако се опиташ да си представиш, че би могъл в будно състояние да визуализираш всичко това и със затворени очи да се потопиш съзнателно и целенасочено в такива ситуации, веднага съвсем ясно, определено, категорично разбираш, че това би било невъзможно, и че в този смисъл сякаш будното ти съзнание е на някакво първобитно ниво в сравнение със съзнанието ти и с тези способности, които проявява мозъкът ти, когато си в състояние на сън и навлизаш в такива сънища - в сравнение с някакво проявление, функции, активности и способности на съзнанието и на мозъка ти, които мога да определя като "Вътрешно съзнание", като функции, проявления, способности на "Вътрешното Аз". За сънуването и съответно за успешното припомняне на такива сънища помагат състояния в ежедневието ти, когато не си гледал телевизия и когато не си стоял много пред компютъра или поне не си гледал на компютъра филми. Помага оставането на мозъка ти "сам със себе си", без особено активни външни визуални въздействия. (Това е така, но имайки предвид, че в паметта ти вече е натрупано и съхранено съответното значително и достатъчно информационно и визуално съдържание в хода на твоя предишен живот.)
========================; ;==============================
"РЕАЛНО АЗ" БЕЗ ОЦЕНКА ЗА НЕРЕАЛНА СИТУАЦИЯ („ПОЧТИ-РЕАЛНО АЗ”)
„Реално Аз” без оценка за нереална ситуация („Почти-Реално Аз”)
(Възприемане в съня на реалното „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън.)
Човек има някакво общо усещане за себе си, усещане за собственото „Аз“, постоянно състояние на самоидентификация, без то непременно винаги да е свързано с непрекъснатото усещане и възприемане на поредица от проблясъци за части информация за самия себе си и собствения си живот, съставляващи по-високото асоциативно равнище на асоциативната каскада, изразяваща според своето качество различните състояния на неговото съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация и с една дума – усещането за неговото собствено „Аз“.
Асоциативната каскада може да се осъществява в такъв порядък и елементите в нея да се комбинират и следват с такава скорост, че нейното присъствие и резултати и фактическото „усещане“ за нея да се изразява само в един асоциативен фон, предоставящ това общо постоянно усещане са себе си и за своята идентичност.
В този асоциативен фон в будното състояние постоянно постъпват сигнали, възприятия, усещания за състоянието на собствения организъм, на различните части на тялото. Тези сигнали са също елементи, включващи се в асоциативната каскада от по-висок порядък, надграждаща асоциативния фон. В допълнение, асоциативната каскада от по-висок порядък се допълва с елементите на мисловната дейност, включително емоционални причини и състояния (при които мисловните елементи се съчетават с физиологични реакции в обратна връзка).
В определени периоди асоциативният фон и надграждащите го процеси в асоциативната каскада може да не се допълват с възприятието на поредица проблясъци за части информация за себе си, когато фактически се възприемаш само с общото си усещане за себе си и своята идентичност (от асоциативния фон), допълнени със съвкупността от информация от сигналите за състоянието на своето тяло (съставляващи един базов за будно състояние порядък на асоциативна каскада), но съзнанието ти сякаш е „отпуснато“ и празно в този момент. Имаш възприятието за собствената идентичност, но през ума ти не преминават мисли или проблясъци за части информация за себе си и своя живот, за своето позициониране в реалността. В този случай асоциативната каскада се осъществява в порядък, при който нямаш възприятие за определени мисловни процеси, спомени или проблясъци за информация или образи, освен постоянното ти възприятие от различните аспекти на състоянието на твоето тяло, но тази асоциативна каскада включва или надгражда асоциативния фон (явяващ се като основа, допълваща се от възприятията от тялото ти) съставяйки усещането ти за своята идентичност.
В други периоди асоциативният фон и асоциативните процеси, свързани с възприятията от импулсите за твоето физическо състояние, се допълват с мисловни и емоционални елементи и процеси в асоциативна каскада от по-висок порядък, при който в ума ти възникват и изчезват, или се задържат по-дълго време и се редуват проблясъци за части информация за себе си и своя живот.
В трети периоди, това състояние се надгражда с оформени мисли, които могат да са частични и разхвърляни или в една или в друга степен подредени, по-малко или повече сложни, разнопосочни, сблъскващи се и многопластови.
Има ситуации в съня, в които имаш това общо усещане за себе си, в съня си имаш асоциативния фон, който предоставя усещането ти за твоето реално „Аз“. Ти си си „Ти“ в съня си, ти притежаваш усещането за себе си такова, каквото имаш когато си буден. Ти попадаш в някаква ситуация, в която участват брат ти, майка ти, и ги възприемаш по същия начин и със същото отношение, както в будното си състояние, със същото собствено възприятие за своята идентичност. Това си „Ти“, такъв какъвто се усещаш когато си буден.
Но това, че имаш в съня си възприятие за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, това, че се усещаш в съня си като себе си в будната си реалност, не означава, че в съня си ти си се осъзнал като реалното ти „Аз“. Това би изисквало разбирането за нереалността на ситуацията в съня и по-широк обхват на самоидентифициране, каквито ти в този момент нямаш.
Ти се оказваш в една нереална ситуация с различни перипетии, за която нямаш усещането, разбирането и оценката, че не е реална. Нямаш представа, че не си в реалността, а си в сън. Дори не ти възникват въпроси или съмнение, свързани с реалност или нереалност на обстановката и ситуацията. С усещането си в съня за самия себе си и своята идентичност, с възприятието си за собственото „Аз“, с присъствието на черти в своя характер, морални качества и отношение към близки хора или към определени положения, много близки или почти същите до тези, които имаш в будната си реалност, възприемаш случващото се в съня си като реално. Налице е собственият ти асоциативен фон на твоето „Аз“. Но нямаш оценка за несъответствие на ситуацията в съня ти с реалността.
Липсата на оценка за несъответствие се дължи на прекъсване или блокиране в определена степен на постоянния ти достъп до ресурсите на постоянната ти трайна памет, функциониращ в будно състояние. Асоциативната каскада в будното ти състояние се осъществява с постоянен достъп и обратна връзка до различните части на паметта ти. Това се случва когато към асоциативния фон и към базовата асоциативна каскада от физиологичните ти и телесни възприятия се добавя постоянната поредица проблясъци за части информация за твоя живот, предишни състояния, усещания и мисли, която допълва възприятието ти за твоята идентичност, оформя процеса на твоето самоидентифициране и състоянието на твоята личностна самоидентификация, или пък когато в допълнение в съзнанието ти се оформят с различна степен на подреденост и сложност мисли и комбинирани мисловно-емоционални състояния.
Но ако по време на съня се прекъсва достъпът до ресурсите на паметта, как все пак се осъществява този асоциативен фон и на каква основа се осъществява асоциативната каскада, оформяща твоите мисли, чувства и реакции в ситуацията, която преживяваш в съня си? Как се проявява това твое общо усещане за себе си, аналогично с възприятието ти за реалното ти „Аз“?
При асоциативната каскада в будно състояние има различни равнища. Както в паметта ти има елементи, които си в състояние да си припомниш във всеки момент, свързани с постоянната ти памет, така има и елементи потънали в океана на паметта, които съществуват, но не си в състояние спонтанно да достигнеш във всеки миг. Те биха могли да изплуват, но при определени ситуации. Самата ти постоянна памет има две равнища. Едното представлява оперативната ти памет, съдържаща елементи, които са в готовност да бъдат използвани във всеки момент. Другото равнище съдържа елементи, които не са толкова достъпни и в готовност за използване, но които ти си в състояние да си припомниш, ако е необходимо и ако насочиш фокуса на мисълта си към асоциации свързани с тях.
Какво се случва тогава в съня ти, в който имаш общото усещане за себе си, но нямаш оценка за несъответствие с реалността? За да има такъв дефицит в асоциативната каскада, оформяща твоето „Аз“ в съня ти, че да не си в състояние да разбереш, че това е сън и да не ти направят впечатление някакви индикации, че това не е реалност, очевидно някакви канали към постоянната ти памет са прекъснати.
Асоциативният фон, даващ ти усещането за себе си, се осъществява в резултат на асоциативна каскада от такъв порядък, при който се включват елементи на паметта ти, трайно установени и потънали в океана на съзнанието ти, наслоили се в течение на твоя досегашен живот и определящи различни твои характеристики. Тези елементи очевидно не съставляват задължително част от постоянната ти памет или поне част от онези нейни сегменти или равнища, достъпът до които по време на съня ти временно е блокиран. Когато си заспал някои невронни връзки и коридори в паметта ти са решили да починат и временно да се изключат.
Ситуацията в съня ти може да съдържа и редица нелогични елементи, които в определен момент да ти направят впечатление и ти да си зададеш въпрос, в резултат на който да осъзнаеш, че това не е реално и че сънуваш. Това означава, че в този момент в процеса на асоциативната ти каскада се е получил достъп до такива части и елементи на постоянната ти памет, които са дали възможност за съпоставяне на логичното с нелогичното, на нереалното с реалното. Тези елементи в постоянната ти памет, достъпът до които се е разблокирал, са се включили в асоциативната каскада, оформяща в съня ти твоето съзнание и твоето „Аз“, и са ти дали възможност да оцениш ситуацията в съня си като несъответстваща на това, което знаеш от будното си ежедневие и реалност. Това означава, че принципно в съня прекъсването на достъпа до ресурсите на паметта не е пълен и не е постоянен. Прекъсването е частично.
Но при разглежданата тук ситуация с възприемане в съня на реалното си „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън, частичното прекъсване на достъпа до ресурсите на паметта ти засяга такива сегменти и нива на паметта ти, които биха предоставили необходимите елементи за съпоставяне и оценка, че случващото в съня ти не е реално. И те не ги предоставят. Те не се включват в асоциативната каскада в съня ти. Не се получава съпоставяне и оценка за нереалност или реалност. Такъв въпрос дори не възниква. Не се проявява механизъм за съпоставяне и оценка за реалност.
За разлика от ситуации в съня, изпълнени с нелогични елементи, можеш да сънуваш ситуация, в която няма някакви нелогични действия и явления, в която не се нарушават известните ти закони на природата и всичко изглежда съвсем реално, както би изглеждало ако това се случваше в будната ти реалност. Дори да имаш частичен достъп до будната си памет, включващ и елементи, които могат да послужат в асоциативната каскада в съня ти като основа за съпоставяне с подобни ситуации и явления в будната ти реалност, може да не се включат онези необходими елементи, които да предизвикат усещането и разбирането за несъответствие. В съня ти всичко изглежда реално и това не е само в резултат на изкривено възприятие поради съня или вследствие на правилото, че обикновено в съня не си задаваш въпроси за странностите, каквото и необичайно да ти се случва (докато не премине в състояние на „осъзнат“ сън). Изглежда ти съвсем реално, защото нищо в съня ти не се различава от случването на нещата в будната ти реалност.
Възприемаш случващото се като реално в настоящия си момент в съня си, но не възникват никакви въпроси как и защо си се оказал в тази ситуация и какво е било преди това, за да стигнеш до нея. Възприемаш се като себе си с усещането на реалното си „Аз“, но целият ти свят, преживявания и мисли се състоят само в актуалния момент, обстановка и ситуация, а всякаква връзка с миналото е отрязана. Миналото до този момент в конкретно изражение и събития отсъства и не възниква като източник на мисли или въпроси, освен доколкото то би могло да се приема като присъстващо в общото ти усещане за своето „Аз“, в асоциативния фон, в усещането ти в съня ти за самоидентификация като реалното ти „Аз“.
Обикновено такива идеални ситуации в съня рядко могат да се случат. Но дори ако в такава близка до реалността картина се появят някои отделни странни елементи, ти просто не им обръщаш внимание и ги приемаш заедно с общата си представа за реалност, следвайки правилото, че обикновено насън не се учудваш и не си задаваш въпроси за нелогични елементи, като ги приемаш за даденост, за реалност или просто не ти правят впечатление.
И в същото време ти имаш общото усещане за себе си. Как би могъл да отличиш, че това е сън и че си в нереална ситуация? Това би могло да стане ако в асоциативната ти каскада се включат елементи от постоянната ти памет, които да съдържат информация за хронологията на събитията в твоя живот, включително за събитията, случили ти се непосредствено в последно време. Тази информация и хронология би трябвало да включва елементи от последните ти дни. Така ти би могъл да направиш сравнение и да разбереш, че не си пътувал до това място, няма как да си се оказал на тази улица или на този басейн, не си пристигнал на това място с твоите близки, не е възможно да се случва това. Това означава, че трябва да се намеси въпросът с твоето минало и връзката на актуалната ситуация в съня ти с него. Асоциативната ти каскада в съня ти трябва да получи достъп до сегменти в постоянната ти памет, предоставящи информация и база за сравнение с реалното ти минало. Възможно е в съня ти да са включени измислени представи за някакво минало на „Въображаемо Аз“, дори ако това „Въображаемо Аз“ се оказва много близко до разглежданото тук общо усещане за себе си като реалното си „Аз“. Такива елементи за въображаемо минало би могло да са свързани с намесването на спомени от предишна сънувана ситуация в същата нощ или от друг по-стар сън. Но „спомените“ за такова нереално минало не биха могли да помогнат за съпоставяне и оценка на ситуацията в съня като нереална. Необходима е връзка в паметта ти с информация за реалното ти минало, включително с такава информация, която да ти помогне да разбереш, че няма как да си се оказал в ситуацията, която сънуваш, колкото и тя да ти изглежда реална.
В асоциативната каскада, оформяща възприятието за твоето „Аз“, независимо дали тя включва асоциативен фон, създаващ общото ти усещане за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, или е без такъв асоциативен фон и ти се възприемаш в съня си, „осъзнавайки“ себе си като „Въображаемо Аз“, обикновено в множество случаи или в множество части от сънуваните ситуации липсва изразено или е ограничено онова нейно равнище, което произтича от асоциативните процеси, породени от възприятието на импулсите за състоянието на твоето тяло. С други думи, в съня си не винаги имаш постоянното усещане като фон присъстващ в будното ти състояние за своите физиологични процеси и сенситивни възприятия от различните ти телесни части. Често се възприемаш абстрактно, като фигура, мисъл, но не усещаш някакви възприятия от тяло, болка или умора. В други случаи може и да си ги усещал, но да не се е съхранил спомен за тези твои усещания. Но не винаги е така. В много случаи си спомняш как си прегръщал и си усещал плътността на ръцете си или на друг човек, топлина или студ, различни физически и емоционални състояния. Но ако разглеждаме случаите, когато в съня си имал общото усещане за себе си, аналогично с възприятието ти в будно състояние за реалното ти „Аз“, но не си имал усещания за физическото си тяло, като асоциативният фон не се е допълвал с това базово междинно равнище на асоциативната каскада, а се е надграждал само от асоциативните процеси, съставляващи твоите възприятия и мисли в ситуацията в съня, тогава евентуалното съпоставяне и оценка за нереалност биха могли да се случат, ако се открие достъп до такива сегменти и елементи в постоянната ти памет, при който липсата на нормално и пълноценно физическо усещане за собственото ти тяло, или някакви вариации в това усещане, да ти направят впечатление.
При възприемане в съня на реалното „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън, притежаваш асоциативния фон за твоето реално „Аз“, асоциативната ти каскада е с частично прекъсване на достъпа до ресурсите на постоянната ти памет, нямаш достъп до елементи свързани с хронологията на твоите последни действия, или достъп до други елементи в постоянната ти памет необходими за съпоставяне, не функционира механизъм за оценка на съответствие с реалността, възприемаш случващото се като реално.
Частичното прекъсване на достъпа до паметта, или частичният достъп до паметта може да включва и изключва едни или други елементи. В съня си и в своето усещане за себе си, колкото и то да съвпада с общото ти усещане за своята идентичност и за своето „Аз“ в будно състояние, нямаш пълноценен достъп до всички елементи на постоянната си будна памет, който да ти предостави възможност за съпоставяне и за оценка на нереалното и на реалното. Асоциативната ти каскада е с ограничен периметър. В този процес сякаш е изключен определен механизъм за оценка на несъответствие с реалността. Поражда се въпросът, дали този механизъм за оценка по време на сън е част от друг механизъм, който наричам Генератор на сънища, дали представлява някаква специална конфигурация, или просто е резултат на различните форми, които приема асоциативната каскада на твоето съзнание при различни комбинации и модели на достъп до ресурсите на паметта ти в различни твои състояния и конкретно при различните състояния докато спиш и сънуваш.
*** *** ***
"ПОЧТИ-РЕАЛНО АЗ"
„Почти-Реално Аз”
Същността на „Почти-Реалното Аз“ го определя на границата с преддверието към „Реалното Аз“, като и в двете участват в различна степен определени елементи от същността на реалното „Аз“. Преддверието към "Реалното Аз" е това състояние, в което не си осмислил в съня си наличието на несъответствия с будната ти реалност и още не си разбрал, че сънуваш.
"Почти-Реалното Аз" е същото както "Въображаемо Аз" в обстановка много близка до тази в будната ти реалност, с участието на твои близки от будната ти реалност и с твое себеусещане за собственото ти "Аз" по време на съня, което впоследствие при припомнянето оценяваш като близко до реалното ти себеусещане в будно състояние. До такава степен, че ти имаш много ясно усещане, че си в обичайната си ежедневна реалност. Това е сложно възприятие, при което наблюдаваш и участваш в някаква много позната за теб обичайна даденост в реалността с чувството, че това си си "Ти" както винаги, тъй като всъщност, докато не си се "осъзнал" да разбереш, че сънуваш, ти няма как да правиш сравнение с някаква друга реалност (т.е. с будната си реалност), за да възприемаш усещането си в съня като близко с нея.
Това е висока степен на "Въображаемо Аз", може би само от отделни нюанси в този дух би зависило определението за най-високата степен на "Въображаемо Аз". В този смисъл, "Почти-Реалното Аз" би съответствало на най-високата степен на "Въображаемо Аз". В такъв смисъл "Почти-Реалното Аз" има себеусещане близко до реалното "Аз", т.е. до това, което ти си в будния си живот. Същевременно, очевидно, че аналогията се ограничава със себеусещане, близко до реалното и с обстановка и участници в ситуацията, близки до реалните. "Почти-Реалното Аз" все още не е начална фаза на "Реалното Аз", все още не е започнала трансформация. "Почти-Реалното Аз" няма "осъзнаване" и разбиране, че се намира в сън, и не разбира, че ситуацията около него, която възприема като реална, всъщност не съответства на будната му реалност. Това знание се придобива, когато "се осъзнаеш" в съня си и с този акт преминеш в състояние на "Реално Аз". Но дори "Реалното Аз" е далече от реалното ти "Аз" от будната ти реалност. В положението си на "Реално Аз" вече си разбрал, че сънуваш, но още може да си много далеч от разбирането за себе си и от собствено самоидентифициране. Например, с осъзнаването ти, че сънуваш, и с преминаването ти в "Реално Аз" процесът на самоидентифициране може да започне, но той би могъл да се развие по-пълно или по-повърхностно, по-бързо или по-бавно, да стигне по-далече или да не успее да се задълбочи. Така че дори между "Реалното Аз" и реалното "Аз" дистанцията е огромна.
При "Почти-Реалното Аз" или при високите степени на "Въображаемото Аз" ти може да имаш себеусещане близко до това, което имаш в будната си реалност, и да си в обстановка и с обкръжаващи те хора, близки до тези в будната ти реалност, дори много близки, обаче това въобще не означава, че няма да възприемаш всичко това като даденост, ситуацията да се развива автоматично, не означава, че ти ще си разбрал и ще знаеш, че сънуваш, и че ще имаш ясна представа кой си, или поне че ще имаш някакво самоидентифициране. Може да имаш възприятието за себе си, близко до реалното, да си си у дома и покрай теб да са твоите радители, но това не означава, че ти си се самоидентифицирал и си даваш ясна и смислово определена характеристика кой си, какъв си, откъде идваш, какъв е бил животът ти, което се очаква да стане в процеса на самоидентифициране в "осъзнат сън". Така че дори при преминаване от "Почти-Реално Аз" в "Реално Аз", след като изведнъж "осъзнаеш" и разбереш, че всичко това около теб е само сън, тепърва трябва да започне процес на самоидентифициране.
Възможен е вариант да се "осъзнаеш" в съня си и да преминеш в "Реално Аз" от "Въображаемо Аз" със сравнително по-ниска степен, което би означавало, че си бил в обстановка далечна от познатата ти в будната реалност, не е имало в съня ти твои близки хора, но въпреки това, по някакъв начин те е осенило, получил си прозрение и изведнъж си се досетил, че това е сън. За да се развие твоето "Реално Аз" и "осъзнаването" ти в съня, трябва да преминеш през процес на самоидентифициране.
Възможна е и сънищна ситуация на средна или висока степен на "Въображаемо Аз", в която сънят ти е подреден, във възприятията ти за себе си има познати, типични за реалното ти "Аз" характеристики, но не си чак толкова близко до обстановка и себеусещане от будната си реалност и не е започнал някакъв процес на спонтанно самоидентифициране, но изведнъж неочаквано без особена ясна причина да те осени, че сънуваш, или да забележиш нещо нелогично (например, че стълбището в дома ти не е такова, каквото го помниш и знаеш, по-тясно е, апартаментът ти е на друг етаж или е различен и пр.) и изведнъж да се сетиш, че това е само сън и че в момента ти сънуваш. В този миг ти започваш да си спомняш кой си, започваш да мислиш в тази посока и да "изваждаш" в мислите си различни елементи за себе си и живота си. Започва процесът на самоидентифициране в "осъзнат" сън като "Реално Аз".
Възможна е и ситуация на висока степен на "Въображаемо Аз" или на "Почти-Реално Аз", в която си толкова близко до обстановката в будната си реалност, че започваш спонтанно да си мислиш кой си и да се досещаш за себе си, спонтанно да започнеш да се самоидентифицираш, при което в определен момент ще бъдеш осенен, че това около теб е само сън и ще преминаш в "Реално Аз". Каквато и да е сънищната ти ситуация, дори ако е "епизод" в поредица от аналогични сънища, оформящи някаква твоя сънищна реалност, при процеса на такова спонтанно самоидентифициране неминуемо ще трябва да стигнеш до оценка за несъответствие на генезиса на ситуацията, на хронологията й с развитието на реалния ти живот, и ако наистина си започнал да се самоидентифицираш в съответствие с реалната си идентичност, ще стигнеш до разбирането, че се намираш в сън - ще се "осъзнаеш" в съня си. Тогава ще трябва да продължиш процеса на своето самоидентифициране и ако до този момент е имало неточности да ги оцениш и в мислите си да ги поправиш.
*** *** ***
ВЪЗПРИЕМАНЕ В СЪНЯ НА „ПОЧТИ-РЕАЛНО АЗ” (ИЛИ „РЕАЛНО АЗ” БЕЗ ОСЪЗНАВАНЕТО, ЧЕ Е В СЪН И БЕЗ ОЦЕНКА ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С БУДНАТА РЕАЛНОСТ)
Възприемане в съня на „Почти-Реално Аз“ (или „Реално Аз“, но без осъзнаването, че е в сън и без оценка за несъответствие с будната реалност).
Човек има някакво общо усещане за себе си, усещане за собственото „Аз“, постоянно състояние на самоидентификация, без то непременно винаги да е свързано с непрекъснатото усещане и възприемане на поредица от конкретни проблясъци за части информация за самия себе си и собствения си живот, съставляващи по-високото асоциативно равнище на асоциативната каскада, изразяваща според своята форма и качество различните състояния на собственото съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация и с една дума – усещането за своето собствено „Аз“.
Асоциативната каскада на съзнанието се осъществява в порядък с такава сложност и в такъв разнопосочен и взаимносвързан ред на връзките, а елементите в нея се комбинират и следват с такава скорост, че човек не може да получи възприятие за конкретните процеси на нейното протичане.
На практика „усещането“ за нейното присъствие може да се изразява само във възприятие за един "асоциативен фон", участващ в общо постоянно себеусещане и възприятие за собствената идентичност.
(По отношение на понятието „асоциативан фон”, в текстовете се употребява с известни различия в значението и подлежи на доуточняване в различните случаи. Тук по-горе се отнася за единственото възможно възприятие, което би могъл да имаш от процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, чийто сумарен резултат е постоянното възпроизвеждащо се проявление на съзнанието и възприятие за своето съзнание, за своето самосъзнание, осъществяването, съществуването и възприятието от него на собственото „Аз”. Но „асоциативният фон” има значение и като определен аспект, проявление, ниво и част на Асоциативната каскада.)
В будно състояние резултатът от Асоциативната каскада на съзнанието в нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние е осъществяването на будното съзнание и на самосъзнанието.
В състояние на сън резултатът от нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата са сънищните ситуации и възприятията ти като "Въображаемо Аз" или като "Реално Аз".
"Асоциативният фон" е част и основа на Асоциативната каскада на съзнанието във формите й при будно състояние и съзнание и при сънища и сънуване.
"Асоциативният фон" има две различни значения и различни форми и степени на участие съответно при будно състояние и по време на сън и сънища. И в двата случая |"асоциативният фон" е свързан с участието и въвличането в процесите на асоциативната каскада на елементите и сегментите от мрежата на „Центъра на идентичността”.
При будното състояние и съзнание участието на „Центъра на идентичността” в Асоциативната каскада на будното състояние е постоянно и ефективно. Обикновено "асоциативният фон" е надграден със следващите нива на Асоциативната каскада, свързани с мисловна и емоцианолна дейност, резултатите от която се осъзнават и усещат като конкретни мисли и емоции и душевни състояния, и възприятието за "асоциативния фон" остава на заден план, като постоянното себевъзприятие за своята идентичност е общ резултат от протичане на асоциативната каскада заедно с възприятието за своето състояние на съзнание и с непрекъсваемото осъществяване на усещането на собственото съмосъзнание - съществуването на собственото "Аз".
При медитативни състояния с абстрахиране, потискане или "изключване" на мисли, емоции и сенситивни възприятия, в по-голяма степен, донякъде, може да се стигне до обособено възприятие за този "асоциативен фон" на будното състояние.
В общата мрежа на паметта "следите-отпечатъци" разполагат с основни първостепенни линии за асоциативна връзка помежду си, постоянно действащи в будно състояние, многократно отработвани в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, и с второстепенни, оставащи в резерва и на изчакване, които не водят към широки и отработени магистрални асоциативни коридори и пътища в общата асоциативна мрежа.
За разлика от Асоциативната каскада на будното състояние, при Асоциативната каскада на сънищата в асоциативните процеси, изразяващи сънищните процеси, се осъществяват асоциативни връзки на "второ ниво", при които се губи логичната процедура в процес на точна причинно-следствена последователност, контактите между елементи, асоциативни връзки, структури, "следи-отпечатъци" и пр. стават не в реда и порядъка при будното съзнание, сравнително случайни и хаотични и съответно причудливи. Причината е, че в асоциативния процес се ангажират и действат не разработените и утвърдени при будното състояние и съзнание основни и укрепнали в съзнателния процес асоциативни връзки между "следите-отпечатъци", и съответно широките и лесно проходими асоциативни магистрали, коридори, канали, а второстепенни асоциативни линии, пътища, и канали, не винаги подготвени за преминаване и проходими, и асоциативните връзки между елементи и "следи-отпечатъци", които по една или друга причина остават активни по време на сън, или се активират и взимат участие в сънищния процес, започват да се осъществяват с "прескачане", с търсене на нови пътища и варианти за преминаване и свързване, и тези нови второстепенни връзки и пътища се оказват повече или по-малко случайни и хаотични.
В осъществяването на тези второстепенни линии на връзка се намесва "Генераторът на сънищата".
С участието в сънищните процеси на второстепенните и, в по-голяма или по-малка степен, на някои от първостепенните асоциативни линии, и съответни пътища и коридори, и свързването в такъв смесен и в значителна част хаотичен порядък на различни останали активни или активирани "следи-отпечатъци", се изграждат сценариите на сънищните ситуации с намесата на "Генератора на сънищата".
В хода на Асоциативната каскада на съзнанието в течение на живота ти - както през годините назад във времето, така и през последни дни, се е оформяло и запазвало, по една или друга причина, състояние на по-висока стабилност и активност на едни или други елементи - "следи-отпечатъци", включително поради тяхна значимост или видима или невидима връзка помежду им. Те може да не са се оказали елементи стабилизирани на такова ниво, че да станат част от мрежата на „Центъра на идентичност”, но тяхната значимост в общата картина на живота ти и предопределеност като елементи за включване в едни или други сънища, са били "регистрирани" от Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (от Вътрешната асоциативна каскада). В обремененото си от всякаква информация и въздействия будно ежедневие, ти може да не си им обръщал внимание, да не оценяваш смисъла им, или да ги забравяш.
"Генераторът на сънищата" е "механизъм" на въздействие на Вътрешната асоциативна каскада върху Асоциативната каскада на сънищата. Такива "следи-отпечатъци" от събития от минало време, както и от последни дни, могат да се явят като градивни елементи на структурата на сценария на сънищната ситуация, допълнена с много други елементи в резултат на хаотичните второстепенни асоциативни връзки от "второто ниво". "Генераторът на сънищата" се включва при насочването и комбинирането на първостепенните и второстепенните връзки и елементи.
Съдържанието на сънищата, нивото на порядък в техните сценарии и съответно действието на "Генератора на сънищата" предполагат, че за Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (Вътрешната асоциативна каскада) са характерни аналогични процеси на самоорганизиране, на съпоставяне , анулиране, потвърждаване и анализ, и на достигане в резултат на асоциативния процес на логически (съзнателни) резултати както при Асоциативната каскада на будното състояние.
Независимо от това, че в будното си състояние ние нямаме достъп до процесите на Вътрешната асоциативна каскада, те не се изразяват в наше знание и възприятие за собствена мисловна и емоционална дейност, каквито възприемаме като резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, и че няма активен пряк контакт и достъп по посока от Асоциативната каскада на будното състояние към Вътрешната асоциативна каскада. Същевременно може да има (и има) активен контакт и достъп в обратна посока (от Вътрешната асоциативна каскада към една от другите форми на асоциативна каскада, протичащи паралелно с нея – Асоциативната каскада на будното състояние, или Асоциативна каскада на сънищата, или хибридна Асоциативна каскада), който се изразява в иницииране и стимулиране на интуитивни решения, на интуитивни открития, прозрения, пророчества, и т.н., както и въздействие за активиране на така нареченото „чудотворно оздравяване”. В асоциативните си процеси Вътрешната асоциативна каскада използва и двете нива на асоциативна връзка - "първото ниво", използвано в будно състояние и "второто ниво", предимно използвано (евентуално заедно с някои елементи от "първото ниво") в състояние на сън.
При състояние на сън и сънища "асоциативният фон" се явява в друго изражение и има два аспекта. От наличието и състоянието на "асоциативния фон" в сънищните процеси се определя степента на себеусещането в съня ти близко до това, което имаш като реално "Аз" в будното си състояние.
В първия си аспект изразява степента на контакт и взаимодействие на Асоциативната каскада на сънищата с елементи и сегменти от мрежата на „Центъра на идентичност” (асоциативни връзки, вериги, "следи-отпечатъци" и т.н.). Във втория си аспект, "асоциативният фон" като част, която може да се включи в процесите на Асоциативната каскада на сънищата и да ги допълва, изразява една обща съвкупност от случайни отделни групи от елементи и сегменти в паметта, които се оказват в състояние и позиция да бъдат достигнати и включени в сънищните процеси и съответно в "Сънищното пространство". Това са елементи, които не участват пряко в сценария и в действията на сънищната ситуация и остават настрана като страничен допълнителен ресурс. С едни или с други от тях би могла да се осъществява случайна допълнителна асоциативна връзка при оформяне на сънищата, без те да са градивните елементи на сънищната ситуация. Особеното при тези отделни групи от елементи и сегменти е, че в тях има готова локална логическа последователност и причинно-следствена връзка, като те са в състояние, характерно за действие на паметта и съзнанието в будно състояние. Те може да са кратки отрязъци от логически свързани асоциативни вериги, може да имат второстепенен характер и да носят информация за сравнително несъществени неща, но също така и за елементи от живота в будно състояние. Те представляват малки логически причинно-следствени "островчета", до които случайно се стига по време на урагана на сънищните процеси. Когато в процесите на Асоциативната каскада на сънищата с някои от тях се установи връзка, макар и да се оказват разхвърляни сред морето на "Сънищното пространство" (а още повече, такива „логически островчета” по време на сънищните процеси се оказват разпилени сред Океана на съзнанието) и макар всички те да не са свързани помежду си в обща асоциативна мрежа на логичната последователност, каквато е характерна за будно състояние, те се оказват на разположение на "Генератора на сънищата и могат да бъдат включени в неговите сънищни сценарии.
И ако такива отделни елементи с логични връзки и съдържание, отнасящи се за будната ти реалност, макар и несвързани и разхвърляни като цяло, се оказват в по-голямо количество с открит асоциативен достъп към тях и с възможност за активиране и включване, ефектът може да нараства, могат да се включват в асоциативния процес и да допълват евентуално вече установените и действащи частични връзки на Асоциативната каскада на сънищата с елементи от мрежата на „Центъра на идентичността” и така и те от своя страна да допринасят за осъществяването в съня на възприятието ти за собственото "Аз" близко до възприятието ти в будната ти реалност.
В будно състояние действа общото "задкулисно" възприятие за своето съществуване, извън всякаква мисловна или емоционална дейност, като не се взимат предвид конкретни мисли, емоции, усещания.
Този „асоциативен фон” в будното състояние включва съчетанието от безброй светкавични асоциативни връзки, изразяващи една обща съвкупност от базови характеристики на собственото състояние и идентичност, заедно с постоянно постъпващи и възникващи сигнали и възприятия от базов порядък, включително и множество усещания на различни нива (по-ясно проявяващи се или недоловими) за състоянието на собствения организъм, на различните органи и части на тялото. Всички тези асоциативни връзки, сигнали и възприятия са елементи, включващи се в асоциативната каскада, която в своя следващ по-висок порядък надгражда „асоциативния фон” със следващо равнище асоциативни процеси, на базата на външни сигнали и дразнители или вътрешни стимули, и като общ резултат води до осъществяване в динамичния си комплекс на състоянието на съзнание, самосъзнание, възприятие за собствената идентичност.
Асоциативната каскада от този порядък се изпълва и надгражда в различни степени с различни елементи и процеси на мисловната и аналитична дейност, най-общо казано, които може да се изразяват в едно общо състояние на разхвърляни и изскачащи мисли и представи (а за някои от тях може и да не си даваме сметка и в момента да не ги забелязваме), включително и мисловните развития, изразяващи се и в емоционални причини и състояния (при които мисловните елементи се съчетават в обратна връзка с физиологични реакции и се стига до определени емоционални и психологически резултати – съществува постоянна обратна връзка и въздействие, между различни сегменти на мозъка и проявления на съзнанието ни с физиологичните ни процеси – определени мисли и настроения, или зрителните импулси /и образи/, които, в процеса на асоциативната каскада и обратната връзка с паметта ни, в мозъка ни се идентифицират като изображения с определен смисъл, и влизат във взаимоотношения с тези сегменти, пряко свързани с определени физиологични процеси, и, без дори и да си даваме сметка и да го усещаме, ги активират, пораждат определени мисловни и емоционални състояния, които пряко въздействат на нашите органи, физиологични състояния и произтичащи настроения).
В допълнение Асоциативната каскада от следващ порядък с различни степени се надгражда с конкретни целенасочени мисловни процеси и дейности.
В този смисъл има няколко различни равнища на проявление на собствените възприятия и съзнателна дейност, свързани със степента на допълване на „асоциативния фон” в различни състояния - в интервала на възможностите, започващи от "празното" съзнание и заглушаване на възприятията от собственото тяло, преминаващи през възприятия, когато в ума ти възникват и изчезват, или се задържат по-дълго време и се редуват проблясъци с части информация от образи и спомени за себе си и своя живот, следващи нива, когато предишното състояние се надгражда с оформени мисли, които могат да са частични и разхвърляни, по-малко или повече сложни, разнопосочни, сблъскващи се и многопластови, и в една или в друга степен подредени, и сигащи до равнището на аналитичната мисловна дейност, различни нива на емоционални състояния и висша степен на самоидентифициране с постоянното възприятие за собственото самосъзнание и активен пълен достъп до ресурсите на собствената паметта. (Разбира се, тук говорим за обичайно състояние с неинтегрирано съзнание.)
В определени периоди „асоциативният фон” и надграждащите го процеси в асоциативната каскада може да не се допълват с постоянно възприятие в реално време, съставяно от поредица проблясъци, постъпващи от паметта ти, за части информация за себе си. Тогава фактически се възприемаш само с едно общо усещане за себе си и своята идентичност, оформено от „асоциативния фон”, допълвано със съвкупността от информация от продължаващите да протичат сигнали за състоянието на своето тяло. (Тези сигнали от физиологичното състояние на собствения организъм, както бе посочено, съставляват един базов за будно състояние порядък на асоциативна каскада.)
В такъв момент или период съзнанието ти сякаш е „отпуснато“ и празно. Имаш възприятието за собствената идентичност, но през ума ти не преминават мисли (или отделни проблясъци за части информация от своя живот, за себе си и за своето позициониране в реалността.) В този случай асоциативната каскада се осъществява в порядък, при който нямаш възприятие за определени мисловни процеси, спомени или проблясъци за информация или за образи, съзнанието ти е почти "празно" или "изпразнено" - състояние, към което се стремят някои медитативни практики. Но все още остава постоянното ти възприятие от различните аспекти на състоянието на твоето тяло. В определена своя част тези възприятия може да бъдат "заглушени" чрез обездвижване, ограничаване на външните и вътрешни импулси и мисли, абстрахиране, концентрация и медитативна практика, постигайки състояние на "празно" съзнание и отсъствие на възприятия от физически и физиологически процеси и импулси - състояние в медитацията от по-висок порядък, към което се стремят някои медитативни практики.
Обикновено, в медитативния процес самото "заглушаване" на телесните и физиологични сенситивни импулси или възприятия за тях има свързано обратно въздействие за "изпразване" от мисли или "проблясъци". (Става въпрос за реално "заглушаване" вследствие на целенасочено обездвижване и успокояване, а не само за практика на релаксация с ментален процес с опити за абстрахиране и фокусиране.)
Но все пак друга част от възприятия от собственото тяло, дори ако изглеждат недоловими, са част от елементите, съставляващи "асоциативния фон", който от своя страна е израз и резултат от базовия порядък на асоциативната каскада.Те се включват в създаването на постоянното и непрекъсваемо възприятие и усещане за собствена идентичност.
Има ситуации в съня, в които имаш това общо усещане за себе си, в съня ти още от началото му сякаш присъства или по някое време се получава „контакт с асоциативния фон”, който ти предоставя възприятие близко или много близко до базовото усещане, което обичайно имаш в будно състояние за своето реално „Аз“. Ти си си „Ти“ в съня си, ти притежаваш усещането за себе си почти такова, каквото имаш когато си буден. Ти попадаш в някаква ситуация, в която участват майка ти, баща ти, брат ти, и ги възприемаш по същия начин и със същото отношение, както в будното си състояние, със същото собствено възприятие за своята идентичност. Това си „Ти“, такъв какъвто се усещаш когато си буден.
Но това, че имаш в съня си възприятие за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“ и че в съня си се усещаш като себе си в будната си реалност, не означава, че в съня си ти си се осъзнал в качеството на "Реално Аз“. Това би изисквало разбирането за нереалността на ситуацията в съня, осъзнаването, че сънуваш и съзнателен процес с възможно по-широк обхват на самоидентифициране, каквито ти в този момент нямаш.
В случая, ти си мислиш, че си в реалното си ежедневие, за което имаш спомени, възприемайки ситуацията като част от него. По-скоро, имаш възприятието за това, автоматично приемаш за даденост без да възникват съмнение или въпроси. Същевременно не стигаш до някакви процеси на самоидентифициране.
Налице е собственият ти "асоциативен фон" на твоето „Аз“ и всичко случващо ти се, както и възприятието ти за себе си, възприемаш като част от реалното си будно ежедневие. Спонтанно си получил усещането за твоята идентичност, близка до един общ израз на реалното ти "Аз", може би подобно на някоя определена степен на самоидентификация на "Реално Аз". Но за разлика от "Реалното Аз" не разбираш, че сънуваш. Усещането ти за идентичност е спонтанен резултат и се базира на една или друга степен на проявление в съня ти на "асоциативния ти фон". Нямаш оценка за несъответствие на ситуацията в съня ти с реалността.
Ти се оказваш в една нереална ситуация, която в едни или други случаи на подобни сънища може да е и с различни перипетии, за която обаче нямаш усещането и разбирането, че не е реална и е само сън. Въобще не ти възникват въпроси или съмнение дали си в реалността. Понятия като реалност или сън не възникват в представите и мислите ти. С усещането си в съня за самия себе си и своята идентичност, с възприятието си за себе си често много подобно на реалното ти възприятие за собственото „Аз“, с присъствието в твоя характер на черти, морални качества и отношение към близки на теб хора или към определени положения, подобни или почти същите като тези, които имаш в будната си реалност, възприемаш случващото се в съня си като реално.
Асоциативната каскада в будното ти състояние се осъществява с постоянен достъп и обратна връзка до различните части на паметта ти. (Това се случва в различните варианти и състояния, за които вече съм разказвал.) Базовият „асоциативен фон” и базовата асоциативна каскада от физиологичните и телесни възприятия се допълва с постоянния поток информационни проблясъци и се създава основата на възприятието за твоята идентичност, база за постоянния процес на собствено самоидентифициране, оформящ състоянието на твоята личностна самоидентификация и самосъзнание, заедно твоите мисли и комбинирани мисловно-емоционални състояния с различна степен на подреденост и сложност.
Липсата на възможност за оценка по време на съня за несъответствие с будната реалност се дължи на продължаващото състояние на прекъсване или блокиране в определена степен на постоянния ти достъп (какъвто обичайно имаш в будно състояние) до ресурсите на постоянната ти трайна памет, характерно за състоянията на сън, сънища и по-специално за "неосъзнатите" сънища (както и за "осъзнати" сънища с ниска степен на самоидентифициране).
Но ако по време на "неосъзнатия" сън изцяло и категорично се прекъсва достъпът до ресурсите на паметта, как тогава и въобще на каква основа ще се осъществява съответната асоциативна каскада, в която се изразяват възприятията ти по време на сън и всички твои мисли, чувства и реакции в различните ситуации, които преживяваш в съня си?
Как все пак се осъществява връзката и въздействието на този "асоциативен фон"? Как се проявява и това твое общо усещане за себе си, аналогично с (или близко до) възприятието ти за реалното ти „Аз“? И на каква основа въобще в "неосъзнат" сън би могъл да правиш сравнения с будната си реалност, за да можеш да възприемаш една или друга ситуация като реална и да си представяш (по-точно – да приемаш за даденост), че продължаваш да се намираш в будното си ежедневие? На каква основа, чрез какъв механизъм "Генераторът на сънищата" създава сценариите и тъканта на невероятните, повече или по-малко странни, реалистични, най-малко очаквани, непонятно как и защо комбинирани, повече или по-малко подредени, логични, плътни, разноцветни и разнообразни ситуации, които преживяваш насън?
Очевидно, каналите към паметта ти се затварят в достатъчна степен, за да може в "неосъзнатия" сън да не можеш да осъзнаеш, че множество нелогични елементи по някакъв начин не са си на мястото и не са нормални, и така да не можеш да направиш аналитично сравнение и да се досетиш и разбереш, че сънуваш.
Но за да имаш въобще база за сравнение на тази обстановка, ситуация и "реалност" в съня си като реална и за да я приемаш като собствения си реален живот в будно състояние, все пак трябва да има някаква "обратна" връзка (двупосочно активна) с паметта ти. А и въобще – за да може да се изгради тъканта на сънищната ситуация, магериалът за която няма откъде да дойде, освен от елементите на паметта ти.
Очевидно, каналите към паметта ти все пак не се затварят напълно. В допълнение, проявява се въздействието по време на съня ти на "асоциативния ти фон".
Самият "Генератор на сънищата" няма как да генерира и да създава сценарии и ситуации, ако не го прави в тъканта на паметта, на територията на паметта, в пространствата на паметта и на базата на нейните ресурси. Но естеството на сънищните сценарии и ситуации ще зависи от базата от елементи на паметта, която е активирана и ангажирана и участва в "играта" на "Генератора", от естеството на връзките между тези елементи, от моментната форма на връзката и от активните или активиращи се връзки с различни елементи на паметта.
Общото усещане за себе си в различни варианти на яснота и подреденост, аналогично с възприятието за реалното ти "Аз", произлиза от активния в по-голяма или по-малка степен "асоциативен фон". А постоянният достъп до елементите на паметта в една или друга форма и степен не се прекъсва. Но се прекъсва в една или друга степен постоянният достъп до ресурсите на паметта в неговата форма (характерна за будното съзнание и за Асоциаетивната каскада на будното състояние) на систематизирани и хармонизирани, логически обосновани и последователно причинно-следствено обусловени и подредени асоциативни връзки. Прекъсва се възможността за логически обусловен достъп и асоциативни връзки, вериги, потоци (с произтичащите от тях разклонение и обратни връзки със съответно асоциативно съпоставяне, анулиране, анализ, идентифициране, асоцииране по съответствие и пр.) в оригиналния и присъщ за будното състояние последователен причинно-следствен ред.
Оттук произтича и различната възможна степен на самоидентифициране в "осъзнат" сън.
"Асоциативният фон" се определя от степента и ефективността на достъпа, контакта и взаимодействията на Асоциативната каскада на сънищата с елементите и сегментите на мрежата на Центъра на идентичността.
При Асоциативната каскада на будното състояние разграничаването между различни равнища може да е динамичен процес, но това не променя същността. Както в оперативната ти памет има елементи, които си в състояние да си припомниш във всеки момент, така има и елементи в постоянната ти памет, потънали в Океана на елементите, които съществуват, но не си в състояние спонтанно да достигнеш във всеки миг. Те биха могли да изплуват, но при определени ситуации. Самата ти постоянна памет има различни равнища. Едно от тях изразява оперативната ти памет, съдържаща елементи, които са в готовност да бъдат използвани във всеки момент. Друго равнище съдържа елементи, които не са толкова достъпни и в готовност за използване, но които си в състояние да си припомниш, ако е необходимо и ако насочиш фокуса на мисълта си към асоциации свързани с тях.
Какво се случва тогава в съня ти, в който имаш общото усещане за себе си, но нямаш оценка за несъответствие с реалността? За да има такъв дефицит в асоциативната каскада, оформяща твоето "Въображаемо Аз“ в съня ти, че, макар и да имаш връзка с „асоциативния фон” и възприятие близко до реалното си "Аз", същевременно не си в състояние да разбереш, че това е сън и не ти правят впечатление някои индикации, че това може и да не е реалност, очевидно продължават да са прекъснати или частично блокирани някакви канали в обхвата на различните нива на постоянната ти памет. Всъщност, този обхват е цялата територия, в която се осъществяват всички различни форми на Асоциативната каскада на съзнанието.
„Асоциативният фон”, даващ ти усещането за себе си, се осъществява в резултат на асоциативна каскада от такъв порядък, при който се включват и елементи на паметта ти, трайно установени в Океана на елементите на съзнанието ти, наслоили се в течение на твоя досегашен живот и определящи различни твои характеристики. Тези елементи може да не съставляват задължително част от онези сегменти или равнища на постоянната ти трайна памет, достъпът до които по време на съня ти временно се оказва блокиран. (Възможно е и да са вече конфигурации от елементи в Океана на елементите на съзнанието, останали в периферията или дори извън границите на постоянната ти трайна памет.) Когато си заспал някои невронни връзки и коридори в паметта ти „са решили” да починат и временно да се изключат.
Ситуацията в съня ти може да съдържа и редица нелогични елементи, които в определен момент да ти направят впечатление и ти да си зададеш въпрос, в резултат на който да осъзнаеш, че това не е реално и че сънуваш. Това означава, че в този момент в процеса на асоциативната ти каскада се е получил достъп до такива части и елементи на постоянната ти памет, които са дали възможност за съпоставяне на логичното с нелогичното, за превес на оценка за същността на реалното над илюзията и възприемането ти на нереалното като реално.
По-точно, получил се е достъп до елементи, позволили последователна причинно-следствена асоциативна верига, логично обосновани – последователни и подредени асоциативни връзки, с включване на елементи от паметта, отнасящи се до реалния ти живот, позволяващи „осъзнаване” в съня на нереалността на ситуацията и стартиране на процеса на самоидентифициране на "Реалното ти Аз" в посока на приближаване към реалното "Аз".
Паметта е съвкупността от елементите в невронната мрежа в съответната им организирана и организираща се форма, включително елементи от различен порядък – елементи и структури от елементи, връзките между тях, "следите-отпечатъци", асоциативните връзки, вериги, пътища, коридори, канали, магистрали, мрежи, в постоянно динамично състояние на промяна и развитие в непрекъснатия процес на проявленията на Асоциативната каскада на съзнанието в нейните различни форми.
Сънят се осъществява на територията на паметта, няма как иначе, няма друго поле, в което би могъл да оперира "Генераторът на сънищата", който може да създава своите сценарии и ситуации само на основата на елементите, натрупани и съхранени в паметта, използвайки ресурсите на Океана на елементите на съзнанието.
В допълнение към елементите на паметта, първоначално активирани в сънищните процеси и оформили "Сънищното пространство" (независимо в какъв порядък, повече или по-малко случаен или хаотичен, са се осъществили тези връзки в сценария на "Генератора на сънищата"), тези елементи от постоянната ти памет, свързани в логичен последователен причинно-следствен ред, достъпът до които се е разблокирал и допълнително са се включили в Асоциативната каскада на сънищата (оформяща в съня ти твоето възприятие за себе си и за събитията, твоето съзнание в състоянието на „Въображаемо Аз“) са дали възможност за асоциативно съпоставяне, сравнение, анулиране и потвърждаване на значения, и за произтичащ анализ, вследствие на които да получиш възприятието (да оцениш) за ситуацията в съня си като несъответстваща на това, което знаеш от будното си ежедневие и реалност и да прескочиш първоначалния праг в един процес на "осъзнаване" в съня си, преминаване в състояние на "Реално Аз", и развитие на процес на самоидентифициране.
Това означава, че принципно в съня прекъсването на достъпа до ресурсите на паметта (включително към сегменти с логическа последователна причинно-следствена връзка на асоциативните вериги; включително с активиране и включване на някои връзки и асоциативни вериги в причинно-следствен ред, характерен за действието в будно осъзнато състояние) не е пълен и не е постоянен. Прекъсването е частично и променливо.
По-скоро не е прекъсване на достъпа като цяло, а прекъсване на достъп до едни или други елементи, активни в будното състояние на съзнанието, и по-скоро - временно прекъсване на възможността да се разполага с тях, те да бъдат активно включвани в Асоциативната каскада.
При разглежданата тук ситуация с възприемане в съня на близко до "Реално Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че се намира в сън, частичното прекъсване на достъпа до елементи от ресурсите на паметта ти засяга такива сегменти и нива на паметта ти, които биха предоставили необходимите елементи за съпоставяне и оценка, че случващото в съня ти не е реално. И те не ги предоставят. Те не се включват в Асоциативната каскада на сънищата, оформяща възприятията ти в съня ти. Не се получава съпоставяне и оценка за нереалност или реалност. Такъв въпрос дори не възниква. Не се проявява механизъм за съпоставяне и оценка за реалност.
За разлика от ситуации в съня, изпълнени с нелогични елементи, можеш да сънуваш ситуация, в която да няма някакви (особени) нелогични действия и явления, и в която видимо да не се нарушават някакви известните ти закони на природата, и всичко да изглежда (почти) съвсем реално, както би изглеждало ако това се случваше в будната ти реалност.
Същевременно, дори ако имаш частичен достъп до елементи, характерни за действие на паметта ти в будно състояние, включително до логични причинно-следствени асоциативни връзки, които могат да послужат в асоциативната каскада в съня ти като основа за съпоставяне с подобни ситуации и явления в будната ти реалност, може да не се включат точно онези необходими елементи, които да предизвикат прозрението, усещането и разбирането за несъответствие.
В съня ти всичко изглежда реално и това всъщност е наистина така, а не е само в резултат на изкривено възприятие поради съня или вследствие на правилото, че обикновено в съня не си задаваш въпроси за странностите, каквото и необичайно да ти се случва (докато не премине в състояние на „осъзнат“ сън). Изглежда ти съвсем реално, защото нищо в съня ти не се различава от случването на нещата в будната ти реалност, с която си свикнал. А може би е по-точно да се каже, не че ти изглежда реално, защото не се различава, а просто, че съзнанието ти възприема заобикалящата среда като единствена съществуваща даденост, без да ти възникват съмнения или въпроси, което „преведено на друг език” би звучало като единствена реалност, или че го приемаш като „реалност, която съзнанието ти познава”.
Може да възприемаш случващото се като реално в настоящия си момент в съня си и да не възникват никакви въпроси как и защо си се оказал в тази ситуация и какво е било преди това, за да стигнеш до нея. Възприемаш се като себе си с общо усещане почти същото като на реалното ти „Аз“, но целият ти свят, преживявания и мисли се състоят само в актуалния момент, обстановка и ситуация, а всякаква съществена причинно-следствена и логическа връзка с миналото е отрязана. Миналото до този момент в конкретно изражение и знание за последователност и свързаност на събития отсъства и не възниква като причина или източник на мисли или въпроси, освен доколкото то би могло да се приема като присъстващо с възприятие за него като обща абстрактна даденост в рамката на общото ти абстрактно възприятие за себе си в качеството на "Почти-Реално Аз“.
Обикновено такива идеални ситуации в съня сравнително по-рядко могат да се случат. Но дори ако в такава близка до реалността картина се появят някои отделни странни елементи, ти просто може да не им обръщаш внимание и да ги приемаш заедно с общата си представа за реалност, следвайки правилото, че обикновено насън не се учудваш и не си задаваш въпроси за нелогични елементи, приемаш ги за даденост и реалност, или просто не ти правят впечатление.
И в същото време ти имаш общото усещане за себе си. Как би могъл да отличиш, че това е сън и че си в нереална ситуация? Това би могло да стане ако в Асоциативната ти каскада на сънищата бъдат свързани и въвлечени, и се включат такива елементи в постоянната ти трайна памет, които да съдържат информация за житейската ти хронология с причинно-следствени последователни връзки за събития в твоя живот, включително за събитията, случили ти се непосредствено в последно време. Тази информация и хронология би трябвало да включва елементи от последните ти дни. Така ти би могъл да направиш сравнение и да разбереш, че не си пътувал до това място, няма как да си се оказал на тази улица или при този басейн, не си пристигнал на това място с твоите близки, не е възможно да се случва това. Това означава, че трябва да се намеси информация за твоето минало и връзката на актуалната ситуация в съня ти с него. Асоциативната ти каскада в съня ти трябва да си направи път и да получи достъп до такива сегменти в постоянната ти памет, предоставящи информация и база за сравнение с реалното ти минало.
Възможно е и в съня ти да са включени измислени представи за някакво произволно минало на „Въображаемо Аз“, дори ако това „Въображаемо Аз“ се оказва комбинирано с възприятие толкова близко до разглежданото тук общо усещане за себе си като реалното ти „Аз“, че да го наричаме "Почти-Реално Аз" (или "Реално Аз" но без осъзнаване и оценка за несъответствие с реалността). Такива елементи за въображаемо минало би могло да са свързани с намесването на спомени от предишна сънувана ситуация в същата нощ или от друг по-стар сън. Но „спомените“ за такова нереално минало не биха могли да помогнат за съпоставяне и оценка на ситуацията в съня като нереална, а по-скоро обратното. Необходима е връзка в паметта ти с информация за реалното ти минало, включително с такава информация, която да ти помогне да разбереш, че няма как да си се оказал в ситуацията, която сънуваш, колкото и тя да ти изглежда реална.
А може "осъзнаването" за нереалност и сън да се случи изведнъж с внезапен проблясък, идващ неочаквано сякаш от някъде "отгоре", явяващ се в съзнанието ти в съня като даденост, вследствие на забелязването на някакъв елемент нелогичен или различаващ се от реалността, която познаваш в будното си ежедневие. И изведнъж си усетил в съня си, че този елемент или обстоятелство влиза в противоречие с представата ти за това каква е и следва да е реалността около теб.
В асоциативната каскада, оформяща възприятието в съня ти за твоето „Аз“ (независимо дали тя включва в достатъчна степен елементи от "асоциативния фон", създаващ общото ти усещане за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, или е без достатъчен достъп до този твой „асоциативен фон” и ти се възприемаш в съня си, „осъзнавайки“ себе си само като някакъв от вариантите на „Въображаемо Аз“), обикновено в множество случаи или в множество части от сънуваните ситуации липсва изразено или е ограничено онова нейно равнище, което е свързано с асоциативните процеси, породени от възприятието на импулсите за състоянието на твоето тяло.
С други думи, в съня си не винаги имаш възприятие за усещания от своето "физическо тяло" (което възприемаш, че имаш в съня си) и от външни сенситивни дразнители (произтичащи от въображаемата ситуация в съня), а дори когато го имаш, то далече не е така цялостно и пълно, както при възприятията и осъзнатостта ти в будно състояние. В съня ти не е по същия начин изразено както в будната ти реалност онова твое усещане от импулсите от физиологичните ти процеси и сенситивни възприятия от различните ти органи и телесни части, което присъства като постоянен фон на всички твои възприятия и представлява неотделим аспект от непрекъснатия процес на осъществяване на твоето самосъзнание в будно състояние. Дори и когато има такова усещане в сънищата ти, в които усещаш тялото и негови възприятия, то в повечето случаи е определено частично и непълно в сравнение с този вид възприятия по време на будната ти осъзнатост и състояние. За всичко това можеш да си дадеш ясно сметка когато имаш добър спомен за сънувана сънищна ситуация и за начина, по който си се чувствал и възприемал в нея в реално време. Често в сънищата си се възприемаш и абстрактно, като фигура, мисъл, или си страничен наблюдател на ситуацията и действието, или пък си действащо лице с тяло, като не усещаш никакви телесни възприятия, болка или умора. В други случаи може и да си усещал нещо подобно, но за тези твои усещания да не се е съхранил спомен.
Но не винаги е така. В много случаи си спомняш съвсем ярко, конкретно и пълноценно как си прегръщал и си усещал плътността на ръцете си или тялото на друг човек, топлина или студ, различни физически и емоционални състояния. (И тук става въпрос за възприятия, за които си си спомнил в сънищни ситуации, които си успял да си припомниш достатъчно добре със съответни подробности. А както вече е казано, не винаги можеш и успяваш да си спомниш всичко от сънищата си и не винаги можеш след като се събудиш да знаеш какво точно си правил и как си се чувствал и възприемал в различни моменти и в различни сънищни ситуации.)
Ако си имал в съня си общото усещане за себе си близко до възприятието ти за себе си в будната ти реалност, но не си имал усещания за въображаемото си физическо тяло, това означава, че в процеса на Асоциативната каскада на сънищата нейният „асоциативен фон” – в случая нейното базово ниво от асоциативни връзки със случайни елементи, съдържащи характерни черти на реалното ти „Аз”, създаващ това твое усещане за себе си близко до възприятието ти за себе си в будната ти реалност, заедно със съответните връзки и взаимодействия в асоциативния процес с различни елементи от мрежата на твоя „Център на идентичността” в пространствата на постоянната ти трайна памет, както и евентуално с други второстепенни елементи, свързани с реалната ти идентичност, не са били надграждани на междинно базово равнище с въображаеми импулси и възприятия за усещания от твоето въображаемо в съня физическо тяло, а са се надграждали само от асоциативните процеси, изразяващи представите ти за заобикалящата среда, динамиката в развитието на сънищната ситуация, както и съставляващи твоите възприятия с наблюдения и мисли в ситуацията в съня на „Въображаемото Аз”, в което ти си се възприемал и за което си имал възприятието за съответното си съзнание и самосъзнание по време на своя сън.
И ако разглеждаме подобни случаи, когато в съня си имал общото усещане за себе си, аналогично с възприятието ти в будно състояние за реалното ти „Аз“, но не си имал усещания за физическото си тяло, тогава евентуалното съпоставяне и оценка за нереалност биха могли да се случат, ако се открие достъп до такива сегменти и елементи в постоянната ти памет, при който липсата на нормално и пълноценно физическо усещане за собственото ти тяло, или някакви вариации в това усещане, бъдат забелязани и ти направят впечатление. (Това би било резултат от включване в каскадата на асоциативен процес, водещ до съответен асоциативен анализ - съпоставяне, анулиране, идентифициране и произтичащото възприятие на оценка и осмисляне.)
При възприемане в съня на "Почти-Реално Аз" (т.е. на гранично състояние на "Реално Аз“, в което нямаш оценка за несъответствие с реалността и нямаш "осъзнаването", че се намираш в сън), притежаваш база в Асоциативната каскада на сънищата с "асоциативен фон", подпомагащ за достигане до общо възприятие близко до това на твоето реално „Аз“.
(Този "асоциативен фон" може да е съставен само от елементи от Океана на елементите на съзнанието, намиращи се извън територията и рамките на активната ти постоянна трайна памет, или да включва и връзки с отделни, макар и разхвърляни и несвързващи се в систематизиран вид елементи и части от асоциативни вериги от активната ти постоянна памет.)
Асоциативната каскада на сънищата включва в асоциативния си процес и в съответните сънищни ситуации елементи от „Центъра ти на идентичност”, както и от територията на паметта извън него, които имат общи черти с реалното ти „Аз” и със средата, в която живееш в будната си реалност.
Същевременно, Асоциативната каскада на будното състояние, която преди да заспиш и осъществявала твоето будно съзнание и самосъзнание, по време на съня вече е била редуцирана и трансформирана в Асоциативна каскада на сънищата поради частично прекъсване на достъпа до определени сегменти и елементи от ресурсите на активната ти постоянна памет. В съответствие с това положение, вече нямаш достъп до елементи, свързани с хронологията на твоите последни действия, или достъп до други елементи в постоянната ти памет необходими за съпоставяне, при което не може да функционира механизъм за оценка на несъответствие с реалността.
Частичното прекъсване на достъпа до сегменти и елементи на паметта, или общо казано частичният достъп до паметта, може да включва и изключва едни или други елементи. В съня си и в своето усещане за себе си, колкото и то да съвпада с общото ти усещане за своята идентичност и за своето „Аз“ в будно състояние, нямаш пълноценен достъп до всички елементи на активната си постоянна будна памет, който да ти предостави възможност за съпоставяне и за оценка и различаване на нереалното от реалното. За частично или сравнително по-пълно самоидентифициране в ролята на "Реално Аз" също би ти трябвал частичен достъп до точно определени сегменти и елементи или по-пълен достъп до ресурсите на твоята активна постоянна трайна памет. Асоциативната каскада на сънищата, създаваща възприятията ти в съня, при „Въображаемо Аз” със степен на възприятие като „Почти-Реално Аз” и евентуално спонтанно идентифициране със същността ти в будната ти реалност, все пак е с ограничен периметър на действие и на достъп до едни или други елементи на постоянната трайна памет, необходими за „осъзнаване” в съня. В този процес ефектът е, че сякаш е изключен определен механизъм за оценка на несъответствие с реалността.
Поражда се въпросът, дали този механизъм за оценка на несъответствие с реалността по време на сън е част от друг механизъм, който наричам "Генератор на сънища", дали представлява някаква специална конфигурация, или просто е резултат на различните проявления на Асоциативната каскада на съзнанието при преминаване в различни форми, комбинации и модели на активност и съответен достъп до ресурсите на паметта в различни твои състояния.
И по-конкретно в случая – докато спиш и сънуваш.
Резултат на динамиката в разкриването на асоциативни пътища и постигане на нови връзки с определени сегменти на активната постоянна трайна памет в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, осъществяваща се на територията на същата тази постоянна памет, включително и в зоните, излизащи извън рамките на нейната активна форма, разпростиращи се в безкрайните предели на Океана на елементите на съзнанието.
*** *** ***
„НЕОСЪЗНАТ” СЪН С ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНА РЕАЛНОСТ С ОБСТОЯТЕЛСТВА МНОГО БЛИЗКИ ДО ЕЖЕДНЕВНАТА РЕАЛНОСТ. („ПОЧТИ-РЕАЛНО АЗ”)
"Неосъзнат" сън с възприемане на вътрешна реалност с обстоятелства много близки до ежедневната външна реалност. ("Почти-Реалното Аз")
(„Въображаемо Аз” с частично самоидентифициране и с частичен достъп до постоянната трайна памет, в сънищна обстановка с елементи и обстоятелства съответстващи в голяма степен на ежедневната реална среда, заобикалящи хора и обстановка, близко до реалното „Аз” (без осъзнаване, че е в сън), или „Почти-Реално Аз”.)
Тезата, че в обикновен „неосъзнат” сън възприемаш случващото се като реалност, т.е. като обичайната външна материална реалност.
"Частичен достъп до постоянната трайна памет" е казано условно за краткост, защото сънищата няма къде другаде да се осъществяват освен на необятната територия на паметта, и няма с какви други елементи и ресурси да се осъществяват, освен с нейните елементи и ресурси, включително с въвличане в една или друга форма на елементи от постоянната трайна памет, както и на елементи от всички дълбини на безбрежния Океан на елементите на съзнанието. Всъщност, имам предвид частичен достъп до сегменти или елементи от постоянната трайна памет и тяхното въвличане и участие в Асоциативната каскада на сънищата, които биват последователно и подредено свързани в асоциативни вериги с логически причинно-следствени връзки и порядък, характерни за формите на функциониране в будно състояние на Асоциативната каскада и съответно на паметта, разглеждана като територията, елементите и ресурсите, на която и чрез които Асоциативната каскада се осъществява и проявява като съзнание и самосъзнание. За краткост казвам "частичен достъп до постоянната трайна памет".
Самоидентификацията е частична, знаеш кой си, името си, обстоятелствата съответстват на актуалната ти ежедневна обстановка и проблеми, но няма пълна самоидентификация с достатъчна връзка с паметта и елементи за своята идентичност, няма връзка с последните етапи от живота, както и приемственост и последователност на събитията от живота ти във външната реалност с актуалната ситуация от вътрешната реалност в съня, няма спомен и осъзнаване на отделни моменти и събития, които са довели до актуалния момент във вътрешната реалност или последователност на събития от външната реалност, които водят до актуалния момент. Не осъзнаваш, че е сън. Но е погрешна тезата в примитивни изследвания и обяснения на сънищата, че щом този сън не е осъзнат, тоест ти не разбираш, че сънуваш, значи възприемаш вътрешната реалност "осъзнавайки" я и оценявайки я като външна реалност. Въпросът за това дали всичко около теб е реално и дали това е реалността въобще не възниква. Такива генерални въпроси въобще не си задаваш. Принципно не си задаваш въпроси в такава посока. Ако мислите ти по време на съня стигнат до прозрението, че това около теб не е реално, а е сън, разбираш, че сънуваш и преминаваш в началната фаза на "осъзнат" сън, която може да се развие и в следващи степени, в зависимост от прогреса в самоидентифицирането ти, както и от постигнатите умения в практиката по Пътя на сънищата и способността ти да се задържиш в състоянието на "осъзнат" сън.
Ако в представите и размислите ти би съществувал въпрос или понятие, че това около теб е реално а не е сън, тогава би възникнал въпросът защо въобще обмисляш такава тема, кое е навяло мисълта за противоположното на нереално и би възникнала асоциация с идеята за сън, а тогава би възникнал проблясък в мисълта ти за елементи от обкръжаващата те среда, които са странни и би могло да достигнеш до идеята, че това около теб всъщност не е реално, а е сън, да влезеш в ситуация на начален етап на осъзнаване на съня. Затова в обикновения "неосъзнат" сън, който продължава като такъв, по принцип се оказва, че не си задаваш въпроси, а възприемаш обкръжаващата те среда като даденост. Изживяваш я, участваш или наблюдаваш. Когато се стига до началото и процес на частична самоидентификация има и частична връзка (въвличане) с логически, последователни причинно-следствени асоциативни вериги и съответно сегменти и елементи в постоянната ти трайна памет. Спомняш си, осъзнаваш и знаеш кой си и името си така както е във външната реалност, около теб се случват събития и има хора, съответстващи на обстоятелства от последните дни от будната ти външна реалност. Но все още ти не си разбрал и не си си помислил, че това е сън. (Възможен е и обратният развой на събитията - първо изведнъж си даваш сметка, че сънуваш, а след това започва в мисълта ти да се появява поредица от елементи и да се развива процесът на самоидентифициране - кой си, как се казваш, какъв си, къде си и т.н.) Затова това е "неосъзнат" сън. Ти възприемаш себе си все още като "Въображаемо Аз" или като "Почти-Реално Аз", т.е. независимо от това колко близко е сънят ти към обстоятелства от будната ти реалност, ти все още не знаеш и не разбираш, че сънуваш и възприемаш всичко около теб като единствена съществуваща даденост. Може въобще да не стигнеш до мисълта и идеята за сън, реалност, нереалност. Самоидентификацията ти не само че далече няма да е пълна, а е ще е съвсем частична и може дори да е елементарна. Обхватът й да включва само общата представа за себе си такъв какъвто си в будната си реалност, или само името ти, усещането за себе си близко до реалното ти Аз, обстоятелства и събития близки до познати обстоятелства от външната реалност от последните дни. Но да нямаш осъзнаване и спомен за своята житейска история, за събитията във външния свят извън непосредствената обстановка в съня ти, самоидентификацията и "връзката с паметта" са частични. Ти въобще не стигаш до въпроси или до идеята дали това е реално или е нереално. Дали това е реалният ти живот или не. Може да си задаваш въпроси за несъществени неща от обстановката в съня си – например, защо тази врата е тук в дома ми, не съм я виждал досега, въпроси свързани с конкретното действие, но не в достатъчна степен и въпроси как си се озовал тук, доколко този ли онзи елемент са странни или логични. Защото когато стигнеш до задаване на такива въпроси, сънят ти вече няма да остане "неосъзнат". Може да получиш внезапен проблясък на разбиране и осъзнаване, че сънуваш. А може и на основата на своите въпроси и разбиране на нелогичността на различни елементи да достигнеш до идеята, че това не е реално и е сън. (Това е по-вероятно да се случи в двата му различни варианта без да си стигнал предварително до каквото и да е частично или по-пълно самоидентифициране като "Почти-реално Аз". Независимо от това в каква степен и с каква сила имаш своето абстрактно усещане за самия себе, близко до обичайното ти себевъзприемане в будния ти живот.) От "Въображаемо Аз" с частична степен на самоидентифициране и частична "връзка с постоянната си трайна памет" в обстоятелства близки до обстоятелствата във външната ти реалност, ще преминеш през крайния момент на състоянието на "Почти-Реално Аз" (когато си много близко, имаш усещането и знанието за себе си почти такъв какъвто си в будната реалност, но все още не си стигнал до идеята, че сънуваш), а след това ще се озовеш в състоянието на "Реално Аз" с осъзнаването че си в сън (в среда и обстановка много близки до външната реалност, с първоначална минимална степен на самоидентификация).
Не е коректна и точна тезата, че когато не си в "осъзнат" сън, когато просто сънуваш, възприемаш обстановката в съня си по еднакъв начин както възприемаш реалността си когато си буден, т.е. възприемаш "реалността" в съня си еднакво както възприемаш външната реалност. Краткият вариант на тезата е, че възприемаш обстановката в съня си като реалност. Няма точно такова възприятие. Наистина, при всички случаи на "неосъзнат" сън независимо от степента на приближаване на "Въображаемото Аз" към "Реалното Аз", докато все още не си разбрал, че всичко около теб е само сън, докато сънуваш имаш представа, че всичко около теб е реално, не знаеш и не мислиш, че има някакъв друг свят и друга реалност, получава се на практика едно смесване, объркване и сливане на представата ти за реалност от живота ти в будно състояние с възприятието ти за реалност в сънищната ситуация. Но ти възприемаш автоматично, усещаш спонтанно обстановката като даденост, отнасяш се към нея като към реално съществуваща около теб среда и ситуация. Обичайно приемаш всичко като даденост. Не си задаваш въпроси, не се пораждат съмнения, не подлагаш обстановката на анализ и оценка от гледна точка на нейна реалност или нереалност. Имаш усещането за реално преживяване, можеш да го усещаш в реално време със своето "Въображаемо Аз". Но това е само възприятие за едно твое състояние при което приемаш всичко около себе си като даденост и го сливаш с представата за всичко останало, доколкото по време на съня ти се осъществи достъп и връзка към едни или други елементи и зони на постоянната ти трайна памет и се включат в Асоциативната каскада на сънищата и в "Сънищното пространство". Т.е. доколкото по време на съня си имаш достъп до постоянната си памет за да можеш да свързваш повече или по-малко логично различните неща, да получиш в съня си спомени от реалния си живот и минало и т.н. Обикновено, едва след като се събудиш и евентуално успееш да си спомниш какво си сънувал, чак тогава би могъл да си даваш преценки, че си възприемал обстановката в съня си като реалност. Но по време на самия сън въпросът дали това в съня ти е реалност или не въобще не стои. Когато този въпрос евентуално възникне, тогава или ще преминеш в "осъзнат" сън с първоначална степен на осъзнатост (при което вече ще знаеш, че това около теб не е реалността, а е сън), или ще се събудиш.
========================; ;==============================
"ЦЕНТЪР НА ИДЕНТИЧНОСТТА"
"Център на идентичността"
(Асоциативната каскада на будното съзнание – порядък на връзките и активиращите се елементи, логическа взаимносвързаност, последователност, смислова приемственост на прилежащите елементи в последователния ред на асоциативната верига;
определен ред на асоциативния път, създаден в процеса на предидуща активност на Асоциативната каскада, отразяваща характера на реалностите, действията и мислите ти в будно осъзнато състояние – т.е. логично обвързани с реалността и резултат от такава логичност и смислова последователност.)
В процеса на Асоциативната каскада на будното състояние и на отделните й асоциативни потоци:
Анализ – асоциативно съпоставяне и анулиране
Осмисляне – резултатът от асоциативното анулиране
Осъзнаване – съвкупността от осмисляне
Всеки образ или елемент – множество асоциативни линии към отпечатъци, свързани с този образ – и съответно – значения
Най-слабите асоциативни линии се анулират, остават няколко или една. Ако са няколко се получава асоциативно сливане между тях. Резултат от съпоставянето и анулирането.
Какво значи най-слаби асоциативни линии? Образът (елементът) е в асоциативен контекст (с разклонение на асоциативни пътища и връзки) в резултат от предишни процеси на осмисляне и осъзнаване. В Асоциативната каскада започва (осъществява се процес на) асоциативно съпоставяне (разпознаване, идентифициране, анализ и в резултат - осмисляне и осъзнаване). Множество неадекватни или липсващи елементи по веригата определят асоциативната линия като слаба.
Център на идентичността. Нови значими ситуации оставят асоциативни „следи-отпечатъци” и структури в невронната мрежа, които стават част от Центъра/схемата на идентичност. Трайно остават в постоянната трайна памет. Събитията оставят по-трайни или слаби „следи-отпечатъци” и структури в невронната мрежа. Не всички трайни следи стават част от Центъра/схемата на идентичност. Нетрайните избледняват, разпадат се (асоциативните връзки отслабват и се прекъсват). Или остават в общия асоциативен фон - общ фон около Центъра/схемата на идентичност, включващ и
„следи-отпечатъци” на аналогични повтарящи се събития с общо значение
(постоянно повтарящи се събития и всякакви подобни многократно повтарящи се стимули и причини, за които мозъкът приема постоянни сигнали и които се включват в Асоциативната каскада) –
представляващи комплексни интегрирани „следи-отпечатъци” със значение на общи схеми-структури на фона - със смислово значение, обхващащи често повтарящи се събития с аналогична същност, многократно повтарящи се действия, събития и действия, вписващи се в тези схеми и в този общ асоциативен фон, асоциативните реакции към които имат автоматичен характер и са различни от тези при нови събития, при събития и действия с нов, собствен специфичен характер.
При напредването в живота повтарящите се събития, вписващи се в асоциативния фон стават все повече и по-чести, което се отразява върху личното възприемане за хода на субективното време.
Центърът на идентичност има два слоя – базови трайни и нови натрупващи се. Базовите трайни имат от своя страна различни слоеве – основополагащи и допълнителни с различна сила в различни групи, представляващи или оформящи смислови аспекти. Асоциативните каскади преминават постоянно през Центъра на идентичност. Асоциативната каскада на будното състояние – пълноценно, в зависимост от фокуса, разсеяността, състоянието. Сънищната – частично с възможност за разтваряне (задълбочаване), развитие на асоциативната линия и на смисловата обратна връзка.
Центърът не е конкретна обособена зона а схема (мрежа от „следи отпечатъци”, вкл. отделни елементи, структури, връзки и пътища) с определена стабилност, разпростираща се навсякъде на територията на паметта – не означава зона и граници, а степен на стабилност на асоциативните „следи-отпечатъци”, връзки, канали и пътища, на значимост, участие и роля. Схемата/ центърът на идентичност е динамична, в процес на постоянно развитие и допълване.
Абстрактно казано, Генераторът на сънищата е на входа и изхода - в пряк контакт с Центъра/схемата на идентичност. Новите значими отпечатъци които стават част от Центъра/схемата на идентичност са едни от елементите за комбинациите (специфични и оригинални, макар и съставени с елементи налични вече в паметта), създавани от Генератора при създаване на сценарии на сънища. Други елементи са случайно възбудени стари структури или неслучайно възбудени стари или по-нови „следи-отпечатъци” поради активизирана някаква непроследима причинно следствена връзка в асоциативните потоци, предизвикани от новите информации и дразнения.
Но как се съчетават, асоциативно. Как се образуват тези сценарии и ситуации, как биват комбинирани и сътворявани?
Мистерията на образуването на сънищата с техните ситуации е пряко свързана с мистерията на начина, по който функционира мозъкът, осъществява се съзнанието, оформят се мислите, анализът, взимането на решения, осмислянето, осъзнаването.
*** *** ***
РОЛЯТА И МЯСТОТО НА „ЦЕНТЪРА НА ИДЕНТИЧНОСТТА”
Ролята и мястото на „Центъра на идентичността”
Съзнанието, самосъзнанието, себевъзприятието, чувството за собствената идентичност, непрекъсваемостта на възприятието на твоето реално "Аз" е съвкупният резултат от Асоциативната каскада. Резултатът от нейните форми и проявления се изразява в аспектите на съзнанието като "Външно Аз" и "Вътрешно Аз".
Етапите на интегриране на собственото съзнание минават през укрепване на връзката и интегриране между различни форми, аспекти и елементи на асоциативната каскада чрез създаване на по-добри асоциативни връзки и мостове там където те не са постигнати от обичайното развитие на човека на този еволюционен етап.
Къде е „Центърът на идентичността” в обхвата на Асоциативната каскада и какво представлява? „Периметър”, включващ схема с базови асоциативни връзки, създавани и утвърждавани през целия ти живот, които в съвкупността си представляват и изразяват ключа или синтеза на твоята уникална идентичност?
„Центърът на идентичността” е основата, към която се фокусира и върху която се осъществява твоето самосъзнание, но не изразява самостоятелно и изолирано цялостното ти възприятие за твоето самосъзнание и усещане за непрекъсваема идентичност, нито пък самостоятелно и изолирано представлява проявленията на твоето будно съзнание. Центърът на идентичността е мрежа със стабилни и трайно съществуващи елементи, натрупвани през целия ти живот, отразяващи основни събития в твоя живот и основни характеристики на твоята личност. Тази мрежа е в процес на динамично развитие и допълване през живота ти. Елементите са стабилни и трайни "следи-отпечатъци", широки и добре проходими магистрални коридори в асоциативната мрежа, които са в основата и в сърцевината на Асоциативната каскада на будното състояние; те са най-лесно достъпни, на разположение за постоянно участие и използване от разнопосочните потоци, реки и "водопади" на Асоциативната каскада на будното състояние, а в множество случаи, повече или по-малко частично, и на Асоциативната каскада на сънищата. Центърът на идентичността е структура - мрежа, която е инструмент за осъществяване на асоциативната приоритетност, в резултат на която се осъществява уникалната идентичност, в резултат от опита и натрупванията от началото на живота. Съзнанието и самосъзнанието в проявленията им в будното ти състояние са постоянно възпроизвеждащият се съвкупният и краен (към всеки отделен нов момент) резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, осъществяваща се на базата и протичаща през широките асоциативни канали и коридори на асоциативната мрежа на Центъра на идентичността, но постоянно допълвана и развиваща се в реално време с множество надграждащи асоциативни елементи, асоциативни потоци, в хода на нейните процеси. По-кратко, съзнанието и самосъзнанието са резултат от Асоциативната каскада, осъществяваща се на фундамента на Центъра на идентичността и преминаваща през него с участието на множеството надграждащите го в реално време асоциативни процеси. Този резултат в будното ти състояние се изразява в твоето обособено "Външно Аз", при неинтегрираното съзнание, както и във възприятието ти за реалното ти "Аз", за разлика от възприятия за себе си в други състояния, които имаш по време на сън.
Центърът на идентичността е материалният и асоциативен синтез и основа, към която има постоянни асоциативни връзки от различните сегменти на постоянната ти трайна памет, в различна степен активни, в зависимост от формата на Асоциативната каскада. Асоциативната каскада в различните й форми и проявления е в непрекъснат асоциативен контакт с Центъра на идентичността, като в различна степен са активни и проходими асоциативните връзки с отделните сегменти на Центъра на идентичност и в различна степен асоциативните потоци успяват да преминават през него.
Формата и проявленията на Асоциативната каскада, изразяваща „Външното ти Аз“ и будното ти съзнание са в постоянен асоциативен контакт както с Центъра на идентичността, така и с различните други основни и второстепенни елементи и зони на постоянната трайна памет, изразяващи различни нейни "пластове" (с някои сегменти – активен, пряк и бърз, с други – заобиколен и изискващ фокусиране, с трети – закърняващ).
Онези части, форми и проявления на Асоциативната каскада, които изразяват функциите и процесите на "Вътрешното ти Аз" (включително, като части от нея или отделни нейни форми - Вътрешната асоциативна каскада /Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз"/ и Асоциативната каскада на сънищата) са също в постоянен контакт и връзка с Центъра на идентичността, но с различни степени на активност и ефективност, като специално при Асоциативната каскада на сънищата в обичайните случаи на сънища и в обичайните случаи на "Въображаемо Аз" в "неосъзнат" сън, или "Реално Аз" с ограничена степен на самоидентификация в "осъзнат" сън, тази връзка е само частично активна и Асоциативната каскада на сънищата само частично преминава през асоциативната мрежа на Центъра на идентичността. Асоциативната каскада на сънищата, в допълнение, остава само с частични и нестабилни възможности за асоциативен контакт и с различните други основни и второстепенни асоциативни елементи, структури и зони на постоянната трайна памет, намиращи се извън Сънищното пространство.)
Що се отнася до процесите на Вътрешната асоциативна каскада, включително нейните връзки и степен на взаимодействия с Центъра на идентичност, те са постоянни и паралелни, и при неинтегрираното съзнание те са обособени и другите форми на Асоциативната каскада - съответно на будното състояние и на сънищата, нямат с нея пряко взаимодействие, т.е. в будно състояние или докато спиш и сънуваш нямаш възможност да наблюдаваш асоциативните процеси в Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" и резултатите от тях не се вливат асоциативно автоматично и постоянно в другите две форми на Асоциативната каскада. С други думи, понякога можеш да получиш интуитивни прозрения или в състояние на сън да проумееш загадка или да решиш проблем, но това не се случва постоянно и по правило, а става по изключение, освен ако не си постигнал интегрирано съзнание. Разбира се, при различни хора интуитивният процес може да е повече развит - това би означавало, че има по-добра и ефективна връзка от Вътрешната асоциативна каскада към останалата територия на асоциативните процеси и съответно към Асоциативната каскада на будното състояние. При други хора може да са повече развити прозренията в състояние на сън. Вътрешната асоциативна каскада или Асоциативна каскада на "Вътрешното Аз" е отделна тема за размисъл.
Когато възприемаш в сънищата си в ролята на "Въображаемо Аз" или на "Реално Аз" (в случай на “осъзнат“ сън с частична или по-пълна осъзнатост и самоидентификация) с една или друга степен на частични асоциативни връзки с постоянната ти памет, в основата на Асоциативната каскада на сънищата стоят асоциативните връзки с Центъра на идентичността, но в зависимост от състоянието, случая и съответната сънищна ситуация, с повече или по-малко активен контакт, с по-голяма или по-малка активираност и проходимост на връзките. Асоциативните връзки с едни или други сегменти на Центъра на идентичността създават възприятието ти и знанието ти за твоето сънуване в реално време, когато, независимо дали си в ролята на "Въображаемо Аз" в "неосъзнат" сън, ти се възприемаш „като себе си“, и имаш съзнанието, че това си "Ти" и преживяваш определените ситуации, макар и липсата на достатъчни обратни асоциативни връзки с елементи и зони на постоянната ти трайна памет извън Сънищното пространство, както и с Центъра на идентичността, да не ти дава възможност да се самоидентифицираш като реалното си "Аз". Това е възприятието ти за сънуване в реално време и от него остават следите във „Временния архив“ на сънищата, които впоследствие при припомняне също намираш и идентифицираш и които се превръщат в спомените ти за възприятието за сънуване в реално време, евентуално "пренасяни" при припомнянето също и в постоянната трайна памет (ако трайно успееш да запомниш усещането).
Като специфична форма и ниво на общата Асоциативна каскада на съзнанието, осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата и „режисьорската“ и креативна функция на Генератора на сънищата са проявяващи се в съответното „Сънищно пространство“.
Същността и механизмите на действие на Генератора на сънищата са свързани с "Вътрешното Аз" и съответно с Вътрешната асоциативна каскада" и са предмет на отделен размисъл.
Начинът на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и съответно спецификите на оформилото се "Сънищно пространство" са резултат от въвличането и участието на предварително активирани и запазили активното си състояние асоциативни връзки в обхвата на общото пространство на постоянната трайна памет (независимо дали в будно състояние или в една или друга фаза на циклите на съня), на осъществяващи се по време на самата сънищна ситуация на определени текущи частични асоциативни връзки с Центъра на идентичността и нови асоциативни връзки с други елементи и зони на постоянната трайна памет, въвличани и активиращи се в реално време. Осъществяващите се и запазващи се за определен период по време на сънищната ситуация частични асоциативни връзки с елементи на постоянната трайна памет в обхвата на оформилото се Сънищно пространство, както и запазващият се потенциал за допълнително активиране на канали и асоциативен достъп към сегментите на Центъра на идентичността и към други елементи и зони на постоянната трайна памет оставащ извън "Сънищното пространство", дават възможност по време на самите сънища понякога за една или друга степен на приближаване на „Въображаемото Аз“ към „Почти-Реално Аз“ или за една или друга степен на "осъзнаване" в съня и започване на процес на самоидентифициране на „Реалното Аз“. В двата случая става въпрос за степен на постиганата близост на възприятието ти за себе си по време на съня (съответно обикновен или "осъзнат" с една или друга степен на "осъзнаване") с постоянното ти възприятие и представа за себе си в будно състояние - т.е. с възприятието ти на твоето реално "Аз".
При осъществяването в реално време в процесите на Асоциативната каскада на сънищата, изразяващи се във възприятията ти на „Въображаемото Аз“ или на „Реалното Аз“, на частичните асоциативни връзки с различните елементи и сегменти на постоянната трайна памет, така създавайки, разширявайки и оформяйки "Сънищното пространство" , следите от тези връзки остават в "Сънищния архив", а при постигната по-голяма степен на стабилност - във „Временния архив“ на сънищата.
========================; ;==============================
"ВРЕМЕННИЯТ АРХИВ" И "ЦЕНТЪРЪТ НА ИДЕНТИЧНОСТТА"
„Временният архив” и „Центърът на идентичността”
(Мистерията на запомнянето на сънищата и на усещането за сънуване в реално време.)
"Центърът на идентичността" е своеобразна "Схема на идентичността".
"Временният архив" е "Схема" от нови асоциативни връзки в паметта, осъществени по време на сънищата от последните цикли.
По-точно "Временният архив" на сънищата представлява съвкупността от по-добре стабилизирани следи-отпечатъци в паметта от нови асоциативни връзки, осъществени по време на сънищата от последните цикли, както и от скорошни предишни сънища, чиито следи-отпечатъци все още са стабилни, но не са стабилизирани на нивото на елементи от постоянната трайна памет.
„ВРЕМЕННИЯТ АРХИВ” НА СЪНИЩАТА
„Временният архив“ на сънищата
В пространствата на „Временния архив” на сънищата "в преддверията" на постоянната ти трайна памет асоциативно се "отразява", "пренася" като временно допълнително се стабилизира, запечатва се и се съхранява повече или по-малко стабилно и трайно информацията, която в будното си състояние, по време на междинните си събуждания между отделните цикли на съня например през нощта, или сутрин непосредствено след събуждането си, или евентуално по-късно през деня, а понякога случайно и в следващи дни, е била открита и идентифицирана при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне в "Сънищното пространство" или в "Сънищния фон" в паметта.
В процеса на каскадните асоциативни връзки между елементите на „Сънищното пространство” и на постоянната ти трайна памет, в процеса на асоциативния контакт и включване в Асоциативната каскада на будното ти съзнание на елементите – следите-отпечатъци, останали в „Сънищния архив” на „Сънищното пространство”, ти визуализираш и осмисляш информация от „Сънищното пространство” и тя се стабилизира и установява като част от „Временния архив” с повече или по-малко траен ефект (сякаш се "отразява", "пренася" и "презаписва" в него).
"Сънищното пространство" обозначава събирателно сегментите и елементите на физическата територия, включваща съвкупно всички отделни елементи и сегменти в невронната мрежа (в общия обхват на паметта, вкл. обслужващи я структури и механизми, където се осъществява всяка една форма на Асоциативна каскада), които са били ангажирани, участвали са или са възникнали при осъществяването на сънищните процеси, които възприемаш като сънища – процесите на Асоциативната каскада на сънищата.Там е началото на криволичещия път на асоциативните връзки и следи, образуващи информация, които изживяваш и възприемаш като сънища и които впоследствие се превръщат в твоите спомени и визуализации от сънуваните ситуации, особено когато се стабилизират във „Временен архив” или когато от там бъдат "пренесени" за по-трайно съхранение вече като елементи на постоянната ти трайна памет.
Самият процес на припомняне и визуализиране протича във формата на Асоциативната каскада на будното състояние и създава вторични асоциативни връзки и "следи-отпечатъци" на базата на оригиналните първични "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в Сънищното пространство и в допълнение към тях. Този процес стабилизира съответните първични "следи-отпечатъци". Комплексът от първичните и вторичните "следи-отпечатъци" е с по-голяма стабилност и произтеклият резултат е интегрирани "следи-отпечатъци" носещи информация за съответни отделни елементи от сънищата, които вече са с характер на елементи на "Временния архив" на сънищата.
"Следите-отпечатъци" от сънищните процеси, които са били стабилизирани и допълнени чрез вторично създадени в процес на припомняне и визуализации на сънуваните сънища, с повече или по-малко прилика, съответствие и детайлност на вторичните спрямо първичните и на общия интегриран резултат, по начина и в обхвата и с подробностите, с които са били припомнени и визуализирани, стават част от съдържанието на "Временния архив" на сънищата, освен ако не са били в такава степен стабилизирани, че да са се "издигнали" направо в категорията на елементи на постоянната трайна памет. Но това обикновено става с допълнително вторично припомняне и визуализиране, а още по-сигурно - чрез записване.
(Записването, което се съпровожда с вторично или третично припомняне и визуализиране на подлробностите, е най-сигурният инструмент за постигане на по-трайно оставане на "следите-отпечатъци" от елементи на сънища в категорията на елементи на постоянната трайна памет, ако не в нейните проявления като Оперативна памет или в по-горните й нива, то поне някъде в средните или по-долните й нива, които все пак са достъпни, което означава, че тези сънища и след време ще може да бъдат припомнени и "видяни", някои от тях по-често и по-ярко, други по-трудно, по-рядко и смътно - зависи на кое ниво на стабилност са останали.)
Като елементи във „Временния архив” и негово съдържание се явява и временно се съхранява в по-голяма или по-малка степен стабилно информация от сънуваните ситуации както и "следи-отпечатъци” от самото възприятие за сънуването в реално време, която пряко в реално време в хода на сънищния процес "се проектира" от „Сънищното пространство” (оказва се достатъчно стабилно запечатана, че вместо в категорията "Сънищен архив" да я определим в категорията "Временен архив".)
Усещането за сънуването в реално време е възприятието ти на сънищните процеси в ролята на "Въображаемо Аз" или на „Реално Аз”. За съществуването на усещането от възприемането на съня в реално време си даваш ясно сметка когато след събуждане през нощта или сутринта, припомняйки си съня и своето усещане от сънуването, сякаш изведнъж се пренасяш назад във времето и много ясно и категорично знаеш, че освен този актуален спомен, по време на самото сънуване в реално време си усещал, възприемал хода на събитията, преживяванията в тях, процеса на сънуването, възприемал си и си изживявал в реално време сънищната ситуация, в този момент, в този период твоето съзнание, твоето "Аз" - единствената негова част, която си възприемал като съществуваща, е било в тази сънищна ситуация - единствената реалност, която за теб е съществувала.
В такива моменти на припомняне разбираш какво означава, че възприемаш съня в реално време, усещането когато възприемаш съня в реално време и какво е спомен от възприемането на съня в реално време. Иначе, освен ако не си в "осъзнат" сън, няма как по време на съня си в реално време да си дадеш сметка, че го възприемаш като сън, защото възприятието ти е за единствена реалност без да го подлагаш на анализ.
По време на образуването и протичането на сънищата, асоциативният контакт на елементите и процесите от „Сънищното пространство” с елементите, информацията и асоциативните канали и механизми в обхвата на постоянната трайна памет е частичен и в зависимост от характера на този контакт и асоциативно взаимодействие се оформят определените аспекти на "Въображаемото Аз" и различните степени на близост на "Въображаемото Аз" или на „Реалното Аз” с реалното ти „Аз”.
В преносен смисъл, "Сънищният архив" (чиито елементи може да се окажат със стабилност и статут на „Временен архив”) остава в периферията на постоянната трайна памет. В него се изразява резултатът от асоциативните връзки (доколкото могат да се реализират) по време на сънищните процеси между „Сънищното пространство” и съвкупността от взаимно свързаните елементи на логически и причинно-следствено структурираната територия на постоянната трайна памет, от които зависи степента на асоциативния контакт на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с Центъра на идентичността и съответно близостта на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с реалното "Аз".
В преносен смисъл, „Временният архив“ на сънищата е мястото, през което преминава и където се пренася информация от сънищата като там остават временно асоциативните следи - твоите „спомени” от сънища, които по-късно ти изскачат като „проблясъци” и които откриваш и идентифицираш като сънищна информация с образи, смислови елементи, картини, ситуации, действия, обстановка и всякакви подробности при спонтанно или целенасочено визуализиране, преди информацията на тези „спомени” да се пренесе и евентуално по-трайно да се запечата и съхрани в постоянната ти трайна памет като същински спомени, или да избледнее постепенно или изведнъж и да потъне извън твоя съзнателен обхват.
Когато при основно първично или вторично визуализиране сънищната информация (припомнена, визуализирана и осмислена) "достигне" и се съхрани в постоянната ти трайна памет (в съответната преработена допълнена форма), тя или остава повече или по-малко трайно на оперативно разположение, или, както и множество други твои спомени от будната ти реалност, след известно време избледнява и бързо или постепенно "потъва" към по-долните нива - скрива се в по-дълбоките пластове на Океана на елементите.
"Сънищният фон" съдържа натрупвания без определена давност от множеството предишни "Сънищни архиви" или "Временни архиви", които не са били стабилизирани и съхранени на нивото на постоянна трайна памет, или които временно са били стабилизирани, но не са останали в оперативната й част или в горните й нива и са потънали в по-долните пластове с ефекта и представата за тяхното избледняване, дезинтегриране и забравяне.
Припомнянето и визуализирането на сънищна информация предизвиква нейното стабилизиране и в преносен смисъл "пренасяне" от "Сънищния архив" в Сънищното пространство (или дори от "Сънищния фон") във "Временния архив" на сънищата или в постоянната трайна памет в комбинирана променена форма, при което повторното активиране чрез визуализацията и осмислянето в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание на оригиналната информация от съответната сънищна ситуация се допълва с вторичния резултат от визуализирането и припомнянето, при което възпроизвеждането на оригиналната информация може да е само частично, т.е. припомнянето, споменът, визуализирането може да отразява и обхваща само части, аспекти, елементи от сънуваните в реално време сънища. Но активирана по този начин и "пренесена" в преработен вид чрез допълването й в обхвата на възпроизведеното чрез припомнянето и визуализирането, и самата оригинална информация се стабилизира дотолкова, че става впоследствие по-достъпна за припомнянето и визуализирането и на други нейни елементи, които не са били визуализирани предишния път, т.е. след "пренасянето" във "Временния архив" или в постоянната трайна памет сънуваната сънищна ситуация става достатъчно стабилна и достъпна, че можеш да получиш нови "проблясъци" да си припомниш и да видиш нови части, картини и действия от този сън, които не си успял да си припомниш при първото визуализиране. "Пренесената" сънищна информация не съответства напълно на оригиналната сънищна информация от сънищната ситуация сънувана в реално време, може да е по-пълна или частична, по-близка или далечна, съответстваща в по-голяма или в по-малка степен. Твоето впечатление и усещане е, че припомненото съответства на това, което си сънувал, но успяваш да си припомниш и визуализираш не всичко, а само някои части или елементи от съня.
Ако избледняването и изчезването на съответна информация - спомените от едни или други сънища се случи по-скоро, отколкото с други твои спомени от будното ти ежедневие, можеш да останеш с впечатлението, че тези твои спомени от сънищата ти завинаги са се дезинтегрирали и изтрили. Но това не е съвсем така.
Съвкупността от елементите (асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, "следи-отпечатъци", отделни елементи или съставeни структури и мрежи) в невронната мрежа, които са участвали, били са активирани или са били създадени в хода на сънищните процеси при сънуване при последните няколко свързани цикъла, определя като абстрактна обща територия, съставена от тяхното местоположение и връзки "Сънищното пространство". Сънищното пространство не е постоянно фиксирано в невронната мрежа. Всяка нова поредица от свързани цикли на съня, т.е. всяко ново спане със сънуване на сънища се осъществява в ново различно "Сънищно пространство".
Всички сънищни процеси се осъществяват в съответното "Сънищно пространство". В хода на сънищните процеси в реално време от съответните последни свързани цикли на съня и в съответното "Сънищно пространство" сънищната информация се образува, натрупва и остава временно като "Сънищен архив", т.е. като "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Следите- отпечатъци" представляват в случая резултатите от сънищните процеси, осъществени в реално време, като включват участвалите в Асоциативната каскада на сънищата активирани или новосъздадени асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, по-стари, съхранили се в съответния обхват на процесите "следи-отпечатъци", елементи или структури. "Следи-отпечатъци" като понятие изразяват и резултатите от припомняне и визуализиране на съответна информация и нейното "пренасяне", т.е. стабилизиране в една или в друга степен в една или в друга форма, съответстваща или близка на оригиналната. Понятието "следи-отпечатъци" изразява степен на стабилизиране в невронната мрежа на съответните елементи.
При припомняне и визуализиране, в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание сънищната информация открита в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" бива асоциативно свързана и повече или по-малко точно възпроизведена (за будното съзнание) като идентична с оригиналната в "Сънищния архив" или модифицирана, но като общ резултат - стабилизирана в една или в друга степен. В резултат, визуализираните части и елементи от съответните сънищат придобиват форма на стабилност на елементи на "Временен архив" на сънищата, по-висока степен на стабилност и достъпност, отколкото в предишното й състояние на елементи на "Сънищния архив". Макар и не изцяло припомнена и визуализирана оригиналната сънищна ситуация, сънувана в реално време, с всички нейни подробности, картини, действия, размисли, усещания, впечатления и т.н., по-голямата част от които остават в "Сънищния архив", стабилизирането на отделни части и аспекти на съответната сънищна ситуация на нивото на Временен архив създава връзка, мост към оригиналната сънищна ситуация и я прави повече достъпна и възможна за последващо допълнително визуализиране и припомняне на други подробности, аспекти, картини, елементи от нея. В този смисъл, припомнянето на части от съня и "пренасянето" им във "Временния архив" в преносен смисъл стабилизира в определена степен и "пренася" във "Временния архив" цялата сънищна ситуация с възможност за нови "проблясъци" и нейно допълнително припомняне и визуализиране. При по-висока степен на постигната стабилност информацията от сънищните процеси придобива форма на елементи от постоянната трайна памет.
„Сънищното ти пространство“ си има своя своеобразен краткосрочен „Сънищен архив“. Той се изразява във временно оставащите след всички сънищни процеси в „Сънищното пространство” следи, във временно оставащите там „отпечатъци” от Асоциативната каскада на сънищата, възприета от твоето „Въображаемо Аз” или „Реално Аз” като преживените ситуации на сънищата.
„Сънищният архив” представлява останалото вълнение или набраздяване по повърхността на това вътрешно море сред Океана на елементите на съзнанието, което е „Сънищното пространство”, преди повърхността му отново напълно да се успокои и изглади. В „Сънищния архив” следите и „отпечатъците” от сънуваните през нощта различни ситуации сравнително много бързо избледняват и се губят, "там" те не могат да бъдат съхранени дълго време. Елементите бързо се отделят, разстилат и отливат към Океана на елементите, и потъват в неговите дълбини. Вълните по повърхността на вътрешното море на „Сънищното пространство” се успокояват и набраздяването се изглажда – понякога дори една цяла нощ и една сутрин са прекалено много време за тяхното съхраняване там.
Ако сънищата бяха само остатъчен продукт на частично изключено или блокирано състояние на будното съзнание (на Асоциативната каскада на будното състояние, формираща твоя съзнателен процес в будно състояние, включително самосъзнание и възприятието за собственото ти личностно самоидентифициране), отпуснало се в режим на почивка и възстановяване, с частично проявяващи се остатъчни асоциативни процеси или тяхното ехо, ако това, което наричаме Асоциативна каскада на сънищата беше само такава остатъчна нестабилна част, ехо и временен несъвършен продукт от Асоциативната каскада на будното състояние и ако не представляваше съвсем различна форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието, ако "Сънищното пространство", в което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата не притежаваше специфични за него особености и характеристики, различаващи се от пространството, в чийто обхват протича Асоциативната каскада на будното състояние, ако в проявлението на тази друга форма и специфични особености не се намесваше действието на своеобразен специален режисиращ "механизъм" - "Генератор на сънищата", действащ в специфична своя овладяна територия, определящ, създаващ и развиващ сценариите на сънищните ситуации със значителна по мащаби съвкупност от елементи, оформяйки в този процес съответното "Сънищно пространство", то сънищата щяха да са само хаотично появяване, прескачане, проявление и натрупване на несвързани асоциации без порядък, без формиране на съвсем нови съчетани ситуации, без "сценарий", без логична последователност на действието и смисъл; нямаше да са такива невероятни комбинации от подредени елементи, те нямаше да представляват това, което реално виждаме в сънищата си. Сънищата ни са ситуации, съставени в множество случаи със случайно подбрани от "Генератора на сънищата" елементи от Океана на елементите на съзнанието, но вкарани в "сценарии" с подредено и смислено протичащи и следващи действия.
Предвид същността на будното съзнание, на самосъзнанието и на сънищата като израз на различни форми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието, едва ли има особено значение дали "Сънищното пространство" се определя в преносен смисъл като локализирана зона (или зони) в мозъка ти, или като специфично ниво (каквото всъщност е), на което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), и дали "Временният архив" се определя като локализирана зона (или зони), или като междинно посредничащо ниво на стабилност на елементи - "следи-отпечатъци" (каквото всъщност е).
Всъщност, дали въобще има съществена разлика между едното и другото, можеш със сигурност да разбереш ако напреднеш по пътя на интегриране на своето съзнание и, поемайки през Вътрешната си сфера, намериш достъп във Вътрешната си библиотека до онази територия, която съхранява информацията и контролиращите инструменти, свързани с детайлното устройство на собственото ти тяло и неговото функциониране на различните нива, включително и информацията за структурата и начина на действие и проявление на твоя мозък и съзнание. От избора на едно или друго понятие с относително значение не се променя същността и ролята на "Генератора на сънищата", на "Сънищното пространство", на "Сънищния архив", на „Временния архив”, както и на оперативната трайна памет и на постоянната трайна памет с различните й нива.
Визуализирането може да е спонтанно или целенасочено. Целенасоченото визуализиране може да е първоначално, основно първично, вторично и т.н. Спонтанното визуализиране може да се случва при междинните събуждания през нощта, сутрин веднага след събуждане, или по друго време през деня (колкото повече време минава след сънищата, толкова повече намалява вероятността за спонтанно визуализиране.)
Процесите на спонтанното и целенасоченото визуализиране и припомняне, както и "формирането" на „Временния архив, са част от Асоциативната каскада на будното съзнание. „Сънищното пространство” и формирането на „Сънищният архив” са част от Асоциативната каскада на сънищата. При частичното "прехвърляне" във "Временен архив" (стабилизирането в реално време в такова качество на съответни "следи-отпечатъци") на сънищна информация в реално време в процеса на сънища се осъществява асоциативен контакт и взаимодействие между тези два аспекта на общата Асоциативна каскада на съзнанието. В по-малка степен такъв своеобразен контакт се осъществява в обратна посока при нейното намиране с визуализиране и припомняне след събуждане когато можеш да постигнеш състояние и възприятие, приближаващо се до границите със съня, или дори преминаващи ги, макар и будно. "Прехвърлянето" на сънищна информация в реално време представлява спонтанно стабилизиране като елементи на нивото на стабилност на "Временния архив", в една или друга степен, но надвишаващо нивото на стабилност на елементите, оставащи в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Временният архив" е част от "Сънищното пространство" докато информацията в него не бъде стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет или не остане в "Сънищния фон".
Визуализирането може да „сканира”, намира и идентифицира с различна степен на трудност сънищна информация от „Временния архив”, от краткосрочния „Сънищен архив” на „Сънищното пространство”, а дори в някои случаи и от "Сънищния фон", както и от постоянната трайна памет. (Връщащи се понякога спомени за образи и ситуации от сткари сънища са се съхранили в някое от нивата на постоянната трайна памет, като всички техни детайли, до които не се достига са останали като част от "Сънищния фон".) Всяко ново визуализиране и припомняне може да е повече или по-малко частично и точно и води до известно асоциативно допълване, модифициране, промяна, развитие.
В зависимост от вида визуализиране, сънищната информация се "пренася" от „Сънищния архив” във „Временния архив”, от „Временния архив” в постоянната трайна памет, или почти паралелно (при едни и същ акт на визуализиране) от „Временния архив” и от „Сънищния архив” в постоянната трайна памет, като "извлечената" информация от „Сънищния архив” преминава първо през нивото на стабилност на "Временния архив", като може да остане и там до допълнително стабилизиране като елементи на постоянната трайна памет.
Резултатите от спонтанното визуализиране "автоматично" се "пренасят" и съхраняват във "Временния архив". Същото се отнася и за "проблясъците" от първоначалното целенасочено визуализиране, независимо дали остава самостоятелно или прелива непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване, което на свой ред вече осигурява по-висока степен на стабилност или на нивото на елементи на постоянната трайна памет или все още само на елементи от "Временен архив" (зависи от вида записване - маркиране, кратко записване или обстоятелствено описване и от дълбочината на съпътстващите визуализации и припомняне).
Всяка информация, "излизаща" от "Сънищното пространство", т.е. откривана там в процес на спонтанно или целенасочено визуализиране, се отразява, "пренася" и временно съхранява в сравнително фрагментирана форма, повече или по-малко "огледално" или в преработен и модифициран вид, и във "Временния архив". Това означава, че ако за дадена информация за сънищна ситуация, която си визуализирал и си си припомнил, като е била достатъчно добре стабилизирана, за да я запомниш трайно, ако все пак се загуби степента на стабилност като елементи на постоянната трайна памет, тя временно поне ще остане на нивото на стабилност на елементи от "Временния архив".
Модифицираната (или преработена) сънищна информация, която се стабилизира като елементи на "Временния архив" или на постоянната трайна памет представлява откритите при визуализирането и припомнянето ("сканираните") части от оригиналната сънищна информация (намираща се в "Сънищния архив" на "Сънищното пространство"), допълнени с тяхното отражение като вторично образувана сънищната информация в резултат на визуализирането и асоциативните връзки в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание.
Независимо, че модифицираната сънищна информация се стабилизира като елементи на "Временния архив", оригиналната сънищна информация в нейната първична форма може да остане временно да се съхранява в "Сънищния архив" в нейната оригинална форма от същинските сънищни процеси. Нови елементи могат да бъдат допълнително извлечени от там при основно първично или основно вторично визуализиране.
Като цяло, процесите се осъществяват на етапи, с разнопосочни обратни връзки, някои от тях протичат едновременно с постоянно акумулиране и относително подреждане на информацията във "Временния архив" и последващо пренасяне на част от нея в постоянната трайна памет.
Може евентуално да получиш „проблясъци” и спонтанно да визуализираш информация за сънища от някои предишни дни, съхранена във "Временния архив", а в определени случаи дори и в "Сънищния архив", която до момента си пропуснал да "разгледаш" или дори да "видиш" и да опишеш при основно визуализиране и която не е била прехвърлена в постоянната ти трайна памет.
Всяко друго визуализиране на сънища от предишно време е от информация, съхранена в постоянната ти трайната ти памет. Често по време на основното визуализиране пред вътрешния ти поглед изскачат „проблясъци” от някои твои сънища от предишни дни, както и спомени от сънища от преди години, някога впечатлили те и трайно запечатали се в постоянната ти памет.
При спонтанното първоначално визуализиране се появява информация предимно от „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” (но може евентуално да ти се появят и „проблясъци” от елементи - "следи-отпечатъци", вече стабилизирани в по-висока степен на стабилност - от информация, вече автоматично "пренесена" в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”).
В сравнение с информацията в „Сънищния архив” на "Сънищното пространство" за сънищата от първите и междинните цикли на съня през съответната нощ (или период в друга част на денонощието на спане със сънуване), информацията за сънищата от последния цикъл на съня преди окончателното събуждане е по-лесно достъпна. Тя обикновено по-лесно се разкрива при сутрешно спонтанно или целенасочено визуализиране.
Първоначалното визуализиране може да е самостоятелно без последвало основно визуализиране, а може и непосредствено да предхожда основното визуализиране и да прелива в него.
Разликата между спонтанното и първоначалното визуализиране и припомняне е тази, че спонтанното може да се случи от само себе си след събуждане на границата между излизането от съня и все още съненото будно състояние или по-късно сутринта без да си помислил за сънищата си, без да си имал намерение да си ги спомняш или визуализираш и без да си положил целенасочено усилие и да си го очаквал, докато първоначалното визуализиране е резултат от предварително решение и намерение набързо частично да си припомниш и визуализираш най-ярките последни сънища, да откриеш евентуалното наличие на най-ясни и достъпни спомени за тях, преди да преминеш към основно визуализиране с формулиране и записване, което ще изисква отделяне на повече време. За разлика от спонтанното, първоначалното визуализиране е резултат от фокусиране на вътрешния поглед към едни или други „проблясъци”, от целенасочено усилие да разгледаш картините и смисловите елементи в тези „проблясъци”. Ако такива „проблясъци все още не се появяват пред вътрешния ти поглед – то е резултат от изчакване и търсене докато евентуално бъдат открити прескачащи "проблясъци" от картини и „смислови обекти”. В такъв случай полагаш целенасочено усилие да ги „разгледаш” доколкото е възможно в тяхното прескачане и за времето, което отделиш на първоначалното визуализиране. Първоначалното визуализиране е подготовка за основното визуализиране. То може в много случаи да започне и като спонтанно визуализиране със спонтанно появили се „проблясъци”, което ти да продължиш с целенасочено усилие и спонтанното да се превърне в първоначално визуализиране. Макар и подготовка за основното визуализиране, то може да остане самостоятелно и да не продължи непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване. В случай, че предхожда непосредствено основното визуализиране, то прелива в него. В първоначалното визуализиране може и да не постигнеш множество проблясъци, а информацията от сънищата си, до която успееш да стигнеш да се окаже оскъдна, разхвърляна и частична. В такъв случай в началото на основното визуализиране отново преминаваш през етапите на първоначалното визуализиране, евентуално с някой „проблясък”, спонтанно появил се тъкмо когато се каниш да седнеш и да започнеш да се фокусираш, с поглед навътре и изчакване и търсене, с появата на прескачащи се проблясъци, с фокусирането на вниманието към тях и тяхното разглеждане, с разгръщането на картините, търсенето на елементите, разглеждането на подробностите, и с тяхното формулиране и записване, като в процеса на самото формулиране и записване продължава фокусирането навътре, разглеждането на проблясъци, разгръщането на картини, изучаването на подробностите заедно с формулирането и записването на всичко това. Така ти формулираш и записваш сънищата си, като подробно описваш визуализираните ситуации и „спомените” за твоите възприятия, представи, усещания и размисли, открити във „Временния архив”.
В процеса на целенасоченото първоначално и основно визуализиране "сканираш", търсиш, идентифицираш и ползваш информация паралелно и от двата източника – но на първо място от "Временния архив" и в допълнение – от "Сънищния архив". По-лесно достъпна за първоначалното и основното визуализиране е информацията, вече "отразена и пренесена" във "Временния архив", отколкото информацията с първичните оригинални сънищни "следи-отпечатъци", съхранена в „Сънищния архив”. Но информацията като първичните "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в "Сънищния архив" е оригиналната, точно отговаряща на самите сънища, такива, каквито са протекли и са били възприети (сънувани) в реално време, съдържаща всички или повечето подробности. Информацията във "Временния архив" може да е стабилизирана и "пренесена" почти "огледално" и близка до оригинала, но може и да е частично "пренесена", разхвърляна, фрагментирана, модифицирана при асоциативното свързване при припомнянето и визуализирането. Но информацията в "Сънищното пространство" може да се окаже твърде нестабилна, временна и "разпадаща се" при "докосване", докато информацията във "Временния архив" е в сравнително по-добра степен стабилизирана. Впоследствие, визуализирайки информацията във "Временния архив" може да се постигнат допълнителни асоциативни връзки към оригиналните елементи, все още съхраняващи се в "Сънищния архив" и те да се "извлекат", "отразят" и допълнително "подредят" към информацията за съответните сънищни ситуации във "Временния архив". При добра способност и практика те може да не се "разпаднат" достатъчно дълго, че да бъдат огледално асоциирани и "отразени" обратно и "запечатани" (стабилизирани като елементи) във "Временния архив".
Ако визуализирането се извършва своевременно сутринта или през деня, все още имаш относително по-пряк достъп и до "Сънищното пространство". Най-напред фокусът на вниманието се насочва към "Временния архив". (Нивото на стабилност е по-лесно достъпно за асоциативно свързване.) Докато се „разглежда” информацията, "прехвърлена и натрупана" във „Временния архив”, процесът може от своя страна евентуално да предизвика паралелно „проблясъци” и прилив на ярки следи от сънища с образи и смислови елементи, идващи направо от „Сънищния архив” на "Сънищното пространство", особено от сънищата в последния цикъл на съня преди събуждането. Така идентифицирането на информацията от „Временния архив” се съчетава с допълване с информация направо от „Сънищния архив”. В такъв случай, "новата" информация от „Сънищното пространство” също се отразява и "пренася" във "Временния архив" като елементите остават на изчакване да бъдат формулирана и записани при основното визуализиране.
"Временният архив" съдържа и модифицирана сънищна информация в резултат на различните начални форми на визуализиране и асоциативното свързване в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
Поради това, "Временният архив" е "прилежащ" към "Сънищния архив", но излиза извън неговия обхват и оригиналното "Сънищно пространство", като същевременно надгражда и допълва "Сънищния архив", "разширява" съдържанието на "Сънищното пространство", и се явява като второ ниво на контакт между двете форми на Асоциативната каскада - на сънищата и на будното състояние.
Основното визуализиране е обстойно визуализиране на цялата достъпна към момента информация за сънищата, до която може да се достигне, като се извършва в процеса на формулиране и записване на визуализираните картини, смислови елементи, ситуации, действия, припомнени възприятия и разсъждения по време на сънищните ситуации, както и възникващи идеи в хода на самото визуализиране идеи и концепции, свързани с процеса на визуализиране и припомняне на сънищата, като цяло с практиката, или също идеи и концепции по други теми и в други сфери.
Във "Временния архив" може да остане информация, която си пропуснал в процеса на основното визуализиране и не си "пренесъл" в постоянната си трайна памет. Към нея може да се върнеш впоследствие при целенасочено вторично основно визуализиране и припомняне или ако междувременно си бил предизвикан от спонтанно появили се нови "проблясъци". Същото се отнася и за "Сънищния архив" макар в този случай процесът след преминаване на известно време и при вторични визуализирания да е по-сложен и трудно постижим.
Вторичното основно визуализиране може да се извършва въз основа на записките, направени по време на основното визуализиране (които може да са маркировки с ключови думи и фрази, нахвърляни бележки, лаконични или по-подробни записи, или обстойни описания), в процеса на тяхно презаписване, дешифриране на направените в бързането съкращения с пълното записване на съответните думи и фрази, обработване и подреждане на текстовете така, че възможно най-ясно и точно да съответстват на визуализациите при основното визуализиране (информацията от които се припомня при разчитането и дешифрирането на текста и съкращенията, визуализациите се повтарят, възпроизвеждат се и се сравняват с текста), с разширяване на текстовете и тяхното допълване с евентуални нови подробности, изплували в процеса на вторичното визуализиране. Вторичното визуализиране има същите цели като основното визуализиране като се базира на него и евентуално го допълва. При вторичното припомняне на сънищата, обработването и допълването на записите, вторичното визуализиране ползва два източника – спомените за сънищата, вече пренесени и запечатани в постоянната трайна памет по време на основното визуализиране и информацията за сънищата, все още съхранена във „Временния архив”. При вторичното визуализиране, едновременно с обработването на текста, се „разглежда” информацията за описаните сънища, вече съхранена в постоянната трайна памет, като едновременно се разглеждат евентуално откриващи се спомени и нови проблясъци от „Временния архив”, информацията от двата източника се съпоставя и текстът се уточнява, допълва и разширява.
При целенасоченото вторично основно визуализиране ползваш информация паралелно от постоянната си трайна памет и от „Временния архив”. (Сравнително много по-малко вероятно е при вторично визуализиране да ти се явят проблясъци с нова, неприпомнена и невизуализирана до момента информация и подробности или аспекти от сънищата от първичния "Сънищен архив" и оригиналните елементи, създадени в „Сънищното пространство” преди всяка една визуализация (спонтанна или целенасочена) и формирането на "Временния архив" на сънищата от съответните последни цикли на сън (спане със сънуване и сънища) и сънуване - било през нощта или през деня; до информация от "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" при вторичното основно визуализиране по-трудно би могъл да стигнеш, ако въобще там все още я има, ако вече не е напълно потънала в дълбините на Океана на елементите, а следите от нея - избледнели и изчезнали).
Асоциативно-модифицираната сънищна информация може да е с различна степен на близост, съответствие, детайлност, изчерпателност, "огледално отразяване" с оригиналните сънищни процеси в Асоциативната каскада на сънищата и с оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив".
Така при основното визуализиране с първоначалното формулиране и записване можеш да ползваш в асоциативния си процес паралелно и двата източника „Временния архив” и оригиналния "Сънищен архив" в първоначалното „Сънищно пространство”.
При неинтегрирано съзнание цялата първична оригинална информация, образуваща се в "Сънищното пространство" и оставаща временно в "Сънищния архив" не може да бъде достигната и "отразена" при припомняне и визуализиране. Степента, в която това може да стане зависи от придобития опит и качество в припомняне и визуализиране и съответно в напредъка по Пътя на сънищата.
Информацията, която в една или друга степен бива достигана в процеса на припомняне и визуализиране може да се определи в няколко форми или категории, според хронологията на възникването на оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство", които биват достигнати, както и на възникването на асоциативно-модифицирани (първично, вторично и т.н. модифицирани) "следи-отпечатъци", оказващи се по разни причини с различна степен на стабилизиране и стабилност, като ако трябва да се подреди според степента на стабилност и съответно на достъпност за припомняне и визуализиране, или според възможната яркост и яснота на елементите, принципно категориите може да се подреждат в друг ред, обикновено в обратен порядък - отзад напред, макар че може да има изключения.
Всички тези категории се явяват в резултат на образуването в сънищните процеси на оригинална първична сънищна информация и нейното последващо асоциативно отразяване, допълване и преобразуване в хода на припомнянето, визуализирането и осмислянето.
Оригиналната първична сънищна информация се изразява от оригиналните "следи-отпечатъци" образуващи се в "Сънищното пространство" в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и оставащи като първични елементи на "Сънищния архив". Онази част и елементи от тази информация, която впоследствие се оказва достигната при припомняне и визуализиране, независимо в каква степен се "отразява и пренася" близка към оригиналната информация или асоциативно-модифицирана, съставлява първата категория.
"Временният архив" на сънищата е понятие определящо качество, степен на стабилност на "следите-отпечатъци". Ако го разглеждаме с представа за територия, той има две състояния - преди събуждане и след събуждане. Преди събуждане е в обхвата на Сънищното пространство. След събуждане, в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, територията на "Временния архив" се разширява извън територията на "Сънищното пространство".
Втора категория има три аспекта - първият представлява спонтанно ("автоматично") пряко "отразена и пренесена" в реално време от „Сънищното пространство” във "Временния архив" частична информация със следи от сънищните процеси (сънувани ситуации) – оригинална-първична информация "пренесена"-достатъчно стабилизирана в реално време за елементи и части от сънуваните сънища (определени елементи от сънищните процеси при ярки и интензивни сънища, чиито "следи-отпечатъци" са се оказали толкова силни и стабилни, че придобиват направо характер на елементи на "Временния архив"); вторият аспект представлява информацията "пренесена"-стабилизирана в реално време в хода на сънуването като елементи във "Временния архив", която отразява усещания за преживяванията (себеусещането) в реално време на "Въображаемото Аз" или на "Реалното Аз"; третият аспект е свързан с втория и представлява информацията - "следи-отпечатъци във „Временния архив” създаващи общ спомен за самото усещане от възприятието и преживяването от сънуване в реално време, както и още по-общ спомен за усещането за „запълненост” със сънувани сънища, без те да могат да бъдат визуализирани и припомнени. Ако по една или друга причина преди да бъде осъществено припомняне и визуализиране степента на стабилност на информацията в тази категория, независимо по кой от трите аспекта, се намали или загуби, категорията на тази информация от втора се превръща в първа, съставящите я "следи-отпечатъци" от елементи във "Временния архив" се превръщат отново в елементи на "Сънищния архив".
Трета категория е "отразената и пренесена" асоциативно-модифицирана информация от "Сънищния архив" във "Временния архив" в процеса на спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на спонтанните или нарочните (целенасочени) междинни събуждания между отделните цикли на съня (асоциативно-модифицирана, повече или по-малко частична и близка до оригиналната).
Спонтанното визуализиране по време на междинните събуждания може да е осъзнато или неосъзнато - да го запомниш или да не си спомняш за него впоследствие.
Четвърта категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня или евентуално (по-малко вероятно) и от предхождащи цикли при спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне веднага след събуждане или на границата между събуждането и разсънването. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е на границата между съня и събуждането, то може да е както неосъзнато (да го възприемаш като част и продължение на сънувания преди това сън), така и осъзнато - разбираш, че си припомняш и визуализираш. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е след събуждане и при разсънване, то е осъзнато. Към четвъртата категория може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, която да бъде първично асоциативно-модифицирана и допълнена. Тя може да бъде допълнително стабилизирана, но не достатъчно, за да стане част от постоянната трайна памет.
Пета категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня както и от всички предхождащи цикли при първоначално - спонтанно започнало или целенасочено започнато и проведено (сутрешно или по-късно) визуализиране и припомняне. Към петата категория също може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - както автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, така и евентуално първично асоциативно-модифицираната и допълнена съща информация по време на спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне, която да бъде първично или съответно вторично асоциативно-модифицирана и допълнена. Така тя може да бъде допълнително стабилизирана, като остане на нивото на стабилност на "Временния архив" или дори стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет (по-скоро информацията, отнасяща се към първия аспект на втора категория).
Шеста категория е цялата "прехвърлена"-отразена асоциативно модифицирана и оригинална-първична информация, стабилизирана на нивото (събрала се в) "Временния архив" на сънищата, която е достъпна за припомняне и визуализиране към началото на целенасоченото основно първично припомняне и визуализиране със записване (или поне само с маркиране). Тази част от тази информация, която бъде припомнена и визуализирана бива допълнително асоциативно-модифицирана и допълнена и може да бъде стабилизирана за определен период (по-къс или по-дълъг, понякога за дни или месеци, понякога за години, понякога за цял живот) като елементи на постоянната трайна памет. Аналогично, чрез вторично или следващо целенасочено основно припомняне на базата на наличен записан текст с допълнително записване, дешифриране на текста, разширяване на текста и описания, съчетани с визуализиране, степента на стабилизиране на информацията, както и на нейната подробност може да се увеличава.
Седма категория, свързана с шестата, както и с приключване на цялостния процес, е информацията за сънищата от последния цикъл както и от предхождащи цикли, която се открива допълнително в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" в самия процес на целенасоченото основно визуализиране и припомняне след събуждането или по-късно през деня – това е оригинална информация с елементи от сънищните процеси, която до този момент не е била "пренесена" във "Временния архив", било автоматично в реално време, било чрез една или друга форма на припомняне и визуализиране. С откриването й в процеса на основното визуализиране я "пренасяш" (стабилизираш) във "Временния архив" като асоциативно-модифицирана и допълваш и обогатяваш вече натрупаните там спомени, и същевременно синхронизираш и синтезираш цялата информация докато формулираш и записваш, за пореден път асоциативно-модифицирайки я, оформяйки я и стабилизирайки нейните елементи - "следи-отпечатъци", "пренасяйки" по-голяма или по-малка част от нея, елементи и подробности от сънищата, като повече или по-малко трайни спомени в постоянната ти трайна памет.
В зависимост от състоянието ти, сънищната информация във „Временния архив“ може да се съхрани за по-кратко или по-дълго време, може бързо да избледнее или да остане известно време на разположение като източник на образи, асоциации и спомени, за да може ти по-късно да я намериш там, отново да я визуализираш и да я „презапишеш” по-стабилно и с повече подробности в трайната си будна памет, където да остане за съхранение и ползване за много по-дълъг период.
В хода на основното първично и основното вторично визуализиране и припомняне с паралелния асоциативен процес всяка визуализирана и припомнена информация – „спомените” от „Временния архив” и евентуални следи и „проблясъци” от „Сънищното пространство” – се пренася и записва повече или по-малко трайно на едно или друго ниво в постоянната ти трайна памет.
След основно визуализиране се явяват категориите сънищна информация - пренесена в постоянната трайна памет, останала във "Временния архив" само, останали оригинални, неприпомнени и непренесени елементи в "Сънищния архив" - определяни от степента на стабилност и трайност на "следите-отпечатъци" от съответните сънищни процеси.
Информацията във "Временния архив" може да търпи промени и допълване при вторични припомняния и визуализиране, както вторични спонтанни първоначални, така и вторични основни със записване, когато не се стига до стабилност на нивото на постоянната трайна памет.
Сънищната информация е оригинална и вторична - асоциативно-модифицирана. Оригиналната информация представлява "следите-отпечатъци", образуващи се и временно съхраняващи се в процеса на Асоциативната каскада на сънищата - в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". Асоциативно-модифицираната информация представлява "следите-отпечатъци", оставащи след припомняне и визуализиране (независимо в какъв вид и в кой момент) в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
Асоциативно-модифицираната информация съставя елементите на "Временния архив", допълва оригиналната в стабилизиран вид (независимо с каква степен на стабилност) и разширява обхвата на Сънищното пространство.
Асоциативно модифициране може да е резултат на спонтанно или целенасочено, първоначално, основно (първично), вторично основно и т.н. припомняне и визуализиране.
Съхраняването на едно или друго ниво в постоянната трайна памет означава, че визуални и други спомени, изображения и смислови елементи за някои от сънищата остават на разположение, вкл. с достатъчно стабилни асоциативни пътища и връзки към оперативната ти памет, и може лесно и често да ти се появяват при подходящи стимулиращи асоциативни връзки, докато други от тях потъват сравнително по-дълбоко в Океана на елементите и по-трудно се достигат и припомнят. Останалите само във „Временния архив” потъват още по-дълбоко в Океана на елементите.
Съхраняването става по-стабилно и трайно поради стабилизирането на елементите при асоциативния процес (макар и с възможна различна степен на асоциативно модифициране, или частичност), свързан с припомнянето и визуализирането, и особено със смисловото и словесното формулиране и записването – инструменти в основното и вторичното припомняне и визуализиране.
Когато при основното първично или вторичното визуализиране и припомняне записваш или маркираш, ти ангажираш будното си съзнание с логическо и словесно формулиране на образите, възприятията и идеите със свързаните с такъв процес обратни асоциативни връзки с различни сегменти на постоянната ти памет – това води до по-голяма стабилност и трайност на „прехвърлената информация” чрез нейното стабилизиране и създаване на нова аналогична асоциативно-модифицирана информация – това са по-трайните спомени от тези сънища в постоянната ти памет. Специално със словесното формулиране и записване асоциативният процес в много по-голяма степен се канализира и фокусира, отделя му се необходимото време, за да протече и да завърши, осъществява се последователно като така вкарва визуализираните елементи в порядък на изчакване, и има много по-голям ефект и трайност на процеса.
Когато си направил целенасочено визуализиране и припомняне (първоначално или с интензивност и целеустременост близки до основното), но без да си записвал (или поне маркирал) визуализираните ситуации или моменти, те също може да се отразяват и "прехвърлят" в постоянната ти памет, но следите от тях там са нетрайни. Все пак, резултатите може да се различават в зависимост от напредъка в практиката.
/Обяснение на възприятието в практиката и обяснение на процеса. Дали трябва да се разграничат в различни места. Има текстове писани преди, а между тях концепции въвеждани сега./
Когато няма записване, визуализирането също е насочено към и включва процеса на осъзнаване и осмисляне на визуализираните елементи, при което, колкото и бързо да се сменят и прескачат елементите, пак протича асоциативен процес на тяхно съпоставяне и идентифициране, което ще рече и съответно формулиране, но, от една страна тези процеси протичат толкова бързо, че излизат извън способността да бъдат поотделно възприети и осъзнати, а от друга страна, осъзнаваният резултат е възприятие за припомняне и визуализиране на отделни разхвърляни елементи, при което визуализирането и припомнянето е останало частично, разпокъсано и разхвърляно, а елементите прескачат в безпорядък, процесът е повърхностен и без необходимото фокусиране. При това, визуализирането не може да остави същите трайни следи в постоянната памет. Все пак, дори и при записване, макар и с по-стабилни, трайни и подредени резултати, редица от явяващите се и прескачащи се елементи (части и детайли от сънищата) могат да бъдат пропуснати и впоследствие да се загубят - да потънат в Океана на елементите.
Ако си напреднал в практиката можеш да запомняш сънищата си в течение на дни и да ги опишеш подробно след това. Това може да се случи благодарение на развитие на способността за визуализиране и по-дълготрайно запомняне без формулиране и записване. При евентуално съхраняване на спомени за тези сънища и тяхно формулиране и записване след няколко дни, "ти извличаш" информацията за тях, която си запазил в постоянната си памет преди това чрез визуализиране, макар и без да си направил тогава на момента след сънуването словесно формулиране и записване. Би могло да са се запазили по продължително от обичайното и следи от свързана с тези сънища информация и във "Временния архив", от която да получиш паралелни "проблясъци".
Сутрин започваш да визуализираш и да си припомняш сънищата, опитваш се да навлезеш в „Сънищното пространство“, в което са останали следи от Асоциативната каскада на сънищата през изминалата нощ – от различните сънувани ситуации и възприятия по време на сънищата ти.
При събуждането ти, информацията от сънищата ти в последния цикъл е още свежа и имаш възможност да „видиш” сънуваните ситуации от сънищата ти, протекли непосредствено преди събуждането ти, да ги визуализираш (спонтанно или целенасочено) и да си припомниш техните подробности по-пълно или поне частично, с което информацията "се прехвърля" и се създават твоите спомени във „Временния архив“. Възможно е след събуждане да успееш да достигнеш и друга информация от сънувани през нощта ситуации в предишни цикли на съня, изненадващо ясна, подредена и детайлна, или по-далечна, бледа и неясна, фрагментирана, объркана, "проблясваща", съхранена във "Временния архив", или все още съхраняваща се като сънищни "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив“ на „Сънищното пространство“. Достигайки я и идентифицирайки я с фокуса на твоето будно съзнание, тя се стабилизира допълнително ако визуализацията е ясна или донякъде ако е по-фрагментирана и далечна, и ако си я открил сред оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив", също се "прехвърля" във „Временния архив“.
Заедно и паралелно с опитите ти да проникнеш в „Сънищния архив“ и да идентифицираш някакви „обекти“ там, които да визуализираш, ти влизаш и в своя „Временен архив”, в който, освен информация от сънуването в реално време, се е "записала" информация за твоите сънища в различните цикли на съня, включително сънищната информация от сънищата, които спонтанно (почти като продължение на съня) или целенасочено (ако си усвоил способността да го правиш) си успял да визуализираш и да си припомниш по време на междинните си събуждания.
Възможно е да не можеш ясно да разграничиш тези различни състояния на стабилност на "следите-отпечатъци", които възприемаш като "проблясъци", картини, смислова информация и спомени, едни от тях като елементи във "Временния архив", а други на нивото на стабилност все още на „Сънищния архив“. Възможно "проблясъците" и спомените, възникващи сякаш от единия или от другия източник, които може да са с различна степен на яснота, близост, подреденост и детайлност, да се редуват или смесват, като появата на "проблясъци" и визуализациите на обекти във „Временния архив“ е възможно да ускоряват по-бързото разпадане, избледняване или внезапно изтриване възникнали "проблясъци" и спомени от нивото на стабилност на съдържанието в „Сънищния архив“. Това ти възприемаш като забравяне, като разпадане на явили ти се картини и спомени от сънищата.
Когато с вътрешния си поглед започнеш да търсиш и будната ти мисъл навлезе в "Сънищното пространство", започват да ти се появяват „проблясъци“, проявяват се асоциативни връзки, водещи към спомени за сънищата от различните цикли, и ти „захващаш” тези спомени с инструментите на волята си, сканираш ги с фокуса на своето активно съзнание, сондираш ги с острието на своето внимание, свързваш ги с асоциативните ресурси и сила на оперативната си постоянна трайна памет, закачаш ги като с въдица и ги издърпваш, те започват да изплуват и да се проточват една след друга като навързани, сякаш рибки закачили се последователно за поредица кукични на една дълга нишка, а заедно с тях изтегляш на повърхността и други навързани за тях картини, ситуации или елементи (повечето от тях подредени, разхвърляни или затрупани във „Временния архив“, други останали все още активни и реещи се в „Сънищния архив“, някои от тях оказващи се свързани с елементи във „Временния архив“ с тънки, но здрави асоциативни нишки, а трети – поели в неопределени посоки, потъващи и изплуващи, сблъскващи се или разминаващи се, разделящи се или свързващи се сред пластове, вълни и бури на Океана на елементите на твоето съзнание, но винаги готови да се появят за евентуални нови асоциативни връзки), и ги измъкваш от повърхността или от дълбините на Океана на елементите, ограждащ вътрешното море на „Сънищното ти пространство“.
А като измъкнеш спомените, "прехвърляш" и „презаписваш“ информацията за тях от „Временния архив“ в "преддверията по периферията" на постоянната трайна памет на своето будно съзнание и колкото по-ясни, ярки и подробни са тези спомени, толкова повече от "преддверията по периферията" на паметта те се придвижват към нейния център и към "горния пласт на повърхността".
Описваш сънищата си. Визуализираш и заедно с това записваш. Записваш и заедно с това осмисляш. Осмисляш и заедно с това формулираш. Записваш и заедно с това формулираш. Формулираш и заедно с това осмисляш. Формулираш и осмисляш и заедно с това идентифицираш и асоциативно свързваш с елементите на постоянната си трайна памет, свързваш в двупосочната асоциативна връзка (и в многопосочната мрежа на обратни връзки) в Асоциативната каскада на будното си съзнание и така стабилизираш, „презаписваш“ и "прехвърляш". Процесът на „презаписването“ на спомените от твоите сънища се осъществява същински с формулирането и записването като впоследствие можеш да го доразвиеш с "дешифриране" (разчитане, и презаписване с обясняване и разширяване) на записаните маркировки, ако само си маркирал, или с разширяване и детайлизиране на текста с информация, която помниш или сега успяваш да си припомниш, които процеси съпътстват и едновременно стимулират вторично основно припомняне и визуализиране, което от свояу страна е с потенциал да предизвика изплуване на допълнителна информация от една или друга категория.
========================; ;==============================
СМЕСВАНЕ НА ФОРМИТЕ НА АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА
Смесване на формите на Асоциативната каскада
1. Често може да се случи – сутрин след като си се събудил, но продължаваш да се наслаждаваш на спокойствието на почиващото си тяло, или вечер когато си уморен и ти се заспива, но все още не искаш да си лягаш и продължаваш упорито да се занимаваш с някаква мисловна дейност, или в други ситуации.
Представяш си образ, например статичен образ на човек, или който върви, отива нанякъде; или какъвто и да е друг образ – градина, парк, поляна, равнина пред планина – „виждаш” го с вътрешния си поглед, понякога, в зависимост от състоянието ти, този образ може да се окаже толкова ясен и подробен, че малко след това да се учудиш, че си видял такава картина, макар че през цялото време си бил буден и си усещал будното си тяло.
Може без съзнателно и целенасочено да си поискал и да си си представил нещо, както си седиш със затворени очи в моментна почивка вечер, или докато все още релаксираш и размишляваш сутрин след като си се събудил, подобен образ спонтанно сам ти се явява пред вътрешния поглед.
А може пък и целенасочено да седнеш, да затвориш очи и да си представиш какъвто пожелаеш вътрешен образ. А ако можеш да правиш това по всяко време на деня, това вече ще е напреднал стадий на овладяване на тази техника. Но действието и целта не се изчерпват с представянето и „виждането” с едно или друго качество на картината и подробности.
Когато този образ ти се явява пред вътрешния поглед, просто влизаш навътре и се оказваш в тази ситуация, както в „осъзнат” сън, който ти сам насочваш и в който сам съзнателно си определяш развитието на действието с всички подробности; като в една друга паралелна твоя си собствена реалност (всъщност твоя вътрешна реалност), в която си преминал. В тази твоя друга паралелна реалност всичко се случва така, както ти решиш и както ти го искаш.
Възможността ти да навлизаш по всяко време когато решиш в такава своя вътрешна реалност е напреднал стадий на усвояване на тази техника и способност. Трябва да си седнал удобно, за да не паднеш след като навлезеш в това състояние. Нямаш контрол върху действията на физическото си тяло, в смисъл, че можеш да загубиш равновесие и да не останеш прав. Няма да знаеш какво става около теб в реалния ти физически свят. Това не е паралелно състояние (не е „паралелно възприятие”), което предполага овладяване на много по-висока степен на интегрално съзнание.
Можеш да останеш в тази твоя вътрешна реалност докато спонтанно не се върнеш в реалния си свят, или докато самият ти не решиш да излезеш и да се върнеш (това предполага по-висока степен на овладяване – да можеш да се задържиш колкото пожелаеш и да се върнеш когато решиш).
Това означава да можеш съзнателно по всяко време и без усилие да навлезеш в „осъзнат” сън с максимална степен на контрол, способност за задържане, с висока степен на осъзнатост и самоидентификация, способност за въздействие и развитие на ситуацията с всички подробности, до степен на пълно съответствие с външната реалност.
Означава способност за съзнателно пряко навлизане в „осъзнат” сън, създавайки своя вътрешна реалност, в която действието се развива по начин, който ти сам определиш и който желаеш, а обстановката е такава каквато ти сам определиш или спонтанно я изграждаш с елементите на съзнанието си по начин, който ти би искал.
Първоначалната степен на развитие е когато не можеш да го постигнеш по всяко време на деня, а само в случай, че ти се яви такъв образ по време на релаксация и размишления след сутрешно събуждане – усещаш как навлизаш в полусън, запазвайки знанието, че си буден и усещането на будното си тяло, но като начало можеш само да наблюдаваш отстрани сънищната ситуация, докато тя спонтанно не изчезне от полето на вътрешния ти поглед.
Асоциативната каскада на будното състояние започва да действа в друг режим в рамките на определена вътрешна „асоциативна схема”, с изключване на някои свои асоциативни коридори и връзки, което да улесни осъществяването на вътрешната „асоциативна схема”.
2. При „осъзнат” сън има преливане „отвътре навън” – от Асоциативната каскада на сънищата към Асоциативната каскада на будното състояние – преливане в осъществяване на тези форми на Асоциативната каскада на съзнанието, частично смесване – в някои асоциативни сегменти, връзки и пътища на Асоциативната каскада на сънищата се преминава във форма, характерна за Асоциативната каскада на будното състояние.
Преливане и смесване в обратна посока „отвън-навътре” когато по време на действие на Асоциативната каскада на будното състояние в някои сегменти и асоциативни връзки се отваря временно път и се преминава във форма, характерна за Асоциативната каскада на сънищата с „прескачане” на асоциативни връзки и случайно или хаотично свързване.
Това е когато си буден (но евентуално уморен) и със затворени очи в някакъв момент (или дори с отворени очи, но по-вероятно е очите ти спонтанно и неусетно да са се затворили – би могло да се нарече и моментно унасяне), за кратък интервал – може би секунди, изпадаш в някаква случайна въображаема вътрешна обстановка (с паралелното усещане за своето будно тяло и знанието че си буден), след което се усещаш и се връщаш в реалната си (будна) среда с много ясен спомен и усещане какво си видял току-що с вътрешния си поглед – статични фигури или моментно действие, и със знанието и усещането, че през цялото това време си бил буден и си усещал седящото си физическо тяло. Това е моментно изпадане в някакво видение в будно състояние. Частично смесване на формите на Асоциативната каскада с преобладаването на Асоциативната каскада на будното състояние, но с частично преминаване на определени сегменти и връзки към форма на Асоциативна каскада на сънищата и отваряне на пътища за асоциативни връзки с „прескачане” и със случайно свързване.
Или сутрин след като си се събудил и релаксираш и разсъждаваш за нещо, спомняш си сънищата, в някакъв момент отново изпадаш в сънищна ситуация за кратко, виждаш фигури, движение, но усещаш през това време как лежиш и че вече си буден, след това излизаш от състоянието – вътрешната картина изчезва и отново ясно си даваш сметка, че през цялото време си бил буден.
3. Визуализиране и стабилизиране на връзките. Визуализирането и припомнянето са процеси, които се осъществяват в будно състояние с будно съзнание. Съответно при визуализиране действа Асоциативната каскада на будното състояние.
В своите процеси Асоциативната каскада на будното състояние разполага и използва своите стабилни разработени асоциативни връзки между елементите, между „следите-отпечатъци”, активни проверени асоциативни магистрали и коридори, връзките и асоциативните схеми в мрежата на Центъра на идентичност (а може незабележимо да се включват и някои контакти с процеси на Вътрешната асоциативна каскада, независимо, че от позицията на будното съзнание връзка с нея е пасивна, може да действа само отвътре-навън).
Използвайки този богат ресурс на Асоциативната каскада на будното състояние, при визуализиране се „сканират” (асоциативно се откриват, свързват се и се минава отново през тях) връзките със и между „следите-отпечатъци”, които са били активни по време на Асоциативната каскада на сънищата и които са оформили и представляват сънищната ситуация. Това са второстепенните и по-слабо развити и по-трудно проходими връзки, като дори и ако сред тях е имало и първостепенни и развити, в сънищната ситуация и в процеса на Асоциативната каскада на сънищата са били използвани и вторични връзки и пътища, с „прескачане”, със случайни попадения, вкл. с включването на асоциативни схеми и с намесата и въздействие при комбиниране на елементите от страна на Генератора на сънищата.
При процеса на визуализиране и свързване на Асоциативната каскада на будното състояние с пътищата и асоциативните връзки, които са били ангажирани в Сънищното пространство и сънищните ситуации, и с повторното преминаване през тях и с тяхното допълнително асоциативно свързване в асоциативната мрежа и процес на будното съзнание, връзките, пътищата и съответно новообразувалите се „следи-отпечатъци”, свързани с визуализираните сънищни ситуации, се стабилизират в една или друга степен, в зависимост от качеството на визуализацията. Стабилизират се вторичните връзки и пътища – тези от второто ниво.
4. „Прескачане” на асоциативните връзки в сънищния процес при Асоциативната каскада на сънищата и съответна случайност, хаотичност и „нелогичност” на асоциативните вериги, с липса на последователна причинно-следствена връзка и съответна логичност, не е същото както липсата на логика в мисленето на човека в будно съзнателно състояние.
Липсата на логика, или „погрешни” асоциации, или обърканост, е резултат от асоциативния процес в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.
При обърканост в резултат на възраст или мозъчни промени може да има „прескачане” или объркване на асоциативните пътища, но то е в резултат на състоянието на мозъка или състоянието в момента на човека и асоциативните му връзки – те следват по естествен начин максималните възможности за своето осъществяване в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
При липса на логичност в мисленето, объркване (или дори това което наричаме глупост), асоциативните пътища на човека така са се оформили, че неговата асоциативна каскада в будно състояние не може да протече по друг начин.
В сънищните процеси липсата на логичност има друг смисъл и значение – то е в сравнение с обичайната логика, свързана с действието на природните закони и житейската практика в реалността, в сравнение с фактологическата база и причинно-следствения принцип на събитията в будната реалност, резултат е от „прескачане” в асоциативните връзки, от използване на вторични връзки и пътища, от моменти на случайност или хаотичност при свързване на второ ниво, както и включване на асоциативни схеми, комбиниране на асоциативни „следи-отпечатъци”, и като цяло – на различни елементи в сценариите на Генератора на сънищата (без пряка свързаност и причинно-следствена връзка като елементи в будната реалност, но оказващи се в пряка и причинно-следствена връзка в сценария на самата сънищна ситуация).
В този смисъл, липсата на логичност при проявления на Асоциативната каскада на сънищата и при някои аспекти в сънищните процеси и сънищните ситуации не се използва със същото значение, каквото има липсата на логика в мисленето на някой, просто защото такива са познанията му, уменията му за мислене, настройката му и т.н.
В сънищните процеси, в Асоциативната каскада на сънищата понятието „асоциативно прескачане” или „прескачане” в асоциативните връзки означава нарушаване, промяна или прекъсване в причинно-следствената последователност на елементите (асоциативни връзки, асоциативни „следи-отпечатъци”, които са носители на частична или комплексна информация за реалността, за живота, за самия теб и твоя живот) – на тази присъща тяхна причинно-следствена последователност, каквато е била създадена при тяхното първоначално образуване вследствие на реалния опит, на постъпващата отвън информация, на случили се събития и на тяхното асоциативно обработване и асимилиране в мозъка в постоянния съзнателен процес в будно състояние през живота на човека – в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.
В резултат на това „асоциативно прескачане” при Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните процеси се получават „транс-ментални” асоциативни връзки на второ или вторично ниво на свързване, които може да водят до ефекти във връзките и в резултата от тях на случайност или хаотичност, както и до създаването на разнообразни сънищни ситуации от най-различен характер и с най-различни степени на логичност, подреденост, детайлност, смисленост.
========================; ;==============================
СЪНУВАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Сънуване в реално време
(ТЕКСТОВЕ – ДОПЪЛНЕНИЯ)
(Текстове – Допълнения)
Възприятието в реално време по време на съня за реалистичност на преживяването в сънищната ситуация в ролята на „Въображаемо Аз” може да е толкова живо, продължително, последователно и естествено изглеждащо, че е интересен въпросът как това преживяване в реално време, собственото ти идентифициране и „осъзнаване” като съответното „Въображаемо Аз”, самото „Сънищно пространство” и същността на „Генератора на сънищата” се позиционират по отношение на будното ти съзнание, постоянната ежедневна приемственост на будната ти осъзнатост, на твоето самосъзнание и постоянно възобновяващото се и непрекъсваемо личностно самоидентифициране в будно състояние, в контекста и в обхвата на територията на постоянната ти трайна памет с различните й нива, ресурси и „инструменти”, както и по отношение на същността на категорията „Център на идентичността” с различните негови нива и „инструменти”, в общия обхват и същност на различните процеси и форми на Асоциативната каскада на съзнанието ти, в рамките на структурата на мозъка ти с различните му елементи, структури, зони и нива.
В НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
В началото на пътя
Докато още не си в състояние да откриеш цялата истина в дълбочината на Вътрешната си сфера и Вътрешната си библиотека, продължавайки да проучваш и да си изясняваш „механизма” и същността на сънуването, и съвсем ясно изразеното, вибриращо реалистично усещане от възприятието ти за преживяването в сънищната ситуация в реално време с „осъзнаване” в тази сънищна реалност на съществуване и преживяване на собствено „Аз” (макар и въображаемо и във въображаема ситуация, колкото и те да може да се окажат в по-малка или в по-голяма степен с общи елементи с будната ти реалност и с множество познати елементи и отражения от реалния живот на реалното ти „Аз”), да се опитваш да установиш начина и реда, по който възникват и се осъществяват сънищата ти, същността и мястото на структурите, „механизмите” и процесите, които участват, и да анализираш различните аспекти на тези процеси, ти продължаваш своето „разследване” на начина на функциониране на своя мозък и „механизмите” на осъществяване на своето съзнание и самосъзнание.
Все още си в началния етап по пътя на интегриране на своето съзнание. Все още си в началния период по Пътя на сънищата. Все още си в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Все още си в началото по Пътя на интегралното съзнание.
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА СЪЗНАНИЕТО – АСОЦИАТИВНИТЕ ПЪТИЩА
Асоциативната каскада на съзнанието – асоциативните пътища
При възрастови дегенеративни мозъчни процеси, водещи до отклонения в паметта, в съобразяването, в асоциативните връзки и логическото съпоставяне, до забравяне, объркване, деменция и неволно смесване на понятия и факти, се е случило прекъсване на някои асоциативни канали, по които се осъществяват асоциативните връзки в процеса на Асоциативната каскада на съзнанието – в случая, по-конкретно, при нейната форма на Асоциативна каскада на будното състояние.
(Когато казвам тук и по-нататък и на други места в други текстове „асоциативни връзки” имам предвид процесите на асоциативно свързване. „Асоциативна връзка” е осъществяване на процес на определено асоциативно свързване.)
Тези асоциативни канали са били изградени постепенно и последователно в периода на целия живот в хода на различните събития и тяхното възприемане от съзнанието и отразяване в мозъка, на мисловните процеси и натрупване на познания. Те винаги са служели като възможни магистрали, постоянно очакващи в готовност, по които да се осъществят и преминат едни или други асоциативни връзки, потоци и процеси, при една или друга ситуация в хода на Асоциативната каскада на будното състояние. Тяхната постоянно развиваща се, но стабилна структура е осигурявала нормалния систематизиран и точно отразяващ натрупаните познания асоциативен процес, системността и логичния характер на изражението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада в будно състояние. Когато се получат нарушения и прекъсване в мрежата от изградените през живота стриктно функциониращи асоциативни канали (включително в резултат на вредни структурни промени в кръвоносната и невронната мрежа, както и на вредни изменения в наличието и съотношението на елементи в общия физиологичен баланс), нарушава се и правилното осъществяване на асоциативните връзки, а в резултат – и на ефективното действие на Асоциативната каскада в будно състояние и съзнание. Ефектите са видими в поведението и в начина на разсъждаване на човека. Тогава вместо правилните (в съответствие с житейския опит) асоциативни канали, често асоциативните потоци и връзки започват да си намират случайни проходи и пътища, насочват се и отиват в не съвсем точната посока, откриват се неправилни (неподходящи в конкретния случай) проходи между паралелни канали и като резултат се стига до смесване на понятия, факти, забравяне, объркване в мисленето на човека.
Как всичко това е свързано с нашето „разследване” на механизмите на сънищата и на съзнанието ни? Насочваме вниманието си към разглеждането на същността на възприятието ти за собствено „Аз” по време на сънуването в реално време, към същността на „Сънищното пространство”, на „Сънищния архив”, на „Временния архив” на сънищата, на „Генератора на сънищата”, на забравянето или запомнянето на сънищата, на частичното им или по-пълно запомняне, на възприятието и представата за „прехвърляне и презаписване” на информация за сънищата, на възможностите за по-трайното им и стабилно запомняне, на „връзката” им с постоянната трайна памет и със състоянието на будното съзнание.
Аналогията е свързана с промяната на мисловното състояние, на крайния моментен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от асоциативните процеси, на вида осъзнатост и характера на резултатите и проявленията от мозъчна дейност, в зависимост от промяната в характера на осъществяване на асоциативните връзки и ползването на вторични, паралелни, допълнителни, резервни и случайни асоциативни канали и пътища, както при променящи се състояния в будно съзнание, свързани с мозъчни нарушения, така и при различни видове състояния по време на сън.
СЪПОСТАВЯНЕ
Съпоставяне
Идентифицирането на същността, логическото свързване, появяването на смисъла, осмислянето, разбирането, осъзнаването – е резултат от процес на асоциативно съпоставяне в хода на Асоциативната каскада.
ВИЗУАЛИЗИРАНЕ
Визуализиране
„Спонтанното визуализиране” представлява неочаквано появяване в полето пред вътрешния ти поглед на „проблясъци” от картини и ситуации от сънищата, в които трябва „да се навлиза” и търси. Всъщност „неочакваното” е очаквано ако си започнал тази практика, но в съответния момент не е предизвикано от теб нарочно.
Спонтанното визуализиране преминава в първоначално визуализиране с целенасочено търсене и разглеждане. Спонтанното визуализиране може да е с различна продължителност, яснота и интензивност, по-кратко или по-продължително.
Когато проблясъците свършат и престанат да се появяват, спонтанното визуализиране може да се прекрати или да продължи с първоначално визуализиране и припомняне.
„Прескачането” на „проблясъци” с елементи и картини от сънищата може да се случва при всеки вид и етап на визуализиране. „Прескачането” е когато „проблясъците” ти се явяват бързо един след друг, хаотично, от различни сънищни ситуации и моменти, като следващите може да се наслагват върху предишни и да ги „заглушават”.
„Първоначалното визуализиране” обикновено започва със спонтанно визуализиране. Обикновено с първоначалното визуализиране се продължава процесът на спонтанното визуализиране, като се „стъпва” в неговата „карета” и му се дава допълнителен импулс с осъзнато волево желание за проникване в „проблясъците” и в появилите се картини, активиране на спомени с нови „проблясъци” и картини, приближаване на картините от сънищните ситуации в полето пред вътрешния поглед, тяхното по-ясно „виждане” и „разглеждане” на подробности в тях.
Първоначалното визуализиране може да е по-кратко или по-продължително.
Ако първоначалното визуализиране не е инициирано със спонтанно визуализиране, започва процес на търсене навътре, като или се появяват „проблясъци”, или се налага изчакване и фокусиране докато се появят.
Разликата между първоначалното визуализиране и основно визуализиране, е, че първоначалното визуализиране не е организирано с процес на записване и описване на сънищата и със стремеж и намерение за максималното към този момент възможно припомняне на сънищните ситуации.
Може веднага след първоначалното визуализиране да последва основно визуализиране. Ако се избърза със започване веднага на основното визуализиране, тогава предшестващото първоначално визуализиране може да е по-кратко, като процесът преминава направо в основно визуализиране със записване.
Може и между първоначалното визуализиране и основното визуализиране да има интервал от време от няколко часа до няколко дни, в зависимост от придобитите умения за запомняне.
В този смисъл първоначалното визуализиране може да е първично – последвало след спонтанно визуализиране сутринта след събуждането, или вторично – предшестващо основното визуализиране, ако то се осъществява по-късно във времето.
„Основното визуализиране” може да е предшествано от първоначално визуализиране, при което, преди да седнеш да записваш сънищата си в процеса на основното визуализиране, ти се явява един или няколко „проблясъка” или поредица „проблясъци” започват „да се прескачат” и ти започваш да „навлизаш” в тях и да ги „разглеждаш” (първично или вторично първоначално визуализиране). Когато между първичното първоначално визуализиране и основното визуализиране е преминал интервал от време, основното визуализиране може да е предшествано от вторично първоначално визуализиране, или да започне направо като основно визуализиране с фокусиране към картините от сънищните ситуации и с тяхното описване в процеса на тяхното появяване. Ако е предшествано от вторично първоначално визуализиране и ако то е кратко преди започване на записването в основно визуализиране, първоначалното визуализиране може и да не постигне добро качество на „навлизане” и „разглеждане” на картините от сънищата и да остане с характер по-скоро на спонтанно визуализиране.
Когато се започне основното визуализиране заедно с процес на „маркиране”, бързо записване, или подробно описание на различни елементи от картини и ситуации от сънищата, визуализациите се спират върху отделните „проблясъци” и като се „навлиза” в тях, стараейки се да се задържиш в тях, те се „разглеждат” и едновременно с това се формулират словесно и се записват или описват. След приключване на едно формулиране и описание със съответна визуализация, се преминава към следващо, като понякога когато „проблясъците” се „прескачат” бързо, се налага адаптиране в процеса и възможното бързо формулиране и записване с цел отразяване на възможно повече информация и с опцията впоследствие да се върнеш и да допълниш текста с вторично визуализиране и повторно „разглеждане” на подробностите или откриване на нови елементи (в тази връзка, при бързо „прескачане” на „проблясъци” и картини, ако се налага, само „маркираш” бързо в хода на тяхното появяване и „прескачане”, като след това свързваш отделните „маркировки” за една и съща картина или ситуация, връщаш се към тях, отново навлизаш и визуализираш, и започваш да извличаш нови подробности и да правиш по-пълното описание). В процеса на основното визуализиране и формулирането със записване, при честите случаи на бързо следване и „прескачане” на различни „проблясъци” с отделни елементи и цели картини от моменти от ситуации в сънищата, се налага и започва целенасочено забавяне на този забързан хаотичен порядък и фокусиране последователно върху картини и ситуации.
Когато се пристъпва към основно визуализиране с цел записване на сънищата от предишната нощ или на сънища от предишни дни, които си пропуснал да опишеш, без то да е предшествано в този момент от първоначално или от спонтанно визуализиране, и ако в този момент не ти се явяват конкретни ясни спомени от сънищата, имаш едно особено знание и общи спомени за смисъла на сънищната ситуация, дори за различни действия в нея, но нямаш в този момент визуални „проблясъци” и в полето пред вътрешния си поглед не „виждаш” ясни картини със съответните им подробности, в този случай започва изчакване и фокусиране докато започнат да се появяват „проблясъци” и картини, които или бързо „маркираш”, или поотделно записваш и описваш.
(Спецификите при визуализирането са разгледани и в текстовете в началните части на Пътя на сънищата.)
ВЪЗПРИЯТИЕТО ЗА СЪНУВАНЕТО В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Възприятието за сънуването в реално време
Съществува „спомен за усещането за сънуване в реално време”, съществува и самото „усещане на сънуването в реално време” – изпитвал съм го многократно.
„ВРЕМЕННИЯТ АРХИВ” НА СЪНИЩАТА
„Временният архив” на сънищата
Ако всичката информация от сънищата „се прехвърляше” (отразяваше и съхраняваше) в реално време във „Временния архив” на сънищата, тогава нямаше да е от толкова съществено значение за процеса на припомняне на сънищата и необходимо да се „натрупва” (стабилизира) „в него” информация за сънищните ситуации и моменти чрез спонтанно или целенасочено визуализиране както нощем при междинните събуждания, така и рано сутрин (без които може да останеш без никакви спомени от сънищата си).
(Вече на много места в текстове съм уточнил, че под „прехвърляне” или „натрупване” на информация във „Временния архив” на сънищата може да се разбира само процес на определена степен на стабилизиране на „следите-отпечатъци” на ниво, което се определя като „Временен архив” на сънищата и е с по-висока степен на стабилност от всички други „следи-отпечатъци”, оставащи от сънищните процеси в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.)
Ако беше така, още сутринта „Временният архив” на сънищата щеше да е изпълнен със спомени с цялата информация от всички сънувани сънища; щеше да има лесен пряк достъп до всичко сънувано през нощта – но практически това не е така, такъв достъп до такава информация няма и никога не може да се постигне в обичайните състояния на човека, освен ако не е постигнал интегриране на своето съзнание.
Реалността показва, че спомените за сънищата са частични. В множество случаи е обичайно съдържание на спомени от сънищата със спомени за усещане на възприятието от сънуването в реално време, съчетани с една останала в теб (в полето пред вътрешния ти поглед) обща представа и сякаш замъглено „ехо” от множество различни сънувани ситуации и подробности, които, обаче, в повечето случаи не могат ясно и добре да се визуализират, припомнят, да се „видят” (не само с подробностите, но дори и като общи отделни картини) и да се формулират с думи. Опитът от всички подобни случаи показва, че тогава, когато все пак си успял да си припомниш и да визуализираш някои от сънищните ситуации от сънуваните сънища, визуализираната и припомнена информация е една сравнително доста малка част от реално сънуваните през една нощ, или пък при почивка със сън през деня, сънища. При напредък в практиката обемът на визуализирана и припомнена сънищна информация може да става все по-голям. Във „Временния архив” на сънищата се „натрупва” тази информация, която е била визуализирана и припомнена след междинно или сутрешно събуждане, а освен нея също така и спонтанно „пряко постъпилата” в реално време информация от сънищните процеси (т.е. „следите-отпечатъци”, които в реално време автоматично в хода на асоциативните сънищни процеси са се оказали достатъчно стабилни и стабилизирани направо на нивото на стабилност на „Временния архив” на сънищата).
Състоянието на „Временния архив” на сънищата съществува. Показва го фактът, че не можеш да помниш сънищата си и ги няма в постоянната ти трайна памет така както помниш преживени ситуации в реалността. Спомняш си частично, в резултат на усилие и визуализиране, сякаш ги откриваш, събираш и пренасяш на друго място (макар, че това с „пренасянето” не е точно така), спомените се оказват краткотрайни, лесно се заличават. При определени обстоятелства, визуализиране и записване, някои спомени остават на повърхността на паметта по-дълго време.
Има разлика между процесите и резултатите при автоматичното частично „прехвърляне” във „Временния архив” на информация от сънищните процеси в реално време и спонтанното визуализиране и припомняне впоследствие – съответно разлика при възприемането при сутрешно припомняне и визуализиране на информацията, „прехвърлена” (стабилизирана) в реално време и информацията „прехвърлена” в резултат от спонтанно визуализиране след междинно събуждане или спонтанно сутрешно визуализиране.
Спонтанното визуализиране в повечето случаи е частично – дава частични резултати, трябва да се „навлиза” в бързо „прескачащите се” „проблясъци”, зад „плоскостта” на редуващите се „проблясъци” остават картини и подробности, които трябва да успееш да „видиш”, да „разгледаш”, да бъдат асоциирани и така части от сънищната информация „достигнати”, „прехвърлени”, а всъщност – временно стабилизирани. От „прехвърляне” в реално време сутрин може да имаш неочаквано ясни, живи, близки и подробни спомени от картини и моменти от сънищна ситуация.
„Прехвърлянето” в реално време на информацията от сънищните процеси във „Временния архив”, т.е. оставащите от асоциативните процеси в сънищата ти в „Сънищното пространство” по-добре стабилизирани и по-стабилни „следи-отпечатъци”, не зависи пряко от целенасочени действия на „Въображаемото Аз” или на реалното ти „Аз”, не е резултат от припомняне след събуждане, зависи от характера на самите сънищни процеси и от „Генератора на сънищата”.
(Иначе, макар и да не зависи пряко в отделните случаи, реалното „Аз” може да стимулира този аспект в сънищните процеси, с напредък в практиката по Пътя на сънищата, вкл. с опити за фокусиране, медитиране или самовнушаване преди заспиване, макар че общото системно напредване по Пътя на сънищата води от само себе си до обща постепенна промяна на състоянието и на способността за запомняне, без да се налага да се разчита на второстепенни средства като опити за самовнушения преди заспиване.)
„СЪНИЩНО ПРОСТРАНСТВО”, „ВРЕМЕННИЯТ АРХИВ”, ВИЗУАЛИЗИРАНЕ
„Сънищно пространство”, „Временният архив”, визуализиране
Почти винаги, всяко целенасочено визуализиране и припомняне започва със спонтанно визуализиране. Ако се оставиш да наблюдаваш пасивно с вътрешния си поглед „проблясъците” на спонтанното визуализиране, неочаквано започнали да изскачат, да се редуват и прескачат, тогава когато тяхната поредица приключи, може да си останеш и само със спонтанното визуализиране. Така както си ги видял те все пак ще се отразят във „Временния архив”. Ти вече имаш представа за тези „проблясъци” и картините зад тях, в известна степен временно си ги запомнил. Но можеш след това да ги търсиш и „разработиш” по време на последващо визуализиране.
В „Сънищното пространство”, ангажирано със съответните сънища от определената нощ и поредица от цикли на сън, краткотрайно остават „следи-отпечатъци” от всички сънувани ситуации. Те нямат сравнително голяма стабилност и трайност и скоро техните конфигурации и форми биха могли да се разпилеят и да потънат в дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието. Те са отражение в „Сънищното пространство” на сънищната информация от осъществилите се сънищни асоциативни процеси, представляващи твоите последни сънища, ситуациите и събитията в тях, твоите възприятия и мисли по време на тези сънища. Те съставляват „Сънищния архив”.
Във „Временния архив” на сънищата се позиционират в реално време автоматично ефектите от някои по-ярки асоциативни процеси и съответно оставащите от тях „следи-отпечатъци” (по-стабилно реализирани асоциативни връзки, по-ярки и силни елементи в сънищата), като по-голяма е вероятността на това ниво на стабилност да се явяват в реално време само някои отделни откъслечни елементи, които в съвкупност представляват във „Временния архив” само далечно ехо, общо впечатление от сънищна ситуация, без точна последователност и подробности, като елементите за подробности и информация с визуални елементи могат да се стабилизират във „Временния архив” в резултат на спонтанни „проблясъци” и тяхното възможно спонтанно визуализиране или целенасочено и фокусирано търсене и „извличане” с първоначално или основно визуализиране и припомняне.
Но ако след започването на спонтанното визуализиране, ти не се оставиш да наблюдаваш пасивно „проблясъците” така както изскачат и се „прескачат”, а активно се опиташ веднага или в някакъв момент на тяхното редуване и „прескачане” (редуване и повторно връщане към вече появил се и отминал „проблясък”) да се фокусираш с вътрешния си поглед върху тях, да ги „разгледаш” по възможност в дълбочина, да забавиш тяхното избледняване и изчезване, и да ги разгърнеш доколкото е възможно в този момент, за да видиш различните им подробности, тогава тяхното поредно изскачане може да прекъсне и спре, и тогава от спонтанно визуализиране ти си преминал в целенасочено първоначално визуализиране, което може да приключи с подробностите от съответна картина – ситуация и да не продължи, или да бъде последвано от нов „проблясък” с разглеждане на картините и подробностите, до които той води, после да продължи със следващ „проблясък” и т.н. докато „проблясъците” продължат да ти се появяват. Така може да се продължи с първоначалното целенасочено визуализиране (без записване, формулиране, маркиране или по-цялостно описване).
Обикновено към основното визуализиране преминаваш след като вече си имал визуализации и имаш представа какви сънища и какви картини и действия ще описваш. Теоретически е възможно да нямаш сутринта никакви спомени и да не си имал никакви визуализации и сядайки над сънищния си дневник, без спонтанно и предварително първоначално визуализиране, направо с възникването на първите спомени, картини и ситуации да започнеш да ги „маркираш” или описваш, в зависимост от това с каква скорост се появяват и сменят и доколко подробно ги виждаш. Преди да започне този процес, възможно е да постоиш над сънищния си дневник, изчаквайки и опитвайки се да се фокусираш към спомени от сънища, докато в определен момент те не започнат да се явяват във вид на проблясъци.
Същото може да се отнася и за целенасоченото първоначално визуализиране, ако то не се явява като продължение на неочаквано възникнало спонтанно визуализиране. (Нормално е сутрин да получиш спонтанно „проблясъци” при спонтанно визуализиране. Не си го очаквал, не си го търсил.) Но, независимо от това дали то не е започнало като продължение на спонтанно визуализиране, при положение, че такива „проблясъци” не е имало, не си спомняш нищо от сънищата си, все още нямаш намерение да сядаш и да записваш в основно визуализиране, но все пак си решил да се опиташ да си припомниш какво си сънувал в първоначално визуализиране – става същото както при започване на основното визуализиране, когато то не е последвало след първоначално визуализиране или не е непосредствено продължение на спонтанно визуализиране. Започваш да се опитваш да си припомниш нещо, да се фокусираш навътре, да намериш някаква закачка, от която да тръгне поредица от „проблясъци”. Изчаквайки и търсейки навътре, в един момент започват да се появяват „проблясъци” и картини зад тях.
Обикновено целенасоченото визуализиране започва със спонтанно визуализиране. Сутрин в определен момент започват да ти възникват „проблясъци” от различни ситуации, които си сънувал – различни моменти, картини, твои действия, обекти. В зависимост от настроението ти, можеш да ги оставиш пасивно да отминат и заглъхнат.
„СЪНИЩНОТО ПРОСТРАНСТВО”
„Сънищното пространство”
Откъде се появяват тези „проблясъци”, картини и спомени? От „Сънищното пространство”, от „Сънищния архив” или от „Временния архив”?
Макар че всички сънищни процеси и оставащите от тях „следи-отпечатъци” са позиционирани в „Сънищното пространство”, то изразява само съвкупната физическа територия и обхвата в рамките на паметта, в които те се намират, и без участие на останалите в него следи от сънищните процеси, без самите „следите-отпечатъци”, оставени от съответните сънища, „Сънищното пространство” само по себе си не би могло да е източник на „проблясъци”, картини и спомени. С него обозначаваме само съвкупната ангажирана територия, макар и тя да може да се състои от свързани отделни елементи, пръснати из цялата територия на паметта.
„Сънищното пространство” е онази съвкупност от физически позиции, полета и сегменти, свързани на различни нива в общия обхват на невронната ти мрежа, определяща физическата територия, в която се осъществява в реално време Асоциативната каскада на сънищата ти, като форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието ти.
При допълнителните асоциативни процеси на припомняне и визуализиране на сънищата и стабилизиране на следи от тях, асоциативно се ангажират вече и територии и ресурси от постоянната трайна памет, излизащи към момента извън обхвата на „Сънищното пространство”, като докато стабилизирането е останало все още само на нивото на „Временния архив”, елементите все още са част от „Сънищното пространство”. Когато информация от сънищата се стабилизира на по-високо ниво и се превърне в спомени в постоянната трайна памет, тогава нейното асоциативно свързване и стабилизиране я позиционира вече извън обхвата на „Сънищното пространство”.
„Сънищното пространство” означава само територията, абстрактният съвкупен обхват на позиции, полета и сегменти от територията на общата памет, включително –
- постоянната трайна памет с нейните различни нива на достъпност, включително като част от нея и
- оперативната памет (най-често използваните елементи в тривиални дейности и реакции, и най-леснодостъпни елементи при необходимост от тяхно асоциативно включване),
- както и краткотрайната памет (някои „следи-отпечатъци” от будното ежедневие, които още не са стабилизирани до такава степен, че да могат безусловно да бъдат включени в категорията на постоянната трайна памет, и може и да не станат част от нея
– своеобразен „Временен архив” на определен вид елементи, свързани с впечатления от будното ежедневие, на които може да не обръщаш внимание и за които дори може и да не си даваш сметка, или елементи, на които не придаваш особена важност, за да им обърнеш достатъчно внимание за по-трайно запомняне),
- както и енигматичните полета, в които протича Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” (Вътрешната асоциативна каскада) и се осъществява Вътрешното ти съзнание, включително и контролираща автономните ти биологични процеси и развития,
- включително и безброя елементи в средните и дълбоките пластове на Океана на елементите на съзнанието ти.
„Сънищното пространство” е само общото понятие за зоната, територията, върху и в която се осъществяват сънищните процеси, Асоциативната каскада на сънищата и възникват ефектите, изразяващи се в твоите сънищни възприятия в реално време.
Сутрешните ти „проблясъци” могат да произлизат от запазените в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” (от сънищните процеси в съответния период на сънуване), или от нивото на стабилност на „Временния архив”, или в по-малка степен (или поне на второ място по ред и възможности хронологично при припомняне и визуализиране) от това на „Сънищния архив”, от дейността през нощта в „Сънищното пространство”.
ХИБРИДНАТА АСОЦИАТИВНА КАСКАДА
Хибридна асоциативна каскада
Асоциативната каскада на сънищата в определени случаи на сънища със сънищна ситуация в среда и с участници много близки до обстановката и хората в реалния ти живот, или със себеусещане в съня, много приличащо си с твоето себеусещане когато си буден, при случаи на „осъзнати” сънища, на самоидентифициране в „осъзнат” сън, сънища с „Реално Аз” или „неосъзнати” сънища с „Почти-Реално Аз”, може да започне да включва смесени проявления или да се превърне в хибридна Асоциативна каскада. В този смисъл, Асоциативната каскада на сънищата по всяко време може да включва или да започне в по-голяма степен да включва двупосочни асоциативни потоци и връзки с определени зони с логично свързано и обусловено действие на елементи, характерно за проявленията на постоянната ти трайна памет в будно и осъзнато състояние, както и по-активна асоциативна връзка с различни сегменти от мрежата на „Центъра на идентичност”, които принципно са елементи, характерни за проявленията при Асоциативната каскада на будното състояние.
„СЪНИЩНИЯТ АРХИВ”
„Сънищният архив”
Независимо в каква форма и с каква степен на стабилност са се образували и останали някакви следи от сънищните ти процеси – от сънищата ти, те при всички случаи остават като част от „Сънищния архив”, освен ако не са стабилизирани на нивото на стабилност на „Временен архив” или на нивото на стабилност, което приемаме за характерно за постоянната трайна памет.
Тези следи – „следи-отпечатъци”, колкото и да са нестабилни и нетрайни, след като веднъж са образувани (те всъщност представляват твоите сънища с всичките им подробности в определен цикъл на сънуване или в определена нощ) и докато остават като следи от съответните сънищни процеси, ще продължават да са част от „Сънищния ти архив” и в един или друг момент биха могли да бъдат асоциативно свързани и да приемат вида на спомени от сънищата.
Така в „Сънищния архив” може да са останали и да се съхраняват следи от сънища и от предишни дни и нощи, които до момента не са били визуализирани или не са били стабилизирани на по-високо ниво.
Тези следи, останали от сънищни процеси в предишни дни, и отразяващи сънища, които тогава са се случили, ще са позиционирани в друга територия и обхват на „Сънищно пространство”, в която съответно са протичали сънищните процеси в тази предишна нощ.
В този смисъл, „следите-отпечатъци” от сънища в предишни дни са останали като елементи в рамките на територия на „Сънищно пространство”, което е било различно от „Сънищното пространство”, в което са се осъществили сънищата ти през последната нощ, но „следите-отпечатъци”, докато продължават да съществуват, ще са част от общия „Сънищен архив”.
„Сънищните пространства” от сънищата в различни нощи, като съвкупност от физически позиции, в които са се осъществявали сънищните процеси, може да обхващат съвкупно различни територии и елементи върху тях, а може и в териториите им, в отделни или в множество позициите в тях, да има застъпване.
Така е възможно и дни след като си сънувал някои сънища, да визуализираш елементи от тях, произлизащи не от постоянната ти трайна памет, и не от „Временния архив”, а от „Сънищния архив” – все още запазили се в него следи от предишни сънища.
Разбира се тези следи от сънищни процеси, тези „следи-отпечатъци”, представляват всъщност определени следи в паметта ти, следи с определена форма и характер, в зависимост от тяхната стабилност и трайност, оставащи в невронната мрежа на мозъка ти, които при съответно асоциативно свързване придобиват формата и вида на спомени от сънищата ти, картини, смислови елементи, представи, спомени за твои възприятия, чувства и мисли.
Ако при междинните си събуждания си имал „проблясъци” и спонтанни или целенасочени визуализации на непосредствено предшестващите сънища или сънища от някои от предишните цикли на съня в тази нощ, те на сутринта ще са вече в определена степен стабилизирани и „отбелязани” във „Временния архив”. Но ако при междинните си събуждания не си имал такива визуализации /нито спонтанни, нито целенасочени/, тогава при тези твои събуждания ти не си прехвърлил нищо във „Временния архив”. Тогава всички „следи-отпечатъци” на сутринта остават все още само в „Сънищния архив” и по-лесно може да ти избледнеят, да не бъдат впоследствие достигнати, да бъдат загубени.
Говорим за визуализирането и стабилизирането на сънищната информация във „Временния архив” по време на интервалите след междинните събуждания през нощта, като въпросът е при сутрешното спонтанно или първоначално визуализиране откъде взимаш информацията, откъде идват „проблясъците” – от „Сънищния архив” или от „Временния архив” и какво се съдържа до този момент във „Временния архив”. Поне доколкото зависи от твоето съзнателно участие до момента и като се изключи автоматичното стабилизиране в реално време на някои по-силни и ярки елементи на нивото на стабилност на „Временния архив”, които така излизат от сравнително нестабилното си състояние в „Сънищния архив”.
Ако при междинните си събуждания не си имал никакви визуализации, единствената информация от сънищата ти във „Временния архив” сутринта преди първото ти спонтанно или целенасочено визуализиране би била информацията, „пренесена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, т.е. информацията, която вместо като елементи на „Сънищния архив” е била формирана в реално време с по-голяма степен на стабилност и е останала в „Сънищното пространство” направо в качеството на „следи-отпечатъци” във „Временния архив”.
Но тя едва ли винаги би била достатъчно обхватна, подредена и ясна, тя би могла да е частична, съдържаща отделни елементи от различни сънища и ситуации, проявили се по-ярко и оказали се по-активни и сравнително по-добре стабилизирани, или пък само набор от елементи, създаващ обща представа, „ехо”, общ фон от отделни сънища, или „следи-отпечатъци”, отразяващи само обща схема на различни ситуации, може би дори и отделни действия от ситуации, пред които и след които може да има много бели петна.
Извън обхвата на тази информация, всякакви други подробноти от сънищата си през нощта трябва да търсиш и намериш допълнително по време на спонтанното си или целенасочено визуализиране, при което ще можеш евентуално да откриеш съответните оригинални „следи-отпечатъци” в „Сънищния архив”.
СПОМЕНИ ОТ СЪНИЩА, СТАБИЛИЗИРАНИ В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Спомени от сънища, стабилизирани в реално време
Понякога информация в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” би могла да се „отрази” и за повече от едно действие. Но по-често такъв процес може да е свързан с много ярко и детайлно отразяване на една конкретна сънищна ситуация. Това ще е автоматично „пренесена” информация, която ти разбираш че е „пренесена” в реално време когато картината е доста по-ясна и подробна и ако в момента, в който я „виждаш” сутринта, „получавайки я” от „Временния архив” („на готово”, без някакви усилия от твоя страна за фокусиране и визуализиране, близка и съвсем ясна в полето пред вътрешния ти поглед), ти „виждаш” ясно и с множество подробности в тяхната последователност сънуваната ситуация, обстановка и действие, както и изпитваш съвсем ясно и усещането, което си имал по време на съня в реално време – спомена за усещането за сънуването в реално време. Сънят ти е бил толкова ярък и силен в реално време и твоето състояние в различни аспекти е било толкова подходящо, че „следите-отпечатъци” са се стабилизирали и запазили направо на ниво „Временен архив” толкова достъпни, че след събуждане сънят ти се явява „кристално” ясен, подробен и последователен в полето пред вътрешния ти поглед, готов и за първоначално, и направо за основно визуализиране, „разглеждане” с повечето му подробности и обширно описание.
Един или друг процес би могъл да се развие и да преобладава в зависимост от конкретното ти състояние (физическо, душевно, физиологическо) и особено от развити качества в резултат на придобит опит в практиката по Пътя на сънищата.
НЯКОИ ОТ ЦЕЛИТЕ ПО ПЪТЯ НА СЪНИЩАТА
Някои от целите по Пътя на сънищата
Първоначалната цел по Пътя на сънищата е да се научиш да помниш своите сънища и да можеш да ги описваш подробно. По-далечната цел по този път, който съставлява началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, е да запомняш своите сънища по същия начин и със същата трайност, както запомняш събитията от будната си реалнот. В продължение на такава способност, целта е времето, което прекарваш по време на сънищата си да ти дава възможност за възприятия и преживявания, аналогични на тези в будния ти живот, дори много по-интересни и разнообразни, да ги помниш по същия начин както реалните и така животът ти да стане двойно по-богат и разнообразен, многократно по-интересен и разнообразен. В съчетание с овладяването на „осъзнатото” сънуване и контролиране и трансформиране на сънищата, отваря се порталът към един много интересен свят на преживявания, многократно по-богат и многократно субективно по-дълъг живот.
ВИЗУАЛИЗИРАНЕ СЛЕД МЕЖДИННО СЪБУЖДАНЕ
Визуализиране след междинно събуждане
Не винаги по време на междинните събуждания може да имаш визуализации, пък били те и спонтанни, и не винаги ще си спомняш за своите междинни събуждания. Всичко зависи от степента на развитие в практиката, от състоянието, което е постигнато. Възможно е в една или в множество нощи въобще да не си спомняш за своите междинни събуждания. При това положение очевидно не си имал целенасочени визуализации, както най-вероятно не си имал и осъзнати спонтанни визуализации, за които да си спомняш. Но е възможно да си имал спонтаннни осъзнати визуализации, които да си забравил, или неосъзнати или осъзнати визуализации, които във възприятията ти са се слели със съня като негово продължение.
Смисълът на спонтанната и на целенасочената визуализация по време на интервал след междинно събуждане е ти да си в достатъчно събудено и осъзнато състояние, за да си дадеш сметка за процеса, да осъзнаеш „проблясъците” и картините, които ти се явяват и по този начин в определена степен да ги запомниш. Тогава те се „прехвърлят” във „Временния архив” като се стабилизират с една или друга степен на стабилност – възможно е и да не са били стабилизирани при това междинно събуждане в степента, в която би ти се искало, но винаги имаш възможността за следващо визуализиране и тяхното допълнително стабилизиране сутринта след окончателното си събуждане.
Във „Временния архив”, освен определени „следи-отпечатъци” от сънищните процеси, останали в реално време стабилизирани на това ниво (за разлика от всички други в „Сънищния архив”), се е събрала и информацията, която спонтанно или целенасочено си визуализирал при междинните събуждания в осъзнато състояние и по този начин си я стабилизирал (в определена степен си я запомнил). Докато си визуализирал при междинното си събуждане си бил достатъчно буден и си „разглеждал” картините, ситуациите, спомените. При тези визуализации информацията, която си визуализирал си намирал в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.
„Разглеждайки” току-що сънуваните сънища, визуализирайки картините, които ти се появяват, активирайки съответните „следи-отпечатъци” и отново възпроизвеждайки информацията, която те съдържат и представляват като твое възприятие с „виждане” на картини, с участие в ситуации, в действия, с твои усещания и мисли в съня, осъзнавайки този процес и асоциативно свързвайки го, както и съответните „следи-отпечатъци”, с различни други елементи в постоянната си трайна памет в будното й състояние в този момент, ти допълнително асоциативно си „обработил” и донякъде си стабилизирал тази сънищна информация (съответно – картините и подробностите от твоите току-що сънувани сънища, които междувременно набързо си успял да „видиш” и да си припомниш) в по-голяма степен, отколкото е била стабилността на оригиналната информация, формирана и останала в „Сънищния архив” като следи от сънищните процеси първоначално преди твоето междинно събуждане и припомняне. С това припомняне, визуализиране и допълнително асоциативно свързване ти сякаш си я „изтеглил” от „Сънищния архив” и си я „прехвърлил” във „Временния архив”.
Сутринта можеш да си спомниш моментите на тези визуализации, направени по време на кратките интервали след различни междинни събуждания. Ако ти не си спомняш за своите междинни събуждания сутринта, най-вероятно не си ги осъзнавал и през нощта в реално време. Възможно е през нощта осъзнато да си визуализирал, а на сутринта в първия момент да не си спомниш, но когато се фокусираш навътре, ти може да си спомниш за това твое междинно събуждане когато си бил достатъчно буден, за да разбираш какво разглеждаш, или поне ще получиш „проблясъци” и ще си спомниш по-лесно и по-бързо картини и факти от сънища, припомнени след това свое събуждане.
(Разбира се, през нощта след междинните си събуждания можеш да правиш и обстойни визуализации с подробно записване, което би съответствало на основно визуализиране, но това е вече друг аспект на практиката (при която можеш и да програмираш тези събуждания) и включва по-активна намеса в процеса на сън и в интервалите между циклите на съня, като излиза извън разглеждания тук въпрос за спонтанните или целенасочени първоначални визуализации при спонтанни междинни събуждания.)
Ако при междинните събуждания си се събуждал частично и макар и да си бил буден не си имал спомени от току-що сънуваните сънища, ако не си имал осъзнати спонтанни визуализации и ако сутринта не си спомняш за такива събуждания, то ти няма как на сутринта да знаеш, дали по този начин при междинните си събуждания си „прехвърлил” информация във „Временния си архив”. Но може на границата на излизането от съня да си си припомнял току-що преживяната ситуация, като вече полубуден, дори буден, в междинната зона между съня и събуждането, ти продължаваш да си мислиш за сънуваната ситуация без да губиш връзка с нея и да се връщаш към някои от преживените в съня образи и представи, или с други думи да визуализираш току-що сънувания сън, след което плавно да се потапяш в следващия цикъл на съня. Това също би било своеобразно спонтанно визуализиране, но то не е било до такава степен осъзнато като визуализация и разграничено от същинския сън, че да можеш да го разбереш, запомниш и определиш като осъзнато спонтанно визуализиране след междинно събуждане, с което да знаеш, че си си припомнил информация от сънищата си, стабилизирал си я и си „вкарал” във „Временния архив”. Състоянието ти може да е толкова междинно и визуализирането неосъзнато, че в представите ти да остане впоследствие като част от съня, дори и ако с това припомняне си добавил някои нови детайли, или ако определени оригинални елементи в сънищната ситуация си ги „видял”, асоциирал, разбрал, стабилизирал и запомнил по начин, различаващ се донякъде или допълващ оригиналното съдържание на някои елементи в съня. Но въпреки това тази спонтанно визуализирана информация е „влязла” автоматично там, получила е по-висока степен на стабилност на нивото на „Временния архив”.
Във „Временния архив” е всичката информация от сънищата, която до момента, в който сядаш да записваш при основно визуализиране, вече си успял да си припомниш чрез спонтанно или първоначално целенасочено визуализиране. Ако през нощта не си имал осъзнати спонтанни или целенасоченви визуализации, тогава при сутрешните спонтанни или целенасочени първоначални визуализации ти попълваш „Временния архив” (в допълнение към евентуалните автоматично стабилизирани /”прехвърлени”/ в реално време елементи – „следи-отпечатъци”). Когато правиш основно или вторично основно визуализиране, затвърдявайки и стабилизирайки информацията във „Временния архив” ти я трансформираш в информация в постоянната трайна памет. По-нататъшното намиране на тази информация вече става в обхвата на елементи, стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет.
ОСНОВНО ВИЗУАЛИЗИРАНЕ И „ОСВОБОЖДАВАНЕ” НА „ВРЕМЕННИЯ АРХИВ”
Основно визуализиране и „освобождаване” на „Временния архив”
Когато си описал сънищата си в процес на основно визуализиране, при което докато описваш подробности в различни ситуации, ти отново ги визуализираш и „виждаш” отблизо в хода на описването им и съответното им словесно формулиране, ти подреждаш в представите си и в текста хронологично сънищни ситуация и действия в тях, и когато си изчерпал възможността си в момента да си припомняш, да визуализираш и видиш повече картини и елементи от сънуваните през съответната нощ сънища, или от всички сънувани напоследък сънища, които си задържал в паметта си на нивото на „Временен архив” в очакването да седнеш и да ги опишеш, ти стабилизираш тази информация доколкото е възможно като елементи в постоянната ти трайна памет и получаваш известно успокояване. Така ти получаваш възприятието, че „освобождаваш” „Временния архив” за следващи попълнения. Отпаднало е чувството ти на ангажимент да се стремиш да запазиш спомени, макар и те да са смътни или постепенно избледняващи, от определени сънищни ситуации, и да не забравиш ключови картини и елементи, чрез асоциативното свързване с които, когато започнеш основното визуализиране и записване, можеш да възстановиш контакт с по-широк обхват и подробности от сънищните ситуации и да си създадеш спомени, извличайки ги от „Сънищното пространство” и от „Сънищния архив” за много повече подробности и събития в сънищните ситуации, които не са били във „Временния архив”. Докато ти упорито пазиш съответните частични, понякога дори смътни, спомени за елементите от сънищните ситуации, припомнени в някакъв момент и съхранени във „Временния архив”, и чакаш момента да се захванеш с тяхното формулиране и записване с основно визуализиране, много повече свързана с тези елементи информация от тези сънища остава запазена в „Сънищното пространство” и съответно в „Сънищния архив”, която ти можеш да извлечеш в процеса на основното визуализиране. Така след като запишеш всичко, което в момента можеш да възстановиш, ти „освобождаваш” „Временния архив” така както освобождаваш и себе си от ангажимента да правиш визуализиране и описание на съответните сънища. Разбира се, ти винаги можеш да се захванеш с вторично основно визуализиране със записване, при което да търсиш и евентуално да намериш още повече подробности от съответните сънищни ситуации, макар че в повечето случаи то най-вероятно би довело само до по-подредено и стилизирано описание в текста.
След като си „освободил” „Временния архив”, при всички следващи сънища определени техни елементи биват съответно по същия начин стабилизирани чрез визуализиране и припомняне (и „прехвърляни” в него – запомняни във „Временния архив”).
„Временният архив” както и „Сънищният архив” е състояние на стабилност (в определен диапазон на степен) на съответни появили се (новосъздадени или съществуващи – модифицирани или допълнително стабилизирани) елементи в невронната мрежа – „следи-отпечатъци”, в резултат на сънищните асоциативни процеси при конкретни сънища в определен период в „Сънищното пространство” на територията и в обхвата на паметта, вкл. постоянната трайна памет.
Във „Временния архив” дори и да няма постъпления от нощните междинни събуждания има все пак постъпления на информация пряко от „Сънищното пространство” в реално време (спонтанно придобита в реално време по-висока степен на стабилност, отколкото на повечето от елементите, оставащи на по-ниското ниво на стабилност на „Сънищния архив”).
При това положение на въпроса откъде идва информацията и „проблясъците” при сутрешното спонтанно или целенасоченото първоначално визуализиране – ако нямаш спомени от спонтанни или целенасочени нощни визуализации при междинни събуждания, от които да си „прехвърлил” тази информация, тогава тази сънищна информация може да има два източника – пряко от „Сънищния архив”, или от „Временния архив” за информация „прехвърлена” в реално време. „Прехвърлената” в реално време във „Временния архив” може да е готова картина съчетана със спомена от възприятието за сънуване в реално време. Информацията от „Сънищния архив” може да е като смътни „проблясъци”, в които тепърва ще се налага да се фокусираш, „да ги разтваряш”, да търсиш да видиш подробностите.
В реално време имаш пряко възприятие на съня поради асоциативната връзка с „Центъра на идентичността” ти на едно от неговите нива и частична двупосочна асоциативна връзка с постоянната ти трайна памет, която става част от Асоциативната каскада на сънищното състояние – сънуването. При това пряко възприятие се осъзнаваш и възприемаш в обикновения „неосъзнат” сън като „Въображаемо Аз”, което в една или в друга степен се приближава до реалното ти „Аз” и се идентифицира с него понякога дори като „Почти-Реално Аз” или в „осъзнатия” сън като „Реално Аз” с различни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране.
Имаш пряко възприятие на съня – възприятие за реалност подобно на възприятието ти за реалност в будно осъзнато състояние. Възприятие за реалност и за собственото „Аз” на „Въображаемото Аз” подобни, аналогични на възприятията за реалност и за собственото „Аз” на реалното „Аз”.
Резултатите от визуализациите и припомнянето впоследствие може да са основно два вида – ясни завършени картини с подробности, които виждаш близо и едновременно с жив спомен за възприятието от сънуването в реално време, или „проблясъци” с картини и информация зад тях, които усещаш по-далечни и разхвърляни първоначално и в които трябва да се фокусираш по-настойчиво, за да ги разгърнеш, да ги разгледаш и да идентифицираш постепенно различните им подробности и последователност.
Сънищната информация от първия вид може да е стабилизирана и съхранена и да идва от нивото на стабилност на „Временния архив” като е по-вероятно тя да е била стабилизирана на такова ниво („прехвърлена” там) в реално време, а вторият вид информация е стабилизирана и съхранена на ниво или само на „Сънищния архив” (оригиналната информация, формирана по време на сънищните процеси в „Сънищното пространство” и останала и запазена като „Сънищен архив” без каквато и да е допълнителна намеса, припомняне и асоциативно свързване), или на нивото на „Временния архив” (стабилизирана в различна степен като „Временен архив”, или в реално време, или като ефект от последвало припомняне и визуализиране – в случаите на „проблясъци” и образи в полето пред вътрешния ти поглед със сравнително по-лесно достъпни, по-близки, по-ясни и по-подробни картини, с ясни действия и смисъл, и с повече преки връзки от тях към други моменти в сънищната ситуация, или към други сънищни ситуации).
До тази сънищна информация се достига след приключването на сънищата чрез спонтанни или целенасочени визуализации, било по време след междинни събуждания, било сутрин след събуждане или впоследствие. Самият процес на припомняне и визуализиране води до стабилизиране на сънищната информация и промяната на нейното ниво на стабилност и съответно на промяна в нейното позициониране от елементи в „Сънищния архив” в елементи във „Временния архив”. Разбира се, и двата „архива” са с ограничена стабилност и трайност, принципно се отнасят към сънищата от циклите на съня в последната преминала нощ. Въпреки, че „Временният архив” е с по-голяма стабилност и трайност от „Сънищния архив”, въобще не може да става сравнение със стабилността и трайността на спомените в постоянната трайна памет. При известен напредък в практиката, във „Временния архив” може да остават запазени и спомени от сънищни ситуации и от сънищата от някои от предишните нощи, но не прекалено дълго, в очакване те да бъдат визуализирани отново и формулирани и записани при основно визуализиране (ако дотогава си пропуснал, но искаш да го направиш). За да се съхранят спомени от сънищата по-трайно и в определен смисъл да бъдат стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет, е необходим известен напредък в практиката, като при всички случаи е необходимо съответните сънищни ситуации да бъдат визуализирани, формулирани словесно и подробно описани в практика с основно визуализиране.
ОБЪРКВАНЕТО – ПРЕПЛИТАНЕ, НЕПРАВИЛНО ВКЛЮЧВАНЕ В КАНАЛИТЕ НА АСОЦИАТИВНИТЕ ВРЪЗКИ
Объркването – преплитане, неправилно включване в каналите на асоциативните връзки
А органични промени и нарушения в структурата на мозъка и в пътищата на невронната мрежа водят до трайно объркване на асоциативните връзки, до деформиране в Асоциативната каскада и до трудно обратими дефекти в систематизирания процес на съзнанието, обичайно определян като нормално съзнание.
ПАМЕТ
Памет
Разглеждам понятието „памет” не като общо качество с абстрактна характеристика „по-добра” или „по-слаба”, а като цялата вродена и натрупана от началото на живота ти информация с различна степен на стабилност и активност, и на достъп до нея на асоциативните процеси в различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието; не като някакъв абстрактен „депозит” със спомени и с информация, която можеш да си спомниш, заемащ някакъв определен ограничен сектор на мозъчната ти кора, а като цялата обща територия в невронната мрежа, върху която са разположени елементите и произтичащите от тях или свързани с тях „инструменти”, като общата съвкупност на „следите-отпечатъци” в невронната мрежа, в които се изразява цялата тази информация, участваща в Асоциативните каскади в различните им форми, в резултат позволяваща осъществяването на съзнателния процес, на съзнанието, на самосъзнанието, на самоидентификацията, на сънищата, на непрекъсваемото възприятие за собствената идентичност и съществуване, на интуицията, на прозренията, на предчувствията, на алтернативни състояния, на възприятия, усещания, чувства, мисли и състояния от всякакъв характер, и на самото биологическо функциониране и съществуване.
***
Понякога сутрешните спомени за определена сънищна ситуация са толкова ясни и ярки и тази сънищна информация е толкова леснодостъпна за визуализиране, подредена, подробна, последователна и обхватна, че тя сякаш вече е била „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, като не изисква никакво усилие за нейното намиране и за възпроизвеждането пред вътрешния поглед на картините и действията в съня с всичките детайли и последователност на развитието.
В такива случаи информацията за съня може да включва една много ярка и подробна ситуация и е съчетана и с ясен спомен за усещането за сънуването в реално време.
За разлика от спонтанното визуализиране, което е с „проблясъци” на картини, в които трябва да се „навлезе” с търсене на подробностите и с определено усилие за тяхното „задържане” и „приближаване”, „прехвърлената” в реално време информация с ясни картини от съня, подробности за действията в него и всякакви различни спомени за усещания и мисли в сънищната ситуация, сякаш ти идва наготово, оформена, ясна, близка, с подробностите. Но може да е само от една ситуация.
Може да имаш една обща представа за цялостна схема от няколко сънища или сънищни ситуации, съвсем отделни или дори свързани една с друга, една обща представа и чувство за „запълненост” (сякаш „виждаш” някъде пред теб „силуета” на сънищното „тяло”, състоящо се от сънуваните от теб тази нощ сънища), за поредица други предшестващи и последвали ситуации и моменти, които, обаче, ти остават в мъгла, не можеш не само да ги визуализираш и да ги „видиш”, но дори и не можеш логически да ги определиш, остават като схема, общо усещане и знание че ги е имало.
***
Разликата между „Сънищния архив” и „Временния архив” е в степента на стабилност на останалите в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” и съответно на тяхната трайност и достъпност за будното съзнание.
Това така наречено спонтанно или автоматично „прехвърляне” на сънищна информация в реално време може да се определи като процес в реално време на по-добро стабилизиране на „следите-отпечатъци” и може да се отнася за различни елементи от сънища, не винаги свързани с такава ситуация на ярко появяващи се готови и подредени спомени за определена сънищна ситуация.
***
Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативната каскада на съзнанието.
***
„Сънищното пространство” не е празна зона с някаква уеднаквена хомогенна невронна структура, в която по мистериозен начин на празно поле да се активират сънищни процеси или да се формират или „внасят” нови невронни конфигурации, въобще не може да има аналогия с презапис на информация в свободно компютърно пространство. Няма как в зона на мозъка да има такова празно поле, в което изведнъж безпричинно да възникнат от нищото процеси или структури, а след това всичко да се изтрие и изчезне, нито би могло в някаква мозъчна тъкан на пусто място да се създадат изведнъж определени специфични невронни конфигурации, асоциативни връзки и канали, съставляващи сънищни процеси и възприятие на сънища, които по-късно след няколко часа да изчезнат напълно и да освободят мястото за следваща конфигурация при следващ сън и сънуване. Асоциативните канали се създават и асоциативната каскада се осъществява на базата и в хода на създаваните през живота в течение на времето стабилни конфигурации в невронната мрежа.
„Сънищното пространство” е територията в паметта, в обхвата на която се оказват структурите и елементите, активиращи се с частични асоциативни връзки, произвеждащи възприятието на сънищата, и в която Асоциативната каскада, след поредната си циклична трансформация със заспиването ти, продължава да се осъществява на друго ниво във формата на Асоциативна каскада на сънищата.
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА СЪНИЩАТА
Асоциативната каскада на сънищата
На територията на паметта – Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
Когато асоциативният процес е преминал във формата на Асоциативната каскада на сънищата – изключени са сенситивните възприятия от околната среда в будната реалност, които са първопричини за активиране на асоциативни вериги с всичките им възможни разклонения и обратни асоциативни връзки, аналогично, изключени са асоциативни първопричини от вътрешни мисловни процеси на будна съзнателна дейност, както и асоциативни процеси, следващи от осъзнаваните в будно състояние асоциативни първопричини, произтичащи от вътрешните сенситивни импулси на собственото тяло (постоянно допълващи в будно състояние външните възприятия), и процесите на тяхното осмисляне – всички те част от Асоциативната каскада на будното съзнание.
„Заспиват” определени части от асоциативната каскада, характерни за будното съзнание – асоциативни процеси, свързани с импулси от деня, с вътрешната мисловна дейност, с вътрешни физиологични процеси и сенситивни възприятия, „заспиват” свързани с тях части от постоянната памет, „заспива” формата на логическо и подредено асоциативно свързване и действие на постоянната трайна памет, вкл. и на участие в същата подредена и логически обвързана форма на „Центъра на идентичността” като част от нея.
Връзките с едни или други сегменти и нива, асоциативни магистрали и пътища, съответно и множество „следи-отпечатъци” в паметта (постоянната трайна памет и краткосрочната памет) „заспиват”, за да си починат, и се изключват. От това се определя преминаването и трансформирането на Асоциативната каскада на съзнанието от Асоциативна каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата.
Връзките с едни или други сегменти и нива на мрежата на „Центъра на идентичност” „заспиват” и се изключват (или аналогично може да се каже, че те се изключват временно, или просто не са достатъчно активни в един или в друг момент). Връзките с едни или други елементи, „следи-отпечатъци, сегменти и асоциативни пътища в постоянната трайна памет, оставащи извън територията и мрежата на „Центъра на идентичност” също „заспиват” и се изключват. И в зависимост от степента на изключване, или от степента на достъпност за асоциативния процес до мрежата на „Центъра на идентичност” и до всички останали елементи в цялата територия на паметта, се определя степента на близост в съня на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”. Остават активни едни или други елементи, „следи-отпечатъци” асоциативни връзки и асоциативни пътища, от чието включване и начин на свързване се определя формата на Асоциативната каскада на сънищата, и една или друга степен на „Въображаемото Аз” или възможност за самоидентифициране.
От степента на „заспиване”, изключване или достъпност, се определят състоянията:
- на границата между „неосъзнат” сън с твое възприятие и участие в него като „Въображаемо Аз” с една или друга от възможните негови степени на проявление (вкл. и близко до „Почти-Реално Аз”), с липса на логична последователност, липса на обоснованост, в съответствие с будната реалност, и с липса на пряка връзка и дистанцираност между отделни елементи, които в съня все пак са вплетени в една обща и по своему свързана ситуация, с присъствие на твое възприятие за реалност, което понякога е близко, дори много близко до възприятието на реалното ти „Аз”, вкл. до неговото себеусещане, независимо от това, че не си „осъзнат” и самоидентифициран в „осъзнат” сън;
- на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с различните възможни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране, спонтанно или целенасочено, частично или по-пълно;
- на границата между „осъзнатия” сън и будното състояние;
- на будната осъзнатост и будното самосъзнание.
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА „ВЪТРЕШНОТО АЗ”
Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз”
Винаги остава паралелното действие на Вътрешната асоциативна каскада, или Асоциативна каскада на „Вътрешното Аз”– тя участва в регулиране на автономните процеси – те не са само резултат на физични реакции и химичен баланс (функционирането на организма не е само един прост автоматичен процес) – контролира ги и ги управлява „Вътрешното Аз” – скритото вътрешно съзнание – резултат от постоянното паралелно осъществяване на Вътрешната асоциативна каскада.
Управлението на автономните процеси е само едно от нивата на нейното осъществяване. Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” е част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, но не е част от Асоциативната каскада на будното състояние.
Вътрешната асоциативна каскада има на свое ниво вътрешни пътища и връзки на асоциативен контакт с „Центъра на идентичността” извън нивото на асоциативната мрежа, ангажирана и активна при Асоциативната каскада на будното състояние. Такъв асоциативен контакт Вътрешната асоциативна каскада има и може да осъществява с Асоциативната каскада на будното състояние и с Асоциативната каскада на сънищата.
ПОНЕ ЧЕТИРИ НИВА НА „ЦЕНТЪРА НА ИДЕНТИЧНОСТТА”
Поне четири нива на „Центъра на идентичността”
Четири нива на „Центъра на идентичността” – който е източник на възприятието за своето „Аз, свързано с това специфично лично възприятие и усещане за реалността, за своята идентичност и съществуване в нея, за постоянно възпроизвеждащото се усещане на самоидентификация, за съществуването на своето съзнание, за своето самосъзнание – реалното „Аз”, и който представлява обща основополагаща схема и мрежа в паметта, състояща се от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци” и асоциативни магистрали, коридори, пътища, връзки, отнасящи се до (и изразяващи в асоциативния процес, осъществяващи възприятия и проявление на качества, свързани с) основни характеристики на „Аз”-а, модела и аспектите на възприемане на реалността, образували се и систематизирани в съответната схема и мрежа в резултат на преживените в живота събития, вкл. от най-ранна възраст, и тяхното отражение, асоцииране и интегриране в невронната мрежа, в съзнанието, в паметта, вкл. и като елементи на „Центъра на идентичността”.
„Центърът на идентичност” не е определена ограничена зона, но е структура, мрежа от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, която участва постоянно в процесите на Асоциативната каскада в една или друга степен, по-пълно или частично, като пълнотата или съответната частичност на участие и степен на включване, зависи от формата, в която се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието – при будно състояние и пълна будна осъзнатост и самоидентификация, при състояние на сън и сънища, при смесени състояния и хибридна Асоциативна каскада, при различни степени на „Въображаемо Аз” и негова близост към реалното „Аз”, при различни степени на „осъзнатост” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране на „Реалното Аз”, както и при постоянното паралелно действие на Вътрешната асоциативна каскада.
Може да се определят поне четири нива и аспекта на проявление в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на елементите от мрежата на „Центъра на идентичността” с тяхното включване, участие и достъпност в една или друга степен, в зависимост от формата на Асоциативната каскада и от съответните специфики в нейното осъществяване.
1) „следи-отпечатъци”, определящи и изразяващи основни характеристики на „Аз”-а и негови модели на възприемане на света и начини на реагиране; 2) „следи-отпечатъци” относно поредица от основни елементи (събития, промени, постижения, обрати, нещастия, значими фактори и т.н.) от живота, позиционирани във времето и пространството; 3) елементи от последно време, свързани с други елементи, които могат да имат значение като тяхна предистория, с позициониране във времето и пространството; 4) процес на самоидентифициране – кой си точно, с логично позициониране на всички елементи при пълното включване и участие в Асоциативната каскада в будно състояние на мрежата на „Центъра на идентичността”.
В зависимост от формата на Асоциативната каскада има по-пълно или частично включване и участие, което се отнася за проявлението на всяко от различните нива, и съответно по-пълно или частично самоидентифициране.
При будно осъзнато състояние и Асоциативна каскада на будното състояние има съответно пълно включване, с достъп и участие на мрежата на „Центъра на идентичността”, осигуряващо пълна вътрешна връзка на асоциативния процес с нейните елементи и тяхно участие в процеса, както и пълна връзка на неговата мрежа с всякакви други елементите в останалите части от територията на постоянната трайна памет, като асоциативните връзки в паметта, вкл. пълноценното участие на елементите на мрежата на „Центъра на идентичност”, се осъществяват в режима, характерен за будното осъзнато състояние – асоциативните връзки са последователни, подредени, взаимносвързани, логично обусловени, в съответствие с оригиналното им създаване като отражение на логиката на външните процеси в реалността.
При състояние на сън и сънища включването, достъпа и участието е частично и от това произтичат различни проявления и форми в сънищата.
Самоидентифицирането е процес и резултат от частичното или пълното участието на елементи на мрежата на „Центъра на идентичността” в асоциативните процеси и в Асоциативната каскада на будното състояние или в Асоциативната каскада на сънищата. Самоидентифицирането е функция на същността и участието в асоциативните процеси на „Центъра на идентичност”. Зависи от вътрешната достъпност на елементите в мрежата му за асоциативните процеси и тяхното включване.
„Въображаемото Аз” и въображаемата ситуация са различни процеси на „Генератора на сънищата” – от една страна създава въображаемата ситуация, от друга страна характеристиките и възприятията и мислите на „Въображаемото Аз”. Същевременно, въображаемата ситуация е част от „Въображаемото Аз”, защото представлява неговите възприятия, тя е продукт на „Въображаемото Аз”, от възприемането на въображаемата ситуация, зависят неговите реакции и мисли, същността на „Въображаемото Аз” е и същността на неговата представа и възприемане на въображаемата ситуация. Но по време на съня има автономност на възприятието на „Въображаемото Аз”, то не се възприема като създател на заобикалящата го среда, възприема я като реалност, в която то се намира, възприема себе си със своя самостоятелност и идентичност, която е различна от средата наоколо.
Асоциативният процес на Асоциативната каскада на сънищата трябва да създаде от една страна въображаемата ситуация, от друга страна същността, характера и възприятията на „Въображаемото Аз”. Характеристиките на „Въображаемото Аз” често са толкова комплексни и то има самостоятелно същност и възприятие в сънищната ситуация, че едва ли би могло да се разглежда като неин продукт. Често самата сънищна ситуация се променя по такъв начин, че едва ли би могла да е продукт на характеристиките на „Въображаемото Аз”. За тези неща би могъл да си дадеш сметка при припомняне и визуализиране на своя сън, в случай, че си в състояние добре да го направиш.
Тук не става въпрос за "осъзнат, контролиран и модифициран” сън, когато „Реалното Аз” само ще променя и създава обстоятелствата, действията и развитията в заобикалящата го сънищна реалност.
Въображаемата ситуация се състои от включени в сънищния процес елементи от паметта. Включването на елементи от реалния ти живот се синхронизира със степента на възприятието за собственото „Аз”- степента в двата аспекта и тяхното взаимно съответствие зависят от съответната степен на достъпност и връзка с елементите в мрежата на „Центъра на идентичност”.
СМЕСЕНИ СЪСТОЯНИЯ НА „ОСЪЗНАТ-НЕОСЪЗНАТ” СЪН
Смесени състояния на "осъзнат-неосъзнат" сън
Задържането в "осъзнат" сън може да е краткотрайно и да се ограничи само с негова съвсем начална фаза, без въобще да е започнал процес на самоидентифициране или със съвсем първоначален етап на самоидентифициране само с общо възприятие за себе си без ясно формулиране на това кой си ти всъщност, или само с отделен елемент на информация за себе си, като това състояние бързо приключи и премино обратно в състояние на „неосъзнат” сън, при което продължаваш да си във въображаемата среда, забравяйки за краткия проблясък на "осъзнаване" като придобитото ти малко преди това знание, че си сънувал се разпилее и изчезне в същата като предишната ти представа за въображаемата ти среда, според която ти се намираш в една единствена реалност, която възприемаш като естествено продължение на досегашния си живот, с вплетени в нея обстоятелства, ситуация, участници, познати ти от будната ти реалност.
Самото разбиране в определен момент по време на "неосъзнатия" сън, че сънуваш, макар че е основно изискване за постигане на "осъзнаване" в "осъзнат" сън, не е достатъчно, ако не е съчетано със самоидентифициране, ако не успееш да се задържиш достатъчно дълго в това състояние на "осъзнатост", и съответно ако процесът на самоидентифицирането ти не успее да се развие. Успешното реализиране и съответната степен на "осъзнатост" в състояние на "осъзнат" сън са пряко свързани и взаимнозависими със степента на самоидентифициране и съответно със способността за задържане в това състояние.
Но може да се случи поредица от трансформации по време на съня ти от състояние на "неосъзнат" сън в кратковременно преминаване в "осъзнат" сън, разбирайки за момента, че сънуваш, и с бързо завръщане обратно в "неосъзнат" сън, като малко по-нататък в сънищната ти ситуация това преминаване от "неосъзнат" в краткотраен "осъзнат" сън да се повтори, дори да се потрети и т.н., но при всеки случай задържането в "осъзнатост" да не е достатъчно, за да се осъществи процес на самоидентифициране, най-много ограничавайки се с общо познато възприятие на "Реалното Аз" близко до себеусещането на реалното ти "Аз", или с елементарни спомени за реалната си личност. Всеки път "Реалното Аз" е с краткотрайно съществуване и с много ниска или с почти липсваща степен на самоидентификация. Всеки път обратното преминаване от "осъзнатия" в "неосъзнат" сън и завръщането от "Реално Аз" във "Въображаемо Аз" е свързано със забравяне на факта, че току-що си разбрал и си знаел, че сънуваш. Въображаемата ситуация при всички трансформации може да е една и съща, с един общ поток на събития, или да са различни ситуации.
Но това, че с всяко завръщане в реално време във въображаема ситуация ти забравяш за току-що преживяното състояние на първоначална степен на "осъзнатост" в начален стадий на "осъзнат" сън, не означава, че когато евентуално (ако успееш) си припомняш и визуализираш след междинното събуждане след приключването на цикъла на съня, или сутринта след окончателното събуждане, ти няма (или не би могъл) да имаш спомени (че няма да са останали съответните "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив” или дори стабилизирани и във „Временния архив”) и че ти няма да си спомниш за тези преходи, трансформации, промени и преживени състояния на "осъзнаване" и разбиране, че сънуваш, макар че спомените ти може и да не са достатъчно ясни и детайлни, за да "видиш" всички тези промени "като на длан", но може да получиш достатъчно "проблясъци" и общо възприятие, в които да се вместват спомени от възприятията и картини от отделните моменти от ситуации от тази поредица от променяли се състояния.
Припомнянето и визуализирането може и да не постигнат отделно "виждане", "разглеждане" и формулиране на отделните ситуации, а да останеш с една обща представа и възприятие от сънищния процес с тези няколко промени и повтаряло се последователно преминаване от едното състояние в другото и обратно.
Припомнянето и визуализирането може да ти дават възприятието за едно смесено състояние на последователно комбиниране на "неосъзнати" с "осъзнати" сънища. Това смесено състояние при припомнянето може и само да го чувстваш като просто някакво по-особено и различно от други, а може и да имаш определени „проблясъци” за някои от тези трансформации, или дори за моменти от ситуации, съчетани с общото усещане, че те са само част от цялото на поредица подобни, от които да ти стане ясно какво е по-особеното в това смесено състояние.
Ако си напреднал в практиката по Пътя на сънищата, би се очаквало да си в състояние да си припомниш подробности и усещанията си в различните състояния и ситуации, но всъщност ако си напреднал в практиката ти вече ще си в състояние да се задържаш по-дълго време в състоянието на "осъзнат" сън и да осъществяваш пълноценен процес на самоидентифициране, така че едва ли ще ти се случи да се окажеш в такъв вид поредица от променящи се състояния, освен ако не искаш да го постигнеш нарочно заради самата практика.
Визуализираш и си припомняш възприятие за смесено състояние на съчетание на изживяване като "Въображаемо Аз" и като "Реално Аз".
В множество случаи може да си изживявал в сънищата си такива бързи трансформации, без да си могъл да запазиш ясни спомени за това след събуждането си, без да си даваш сметка впоследствие и без някога да си разбрал за това. Просто не си могъл да си припомниш, забравил си.
За да си представиш как би се осъществявало такова неусетно бързо преминаване от състоянието на "неосъзнат" сън във въображаема среда в "осъзнат" сън в същата въображаема среда, разбирайки, че сънуваш, и връщане обратно в състояние на "неосъзнатост" в същата или вече в променена и различна въображаема среда, забравяйки, че преди малко си разбрал, че сънуваш, е достатъчно да си припомниш колко лесно и неусетно понякога се унасяш в лека дрямка когато си уморен и в един момент се усещаш, стряскаш се и се връщаш в будното си състояние. Понякога си уморен и е време да си лягаш, но си започнал нещо да четеш, или да обработваш текст, или да гледаш филм, иска ти се да довършиш донякъде, да го догледаш, но вече си толкова уморен, че в определен момент си даваш сметка, че от време на време постоянно клюмаш и се изключваш потъвайки в унес, неусетно унасяйки се и после стряскайки се и отново събуждайки се, продължаваш по същия начин, и това може да ти се случи многократно, докато в един момент не спреш всичко и не решиш да си легнеш и да почиваш.
Неусетното неочаквано и неконтролирано унасяне в будното ти състояние в краткотраен полусън, в бърза дрямка или в кратковременен сън е подобно на поредицата неусетни трансформации от "неосъзнат" сън в краткотраен "осъзнат" сън, не достатъчно продължил и осъществил се, и връщане обратно в "неосъзнатия" си сън.
Такава поредица от трансформации би могла да се съчетае и с осъзнато в полусънно състояние или неосъзнато спонтанно припомняне и визуализиране след междинни събуждания, при което спомените от тези визуализации да смесиш в представите си с възприятията от самите сънищни ситуации, които визуализираш, без впоследствие да си в състояние да разграничиш оригиналните картини и събития в съня от визуализираните картини, възприятия и представи.
В резултат и на това допълване, при припомнянето и визуализирането на твоите сънища след сутрешното си събуждане получаваш в още по-голяма степен възприятие за смесено състояние в сънищата си през тази нощ.
Нерядко може да се получат такива смесени състояния по време на сънуването и възприятия за тях при сутрешно припомняне. Смесено състояние на "осъзнатост-неосъзнатост" в съня. Така както неусетно се унасяш от будно състояние в сън и обратно. И в съчетание със спонтанно припомняне при междинни събуждания - крайният резултат при припомнянето сутрин е едно смесено възприятие, което трудно може да се определи.
***
Остават активни едни или други елементи, които се включват в Асоциативната каскада на сънищата.
Но с тяхното оставане в активност се оформят сънищни ситуации с такъв характер, съдържание и вътрешна подредба, че в повечето случаи не изглеждат случайно и будят множество въпросителни. Сякаш и оставането в активност на едни или други елементи не е съвсем случайно.
Дори да има случайни елементи, тяхната съвкупнаст в множество случаи в сънищата се оказва неслучайна като оформя „логично” построени ситуации и истории – със своеобразна своя логика, но такава, че изглеждащи и възприемани от теб (от „Въображаемото ти Аз”) като напълно реални по същия начин както ти възприемаш реалността когато си буден и осмисляш съвсем осъзнато всичко около себе си и с достъп до всички ресурси на паметта си.
Кой и как определя кои елементи от паметта да останат будни и да са на разположение за включване в Асоциативната каскада на сънищата и в асоциативните връзки в сънищните процеси – елементите от територията на паметта, определяща „Сънищното пространство”.
Кой и как определя какви елементи да участват, да се включат и комбинират в сънищните процеси, кои изходни елементи да определят базата за последващото развитие на Асоциативната каскада на сънищата.
Кой определя кои елементи да се активират? Как става това определяне и по какви причини? Сценариите на сънищните ситуации са последователни, подредени, в тях има логика, макар и да се съчетават случайни елементи.
„ГЕНЕРАТОРЪТ НА СЪНИЩАТА” И „ЦЕНТЪРЪТ НА ИДЕНТИЧНОСТТА”
„Генераторът на сънищата” и „Центърът на идентичността”
Какво представлява „Генераторът на сънищата”?
Ако е зона или структура, това означава да има връзки с цялата мрежа на паметта, с всички елементи поотделно, за да може да ги контролира и включва в своите сценарии в сънищата – в такъв случай, Вътрешната асоциативна каскада, чийто асоциативен инструмент и механизъм е „Генераторът на сънищата”, разполага с такъв ресурс на връзки.
Но тогава пак би оставал въпросът, на какъв принцип и по каква причина ще определя кои елементи да се включат в сънищните процеси и по какъв начин ще се комбинират – понякога най-неочаквано, дори невъобразимо? (Понякога в една напълно логично развиваща се сънищна ситуация в среда много близка до позната от будното състояние, вкл. в съвсем позната домашна среда, може да бъде включен елемент, по неочакван и странен начин, за чиято причина не би могло да има обяснение.)
Ако са елементи, впечатлили те през деня или последните дни и останали активни? Но в сънищата не се включват само (а дори и най-много) елементите от последно време, нито тези, които най-много са те впечатлили. Има случаен набор или по-скоро замисъл, който не винаги е ясен защо е такъв. Такъв вариант (с впечатлили те елементи от деня) не съответства на впечатленията от реалната практика и опит в наблюдение на сънищата.
Каква е логиката на причините и причинността за включване и съчетаване в сънищните ситуации на определени елементи. Сякаш има основни вътрешни екзистенциални правила, които я определят. Какъв е принципът на тези правила? Те сякаш зависят от индивида, от характера на неговия "Център на идентичност", т.е. от неговата същност.
„Генераторът на сънищата” е асоциативен механизъм на Вътрешната асоциативна каскада, който се намесва и въздейства в процесите на Асоциативната каскада на сънищата.
От проходимостта и достъпността в мрежата на "Центърът на идентичността" за асоциативните процеси и връзки в Асоциативната каскада на сънищата, зависи възможността и степента в процеса на самоидентифициране в „осъзнат” сън, както и самият преход към "осъзнаване" (разбиране, че сънуваш).
Степента на „Въображаемото Аз” зависи от различната степен на връзка с „Центъра на идентичността” и с други елементи на постоянната трайна памет.
"Центърът на идентичността" е част от постоянната трайна памет, "кръг", основа. Структура от трайно стабилизирани "следи-отпечатъци" и асоциативни магистрали и пътища, които участват в Асоциативната каскада в различните й форми. Основа, сърцевина, интегрирана структура от елементи, от чието участие в асоциативните процеси произтича усещането за собственото уникално "Аз" и собственото възприятие на реалността.
Асоциативната каскада на сънищата – форма, ниво и част от общата Асоциативна каскада, осъществява се в зоната на паметта. Сънищните процеси се осъществяват на територията на паметта.
Мрежата на "Центъра на идентичността" – специфична основа, сърцевина - квинтесенция на собственото възприятие за идентичност и за реалността - резултат от процес на интегриране и много силна обратна връзка на основни елементи от общата система от елементи.
Няма "Център на постоянното самоидентифициране" – самоидентифицирането е процес, резултат и функция от действието - съществуването и участието в асоциативния процес на мрежата на „Центъра на идентичност”, самоидентификацията е резултат към определен момент на самоидентифицирането, което е постоянен и възпроизвеждащ се процес, с динамично допълване в хода на човешкия живот.
*** *** ***
„ГЕНЕРАТОРЪТ НА СЪНИЩАТА”
„Генераторът на сънищата”
Но има асоциативен "механизъм", който контролира и управлява процеса на иницииране и оформяне на сценариите на ситуации в сънищата. "Механизъм", който е част, инструмент, проявление на общото съзнание, на общата Асоциативната каскада на съзнанието, на Вътрешната асоциативна каскада, на "Вътрешното Аз", на скритото вътрешно съзнание. Този асоциативен "механизъм" действа като скрит вътрешен генератор и контрольор и ти нямаш пряк достъп до него, така както скрито е от твоя пряк съзнателен достъп в будното ти състояние твоето вътрешно съзнание.
(Той не е част от Асоциативната каскада на будното състояние, не е пряка част от асоциативните процеси на будното съзнание, не е част от възприятията ти за твоята съзнателна дейност в будно състояние, до които имаш достъп, които осъзнаваш и разбираш - при обичайното човешко състояние на неинтегрирано съзнание.) Това е "Генераторът на сънищата.
***
„ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ВЪНШНОТО АЗ”
"Вътрешната част на Външното Аз"
В друга глава съм писал за някои спонтанни почти автоматични поведенчески модели и реакции, които често се проявяват преди да успееш да помислиш за тях, и за които в повечето случаи след това би могъл да съжаляваш. Определил съм ги като проявления на вътрешното "Аз". Но това са прояви не на "Вътрешното Аз", не на Вътрешната асоциативна каскада, не на скритото ти вътрешно съзнание, а на "вътрешната част" на "Външното ти Аз".
В тази връзка, трябва да се прави разлика между "Вътрешното Аз" и "Вътрешната част на Външното Аз".
"Вътрешната част на Външното ти Аз" е източникът на чести спонтанни прояви на невъздържаност, на неконтролирани реакции на гняв, на случаи на неконтролирано спонтанно негативно реагиране, на прояви на произволни спотаени негативни реакции. Те възникват в резултат на асоциативно свързване и активиране на асоциативни вериги, протичащи по някои съществуващи в постоянната ти трайна памет и в невронната ти мрежа по-активни асоциативни канали, установили се с времето в резултат на нееднократно повтарящи се аналогични причини и асоциативни събития и произтичащи от тях натрупвания на съответните асоциативни процеси, приемали в твоите възприятия негативен характер и изразявали се в подобни твои негативни реакции с трайно стабилизиране на съответните "следи-отпечатъци" и асоциативни връзки и канали.
Внезапното усещане и възприятие и спонтанното и неконтролирано проявяване на прекомерен гняв и едни или други поведенчески изблици, за които после може да съжаляваш и да се упрекваш, е израз не на "Вътрешно Аз" и на вътрешното ти съзнание, те са израз на Асоциативната каскада на будното състояние – на „Вътрешната част на Външното ти Аз".
***
РАЗЛИЧНИТЕ НИВА НА ПАМЕТТА
Различните нива на паметта
Различните нива на паметта се отличават и тяхното позициониране зависи от различната степен на стабилност на "следите-отпечатъци", вкл. асоциативните магистрали, коридори, пътища и връзки, и съответно от различна сила и активност на асоциативни "следи-отпечатъци", и възможности за връзки, на асоциативни магистрали, пътища, канали, и все още трудно проходими коридори и малки пътечки, основни и допълнителни пътища, използвани и резервни канали, и скрити мрежи от асоциативни канали и връзки, които са на разположение само на някои от формите и проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА СЪНИЩАТА
Асоциативната каскада на сънищата
Асоциативната каскада на сънищата, сънищните процеси, сценариите на сънищата - се развиват на територията на паметта и с използване на нейните елементи.
Ако нямаше памет, ако не се използваха ресурсите, елементите и територията на паметта, не би могло да има и сънища.
Кошмарите не идват от никъде и от нищото, те могат да идват от паметта, и зависят от състоянието и характеристиките на паметта, т.е. на конкретния индивид.
***
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА СЪЗНАНИЕТО
Асоциативната каскада на съзнанието
Съзнанието като цяло никога не спи. Общата Асоциативна каскада на съзнанието като общ израз на твоето съзнание никога не заспива напълно, нейните процеси никога не се изключват изцяло. Изключват се и почиват само определени форми и части, винаги една или друга нейна форма и проявление продължават да са активни; при будно съзнание - Асоциативната каскада на будното състояние и Вътрешната асоциативна каскада; при сън и сънища - Асоциативната каскада на сънищата и Вътрешната асоциативна каскада, при смесени състояния - хибридна Асоциативна каскада и Вътрешната асоциативна каскада. Когато си в състояние на сън и сънища, твоето съзнание продължава да функционира в съответната роля на "Въображаемо Аз" и в съответната сънищна ситуация. Дори когато си в състояние на кома Вътрешната асоциативна каскада продължава да се осъществява в една или друга нейна форма и израз.
Процесите на Асоциативната каскада на съзнанието – това е твоят живот, те контролират и управляват процесите, свързани с функциите и действията, в които се изразява процесът на твоето съществуване.
***
Липсата на сън и почивка може да увреди мозъка ти и да те доведе до състояние на неспособност за запомняне и мислене. Мозъкът има нужда от регулярна почивка за нормалното функциониране на целия ти организъм. Тялото ти има нужда от почивка, за прочистване и възстановяване, за тази цел е необходим определен интервал от време, а това най-добре се случва, когато съзнанието доколкото е възможно го освободи от постоянни стимули за активност. За тази цел природата е предвидила съня.
Сънуването на сънища е механизъм, който те привлича и задържа в състоянието на сън достатъчно дълго време. Сънищните ситуации, в които се потапяш и си мислиш, че си в продължение на обичайната си реалност, са такъв привличащ механизъм. Ако сънищата ти редовно представляваха само хаотичен набор от несвързани елементи, те биха всявали безпокойство и такива сънища не биха те привличали и задържали в своя свят. Или пък ако сънищата ти се изразяват само в ужасни кошмари (което би произтичало от твой здравословен проблем и не би било нормално състояние), ти не би спал нормално и мозъкът и тялото ти биха били лишени от необходимата им почивка за възстановяване и съхраняване на добро състояние.
***
Какво понякога иска да ни покаже "Генераторът на сънищата" с едни или други сънищни ситуации. Включването в сънищата на едни или други елементи от ежедневни преживявания може да има ефект на автоматично намаляване на асоциативно напрежение в паметта, свързано със съответни "следи-отпечатъци" и връзки, с обща цел регулярно ограничаване и премахване на постоянно натрупващото се напрежение в паметта и в невронната мрежа.
Сънищните ситуации понякога съдържат определени сигнали, имащи характер и на предупреждения, ако си в състояние да ги разбереш. Сънищните ситуации в обичайните случаи на "неосъзнат" сън и неинтегрирано съзнание, биха могли да са енигматичната територия, в която твоето скрито вътрешно съзнание, което има своите собствени паралелни канали на контакти и връзки с мрежата на паметта ти и с твоя "Център на идентичност", чрез "Генератора на сънищата" ти подава сигнали, които, ако успееш да си припомниш тези сънища и добре да ги разбереш, може да съдържат предчувствия за бъдещето ти и предупреждения, включително за твоето здравословно състояние, или да се развият, да се превърнат, или да представляват готови интуитивни прозрения, подходящи решения на проблеми и дори открития.
Подредените сънищни ситуации те увличат и ти дават възможност да преживееш разнообразни събития, които ти липсват в будното ежедневие, като по този начин балансират и успокояват твоя мозък, твоята памет и съзнание, дават ти възможност да се срещнеш с твои близки хора, които си загубил, но които много искаш да видиш отново, както и възможност да се окажеш в свят на фантастични събития, които не би могъл да изпиташ по същия начин в друга форма.
Мистерията на сънищните ситуации те мотивира и да обръщаш поглед навътре и да търсиш сред потайните плоскости и измерения на вътрешния си свят, излизайки извън елементарния стереотип на мислене в ежедневната материална среда. Да насочиш своя поглед и интерес навътре и към вътрешните практики (практиката за овладяване на сънищата си, практиката по Пътя на сънищата, практиката по Пътя на интегралното съзнание, практиката на Йога на интегралното съзнание).
***
НЕВЕРОЯТНОТО ДЕЙСТВИЕ НА „ГЕНЕРАТОРА НА СЪНИЩАТА”
Невероятното действие на "Генератора на сънищата"
Ако определени случки, събития, собствени мисли или притеснения, преживени през деня или през последни дни може да се нарекат "суров материал", този материал се преработва, използва се по най-невероятен начин в сънищни ситуации със съвсем различен сюжет, характер, развитие и участващи лица, в чиито елементи и смисъл на аспекти на действието може да се открие някаква аналогия или първопричинност в "суровия материал", но често доста далечни и невидими на пръв поглед, съчетани с различни други елементи от паметта от различни периоди на твоето минало.
***
Често в спомени за сънищата си успяваш да „видиш” само неясни проблясъци и знание за някакви ситуации, в много случаи без форма, структура, последователност, ясен смисъл – една каша от проблясъци с някакво неясно значение, далечно усещане за отделни навявания на една или друга идея, смътни образи, от които нищо не може да последва.
Но когато си буден мисловният ти процес в определени периоди и моменти също може да представлява само една каша от противоречиви асоциации и мисли.
Има относителна аналогия на състоянията. Степента в тази аналогия зависи от индивидуалните характеристики.
А сънищата не винаги са само каша от неясни и объркани образи.
***
ЯСНИ И НЕЯСНИ СЪНИЩА
Ясни и неясни сънища
Понякога си припомняш подредени сънищни ситуации, а друг път не успяваш да си спомниш нищо освен разбъркани сънища, които трудно се определят. Но това е продукт на твоите припомняния и визуализации, на състоянието ти и способността ти в един или друг момент да си ги припомниш и на начина, по който си ги припомняш. Но ако асоциираме припомнянето със самите сънища, поне дотолкова, че само до това си успял да достигнеш, може най-общо да ги разделим на подредени развити сънищни ситуации и разбъркани хаотични сънища, или на подредени и разбъркани, или с други думи на ясни и неясни.
Неясните сънища може да са били такива в реално време докато си ги сънувал, или може такъв да е резултатът от припомнянето им, независимо от това какви са били всъщност в реално време.
Неясните сънища произтичат от твоето състояние, бил си в такова състояние, което е можело да доведе до това да сънуваш неясни сънища или да не можеш да си припомниш и визуализираш и да имаш краен спомен за неясни сънища. В повечето случаи е резултат от неспособност за запомняне и за ясно припомняне. Състоянието ти е било такова, че е могло да те доведе само до това.
В много случаи като се говори за "осъзнати" сънища се употребява понятието „ясни и осъзнати сънища”, което е погрешен и объркващ подход.
Всички сънища които си сънувал ясно в реално време или си могъл добре да визуализираш и да си припомниш са ясни.
Не трябва да се смесва понятията за "ясни" сънища с "осъзнати" сънища. Тъй като в съня „осъзнатостта” е винаги относителна, обозначавам производните на думата "осъзнат" в кавички, с което става ясно, че се отнася за сънуване и сън и съответно за "осъзнат сън" и "осъзнаване в съня".
В зависимост от степента на развитие на "осъзнатия" сън, той може да премине в категориите на "осъзнат и контролиран", или "осъзнат, контролиран и модифициран", (или с характеристики, означаващи в съня целенасочено и „съзнателно променян” или „съзнателно моделиран”).
***
ЗНАЧЕНИЕ НА СЛОВЕСНОТО ФОРМУЛИРАНЕ СЪС ЗАПИСВАНЕ
Значение на словесното формулиране със записване
Когато си припомняш сънищата спонтанно или целенасочено, но без да искаш да вложиш допълнително усилие за осъществяване на такава практика, припомнянето се осъществява във вид на поредни "проблясъци" с визуализиране на едни или други картини или моменти от сънищните ситуации, които си сънувал през нощта. Самото припомняне става не по друг начин а с появяването пред вътрешния ти поглед на една или друга картина, явяват ти са само образи, а не думи и формулировки, като те може да не са последователни, да се появяват в случаен и хаотичен ред, да се явяват картини от моменти от различни ситуации една през друга без изчерпване на поредица събития в една ситуация. Проблясъците се оказват оскъдни, резултатът не е особено изчерпателен.
(Разбира се, понякога при припомняне и визуализиране заедно с близки и ясни картини от сънищните ситуации пред вътрешния ти поглед, в съзнанието ти направо се явява и нещо повече – спомен за текст, който си чел, макар в повечето случаи да помниш само неговата обща насоченост и смисъл, но не и отделни фрази, спомен за разговор, който си водил и за какво се е отнасял и т.н. На границата на събуждането си, ако в този момент се е появил такъв спомен за текст, който си чел, за свои думи, разговор или изказване, което си направил, за думи казани на един от чуждите езици, които знаеш и т.н., може за момента да имаш по-точна представа и спомен за някои конкретни фрази, но те най-често бързо избледняват и се „стопяват”, и малко по-късно оставаш само с усещането за общия им смисъл и със знанието и увереността, че на границата на събуждането си ти си успял да си припомниш по-конкретно някои от тези фрази и точния им смисъл в този текст. Но такива спомени са от по-ярки сънища и съответно от сънищната информация от тях, стабилизирана и пренесена в реално време във „Временния архив.”)
По принцип, резултатите се подобряват съществено с развитие в практиката. Но за да има реална практика, не е достатъчно да се правят само такива припомняния, състоящи се от частични и хаотични визуализации, при които успяваш да си припомниш малка част от сънищата си, а и не успяваш по особено добър начин да ги стабилизираш и запомниш и скоро след това може да установиш, че си ги забравил.
Необходимо е практиката да е такава, че припомнянето със съответното визуализиране да е придружено с целенасочено и усърдно словесно формулиране и съответно записване. Когато само си припомняш без записване, ти съответно и не полагаш усилия за формулиране и словесно определяне на сънищната ситуация, действие, елементи, общото и детайлите, визуализираш определени моменти и само "виждаш" смътен или донякъде ясен образ, който бързо след това отлита, разпада се, заместен от друг. Тези визуализации, макар и да си мислиш, че си припомняш сънищата си, не оставят особено ясни и трайни следи. (Много често може да ти се случи някакъв сън след събуждане сутрин, особено след междинно събуждане през нощта, да си го спомняш толковя ясен и близък, че да си помислиш и кажеш, че това е невъзможно да го забравиш. Впоследствие често се оказва, че си се излъгал.) Такива мимолетни и повърхностни визуализации и припомняне не могат и да доведат до задълбочаване и развитие на способностите за припомняне (както и за самото ясно, подредено и подробно сънуване), при което да започват да ти се явяват все нови и нови детайли от сънищата. Необходимо е припомнянето и визуализирането да е съчетано с едновременно словесно формулиране и записване. Записването е свързано със словесно формулиране, а словесното формулиране е свързано с допълнителен асоциативен процес и ангажиране на други допълнителни ресурси на паметта.
При словесното формулиране всички образи се свързват с допълнителни асоциативни процеси, към които води значението на всяка една дума, която използваш при формулирането в описанието на сънищата си. Припомнянето е съчетано с много по-сериозен допълнителен асоциативен процес, при който се получава стабилизиране на спомените, включително и на припомнените образи, действия, различни обстоятелства, твои мисли в сънищата и т.н. Същевременно, практиката чрез това асоциативно обогатяване и стабилизиране на "следите-отпечатъци" в "Сънищното пространство", подобрява качествата и способностите за ясно и подредено сънуване, както по отношение на съдържанието на сънищните сценарии на "Генератора на сънищата", така и по отношение на твоето възприемане и преживяване в реално време на сънищните ситуации, а така също и на способностите ти впоследствие за тяхното визуализиране и припомняне.
***
„ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ” И ВЪОБРАЖАЕМАТА СИТУАЦИЯ
"Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация
Възприятието в реално време в съня на "Въображаемото Аз" е себевъзприятие за своя собствена цялостност и идентичност, която се намира в определена окръжаваща обстановка и е различна от нея. "Въображаемото Аз" от една страна възприема себе си като субект, а от друга страна наблюдава и възприема окръжаващата обстановка - околната среда в сънищната ситуация. Тези две посоки на възприятие са съчетани с определени собствени действия в съответствие с променящи се в средата обстоятелства, както и свои разсъждения, съображения, мисли, чувства. Възприятието е дуалистично, така както в будно състояние възприемаш себе си като субект, който се намира във външна среда, която наблюдава и в която действа.
Същевременно, характерът на "Въображаемото Аз" е взаимносвързан с характера на окръжаващата сънищна среда и особеностите на сънищната ситуация, развитието на качествата и степента на "Въображаемото Аз", ако не може да се каже, че произтичат, поне са зависими и силно повлияни от спецификата на средата и същността на сънищната ситуация. От друга страна, сънищната ситуация може да зависи и да се модифицира и развива, в зависимост от същността, характера и степента на "Въображаемото Аз". В тази динамично променяща се взаимна зависимост "Генераторът на сънищата" действа едновременно по няколкото направления, синхронизирайки спецификите на "Въображаемото Аз" с характера и подробностите на сънищната ситуация, участващите лица и действията в нея.
Тази взаимна зависимост най-добре се усеща когато като „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън попадаш в домашна среда, с участието на твои близки хора, а в действието се намесват елементи, твои мисли или разговори, свързани с реални събития в твоя живот, включително с едни или други моменти или състояния в твоето минало преди редица години.
Сънищната ситуация може да е някаква съвсем нова, непозната, може би дори странна ситуация, с невероятна комбинация от елементи, която ти, разбира се, ще приемаш като естествено продължение на твоята будна реалност, в обстановка, която може да е нова и никога невиждана, съчетание от различни частички визуална информация, получена във времето от различни източници, но обстановка, която ти приемаш за съвсем позната и известна ти, свързвайки я с определени установени неща, с твоя град, или с друг град в твоята страна, с присъствието на твои близки, и със знанието или позоваването на реални събития, места където си бил и обстоятелства от твоята житейска история, вкл. случили се преди години.
Има пряка връзка и зависимост между "Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация, която протича в съня, на формата на "Въображаемото Аз" и степента му на близост към реалното "Аз" и обстановката в сънищната ситуация, с подробностите в нея, с развитието на действието, познатите ти хора, които участват в действието или с каквито ти асоциираш едни или други участници.
Колкото повече в сънищната ситуация има познати елементи от будната ти реалност и от твоя живот, толкова по-голяма е близостта на "Въображаемото Аз" към реалното "Аз" във възприятието му за себе си и за своята идентичност.
"Въображаемото Аз" се намира и развива във въображаема среда (и същевременно неговата същност и качества са свързани с нея, обусловени и произтичащи от нея), близостта му със собственото "Аз" (реалното "Аз") произтича от нивото в една ли друга степен на връзка с мрежата на Центъра на идентичността, както и с другите елементи на постоянната трайна памет.
***
РАЗСТОЯНИЕ И БЛИЗОСТ
Разстояние и близост
Разстоянието между „Въображаемото Аз” и реалното „Аз” в "неосъзнат" сън се определя от:
Същността на въображаемата ситуация и на нейната близост към познатата ти среда от будната реалност;
Близостта на възприятието за самия себе си на „Въображаемото Аз” до възприятието за себе си на реалното „Аз” и спонтанно постигнатата близост или степен на идентичност на „Въображаемото Аз” с реалното „Аз”.
Разстоянието между "Реалното Аз" и реалното "Аз" се определя от: степента на самоидентифициране.
***
Има два основни аспекта, определящи степента на близост на себевъзприятието на "Въображаемото Аз" към себевъзприятието на "реалното Аз":
– степента на участието в сънищната ситуация на познати елементи от будната реалност и характера на тяхната взаимна свързаност;
- степента на участие в сънищния асоциативен процес на елементи от мрежата на „Центъра на идентичността” (в контекста на неговите различни няколко нива).
***
ВЪОБРАЖАЕМА СИТУАЦИЯ – БЛИЗОСТ И СЪОТВЕТСТВИЕ НА СЪНИЩНАТА СИТУАЦИЯ С БУДНАТА ТИ РЕАЛНОСТ
Въображаема ситуация - близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност
Степента на близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност по отношение на логиката и последователността на собственото позициониране във времето и пространството се влияе и зависи от:
- Количеството познати елементи от будната реалност, участващи във въображаемата сънищна ситуация и степента на тяхната логична и последователна взаимовръзка и подредба в съответствие с тяхното място и взаимна свързаност в будната реалност. Сред тях може да се определят няколко основни категории, без да се определя кои от тях може да имат по-голямо влияние в различни периоди - познати елементи, свързани с твоето реално лично минало от различни периоди на живота ти и различни обстоятелства, преживявания, перипетии, действия, мисли, чувства, възприятия, впечатления в различни ситуации и моменти (вкл. въздействия от собствена творческа дейност или четени книги); познати елементи свързани с присъствието на твои близки и любими хора; познати елементи от средата и обстановката, в която си живял в различни периоди от живота си, вкл. постоянната ти домашна среда; познати елементи, свързани с последния период от будната ти реалност; познати елементи, свързани с получени от външни източници впечатления, извън твоето пряко физическо участие в реалността (например, от гледани филми или от въздействие на различни видове информация); познати елементи, свързани с реално присъствие в различни периоди на живота ти на други хора, познати или мимолетно срещани;
- Степента на възникване по време на съня и на задаване на самия себе си на въпроси, свързани с досегашния ти живот и причините да си в определената ситуация, и степента на способност за свързване на елементите в сънищната реалност с обстоятелствата и последователността на събитията от будната ти реалност.
Включването и възникването на такива елементи и състояния е в зависимост и произтича от съответната степен на контакт на сънищния асоциативен процес с мрежата на "Центъра на идентичност", нейната достъпност и включване на нейните елементи в асоциативния процес.
***
ПОЧТИ-СЪННО ПРЕЖИВЯВАНЕ
Почти-сънно преживяване
Почти-сънното преживяване в състояние на реалното си „Аз” (т.е. в нормалното ти будно състояние) e двойствено състояние. Това е състояние на унасяне с навлизане в ситуация и виждане на образи, фигури и тяхно движение и действие, при продължаващо усещане на собственото си будно тяло и моментно унасяне, наблюдавайки картината и ситуацията в полето пред вътрешния ти поглед, при което забравяш да мислиш за това, че си в такова двойствено състояние.
За кратко навлизаш във въображаема сънищна ситуация в качеството на реално „Аз”, като възприятието ти би могло и да е доста абстрактно с усещането, че в ситуацията е имало неопределени елементи, сенки, неясни фигури, елементи със смисъл, който не си разбрал или не можеш да определиш.
(За участие на реалното „Аз” във въображаема сънищна ситуация има описание в раздел „Вариации на сънища”.)
Състоянието на връзката по време на сънищата с елементи от мрежата на "Центъра на идентичността" (в систематизиран ред на негово участие в асоциативния процес, характерен за асоциативния процес при будно съзнание) определя дълбокото възприятие на "Въображаемото Аз" за себе си и за реалността, близостта на това възприятие към същото аналогично възприятие на реалното "Аз" - по-голямата близост на "Въображаемото Аз" към реалната идентичност на реалното "Аз".
*** *** *** ***
1. Пътят към Вътрешната сфера минава през Вътрешната асоциативна каскада, през "Вътрешното Аз", през скритото вътрешно съзнание.
За да се достигне до границата и порталита на Вътрешната сфера трябва да се премине през „територията”, процесите и механизмите на Вътрешната асоциативна каскада, т.е. през "Вътрешното Аз", т.е. да се установи контакт със скритото вътрешно съзнание, с Вътрешната асоциативна каскада, а това значи преди това да се постигне съответна степен на интегриране на собственото съзнание, за да може да се отворят каналите за достъп до Вътрешната асоциативна каскада.
През територията на „Вътрешното Аз” трябва да се стигне до границата и порталите на Вътрешната сфера, а като се влезе в нея може да се премине и във Вътрешната библиотека.
За контакт с „Вътрешното Аз” се използва практиката на Пътя на сънищата и тяхното овладяване. По време на „осъзнати” сънища и хибридна Асоциативна каскада се излиза от територията на „Сънищното пространство” и в нейната гранична зона се намират пътя и канали за контакт с Вътрешната асоциативна каскада.
При изключване на будното съзнание и всички външни стимули и вътрешна мисловно-асоциативна активност в будно състояние, сънищното състояние с "осъзнат" сън с висока степен на "осъзнатост" – самоидентифициране, задържане, контрол и модифициране, дава възможност за изследване на „Сънищното пространство”, неговата територия и граници и за търсене на пътя към „територията” и процесите на скритото вътрешно съзнание.
Доколкото в такъв "осъзнат" сън формата на Асоциативната каскада ще е хибридна с висока степен на участие на елементи, аспекти и функциониране, характерни и за Асоциативната каскада на будното състояние, без затормозяващи външни стимули и натоварващ вътрешен мисловно-асоциативен процес, произтичащи от будно състояние, но с участие в голяма степен на мрежата на „Центъра на идентичността” и на останалите части от постоянната трайна памет, това хибридно състояние е най-подходящо за установяване на контакт с Вътрешната асоциативна каскада и за свързване на асоциативните процеси на хибридната Асоциативна каскада с процесите на Вътрешната асоциативна каскада, с изучаване на мистериите на нейните проявления, функции, „механизми” и „територия” (която всъщност е всеобхватна и всеобхващаща невронната мрежа и паметта), и с откриване на границата с Вътрешната сфера.
2. Естеството на Вътрешната сфера, на Вътрешната библиотека, както и на Универсалната вътрешна сфера е естество на вътрешна реалност, излизаща извън познатите форми във физиката. Представлява субквантова реалност, друга измерност, субквантово измерение на енергийната квинтесенция на реалността или субквантова квинтесенция на енергийното изражение на реалността.
========================; ;==============================
ТЕКСТ 1
Текст 1
(Разлики във възприятието в реално време за собственото „Аз“ и в усещането на своята идентичност между „Въображаемото Аз“, „Реалното Аз“ и реалното „Аз“
„Въображаемото Аз”, „Център на идентичност”, „асоциативни отпечатъци”, „Асоциативен фон”
Припомняне, сливане, сънуване в реално време / Различие между припомняне и възприятието за сънуване в реално време / Съществуването на съня след неговото припомняне и възприятие в реално време за сънуването на съня )
*** ***
ВЪЗПРИЕМАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ НА ПРОЦЕСА НА СЪНУВАНЕТО И НА СЪНОВИДЕНИЕТО
Възприемане в реално време на процеса на сънуването и на съновидението
По време на сънуването и в ситуацията на съня определено имаш възприятието за себе си в реално време (независимо в каква форма и с какви аспекти се възприемаш), преживяваш и осмисляш в съня си определената ситуация в реално време – докато протича самият сън. (Често ситуация, изградена с включване на смесица с елементи, свързани с твоя опит, живот и мислене, но в най-странни, понякога абсурдни комбинации.)
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРИПОМНЯНЕТО
Необходимост от припомнянето
Това че будното ти съзнание узнава за този сън и ситуацията в него и ги интегрира като знание, факти и спомени в ежедневното ти мислене само ако успееш да си спомниш за тях в някаква степен след събуждането си, е разбираемо от само себе си. Този спомен трябва в определена степен да се запази и да се съхрани в паметта ти в будно състояние, което означава да се интегрира в ежедневните ти мисловни процеси – в будното ти съзнание. А това става в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
В една или друга форма би трябвало да има някакво припомняне – дори ако ти не си даваш ясно сметка за това – и ако образи и случки от съня ти останат „под повърхността” дремещи и в някакъв момент изплуват в съзнанието ти като някакво твое „прозрение“ (или просто като едно внезапно появило се възприятие, вътрешен образ, спомен за някакво действие, за твои мисли и усещания, което ти би могъл да приемаш дори като твое „ясновидение“), без да разбираш откъде идват и без да се досетиш, че това всъщност са изплували в будното ти съзнание активирали се (поради някаква причина – някаква асоциативна връзки и стимул) спомени от твои сънища, които ти в някакъв ден не си си припомнил след събуждане и за които ти до този момент не си знаел (нещо, което обикновено трудно може да се случи с неспомнени сънища от отминалите дни).
СЛИВАНЕ ПРИ „МЕЖДИННО” ПРИПОМНЯНЕ
Сливане при „междинно“ припомняне (след междинно събуждане в интервалите между циклите на съня)
Най-лесно се припомнят и визуализират сънища от последния цикъл на съня, който е преди окончателното сутрешно събуждане. Обикновено впечатлението ти от сънищата от последния цикъл и тяхното припомняне, могат да се смесят, да „заглушат“ и да затруднят припомнянето на сънища от предишните цикли.
Спомени за сънуваните ситуации по време на предишните цикли на съня през нощта може да се появят след съответно междинно събуждане между циклите непосредствено след съня, за което можеш да си дадеш сметка при такова междинно събуждане, ако си в достатъчно осъзнато будно състояние и разбираш, че си буден и си припомняш и визуализираш току-що преживяната в съня си ситуация.
Това осъзнато „междинно“ припомняне може да оставя следи в постоянната ти трайна памет (по-точно, следите са с качество и стабилност на елементи на „Временния архив” на сънищата), с които правиш асоциативна връзка сутринта при общото припомняне.
Но ако не успееш да осмислиш този процес по време на междинното си събуждане и то протече спонтанно в полубудно състояние но не достатъчно осъзнато, може процесът на припомнянето и визуализирането да се слее в представите ти с елементите от съдържанието на самия сън, който си си припомнял, и така да ти се създаде общото впечатление, че сънят и неговото припомняне са едно и също, една и съща ситуация. А в процеса на спонтанното припомняне и визуализиране твоето съзнание в полусънно състояние би могло да породи допълнителни образи и вариации, които всъщност не са присъствали в първичния сън, който си припомняш. В резултат, може да нямаш представа и да не подозираш за разликата между едното и другото. Така, освен с припомнянето на елементи и части от оригиналната сънищна ситуация, и самото това неосъзнато „междинно“ припомняне от своя страна с евентуални свои вариации в полубудното състояние може да е оставило допълнителни следи във „Временния архив” на сънищата, но в евентуалните си спомените за сънищата сутринта (ако успееш да ги достигнеш) ти най-вероятно няма да можеш да си спомниш за междинно събуждане и припомняне и ще възприемаш съня и неговото визуализиране през нощта като едно цяло, най-вероятно няма да имаш дори и евентуален смътен спомен за състоянието си на припомняне в моментите след междинното си събуждане.
Такова сливане на преживяването на ситуация в съня с нейното спонтанно припомняне и визуализиране по време на междинно събуждане, без да обръщаш внимание на факта, че си се събудил и се връщаш към случилото се в съня ти, и без да осмисляш този процес, се случва в повечето случаи в началото на практиката, когато нямаш настройката да обръщаш внимание на своите междинни събуждания и сутрин след събуждането си въобще не помниш за тях.
Така сутрешните спомени може да произтичат от визуализиране и припомняне както пряко на самия сън (на всички различни отделни сънища, които си в състояние да си припомниш) – на оригиналн следи от преживяването му в реално време, така и евентуално от резултата (следите) от самото му „междинно“ припомняне и на допълнителните вторични следи, останали от визуализирането и припомнянето по време на междинното събуждане (на различните междинни събуждания между циклите на съня).
Тези спомени се интегрират в една обща представа за припомнените сънища, в която може да се включва както фактологическа информацията за образите, действието и самото протичане на сънищната ситуация, така и спомен за самото възприятие на преживяването й в реално време, а също и евентуални допълнителни образи, явили ти се в процеса на самото междинно припомняне, но които всъщност не са присъствали в съня ти.
Ако по време на междинното събуждане припомнянето и визуализирането е протекло достатъчно ефективно, това означава, че в Асоциативната каскада на будното състояние при този междинен буден период между различните цикли на съня „следите-отпечатъци” от току-що сънуваните сънища са се свързали добре и асоциативно са се интегрирали в постоянната трайна памет в будно състояние – били са добре стабилизирани във „Временния архив” на сънищата. В такъв случай, това ще предизвика по-лесното припомняне след събуждането сутринта, когато окончателно си се събудил, разсънил и си преминал в нормалния буден режим на своето мислене и съзнание. Малко вероятно е ако споменът след междинното събуждане се е свързал добре асоциативно с постоянната ти трайна памет (всъщност, ако се е стабилизирал на ниво „Временен архив”), след събуждането ти сутринта и припомнянето на сънищата си, да не можеш да си припомниш точно този сън. Това не би могло да се изключи, в зависимост от едно или друго твое състояние, но ако наистина сънят е бил припомнен и визуализиран целенасочено след осъзнато междинно събуждане, за което си си давал сметка преди отново да заспиш, много малко вероятно е на сутринта да не можеш да си го спомниш. Освен ако не е бил „затиснат” от други следващи или предишни сънища и още по-силни и ярки спомени, или ако не е потънал в паметта ти с хипотезата, че някога може да изплува неочаквано, което е по-малко вероятно. (Разбира се, най-сигурният вариант е ако след междинното си събуждане като си си припомнил и визуализирал сънищата си ги записвал с подробностите.)
След припомнянето на съня след сутрешното събуждане се потвърждава (укрепва) неговото свързване с постоянната ти памет с възможността тази ситуация да бъде интегрирана в ежедневното ти мислене. Този сън вече е станал факт и е придобил своето съществуване за твоето ежедневно будно съзнание. Възможно е да не успееш да го съхраниш дълготрайно в оперативната си постоянна трайна памет, което означава, че няма да можеш да си го спомниш по всяко време и може скоро да го забравиш и споменът да потъне в по-долни пластове. Ако го маркираш или запишеш, ще оставиш следи, които да създадат асоциативни връзки и да можеш и по-късно да си го припомняш и визуализираш, независимо дали в определен момент си го забравил и не си спомняш нищо за съдържанието му. Но дори и да не го запишеш и забравиш, той вече е придобил съществуване за будното ти съзнание.
Като се изключи сутрешното припомняне на сънищата от последния цикъл на съня, припомнянето сутрин на ситуации от свои сънища от предишните цикли в обичайните случаи на неитегрираното човешко съзнание се оказва в голяма степен резултат от припомнянето и визуализирането им по време на междинните ти събуждания, независимо дали си бил в достатъчно будно и осъзнато състояние, за да разбираш и да запомниш това, или си бил в такова междинно състояние в междинното си събуждане, че сънят ти и неговото припомняне, визуализиране (и по този начин частично повторно преживяване) са се слели и ти не запазваш спомен за този процес. (Друг съществен ресурс за сутрешно припомняне на сънища от предишните цикли може да са „следите-отпечатъци”, останали в реално време във „Временния архив”. При напреднала практика би могъл да извлечеш спомени пряко на базата на информацията останала в Сънищния архив. /*Тези положения и понятия се разглеждат по-подробно и на други места в текстовете./)
Възможно е при междинното си събуждане и въобще да не си спомниш и визуализираш сънувана ситуация (в съответния цикъл на съня ти ситуациите може да са били много и най-различни) – зависи от съответното ти състояние, настройка и практика.
Опитът от моите самонаблюдения в началния период на практиката ми показа, че възниква един въпрос, на който ще си в състояние да си отговориш едва когато си постигнал съществен напредък в процеса на интегриране на своето съзнание. Като се изключи това, че със сигурност може да се припомнят в различна степен на ясност и подробности сънищата от последния цикъл на сън и сънуване, предхождащ непосредствено окончателното ти сутрешно събуждане, възможно ли е въобще сутринта да си припомниш сънувани сънища от предишните цикли на съня и сънуването си, ако те не са били припомнени и визуализирани по време на междинните ти събуждания, независимо дали припомнянето им е било осмислено в реално време с осъзнато събуждане или е било спонтанно без да си дадеш сметка и се е сляло със самия сън (в останалите във „Временния архив” следи и съответно в спомените и в представите ти впоследствие)? Би ли било въобще възможно сутринта да си припомниш сън от предишните цикли на съня с изключение на последния, ако този сън не е бил най-малкото припомнен и визуализиран след междинно събуждане, осъзнато и целенасочено или спонтанно, или неосъзнато и спонтанно? (Разбира се, ако след междинните си събуждания си си водил записки и си описвал спомените и визуализациите си, сутринта не само ще можеш да си припомниш съответните сънища, но и да знаеш с голяма степен на увереност в кой цикъл си ги сънувал.)
Сутринта би могъл да си припомниш сън от вътрешен цикъл, дори и в случай, че при последвалото този цикъл междинно събуждане (и припомняне) си го видял недостатъчно ясно или объркано (макар че, ако имаш спомени сутринта /в случай, че при събуждането си не си записвал/, няма да можеш да знаеш и да си в състояние да определиш, че тези спомени са от вътрешен цикъл, а не от последния ти цикъл преди сутрешното събуждане.) Но дали и доколко сутринта след събуждането си, ще си в състояние да си припомниш конкретен сън от вътрешните цикли на съня, ако въобще не си си го припомнил при междинно събуждане? В началото на практиката ще ти се струва, че е много малко вероятно сутрин след окончателно събуждане да може да възникне спомен за сънувана ситуация от някой от предишните цикли, за която не се е случило припомняне при първото следващо след нея междинно събуждане. Така ми се струваше и на мен. Отговорът е по-скоро негативен, макар при всички случаи да зависи от личното състояние. Със сигурност няма да знаеш дали някой от спомените ти сутрин е от сън, сънуван в такъв вътрешен цикъл. В крайна сметка, отговорът зависи от конкретния опит и степен на развитие в практиката.
(Тези въпроси възникваха в началния период на практиката, каквото и да означава по време „начален период”. Тогава все още не бях стигнал до разбирането, че освен че всички сънища оставят съответните следи в Сънищното пространство и в Сънищния архив (на територията на паметта), в една или друга степен, някои от тях оставят в реално време следи и във „Временния архив” на сънищата, т.е. стабилизират се в реално време като „следи-отпечатъци” с такава степен на стабилност, че да могат да влязат в категорията на елементи във „Временния архив” /състояние на стабилност от ниво „Временен архив”/, до които по-късно да си в състояние да достигнеш. Отново – в зависимост от нивото на практиката ти и на твоето моментно състояние. Както и при по-напреднала практика да си в състояние да достигнеш до първичните оригинални следи, останали в Сънищния архив в Сънищното пространство. * Тези положения ги разглеждам на редица други места в текстовете – писани в различни периоди.)
При обичайно, неинтегрирано, съзнание, няма как при припомнянето на сънищата си сутрин да определиш дали за всички ситуации, които си спомняш и визуализираш, си имал съответно припомняне и по време на междинните си събуждания и дали сутрин все пак си припомняш и ситуации, които не са били припомнени след съответно междинно събуждане.
Би могъл да направиш сравнение, ако по време на междинните си събуждания си записвал току-що сънуваните сънища или поне ако си бил в достатъчно будно състояние, за да осмислиш тяхното припомняне и визуализиране и успееш да запазиш спомен (което би било трудно без съответно записване).
Но ако не си ги записвал и ако не си осмислил и запомнил факта на тяхното припомняне, или ако тяхното припомняне се е сливало със самия сън и не си осмислил това състояние и не си запазил спомен, няма как при сутрешното си общо припомняне на сънищата да определиш дали всички те са били припомнени и визуализирани при междинните събуждания, дали това е било необходимо условие, те да са се запазили в някаква твоя „временната памет на сънищата“ (във „Временния архив”) и впоследствие да си в състояние да си ги припомниш като сутринта веднага или по-късно се получи асоциативна връзка в будната ти постоянната ти трайна памет. (Асоциативната каскада на будното състояние да направи асоциативна връзка с достатъчно стабилните „следи-отпечатъци” от тези конкретни сънища и те да се интегрират в асоциативния й процес.)
Няма как да можеш да определиш и дали сред припомнените и визуализирани сутрин сънища може да има и такива ситуации, които ти не си си припомнил при нито едно от твоите междинни събуждания, но които успяваш да си припомниш и визуализираш за първи път едва сутринта след последното си окончателно събуждане. (Тук се изключват сънищата от последния цикъл, които така или иначе си в състояние да си припомниш и визуализираш – разбира се, ако си в добра кондиция поне за това.)
При напредване в практиката можеш да постигнеш способност да запазваш представа за това кои сънища си сънувал по-рано през нощта и кои от тях са ти се явили по-късно, като възприятието за тяхната последователност е свързано с разполагането им в различните цикли на съня. За да имаш такава представа ти си си припомнял тези сънища в периодите след междинните си събуждания и си запазил спомен коя ситуация си възприемал по-рано и коя по-късно. (Няма как да определиш точно кои сънища са били в един или в друг съответен цикъл ако не си си ги припомнил осъзнато след междинно събуждане и не си ги записал или маркирал, освен ако не си постигнал развитие в практиката близко до състояние на интегрирано съзнание, което почти би означавало да си открил достъпа и да си в състояние да навлезеш или дори да си навлязъл във Вътрешната си сфера.) Може да имаш дори възприятие за тяхното подреждане във времето през нощта един след друг. Но няма как със сигурност да определиш тяхната хронология, освен ако при всяко междинно събуждане не си отбелязвал часа през нощта и така сутринта евентуално можеш да определиш колко цикли в съня и междинни събуждания си имал.
Тогава би могъл да направиш сравнение чрез записките си за часовете на броя припомнени ситуации и усещането си за тяхната последователност с броя на циклите. Но дори и да знаеш колко цикли си имал и колко междинни събуждания няма да можеш да определиш дали всяка отделна ситуация е сънувана в различен цикъл или в един и същ цикъл си сънувал например две различни ситуации, а от сънищата в други цикли просто не си запазил спомени, освен ако не си записвал и описвал или поне маркирал сънищата си. За да позиционираш със сигурност сънищата, които успяваш да си припомниш сутринта в съответните последователни цикли през нощта, трябва след всяко междинно събуждане да си записвал или маркирал припомняните ситуации в съответната последователност. Още повече, че ако не си достатъчно напреднал в практиката сутринта ще успяваш да си припомниш само една малка част от сънуваните в различните цикли сънища (и дори само малки части от всеки от тях), а когато си припомняш, обикновено си спомняш и визуализираш централната част, „сърцевината“ или нещо характерно и знаково от ситуация в съня, която обаче си има и начало и продължение, но тях ти вече си ги забравил и не ги „виждаш“, както и множество от подробностите дори от тази централна част, която си успял да си припомниш.
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЪНИЩАТА И СЪНУВАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ
Съществуването на сънищата и сънуване в реално време
Всичко това подкрепя идеята, че сънищата придобиват съществуване за твоето будно съзнание само ако бъдат припомнени. Но това съвсем не означава, че преди да се припомнят, или ако не са били припомнени, те обективно не са съществували. Не означава, че те реално не са се случили и не са протекли в реално време. Не означава също така, че ти реално не си преживял тези сънища и ситуациите, които са се развили в тях, в реално време, независимо с какво себеусещане си бил, какво е било възприятието ти за самия себе си по време на съня, в какво качество на твоето съзнание си бил в тази сънищна ситуация и в каква роля си участвал в действието, мислил си и си чувствал, както и независимо от това, че може да не си запазил никакъв спомен за тях и дори никога да не си спомниш за такъв сън и такава преживяна сънищна ситуация.
Ако евентуално се допусне, че не съществува такова мисловно състояние като възприятие за сънуването в реално време, а такова твое възприятие представлява само спомен от припомнянето ти по време на междинното събуждане за усещане, което си запазил от съня при самото му приключване и своето междинно събуждане, тогава споменът ти би трябвало да включва възприятието ти в реално време само от последния момент на съня при самото събуждането, а останалото съдържание на спомена ти да е само от припомняне на сънувания сън по време на същото това междинно събуждане. Но практиката показва, че когато си припомняш сънищата, съвсем ясно си спомняш и отново изживяваш, сякаш връщайки се назад във времето, и възприятието си за сънуване в реално време и то не само в един момент, а в най-различни моменти и периоди по време на протичането на съня. Това можеш да усетиш както при сутрешно припомняне, така и при припомняне след междинно събуждане.
Още повече, че съществува някакъв вид „осъзнаване“, разбиране, „сензитивно“ и „смислено“ възприемане на процеса на преживяването ти в реално време когато сънуваш (в много случаи на сънищните ситуации, ако не във всички), независимо от това в каква роля се възприемаш, каква е представата ти за заобикалящата те реалност, доколко ти възникват някакви въпроси, в каква форма е състоянието ти, както и че нямаш представа, че сънуваш.
Освен самото припомняне впоследствие на възприятието за сънуването в реално време, често усещаш и си даваш сметка, че сънуваш в реално време, че възприемаш в реално време и „осмисляш” самото преживяване на сънищната ситуация, макар и да не разбираш и да не знаеш, че това е само сън. А ако преминеш в „осъзнат” сън, тогава прякото ти възприятие в реално време вече може да бъде наистина осмислено и да се обогати и с разбирането, че сънуваш.
Всичко това обаче не променя факта, че за да може да останат тези възприятия в постоянната ти трайна памет, за да се появяват в твоето будно съзнание, за да се интегрират в твоята будна осъзнатост, е необходимо след събуждането да си спомниш за тях. Тогава те започват да съществуват. В противен случай, независимо, че си ги възприемал в реално време, след събуждане, следите от тях ще изчезнат за будната ти осъзнатост, независимо дали ще останат скрити в някое кътче на мозъка ти и ще са част от базата, върху която и в рамките на която може да се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието ти, но с блокиран реален практически достъп от страна на Асоциативната каскада на будното състояние. (Поне за момента и при съответното ниво на практика и степен на развитие по Пътя на интегралното съзнание).
„ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ”
„Въображаемото Аз”
Възприемането на самия себе си в реално време по време на „неосъзнатия“ сън е факт (установен чрез самонаблюдения). Това не подлежи на никакво съмнение. Това има особено значение когато се говори за „неосъзнатите“ сънища, защото когато си в „осъзнат“ сън и разбираш, че в този момент ти сънуваш и особено ако започнеш по-добре да си спомняш кой всъщност си ти в реалния си буден свят, би било естествено да се каже, че възприемаш в реално време. Но когато сънят ти е в категорията на „неосъзнатите“ сънища, и за да е „неосъзнат“ има определени причини и условия, възниква естествено въпросът откъде произлиза това твое себеусещане и възприятие в реално време за своето собствено автентично „Аз“ (или близко до него) по време на преживяването на ситуацията в този „неосъзнат“ сън, в който ти си в ролята на някакво „Въображаемо Аз”, и във въображаема ситуация, различни от реалните и с частични и разбъркани асоциативни връзки и съответно представи и познание за твоето автентично реално „Аз” и неговия живот.
А това че имаш възприятие за себе си в реално време, че имаш съответното себеусещане и се възприемаш „като самия себе си” е факт, установен от личен опит и наблюдения. (Тук може да възникне въпросът какво означава възприемане „като самия себе си”, на който на редица места в текста се дава отговор.)
Това себевъзприемане е в ролята на „Въображаемо Аз“ при „неосъзнат“ сън и на „Реално Аз“ при „осъзнат“ сън. Ив двата случая има различни степени на осъществяване на това възприятие с различна степен на близост към реалното ти „Аз“, с което се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будното ти ежедневно състояние. Различните степени зависят от връзката по време на сънуването с едни или други сегменти (както и структури, връзки и елементи) на постоянната ти трайна памет, или с други думи – от връзката с едни или други аспекти или проявления на будното ти съзнание, които са останали активни по време на съня ти. Не би могло да е по друг начин. А това като цяло зависи от начина по който се осъществява твоето съзнание и самосъзнание.
Така казано може да звучи, че сънищата се осъществяват в някакво изолирано сънищно пространство отделено напълно от постоянната трайна памет и тогава би възникнал въпросът на базата на каква информация и как практически те възникват и се създава и развива техният сценарий. Очевидно, сънищата не биха могли да се осъществяват без информацията на собствената постоянна трайна памет или казано иначе – без информацията на собственото съзнание. Не могат да се осъществяват в някакво абстрактно празно пространство, нито пък може да се допусне, че определени елементи информация от постоянната трайна памет се проектират постоянно, копират, дублират, пренасят или прехвърлят по някакъв мистериозен начин в такова изолирано празно сънищно пространство, за да послужат като материал на „Генератора на сънищата” да създаде един или друг сценарий и сънищна история. Това не е така. Такава хипотеза още на пръв поглед изглежда безсмислена. Природата едва ли би могла да е толкова разточителна. Нито пък излишно да усложнява своите механизми. Такава хипотеза и подобен модел биха предполагали „Генераторът на сънищата” да подбира елементите по някакви признаци предварително още преди да е започнал да комбинира елементите и да съставя своя сценарий, да избира и „прехвърля” в такова абстрактно пространство достатъчно по количество и характеристики елементи за евентуалните вариации на своите сънищни сценарии. Това би означавало и наличие на механизъм за копиране и презаписване в такова празно пространство. Както и ангажиране на такова пространство в мозъка, което да остава постоянно на разположение и ежедневно да се попълва, а впоследствие информацията да се изтрива и да освобождава мястото за следващо попълване. Този въпрос все пак естествено и спонтанно възниква поради силното усещане понякога за наличието на някакво „имагинерно” специално сънищно пространство, в което се развиват сънищата и в което ти попадаш всяка нощ докато сънуваш.
Сънищното пространство е абстрактно понятие, което означава активирани и въвлечени в сънищния процес елементи и връзки на постоянната трайна памет, които участват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, когато ти заспиш и сънуваш и тя измести от полето на действия Асоциативната каскада на будното състояние. Поради това, за да се формулира по-точно, би следвало да се каже, че различните степени на автентичното себеусещане в реално време, както и в осъществяването на възприятието като „Въображаемо Аз“ и „Реално Аз“ зависят както от качеството и обхвата на асоциативните връзки по време на сънуването и процесите на Асоциативната каскада на сънищата с мрежата на собствения ти Център на идентичност, така и от степента на преплитане, застъпване и асоциативен контакт като цяло на процесите на Асоциативната каскада на сънищата с процеси и форми на проявление на отделни елементи, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние. За опростяване и създаване на визуална представа говоря (и на редица места в текстовете съм писал) за контакт, взаимодействие и връзка по време на сънуването с постоянната трайна памет.
(Често с цел опростяване съкратено казвам, че сънищните процеси, съдържанието и формата на сънищата, или степента на „осъзнаване”, зависи от „контакта с постоянната трайна памет”, не защото сънищата се осъществяват извън територията и обхвата на паметта, включително и постоянната трайна памет, а като имам предвид, че будното съзнание и самосъзнание се базира, произтича от и се осъществява в обхвата на постоянната трайна памет във формата на подреденост, последователност, логическа приемственост и взаимносвързаност на елементите в този обхват, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, и която повече или по-малко се изключва при преминаване на асоциативния процес във форма на Асоциативна каскада на сънищата. Тогава достъпът до едни или други елементи и асоциативни разклонения, макар и частичен, може да води до различна степен на самоидентифициране – при „неосъзнатия” сън – спонтанно и неосъзнато, при „осъзнатия” сън – спонтанно или целенасочено и осъзнато, които водят до различни степени на себевъзприятие за своето „Аз”, усещането за своята автентична същност, степени на „Въображаемо Аз” и на „Реално Аз”, степени на самоидентифициране, на себевъзприятие в реално време докато сънуваш „неосъзнато” или степени на „осъзнаване” в съня.)
Така различните степени в осъществяване на твоето „Реално Аз“ по време на „осъзнат“ сън зависят от различните степени на възможен контакт и взаимодействие с постоянната ти трайна памет и съответно от различните степени и пълнота на твоята самоидентификация.
Все пак, ако „осъзнаването“ в „осъзнатия“ сън е общо понятие, означаващо като минимално изискване, че ти си разбрал и продължаваш да осъзнаваш, че си в състояние на сън и в нереална въображаема обстановка, и пред теб евентуално възниква въпросът кой си ти всъщност в реалността, което може да даде началото на процес на самоидентифициране, спомняйки си в някаква степен за реалната си личност и живот, то „самоидентифицирането“, колкото и по-пълно и по-точно да става, не би могло да достигне степента на твоята самоидентификация в реалното ти будно състояние. Себеусещането ти като „Реално Аз“ не може да достигне състоянието на твоето самосъзнание когато си буден. „Реалното ти Аз“ по време на съня, колкото и да се приближи до реалното ти „Аз“ не може да постигне пълно съответствие с него. (Освен ако не си значително напреднал в интегриране на своето съзнание.)
Друг е въпросът, в каква степен може да се приближи. Когато говорим за овладяване на състояние на „осъзнат и контролиран“ сън и можем да допускаме, че ти си постигнал способността да се задържаш в състоянието на „осъзнатост“ по време на „осъзнатия“ сън, да го контролираш и да можеш да променяш, създаваш и трансформираш елементи от ситуациите в съня, предполага се, че „осъзнатостта“ ти е свързана с висока степен на самоидентифициране, допълнена и със способност за контрол, но това не означава, че може да се постигне пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, цялостно самоидентифициране и пълен достъп до ресурсите на твоята постоянна трайна памет във формата и по начина, в които те се включват в Асоциативната каскада на будното състояние при будно съзнание. (На ресурсите на постоянната трайна памет, които ползва будното съзнание и формата, в която ги ползва, до които има достъп Асоциативната каскада на будното състояние в тяхната пълнота – подреденост, последователност на връзките и елементите, логичност и приемственост, взаимна обвързаност, многопосочни обратни връзки, асоциативна множественост на разклонения и връзки в логичната им последователност и подреденост, в порядъка, характерен за будната осъзнатост.) Каквато и степен на самоидентифициране да постигнеш в „осъзнат” сън, докато все още оставаш в сън и продължаваш да сънуваш, тя няма да има пълно съответствие със самоидентификацията на реалното ти „Аз”, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън ще разполяга с достъп до цялостния ресурс на постоянната ти трайна памет и не би имало знанието и познанията на реалното ти „Аз” (освен ако преди това вече не си постигнал интегралното съзнание). Ти ще си оставаш в царството на Асоциативната каскада на сънищата, макар че тя може в определени аспекти да се застъпва, да се влива и прелива с Асоциативната каскада на будното състояние.
Защо? Защото ако би могло да бъде постигнато пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, тогава това вече няма да е сън, независимо дали го определяме като „осъзнат“. Тогава това би било не сън, а някакъв вид алтернативно състояние с видения, в които ти участваш, със запазване на будното си съзнание и пълния достъп до постоянната си трайна памет и всички негови функции. Това би било хибридна форма на Асоциативна каскада на будното състояние и на Асоциативна каскада на сънищата, която не може да бъде постигната от този, който не е овладял интегрално състояние на своето съзнание.
Когато говорим за сън и сънуване, имаме предвид, че определени части на мозъка ти, определени връзки и центрове, определени негови функции и аспекти на съзнанието ти почиват, преминават на друг режим на действие, повече или по-малко частично се изключват, тяхната активност намалява, достъпът до тях временно се ограничава, част от асоциативните връзки се възпира или блокира, прекъсва се последователността във връзките между елементите, нарушава се и логичността, съответстваща на процесите и обстоятелствата в будната реалност, включват се нови функции – нови форми и аспекти на функциониране.
Асоциативната каскада, в чието действие се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, променя своята същност и продължава да се осъществява във форма, характерна за състоянието ти по време на сън, чрез която се осъществяват и в която се изразяват твоите възприятия, представи, мисли и чувства в ситуациите, които сънуваш и в твоето възприятие за самия себе си по време на съня. Асоциативната каскада на будното състояние се трансформира и ограничава в Асоциативната каскада на сънищата.
Тази Асоциативна каскада по време на съня се осъществява в общия обхват на твоята памет, но на ниво и във форма представляващи Сънищното пространство – на полета с ограничен обхват на достъп и връзки със селектирани елементи на територията на постоянната трайна памет, с прекъсната последователност и логична обусловеност на връзките към елементите, или казано по друг начин – с ограничен достъп до някои от ресурсите на паметта, функции на мозъка ти и аспекти на съзнанието ти, които в това време си почиват.
(Понятието каскада вече е въведено и обяснено – то произтича от същността на мозъчната и невронната дейност, и от осъществяването на съвкупността, разнопосочността, взаимното обратно въздействие и взаимнозависимостта на асоциативните връзки, които не са фиксирана даденост, а представляват процеси в развитие.)
Това че „Реалното Аз“ може да стигне само до определени степени на самоидентифициране в „осъзнат“ сън и близост с реалното „Аз“, не означава, че не е възможно в изключителни случаи постигането на посочените по-горе алтернативни състояния, когато „Реалното Аз“ вече би престанало да съществува и би преминало в пълната осъзнатост, характерна за реалното „Аз“, а сънят би се превърнал в алтернативно състояние с видения и въображаеми ситуации, в които ти участваш със своята пълна самоидентификация, с пълен достъп до постоянната си памет, с активно будно съзнание и с обичайното си самосъзнание и реално възприятие за самия себе си. С тази разлика, че можеш да се намираш във въображаеми ситуации, които да контролираш и дори да трансформираш. Разбира се, трябва да си постигнал тази способност, това качество, това ниво на интегриране на съзнание.
При такава ситуация се стига до взаимодействие и преливане между процесите, характерни за едната или другата форма на Асоциативна каскада. В преносен смисъл, преливане във формата на действие на асоциативните връзки и потоците на взаимодействие по време на сънуването и сънищата от процеси във формата на Асоциативна каскада на сънищата по посока към аспекти и форма на Асоциативна каскада на будното състояние, водещо до трансформиране на Асоциативната каскада на сънищата, активиране на Асоциативната каскада на будното състояние, сливане и действие за определен период от време на асоциативните процеси в обща хибридна форма на Асоциативна каскада. Това би означавало определен напредък по пътя към постигане на интегрално съзнание.
В преносен смисъл, защото Асоциативната каскада на сънищата, Асоциативната каскада на будното състояние, Асоциативната каскада като общо понятие или хибридна Асоциативна каскада са само форми на осъществяване на процесите, определени нива на комплексност, но очевидно във всеки момент формата може да е само една, моментен фиксиран резултат от постоянната динамика и промени в асоциативните процеси и на едни или други трансформации.
Ако всичко това е сравнително ясно при „осъзнатите“ сънища, по-трудно е да се обяснят различните степени на възприятието за самия себе си по време на „неосъзнат“ сън. Самото характеризиране на съня като почивка на определени съзнателни функции на мозъка предполага, че връзките със съответни значими части от ресурсите на паметта и различни възможности за съзнателни проявления са прекъснати (или – връзките са частично прекъснати). Частично – тъй като няма къде и как да се осъществяват сценариите на сънищата освен като цяло на територията, на полето на паметта.
Цялата съзнателна дейност, както в будно състояние, така и всякакви сънищни процеси, представи, видения, преживявания насън, ментални състояния и пр. няма как да се осъществяват освен върху територията на паметта като общо понятие, изразяващо всички следи от натрупания през живота опит и всички вродени и придобити механизми, които са свързани с техните проявления или които ги управляват.
И „осъзнатият” и „неосъзнатият“ сън се осъществява на територията на различните пластове на паметта, включително постоянната трайна памет, и в него участват едни или други отбрани активирали се елементи, но това се осъществява във формата на Асоциативната каскада на сънищата. Паметта като цяло в обхвата характерен за будното състояние и съзнание не е активна и в съвкупния им комплекс асоциативните й връзки не са функционални за осъществяване на Асоциативната каскада на будното състояние с присъщата й логическа обусловеност и многопосочен активен асоциативен достъп, осигуряващ осъществяването на будната осъзнатост, будното съзнание и самосъзнанието. Когато става дума за прекъсване, ограничаване или активиране на връзките по време на съня с ресурсите на постоянната трайна памет, се има предвид, частично активирани проявления на формата, присъща за Асоциативната каскада на будното състояние, или връзки с такива сегменти на паметта, асоциативно ефективни с логическата последователност, многопосочност и информационен достъп, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние и даващи достъп по време на съня до подредена, последователно и логично свързана информация от паметта, съответстваща на реалността на будното състояние.
Фактът, че ти все пак имаш определено възприятие за самия себе си по време на ситуацията и в „неосъзнат“ сън означава, че все пак всички важни връзки не са напълно прекъснати, или не са прекъснати към определени сегменти или нива. От това доколко са останали частично отворени асоциативни канали и до какви нива и зони, зависи и начинът, по който ще възприемаш себе си, самото ти усещане за собственото ти „Аз“ в реално време в ситуацията в „неосъзнатия“ ти сън в ролята ти на „Въображаемо Аз“. И от този начин, по който се възприемаш като себе си се определя до каква степен „Въображаемото ти Аз“ би се приближавало към същността на реалното ти „Аз“.
В „неосъзнатия“ си сън ти имаш възприятие за себе си, чувстваш се като себе си, но тъй като сънят ти е „неосъзнат“ ти не разбираш, че сънуваш и не можеш да си спомниш за реалното си „Аз“ – няма как въобще да се замислиш в реално време доколко това твое възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ е близко и има съответствия с реалното ти „Аз“ в будно състояние. Ти нямаш представа за някакво друго твое реално „Аз”. Ти възприемаш сънищната ситуация като единствена реалност, като даденост, единствена даденост, и не възниква никакъв стимул да подлагаш това под съмнение и дори да си задаваш някакви въпроси в такава връзка. Но ти определено се чувстваш като себе си, а възприятието ти е в реално време и по-късно, когато си припомниш този сън, припомняш си и възприятието си в реално време и съответно начина, по който си се възприемал като себе си. Имал си усещане за своя обичайна идентичност. Не си бил някаква абстрактна смесица от объркани състояния и качества. Твоето възприятие за самия себе си като „Въображаемо Аз“ не е било някакъв неопределим хаос, който няма никаква връзка с твоето обичайно себеусещане и като буден. (Разбира се, за да си дадеш сметка за това, са необходими две условия – да си способен и в момента да си в състояние достатъчно добре да си припомниш и визуализираш сънищната ситуация и възприятията си по време на съня, и сънят ти да е с такова съответно качество и характеристики – защото много често има и сънища изпълнени с двойственост, смесици от объркани състояния, хаотични възприятия и промени /за което се посочва по-подробно на друго място в този текст/.)
В каква степен възприятието ти за себе си като „Въображаемо Аз” се е приближавало до реалното ти „Аз“? Това е било обусловено от формата на асоциативната каскада в състоянието на сън и от останалите активни повече или по-малко частични асоциативни канали и връзки към и с едни или други сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, проявяващи се функции на мозъка ти и аспекти на общото ти съзнание, които по време на съня и на общата почивка, са останали донякъде активни и функциониращи.
„Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън. Това е все още само Асоциативна каскада на сънищното състояние. Няма степен на хибридност. Но тази каскада се осъществява на територията на паметта и зависи от асоциативните връзки с едни или други сегменти и елементи – формата е резултат от комбинацията от връзки и достъпа до съответните елементи.
Елементи, възбудени и активирани по определен начин по време на Асоциативната каскада на будното състояние. Но не задължително. Може преди лягане да си гледал дълго и настойчиво определен филм, да си се връщал многократно на негови кадри и действия, да си разглеждал внимателно обстановката и детайлите, но това, което сънуваш след това да няма нищо общо с филма. А елементи от него могат да се появят в сънищата ти след дни, примесени със съвсем различна информация.
Когато впоследствие след събуждане си припомняш самото чувство за себеусещане в реално време при протичането на ситуацията в „неосъзнатия“ сън, твоите възприятия, действия, мисли и чувства като самия себе си в ролята на „Въображаемото ти Аз“, усещаш, че, независимо от вида на ситуацията в съня и от това, че не си разбирал, че сънуваш и не си се сещал за някакво възможно твое реално „Аз“ в някакъв друг реален буден свят, ти сякаш си бил в постоянна пряка връзка с някакъв свой „Център на идентичност”. Припомняйки си своето себевъзприятие като „Въображаемо Аз“ и сравнявайки го със своето себевъзприятие в дълбочина като реално „Аз“ в будно състояние, усещаш определена прилика във възприятието, че винаги по всяко време и във всяка ситуация твоето самосъзнание и себеусещане е свързано с някакъв постоянен контакт с твоя „Център на идентичност”. Този „Център на идентичност” определя твоята същност и твоето себеусещане за нея и е един и същ и действащ независимо от това дали си в будно състояние или в състояние на сън и изживяване на сънищни ситуации.
„ЦЕНТЪР НА ИДЕНТИЧНОСТТА”
„Център на идентичност”
Как се изразява и къде се намира този Център на идентичност в рамките на идеята, че съзнанието, самосъзнанието, както и възприятията в сънищата се осъществяват и проявяват чрез процесите в една или друга форма на Асоциативната каскада на съзнанието? Това общо понятие за Асоциативна каскада включва цялата територия на паметта. Там са полетата и пластовете на постоянната трайна памет (винаги на разположение) – оперативна или неоперативна (но достъпна при съответно целенасочено усилие), там е и територията на потъналите и „дремещи” елементи на паметта, както и постоянно появяващите се въздействия и следи и новообразуващи се елементи в резултат на непрекъснатия приток на всякакви външни и вътрешни сенситивни сигнали, на свой ред разпознаваеми и придобиващи смисъл и ефект чрез асоциативните взаимодействия с вече наличното информационно съдържание на територията на паметта.
Доколко възприятието за себе си на „Въображаемото Аз“ (себеусещането, приближаващо се или приличащо на твоето усещане за себе си в будно състояние – или усещането за себе си като реално „Аз”) произтича само от постоянно запазващ се остатъчен „асоциативен фон”, независимо от промените и трансформациите в Асоциативната каскада (будна или сънищна), включващ и постоянното участие на асоциации, произтичащи от възприятията в една или друга форма от активност на физическото тяло, както в будно състояние, така и в състоянието му на спане и сън?
В хода на развитието на човешкия живот, в осъществяването си общата Асоциативна каскада на съзнанието (както във формите си на будно състояние или сънищно състояние /без „преливане”/, така и в смесена форма на сънищно състояние с „преливане” към аспекти на формата на будното състояние, или „преливане” в обратна посока) последователно и многократно прокарва и укрепва аналогични асоциативни пътища и връзки, като така създава „асоциативни схеми”, разположени на различни равнища на невронната мрежа и нива на значимост и приоритетност за потенциално включване, и от активирането на „схеми” в съответно равнище зависи един или друг аспект на проявления на съответната форма на Асоциативна каскада.
Многократното активиране на тези „асоциативни схеми” ги стабилизира и създава „асоциативни отпечатъци“. Материалният биологичен израз на тези „асоциативни отпечатъци” са съответни невронни структури, придобили в общия контекст и комплекс на функциониране на мозъка същността на закодирана информация, определяща техни специфики и характеристики на техни функции, на условия за възможности и включване в Асоциативната каскада.Те представляват основата на твоя „Център на идентичност”, участват в изявяването на твоя характер и лични специфики, представляват подкрепяща базова структура при осъществяването на Асоциативната каскада, стоят в основата на осъществяването на твоето съзнание и самосъзнание.
Асоциативният фон е остатъчен ефект от Асоциативната каскада на будното състояние, в преносен смисъл – „ехо”, „отражение”, не напълно „заглушени” и изключени връзки (възможност или потенциал за свързване) в контекста на спецификите на Асоциативната каскада преди заспиване и трансформирането й във формата на Асоциативна каскада на сънищата.
Докато мрежата на „асоциативните отпечатъци” е стабилна и трайна, и изразява Центъра на идентичността.
(Тук когато съм писал първоначално този текст съм формулирал „асоциативни отпечатъци” като съм ги определил като елементи от схемата на стабилните асоциативни магистрали, пътища и коридори на мрежата на Центъра на идентичност. На много други места използвам понятието „следи-отпечатъци”, с което определям елементи от територията и тъканта на паметта – основни елементи или групи елементи с различен характер, комплексност или стабилност. В този смисъл понятието „асоциативни отпечатъци” може да включва множество „следи-отпечатъци” или да е тъждествено със „следи-отпечатъци”.)
Ако разглеждаме конкретния случай на осъществяването на „Въображаемото Аз“ по време на „неосъзнат“ сън, то освен от общия ти асоциативен фон, от който се пораждат определени характерни аспекти на усещането ти за себе си в определени негови варианти, зависи от степента и обхвата на евентуално включване на асоциативни връзки от „по-долните нива”, както и от активиращите се в една или друга степен контакти с „асоциативни отпечатъци“. (Но това е валидно и за „Реалното Аз“ и постепенното развитие на процеса на самоидентифициране в състояние на „осъзнат“ сън. А разграничаването на „долни“ и „горни“ нива е чисто условно.)
Ако за „горните нива” на Асоциативната каскада са характерни процесът на актуалното ти разнопосочно или фокусирано мислене, динамиката на променящи се проявления на способности и качества, в „по-долните нива” остават по-трайни схеми, определящи базата и същността на едни или други твои придобити трайни черти, определящи съответно и възможни твои реакции и действия. Тези „асоциативни отпечатъци” (невронни връзки и структури) са материализиралите се във времето и запазили се „огледални отражения и сенки” от „асоциативните схеми”, появявали се периодично при поведенчески натрупвания от еднотипни ситуации и свързани с тях видове твои реакции, оформящи не просто само черти на характера ти, а аспекти на същността ти.
С едни или други части и сегменти от този набор от „асоциативни отпечатъци” не се губи връзка по време на съня, както „загубата на връзка” с „по-горните нива” на Асоциативната каскада на будното състояние, и с обичайните проявления на твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, изразяващи реалното ти „Аз“ – по-точно, трансформирането й в Асоциативна каскада на сънищата (на сънищното състояние).
Иначе казано, по време на съня се губи връзка (пряка, последователна и логично обусловена) със значителна част от съдържанието на постоянната ти трайна памет, с информация относно актуалния ти живот и миналото ти, с различни твои мисли и спомени, но остават включени канали към структури и сегменти, съдържащи и предоставящи информация за твоята същност (освен че се активират и връзки с различни, в повечето случаи и най-често разпокъсани, елементи от постоянната ти памет, включително информация от събития от последно време и последните дни – но неопределено, според избора и сценария на Генератора на сънищата.).
Опростено – формата на „Въображаемото Аз“ (както и степента на „Реалното Аз“ и успешното самоидентифициране) зависи от инициирането, активността и обхвата на асоциативното свързване и включване на „асоциативните схеми-отпечатъци”, изразяващи основни аспекти на същността ти и представляващи базови предпоставки, които биха могли да предопределят едни или други черти на характера ти. (Може да се влияе същевременно и от „асоциативния фон”).
В живота ти са се повтаряли едни или други събития, при които си реагирал по един или друг начин, но често аналогично (в резултат на семейна среда, възпитание, различни заобикалящи те обстоятелства, биологични и генетични дадености), натрупвали са се следи от подобни или съвпадащи твои реакции, натрупвали са се елементи като ефект от от повтарящи се събития. Те са оставили трайни асоциативни следи и „асоциативни отпечатъци”, характерни за така наречените „по-долни нива” на Асоциативната каскада (или на материалната база, върху която се осъществяват процесите на Асоциативната каскада). Разработила се е мрежата от асоциативни пътища, канали и магистрали, формираща базата на твоята идентичност. Създало се е и непрекъсваемо съществува едно твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“. Това себеусещане произтича от осъществяването и съществуването на този своеобразен „Център на твоята идентичност”.
В широк смисъл, осъществяването на „Центъра на идентичност” не се базира само на постоянно оставащия и възпроизвеждащ се „асоциативен фон” и на действието на „асоциативните схеми-отпечатъци”, както и не се ограничава с тях.
(Тук съм имал предвид, че мрежата на „Центъра на идентичност”, състояща се от утвърдени асоциативни магистрали, пътища и канали, и от стабилни и трайни „следи-отпечатъци”/т.е. „асоциативни схеми”, „асоциативни отпечатъци” и пр./ е и в постоянен асоциативен контакт с множество странични асоциативни елементи, образуващи „асоциативния фон”, а по-нататък, когато споменавам за влиянието и на постоянните потоци от „по-долните” асоциативни нива, макар че съм споменавал „Центъра на идентичност”, всъщност съм имал предвид постоянния процес на самоидентифициране и осъществяване на своето самосъзнание, себеусещане и възприятие за своето „Аз”, което е постоянен резултат от процес, в основата и в сърцевината на който е „Центърът на идентичността”, но самият процес и постоянно възпроизвеждащият се резултат от него имат по-широк обхват, съзнанието, самосъзнанието, самоидентификацията и себевъзприятието на своето собствено „Аз” както и същността и себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” са общи интегрирани резултати в тяхната цялост и комплексност съответно на Асоциативната каскада на будното състояние, или на Асоциативната каскада на сънищата, или на хибридна Асоциативна каскада, заедно с постоянното паралелно действие на Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” /Вътрешната асоциативна каскада/.)
(В горния смисъл, текстът по-долу може би изисква някои допълнения или уточнения.)
Допълващи асоциативните връзки и потоци в реално време от „по-долните нива“ свързани с асоциациите, произтичащи от възприятията на физическото ти тяло – важен аспект на „асоциативния фон”, включването и действието в Асоциативната каскада в една или друга степен на „асоциативни схеми–отпечатъци”, съставящи това твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“, различни „асоциативни остатъци” от „по-горни“ нива на Асоциативната каскада, също аспект на „асоциативния фон”, в своя комплекс се надграждат върху материалната основа на мрежата от невронни структури и връзки, изразяващи „асоциативните отпечатъци”, и постоянно динамично дооформят същността и проявленията на твоя „Център на идентичност”, и дават произход и съществуване на твоята идентичност, на същността и проявлението на будното ти съзнание, на твоето постоянно възприятие на самосъзнание, както и на възприятията ти в една или друга форма в състояния на „неосъзнат“ сън, или на „осъзнат“ сън. Този процес е характерен в по-голяма степен за будното състояние. В състоянието на сън и сънища – от него произтича възможността за различни степени на приближаване на „Въображаемото Аз“ към реалното „Аз“ в „неосъзнат“ сън, както и е източникът за стартиране и развитие на процесите на самоидентифициране и за различните степени на проявление на „Реалното Аз“ в „осъзнат“ сън.
Сънищата ти протичат с възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ повече или по-малко свързано с Центъра на твоята идентичност. Усещанията свързани с възприятието от сънуването ти в реално време произтичат от поддържането на връзка в съня с този твой Център на идентичност. В съня си ти усещаш присъствието на своя Център на идентичност.
Сънищата ти обикновено в повечето случаи протичат плавно, последователно с определен и като цяло смислен сюжет, в който има причинно-следствени връзки, последователност и непрекъсваемост в отделните ситуации (макар и не винаги и не във всички сънища е така).
Но независимо от характера на съня – ясен и последователен, свързан с обстановката и събитията от ежедневието ти, или объркан, разпокъсан и абстрактен, дуалистичен, хаотичен или с всякакви други форми и проявления, като цяло и като правило сценариите на сънищните ситуации, макар в повечето случаи (или поне в много от сънищата) да изглеждат произволно измислени и абстрактни, макар винаги да са различни и неповтарящи се (освен при някакви болестни състояния с кошмари или освен ако при напредък в практиката на „осъзнатите” сънища започнеш да си създаваш взаимносвързан вътрешен сънищен свят), често с измислени, разпокъсани съставни елементи, и макар в повечето случаи сънищните ситуации на пръв поглед и по своята фактологическа същност да са без пряка прилика и да изглеждат явно непроизтичащи от някакви конкретни обстоятелства от будното ти ежедневие, в действието на оформянето на сценариите на сънищата и в отделни части на сънищните ситуации в множество (ако се въздържим да кажем „в повечето“) от случаите са вплетени отделни елементи, свързани с едни или други факти, моменти и събития от реалния ти живот, вкл. елементи от твоя мисловен живот в будно състояние. Много често такива елементи са интерпретирани по един или друг начин в една или друга връзка и са включени в развитието на действието в ситуацията в съня.
Принципно, елемент от ситуация, случила ти се през деня или през последни дни, или от мисловния ти живот, може да бъде свързан (вплетен, асоцииран) с друг елемент по най-неочакван и странен начин като между различните ситуации (свързаните с елементите в реалността и тези в сънищата) няма пряка връзка, но в редица случаи биха могли да се намерят аспекти или признаци на аналогия, понякога далечна и неуловима.
Когато си спомняш съня и визуализираш ситуацията виждайки отделните различни елементи в действието, разбираш, че някои от тях, колкото и естествено и логично да ти е изглеждало тяхното присъствие в един или в друг момент на сънищната ситуация, са включени без особена пряка причина в самото действие, присъствието им в този момент на съня изглежда странно и несъвместимо, мястото им там не е логично и очевидно се появяват случайно. Разбираш, че причината за включването на такива елементи в сънищата ти, изглеждащи не на място и изкуствено добавени в една иначе развиваща се логично и последователно ситуация, е че те по един или друг начин са оказали въздействие на будното ти съзнание, тези елементи в паметта ти са се активирали и по време на Асоциативната каскада на сънищата са останали активни или дремещи и са се включили в сценария на сънищната ситуация.
Затова казвам, че сънищата представляват комбиниране на елементи от Океана на елементи на съзнанието. Генераторът на сънищата оформя сюжет и сценарий. Понякога „Въображаемото Аз“ остава с усещането в реално време, че самото то допринася за развитието на сценария и определянето на посоките на действие. В този сюжет обаче има комбиниране на различни, често и случайно появили се елементи от Океана. Тези елементи плуват по повърхността, сблъскват се и се комбинират, оказвайки се на разположение за включване в действието в съня. Сложността на тяхното взаимодействие, разпадане и повторно комбиниране ме кара да ги наричам рекомбиниращи се елементи от Океана на елементите на съзнанието.
Сутрин след събуждане продължаваш да почиваш затворил очи, усещаш тялото си, знаеш, че си буден, в определен момент се усещаш, че си се унесъл в сънищна ситуация, някаква обстановка се е появила около теб, някакви видения и фигури са преминали, струва ти се, че през цялото това време не си загубил усета за будното си тяло, лежащо там където си, после отново потъваш във видения, усещайки будното си тяло и имаш чувството, че точно в този момент самият ти измисляш какво да се случи по-нататък в твоеуто видение и в каква посока да се развие този „сън” макар да знаеш, че си буден и да усещаш будното си тяло...
========================; ;==============================
ТЕКСТ 2
Текст 2
(Възприятието в реално време / "Въображаемото Аз", „Сънищното пространство”, „Сънищният архив”, „Временният архив”, „Центърът на идентичността”)
Асоциативният процес в хода на развитието на сънищната ситуация в реално време оставя следи в съответните въвлечени и участващи в Асоциативната каскада на сънищата сегменти и елементи на невронната мрежа, които следи съставляват първоначално формиране и съхраняване на информацията за съответните осъществили се сънищни ситуации. Следите, представляващи тази информация, както и аналогичните следи, оставащи от сънищните ситуации през различни цикли на същата нощ или период на сън, представляват „Временния архив“ на Сънищното пространство, попълнен с временни „спомени“ за сънуваните сънища.
Във „Временния архив“ се запазват и спомени за възприятието за сънуването в реално време – съхраняват се в нестабилно състояние и следите от самото възприятие за сънуването в реално време, останало от асоциативните връзки по време на съня и взаимодействието с Центъра на идентичност.
В преносен смисъл казано, по време на сънищата в реално време се осъществява пряко асоциативно „прехвърляне” на информация и временни следи, представляващи потенциални „спомени“ за сънищата от „Сънищното пространство” във „Временния архив”.
„Сънищното пространство” представлява територията в невронната мрежа, включваща съвкупността от сегменти и елементи в рамките и на територията на паметта, които са се активирали и са били въвлечени и са участвали в Асоциативната каскада на сънищата.
Съответните елементи, които се активират в сънищните процеси, са в пряка или непряка асоциативна връзка помежду им, в последователна логически или разпокъсана, прескачаща и логически несъстоятелна схема и ефект.
Рамките и територията на паметта включват цялата невронна структура, имаща участие в Асоциативните каскади и във формирането на съзнанието и самосъзнанието.
„Временният архив” на сънищата се намира на територията на „Сънищното пространство”. Тази територия, в която се оказва „Временният архив” може да се ограничава в обхвата на оригиналното „Сънищно пространство”, ангажирано със сънищните процеси в реално време. Или територията на „Сънищно пространство” може да е разширена извън обхвата на оригиналното „Сънищно пространство” впоследствие в процеса на припомняне на сънищата в будно състояние. Това става именно с образуването на „Временния архив” в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние в резултат от асоциативните връзки с други елементи и сегменти на постоянната трайна памет и стабилизиране на „следите-отпечатъци” от сънищните процеси.
„Временният архив” на сънищата се различава от „Сънищния архив” с по-високата степен на стабилизиране, стабилност и трайност на „следите-отпечатъци” останали от сънищните процеси от последните цикли на съня.
Оригиналните първични „следи-отпечатъци” от сънищните процеси се образуват в реално време в Сънищното пространство от Асоциативната каскада на сънищата и стават част от „Сънищния архив”.
„Сънищният архив” представлява останалите от сънищните процеси оригинални „следи-отпечатъци”, носещи информацията и отразяващи сънуваните сънища. Тези „следи-отпечатъци” нямат голяма стабилност и трайност и отразяват сънищата от циклите на сънуване през изминалата нощ или евентуално от сънуване през деня, но бързо избледняват, отдалечават се и потъват в Океана на елементите. След известно време е трудно да се намерят в „Сънищния архив”, а след следващото заспиване вече се оформя ново „Сънищно пространство” и нов „Сънищен архив” с нови „следи-отпечатъци”. Може въобще да не успяваш да разбереш какво е имало в твоя „Сънищен архив”, да не си припомняш сънищата си или да си припомняш една минимална част от тях.
За разлика от „Сънищния архив”, „Временният архив” на сънищата е съвкупност от временно стабилизирани в значително по-висока степен на стабилност „следи-отпечатъци” отразяващи сънищните процеси от съответните последни цикли на съня. Тези „следи-отпечатъци” във „Временния архив” имат вече по-голяма стабилност и трайност от всички други оригинални първични следи-отпечатъци оставащи в „Сънищния архив”, включително и от техните оригинални първоизточници. „Следите-отпечатъци” във „Временния архив” са вторични, първични-модифицирани и първични-оригинални. Първичните-оригинални са „пренесените” – стабилизирани в реално време в процесите на сънищата. Първичните-модифицирани са променени като са асоциативно допълнени и модифицирани в процесите на припомнянето. Вторичните са асоциативно производни, модифицирани в процесите на припомнянето.
Информацията, съдържаща се в следите, стабилизирали се и затвърдили се в реално време или казано с други думи – „прехвърлени” в реално време и останали като резултат от сънищата в този така наречен „Временен архив” е първична, а не вторична каквато става в резултат на нейното намиране впоследствие (във „Временния архив” или в други зони на самото „Сънищно пространство”), и на нейното „възпроизвеждане“ и затвърждаване (на неговата територия) при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на междинно събуждане (или при първично спонтанно сутрешно припомняне и визуализиране без маркиране и записване), при което при този процес става нейното „прехвърляне” във „Временния архив” (бива подсилена и издигната до статус на част от „Временния архив”). Ще рече, че по време на сънищния процес следите не са останали достатъчно стабилни и трайни, за да бъдат позиционирани като елементи на „Временния архив”, и едва при опита за тяхното припомняне и визуализиране те биват активирани и следите от възпроизведените асоциативни процеси в по-голяма степен се стабилизират. А тези, които са открити във „Временния архив” стават още по-стабилни.
Вторична информация може да се натрупва във „Временния архив” с различни степени на стабилност, освен в реално време, и в резултат на припомняне и визуализиране в периодите след междинните нощни събуждания или при първичното сутрешно припомняне на сънищни ситуации вече позиционирани като елементи на Временния архив, т.е. припомняне на базата на вече съхранената и стабилизирана първична информация във Временния архив.
Понякога първичната информация, останала в съответните сегменти на паметта (на Временния архив на сънищата) като следи от сънищния процес в реално време може да се окаже по-стабилно съхранена до сутринта и да предизвика много по-жив и подробен спомен за съответния сън, отколкото вторичната информация от следите след припомняне и визуализиране след междинните събуждания.
Всяко спонтанно припомняне и визуализиране на сънуваните сънища след междинно събуждане, по принцип създава ефекта на затвърждаване на информацията от следите от съответните сънищни ситуации, и донякъде успява да я стабилизира във „Временния архив“ като вторична. Всяко целенасочено и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане по принцип води до стабилизиране на информацията във „Временния архив” на „Сънищното пространство” в по-голяма степен, в зависимост от характера на припомнянето и от степента на разграничаване от сънищното състояние. По-активното и събудено припомняне и визуализиране след междинно събуждане принципно извежда стабилизирането на информацията от форма на информация от следи във „Временния архив” на „Сънищното пространство” във форма на информация и следи в постоянната трайна памет. В този смисъл целенасоченото и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане би могло да окаже въздействие или за стабилизиране на съответните потенциални спомени само като информация във „Временния архив”, или за стабилизиране на информацията като елементи на постоянната трайна памет. В случай, че припомнянето и визуализирането след междинно събуждане е придружено с маркирани или дори със записване и описване на сънуваните сънища, тогава стабилизирането на информацията по принцип се отнася до постоянната трайна памет и спомените се позиционират като част от нея, въпреки че с времето, ако не изплуват и не се припомнят периодично, и те могат да избледнеят (като всеки спомен), избледняват и потъват в Океана на елементите.
В преносен смисъл, след сънуваните сънища се „пренася” пряко (запазва се временно) сънищна информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, при спонтанно припомняне след междинно събуждане информацията донякъде се стабилизира във „Временния архив”, при целенасочено осъзнато припомняне след междинно събуждане информацията в по-голяма степен се стабилизира във „Временния архив” или се пренася в постоянната трайна памет, а при маркиране и записване информацията в по-голяма степен се стабилизира в постоянната трайна памет. Същевременно „пренесената” в реално време първична информация пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да се окаже с такава стабилност и структурираност, че при сутрешното припомняне и визуализиране на сънищата да се окаже източник на изключително ярък и добре оформен с подробности спомен от сънувания сън.
Описание с „прехвърляне“ на информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив” на сънищата изобразява процесите по-понятно и директно в удобен и по-достъпен за визуализиране и разбиране вид, но то има смисъл, ако разсъждаваме и разглеждаме процесите в преносен смисъл и абстрактно, абстрахирайки се от факта, че връзките и структурите са позиционирани и не се преместват или копират от една в друга зона, не се създават нови дублиращи огледални образи, връзки или структури. (Мозъкът не е компютър, при който с едно движение можем да си правим множество копия, които да се прехвърлят през пространството на паметта и да се съхраняват паралелно.) Същевременно, протичат асоциативни процеси, асоциативно съпоставяне с обратни връзки, и развитието на „събитията” в тези асоциативни процеси има своята динамика и оставя съответните следи. Взаимодействията в тези асоциативни процеси и динамиката на събитията в асоциативното съпоставяне предизвикват повторно активиране на оформилите се следи и схеми от сънищните асоциативни процеси, възпроизвеждане и стабилизиране в една или друга степен на информацията от следите от формирането и развитието на сънищните ситуации в хода на Асоциативната каскада на сънищата, укрепването й в една или в друга форма и степен на стабилност и трайност, като така водят до резултати, при които, без да имаме предвид реално физическо преместване на невронни връзки и структури, в преносен смисъл бихме могли да изобразим взаимодействия между „Сънищно пространство”, „Временен архив” на сънищата и „Постоянна трайна памет”.
Когато говорим за „Постоянна трайна памет”, може да си я представяме като определена част от паметта, част, състояща се от активна и неактивна постоянна трайна памет. Неактивната е нейна форма, в преносен смисъл стояща на границата с дълбините на Океана на елементите. Паметта е цялото пространство, в което се осъществяват различните форми на Асоциативна каскада, включващо всички структури и елементи, които участват в Асоциативните каскади, осъществяващи съзнанието, самосъзнанието, будната съзнателна дейност, сънищните процеси, вътрешните (интуитивни и други скрити) процеси, общо казано - „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”, вкл. грижата на „Вътрешното Аз” за баланса на процесите на собственото тяло. Върху части от пространството на паметта се оформя всеки път при сънищните процеси съответното „Сънищно пространство”, а в неговия обхват остават „следите-отпечатъци”, оформящи съответен „Сънищен архив”, както и „Временен архив” на сънищата.
Пряко във физически смисъл, касае се за различна степен на постигната стабилност на нови връзки и структури, които в процеса и динамиката на тяхното възникване в пространствата на постоянната трайна памет, както и евентуално в други сегменти-нива на паметта, с повече или по-малко последователно и логично обусловен и осъществен асоциативен достъп, въздействие, активиране и свързване с различни други елементи и структури на постоянната трайна памет, както ис елементи, структури, сегменти или аспекти на Центъра на идентичността, биват ангажирани с повторно, повтарящо се и продължаващо асоциативно свързване, въздействие, възбуждане и активиране и по-този начин стават все по-стабилни и трайни.
Ако става въпрос за връзки и структури възникнали като материален израз на една сънищна ситуация, тези елементи от тях, които биват припомнени, съответно търпят повторни взаимодействия и се стабилизират, а други, които биват пропуснати, остават в нестабилно състояние, „спящи” и евентуално потъват в забрава като впоследствие е по-трудно да бъдат припомнени.
„Сънищното пространство” е онова пространство в паметта – в зоните, в които се проявява Активната постоянна трайна памет или извън тях, което се определя от съвкупността от сегментите и елементите от паметта, от ангажираните невронни структури и елементи, които са материалната база на комплекса от асоциативни връзки и взаимодействия в обхвата на процесите на Асоциативната каскада на сънищата, водещи до генезиса на възникване и оформяне на сънищните ситуации – на невронните връзки, елементи и структури, които се възбуждат, активират и възникват при този процес, носители на резултата от тези асоциативни връзки и взаимодействия, изразяващи съдържанието и възприемането на конкретните сънища. По-просто казано, „Сънищното пространство” може да се възприема като пространствата на паметта, ангажирани в процесите и в обхвата на Асоциативната каскада на сънищата, включително с евентуални полета на нейни взаимодействия и застъпване с форми и аспекти на общата Асоциативна каскада, които не са присъщи и характерни за състоянията на сън и сънуване на сънища, а влизат в обхвата и представляват форми и аспекти на проявления на Асоциативната каскада на будното състояние.
В хода на възникване и развитие на сънищата, ангажираните в асоциативните процеси невронни връзки и структури представляват „следи-отпечатъци” - носители на информацията и изразители на съдържанието и смисъла на сънищните ситуации. Те са в обхвата на „Сънищното пространство” и стават елементи на „Сънищния архив”.
В асоциативните процеси на припомняне и визуализиране с повторно ангажиране на съответните асоциативни пътища и с включване на допълнителни асоциативни разклонения, с поредно активиране на съответните невронни връзки и структури, „следите-отпечатъци” допълнително се стабилизират.
В преносен смисъл, при асоциативния процес на припомняне, в зависимост от качеството на припомнянето, определени елементи от информацията за сънищната ситуация се „прехвърлят”, „влизат” във „Временния архив” на сънищата. Впоследствие, с допълнително припомняне получават по-висока степен на стабилност, при което се трансформират и се прехвърлят в постоянната трайна памет. Пак изразено в преносен смисъл. Не се осъществяват премествания, а само се постигат различни степени на стабилност
„Временният архив” на сънищата не е изолирана обособена зона, в която става презаписване или огледално създаване на връзки и структури. Той е абстрактно понятие, обозначаващо определено състояние на стабилност в обхвата на цялата памет. Както и „Сънищният архив”, както и „Постоянната трайна памет” (активна или неактивна), както и „оперативната постоянна трайна памет”, както е абстрактно и понятието „Сънищно пространство”.
Така както и „Центърът на идентичността” не е обособена зона, а понятие обозначаващо степен на стабилност и трайност на определени постоянни връзки и структури на паметта (осигуряващи асоциативни пътища, постоянно активни асоциативни схеми, съвкупност от асоциативни „следи-отпечатъци”, както и разработени и лесно активиращи се допълнителни канали и връзки, свързващи с определени надграждащи асоциативни процеси, свързани помежду си в достатъчно разклонена, разнопосочна и стабилна мрежа, от които водят и до които стигат множеството асоциативни канали и асоциативни връзки, включващи се в различните събития в дейността на мозъка – в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието в различните й форми и аспекти).
В този смисъл следва да се разбира и приема използването и по-нататък на тези понятия при описанието на процеси.
„ПРЯКО ПРЕХВЪРЛЯНЕ” ВЪВ „ВРЕМЕННИЯ АРХИВ”
„Пряко прехвърляне” във „Временния архив”
Каква информация в най-голяма степен „се отразява” и какви спомени остават впоследствие за определено време във „Временния архив” в резултат на „пряко прехвърляне” (спонтанно автоматично междинно стабилизиране)?
Възприятията ти в ролята на „Въображаемо Аз”, изразяващи се в сънищните процеси в „Сънищното пространство”, които „ти” се явяват в реално време чрез асоциативните връзки с Центъра на идентичността и частичните асоциативни връзки с постоянната ти трайна памет принципно (в определена степен и мяра, и понякога) „се отразяват пряко” в реално време във „Временния архив” дори и без междинната помощ на спонтанните или целенасочени визуализации и припомняне в периодите след междинните събуждания преди началото на следващия цикъл или непосредствено след сутрешно събуждане. Това означава, че осъществените асоциативни връзки и ефектите върху ангажираните невронни структури все пак запазват временно определена стабилност (по-голяма или по-малка), и могат малко по-късно все още да бъдат идентифицирани (в зависимост от състоянието и едни или други обстоятелства – в по-голяма или в по-малка степен) чрез последващ асоциативен процес на припомняне (визуализиране, съпоставяне).
Впоследствие когато визуализираш и си припомняш сънищата при основно и вторично сутрешно и дневно визуализиране, ти „прехвърляш” съответните „следи-отпечатъци” (спомените) от „Временния архив” в постоянната си трайна памет. (Т.е. реактивираш ги и допълнително ги стабилизираш в определена степен.)
След приключване на сънищните процеси и събуждане, във „Временния архив” остава цялата информация от следите от сънуваните през съответните цикли на съня сънища, която е била достатъчно стабилизирана, за да не е останала само в „Сънищния архив”, но която не си успял да стабилизираш достатъчно по един или друг начин, за да се оформи като информация в постоянната ти трайна памет и да я превърнеш в стабилни и сравнително ясни и достъпни спомени. (Понякога спомените ти от сънищата може да са толкова силни, че само като си помислиш „какво сънувах през нощта” и пред вътрешния ти поглед да изплуват картини от ситуациите.)
Във „Временния архив” остава и информацията за сънуваните сънища след първично или вторично припомняне и визуализиране на сънища, когато не си успял толкова достатъчно добре да си припомниш, визуализираш и стабилизираш съответната информация, че тя да се установи и да остане стабилна като спомени в постоянната трайна памет – това обикновено се случва при първични и вторични хаотични припомняния и визуализиране сутрин, които не са съчетани с маркиране, записване и описване на съответно припомнените сънища.
А информацията, която за определен период може да се е оказала с качеството на стабилизирана и съхранена в постоянната трайна памет, но не е била „потвърдена” (асоциативно реактивирана) чрез допълнително припомняне и визуализиране и най-важното – с маркиране и записване, може много скоро „да се върне” от постоянната трайна памет във „Временния архив”, след което неочаквано да избледнее.
Това че определени спомени от сънища към даден момент са се оказали толкова ярки и силни, че вече си мислиш, че със сигурност са били стабилизирани като информация в постоянната трайна памет, че няма начин да ги забравиш, не променя положението, че в случай че не бъдат маркирани и описани, те скоро могат да загубят това свое качество (и това може да се случи изведнъж и да изглежда доста изненадващо), губят стабилност и трайност и потъват надолу - през абстрактните пространства на „Временния архив”, към по-долните пластове на паметта, там някъде сред дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието.
При недостатъчно напреднала практика по Пътя на сънищата, това, което сутрин след събуждане или по-късно през деня би могъл да извлечеш и допълнително да визуализираш, разшириш и уточниш от „Сънищното пространство” и по-точно от „Временния архив” на основата на възникващите пред вътрешния ти поглед проблясъци от картини и ситуации, е в по-голяма степен в резултат на междинно относително стабилизирана вторичната информация в резултат на вече случили ти се през нощта междинни припомняния (независимо дали са били спонтанни или целенасочени, осъзнати или неосъзнати и възприети като продължение на сънищна ситуация, запомнени или без да си им обърнал внимание и да си запомнил, че са се случили), или от предварително експресно сутрешно припомняне (без маркиране и записи). Ако през нощта при междинните ти събуждания си си водил записки, ако си маркирал или по-подробно записвал, като ги прочетеш те могат да предизвикат потоци от визуализации и спомени.
Обичайно в по-голяма степен и в повече случаи могат да се запазват следи, отразяващи общата схема и „общия смисъл” на ситуация от съня. От тази ситуация обикновено може да остане и ярко запомнено и определено действие, което веднага след събуждането ти се явява с ясна визуализация и статично фиксирани подробности.
Информация „прехвърлена” (спонтанно и пряко) в реално време от „Сънищното пространство” в категорията „Временен архив” (или за краткост – прехвърлена във „Временния архив”) означава, че едновременно още с тяхното образуване в сънищните процеси в сравнително по-високата степен са се оказали стабилизирани и стабилни „следите-отпечатъци” в „Сънищното пространство” за съответната сънищна ситуация, картина, действие и т.н.
Споменът от информация, „прехвърлена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да е толкова ясен и с визуализацията ти представата ти за това действие да е толкова добре изградена, че рязко да се различава от различните проблясъци и визуализации от моменти и ситуации от сънищата ти, които ти се явяват след като са били „прехвърлени” (стабилизирани) не спонтанно и пряко в реално време”, а чак вторично – от „Сънищния архив” във „Временния архив след осъществено визуализиране (например при спонтанни или целенасочени припомняния и визуализации в кратките периоди след нощни междинни събуждания, или след сутрешно събуждане).
За по-голямата част от сънищата, за повечето сънищни ситуации и техни елементи, „прехвърлянето” в реално време не се случва, информацията остава сравнително нестабилна и краткотрайна, а „следите-отпечатъци” остават със стабилност на нивото на елементи от Сънищния архив.
При всяко първоначално нощно или сутрешно визуализиране на елементите от сънищата ти, които не са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив”, ти си ги намерил в „Сънищното пространство” сред елементите на „Сънищния архив” в оригиналния им първичен вид (форма), разграничил си ги, визуализирал си ги, „видял” си ги, осмислил си ги, и така асоциативно си ги стабилизирал и „преместил” във „Временния архив” (в една или в друга степен, зависи от качеството на припомнянето и визуализирането). Информацията и „следите-отпечатъци” стават асоциативно модифицирани и при следващото си припомняне и визуализиране на същата сънищна ситуация информацията, която намираш във „Временния архив” е вече вторична.
Когато елементи от сънищната ситуация са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив” информацията, която намираш там при първоначалното припомняне и визуализиране е оригиналната-първичната, поне доколкото се отнася до „прехвърлените” в реално време елементи. Това е така, защото ти ги намираш във „Временния архив” вече в съответната степен стабилизирани. С други думи – все едно са огледално „прехвърлени” (отразени), без междинни асоциативни модификации или допълнения, каквито се случват и натрупват при всяко припомняне и визуализиране.
Споменът от сънищната информация, „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, ти се явява ярко и директно пред вътрешния поглед, без да се налага да се опитваш да се настроиш, да си спомниш и да търсиш или очакваш проблясъци (или на базата на проблясъците да фокусираш вътрешния си поглед и да се опитваш да сканираш „Временния архив” или цялото „Сънищно пространство”, с цел да активираш проблясъка в търсене на асоциативни връзки и образи към ситуациите, свързани с него).
В случая с появяващата се внезапно след сутрешното ти събуждане ясна и ярка визуализация с подробности, поредица от картини от ситуация и действия от сънищата ти, които сякаш си преживял преди малко, освен че би могло да е припомняне и визуализиране на съня, от който току-що си излязъл, може да е и информацията от следите на сънувани преди това сънища (по-рано през нощта), стабилно запечатани и съхранени в „Сънищното ти пространство” в реално време при протичането на съня, или с други думи – първична оригинална информация от сънищата „прехвърлена” пряко в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”. Толкова стабилно и структурирано „прехвърлена”, че не е било необходимо при междинните събуждания или след сутрешното събуждане да се доразвиват проблясъци и да се визуализира с цел припомняне какво точно стои зад тях.
Сутрин след събуждане, визуализацията от припомненото действие от сънищна ситуация, информацията за следите от което е била стабилизирана в реално време, (т.е. „пренесена” на момента в реално време пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, а не впоследствие, чрез припомняне и визуализиране), може да е с толкова силно вибриращо усещане за близост, яснота и подробности, с толкова жив спомен за самото усещане за сънуването в реално време, сякаш в този момент се пренасяш през времето в самия си сън, че трудно може да бъде объркано от този, който го е преживял и е разбрал разликата с резултатите при процесите на визуализиране и със спомените за моменти и ситуации от сънищата, идващи след появата на проблясъци с тяхното „сканиране”, „напипване”, разглеждане, фокусиране и бавно постепенно и поетапно възстановяване на обстановката и действието (когато информацията е била пренесена във „Временния архив” не директно в реално време, а впоследствие след съответните твои предишни нощни или сутрешно припомняния и визуализации и вече се явява и я намираш във „Временния архив” като вторична, асоциативно модифицирана.
Често, независимо от тази по-голяма яснота и изграденост на образа от визуализацията, който сякаш замръзва пред вътрешния ти поглед и ти дава възможност добре да разгледаш подробностите от сънуваното действие, същевременно от определен момент в началото на това визуализирано действие назад в ситуацията подробностите за другите случили се действия или за присъстващи в обстановката подробности, хора и обекти, както и за смисъла на тези действия, може напълно да ти се губят. Същото се отнася и за действията в сънищната ситуация, последвали нататък след определен момент в края на визуализираното действие, което си успял да видиш ясно с подробностите. За цялостната ситуация оставаш с обща смътна представа, но определено знаеш, че я е имало в съня ти. В рамките на общата ти представа за цялостната схема на сънищната ситуация, за предишните и последващите ти действия и събития преди и след ясно визуализирания фрагмент, ти остават сякаш някак си интуитивно знания за различни събития, които нито можеш да разграничиш конкретно и да визуализираш ясно, нито да назовеш по смисъл. От спомена за общата схема знаеш, че ги е имало и че си ги възприемал в реално време с "Въображаемото Аз", но от тях следи не успяваш да намериш, може би не са били „прехвърлени” в реално време, а може би до момента дори и въобще не са били „прехвърлени” и са останали там някъде в „Сънищния архив”. Ако впоследствие след сънуването не си „прехвърлил” за тях допълнителна информация във „Временния архив” при някое спонтанно визуализиране, сега се налага да търсиш допълнителни подробности като се фокусираш към все още запазващия се първичен „Сънищен архив”, т.е. да ги търсиш направо на „близката повърхност” на „Сънищното пространство” – на сравнително „по-гладката му плоскост” на първичните оригинални сънищни процеси и останали от тях „следи-отпечатъци” (оригиналните първични нетрайни и нестабилизирани следи, към които не е ясно до кога ще успяваш да намираш или да активираш асоциативни пътища и връзки).
Там би трябвало евентуално да можеш да намериш все още останали „следи-отпечатъци” от процесите по време на Асоциативната каскада на сънищата, свързани с подробностите, които знаеш, че е имало в съня ти, но не си успял веднага да визуализираш и да си припомниш.
В „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” до известна степен и до определен момент остават следите от всички сънувани сънища през циклите на съня от последната ти нощ, но асоциативните канали и пътища към тях не са открити и лесно достъпни, тези следи не са последователно асоциативно свързани за достъпа на будното ти съзнание, до тези следи по-трудно се достига, сред всички тях по-трудно се намират тези, които все пак биха се възпроизвели като останал смътен или проясняващ се, изкристализирващ, оформящ се и придобиващ яснота спомен, асоциативните пътища и връзки към тях не се запазват трайно открити, Асоциативната каскада на будното съзнание не успява лесно да открие асоциативните канали към тях и да ги включи в своите процеси, и елементите, които ги съставят много скоро могат да потънат в дълбините на Океана на елементите на съзнанието. Тогава вече би ти било необходимо качеството на интегрираното съзнание, за да ги достигнеш и откриеш.
ВЪЗПРИЯТИЕ ЗА СЪНУВАНЕ – ВЪЗПРИЕМАНЕ И УСЕЩАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ НА ФАКТА И ПРОЦЕСА НА СЪНУВАНЕТО
Възприятие за сънуване – възприемане и усещане в реално време на факта и процеса на сънуването
Понятието за възприятие за сънуването се отнася за реалното време на протичане на сънищата, защото ако би се отнасяло за последващ момент и период би било спомен, припомняне и визуализиране, вкл. спомен за възприятието.
Възприятието за сънуването може да се отнася за определен момент от действие в съня, за определена ситуация от сън, като може да се позиционира по време към определена фаза или определен цикъл на съня (но сънуващият с обикновено съзнание трудно би могъл да определи впоследствие към кой цикъл, а още повече – към коя фаза, се е отнасяло, нито до каква степен може да се отнася за всички сънувани сънища в съответната фаза или цикъл така, както обикновено не е в състояние да си припомни и визуализира всички свои сънища в съответни цикли или фази, нито да определя от кои цикли или фази са съответни спомени; по отношение на циклите все пак има известна възможност – ако се събужда нощем и си води записки след всяко събуждане – спонтанно междинно или целенасочено по часовник, стига да умее да си припомня).
В тези случаи сънищата може да протичат в ролята на различни и повече или по-малко различаващи се форми на „Въображаемо Аз”, макар и всички те да са в достатъчно голяма степен асоциативно свързани с Центъра на идентичността ти и да са в една или друга степен близки до същността на реалното ти „Аз” в едни или други аспекти или с разлики в едни или в други аспекти.
Принципно, в рамките на една фаза от цикъл може да имаш различни несвързани сънища, което означава, че можеш да преживееш ситуациите в тях в ролята на различаващи се варианти на твое „Въображаемо Аз” (с повече или по-малко различия и нюанси на твоето собствено възприятие в една или в друга роля). Дори в рамките на един сън може да има променяща се ситуация с несвързани части, в които да се променя и твоето възприятие за себе си в ролята на една или друга форма на „Въображаемо Аз”. В тази връзка, възприятието за сънуване е възприятието за присъствие и преживяване в един или в друг сън, в една или в друга ситуация в съня в ролята на определено „Въображаемо Аз”. При различните форми на „Въображаемо Аз” връзката с Центъра на идентичността ти може да е с различна степен. Усещането ти в реално време за преживяванията ти в съня може да е с различна изразеност, усещането ти, че твоята същност е „там” в този момент, и да остави в различна степен „следи” в „Сънищния архив” или във „Временния архив”, т.е. да останат „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност в „Сънищното пространство”.
Възприятието за сънуване в ролята на различните форми на „Въображаемо Аз” се натрупва от различните ситуации, сънища, фази и цикли като едно общо възприятие за сънуването през съответната нощ, като съответни следи се събират и интегрират във „Временния архив” (т.е. остават „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност от самото усещане-възприемане на преживяването на съответната ситуация по време на съня (в реално време), когато имаш усещането, че си в реалност, която възприемаш като даденост, без да възниква идея или причина да подлагаш каквото и да било под съмнение).
В по-общ план възприятието за сънуване може да се разглежда и в съчетание с натрупването на възприятия от спонтанни визуализации и спонтанно припомняне и „разглеждане” на сънища в периодите след няколкото междинни събуждания в една нощ, които може да се случват между съня и полубудно състояние и на границата между полубудно и будно състояние, от които, без да си даваме сметка, се „прехвърля” информация във „Временния архив” в допълнение към информацията за следите от възприятията, пряко „прехвърлена“ в реално време. Това се случва дори и без наличието сред тях на „по-осъзнати” целенасочени припомняния, а и при спонтанни припомняния или дори и без осъзнато осъществени припомняния в кратките периоди след тези междинни събуждания.
По време на междинните събуждания повърхността на „Вътрешното море на сънищата” сред Океана на елементите на съзнанието все още е била набраздена и твоето излязло от съня съзнание идентифицира пряко от „Сънищния архив” следите, останали от сънищната активност в „Сънищното пространство”.
Процесите в „Сънищното пространство” са оставили „следи-отпечатъци” с качества на стабилност и трайност с различна степен, характерни или за „Сънищния архив” или за „Временния архив”. В „Сънищния архив” са първичните оригинални следи, които не са стабилизирани и трайни в степен, че да ги определим като елементи на „Временния архив”. Стабилността и трайността им е в зависимост и от асоциативните пътища и връзки около тях, стабилността и проходимостта на тези пътища, създадена в процеса на протичане на Асоциативната каскада на сънищата и съответно от възможностите за лесен достъп до тях и тяхното включване в Асоциативната каскада на будното съзнание.
Споменът от дълготрайно възприятие за сънуването в реално време е спомен от ярко възприятие в реално време при сънуването в дълъг сън, отпечатал се добре във „Временния архив“.
Усещането за дълго сънуване в реално време представлява дълготрайно възприятие в реално време на "Въображаемото Аз" за пребиваване в сънищна ситуация и преживяване на събития в реалността на сънищата и е свързано с достатъчна степен на частично активен контакт с Центъра на идентичността, както и с въвличане на различни сектори и елементи на постоянната ти трайна памет, с достатъчно активни и проходими асоциативни връзки между тях за тяхното съвместно асоциативно участие с характерната за будното съзнание логическа последователност и обратни връзки, без същевременно да си в „осъзнат” сън и без да си се осъзнал като "Реално Аз".
Този контакт с Центъра на идентичност и с елементи на постоянната трайна памет по време на съня (в случая говорим за „неосъзнат“ сън) се осъществява в процеса на Асоциативната каскада на сънищата с асоциативни връзки и съпоставяне с едни или други елементи от постоянната ти трайна памет и подробности, свързани с реалното ти „Аз” и реалния ти живот, като една част от тези елементи и подробности са се активирали и са се включили в сценария на сънищната ситуация, а друга част от тях биват асоциативно достигани, активирани и включвани дотолкова, доколкото да участват в оформянето на един общ фон, който формира твоето възприятие и „осъзнаване“ на участието ти в процесите на сънищната ситуация – възприятието ти за сънуването в реално време.
Когато процесите на Асоциативната каскада на сънищата и в „Сънищното пространство” са достатъчно активни (което зависи от различни фактори, включително от твоето обща физическо и душевно състояние, начина ти на живот, наличието на стрес, евентуален напредък в практиката по Пътя на сънищата и пр.) се оформят достатъчно стабилни и трайни асоциативни пътища и връзки между различните елементи (участващи в сънищните процеси и изразяващи осъществяването на сънищната ситуация), и оставащите от тези процеси асоциативни връзки и „следи-отпечатъци” като елементи на „Сънищния архив”, ако са с качествата на достатъчна стабилност и трайност, придобиват „по-високата” позиция и ролята на елементи във „Временния архив“ на сънищата, и съответно се оформят там като по-лесно достъпен ресурс за потенциални „спомени” за сънищната ситуация, както и за дълготрайното ти усещане в реално време за сънуването, и за спомените ти впоследствие за това усещане.
========================; ;==============================
СКРИТОТО ВЪТРЕШНО СЪЗНАНИЕ
Скритото вътрешно съзнание
***
„ИМАГИНЕРНОТО” СЪНИЩНО ПРОСТРАНСТВО
„Имагинерното” сънищно пространство
Когато визуализираш и си припомняш сънища, отделни елементи и картини се появяват като проблясъци, може да успееш да ги задържиш или почти веднага да изчезнат, и така сякаш извличаш отнякъде спомени, сякаш извличаш във вид на спомени самите елементи от сънищата си, които си успял да „видиш”, сякаш ги хващаш, закачаш и преместваш от едно място в мозъка си в друго. Възприятието ти е сякаш преместваш информацията от един сектор в друг различен сектор – в едно имагинерно „сънищно пространство”. Но всъщност преместване няма, има само стабилизиране на оригиналните „следи-отпечатъци”, представляващи информацията от сънищата си, която си успял да си припомниш, както и създаване на вторични „следи-отпечатъци” в резултат на асоциативния процес на визуализиране, припомняне и асоциативно свързване, на вторична допълваща информация, свързана с припомнените елементи от сънищата.
ВЪТРЕШНАТА АСОЦИАТИВНА КАСКАДА
Вътрешната асоциативна каскада
Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” (Вътрешната асоциативна каскада, с която условно донякъде бихме могли да свържем известното понятие за ”подсъзнанието”), представлява второ ниво, действа паралелно с другите форми на Асоциативна каскада на съзнанието, и нямаш пряк достъп и възможност за усещане и осмисляне на това ниво, включително и по времето на действие на Асоциативната каскада на будното състояние.
Вътрешната асоциативна каскада постоянно действа заедно с една от другите форми, при будно състояние – паралелно, но будната ти осъзнатост няма пряк достъп до нейните процеси и до нейните резултати във вид на съзнанието и самосъзнанието на „Вътрешното Аз”. Асоциативната каскада на будното състояние представлява външно ниво и е в постоянен контакт с мрежа на на „Центъра на идентичност” – асоциативните й процеси преминават през неговите асоциативни магистрали и пътища. Вътрешната асоциативна каскада има достъп до цялата територия на паметта, включително и мрежата на „Центъра на идентичност”, но може да използва вторични и транс-ментални асоциативни връзки между елементите – „следите-отпечатъци” и външното съзнание няма пряко възприятие за нейните процеси.
Сред скритите от будното ти съзнание действия на Асоциативна каскада на „Вътрешното Аз” (на Вътрешната асоциативна каскада) се включват контрол над автономни процеси на тялото, „наблюдение” на физиологичния процес, както и други функции – включително процесите, които водят до проявление на интуицията, управлението на сънищата чрез „Генератора на сънищата, общ контрол над тяло и съзнание, контрол на допълнителни ресурси и скрити резерви и др.
Бързите и неуловими асоциативни връзки в Асоциативната каскада не могат да бъдат поотделно и пряко забелязани, почувствани или наблюдавани от будното съзнание, но в асоциативния процес, на който те са отделните елементи, се състои и се стига като резултат до осъществяването и проявленията на съзнанието, включително процеса на асоциативно съпоставяне, натрупване, потвърждаване, или съпоставяне, противопоставяне и анулиране, с общ резултат осъществяване на анализ и осмисляне.
Отработваните и постоянно повтаряни асоциативни пътища създават и утвърждават стабилни асоциативни магистрали и коридори, които активно участват в Асоциативната каскада на будното състояние и в осъществяването на съзнанието и на процесите на осмисляне – израз на проявленията на „Външното Аз” при будно състояние и съзнание.
Извън стандартния процес на осмисляне и осъзнаване, множество второстепенни пътища и транс-асоциативни, транс-ментални асоциативни връзки при определени условия могат да се включват на различно ниво при различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието светкавично бързи и излизащи както и всички останали извън възможностите на възприятието ти за конкретно възприемане, усещане и осъзнаване. Техният допълнителен процес може да доведе до извънредни резултати, например интуиция, и в такъв случай представляват израз на „Вътрешното Аз”.
При сън и действие на Асоциативната каскада на сънищата, Вътрешната асоциативна каскада също е активна, неин механизъм е „Генераторът на сънищата”, чрез който участва във формиране на сценариите и развитията на сънищните ситуации. Продължава да наблюдава и контролира физиологичните и автономните процеси както и да е източник за неочаквани прозрения или интуитивни решения, включително вплетени в контекста на една или друга сънищна ситуация.
При сънищните процеси в Асоциативната каскада на сънищата се включват вторични, второстепенни разклонения на изходящи и входящи асоциативни връзки на „следите-отпечатъци”, при тяхното светкавично протичане няма как да ги усещаш. При осъществяване на будното ти съзнание, при действието на Вътрешната асоциативна каскада едни или други от тези вторични връзки в разни периоди са били активирани и те се включват в сънищните процеси. Вътрешната асоциативна каскада, бидейки на друго ниво, има достъп и възможност за включване в процесите си на разнородни асоциативни пътища, както вторични, така и първични, както преки, последователни и причинно-следствено обусловени, така и заобиколни, с „прескачане” или транс-ментални, при които не е задължително да се спазва пряката стандартна логика и последователност на процесите на външната - Асоциативната каскада на будното състояние, всички тези особености водещи до проявления на интуиция, прозрения, внезапни нестандартни решения, открития по време на сън, пророчески видения и мисли и т.н.
Основна особеност е, че паралелно с външната асоциативна каскада при будното съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние), има постоянно действаща вътрешна асоциативна каскада (Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” или Вътрешната асоциативна каскада), която ти не усещаш, чието присъствие и действие ти не възприемаш пряко, за чието съществуване нямаш пряко знание и не знаеш, но която има аналогични ефекти като външната, макар и скрити за „Външното ти Аз” и за стандартното ти ежедневно възприятие, чието действие е също с характер на съзнателен механизъм и процес, която контролира, има въздействие и управлява редица аспекти и процеси, и чието протичане води до осъществяване на нейно скрито вътрешно съзнание и самосъзнание, до което ти нямаш пряк активен достъп, но което има своя пряк активен достъп до теб и до твоето съзнание и самосъзнание.
Това второ вътрешно съзнание в резултат на Вътрешната асоциативна каскада, е резултат от асоциативни процеси, които използват друга мрежа на връзките, осигуряваща различните й функции, има друг характер на връзка с мрежата на Центъра на идентичност, при което се оказва в самостоятелен режим, изолиран от Асоциативната каскада на будното състояние, чрез която се осъществява твоето съзнание, и изолиран от възможностите по твоя воля да имаш някакъв пряк контакт с него.
Второто асоциативно ниво и вторичните асоциативни връзки, които се активират при Асоциативната каскада на сънищата, включително преки или транс-ментални връзки между различни отдалечени „следи-отпечатъци” в тъканта на паметта ти, за които въобще не си даваш сметка и не знаеш, в процесите на Вътрешната асоциативна каскада също се доразвиват, водят до различни развития на сценарии на сънища, както и до интуитивни прозрения.
При Асоциативната каскада на будното състояние ние може и да сме в състояние да осмислим връзката си с „Центъра си на идентичност” във вида му на съвкупност от най-важната, стабилно установена и трайно запечатана в паметта ти информация за живота ти и за твоята същност. Тази информация участва постоянно в асоциативните ни процеси и осъществяването на нашето съзнание.
Но формата на връзката на Вътрешната асоциативна каскада с мрежата на Центъра на идентичност е дотолкова извън полезрението на нашето будно съзнание, колкото и цялостният и резултат – второто скрито вътрешно съзнание.
Постигането на активен контакт с недостижимото собствено вътрешно съзнание и възможност за наблюдение на процесите на Вътрешната асоциативна каскада, осъществяването на контакт и сближаване от позицията на будното ти съзнание, себевъзприятие и самоидентифициране на основата на своя „Център на идентичност” по посока към Вътрешната асоциативна каскада, би могло да е цел на различни медитативни процеси и практики, както, разбира се, и етап от развитието по Пътя на интегралното съзнание (практиката и пътя на йога на интегралното съзнание).
*** *** ***
„ВЪТРЕШНОТО СЪЗНАНИЕ”
„Вътрешното съзнание”
ВЪТРЕШНАТА АСОЦИАТИВНА КАСКАДА - АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА "ВЪТРЕШНОТО АЗ"
Вътрешната асоциативна каскада – асоциативната каскада на „Вътрешното Аз”
Вътрешната подреденост, последователност и логичност, детайлност и реалистичност, изпълненост с мисли, разсъждения и чувства, на повечето сънищни ситуации, съвсем приличащи на неосъществили се ситуации в реалния ти живот, поставя един голям въпрос за начина, по който се осъществяват в мозъка ти тези сънищни ситуации, за начина по който се избират и развиват техните теми и сценарии на тяхното развитие, за намесата и начина на функциониране на един "Генератор на сънищата".
Независимо от това, че когато се събудиш ги забравяш, или дори ако си спомняш отделни моменти, картини, детайли, даваш си сметка, че като цяло с всичките подробности и възприятия, с всички моменти и картини, тази сънищна ситуация все едно, че вече си я забравил, тя е останала някъде надалече от будното ти съзнание, в мъгла, разсипана на отделни парченца. Сякаш тази сънищна ситуация се е развивала някъде отдолу, надълбоко, в едно обширно светло пространство дълбоко отдолу под нивото на будното ти съзнание, и със събуждането си сякаш си се издигнал нагоре с един мисловен асансьор, издигнал си се през дълбоката шахта на събуждането, и тази сънищна ситуация е останала там отдолу, в онова друго светло обширно пространство, но вече е толкова надълбоко и надалече, че за да я видиш отново такава каквато си я преживял и видял в съня си, развила се преди, след и около тези смътни подробности, моменти и ситуации, които буден едва си припомняш, в цялата й тъкан последователност и пълнота, трябва отново да се спуснеш в тъмнината на тунела на този мисловен асансьор и да слезеш там долу, в светлото пространство на твоята сънищна ситуация.
Това поставя един голям въпрос за начина по който се осъществяват сънищата, за начина по който функционира мозъкът ти както по време на будното ти състояние, така и по време на сън и сънища. Това всъщност е една от най-големите, основните мистерии на нашата реалност, заедно с някои подобни мистерии, свързани с пространството, времето, безкрайността, енергията, границите на видимата реалност и отвъдното, невидимите и неизвестни изражения и форми на реалността, живота и смъртта.
Сякаш когато си вече в сън и сънуваш, твоето съзнание, макар и в почивка и частично изключено, изключило и абстрахирало се от всякакви сензитивни импулси и дразнения характерни за будното му състояние, от всякаква текуща информация, проблеми и въпроси за решаване, свързани с баналните ти ежедневни мисли и преживявания, освободило се от тази постоянна тежест и ангажираност на будното състояние, продължава да действа и да решава в една нова сънищна ситуация като само избира и определя как тя да се развие и какво да се случва в нея. От една страна често в сънищата си в реално време (както установяваш впоследствие и в спомените си за тях) имаш чувството, че в момента ти направляваш действието и определяш какво става нататък, сякаш от определения момент в съня си имаш няколко възможни варианта за развитие и ти избираш един от тях с едно или друго следващо действие или събитие, макар че може и да не си даваш точно сметка в момента, че избираш между варианти, а просто да усещаш как водиш действието нанякъде, в определена посока, очакваш нещо да се случи в следващия момент, или се случва нещо, което очакваш, смяташ за правилно развитие. От друга страна, често в сънищните ситуации имаш възприятието, че си в ролята на наблюдател и действието се развива някак си встрани от теб, сякаш определяно, управлявано и ръководено от някаква друга сила. Може и да не се чувстваш като страничен наблюдател, а да си участник в самото действие, но да нямаш усещането, че ти определяш неговото развитие, че ти определяш или си определил какво да се случи нататък в съня ти. Вариантите са различни, но при всички тях възниква въпросът, как това се осъществява в контекста на концепцията за Асоциативната каскада на сънищата като друга форма на Асоциативната каскада на съзнанието, заела временно мястото на Асоциативната каскада на будното състояние. Как в Асоциативната каскада на сънищата се стига до началния момент, до темата, до началната ситуация в сънищната ситуация? В будно състояние би било повече понятно как се осъществява асоциативният процес с наличието на активна цялата постоянна трайна памет, активност на основните асоциативни магистрали на асоциативната мрежа на Центъра на идентичност, наличието на постоянно постъпващата външна информация, отиваща в процес на асоциативна обработка, постоянните вътрешни обратни асоциативни връзки, постоянно постъпващите външни и вътрешни сензитивни импулси. Но в състоянието на сън и сънища, ситуацията е съвсем различна и възниква въпросът как се осъществява Асоциативната каскада на сънищата, за да инициира и оформя една или друга сънищна ситуация с такъв характер, съдържание и качество, каквито имат множество от сънищата ни. Какъв е този "Генератор на сънищата", който успява да избира, контролира и да насочва асоциативните процеси и връзки в сънищната каскада, и действа като своеобразно второ, вътрешно, скрито съзнание. Ако съзнанието и самосъзнанието в будно състояние е крайният моментен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, по какъв начин би се осъществявало това второ, вътрешно съзнание на "Генератора на сънищата", който всъщност насочва процесите на Асоциативната каскада на сънищата? Ако "Генераторът на сънищата" е "механизъм" и едно от проявленията на Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (Вътрешната асоциативна каскада, действаща постоянно и в будно състояние и по време на сън и сънища), как се осъществяват асоциативните процеси на тази Вътрешна асоциативна каскада, например когато се изключва будното състояние и съзнание, когато се изключва функцията на Асоциативната каскада на будното състояние и се преминава в асоциативен процес характерен за Асоциативната каскада на сънищата – и когато достъпът по основните асоциативни магистрали до ресурсите на паметта би трябвало да се затруднява или затваря (поне доколкото се отнася до сънищните асоциативни процеси и до Асоциативната каскада на сънищата), съответно би трябвало да се затваря и достъпът до голяма част от връзките със "следите-отпечатъци" в паметта.
Но не само това, не само по време на сънищата, но и при будното ни състояние – какви са тия вътрешни асоциативни процеси, за които ние в будно състояние няма да знаем и какво е това вътрешно наше съзнание, което ние в будното си състояние не усещаме и което изглежда е различно от съзнанието, което ние си знаем, че имаме?
На какво ниво на паметта, с какви асоциативни връзки и с кои "следи-отпечатъци" се осъществяват асоциативните процеси на Вътрешната асоциативна каскада (чиято територия на действие очевидно се простира в целия обхват на паметта във всичките й състояния и проявления, включително и в целия Океан на елементите на съзнанието), по какъв начин се осъществява като резултат от нея вътрешното съзнание, и съответно се явяват възможностите на "Генератора на сънищата" (който има съответните пътища на контакт в целия обхват на паметта) да избира, определя, контролира, въздейства и направлява асоциативни "следи-отпечатъци" и връзки в сънищните процеси, да предопределя и да развива сценариите на сънищата? На какво ниво се осъществява Вътрешната асоциативна каскада, че нашето нормално, обичайно постоянно будно съзнание да няма пряк достъп до нея, да няма пряк достъп до вътрешното съзнание и дори да няма преки ясни тривиални индикации за неговото съществуване и действие?
В резултат на процесите на Асоциативната каскада на будното състояние се натрупва умора – вещества, субстанции, които трябва да бъдат пречистени, балансирани. Налага се частично спиране на процесите, почивка, частичен покой, пречистване и балансиране. Но този процес не е автоматичен. Асоциативният процес, в зависимост от посоките на асоциативните потоци в каскадата, дразнители, обратни връзки, асоциативен анализ, съпоставяне, анулиране и потвърждаване на връзки със "следи-отпечатъци", изразяващи се в информационни единици и стойности, оформящи се в смисъл и в това, което възприемаш като своето съзнание, може да определя кога будното съзнание да се изключи. Това е изражението в будния асоциативен процес на онова проявление, възприемано като "воля". Но има праг на натрупване на субстанции и умора, който ще доведе до затормозяване на функции, дори до временно увреждане, и до автоматично изключване. Постоянното външно сензитивно стимулиране, може да отложи този момент, довеждайки тялото и ума до болезнено състояние.
При нормален ритъм, в будно състояние Вътрешната асоциативна каскада си функционира по своите асоциативни пътища и връзки, и продължава да си функционира и след трансформиране на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата. При извънредна ситуация когато процесът на изключване от будно състояние, на почивка, прочистване и баланс, е бил отложен и ритъмът е бил нарушен, има промяна и в сънищата, и в способността впоследствие да бъдат припомнени, както и въобще да се разбере дали ги е имало. Съответно се променя действието на "Генератора на сънищата". Вътрешната асоциативна каскада продължава да действа, но не с обичайната си ефективност. При ситуация на целенасочено външно въздействие за прекомерно поддържане на будно състояние и отлагане на момента на изключване и сън, ефектите върху образуването на сънища, върху действието на "Генератора на сънищата" и съответно върху процесите на Вътрешната асоциативна каскада ще са по-сериозни. Вътрешното съзнание на първо място ще мобилизира своите ресурси за наблюдение и контрол на жизнените функции и автономните процеси на тялото.
Как при изключване на Асоциативната каскада на будно състояние се включва Асоциативната каскада на сънищата, чиито процеси се осъществяват и протичат по друг модел? Как се избира кои да са "следите-отпечатъци", с които да се определи началният момент на темата в сънищната ситуация? Как се избират, определят, активират връзките към "следи-отпечатъци", които да се включат с информацията и смисъла си в сънищната ситуация? Ако в сънищната ситуация се включваха асоциативни връзки и "следи-отпечатъци", които случайно са останали активни от преживявания (вкл. и мисли) през деня (от предишната форма на асоциативната каскада), тогава сънищата нямаше да имат същия подреден и смислен характер, щяха да са набор от нахвърляни разнопосочни елементи, моментни картини, или изображения от един или друг момент от ежедневието, или дори картини или отрязъци от ситуации от гледани филми, и т.н., щяха да имат характер на натрупване на огледални изображения, повече или по-малко близки или разкривени. Но в сънищата това не е така. Освен това щяха да включват елементи от деня, най-много от последни дни (да речем, че са останали активни връзки и следи от впечатления от предишни дни) и нямаше сценариите на сънищата да се съчетават със смислови елементи от твои преживявания и със "следи-отпечатъци" от най-различни периоди и моменти от живота ти. Но това не е така в сънищата. Нямаше да имат същия характер на подредени, последователни, цялостни, уникални, завършени ситуации, каквито са сънищните ситуации.
Когато умората се натрупа и Асоциативната каскада на будното състояние се изключи частично, тя преминава във форма на Асоциативна каскада на сънищата, която разполага с друг ограничен ресурс от налични проходими и активиращи се асоциативни връзки и пътища към едни или други "следи-отпечатъци" в паметта. Самите "следи-отпечатъци" имат изходящи и входящи линии за асоциативни връзки както основни и разработени – използвани постоянно в процесите на будното състояние, така и второстепенни, по-малко проходими, свободни и резервни, но именно които връзки са на разположение и в състояние за асоциативно свързване на друго ниво, за свързване с „прескачане”, за транс-асоциативно свързване с елементи, връзки и пътища с различни позиции и местоположение в паметта („транс-ментално асоциативно свързване”).
В хода на човешкия живот и на непрекъснатия асоциативен процес в мозъка с различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието, освен установяващите се повече или по-малко стабилни и трайни "следи-отпечатъци", основни асоциативни мрежи („Центърът на идентичност”), асоциативни магистрали, пътища, коридори и канали, първостепенни и основни асоциативни връзки и второстепенни – недостатъчно разработени, резервни, изчакващи на разположение, свободни, готови за вариантно включване, се създават и установяват множество "асоциативни схеми". За разлика от отделните "следи-отпечатъци" (които същевременно могат да са с различен обхват, и да представляват както отделни елементи, така и цели групи от логически и последователно асоциативно свързани елементи), носещи информация с по-конкретен и детайлен характер, "асоциативните схеми" са се оформили в резултат от аналитичните асоциативни процеси като носители на по-обща информация за основни смислови насоки на цели ситуации. "Асоциативните схеми" представляват "информационни скелети" на различни ситуации с най-различни характеристики (възможни и невъзможни, осъществили се през живота или въображаеми и резултат на собствени мисловни процеси, произтичащи от реалността или от въображаемия свят на книги и филми, възможни за реализиране или несъответстващи на правилата и законите в будната реалност). Някои "асоциативни схеми" са по-прости – информационният скелет съдържа само една посока за развития. Други "асоциативни схеми" са по-сложни – съдържат възможността за варианти с паралелни евентуални посоки за развитие. Но за разлика от "следите-отпечатъци", "асоциативните схеми" като "скелети" на една или друга ситуация, съдържат само най-обща информация за възможна тема, начало и линии на развитие, подлежащи и на промяна в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. В сънищния процес, след частичното изключване на Асоциативната каскада на будното състояние, с началото на действие на сънищната каскада, едни или други "асоциативни схеми" започват да се изпълват със съдържание, като в асоциативния процес на сънищата към тях се „закачат” едни или други "следи-отпечатъци". Това „закачане” може да става повече или по-малко случайно и хаотично, или в определена степен смислено и подредено. От една страна е в зависимост от наличието на свободни и проходими, макар и второстепенни, асоциативни връзки, канали и пътища. От друга страна зависи от степента на намеса в сънищния процес на Вътрешната асоциативна каскада, на "Генератора на сънищата" и на вътрешното съзнание.
========================; ;==============================
АСОЦИАТИВНИ СХЕМИ, КАТЕГОРИИ НА ПАМЕТТА
Асоциативни схеми, категории на паметта
1. Асоциативни схеми в сънищните процеси
Асоциативните схеми имат връзки помежду си и се „наслагват”, като асоциативният поток, в хода на процеса на изпълването на „асоциативния скелет” на сънищна ситуация според една ангажирана „асоциативна схемата”, евентуално може да се премества в друга или в трета „асоциативна схема”, или впоследствие обратно, и така при формирането на сънищните ситуации може да се получава смесване, комбиниране между основни теми и смислови конструкции на различни „асоциативни схеми”.
2. Категории на паметта; Двата аспекта на постоянната трайна памет; Двете нива на „Центъра на идентичността”
Понятието за паметта като обща територия и тъкан, в която се осъществяват различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието, включваща постоянната трайна памет (която от своя страна съдържа оперативна постоянна трайна памет, и различни нива на достъпност на постоянната трайна памет – до които можеш да стигнеш с различна степен на усилие или с подсещащ /стимулиращ, иницииращ връзката/ асоциативен елемент), други нива на паметта извън това, което може да се определи в категорията на постоянна трайна памет (забравена информация, до която не може да се достигне с обичайно усилие, но която все пак остава да се съхранява в някаква форма и при определени асоциативни стимули може да се достигне макар и с различна степен на съответствие и пълнота с първоначалната), както и Океана на елементите на съзнанието, който включва всичко /съвкупност на елементите на паметта/, включително и дълбоките пластове, до които би могло да достигне само при постигнато интегрално съзнание.
Постоянната трайна памет съдържа два различни аспекта информация. Единият аспект е свързан съвсем пряко с всякакви конкретни елементи за твоя живот, твоята среда, както и твоите основни представи за живота ти и за реалността. Другият аспект е свързан с всякаква допълнителна информация, фактическа информация, натрупвала се цял живот, макар че в известен смисъл всякаква такава информация се свързва с представите ти за реалността. Тъй като в паметта има и различни други категории информация, включително информация осигуряваща действието на механизми, които поддържат самия ти живот, може да наречем условно горните два аспекта като Първи и Втори аспект.
Първият аспект има пряка връзка с мрежата на Центъра на идентичността, макар че нейни разклонения и коридори може да се простират и в териториите, свързани с Втория аспект. Но основно в териториите на паметта, свързани с Първия аспект се простира ядрото на мрежата на Центъра на идентичност.
Центърът на идентичност от своя страна също трябва да има поне две нива. В неговата мрежа на стабилизираните елементи - асоциативни коридори, връзки и „следи-отпечатъци” има съответно две нива на информация, която се включва в Асоциативната каскада на будното състояние и в Асоциативната каскада на сънищата. Те представляват и основните елементи, сегменти, направления в един процес на самоидентификация (който след това може да продължи в различни насоки в тъканта на постоянната трайна памет както в категорията на Първия й аспект, така и на Втория).
Първото ниво е свързано с основна и значима информация, съдържаща конкретните елементи от твоя живот, конкретната ти реална среда, подробности от миналото, конкретните ти представи и възгледи и пр. – формиращи конкретната информация на базата, на основата на твоята идентичност, постоянен източник на твоето себеусещане, на твоята представа са собственото ти „Аз”. Това са елементи, които дори и без да си даваш сметка и да усещаш поотделно и конкретно, постоянно присъстват в твоето съзнание.
Второто ниво на Центъра на идентичност съдържа по-общи „схеми”, представляващи източник на твоето постоянно себеусещане, на чувството ти за това, че си именно ти и че си такъв какъвто си. Това са асоциативни схеми, създаващи с участието си и взаимодействието с тях един общ асоциативен фон на Центъра на идентичност, които представляват „следи-отпечатъци”, формирани на базата на постепенно натрупвани и интегрирани в асоциативната мрежа на Центъра на идентичност следи в резултат на многократно повтарящи се през твоя живот твои реакции в едни или други ситуации, определени повтарящи се ефекти при твои възприятия в различни ситуации, ефекти от определени стереотипи на твои действия и др. Тези „следи-отпечатъци” носят обща интегрирана информация за твои характеристики, без да са свързани с конкретна информация за определени събития. Така Второто ниво на Центъра на идентичност допълнително е източник на твоето постоянна възприятие за самия себе си, на твоето себеусещане, на твоята непрекъсваема идентичност, възприятието ти за своето собствено „Аз”.
3. Разлика между Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата
Има две основни насоки и два аспекта на резултатите на Асоциативната каскада на сънищата – Първият е „измислянето” и оформянето на сънищната ситуация, Вторият е оформянето на „Въображаемото Аз”, на себеусещането, на възприятието за себе си, повече или по-малко близко към възприятието ти за себе си в будно състояние – формиране на твоето „съзнание” и „самосъзнание” в сънищната ситуация.
При Асоциативната каскада на будното състояние външната реалност съществува и ти я възприемаш в резултат на постоянно присъстващите външни сензитивни импулси (макар че те, тяхното значение постоянно се обработва и интегрира от асоциативния процес, заедно с множество ответни вътрешни импулси от вече притежаваната собствена информация, активиращи се постоянно в асоциативния процес на разпознаване и осмисляне), и в резултат на общия асоциативен процес се осъществява съзнанието и самосъзнанието, включително собственото възприятие за своето собствено съзнание и самосъзнание.
Постоянно в съзнанието ти присъства една представа за обстановката, в която се намираш – например, това е твоят дом, в който си в момента с представата ти и знанието ти за всички подробности и предмети в него, със спомените ти и представата ти за твоя живот, събитията в този твой дом, всякакви конкретни моменти от живота ти, хората, които са били около теб, твоите родители, техния живот, отношенията между вас – това е една обща представа, която постоянно те съпровожда (поддържана непрекъснато от асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, независимо от това, че във физически и биологически аспект асоциативните „събития” – връзки, реакции, протичат с такава скорост и на такова ниво, че ти не си в състояние да усетиш и да осмислиш отделните елементи и моменти в този процес). Може да се намираш в каквато и да е друга различна среда и обстановка и там друга аналогична представа, свързана с определена информация, възприятия и мисли, постоянно ще те съпровожда, и ти дори и със затворени очи ще знаеш какво има около теб, и то ще е свързано с определени положения. Независимо от конкретните сензитивни сигнали, които получаваш в един или друг момент, намирайки се в една или друга среда, знанието и представата ти за нея в твоето съзнание е много повече от отделните сензитивни сигнали, които получаваш в един или друг момент.
За разлика от това, при Асоциативната каскада на сънищата я няма външната реална среда, няма ги постоянно постъпващите отвън сензитивни импулси, носещи информация, която неминуемо оказва влияние да стимулира и дори да насочва посоките на Асоциативната каскада на будното състояние при осъществяването на съзнанието, поне доколкото се отнася до конкретните насоки и процеси в мисленето, настроенията и конкретни действията на индивида.
Асоциативната каскада на сънищата трябва сама да си създаде съответната вътрешна реалност и среда, сънищната обстановка с всички нейни детайли, сценарий, качество и пр., и от друга страна да създаде твоето „Въображаемо Аз”, твоето усещане за самия себе си, да създаде в сънищната ситуация твоето „съзнание” и „самосъзнание” и усещането ти за тях в качеството ти на „Въображаемото Аз”. За разлика от Асоциативната каскада на будното състояние, чийто общ резултат е осъществяване на твоето съзнание и самосъзнание при наличието на вече съществуваща конкретна външна среда, Асоциативната каскада на сънищата трябва като свой резултат да създаде едновременно и вътрешната реалност и среда и съзнанието и самосъзнанието на твоя герой – „Въображаемото Аз”, в качеството на което ти възприемаш съответната вътрешна среда.
В тази светлина, кои ресурси от паметта и съответно от Центъра на идентичност използват двете форми на Асоциативната каскада?
Често при обикновен „неосъзнат” сън възприятието и реализацията в сънищната ситуация на „Въображаемото Аз” е толкова пълно, плътно, всестранно и изпълнено със съдържание, мисли, чувства и съображения, че не отстъпва в известен смисъл от това на реалното „Аз” в будно състояние, не отстъпва на възприятието ти в будната реалност. Това е интересно защото съзнанието на реалното „Аз” е общ резултат на цялата Асоциативна каскада на будното състояние (с включване на голяма част от ресурсите на паметта, включително с достъп до цялата постоянна трайна памет), докато за същността и „съзнанието” на „Въображаемото Аз”, освен че при създаването му Асоциативната каскада на сънищата е била ангажирана и с измислянето и със създаването на самата сънищна ситуация, тя е разполагала само с определени елементи от Второто ниво на Центъра на идентичност, както и с елементи от териториите на паметта, свързани с Втория й аспект (освен ако не говорим за сънищна ситуация близка до реалната среда и възприятие близко до реалното, каквито са при „Въображаемо Аз” с висока степен или при „Почти-Реално Аз”, когато се включват елементи от Първото ниво на Центъра на идентичност и други допълнителни елементи от териториите на паметта, свързани с Първия й аспект, които са останали извън мрежата на Центъра на идентичност).
В този смисъл може да се определи какви елементи от Второто или от Първото ниво на Центъра на идентичността и какви елементи и асоциативни схеми и „следи-отпечатъци”, връзки и пътища в териториите свързани с Първия или с Втория аспект на постоянната трайна памет биват ангажирани и включвани в сънищните ситуации с различен характер, в различни сценарии на сънищата и при осъществяване на „Въображаемо Аз” с различна степен и приближаване към реално „Аз” (наподобяване на среда и възприятия в будното ежедневие), или към „Реално Аз” (състояние на „осъзнаване” в съня и преминаване в „осъзнат” сън, съответно и сънищни ситуации с различни степени на „осъзнаване” и „осъзнатост”, на самоидентификация, на контрол и задържане в „осъзнат и контролиран” сън и т.н.)
За осигуряване на съответна информация за осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата, на съответни активиращи се или активирани и включващи се елементи – връзки, „следи-отпечатъци” – в процеса на каскадата и в поддържане на сънищния процес, е необходимо да бъдат включени определени елементи – тъканта, територията от паметта, в която и върху която единствено е възможно да се осъществяват съответните асоциативни процеси, в случая представляващи сънищата и възприятията ти в тях.
Необходимо е да бъдат включени (което означава по някакъв начин да бъдат определени, да бъдат избрани) елементи от паметта за две основни цели: първо за формиране на сънищната ситуация; второ, за избор на елементи от Центъра на идентичността (както и от други територии на паметта, свързани поне с Първия аспект) за оформяне на характера и себеусещането на Въображаемото Аз”.
Може в сънищната ситуация да се включат не само случайни и хаотични елементи (от териториите на паметта, свързани с Втория й аспект), оформящи една или друга сънищна ситуация, дори ако е моделирана според някоя асоциативна схема, и не само елементи от Второто ниво на Центъра на идентичност, даващи някакво приблизително общо познато усещане за собственото „Аз”.
А може в сънищната ситуация да се включват и асоциативни схеми, свързани с Първото ниво на Центъра на идентичност, и Първия аспект на паметта – оформящи ситуации близки до реалното ти ежедневие и себеусещане близко до възприятието и характеристиките на реалното ти „Аз”.
4. Впечатление за „имагинерно” сънищно пространство
Сложността на такъв подбор в различни ситуации в различни комбинации създава впечатление за „имагинерно” сънищно пространство – сякаш Генераторът на сънищата предварително се разхожда из паметта в териториите, свързани с различните й аспекти и сред мрежата на Центъра на идентичност в едното и в другото й ниво, избира си елементи и схеми и си ги проектира в едно „имагинерно” обособено празно и чакащо да бъде запълнено сънищно пространство, в което после отива и си комбинира съответните сценарии...
========================; ;==============================
ВЪЗНИКВАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА ИДЕЯ
Възникване и оформяне на идея
( Оформяне на идея / Как възниква идеята? / Асоциации – връзки, натрупване с нови. )
Някои елементи се забравят при обмислянето, после отново възникват – избледнели структури (недостатъчно стабилизирани „следи-отпечатъци”) се възстановяват вследствие на нов асоциативен поток и свързване, и потвърждаване на тази част от асоциативната мрежа, оформяща зараждащата се асоциативна структура, представляваща идеята (новообразувани „следи-отпечатъци” в асоциативната мрежа и в асоциативния процес).
„Обмислянето” представлява асоциативният процес на анализ – свързване, съпоставяне, анулиране, идентифициране, в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.
От една спонтанна асоциация, последвана от други спонтанни асоциативни връзки се оформя асоциативният процес преминаващ през съпоставяне и анализ, и водещ до формирането на идея и възприятието за нейното осъзнаване.
В частен случай, ако има интуитивни проблясъци, те могат да произтичат от осъществил се контакт между Асоциативната каскада на будното състояние и Вътрешната асоциативна каскада, какъвто контакт обикновено няма. Във Вътрешната асоциативна каскада е възникнала онази комбинация от асоциативни връзки, извън стандартния последователен ред и логика, характерни за процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, от която произтича интуитивния проблясък или асоциативен елемент, допринесъл за оформяне на интуитивно породената идея.
Асоциативна каскада на будното съзнание – логическа последователност на логически свързани асоциации, имащи рационална връзка.
Асоциативна каскада на сънищата – прекъсване на логическия порядък на асоциативните връзки; прескачане на елементи от логическия ред на последователното причинно-следствено свързване в оригиналния асоциативен процес на будното съзнание – които в състоянието на съня се оказват в неактивно състояние или извън обхвата на асоциативните връзки, в който се осъществява Асоциативната каскада на сънищата; оформяне в Асоциативната каскада на сънищата на асоциативни връзки и потоци без рационалната логическа последователност, присъща на Асоциативната каскада при будно състояние с активно включване на всички съответни елементи, участващи в логическата последователност на връзките в будния асоциативен процес.
"Център на идентичността" – основна част от асоциативната каскада, постоянно присъстваща в активността на мозъка при будно състояние с много бързо протичащи асоциативни връзки, независимо от това, че не разбираш и не винаги усещаш нейното постоянно присъствие като основна колона крепяща асоциативния ти процес и текущите ти възприятия и мисли; основата и ядрото на асоциативната мрежа, през което неотменно преминават, или с което постоянно са асоциативно свързани, всички основни и второстепенни процеси на Асоциативната каскада на будното състояние; има материална база – определена мрежа от стабилни „следи-отпечатъци”, стабилни и лесно проходими асоциативни канали и връзки на цялата територия на паметта, трайно установени добре стабилизирани оформени структури от асоциативни връзки; мрежа от стабилни асоциативни пътища, „следи-отпечатъци”, оформени в асоциативните процеси в резултат на постъпвалата през живота информация и представляват базата за проявления в Асоциативната каскада на будното състояние на информация за основни положения за твоята същност, личност, идентичност, протекъл живот, среда и обстоятелства, основни понятия, отношение към света, базова информация най-пряко свързана с твоята история и начин на живот. Присъства в цялата територия на паметта, без да е обособен сектор, на основата на определена стабилност на участващи базови асоциативни връзки и съответни потоци (потенциални връзки, асоциативни канали, възможност за свързване, осъществяващи се асоциативни връзки). В хода на това натрупване през живота и динамично допълване и развитие на Центъра на идентичност, много странични асоциативни връзки може временно да отслабват без да изчезват, основните линии оформят Центъра на идентичност, страничните могат да се активират при фокусиране, това може да са позабравени спомени, които си припомняш.
При сън и сънища – Центърът на идентичността частично дезактивиран, частично дава връзка при „Въображаемо Аз” – усещането в реално време за самия себе си, връзката е неосъзната; в по-голяма степен дава връзка при „Въображаемо Аз” с голямо приближаване към реално „Аз” („Почти-Реално Аз”) – може да сънуваш среда близка до реалната (или само абстрактна среда) и да имаш по-силно изразено (в една или в друга степен) възприятие за самия себе си, вкл. за някои аспекти на твоята личност и живот. Основен момент е, че приемаш априори „реалността” на сънищната ситуация и не си задаваш въпроси, не търсиш отговори до момента на „осъзнаване” в съня и преминаване в състояние и роля на „Реално Аз” и започване на процес на самоидентификация, когато с напредването на процеса на самоидентифициране връзките с Центъра на идентичност постепенно се активират все повече.
При възрастни хора някои нарушения на мозъчните функции водят до състояния на объркване, подобно на прескачането на логичния порядък на асоциативните връзки в процесите на Асоциативната каскада на сънищата.
Асоциативната каскада протича в обхвата на паметта като включва в мрежата си пътища и връзки към сигнали от различни сектори на мозъка, вкл. свързани с важната роля и участие в асоциативния процес на хормонални и пр. функции, произтичащи от тях сигнали водещи до асоциативни включвания, както и сигнали, свързани с роля на различни физиологични процеси, оказващи осъзнавано или неосъзнато въздействие върху асоциативните процеси, вкл. върху едни или други възприятия. Тези сигнали и свързаните с тях процеси с генетично и биологично заложената информация в механизми, с които са свързани и в които участват, пренасят информация и са също част от общия информационен ресурс, като в широк смисъл може да се разглеждат като част от комплекса на паметта и нейната територия, вкл. участващи в една или друга форма на Асоциативната каскада.
Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” осъществява общия автономен контрол, вкл. с участието на хормонални сигнали, специфични сигнали от органи (единият й аспект). Същите тези сигнали от своя страна се включват като асоциативни елементи в потоците на Асоциативната каскада на будното състояние и в Асоциативната каскада на сънищата в една или в друга степен.
При сън се включват определени елементи в мрежата с прескачане и липса на логическата последователност на Асоциативната каскада на будното състояние.
В частен случай, при „осъзнаване” в съня се активира връзката с Центъра на идентичност и при напредване в процеса на самоидентифициране Асоциативната каскада на сънищата може да се трансформира и развие по посока на повишаване на логическата последователност, и постигане на сближаване, контакти и асоциативни връзки между двете форми на проявление на Асоциативната каскада (на сънищата и на будното състояние), а при висока степен на „осъзнатост” и контрол в съня и пълнота на самоидентифициране (което би предполагало съществени способности, качества и напредък в практиката и интегриране на своето съзнание) да се постигне определена степен на смесена форма на Асоциативната каскада по време на „осъзнат” сън с висока степе на „осъзнаване”, контрол и самоидентифициране.
При събуждане и будна осъзнатост се активират връзките с Центъра на идентичността и с целия обхват на постоянната трайна памет и асоциативният процес преминава във формата на логична свързаност и последователно свързване на елементите в Асоциативна каскада на будното състояние.
Различието в проявлението на двете форми е свързано и произтича от различните нива на активност в асоциативната мрежа на паметта, от качеството и стабилността на връзките на „следите-отпечатъци”, от логичната последователност и порядък на тяхната свързаност, които при двете форми се включват в асоциативния процес – основни, стабилизирани, „широки”, преминаващи в логичен ред на първоначалната им последователност на възникване асоциативни пътища, характерни за будното състояние, или второстепенни, несвързани, поддаващи се на асоциативен процес с „прескачане” и сравнително случайно свързване (когато няма по-активна намеса със сценарий на Генератора на сънищата), които са продукт на вторичен асоциативен процес (в сънищата), а не на оригинален процес при съзнателна дейност отразяваща будната реалност.
Елементи от реалния живот със съответната входяща информация в хода на асоциативния процес оказват едно или друго въздействие върху отделни елементи и структури в паметта – невронни връзки и структури – „следи-отпечатъци”, които повече или по-малко, в една или друга степен, се оказват възбудени през деня. В състояние на сън връзките към някои от тях могат да бъдат „закачени” и те да бъдат включени в Асоциативната каскада на сънищата и да участват в някаква форма на сценария на сънищата.
Но не сънуваш някакво пряко отражение на обекта от деня, в съня ти не се появява просто образ на елемента от будното състояние, дори и да е разкривен или блед. Сънуваш подобен елемент с аналогичен смисъл, но различен елемент, който е вплетен в съвсем нова и различна ситуация, комбинирана в сценарий с участие на „Генератора на сънищата” в процеса на Асоциативната каскада на сънищата.
Но как в Асоциативната каскада на сънищата се осъществява този процес и как ако е хаотично прескачане на връзки се оформят ситуации със своя подреденост последователност и логика?
От какво се определя доминиране и проявление на едната или другата форма в определена зона, при определени елементи и структури („следи-отпечатъци”, свързващи ги асоциативни връзки)? От състоянието им? От какво се определя различното състояние? Локалните процеси и степен на активираност определят различни състояния. Промяната в състоянието води до преливане между двете форми на Асоциативната каскада. Завършената промяната на състоянието в целия обхват води до трансформиране от Асоциативна каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата. Промяната на състоянието при едни елементи и структури и запазването му без едновременна аналогична промяна при други елементи и структури води до паралелно проявление на различни елементи и структури съответно в едната или в другата форма, до преливане и смесване между двете форми на Асоциативна каскада и до паралелно проявление на различни техни аспекти.
Но как се определя, как се стига до един или друг специфичен смисъл и логика и последователност в сънищните ситуации?
На базата на аналогични признаци между елементи и налични връзки между тях – аналогичните признаци предполагат аналогични процеси и първопричини и създадени асоциативни връзки.
Сънищата ти с всички разнообразни сънищни ситуации, които преживяваш, като цяло са общ продукт на Асоциативната каскада на сънищата, независимо от това дали и доколко се намесва Генератор на сънищата и доколко има сценарии или случайно комбиниране на елементи.
В "сценариите" на сънищата и съответно в сънищните ситуации в множество от случаите има голяма степен на последователност, своеобразна логичност на действия и развития, подреденост и "реалистичност". Това означава, че такава рационалност, логична последователност и подреденост се е появила като резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата като първоизточник, и че съответно такава логична последователност и подреденост е била налице в съответните процеси. Това се разбира когато успешно се припомнят сънища. Става ясно, че това е така като се разглеждат спомените за сънища и съответните сънищни ситуации от гледна точка на разбирането и възприятието на будното ни съзнание за рационалност, последователност и логичност, и в контекста на разбирането ни за наличието на логичната последователност на асоциативните връзки в Асоциативната каскада на будното състояние като източник на проявление на будното съзнание.
Но би било преувеличено, ако кажем, че в сънищата всичко е подреденост, логика и последователност, и че няма разбърканост, нелогичности, нерационални елементи, хаотичност, случайност. И все пак. Има различни състояния и съответно различни сънища.
Понякога в сънищните ситуации, които са си се развивали реалистично и последователно, се появяват нерационални елементи, сякаш привнесени и не на място, елементи излизащи от схемата на реда и последователността. Понякога сънищата започват или завършват с елементи, които развалят иначе общото впечатление за ред, последователност и логично развитие. Но това впечатление е на базата на твоите спомени за сънуваните сънища, само в резултат на онова от сънуваните сънища, което си успял да си спомниш, а споменът ти обикновено е частичен и неперфектен.
Понякога, дори често (макар и не винаги, все пак) тези сънища биха могли да имат докато си ги сънувал в реално време евентуално начало или евентуално продължение на сънищната ситуация, които обаче ти да не си си припомнил или да не си в състояние да си спомниш. Тези останали извън спомените ти елементи биха могли да внесат допълнителен смисъл в полза на картината на последователността, логичността, подредеността. Би видял, че сънят ти е имал повече смисъл и реалистичност, ако успееш да си спомниш началото или продължението. Но ако си ги забравил, тогава не виждаш и не разбираш логиката и последователността. Но дори и ако изключим този факт на неспомнени елементи от сънищата, чиято невъзможност за припомняне ни пречи да ги видим в тяхната пълнота, дори това, което в множеството случаи успяваме да си припомним като цялостни, последователни и смислени ситуации, натежава много повече от появяващите се понякога нелогичности, случайни, разбъркани и нерационални елементи в полза на наличието на "умни" "сценарии" на сънищата и участието на "Генератор на сънищата", и против хипотезата за тяхно хаотично, случайно образуване вследствие на асоциативна случайност. Разликата с процесите при Асоциативната каскада на будното състояние е че при тях участва целият ресурс на паметта с възможности за многопосочни асоциативни потоци, съпоставяне, анализ и логичен резултат. Докато при Асоциативната каскада на сънищата достъпът до тези ресурси е частичен, поради което не може да се осъществи същият характер на процесите.
Тази вътрешна логичност на ситуации които съдържат и нелогични и нерационални елементи в Асоциативната каскада на сънищата трябва да се дължи все пак на запазване на някакъв афинитет на рационалност, съответствие и адекватност на отделните елементи в паметта, които дори и в състоянието на сън и при Асоциативна каскада на сънищата, макар и с липсващи елементи от логичния порядък при будно състояние, все пак водят до оформяне на вътрешна свързаност и логика и до възможно по-подредени ситуации в Асоциативната каскада на сънищата, този афинитет или механизъм помага на „Генератора на сънищата”. Паметта е територията и фонът, на които се проявяват функциите на "Генератора на сънищата".
Сънищното пространство не е отделно пространство, а е абстрактно наименование на включващите се потоци и връзки в паметта при Асоциативната каскада на сънищата. За да има спомени значи има останали следи („следи-отпечатъци”).
Океанът на елементите е абстрактно понятие и включва паметта и активиращите се и заглъхващи връзки и асоциативни връзки, както и другите сигнали и отговори извън паметта които са част от асоциативната каскада, при будно а също проявяващи се и при сънищната – сигнали от болни органи, сигнали от хормонални съотношения и пр.
Включва в неподреден вид съвкупността на елементите в паметта вкл. информацията, свързана с, контролираща и управляваща автономните механизми (които в подреден и систематизиран вид при съответно ниво на интегриране и на Асоциативната каскада съставляват Вътрешната библиотека).
При протичане на Асоциативната каскада на будно състояние процесите са в много по-голяма степен обременени с постоянно постъпваща вътрешна и външна информация, сигнали, фактори за включване, за разлика от процесите на Асоциативната каскада на сънищата (или например при състояния на медитация). Затова някои сигнали, включително тревожни сигнали от различни органи или нива на собственото тяло, може да не се усещат и забелязват, и да не им се обръща внимание, за разлика от състояния по време на сън. Това може да се отнася и за сигнали от собствения мозък, вкл. в преносен смисъл - от собственото съзнание.
Частта от асоциативната каскада извън паметта, заедно с някои сектори на паметта, до които няма постоянен достъп и при асоциативната каскада на будното състояние – оформят „Вътрешното Аз”.
Дремещите странични връзки при асоциативната каскада на будно състояние оформят външните пластове на „Външното Аз”.
Гледал си на филм някаква пълна жена, и в съня си сънуваш пълна жена, която познаваш от реалността и с която нямаш нищо особено общо, колежка, жена на колега, в някаква съвсем измислена ситуация, нямаща нищо общо с филма.
Имаш болен вкъщи за когото се грижиш и сънуваш болничен коридор, стаи и лекар, но в съвсем измислена ситуация и обстановка, и лекарят вместо да гледа твоя реален болен, който е с теб в коридора, гледа теб и те пита защо на врата ти има уголемени лимфни възли... А в реалността, понякога на врата ти се закача и прескача някой шип на някой прешлен.
Как Асоциативната каскада на сънищата оформя такива ситуации (това са само минимални примери) на основата на елементи, връзки, и невронни структури в паметта, които нямат пряка връзка и нищо общо с конкретната съвсем нова и оригинална ситуацията в съня. Елементите в сънищата не са просто някакво огледално, макар и частично отражение на елементи от реалността, това не са просто активирани невронните структури оформящи някакъв елемент или комплекс от елементи с информация придобита и отразена в паметта по време на будното състояние.
По-скоро в абстрактен смисъл прилича, че сякаш има някакво празно място в паметта и някои от възбудените през деня невронни структури и елементи от паметта, сякаш се проектират по някакъв начин и се отпечатват временно в това сънищно пространство, сякаш към него има множество асоциативни връзки и съответните елементи от реалността се отразяват там като ехо – после в пространството на сънищата започва някакъв водовъртеж на установяващи се връзки докато се стигне до новите ситуации. Там някои елементи са активни или се дезактивират, по-ясни или потъват, отслабват и връзките се разпадат.
Но това няма как да е така, защото в сънищата има безброй елементи от паметта ти от минало време, които не произхождат и не са били включени в преживяванията ти през деня. Те участват в сънищните ситуации. Те са се появили отнякъде, а няма как цялата ти памет да е презаписана като резерва в такова сънищно пространство, нито би имало причина само едни или други елементи от миналото да бъдат избрани точно в този сън и проектирани там, за да се включат в споменатия „водовъртеж”.
Сънищата се случват точно там където е информацията в паметта и където протича и асоциативната каскада на будното съзнание. Променя се формата на Асоциативната каскада защото се променя състоянието на елементите, връзките „следите-отпечатъци”, на асоциативните канали, с участието на които се осъществява всяка форма на Асоциативната каскада.
Вътрешната сфера – първоначално си мислех, че обхваща паметта с всичко което е заглъхнало и не си спомняш, запечатана и подредена цялата информация (във Вътрешната библиотека) /за разлика от липсата на същия порядък в Океана на елементите/.
После разбрах, че всъщност е копие, същност извън мозъка и паметта ти, на границата между Универсалната сфера и нашата триизмерна реалност. Вътрешната сфера съдържа Вътрешната библиотека с твоята лична всеобхватна и подредена информация, Пътя с нива и магистрални коридори към Хоризонта на вливане и Порталите към Универсалната вътрешна сфера. Синтезирана и компресирана проекция на съдържанието на Вътрешната библиотека е матрицата в Селенията, но там тя има друга същност – същност на твоята пълна идентичност. Там постоянно постъпващата информация се подрежда в друг ред.
И Вътрешната сфера и матрицата са в постоянен обратен контакт с твоето съзнание и памет и асоциативна каскада.
Разбрах че нещата са още по-сложни отколкото си мислех, търсейки начина на зараждане на идеите и причината и мястото на сънищата, както и начина по който Асоциативната каскада на сънищата и Генераторът на сънищата оформят тези съвсем различни ситуации с елементи от реалността ти и с невероятни непознати сценарии и развитие.
При едни или други ситуации и реакции са се оформили в процесите на Асоциативната каскада определени по-широки асоциативни пътища, по които впоследствие по-лесно протичат асоциативните връзки при една или друга ситуация (съпоставяне, анализиране, осмисляне) – така нареченото изграждане на характер, придобитите качества и маниери на реагиране (Центъра на идентичността).
МИСИЯ
Мисия
Всички сме смъртни. Всички ще умрем. Неминуемо ще остареем, умовете ни ще се променят, телата ни ще се съсипят, ще станем немощни, няма да можем повече да контролираме умовете и телата си. Ще се променим неузнаваемо и ще деградираме. Колкото и да ни изглежда странно и невероятно, поне доколкото се отнася до собственото ни „Аз”, това е истината, това е така. Знаем, че вървим натам и че това състояние се приближава все повече към нас, ще се случи, със сигурност.
Промените и остаряването на нашите родители и по-възрастни близки хора, които се случват постепенно и неминуемо, на които сме постоянни свидетели, и които пред очите ни постепенно се променят все повече и повече, пред очите ни изтляват, докато един ден вече си даваме сметка за голямата разлика, съвсем ясно ни показват какво ще се случи и с нас. А някога и те са били млади и красиви.
Показва го човешката история и всички остаряващи хора около нас. Когато гледаме как нашият близък пред очите ни се променя все повече и повече и ние нищо не можем да направим за да спрем, да променим и да обърнем този процес, разбираме съвсем ясно какво ще се случи в съвсем не така далечно бъдеще и със самите нас.
Ще се свием, ще изтлеем, ще умрем и ще изчезнем в нищото, може би. Светът ще продължи да съществува и да се движи в една или в другапосока, но ние ще се разпаднем и стопим в нищото завинаги. Това е пътят на всеки от нас, това е обещание за всекиго от нас. Пред очите ни всеки ден те постепенно си отиват от този свят, всеки ден ги губим по малко и ни показват пътя, който ни предстои и на нас. Наблюдавайки тяхната промяна, разбираме какво ще се случи и с нас. Това няма да се промени. До определен момент го разбираме, но не искаме да го почувстваме, а после, от определен момент нататък и го разбираме вече и го чувстваме.
Но животът, човешкият организъм, човешкият мозък и съзнание, вселената крият мистерии, които ние хората все още така и не сме разгадали и разбрали. И независимо от кратката продължителност на нашия живот и неговото предначертание бързо да свърши, а ние да изчезнем завинаги, без да сме в състояние какво ще се случва по-нататък в бъдещото развитие на човечеството, би трябвало всеки от нас да се стреми да разгадае и разбере тези мистерии, или поне да направи каквото може, за да помогне на следващите след него в усилията им и в процеса на разгадаването и разбирането на тези мистерии.
Стремеж и мисия на всеки един от нас би трябвало да е да допринесе доколкото може за разкриването на тези мистерии. Това би могло да придаде някакъв смисъл на живота ни, колкото и той да се окаже кратък, мимолетен, подвеждащ и разочароващ...
Това по-горе за мисията съм го писал преди моята майка, моята майчица, да си отиде, преди да я загубя. Когато впоследствие го прочутох, усетих, че звучи егоцентрично с фокус върху сравнение и наблюдения с цел с цел извеждане на изводи по отношение на своето съществуване.
Това наблюдение и констатиране създава усещане за примирение, приемане и пасивно отношение.
Тогава не можех да си представя, въпреки всички тези приказки, че реално може да се стигне дотам да загубя майка, и не можех да си представя каква мъка и болка ще последва след това и ще ме сполети. На фона на тази мъка и възприемането на това сриване в живота, както и търсенето на всякаква възможна идея, товада не е краят и да има изход и път за продължение, горните бележки изглеждат незначителни, банални, тривиални. Освен егоцентрични.
Макар че основната идея е мисията – разкриване на мистериите – търсене и намиране на Пътя към друга реалност, към тези любими хора, които сме загубили, обичаме и искаме отново да намерим и достигнем.
========================; ;==============================
ЗАЩО НЕ СЕ ПОМНЯТ СЪНИЩАТА
Защо не се помнят сънища?
Центърът на идентичността е трайна структура, разпростряна в обхвата на невронното пространство, ангажирано с паметта, изграждана от началото на човешкия живот, представляваща основна схема на познанието ти, изразяваща в будно състояние твоето себеусещане, възприятие за собствена идентичност, самоидентификация, постоянното непрекъсваемо възприятие за съществуването на собственото „Аз”, собственото самосъзнание. „Той” има връзки с различните „второстепенни” части, зони, елементи на постоянната трайна памет; с някои от тях връзките са по-силни, с други по-слаби, има нива или кръгове на значимост или на активност извън „зоните” или „пространството”, в което са установени „елементите” на самия Център, степени на „периферия”. Центърът не е отделна единна обособена разграничена зона, наименованието е абстрактно, а елементите му оформят схема на познанието в паметта, мрежа от активни и значими структури и „следи-отпечатъци”, пръснати сред пространствата, представляващи паметта.
Оперативни сектори, като зрителен, слухов и др. обработват постъпващите нервни импулси в невронни, за да ги включат в Асоциативната каскада и придвижат за разпознаване и смислово асоцииране. Това което представляват тези „следи-отпечатъци”, елементи и структури, асоциативни връзки, пътища и мрежи, изразяващи Центъра на идентичността, е създадено чрез въздействието и интегрирането на допълнителна информация след раждането и дори ако ангажира някои генетично структурно определени елементи, представлява стабилизирана форма на информация, като всички те са част от общата схема на паметта. Паметта е всичко в невронната структура, което представлява информация, а всичко което функционира в мозъка и в организма е на базата на постъпила и интегрирана информация във вид на невронни структури и връзки – информация с логическа взаимозависимост и подредба, която е предпоставка и основа за определени функции и възможности за действия.
Когато се събудиш Центърът на идентичността доминира, особено когато си в стресов период, заедно с всичките му връзки към основни и второстепенни или периферни или извънпериферни елементи и зони на постоянната трайна памет. Всичко друго отвъд реалната идентичност (спомени от сънища, следи-отпечатъци от преживявания на "Въображаемо аз") има тенденцията да избледнява и да остава на заден план. Междинните събуждания могат да протичат с различна степен на преминаване от полусънно към будно състояние и съответно евентуални визуализации да се възприемат като продължение на сънищна ситуация или да се осъзнаят като припомняне. При това, по време на междинните събуждания, асоциативните процеси в различна степен може да са преминали от формата на Асоциативната каскада на сънищата във формата на Асоциативната каскада на будното състояние. Все пак, на границата със съня или веднага след това асоциативните канали и връзки с ядрото с най-стабилните "следи-отпечатъци" в мрежата на Центъра на идентичност са все още сравнително в състояние на частична почивка с ограничена проходимост и достъп. Центърът на идентичността все още не успява да потиска в такава степен както при будно състояние, или след сутрешното окончателно събуждане сравнително по-слабите "следи-отпечатъци", останали от процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В добавка, в състоянието на покой и липса на нови дразнители както след сутрешното окончателно събуждане, "следите-отпечатъци" поне от последния, непосредствено предшестващ цикъл на съня, са по-лесно достъпни за асоциативно свързване и идентифициране. Ако имаш придобит опит да визуализираш целенасочено по време на междинните събуждания, успяваш да си спомниш значителна част от сънищата си от предшестващия цикъл поне, асоциативните пътища към "следите-отпечатъци" от Асоциативната каскада на сънищата не са деактивирани или потиснати, както това става в по-голяма степен след събуждане сутрин.
Асоциативната каскада на сънищата се случва на основата и в рамките на паметта. По време на Асоциативната каскада на сънищата асоциативните канали и пътища към мрежата на Центъра на идентичността са частично деактивирани, в почивка, или самото осъществяване на съответната Асоциативна каскада на сънищата се случва на равнище или в конфигурации, при които в по-голяма или по-малка степен не се включват, заобикалят се асоциативните пътища към мрежата на Центъра на идентичността, и в особено голяма степен това се отнася за ядрото на Центъра на идентичност. При "Въображаемо Аз" в ситуация с елементи близки до реалното "Аз", при "Почти-Реално Аз" или при "Реално Аз" се получава в различна степен активиране на асоциативните пътища към мрежата на Центъра на идентичност и включването на нейни части в Асоциативната каскада на сънищата. При "Реално Аз" с процеса на самоидентифициране, все повече се активират асоциативните канали и пътища към ядрото на Центъра на идентичност.
ЗАЩО СЪНИЩАТА НЕ СЕ ПОМНЯТ
Защо сънищата не се помнят
В будно състояние има активно участие на Центъра на идентичност и през него минава цялата Асоциативна каскада на будното състояние. Всички нови "следи-отпечатъци" от тази асоциативна каскада се включват в паметта, макар и някои да представляват повторения и вероятно се "присъединяват", а други да са незначителни и да "избледняват". По сериозните и драстични събития стават част от Центъра на идентичността. Повтарящите се и незначителни остават „в периферията” – независимо в каква зона са позиционирани просто са слаби "следи-отпечатици", които остават изолирани или впасивност, т.е. "избледняват".
Но в сънищата връзката с Центъра на идентичност не е достатъчно активна, Асоциативната каскада на сънищата пак се случва на основата на паметта и сред елементите на паметта, като по съответен "алгоритъм" на "Вътрешното Аз" (паралелната Асоциативна каскада на "Вътрешното Аз") и правила за намеса и въздействие на Генератора на сънищата (който също не е конкретна зона или определена обособена структура, а схема на избирателно действие, включваща определен механизъм на активиране на мрежа от елементи на паметта) избирателно се активират или не се дезактивират и се включват определени структури и елементи от паметта и се комбинират, като между тях се получават и установяват връзки, прескачайки други прилежащи към тях елементи от логически последователните причинно-следствени вериги. Комбинират се избирателно, пропускайки други елементи по логическите действащи и проявяващи се в будното състояние невронни линии. Как става това прескачане и комбиниране, как Генераторът на сънищата определя смисъла на комбинирането? Тези връзки и комбинации нямат силата и трайността на връзките, създаващи се в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние – включително и поради прескачане на логическите връзки. Съществено е в тези процеси, че връзката с Центъра на идентичност, и съответно с основните свързани с него и активни в неговата схема ресурси на паметта е частична и в различна степен ограничена. Връзка може да има доколкото при обикновен "неосъзнат" сън да усещаш възприемането на ситуацията на съня в реално време в качеството си на „Въображаемо Аз”, включително и в сънищна ситуация с включването на различни елементи на реалното ти "Аз". Асоциативната каскада се осъществява на базата и в рамките на паметта, но с избирателно комбиниране на елементи. Когато казвам, че има частична връзка с постоянната трайна памет, се има предвид че се получават случайни връзки към отделни елементи, но липсва общата връзка между елементите и възможността да търсиш и намираш нужната информация каквато има когато е в действие Асоциативната каскада на будното състояние. При частичен достъп при неосъзнат сън се включва влияние на едни или други елементи, някои от тях може да имат общо с твоята идентичност или с обстановката в която живееш. При „осъзнаване” в съня и процес на самоидентификация може случайно да попаднеш на важни елементи или постепенно да разширяваш връзката с Центъра на идентичност и с каналите му към другите зони на паметта, като Асоциативната каскада на сънищата прелива в други форми и аспекти на общата Каскада, включващи елементи от Асоциативната каскада на будното състояние.
Понятията „Външно Аз” и „Вътрешно Аз” не изразяват определени фиксирани обхвати на невронни структури и зони, а форма на функциониране, включваща различни степени на активиране и логическа последователност и взаимносвързаност на асоциативните връзки и процеси, които в преносен смисъл изразяват различни нива.
Има „Външно Аз”, Вътрешни части на „Външното Аз” и „Вътрешно Аз”.
Центърът на идентичност най-пряко влияе и е в основата на проявленията на „Външното Аз”, но влияе и по време на сънищата. „Вътрешното Аз” също се крепи на основата на Центъра на идентичността, без него то не би могло да има смисъл и съдържание. „Генераторът на сънищата” е част от „Вътрешното Аз”.
„Вътрешното Аз” включва освен всичко друго и управление на органите, от неговата същност пряко постъпва въздействие към „Генератора на сънищата” – в неговата сложна задача за комбиниране на сценариите на сънищата. „Вътрешното Аз” и „Генераторът на сънищата” като форми и механизми на съзнателни проявления действат също на полето и в обхвата на Паметта – общия информационен депозит на мозъка, заедно с всичките му оперативни механизми, действащи на базата на генетично и биологично вградената в тях информация.
Как „Вътрешното Аз” е част от съзнанието щом като има собствено съзнателно действие? Освен с многобройни проявления, извор на които е „Вътрешното Аз”, споменати в други части на текста, това най-малкото се проявява чрез „Генератора на сънищата” при оформяне и реализиране на сценариите на сънищата, които не са просто хаотично натрупване на случайни елементи, нито просто отрязъци от ситуации огледално повтарящи случки от ежедневието. Става обединена част на съзнанието при интегриране на съзнанието. Не би могло да съответства на понятието „подсъзнание”, тъй като не е подчинено или нижестоящо.
Как действа „Генераторът на сънищата” – схема от съзнателни проявления както при будното съзнание? Действа ли само на принципа на Асоциативната каскада или има някакъв допълнителен логически механизъм за въздействие за избиране на елементите.
Асоциативната каскада на сънищата е процесът в който действа „Генераторът на сънищата”. Тя е аспект, отделна форма на проявление на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Но самият „Генератор на сънищата” е част от „Вътрешното Аз”, а механизмите му са част от Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” - Вътрешната асоциативна каскада.
Общата Асоциативна каскада може да действа пълноценно и взаимосвързано при интегрирано съзнание.
АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА „ВЪТРЕШНОТО АЗ”
Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз"
Всяко събитие в Асоциативната каскада на будното състояние създава следи отпечатъци с мрежа от асоциативни връзки и разклонения, някои от тях по-стабилни и стабилизирани и, включващи се активно в процеса, други по-слаби и оставащи в една или друга степен несвързани в логическата последователност с прилежащите елементи.
При преминаване във форма на Асоциативна каскада на сънищата, тя протича на такова равнище, при което основните логически обвързани асоциативни пътища остават в почивка и изключени, докато тези второстепенни и частично свободни от логическо свързване връзки към "следите-отпечатъци" влизат в асоциативния сънищен процес и биват случайно или целенасочено свързвани, като логичната последователност вече липсва и се получава съответното "прескачане" в асоциативното свързване, повече или по-малко, в зависимост от дейността на „Генератора на сънищата”. А „Генераторът на сънищата е инструмент на "Вътрешното Аз", той е проявление на паралелната Вътрешна асоциативна каскада, действаща постоянно независимо от това дали си буден или спиш и сънуваш, действаща без прекъсване паралелно с Асоциативната каскада на будното състояние или с Асоциативната каскада на сънищата. Процесите на Вътрешната асоциативна каскада, включително нейните контакти с Центъра на идентичността, не са достъпни за Асоциативната каскада на будното състояние при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание.
========================; ;==============================
МЕДИТАЦИЯТА И ФРАГМЕНТИ
Медитацията и фрагменти
***
МЕДИТАЦИЯТА
Медитацията
Практиката на медитация може да е много полезна, както като подготвителен етап за начален напредък в „овладяването“ на своите сънища, така в по-нататъшния ход на този процес. Самата практика в Първото ниво при някои хора би могло да изисква доста дълъг период на усилия и да продължи много години наред до постигането на резултати. Без съмнение, за такава цел ще ти е необходимо спокойствие, баланс на ума и дълголетно здраве. Но тук става въпрос за същинска медитация.
По отношение на различните видове медитация нещата са относителни. Много хора си мислят, че медитират, като им се иска да е така, но в действителност те само се учат да релаксират. Други си повярват, че са постигнали някакви дълбочини на собственото съзнание в процеса на медитация, но това е само по-висока степен на релаксация и покой с поглед фокусиран навътре сред тъмнина и проблясъци, а представата им за постигнатите дълбини е само илюзия и плод на тяхното желание и въображение. В повечето случаи, хората, които казват и си мислят, че медитират, всъщност се стараят да се научат как се прави това, но не успяват да навлязат в същинско състояние, което би съответствало на това понятие. Още повече, че често участието на хора в групи за обучение, както и увлечението им да практикуват показно, е предопределено не от друго, а от някаква необходимост да усещат социална принадлежност, от търсенето на обществено и духовно позициониране и реализация, от стремежа и чувството на задоволство да са част от някаква модерна и екстраординарна дейност и практика, от самоуспокоение за връзка с определена обществена и културна среда.
Иначе, медитацията може да е полезна докато преминаваш Пътя на "Йога на интегралното съзнание".
МЕДИТАЦИИ
Медитации
Начало на медитация при външни шумове, дразнители, вътрешни безпокойства и съмнения.
Ограждане на своя свят от околната реалност. Плоскости - изолиращи бариери за всичко извън самия теб, което може да те безпокои; Свързване на изолирането на причините извън теб с притесненията вътре в теб и изолиране чрез плоскостите от причините за тези безпокойства; изхвърляне на причините, тяхното изрязване от падащите като гилотини прозрачни плоскости, изолиращи те от всички външни неприятности, проблеми, дразнители.
Медитация - спускащите се плоскости - прозрачни плоскости падат рязко; наблюдение отстрани; оформящо се прозрачно кълбо около куба; кълбото става млечно; то се върти с бесни млечнобели вихри; отвъд него се завихрят в кълбовидна форма потоци; отвъд кълбото пространството е изпълнено с млечнобяла материя до безкрай; разширяване на съзнанието.
Когато не медитираш а си в ежедневните ситуации, продължаваш да носиш прозрачните плоскости, постоянно се намираш в прозрачния куб, тези плоскости те изолират и предпазват от всякакви неблагоприятни влияния, ограждат те и те пазят в специална среда, всички проблеми и всички хора в ежедневието ти остават отвъд тези плоскости, ти си неуязвим за всички, ти наблюдаваш околните и ги слушаш, всичко което те правят и говорят е в средата отвъд предпазващите те плоскости.
Начало на медитиране в спокойна среда и със спокойна душа;
Разхождал си се на спокойствие и си успокоил вътрешните движения, около теб е тихо и спокойно;
Черната стена пред затворените очи; проблясъци, светли точки, светла ивица, която започваш да разширяваш и оформяш;
Медитация чрез оформяне на образи, фигури, движещи се форми, преминаващи в ситуация, границата на съня, осъзнат сън, границите на „Сънното пространство”;
РАЗЛИКА МЕЖДУ „СЪННОТО ПРОСТРАНСТВО” И „СЪНИЩНОТО ПРОСТРАНСТВО”
Разлика между „Сънното пространство” и „Сънищното пространство”
„Сънното пространство” – в „осъзнат” сън – пространството около теб, в което се развиват конкретните ти сънищни ситуации и отвъд тях, и пределите на което можеш да достигнеш.
ХОРИЗОНТАЛНА МЕДИТАЦИЯ
Хоризонтална медитация – стандартна медитация с различни степени на вътрешно потъване, състояния, ефекти.
ВЕРТИКАЛНА МЕДИТАЦИЯ
Вертикална медитация –
1. Нива на влизане навътре
2. Осъзнато навлизане в Сънното пространство
3. Граници на неговото разширяване и проучване
4. Периферия и портали
5. Преминаване във Вътрешните сфери
ВЪНШНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА МЕДИТИРАНЕ / ПАРАЛЕЛЕН „РИТРИТ” / ПАРАЛЕЛНО ОТШЕЛНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
Външни обстоятелства за медитиране / Паралелен "ритрит" / Паралелно отшелническо съзнание
Не е нужно да си в обуславяща физическа среда или с обуславящи определени действия на тялото, пози, външни въздействия на среда, обстановки и звук, за да си в състояние на "ритрит" (отшелничество с медитативно отдръпване от ежедневния живот, от тривиалните контакти с хора и с постоянно медитиране), кратък, дългосрочен или постоянен, или на медитативно проникване. Ползването на (и необходимостта от) външни въздействия и фактори е всъщност признак на слабост и несъвършенство. Способността за паралелно състояние на "ритрит" и медитативно проникване, заедно с пребиваване в обичайната ти среда и необходимото общуване с хора, е по-високото състояние на постоянен медитативен процес, проникване навътре и собствено медитативно трансформиране.
Видимите стимули на изолацията предполагат слабост и недостатъчна степен на развитие.
„Ритрит” обикновено се използва като понятие за практика основно в Хата йога с допълнение от практики за усвояване на медитиране, вкл. традиционни елементи свързани с религиозни ритуали, пеене на мантри и пр. – т.е. за стандартна йога практика в сравнително изолирана среда – центрове, ашрами и т.н. В случая се визира „ритрит” по отношение специално на практика с „интензивна медитация” (независимо кой как би го разбирал).
РЕЛИГИЯТА – РАЗЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ АКО ВЯРВАШ
Религията – различно отношение ако вярваш
Много религии (религиозни вероучения, концепции, видове религиозна вяра).
Враждебно отношение към всяка друга религия – обичайно, вкл. с ексцесии при фундаменталистки подход.
Различни проявления в различни моменти – пророци при различни религии.
Тъгата при изпращане на мъртвите - ако вярват, че има рай, би трябвало да се радват, и също така да не тъгуват, когато човекът остарява и се очаква да ги напусне.
Ако вярват, че има бог, като висша сила, биха приели, че в различни моменти и при различни народи той се е проявил по различен начин и най-малкото неговото проявление е било прието и препредадено от хора с различни обичаи и живот по различни начини и в различни форми. Не би имало такава враждебност, непоносимост и неприемане. Не би се говорило за неверници и т.н. Не би имало религиозни битки и противопоставяния.
Тези които имат такова враждебно отношение – кои са и какви са, какви би могло да са:
религиозни лицемери, използващи религията само за лична власт, настройващи тези под тях, че това е единствената вярна религия, че другите са неверници и пр. - църквата през вековете е била инструмент на властта и средство за власт. Религиозни водачи, използващи религията за своята власт може ли да са вярващи и да знаят, че бог ги наблюдава. Ако сред такива хора има вярващи, то те не са ли с някакви умствени отклонения, поради които намират оправдание за своите действия. Оправдание и обяснение в услуга на своя Бог и в полза на своята вяра и религия.
Или са невежи, объркани, заблудени фанатици, слабообразовани и с тесен мироглед, поддаващи се на внушенията от страна на религиозните им водачи (лицемери). Може да са вярващи невежи. С изкривени представи и подходи за действия, приемани като правилни, богоугодни.
Средна категория, не толкова невежи, но по отношение на своята религия с промити мозъци.
Много междинни нюанси.
РАЗНИ – ЙОГА
Разни – Йога
Ако се откажеш от всичко светът не може да се развива /във връзка със сентенцията на Миларепа./ Ако всички се откажат от всичко, светът не може да се развива. Ако най-правилният подход е да се откажеш от всичко, би следвало да се очаква, че би било правилно и валидно за всички, ако е за един така, и всички да приемат такъв подход. Очевидно това може да е валидно само за част и ако резултатът е собственото просветление само, но не може да е валидно за всички, тогава въпросът е каква е ползата от собственото просветление за всички останали, освен постигането на една истина, за която да ги информираш, но част от която не могат да бъдат. Същото е и ако се отнася за ограничена група, постигнала просветление. Освен ако просветленият би могъл да е източник за произтичащи..., които да са в полза на всички останали. Това би могло да е единствената логика.
Алтернативата е постигане на паралелно съзнание на аскетизъм и отказ /в необходимия баланс/.
Ако всички се откажат...
Защо будизмът предполага, че просветлението на едни е благоприятно за щастието на всички? Освен ако просветлението на всеки един до ефекти върху реалността, които са положителни за останалите. Но защо личното просветление ще въздейства на околната среда? Освен ако не се измисли благовидно удобно обяснение.
Всички се фокусират върху пътя и процедурата за постигане на просветление, а то остава абстрактно и необяснено понятие.
Единственото обяснение е, че то води до възможността да видиш реалността такава, каквато наистина е, без да е деформирана, изкривена, забулена от твоите невежество и пристрастености, привързаности, зависимости, пристрастия, от препятствия на ума и тялото – и като я видиш да кажеш на останалите и те евентуално да приемат, да повярват. Но ако всички ес стремят към практика да я постигнат тази истина, тогава всичко ще остане в застой. (Така излиза, че това, което е добро за един или за едни, не може да е добро за всички.)
Дзен. Идеята, че би трябвало да се освободи от препятствията, произтичащи от ума и тялото, за да постигне просветление - би означавала, че умът и тялото се разглеждат не като благодат и потенциал за проникване в тайните на света и за постигане на баланс, хармония и щастие, а като пречка, препятствие, като негативен, вреден елемент.
Освен абстрактната теза, че ще видим реалността такава каквато е, другото е постигане на абсолютно спокойствие и пълно щастие. Отново абстрактно състояние. А и не става ясно дали трябва да останеш завинаги в нирвана, за да го задържиш. Получил просветление и върнал се, отново оставаш само със спомен за това състояние? Предполага се обаче, че то качествено те е променило. Вече си различен. Но освен ситуация на лично спокойствие, щастие, задоволство, каква е ползата за всички останали, които трябва да водят друг живот, за да се развива и функционира обществото, за да се осигурява храна и пр.
По други тези, съзерцанието ще ти осигури постигането му, включително някаква абстрактна твоя изначална същност, която е свободна от веригите на зависимости и пр.
Състояние на космическо съзнание – абстрактно формулиране на някаква висша степен без да може да бъде обяснено.
Истината като абстрактно понятие постигано чрез просветления. Игра със знакови понятия за много важни неща – състояния, действия, ефекти.
Обстановката в Тибет – може би е била достатъчно първична, че е давала възможност за отказ от зависимости, търсене на просветление, ритрит...
Своеобразно степенуване
1 инкарнация – прероден някой известен в него, очаква се да има същите качества
2 постигнал просветление – декларирано за някой известен.
"Магически" думи - гуру, йоги, светлина, истина
Да станеш в днешно време известен гуру, с трансцедентни, мъгливи, специфични и различни от други приказки, в общите рамки на очакваните мистерии за просветление и пр. - е доходоносен занаят, добре намерен личен път.
ВИДОВЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Видове характеристики
Характеристиката по практиката, не е характеристика по възприятията, както например е дуализмът на възприятието.
Характеристиката по метода на овладяване и визуализиране, не е характеристика/свойство по процеса на съня, както например естественото приемане на нелогичността.
Характеристики по процеса на съня може да включват характеристики по възприятието – дуализмът, естествено незадаване на въпроси, но са различни.
Характер на възприятието, свойство на процеса, / характер на поведението е различно от характер на възприятието.
Общи характеристики на сънищата
Кр. Г. - Сънят - ефирна емоция, наркоза, мираж, океан, в който човек се гмурка и в глъбините му диша с открити гърди. В тези комбиниращи се идеи сънят и споменът се преплитат като водорасли, картините се сменят и преливат от яркото, към бледото, към нищото и изведнъж отново към яркото.
*** *** ***
ФРАГМЕНТИ
Фрагменти
***
СМЕСВАНЕ НА РАЗНОТИПНИ ЕЛЕМЕНТИ
Смесване на разнотипни елементи
В сънищна ситуация в среда съвсем позната и близка от ежедневния ти живот в будната реалност, в която почти всички елементи са актуални свързани с последни събития в живота ти, може да е вграден един елемент, свързан с твоето минало от преди години, което да не ти прави никакво впечатление и да намираш за съвсем нормално и реално. Например в съвсем позната среда и действия, приличащи на живота ти от последните дни се включва човек, който го няма в твоя живот от години и заедно с неговото включване в съня се интегрират и разни обстоятелства, съображения, намерения и твои мисли, които са се отнасяли към реалността,свързана с този човек преди много години.
СМЕСВАНЕ НА МНОЖЕСТВО ОТ СМИСЛОВИ ФРАГМЕНТИ
Смесване на множество от смислови фрагменти
Понякога след като се събудим ни е трудно ясно и последователно да визуализираме току-що сънуваните сънища, въпреки че в този момент получаваме серия от редуващи се и взаимно изместващи се проблясъци от картини и моменти. Трудно ни да видим в полето на вътрешния си поглед фиксирани и стабилизирани картини, както и последователното развитие на ситуацията с оформени отделните последователни моменти и картини. Опитваме се абстрактно да си определим и формулираме поне смисъла на ситуацията или на отделни моменти от нея. Донякъде може да успеем да определим някои аспекти на смисъла на една или друга част на ситуацията, картина или момент. Донякъде може да успеем смътно да си представим в неясни контури картина от един или друг момент в съня. И като се замислим в такива случаи си даваме сметка, че понякога една сънищна ситуация сякаш е съставена и "изтъкана" от цяло множество отделни смислови фрагменти, всеки от тях свързан с едни или други моменти и аспекти от живота ти и твои възприятия и мисли в различни периоди и моменти във времето. Сънищната ситуация може да има ясно и последователно подредено действие, но различните елементи от това действие и развитие се докосват и са свързани с различни смислови фрагменти от това множество, често преливащи и смесващи се. Получава се като една смесица от усещания, свързващи различни моменти от сънищната ситуация с най-различни други твои представи и възприятия от различно време. В това множество от смислови фрагменти не е лесно да се ориентираш, когато се опитваш да визуализираш точно ситуацията и да определиш точния смисъл, цел и съдържание на нейното действие, твоите възприятия, намерения и мисли в съня. Сякаш границата между тези смислови фрагменти е неопределена и променяща се. Възприятието ти от опита да осмислиш и разбереш такава сънищна ситуация ти напомня за неопределеността в квантовия свят, неопределеността в състоянието и движението на квантовите частици. Започваш да се чудиш, доколко сънищните процеси, сънищата и въобще мисленето ти включително и в будно състояние, се оказват под прякото въздействие върху процесите на тяхното конкретно оформяне (доколкото ние имаме възприятие и усещане за конкретно оформяне и конкретни мисли и представи) на квантовия принцип на неопределеността и въобще на пряко въздействие чак от равнището на квантовия свят.
„ГЛЕДАНЕ” – „ВИЖДАНЕ” ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ
„Гледане” – „виждане” по време на съня
„Гледаш” отпред като на екран ситуация. Тя се отнася и до теб – ти в нея участваш, знаеш това. „Виждаш” на екрана група хора там някъде пред теб. Ти си част от тази група, ти в нея участваш, знаеш това.
Както „гледаш” събитията от разстояние като на екран, така в определен миг ти се оказваш в самата група и вътре в действието.
Докато „гледаш” като на екран как групата влиза в някакъв тунел или вход, когато последният влезе и ти изведнъж вече не си пред екрана а в самата група, може ти да си последният влязъл.
Както „виждаш” отстрани как групата влиза в тунела, когато последният от нея влезе, в този миг „виждаш” групата от другата страна как се появява през тунела.
Докато „гледаш” отстрани групата как влиза или се появява в един момент се оказваш в нейните редици.
Когато „гледаш” отстрани като на екран погледът ти може и да скача отляво надясно и отдолу нагоре разглеждайки ситуацията. Това може да не продължи дълго докато скоро в един момент ти се оказваш участник в самата ситуация. От този момент погледът ти вече „наблюдава” и „гледа” различно, ти не „гледаш” някаква ситуация на дистанция от теб като на екран, ти вече „гледаш” като участник в събитие, който „гледа” пред себе си в посоката, в която групата се движи, с поглед насочен напред, независимо дали „гледаш” обекти съвсем близо пред теб или отдалечени.
А и в определен момент „гледането” вече може да не е прекият източник на информация, в смисъл, че и без да търсиш с поглед ти знаеш и „виждаш” това, което е пред теб или което се случва.
ПАМЕТ
Памет
/разбиране според "Йога на интегралното съзнание"/
невронно-конфигуративна - невронни "следи-отпечатъци" - невронни конфигурации и невронни асоциативни връзки /придобити, създадени/
асоциативно-оперативна - установени механизми на свързване и взаимодействие
/вродена даденост на структурата, база и придобити, разработени, създадени - нервни и невронни асоциативни потоци, биохимични и физични взаимодействия, комуникация чрез физиологични механизми, други посредници, хормони, други елементи/
органно-структурна - части на мозъка със специфична структура и възможности за функции, елементи на нервната система, анатомични и физиологични характеристики - подаващи сигнали и постоянно интегриращи се във възприятията и ставащи част от паметта /вродена даденост, база/
генетично-вродена - генетичен код и специфична обща структура и материална база /вродена даденост, база/
(Абстрактно и обединяващо - елементи от Океана на елементите на съзнанието)
Първото – външното ниво
Второто-вътрешното ниво
Първото – външно ниво
Външни пластове на Първото-външното ниво
Постоянна-трайна памет
Оперативна памет
Активна постоянна-трайна памет
Вътрешни пластове на Първото-външното ниво
Нетрайна памет
Забравени елементи информация, които в определени обстоятелства могат да се активират и да бъдат припомнени
Памет – невронно-конфигуративна и асоциативно-оперативна - Първо-външно и Второ-вътрешно нива – Океан на елементите на съзнанието
========================; ;==============================
ДОПЪЛНЕНИЯ – ЕЛЕМЕНТИ
Допълнения – елементи
*** ***
303 – 7 април 2020
По време на сън и сънища мозъкът си почива, в мрежата от елементи, ангажирани активно в Асоциативната каскада на будното състояние, включително елементите на мрежата на постоянната трайна памет, протичат процеси на възстановяване и балансиране. Възстановяването е в резултат на вродени и присъщи физични, биофизични, биохимични и пр. процеси на нивото на елементите. Процесите на възстановяване изискват съответен период от време, необходим за тяхното постепенно протичане.
След първия цикъл на сън, процесите на възстановяване и балансиране са в ход, но резултатът не е достатъчен. След последния цикъл на сън след сутрешното събуждане при обичаен период на сън резултатът е оптимален. След съответните цикли между първия и послендия, постигнатият резултат на възстановяване и балансиране е със съответната степен.
В тази връзка, различни са и проявленията на сънищните процеси, характерът на сънищните ситуации, тяхната подреденост и яркост, както и стабилността на "следите-отпечатъци", оставащи в "Сънищното пространство".
Разбираш много ясно това ако се събудиш след първия цикъл на съня си и се опиташ да си спомниш сънуваните в него сънища, и като си спомниш своите сънища след окончателното си сутрешно събуждане няколко часа по-късно.
Ако си се събудил по някаква причина след междинно събуждане след първия цикъл на съня, може и да помниш, че си сънувал сънища, може да ти се мяркат далечно някакви смислови елементи, които обаче дори да не си в състояние да конкретизираш и да определиш. Но не успяваш да визуализираш и да "видиш" ясно и отблизо образи от сънищната ситуация. Ако все пак успяваш да си припомниш и да си конкретизираш смисъла на определени елементи, може да успееш и смътно да си представяш някаква картина, и да си спомняш от каква ситуация тя е част, но не успяваш ясно да я визуализираш.
А дори и в случай, че визуализацията ти се получи по-добре, установяваш, че от нея не се получават асоциативни връзки към други елементи, образи, картини. От тази твоя визуализация не успяваш да извлечеш други, прекъсва се асоциативната верига, не можеш да продължиш процеса на визуализиране така, че да ти изникват все нови и нови картини и подробности от обстановката и действията в сънищната ситуация, както това става обикновено при визуализиране на сънищата ти при сутрешни визуализации и припомняне, разбира се, когато си в добра кондиция.
За разлика от това състояние след първия цикъл на съня, при припомняне и визуализиране на сънищата след сутрешното събуждане след последния цикъл ситуацията е противоположна, успяваш да си спомниш съвсем ясно и ярко, с подробности поне няколко различни ситуации, а при визуализирането на всяка от тях, асоциативният процес продължава и се появяват следващи образи, картини, смислови елементи.
Когато не успяваш да си припомниш и да визуализираш сънищната ситуация, мястото, в което си бил по време на съня си, остава далечно и смътно, дори ако се опиташ да насочиш вътрешния си поглед към него, не успяваш да го приближиш, това място е в някакви общи неясни контури, в ума ти прескачат някакви идеи за моменти в тази ситуация или с какво са били свързани, но ти не "виждаш" обстановката, подробностите, действията, и от усилията ти да си припомниш не следва развитие на асоциативен процес, не се появяват нови елементи.
Когато си в добра кондиция за успешно визуализиране, "виждаш" сънищната ситуация сякаш е пред теб, сякаш преди малко си бил в тази обстановка, спомняш си най-различни подробности, включително какво си си помислил и казал, или си спомняш дори смисъла и елементи на книга, която си чел по време на съня си, макар и в повечето случаи да не си в състояние да цитираш конкретни изречения от текста, въпреки, че можеш да си спомниш какъв е бил смисълът и как си го чел последователно разлиствайки страниците.
Ако при осъзнато междинно събуждане след първия цикъл на съня си и целенасочено усилие да визуализираш и да си припомниш сънуваната ситуация, не можеш да постигнеш приемлив резултат, възниква въпросът, дали просто не си бил твърде уморен когато си си легнал, дали този слаб резултат от опита ти за припомняне не е резултат от натрупана умора, и дали при по-редовен режим резултатите дори и след първия цикъл на съня не биха били много по-добри. Защото ако това не е така, би възникнал и въпросът какво въобще би успявал да си припомниш след други междинни събуждания, макар и след вътрешните цикли на съня, особено ако са били спонтанни и без целенасочени усилия за припомняне, а още повече ако са били неосъзнати и ти не си се усетил и не си запомнил когато си се събуждал.
Факт е обаче, че при системна практика и при целенасочени междинни събуждания, включително и след вътрешните цикли на съня, успяваш да си припомниш множество картини и подробности от сънуваните сънищни ситуации, още повече ако при припомнянето ги записваш. Факт е също така, че успешното развитие в практиката изисква спазване на определен начин и режим на живот, включително за благоприятното състояние на твоето физическо тяло и мозък.
В различни случаи си даваш сметка, че усилието да си припомниш сънищата си на базата само на смислови елементи (ако евентуално ти се появи спомен за такива), когато не успяваш да "видиш" картина и да постигнеш визуализиране на елементи от сънищната ситуация, е неефективно и не води до особени резултати. Припомнянето на сънищата се осъществява на базата на успешни визуализации и на картини от сънищните ситуации, които успяваш да "видиш". Те може първоначално да са общи, с по-малко или с повече подробности. В процеса на визуализирането се появяват нови подробности, а от една картина се появява асоциативна връзка към друга картина, която изниква пред вътрешния ти поглед и така следва една асоциативна поредица с ред визуализации и появяващи се изображения и картини, с все повече подробности. Визуализирането на всяка картина от сънищна ситуация автоматично се свързва с нейния смисъл и съдържание и така ти си припомняш своя сън, включително и ако преди това си имал някакви смътни спомени за смислови елементи, те се потвърждават и доразвиват. Ако нямаш визуализации и не успяваш да "видиш" картините от своите сънища, не можеш и да си ги припомниш, освен в някакви общи смътни черти.
Възниква въпросът какво трябва да правиш, за да можеш да постигаш качествени визуализации и да "виждаш" картините от своите сънища. Има две основни неща, които трябва да правиш.
Първото е да се грижиш за мозъка си, да не го оставиш да започне да деградира, а това означава да полагаш усилия за баланса и благополучието и на цялото ти тяло - да водиш живот с определен режим и съобразеност, по възможност да практикуваш йога, да се движиш, да се храниш правилно, да спиш редовно и нормално, да живееш с премерен режим.
Второто е да осъществяваш редовна практика на припомняне на сънищата си с визуализиране и записване на своите визуализации - да си водиш дневник, по възможност подробен.
При визуализирането и "изкарването" на повърхността на картини от твоите сънища, ти допълнително стабилизираш вторичните асоциативни връзки на "следите-отпечатъци", "потвърждаваш" определени вътрешни връзки, и така допълнително развиваш това вторично равнище на асоциативната мрежа, което се ангажира в сънищните процеси. Още по-ефективно този процес се осъществява със словесното смислово формулиране в процеса на записване едновременно с процеса на визуализиране.
Ако се съобразяваш редовно и последователно с тези две условия, можеш да напредваш в практиката и да избягваш да изпадаш в регрес или поне да не допуснеш преждевременно да деградираш по отношение на способността си да си припомняш сънищата си.
Самото качество на сънищата ти ще става все по-добро. Ще се развива процес на промяна на качеството на сънищните процеси, самите ти сънища ще стават все по-ярки, по-детайлни, по-подредени.
Сънищните процеси ще оставят все по-ярки и по-стабилни "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство". Ще се подобрява и качеството на припомнянето и визуализирането им - визуализациите и спомените ти ще стават все по-ярки и по-детайлни, а картините и действията в сънищните си ситуации ще "виждаш" все по-близко, все по-ясно и реалистично.
*** ***
==========================================================
В НАЧАЛОТО НА ТРИСТА И ТРЕТИЯ ДЕН
В началото на триста и третия ден
Може да се случи да си спомняш невероятни подробности от сънищата си. Спомняш си как по време на съня си си получил видение за твой скъп близък човек, когото си загубил. В съня си ти си знаел и разбирал, че този човек вече го няма, че си го загубил, че си е отишъл завинаги, разбирал си, че това е само видение, макар че това видение е било с такъв характер, че в съня ти този човек е присъствал съвсем "реално" физически. В съня си ти го прегръщаш и усещаш плътността на допира, този човек физически е там до теб, макар ти да знаеш, че това е само твое видение, състояние на възприятие. Когато впоследствие си спомняш за този сън, припомняш си своето възприятие за физическото съществуване и присъствие в съня ти на този човек.
В съня си ти възприемаш сънищната ситуация като реална, ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш, в твоите възприятия в реално време за теб сънят ти е част от ежедневната ти будна реалност. Ти си в състояние на "Въображаемо Аз" с много висока степен на приближаване към реалното "Аз". Намираш се в дома си, обстановката съдържа мебели както в будната ти реалност, макар че може да има някои различия, на които да не обръщаш внимание, или просто някои части от обстановката не са предмет на твоето внимание. Но ти знаеш, че това е домът ти. Самият ти се чувстваш по много близък начин до себевъзприятието ти в будната ти реалност. Имаш представа за себе си и имаш определена представа за твоето минало. Намираш се в състояние на "Почти-Реално Аз" и макар че не си преминал границата да разбереш, че сънуваш, ти имаш най-невероятния, най-прекрасния сън, който някога си имал, сън с нещо необичайно, което рядко може да ти се случи. Нещо, което рядко може да се случи или да постигнеш и в "неосъзат" и в "осъзнат" сън.
В съня си, който всъщност приемаш за реалност, много добре знаеш, че човекът, който се е появил до теб и ти го усещаш с допира на ръцете си, е само видение, макар и видение, което ти докосваш, прегръщаш, възприемаш с истинско физическо присъствие. Ти говориш на този човек и знаеш, разбираш, че той те чува и те разбира. В съня си, който приемаш за реалност, ти знаеш, че е само видение, че този човек си го загубил, че си е отишъл от твоя свят завинаги, но просто приемаш, че си имал рядкото щастие да получиш и постигнеш такова видение и то да е със своята физическа същност, сякаш не е само видение, а е самият човек, който се е завърнал при теб.
И може някой друг твой близък да стои до теб, но нищо от това да не вижда, ти да му съобщаваш за това твое видения и за скъпия ти човек, появил се до теб, а той да не го вижда и там където твоите ръце държат и прегръщат, неговата ръка да преминава като през празно пространство, или да ти казва, че на това място има някакъв предмет, нощно шкафче...
И ако ти се случи такъв сън, когато се събудиш и си спомниш, и го "видиш", можеш да си дадеш сметка за рядкото щастие, че подобна сънищна ситуация ти се е случила, макар и за първи път, че никога до този момент не си сънувал такова нещо, че преживяването на този сън по начина, по който се е случил, с пълнотата и реалистичността на неговото възприемане, ти дава една надежда, че може пак да ти се случи, може пак да го постигнеш.
И да си благодарен на твоето "Вътрешно Аз", че те е дарило с този сън, че ти е подарило този сън с тези моменти. Защото в съня си ти си видял видение, а това видение за теб е било като реален жив човек.
Защото ти си видял отново и си прегърнал своята майка, и си й говорил, повикал си я, казал си й нещо, своята майчица, която си загубил. И можеш да се надяваш, че макар и по същия начин, отново ще имаш възможност да я видиш.
Аз съм много благодарен на моето „Вътрешно Аз”, че ми подари този сън. Сутринта, в началото на триста и третия ден. И че ми показа, че може да има и други като него. Макар и това да не е достатъчно.
Ps - В началото на триста и третия ден. Откакто тя си отиде. Откакто спря да тупка доброто й сърчице, откакто си отиде добрата й душичка. И аз я загубих.
==========================================================
*** ***
Ако се спазва нормален режим и почивка, в междинните събуждания се припомнят сънищата. Обичайно човек няма усет за тези събуждания, не им обръща внимание. За практиката първоначално се събуждаш след всеки цикъл с будилник. Припомняш и записваш, така развиваш способността. Това се отнася за всички междинни събуждания и след първия цикъл. Ако не си преуморен и спиш и лягаш нормално. След известно време придобиваш способността и без да се събуждаш нарочно с будилник, да се усещаш при междинните си събуждания. Придобива се спонтанна способност за припомняне на сънищата при тези събуждания, и без да се налага да ставаш да ги записваш. Всяко припомняне ги укрепва и се придобива способността така сутрин да се припомнят по-лесно. Припомнените при междинните събуждания са затвърдени и образи и спомени за тях се явяват при сутрешно припомняне.
==========================================================
351 – 25 май 2020
ДВЕТЕ НИВА НА ПАМЕТТА
Двете нива на паметта и визуализации
ВТОРОТО – ВЪТРЕШНОТО НИВО НА ПАМЕТТА
Второто – вътрешното ниво на паметта
Защо когато гледаш някаква картина или изображение около теб, дърво, улица и т.н., и след като си затвориш очите не можеш да „видиш” с вътрешния си поглед по същия начин тази картина или изображение както докато си я гледал преди малко с отворени очи?
Но в сънищата си можеш да ги „видиш”. Дори по същия начин, по който си ги видял в будното си състояние в реално време.
Защото изображението, макар и да оставя следи в паметта ти, не се „запечатва” веднага като готово изображение, като картина, до която твоето будно съзнание (или Асоциативната каскада на будното ти състояние) да има непосредствен достъп и да може да го възпроизведе веднага по същия начин, както когато зрителните импулси в будното ти състояние при гледане с отворени очи се възприемат и асоциират, и осмислят като готови изображения от будното ти съзнание в реално време (чрез Асоциативната каскада на будното ти състояние) вследствие на тяхното достигане до съответната „Приемна зона” в кората на мозъка и последвалото им асоциативно обработване (сравняване, разпознаване, идентифициране) и възприемане.
При затворени очи будното ти съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние) няма достъп до такъв процес (който се подхранва в реално време от постъпващите зрителни импулси и тяхното асоциативно обработване и възприемане като картина). Веднъж преминали, асоциирани, „видени” в реално време в будното ти състояние, в хода на този процес те се обработват и „запечатват” в паметта ти, но не във вид на тази картина, чиито елементи си асоциирал и която си възприел в реално време, а във вид на преработена информация – във вид на „следи-отпечатъци” във формата на съответните невронни структури и асоциативни връзки.
Тази информация се наслоява, събира и подрежда във Второто-вътрешното ниво на паметта. Асоциативната каскада на будното състояние (и будното ти съзнание) няма пряк достъп до нея.
Второто-вътрешното ниво на паметта е изолирано от Асоциативната каскада на будното състояние, така както изолирана от нея е и Вътрешната асоциативна каскада (и „Вътрешното Аз”). От Асоциативната каскада на будното състояние няма пряк оперативен достъп по твое собствено желание и волеизявление в будното ти състояние. (Освен ако не постигнеш интегрирано съзнание).
Достъпът до Второто-вътрешното ниво на паметта принадлежи на „Вътрешното Аз”, но не и на будното ти съзнание.
Това не е информация, не са картини и визуални елементи от картини и изображения, „запечатани” и съхранени в някаква форма и вид, съответстващи на твоята представа за формата и вида им така както си ги „видял” с отворени очи в реално време с твоето възприятие и осъзнаване на тези картини и изображения, случващо се в реално време в обхвата на Първото-външното ниво на паметта, с което и в рамките на което оперира Асоциативната каскада на будното ти състояние.
Ако такива евентуални „следи-отпечатъци” биха останали в това Първо-външно ниво на паметта ти, то тогава в будно състояние в момента, в който пожелаеш със затворени очи пряко и веднага щеше да имаш непосредствено възможността да ги възприемеш отново и да ги „видиш” по същия начин, или евентуално да направят някаква хипотетична обратна връзка с „Приемната зона” и отново да последва повторен или пореден същият процес на асоцииране – сравняване, разпознаване, идентифициране и възприемане, като същата картина или изображение, които си видял първоначално в реално време да можеш отново да „видиш” и със затворени очи.
В реално време в процеса на разпознаване и асоцииране възприемаш с мозъка си като „виждане” картината, изображението – погледът ти скача от точка на точка и сумарно в асоциативния процес се създава твоето възприятие на „виждане” на изображението, което е представа – общо резултатно възприятие на твоето будно съзнание. В Първото –външното ниво на паметта ти остават само „следите-отпечатъци” от смисловото значение на този процес – видял си, гледал си дървото, то се намира там, още не са го отсекли, от него може да се направи нещо, то ти дава кислород, то е красиво и т.н.
Но за „следите-отпечатъци”, които могат да възпроизведат тази обща представа във вид на изображение трябва да се отвори „врата” към Второто-вътрешното ниво на паметта и този достъп принадлежи на Вътрешната асоциативна каскада – на „Вътрешното ти Аз” и може да бъде предоставен на Асоциативната каскада на сънищата чрез „Генератора на сънищата” за включване в твоите сънищни ситуации.
Първото – външното ниво на паметта съдържа мисловни и смислови елементи, участващи в процесите на осмисляне, разбиране, асоцииране със значения, осъзнаване на смисъла на нещата, в асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, в мисловните и осъзнаващи процеси на „Външното Аз”, в свързването и асоциирането на елементи и обекти с тяхното значение, в съзнателния процес, в осъществяването на съзнанието, на самосъзнанието.
Второто – вътрешното ниво на паметта съдържа елементи от образи, изображения, картини, които в будно състояние не можеш да достигнеш и да „видиш” ясно с „вътрешен поглед”. Тези изображения , елементите от тях се комбинират и включват по време на сънищата. Достъп до тях има „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада и нейният механизъм – „Генераторът на сънищата”. Те се включват и самите сънища се осъществяват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, като достъпът до тях се открива, предоставя чрез „Генератора на сънищата” и съответно чрез „Вътрешното Аз”.
„Вътрешното Аз”, или Вътрешната асоциативна каскада, има свои канали за асоциативни връзки както с Асоциативната каскада на будното състояние, така и с Асоциативната каскада на сънищата (или с хибридна Асоциативна каскада – при сближаване на формите, асоциативно преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с проявления на Асоциативна каскада на будното състояние), а така също и с двете нива на паметта – и с Първото-външното и с Второто – вътрешното.
Вътрешната асоциативна каскада има пряк достъп и контакт до Второто-вътрешното ниво на паметта, където е съхранен депозитът с елементи от изображения и картини, които могат да бъдат видени като такива с вътрешния поглед, но за тази цел трябва да придобиеш специални способности, каквито обичайно човек няма (ако искаш да ги „виждаш” и „разглеждаш” в будно състояние със затворени очи). Но тези елементи на изображения, съхранени в този депозит (в който постъпват постоянно все нови и нови, всеки ден), се включват в Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните ти ситуации, в които ти „виждаш” и участваш в среда с най-разнообразни ясни изображения, каквито иначе обичайно не можеш да видиш в будното си състояние с вътрешния си поглед. Асоциативната каскада на сънищата е процесът, който води до резултата – сънищните ситуации, твоите сънища, в които се комбинират елементите от този депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.
В сънищата ти участват елементи и от Първото –външното ниво на паметта, което става в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, в който се включват съответните елементи с логическото им свързване, елементи със смислов характер, осигуряващи значението и съдържанието на събития, вкл. „следи-отпечатъци”, представляващи и изразяващи смисъла и значението на „следи-отпечатъци” от изображения, визуални елементи от околната ти среда, които постоянно виждаш в ежедневието си, множество от тях – многократно. Но дори и тези последни изображения или техни елементи, ако се опиташ да си представиш със затворени очи, би могъл само доста смътно да „видиш” с вътрешния си поглед, и всъщност дори и тях не можеш да видиш ясно, а по-скоро си ги представяш с тяхното значение, евентуална представа за тяхната „геометрия” и подреждане, определена смислова представа за тяхната същност и съдържание, разположение, но не и да ги видиш така, както би било ако си отвориш очите. Но по такъв начин ясно и детайлно както би ги видял и гледал с отворени очи можеш да ги „видиш” и „гледаш” в някой свой сън.
Всяко включване на ясни изображения, присъстващи в сънищата ти и оформящи ги все едно участваш в една реална ситуация, или гледаш филм, идва от Второто–вътрешното ниво на паметта, където се натрупват във вид на преработена информация изображенията така, както си ги възприел от реалността от твоите наблюдения, впечатления и сензитивни преживявания, от получаването на визуална сензитивна информация, и откъдето през вътрешния асоциативен процес ти можеш да ги „видиш” и „разглеждаш” в сънищата си в същия им вид, в който си ги възприел със съзнанието си в реално време когато си ги гледал с отворените си очи.
От Второто-вътрешното ниво на паметта ти едни или други елементи от съхраненото ти там визуално богатство се поемат и предоставят, комбинират във всякакви, понякога най-невъзможни или непредполагаеми комбинации, понякога съвсем реалистично на вид, друг път не дотам подобно на реалността, и се включват в Асоциативната каскада на сънищата.
„Генераторът на сънищата” като механизъм и елемент на Вътрешната асоциативна каскада е в постоянен контакт с Асоциативната каскада на сънищата и той предоставя визуалната информация за визуалното оформяне на сънищните ситуации, освен че комбинира и техните сценарии.
Има разлика между Второто-вътрешното ниво на паметта и вътрешните пластове на паметта, с които се има предвид вътрешни пластове на Първото-ниво, и от които евентуално може да си спомниш и възстановиш забравена информация, която е било излязла от категорията на постоянната ти трайна памет. Но това няма да е визуална информация с образи, каквито се съдържат във Второто-вътрешното ниво. При такава информация, която можеш да реактивираш, причината на нейното потъване във вътрешните пластове е съответната й степен на стабилност и на степента на стабилност на асоциативните й връзки, което е съвсем различно от състоянието на визуалната информация във Второто-вътрешното ниво.
Обикновено, при обичайните състояния, когато затвориш очи може пред вътрешния ти поглед да останат смътни очертания, контури, представа, но това е отражение от активираните по време на гледането преди малко или елементи на ретината на окото, или на „Приемната зона” – няма особено значение – образите са смътни и са по-скоро набор от сенки и очертания, които може да се появят за кратко – секунди, и бързо изчезват – това не са изображенията, картините, които току-що си гледал с отворени очи, това е само останал от тяхното гледане краткотраен слаб рефлекс.
При хипноза, в случай, че индивидът е податлив и се отдаде на ефекти на външното въздействие, се осъществява присъщ механизъм, при който може да се стигне до състояние, в което да се стимулира процес, при който да се освободят определени ключове, стабилизиращи Асоциативната каскада на будното състояние в нейния модел и да се премине към хибридна Асоциативна каскада, но не в състояние на сън, а в будно състояние, при което може да се открие мост на асоциативна връзка чрез Вътрешната асоциативна каскада до визуални образи във Второто-вътрешното ниво на паметта.
Ако си достигнал съответно съвършенство чрез медитация и ако успееш да навлезеш в такава (съответна степен на реална медитация), би могъл да намериш пролука към този депозит на Второто –вътрешно ниво и да „видиш” с вътрешния си поглед едни или други изображения. Това е напредък по пътя към интегриране на съзнанието, но не означава, че си постигнал такова интегриране.
==========================================================
352 – 26 май 2020
Да се определи разликата между визуализация на сън, визуализация в будно състояние със затворени очи на позната среда, "виждане" по време на сън и "виждане" в будно състояние с отворени очи. Визуализация с представа за пространствено разположение,геометрични форми, вид на цветове, смисъл и значение на обекти, представа и осмисляне на общата схема и на същността на отделните елементи - обекти, пространствена визуализация "в дълбочина и на разстояние", но без да ги виждаш ясни, детайлизирани, точни и цветни в тъмното поле пред вътрешния си поглед така, както би виждал същата картина - обстановка с отворени очи, или също така и по време на сън (като в съня има различни варианти, степени, проявления, за разлика от будното състояние с отворени очи, когато моделът на проявление-възприемане е един и същ.)
Визуализацията на сънища има различни степени на яснота и приближаване или дистанция, в контекста на горното. Визуализацията в будно състояние със затворени очи има различни степени в зависимост от това колко близка и позната ти е средата-картината, която си представяш-визуализираш (колко време си бил впостоянен контакт с тази среда). Степени на възможен пряк асоциативен контакт на будното съзнание (и Асоциативната каскада на будното ти състояние) с визуалния депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.
==========================================================
353 – 27 май 2020
1) Визуализацията в будно състояние със затворени очи на елементи, изображения, образи, обекти от окръжаващата те среда, които са ти познати в различна степен и които многократно си виждал, гледал, наблюдавал (някои от тях в продължение на години, цял живот)се получава с вътрешно възприятие и "виждане" на "изображения" и очертания на съответните обекти с различна степен на пространствено разположение в полето на вътрешния ти поглед с не добре очертани и преливащи се контури, с представата в момента и осмислянето какво точно представляват, как са разположени, в каква "геометрия" и последователност, но с възприятието им само като контури, пространства, форми, които знаеш, че представляват съответните "обекти" с тъмни, сивкави цветове, размити сенки - околното разположение на твоето жилище, какво е вътрешното разположение, къде какви мебели и предмети се намират, улицата, на която живееш, как продължава в дълбочина, сгради и къщи след нея една след друга, дървета и др. Но това възприятие и такова визуализиране на позната среда със затворени очи в будно състояние може да е с различни степени на приближаване, в зависимост от качеството, придобити способности, умения, или просто съответно състояние или настройка на този, който визуализира и си представя, като в различна степен контурите могат да придобиват по-голяма яснота и точност, а сивкавите цветове могат да се "проясняват", дотам, че в определени случаи и състояния да оставаш с впечатлението и да получаваш възприятието, че "виждаш" (представяш си) със затворени очи познатата среда или обекти около себе си със съществена степен на приближаване, включително и с възприятието за едни или други цветове на съответните обекти или пространства. С други думи, обичайно визуализацията е неясна, с общо "виждане" и с представа кое къде е разположено и какво е неговото съдържание и значение, и в неясни сиви тонове, но при определени условия или състояния, визуализацията може да е по-точна, вкл. и с възприятие в определена степен за съответните цветове.
2) По време на сънуване и сънища се отваря асоциативна връзка между Второто-вътрешното ниво и Първото-външното ниво на паметта в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. Асоциативната каскада на сънищата се осъществява в обхвата и на двете нива. При развитие на процес на "осъзнаване" и самоидентифициране в по-голяма степен се включват проявления на Асоциативна каскада на будното състояние и се оформя в по-голяма степен хибридна Асоциативна каскада. При тези процеси също в по-голяма степен се включват и елементи от Първото-външното ниво на паметта.
3) "Сънищното пространство" включва елементи в обхвата и на двете нива - и на Първото-външното и на Второто-вътрешното.
При осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата или развитието й като хибридна Асоциативна каскада визуалните елементи от Второто-вътрешното ниво и смисловите елементи от Първото-външното ниво на паметта се комбинират /избират и комбинират/ в асоциативния процес в сценария на сънищата с участието, ролята, намесата на "Генератора на сънищата" като механизъм на "Вътрешното Аз" (и съответно на Вътрешната асоциативна каскада).
4) Асоциативната каскада на будното състояние и съответно будното съзнание нямат пряк волеви достъп до съдържанието на визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти, в което са натрупани, събрани, подредени или съхранени съответни информационни структури, изразяващи и представляващи множество визуални елементи, изображения, картини, минавали през очите ти и през съзнанието ти и натрупвали се там в продължение на целия ти живот, вкл. и през последно време до последните дни. Тези елементи се включват при оформяне на твоите сънища и преживяванията ти в тях, в които ясно и цветно виждаш и преживяваш най различни ситуации и обстановки. Но в будно съзнание, ти не можеш да влезеш там и да ги разгледаш по същия начин както виждаш нещата около себе си с отворени очи, и както си виждал тези елементи в един или друг момент когато са постъпвали в съзнанието ти и са се съхранили в този визуален депозит. Можеш смислово да си спомняш за едни или други елементи, изображения или обекти и спомняйки си да се опитваш да си ги представяш, но няма да си в състояние да ги видиш така, както се вижда с отворени очи, а визуализацията, споменът и представата ти ще може да са във вида, описан по-горе - в т. 1), вкл. и с опцията за възможни различни степени на приближаване.
5) В будно състояние със затворени очи (например, когато почиваш, или когато сутрин размишляваш, или обмисляш сънищата си, или си ги припомняш, или размишляваш върху процеса и т.н.) в определени случаи, при определена настройка или състояния, може да успееш да постигнеш, или да се окажеш в състояние, при което да се отвори достъп, пролука, портал към визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти. И тогава в полето пред вътрешния ти поглед да се появят цветни образи, изображение, картина, ситуация, обекти с движение и пр. Буден си и усещаш своето тяло, но пред вътрешния ти поглед се е появила съответната визуализация. Прилича на "виждане" на сън в будно състояние, на моментно влизане в сън при будно състояние. Но въпреки това откриване на достъп, пролука или портал, който всъщност дава възможност за контакт на будното ти съзнание, на Асоциативната каскада на будното ти състояние с определени елементи от визуалния депозит и съответно на Второто-вътрешното ниво на паметта, визуализацията, "видените" образи, цветове, обект /при по-напреднал вариант - кратка ситуация с движение/ е случайна, тя не зависи от твоя избор, обикновено появилите се изображение или обект са случайни и неочаквани. Ти, твоето "Външно Аз", твоето себевъзприятие в този момент, твоето възприемане за себе си, изразът на твоето самосъзнание - "Ти" не можеш в този момент по твое желание да влезеш през този портал към Второто-вътрешното ниво на паметта си и да получиш свободен достъп до цялото съдържание на този твой визуален депозит, и последователно и системно да можеш да разгледаш всичко, което се намира там. (Това е така и ще е така поне докато не си постигнал интегриране на своето съзнание.) Достъпът ти е бил за случайни елементи, случайно и неочаквано е било това, което си успял да визуализираш в този момент на почивка, релаксация или размисъл в будно състояние със затворени очи.
6) При напредване в практиката или при определени състояния или настройка, не е изключено докато почиваш и размишляваш със затворени очи по точно определен въпрос или обект, при отварянето на такава пролука и достъп към визуалния ти депозит да ти се яви изображение, свързано с въпроса или обекта, по които си размишлявал. Това би наподобявало и състоянието, когато при съответна степен на медитация можеш да визуализираш и си представиш съответни изображения (например пламтящия лотос, изображение на съответното божество и пр.).
==========================================================
355 – 29 май 2020
ПОНЯТИЕТО ЗА ПОЛЕТО ПРЕД ВЪТРЕШНИЯ ТИ ПОГЛЕД МОЖЕ ДА ИМА РАЗЛИЧНИ ИЗРАЖЕНИЯ
Понятието за полето пред вътрешния ти поглед може да има различни изражения.
Когато си буден и затвориш очи има две възможности (ако не започнеш целенасочено да си люлееш очите - очните ябълки, или да ги въртиш под затворените ти клепачи). Едната възможност е очите ти - очните ти ябълки да останат в същата позиция - т.е. "погледът ти зад затворените клепачи" и съответно очите ти ориентирани напред.
Другата възможност е да отместиш - насочиш очните си ябълки нагоре - към веждите. При този втори вариант възприятието е различно и можеш да усетиш по-бързо пропадане навътре в себе си, без обаче да стигаш до напрежение в очите. При първия вариант вниманието ти остава насочено към външния свят и сякаш през клепачите си продължаваш да "гледаш" навън, знаейки какво има там.
Когато (в контекста на първия вариант) буден гледаш обекти пред себе си - например, обстановката в помещението, в което се намираш, или съседната сграда през прозореца и затвориш очите си като очите ти - очните ти ябълки останат в същата позиция - насочени напред, и съответно напред остава насочен "погледът ти зад затворените клепачи" има две възможности. Когато затвориш очи и продължиш да "гледаш" напред, пред "погледа ти зад затворените клепачи" се появява една тъмна плоскост. В първия момент или първите моменти тя сякаш е съвсем близко пред теб. Ако продължиш да гледаш напред в тази плоскост може да "видиш" някои различни ефекти, вкл. може да "видиш" тази плоскост да се отдалечава пред теб и да се позиционира на известно разстояние. Продължавайки да гледаш, може в тази плоскост да се оформят едни или други сенки, проблясъци, дори размити фигурки. Това е така. Същевременно, ефектът който се получава като възприятие пред "погледа" ти след като затвориш очи в будно състояние може да се различава, в зависимост от това какво си наблюдавал, или погледнал, докато очите ти са били все още отворени, колко е бил светъл или осветен обектът, дали е бил блестящ или с мека светлина, с какви цветове е бил, от една страна, и доколко ти е познат обектът, колко пъти си го гледал и наблюдавал, от друга страна.
Първо, като затвориш очи в тъмната плоскост пред погледа ти може да се появи за кратко, секунда или секунди, светло сияние, светли проблясъци. После тоновете потъмняват. Може да забележиш някакви сенки, контури и конфигурации, които да са съвсем размити и разбъркани, и които да представляват разни полета, по-сиви или по-тъмни петна, които приблизително биха могли да ти напомнят за външното разположение на контурите и елементите на обекта, който си погледнал преди да си затвориш очите. Това е по-слабият резултат. Но този ефект може да е по-силен, и когато затвориш очите си, може би след моментно присветване или проблясък, пред погледа ти в полето пред тебе да се оформят в тъмни, сиви и по-светли нюанси контурите и очертанията на обекта който си гледал току-що - това са фигури в тъмно, сиво или малко по-светло - и ти виждаш като такива очертани петна отсрещната сграда с нейните прозорци, нейните линии, очертания, или виждаш като тъмни и по-светли очертания и форми предмети в помещението, в което се намираш. При този вид визуализация плоскостите пред вътрешния ти поглед виждаш отстоящи в пространството на приблизително същите разстояния както обектите извън теб, които си гледал. Това е рефлекс на зрителните ти органи, останало възбуждане в ретината на очите ти, дори възможно в "Приемната зона" в кората на мозъка ти. Това е физиологичен рефлекс. Това е първият вариант. При него "виждаш" в полето пред вътрешния си поглед конкретно очертанията. При втория вариант след като погледнеш обекти в окръжението си, например предмети, портрети, снимки в помещението, в което се намираш, и след като затвориш очи без да ги "виждаш" в очертани на някаква плоскост пред "погледа ти зад затворените ти клепачи", ти в една или в друга степен успяваш да ги "видиш" и да си ги представиш, така както са разположени около теб, мебели, предмети, портретите, снимките, лицата на тези снимки, представяш си ги и ги "виждаш", но без да ги "виждаш" в някакво поле-плоскост пред теб, а това става вътре в главата ти, имаш чувството, че ги виждаш" някъде в средната част на мозъка си, сякаш там се отваря това пространство, което преди малко си гледал с отворени очи, знаеш, имаш чувството, възприемаш - лицата от снимките и портретите, обстановката и при това възприемане знаеш точно кое къде се намира, как изглежда, с какви цветове е, как изглеждат тези цветове, сякаш правиш мост назад във времето с многократните случаи, когато си видял с отворени очи. Това е визуализация, при която имаш чувството, че "виждаш" вътре в мозъка си обектите, предметите, снимките, лицата с техните цветове. В този случай, тази визуализация както и при първия вариант, също е рефлекс на зрителните органи, но този рефлекс не остава просто и само физиологична реакция, ехо от възбудените елементи в ретината на очите ти или на определени ангажирани преди това структури от някаква зона на кората на мозъка ти, а от този рефлекс се е развил следващ асоциативен процес, в момента, в който си затворил очи и си погледнал зад затворените си клепачи натам, където са били предметите около теб, и си си спомнил какво точно има около теб, какви предмети, портрети и снимки са подредени, продължил е асоциативният процес, който е довел до това твое възприятие за визуализиране в някакво пространство в средната зона на твоята глава, разширяващо се при самата визуализация и извън нея.
Когато затвориш очи и си представиш улицата, на която живееш, визуализираш я пространствено по втория начин - вътре в мозъка си, а не само на една плоскост пред затворените ти очи. Когато визуализираш сънищата си има различни варианти. В повечето случаи ги визуализираш вътре в съзнанието си - с възприятие подобно на описаното по-горе във втория вариант. И при тези визуализации имаш вътрешното усещане, че възприемаш донякъде и цветове. Но в множество случаи при тези вътрешни визуализации може в по-голяма степен просто да имаш знанието, осмислянето какво представляват съответните обекти и елементи, осмислянето, а не възприятието, че ги виждаш там пред теб. Между това знаене и осмисляне и възприятието, че ги "виждаш" границата е тънка, плаваща, а преценката, какво и как точно възприемаш не е лесна. Не винаги можеш да го определиш и да си дадеш ясно сметка какво и как си възприел или "видял". Но има и случаи, когато сънят е бил по-ясен, по-ярък, имаш страхотни свежи спомени от дадени ситуации и когато си затвориш очите и ги визуализираш, сякаш ги виждаш на няколко метра пред теб точно като на тази плоскост през вътрешния ти поглед, плоскостта пред "погледа зад затворените ти клепачи". Понякога "виждаш" тези картини в тази плоскост по-близо, няколко метра пред теб, току пред теб, понякога ги виждаш малко по-далече, ако споменът не е добър, може да имаш чувството, че картината е някъде там на дистанция, има случаи, когато картината от по-отдалечена може да започне да се приближава към теб, а също и когато от възприемането, че "виждаш" в плоскостта пред погледа си се преминава към възприятието, че "виждаш" ситуацията вътре в главата си, в съзнанието си, ясните очертания може да бъдат заменени с разбирането, осмислянето какво представляват елементи или обекти. В този смисъл, понятието за "полето пред вътрешния поглед" е относително, и различен характер и същност може да има процесът на визуализиране. В тези процеси се намесват различните нива в паметта - едното /Първото-външното/, в което са значенията, елементите, свързани с осмислянето, структури, представляващи значения, които могат да ти създадат възприятието за това, че "виждаш" познати неща, и другото /Второто-вътрешното/, в което са съхранени структури, изразяващи конкретно визуалната форма на обекти и елементи, повече или по-малко стабилни, и повече или по-малко точно "запечатани". Те се явяват в сънищата. Доколко ги "виждаш" в сънищата си същите, каквито си "видял" и възприел в съзнанието си някога с отворени очи, доколко това виждане в съня ти съответства или се различава от онова възприятие вследствие на виждането им с отворени очи, доколко понякога в това "виждане" в съня са се включили само значенията и знаенето за смисъла на елементите от Първото-външното ниво - можеш да прецениш само ако си в състояние добре да си припомняш и визуализираш. Но в различни случаи и състояния в асоциативния процес се появяват възможности за контакти между двете нива. Без да можеш по желание да навлезеш във Второто-вътрешното ниво и да разглеждаш богатството на своя собствен визуален депозит, понякога това вътрешно ниво би могло да подпомага в асоциативния процес със своите елементи съответстващите им смислови структури на външното ниво, при твоите усилия и желание да визуализираш и да "видиш" определени образи.
==========================================================
357 – 31 май 2020
ВИЗУАЛИЗАЦИИТЕ БИХА МОГЛИ ДА ИМАТ ДВА ОСНОВНИ ВИДЯ ПРОЯВЛЕНИЕ – ОБРАЗНА И СМИСЛОВА
Визуализациите биха могли да имат два основни вида проявление - образна и смислова.
Сутрин когато размишляваш и си припомняш сънищата, забелязваш, че визуализациите ти понякога имат и едно друго проявление - знаеш какво е имало там отпред в пространството "пред съзнанието ти", какво си "видял", каква е била неговата същност, какъв е бил неговият смисъл и съдържание, какво е било действието, колкото и то да е било кратко, но същевременно си даваш сметка, че не си го "видял" в полето през вътрешния си поглед или дори вътре в съзнанието си като фигури, сенки, контури, форми. "Видял" си го само с неговия смисъл и съдържание, току-що се е случило и ти знаеш какво е било.
Това е "смислова визуализация", за разлика от визуализации, при които в различни степени виждаш вътрешно от полусенки до по-ясни образи и ситуации - било в плоскостта пред вътрешния си поглед, било вътре в своето съзнание.
По подобие на визуализациите и "смисловите визуализации", има възприятия свързани със звука и думи, които чуваш или казваш. Изключвам случаите в сънищата, в които ясно "чуваш" какво говориш и ти казват, независимо, че го "чуваш" с асоциативните механизми на своето съзнание като готов резултат (а не като в момента обработвани звуци и тяхно осъзнаване).
"Вътрешно звуково проявление" - би било понятие когато си представяш, "чуваш" вътре в съзнанието си звуци, думи, когато някой ти казва нещо или ти казваш, когато в главата ти прозвучава гласът на твой близък човек, така както някога те е повикал или ти е казал нещо.
Вътрешното звуково проявление също може да е с два вида изражение - може да е съвсем осезаемо, макар и с различни степени на сила, когато получаваш вътрешното звуково възприятие, че си го чул, а може да е смислово, просто си представяш, осъзнаваш в момента, разбираш и знаеш, че си го чул и как си го чул, макар то да е прозвучало в ума ти само със смисъла и характеристиките, които ти знаеш.
======================; ;=================================
ЕЛЕМЕНТИ 1
Елементи 1
Сънищните процеси са обясними в светлината на същността и проявленията на сънищата като Асоциативна каскада на сънищата, която е само част от общата Асоциативна каскада, представляваща съзнанието - не някаква физически и пространствено диференцирана част, а една от нейните форми и проявления, влизаща във взаимодействие с други нейни форми и проявления.
По време на сънищата мозъкът се опитва да свърже и взаимно да асоциира различни връзки и структури в невронната си мрежа, изразяващи пакети частична информация, както и нестабилни връзки от постъпила нова информация, което ще рече да ги съпостави, и като резултат се изразява в анализиране, доразвитие на смисъла и значението и преосмисляне на нова и стара информация и нейното вплитане в нов контекст с постигане на определена цел и нов смисъл. Обяснява се с процесите на
вътрешното асоциативно съпоставяне и подреждане в безконечния процес на Асоциативната каскада на съзнанието.
Проявленията в сънищата изразяват активиране на определени структури и връзки в процесите на вътрешно асоциативно съпоставяне и подреждане на различни фрагменти информация – нови впечатления и стари елементи от паметта, които (или връзката между които) в редица случаи може да са останали незабелязани от будното съзнание, стигайки до неоткрити до момента съотношения между елементи, създаващи нови представи, включително логични причинно-следствени връзки и прогнози.
Като резултат от съпоставянето и подреждането се явява ефектът на анализ с възникващи нови асоциативни връзки и състояния с качеството и функциите на решение.
В хода на Асоциативната каскада на сънищата се проявява резултатът от тези процеси в съдържанието на едни или други сънищни ситуации. В резултат на тези процеси се комбинират елементи и възникват асоциативни връзки и структури, представляващи неоткрити (неосмислени от будното съзнание) до момента съотношения между елементите, създаващи ситуации в сънищата с индикации, подсказване или представи, включително дори възприятие и „осъзнаване” на нови логични причинно-следствени връзки и прогнози.
Тези процеси протичат в Асоциативната каскада на съзнанието на такова асоциативно равнище, при което и в будно състояние човек не е способен да ги възприеме в детайлите им и да си даде сметка за тях.
Няма как да се възприеме, почувства, "види" и осмисли в детайлите им "танцът" и взаимоотношенията на елементите на Асоциативната каскада на съзнанието защото самото проявление на съзнание и самосъзнание е цялостен резултат от Асоциативната каскада на съзнанието, а самото възприятие също е съвкупен резултат от процеса на Асоциативната каскада. (Както не може да се възприеме и осмисли и минималният отрязък от време, както и не може да се изследват процесите на квантово равнище.)
Подобни процеси се отнасят както за сънищното състояние така и за будното състояние; в будно състояние под влиянието на различни постоянни въздействия, може да не се стигне до резултат или той да не се осмисли, но резултат се проявява в сънищното състояние и ако сънищата бъдат припомнени, този резултат би могъл да бъде осмислен в будно състояние.
Защо по време на сънищата често се включват и елементи с определена нова информация от изминалия ден, които обаче са само малка част, вплетена в разнообразните сънищни сценарии с елементи от паметта от различни времена и впечатления? Разбираемо е, че в сънищния процес взимат участие нови следи-отпечатъци, новообразувани или активирани стари асоциативни връзки, сред множеството пръснати навсякъде в невронната мрежа връзки и елементи.
Колкото до интерпретации и обяснения, че в сънищата се явяват елементи с информация, свързана с впечатления от изминалия ден, която мозъкът или се стреми да изтрие, или да стабилизира и запомни по-трайно, първо, сънищата не се състоят само от информация от впечатления от деня, или дори от последните дни (независимо дали биха могли да се интерпретират, оценяват или тълкуват като полезни и желани или безполезни и ненужни), а са безкрайно разнообразни и представляват сложни комбинации и смесване на разнотипна информация от паметта от различно време, и второ, съдържанието и сценариите на сънищата не са пряко свързани с евентуални възприятия или представи на човек в будното му състояние за „трайност” или „нетрайност”, за стабилност или нестабилност на информация и впечатления, не се определят само от информация, която човек в будно състояние би могъл евентуално субективно пряко да възприема, оценява и определя като трайна или значима, или като повтаряща се и ненужна. Сънищата са вътрешен продукт в резултат на процесите в съзнанието, произтичащи от състоянието и същността на човешкото съзнание в един по-широк план на неговия живот и възприятия, а не просто рефлекс или отражение на непосредствени външни впечатления от последен ден или последен период (въпреки, че много често елементи от впечатления от деня или изживян стрес участват; но, същевременно, те могат да се проявят в сънищата не непосредствено, а примерно след няколко дни).
Запомнянето на сънищата и съхраняването за будното съзнание на информацията, появила се в тях, е способност, трудна за постигане в резултат на определена настойчива практика, и с това, което се появява в сънищата нито се "стабилизира", нито се "изтрива" някаква информация от впечатления през деня (която в будно състояние не сте успели да стабилизирате, та трябва да ви се е появила насън, че да я запомните трайно!).
А в ежедневието от определена възраст нататък винаги има множество повтарящи се елементи (повтаряща се, тривиална, банална информация, част от познато, повтарящо се обкръжение, стереотипи, събития, действия, процеси), за които не само че няма нужда да се създават нови асоциативни връзки (независимо, че отражението от тяхното присъствие и възприемане от човек на едно или друго ниво участва в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието) или да се "изтриват" или "изглаждат" като ненужни, защото тези елементи отдавна вече са станали част от Асоциативния фон на съзнанието, от комплекс от поредица "матрици" съдържащи тези елементи, които участват в асоциативните процеси, дори и без човек да им обръща вече специално внимание, просто осъзнавайки тяхното присъствие в обкръжението.
При процесите на съпоставяне на елементи и тяхното свързване и рекомбиниране в хода на Асоциативните каскади спонтанно се стига до подреждане и комбиниране, които погледнати повърхностно би могло да се видят като аспекти на стабилизиране или "изглаждане".
Не би следвало да се очаква, че в мозъчните структури би могло да се прокара точна разделителна линия между „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет” в зависимост от стабилността на създадените връзки и структури в невронната мрежа. Както при процесите на „осъзнаване” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране може да се говори за поредица състояния с най-различни степени, така и стабилността на създаваните връзки, участващи в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, би могла да се характеризира с различни състояния и степени, а между характеристиките, съответстващи на понятия като „нетрайна памет” и „постоянна трайна памет” има множество степени и нюанси, като „нетрайната памет” може да се превръща в „постоянна трайна памет” и обратно - това си е постоянен взаимнообратим процес в двете посоки.
А това че една логика, свързана със значимост на определени нови връзки, би могла да оправдава или намира за желано евентуално изтриване или стабилизиране, не означава, че такова нещо се случва чрез образуването на сложните сценарии на сънищата, нито че такъв резултат е възможно функционално да бъде постигнат, нито пък, че евентуален механизъм в асоциативните процеси, свързан с трансформациите между качествата истабилността на елементите като различни стерени на „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет”, има връзка със сънуването и сънищата.
Във всеки случай, тези категории памет, включително всички междинни състояния и нюанси в техния обхват, или подобни категории като „оперативна” памет или „временна” памет и пр., изразяват и определят състояние на стабилност на връзките и структурите, или определена специализация, а не предназначени за съответна категория определени разграничени полета или пространства в невронната мрежа.
Не само, че в сънищата често се включват елементи информация от впечатления от последния ден или от последни дни, но понякога дори може да преобладават, поне в тези сънища, за които човек успее да си припомни. Но никога информацията, комбинираща се в сънищните сценарии, не представлява огледално отражение на впечатленията от будно състояние, винаги е съчетана в съвсем друга сънищна среда, контекст, комбинации.
На мен ми се е случвало след като съм гледал до късно среднощ някакъв филм, после в останалите 4-5 часа до сутринта, събуждайки се няколко пъти да усещам и да си припомням, че постоянно сънувам някакви развиващи се ситуации, напомнящи ми за гледания филм, имащи някакви общи аспекти, смисъл и усещане. Но това бяха ситуации от съвсем друг "филм", с друг сценарий, създаден от Генератора на сънищата, от моето съзнание, независимо че всеки път се сещах, че общото усещане е свързано и напомня за гледания филм. Разбира се, това се случва понякога, но не става винаги. Обикновено сънищата са сложна смесица от елементи, представляващи вече установена и преработена в паметта информация, и интерпретирани от собственото съзнание и сънищните механизми някои впечатления както от последно време, така и от различни други периоди. Всичко това се отнася към несъстоятелността на една примитивна теза, че в сънищата си мозъкът включва информация от последния ден или дни, която се стремял или да стабилизира или да изтрие.
При нормално здраве, ние добре си спомняме случилото ни се в будно състояние както през последните дни, така и в по-големи периоди назад във времето. И не се получават промени от това дали някакви елементи са се появили в сънищата. Но от подобни тези излиза, че едва ли не има някакво собствено мозъчно възприятие, някакъв вътрешен мозъчен рефлекс, стремеж да укрепва или изтрива елементи информация, и че това се проявява с комбинирането на информацията в съдържанието на сънищата, според едни автори по един начин, а според други - по противоположния начин.
Това е произволна интерпретация, която не отразява същината на процесите. По-голямата част от сънищата си не си спомняме. А това, което ни се случва в ежедневието, обикновено добре запомняме.
Кога и какви "тривиалните впечатления и информация" са били изтрити и изгладени, кога и какви впечатления са били стабилизирани в резултат на сънуване на някакви подобни елементи в едни или други конфигурации, аспекти и звучене? Може да се заровим в записките за сънищата си и да се опитаме да ги идентифицираме, но опитите ни ще се окажат безсмислени.
Макар и в сънищата да се появяват фрагменти информация от нови впечатления през деня, това не води до изтриване на съответни асоциативни връзки и структури и до освобождаване на място в паметта, или пък до стабилизиране на информация от нови впечатления.
Ако едни или други елементи от впечатления се появят в сънищата, това не променя особено спомените ти от преживяванията ти в будно състояние, а ситуацията от съня може и да я запомниш, и да я забравиш в зависимост от способността си да запомняш сънищата си. Дори сънят ти първоначално да е бил по-ярък и впечатляващ, това не означава, че ще успееш да го запомниш за дълго. А спомените ти от преживяванията в будно състояние, с които са били свързани елементи от съня ти, не са станали по-крепки, нито са се "изтрили" по-скоро.
***
==========================================================
„ЕХО”
„Ехо”
ОПРОСТЕНИ ОБЯСНЕНИЯ
Опростени обяснения
Опростено е обяснението на разни авторитети в психологията, че сънищата са отражение предимно от преживяванията и впечатления през последните предходни дни или в сравнително скорошен период в живота. Такива впечатления се отразяват без съмнение, но е неправилно да се определя, че от тях предимно произлизат сънищата.
Всеки човек, който има опит в практика на припомняне и визуализиране на своите сънища, може да го потвърди без никакво съмнение от прекия си личен опит.
Всъщност, тези две тези са с доста тривиални обяснения - да забрави, за да спести пространство и да съхрани силни впечатления - неща, които е най-лесно на някого да му дойдат наум. Най-простите и най-напред идващи наум цели. И съвсем лесно разбираеми и приемливи от масовата публика.
В живота има множество ситуации, които трайно се запечатват в паметта ни без да има връзка със сънищата.
Ако говорим за незначителни или силни впечатления, и едните и другите постоянно се случват в ежедневието. Но процесите на съзнанието в голяма степен се определят и въздействат постоянно не толкова от някакви външни събития, колкото от вътрешни душевни състояния, преживявания, угризения и т.н., които не са свързани с конкретни събития през съответните последни дни.
Ако се разглеждат спомени от сънищата, те представляват такива разнообразни смесици от ситуации и възприятия, при които елементи в сънищните ситуации, ако се разглеждат като произтичащи от едни или други въздействия от впечатления, ако се направи връзка с конкретни причини или впечатления, те на пръв поглед не могат да се определят като значителни или незначителни, видимо всички са се оказали с някакво значение щом са се появили в сънищата. (Разбира се, може да има пряк ефект – ако преди сън си гледал продължително и настойчиво някакъв филм или филми, много е вероятно в сънищата ти да се появят най-различни елементи, възприятия, аспекти, интерпретации, които са отражение от въздействието на тези филми.)
Сънищата не са огледално повторение на преживявания в будно състояние, от тях в сънищата се отразяват само определени аспекти, ехо, и не може тези аспекти да се определят по това, от какви значими или незначими впечатления произхождат.
***
(Ехото - разнообразието и сложността на сънищата - Сънищният процес /
Общо – характер, специфика на сънищата / За разнообразието на сънищните ситуации)
Комбинирани по най-причудлив начин, с най-различни вариации на промяна на смисъл, характер, същност на елементите – с различни елементи от най-различни периоди от Океана на елементите на съзнанието ти.
В сънищата влизат и се трансформират и съчетават по невероятен начин всякакви и най-обичайни и тривиални случки, но и неща, които са в ума ни, тревожат душата ни и т.н.
Действителната сънищна реалност е с невероятно разнообразие, с комбиниране на елементи от будното настояще с елементи с най-различна давност и характер, често нямащи нищо общо помежду си, със съвсем различен времеви и пространствен „произход”, с невероятни сценарии на ситуации, а не просто с хаотичен набор от фрагментирани„ехо”-отражения на събития, разпокъсани елементи от преживявания, от впечатления и мисли от последни дни или близкия минал период. Проявяват се насън и различни феноменални състояния и качества, водещи до неочаквани творчески решения, индикации за намиране на решения на проблеми, индикации за постигане на неочаквани открития.
==========================================================
ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЪНИЩНИТЕ СИТУАЦИИ
За съдържанието на сънищните ситуации
Само участието на разклонените и многопосочни асоциативни връзки на елементи от последните дни не може да обяснява същността на сънищните сценарии, включително това, че те не са случайно натрупване и хаотично комбиниране, представляват не огледални отражения, свързани със събствения живот, често свързани с познати събития, хора и чувства, но съвсем различни, различно построени и комбинирани ситуации, с различни аспекти и конкретни възприятия, и много често, дори в повечето сънища, припомнени или незапомнени, с определена последователност и логическа свързаност.
Ако се търси логика, която води до структуриране на ситуации и присъствие на хора, чувства и възприятия в сънищните сценарии, тя е свързана със степента на значимост в контекста на собствения живот на елементите, значимостта и стабилността на тяхното присъствие в съзнанието, тяхното позициониране в едни или други конфигурации, и в рамките на такива конфигурации, както и на отношения между различни подобни конфигурации, на определено включване в рекомбинирането и на контакти и отношения между елементите с частично активиране на техни логични и причинно-следствени връзки от първото ниво.
В асоциативните вериги, дори ако първоначално има логическа свързаност, с вторични и от следващ порядък асоциативни връзки и разклонения се стига далече и в различни посоки, а първоначалната или привидна логическа свързаност може да избледнява и да се губи. Но в сънищните ситуации в повечето случаи не са механично натрупвани елементи, вкл. от предишно време, но проявлението на Генератора на сънищата е в създаване на безкрайно разнообразие от неповтарящи се огледално сценарии на сънищни ситуации, подредеността, смислеността, различността и логическата подреденост и последователност в тях, и връзката им с различни аспекти от собствения живот, със собствената същност, характер и чувства, със собствената личност, със собственото "Аз".
==========================================================
„ЕХО”
„Ехо”
(Сънищата като „ехо” от впечатления от будната реалност / Резонанс, успокояване )
В комбинирането на сънищните ситуации, сънищата /включват - възбудените асоциативни връзки/ - своеобразно „ехо” на преживявания и впечатления в будно състояние, вкл. през последните дни или в близкия изминал период, както и от душевни състояния и мисловни процеси, заедно с елементи от паметта от различни периоди.
При новопостъпваща информация и различни въздействия в будно състояние се стига до състояние на повишена възбуденост на множество различни асоциативни връзки и елементи в невронната мрежа, пръснати в паметта, която не заглъхва веднага и остава, и при трансформирането на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата, такива връзки и елементи са останали с определено състояние на активност и тази тяхна продължаваща възбуденост и своеобразна готовност за активност е предпоставка съответно за по-голяма тяхна достъпност и подходящо позициониране, и за повишена вероятност за включване в сънищните процеси. В Асоциативната каскада на сънищата при осъществяването на разнопосочни и непоследователни асоциативни контакти и връзки на второто ниво на асоциативните връзки се стига до съответното рекомбинирането на елементи, образуващо сънищния сценарий.
Осъществява се функция на сънищата за успокояване и „изглаждане” на появили се като следствие от асоциативните процеси информационни, смислови и емоционални „грапавини” и неравновесия, т.е. функция на Асоциативната каскада на сънищата, насочена към възстановяване на баланса и хармонизиране на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
Не само информационни „грапавини”, но и ”грапавини” в общия баланс на информационното взаимодействие между съзнанието, тялото и физиологичните процеси, появяващи се от възбудимост или превъзбудимост в будно състояние на едни или други елементи, т.е. вкл. и с емоционално естество, и възстановяване на обичайния баланс и на спокойствието.
Какво всъщност се случва?
Определени асоциативни пътища и елементи са били възбудени през деня, те продължават да са възбудени и намират място в сънищния процес.
Не всички възбудени през деня елементи и асоциативни пътища, обаче, биват включени в сънищата. А тези които бъдат достигнати в Асоциативната каскада на сънищата се включват в процес на рекомбиниране на елементите, в който те се съчетават с множество други елементи от паметта свързани с впечатления и мисловни и емоционални впечатления от различни времена. Не само че се включват и въздействат само някои от възбудените в будно състояние елементи, но те смислово се трансформират, т.е. определени аспекти от тях се включват в процеса на рекомбиниране. В този процес се създава нов и различен резултат, който не е просто събиране и „механично” натрупване на елементите, които се отразяват в сънищната ситуация. Сънищата нямат характер на огледално отражение на ежедневието.
„Ехото” от впечатления от последно време, рефлектира и върху други непряко свързани части от паметта.
Когато казвам за асоциативния процес, че включва многопосочни и обратни асоциативни вързки под "многопосочни" разбирам и многопосочни разклонения и паралелни връзки, а под "обратни" за всяка връзка или последователност от връзки разбирам двупосочно действащи и обратно въздействащи на исходния елемент и оказващи му допълнително въздействие или модифициращи. Под асоциативни елементи разбирам отделни елементи от такава система и активност, вкл. и материални елементи в невронната мрежа.
Често в сънищните ситуации се включват и участват елементи или възприемаш елементи с определени познати значения, чието включване на пръв поглед ти изглежда странно, безпричинно, енигматично.
В асоциативния процес с многопосочни и обратни асоциативни връзки едни или други асоциативни връзки и елементи, възбудени от събития през деня (външни или вътрешни ), могат в Асоциативната каскада и в асоциативния процес да доведат до връзки и възбуждане на елементи с неопределена давност от неопределени периоди, както аналогични, "свързани", "родствени", така и със съвсем различен характер и смисъл, които са били достигнати в асоциативната верига от причинно-следствени връзки и асоциации.
Затова го наричам "Ехо" - "ехо" от възбудени и продължаващи да са възбудени елементи.
Но това е само причина възбудени елементи от последно време или допълнително чрез тях достигнати елементи от предишно време да се оказват на разположение да бъдат засегнати от сънищните процеси. Това е само един от пътищата за достигане до елементи в паметта от различни периоди и включването им в процесите на рекомбиниране и съставяне на сценариите на Генератора на сънищата. В процеса на хаотичните и непоследователни асоциативните процеси на второто ниво, при съставяне на сънищните сценарии Генераторът на сънищата често действа под въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и като емисар на "Вътрешното Аз".
Ако се гледа на рекомбинирането на елементи, на образуването на сънищните сценарии и на асоциативните връзки от второто ниво по време на сън и сънища като на някакви "механични", "автоматични" процеси, такъв поглед не би могъл да обясни същинския характер и същността на сънищата.
Рекомбинирането на елементи от паметта и образуването на сънищните сценарии и ситуации е резултат от характера на проявление на Асоциативната каскада на сънищата и асоциативните процеси на второто ниво; от участието на „Ехото” от възбудени в последно време елементи, вкл. достигането в асоциативния процес и до отдалечени по време, вкл. и до на пръв поглед несвързани елементи; включване в процесите на разнообразни елементи от Океана на елементите; ролята, участието и въздействието на „Вътрешното съзнание” - на Вътрешната асоциативна каскада, на „Вътрешното Аз”.
Асоциативен процес – предпоставки към „Ехото”
В асоциативните процеси - съпоставяне на елементи.
В резултат от съпоставянето - "подреждане" - рекомбиниране, модификации, развитие на асоциативни връзки.
Асоциативни връзки - фактически резултат - определяне и позициониране в състояния на по-голяма или по-малка значимост.
Ефект от асоциативните процеси в будно състояние остава във вид на възбудени връзки и елементи (резонанс).
Когато човек заспива и Асоциативната каскада на будното състояние преминава във форма на Асоциативна каскада на сънищата.
Рационално-асоциативно съпоставяне на елементи и т.н.
Обяснение към "Ехото" - Сънищният процес
Успокоява резонанс и интегрира ефект от повтарящи се елементи, които вече са отразени в общия Асоциативен фон, ако все пак през деня такива тривиални елементи, характерни за вече съществуващите конфигурации-матрици в Асоциативния фон са предизвикали нов резонанс; новите следи от асоциативни връзки се успокояват и изглаждат, асоциативният резултат е аналогичен с този от многократно повтарящите се подобни елементи от стари впечатления от предишно време.
Обяснение към „Ехото”
За Асоциативната каскада на сънищата и сънищните процеси
Какво всъщност става, какъв е механизмът?
Не става въпрос за изтриване, а за успокояване и изглаждане на резонанса. Успокояването и изглаждането е една от функциите на съня. Не за стабилизиране, а за рекомбиниране и нови връзки (с осмисляне на незабелязани аспекти). Не винаги се постига ефект в рекомбинирането. И в двата случая се постига балансиране и хармонизиране.
„Ехото”
Сънищата представляват непосредствено продължаваща по време на сън мозъчна активност - от една форма на асоциативна каскада се преминава в друга.
Възбудените асоциативни връзки и елементи са в такъв „режим”, че стават повече достъпни и могат по-лесно да се улавят в Асоциативната каскада на сънищата и да се включват в рекомбинирането.
Сънищният процес - към "Ехото"
Елементи под напрежение, които на втората линия на асоциативни връзки-контакти евентуално може да се закачат и включват в сънищата, ако излизат извън „Асоциативния фон” те ще образуват нови структури, но едва ли сънищата ще помогнат да са по-стабилни/.
Сънищният процес – към "Ехото"
Възбудени от впечатления през деня елементи, които просто евентуално се закачат. (изглаждането е тяхното успокояване, неутрализиране на „продължаващия резонанс“ – това е изглаждането, другото е стабилизирането.)
Тези елементи не са огледално, а се вплитат / видоизменят, аспекти, неузнаваеми дори/. И (доколкото може да се определи по своя спомен за сънуваната ситуация) дори сънят да е свързан с впечатления от деня, няма да е огледално отражение.
Ако не са били стабилизирани през деня под въпрос е въздействието на съня за по-добрата им стабилност. /Това е свързано с една от двете тези./
Към "Ехото"
Основна, постояннна, трайна информация – следи в паметта и Центърът на идентичността
Нашето възприятие за света се съставя от множество елементи с такава информация, стабилно съхранени в постоянната ни трайна памет, които са в основата на Асоциативната каскада на съзнанието и неин основен ресурс за асоциативни връзки, съпоставяне, разпознаване, идентифициране, осмисляне и осъзнаване. Сърцевината и основните схеми в тях съставляват Центъра на идентичността.
Сънищният процес
В тезата, че от силни впечатления в будно състояние може да са се образували недостатъчно стабилни връзки, които в сънищата се очаквало да се стабилизират, има противоречие.
Не е в това въпросът, а че от впечатленията остават възбудени асоциативни връзки и елементи, които се улавят и включват в сънищния процес, макар и модифицирани и рекомбинирани.
==========================================================
Асоциативен процес / Асоциативен процес, зони, нетрайни и трайни връзки, памет
В това е смисълът на същността на Асоциативната каскада на съзнанието (понятие обединяващо различните й форми в тяхното постоянно съчетаване, преливане и взаимодействие), че има взаимно-преплитащи се асоциативни процеси, които едновременно ангажират асоциативни връзки, структури и елементи от различен тип, с различна степен на стабилност. Това не са някакви разграничени зони и полета, свободни, за да се отразяват в тях някакви нови впечатления с нестабилни връзки и като нетрайна памет.
Нестабилните връзки или елементи се явяват в процеса на асоциациите и се оказват редом до други стабилни елементи, с които е бил асоциативно свързан смисълът и съдържанието на всяко ново впечатление /ментално събитие – външно възприятие, вътрешен мисловен процес/. В процеса на Асоциативната каскада се създават нови елементи /нови асоциативни конфигурации и връзки – вкл. с нови аспекти на смисъла/ с една или друга степен на стабилност и трайност, подлежащи на развитие, допълване, стабилизиране, като едно постоянно надграждане, допълване, развитие на вече съществуващи структури, връзки и елементи.
Това е в контекста на Асоциативните каскади и асоциативните процеси.
***
За асоциативния процес / За Асоциативния фон, тривиалните елементи, трайност, зони, паметта
Различните смислови събития, обекти, съдържания, които се явяват в реалността, будната ни реалност, и на които мозъкът и съзнанието са отражение с приемане на информация и нейното отразяване с елементи в паметта, вече са оформили асоциативни пътища и конфигурации, структури, когато се явяват подобни, повторни, поредни, рутинни, те асоциативно се свързват с тях, съставяйки едни или други допълнения или промени, които са с по-голяма или с по-малка стабилност и съответно трайност.
Съпоставяне на елементи
Няма специални зони на трайна и нетрайна памет
Значи ли това, че различните „смислови обекти и действия” от реалността са отразени в различни определени зони – те са позиционирани в паметта в резултат на асоциативните процеси, но това не значи, че за определени смисли има определени запазени зони в паметта. (Това не означава, че в мозъчната кора няма определени функционални зони.)
Тук отговарям във връзка с първоначалните идеи за трайна и нетрайна памет на сънищата като определени зони
Няма такива зони, сънищата са с елементи, пръснати навсякъде, както и новите информации и елементи се пръскат навсякъде в асоциативния процес, а не в зони. Няма нетрайна памет, има различни степени на стабилност на новите асоциативни връзки, елементи, структури.
Към евентуалните зони / За Сънищното пространство и Сънищната асоциативна каскада
Сънищното пространство е в постоянна флуктуация и на цялата територия на паметта, с вторични задни асоциативни връзки и т.н.
Асоциативен фон
Тривиални впечатления, вкарани в „общия фон” на познатото/впечатления –
Асоциативен фон, Асоциативен процес
Изтриването обаче изглежда доста проблематично, по-скоро, по-логично да се приеме, че се получава вкарване на повтарящите се ежедневни елементи в общия фон, в определени конфигурации, в определени матрици, като новите следи се успокояват и изглаждат, вкарва асоциативния резултат, той е аналогичен с многократно повтарящи се такива елементи, което повторение е изразено в съответната конфигурация, новите асоциативни връзки се успокояват и изглаждат.
Асоциативен фон - смислови матрици или оперативни матрици.
Нетрайността от будно състояние или множеството повтарящи се тривиални впечатления или въздействия.
Асоциативен процес
Асоциативния фон и "ситуационни матрици"
(трайност на впечатления, трайност на спомени, защо едни събития се запечатват трайно, а други – не).
Тук е важна идеята за фона, за Асоциативния фон и "ситуационни матрици", в които се сливат тривиалните повтарящи се ежедневни впечатления, случки, действия, обстановка, елементи.
Сънищният процес – за Асоциативната каскада на сънищата
Защо не се помнят сънищата
От какво произтича нетрайността на спомените от сънищата, т.е. на оставащите следи от сънищните процеси?
За да си припомниш сънищата, трябва в ума ти да са останали достатъчно стабилни спомени за тях, спомени за картини от различни ситуации. Припомнянето се задвижва повече от визуализиране на картини, отколкото от спомени с подредена информация и с логични разсъждения, включително защото при сън и сънуване е ограничена логичната и причинно-следствената линия в асоциативните процеси, чрез която се осъществява осмислянето, диференцирането, съпоставянето, анализирането и разбирането на елементи и събития - будното съзнание /съзнанието в неговото активно проявление с включване на целия му ресурс на памет и логични причинно-следствени връзки/ е частично изключено, почива си, стабилизира се, балансира се и се хармонизира, което става и чрез сънищните процеси.
Участието в сънищните процеси и сценарии на Вътрешната визуална памет
Същевременно, по време на сън се открива достъп до Вътрешната визуална памет, от която се включват визуалните елементи, които се явяват като образи в сънищата ти. Доколкото сънищата се състоят от сценарии с участието на елементи с един или друг смисъл, комбиниране и последователност, и тези елементи се представят в повечето случаи с конкретни визуални образи, в сънищния процес Вътрешната визуална памет взима активно и основно участие, като нейните елементи се свързват в сценария по един или друг начин и с един или друг смисъл в твоите сънищни възприятия, в рамките на сънищния асоциативен процес, в който се включват и участват асоциативни връзки от второто асоциативно ниво на невронната мрежа между различни смислови елементи, включително и възбудените от впечатления или от вътрешни състояния когато си бил буден.
Вътрешната визуална памет се състои от визуални образи, който се съхраняват, и до които няма достъп в будно състояние. По време на сънищата достъпът се отваря и съдържанието на Вътрешната визуална памет, което се включва в сънищните процеси и сценарии, става част от Сънищното пространство. Вътрешната визуална памет не представлява определена изолирана зона, а състояние на елементите, пръснати на територията на паметта, характеристики и допълнения към смисловите следи-отпечатъци, достъпът до които е отворен в сънищния процес, при подготовката на сценария и при образуване на сънищата. Но в будно състояние няма отработен механизъм за свързване на тези елементи и образи с процеса при който когато гледаш с отворени очи поемаш визуалната информация, която се обработва от участващите структури и асоциативните процеси и се осмисля в хода на Асоциативната каскада във вид на конкретен образ. Такъв механизъм може да се постигне при интегриране на съзнанието.
При припомнянето на сънищата визуализирането не означава че виждаш образите по същия ясен начин както си ги виждал докато си сънувал. Виждането им вътре в съзнанието при припомняне и визуализиране е своеобразно чувство, своеобразно вътрешно възприятие което може да е с различна ясност, приближаване, отчетливост, контури, възприятие относно различни цветове и т.н.
От визуализирането се задвижва връзка със смисъла и значението на образа и със спомени с информация и се създава логично разбиране на визуализираните картини и на сънищната ситуация, вкл. вече с конкретни смислови елементи, и с възможност за словесно формулиране на картините и съответно на самите ситуации.
За да са останали такива достатъчно стабилни спомени трябва да са останали в невронната ти мрежа съответни следи от сънищните процеси, както и, и особено, активни асоциативни пътища за достигане до тези следи, когато вече си в будно състояние, или пътища от тези следи които да могат да стават активни след събуждане.
Такива следи са материалният израз на асоциативните процеси по време на съня и сънищата, те са материалният израз на осъществяващите се по време на съня и на сънищата биохимични и биофизични трансформации и образувания, които, в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и на произтичащите от нея възприятия, всъщност са носител на сънищата, на възприятието за сънищата и на възприятията по време на сънищата, и евентуално на тяхното осъзнаване (или на степента на тяхно осъзнаване), и ги представляват и изразяват, и впоследствие са носител на материалните остатъци в невронната мрежа от тези процеси, взаимодействия и трансформации.
Тъй като будното съзнание си почива, възстановява се и е изключено, и съзнанието се проявява в режима на Асоциативна каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада, проявлението на осъзнаване е относително и различно при различни състояния, и съответно следите, свързани с такова проявление или оставащи, липсват или са частични или нестабилни.
Тези процеси се осъществяват при електрична и електромагнитна активност, различни от проявяващите се в будно състояние, както и при различен режим на невронните взаимодействия и на биофизичните състояния и процеси. Това води и до различаващ се характер и различаваща се стабилност на оставащите материални следи.
В зависимост от общото състояние на човека, биологични дадености, ментално, душевно, емоционално състояние, придобити способности и т.н., включително различия в състоянието на човека в различни дни, външни въздействия, натовареност, стрес и пр., в процесите едни или други елементи се активират и включват по различен начин и това води до различни степени на стабилност на оставащите следи и взаимна свързаност между тях. Същевременно порядъкът на тяхната свързаност или подреденост съответства и на степента на подреденост и логичност в порядъка в самите състояли се в сънищните процеси взаимодействия и съответни възприятия на сънищни ситуации. Процесите са се осъществявали при частична активност на съзнанието, и при изключване на будното съзнание, с произтичащите от това обстоятелства, включващи се механизми и характерни черти.
Оставащите следи и съответно спомени, тяхната стабилност и достъпът до тях са резултат от процесите. Същността на процесите предопределя какви следи остават.
Характерът на следите съответства на характера на самите процеси.
Свързано с темата - Защо не се помнят сънищата – Механизми
Трайност на следи и спомени в будно състояние и при сънища, причини за стабилност на следите
При всички обичайни състояния на хората (на неинтегрирано съзнание) е всеизвестно, че има съществена разлика по отношение на оставащите и достъпни спомени - т.е. между оставащите в невронната мрежа следи от асоциативните процеси - преживявания през деня в будно състояние и преживявания при сънуване на сънища.
При повечето хора има коренно различие между запомнянето на събитията и впечатленията от деня, без значение колко те са тривиални, и запомнянето на сънища и на подробности в сънищни ситуации.
Причини – електрична активност, ритми, биохимични процеси
Разликата в ритмите е разлика в електричната активност – разлика в електромагнитната активност – в какво се състои, различна честота – защо?
На какво се дължи разликата в мозъчните ритми, от какво произлиза, какво я обуславя?
Новите връзки и структури, изразяващи информацията от сънищата, оставащи след сънищните процеси (включително всичко в сънищата ни, което успяваме да визуализираме и да си припомним), са нестабилни и остават нетрайни. Това е свързано със специфичния електромагнитен или биофизически режим по време на сън и сънища, както и поради други заложени в структурата на мозъка фактори, обуславящи неговите функции по време на сън. Електромагнитният и биофизически режим в будно състояние е различен.
Очевидно не става въпрос за един и същ тип връзки и структури. Този въпрос не съм го разглеждал, от къде произлиза разликата. Вероятно е на биохимическа основа, във връзка с процесите на оформяне на материалните елементи и връзки. Може и да е свързано с естеството на активност на мозъка в двете различни състояния. Може би не трабвя да се задълбавам.
Развиване на способност и качество за укрепване на асоциативна връзка между сънищното пространство и будното съзнание, запазване на асоциативна линия при трансформиране на асоциативните каскади (– това другаде го определям също).
Особеностите на електромагнитния и биофизически режим като причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.
"Режимът в будно състояние е различен" /в будно състояние способностите и паметта ни са различни, следите са различно трайни, някои неща се запечатват, а други се отминават - тези които влизат в контекста на Общия асоциативен фон/.
С режима се има предвид вида електромагнитна и електрична активност - мозъчните ритми.
Особеностите на електричната активност на мозъка, на електромагнитния и биофизически режим по време на сън са причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.
В будно състояние процесите са различни и съответно възможностите за съхраняване в паметта са различни. Следите-отпечатъци са различно трайни, някои следи остават, а други се отминават - тези които като елементи се вписват в контекста и съдържанието на Общия асоциативен фон.
Асоциативна каскада на сънищата – сънищните процеси – Генераторът на сънищата
Логика и причинно-следствени връзки, незабелязани елементи, подредени от „Вътрешното Аз” – реалистично/.
Вътрешната сфера и Хоризонт на вливане – Пътя на интегралното съзнание – ирационално.
Ясновидство - без обяснение
Свързване на сънища с магия, или с божествено откровение и пр.
За първите две тези (изтриването, стабилизирането) – биологично.
За „Вътрешното Аз”
За евентуален стремеж или механизъм за изтриване
От някаква наша прагматична логика може да се очаква, че логично би имало нужда от запазване на свободно пространство и това би могло да се асоциира и с някакъв спонтанен "стремеж", но това е някаква компютърна логика и не означава, че е валидна за биологическата ни структура. Мозъкът може ли сам да има такъв стремеж и да преценява кое му е полезно и кое да изтрие – това е роля евентуална на съзнанието, но не на отделни елементи на мозъка. Освен ако няма механизъм. Но за да има механизъм, той трябва да изхожда от определени критерии за всяка информация, а такива не минаги може да са точни.
За „Вътрешното Аз”
В случая като казвам мозъкът имам предвид „Вътрешното Аз”, Вътрешното съзнание, Вътрешната асоциативна каскада.
Така има риск да се налага да се обосновава теза за съществуване на автономен Разум вътре в нашето съзнание, Разум вътре в нашия Разум, с който нашият Разум, с който се идентифицира нашето Аз, всъщност няма пряк контакт. Не е ли това Вътрешното съзнание! Не, защото то може да е интегрирано и освен това действа не автономно а в съзвучие, подпомага всички останали процеси. Не е автономен разум.
Временният архив – стабилизиране ако си припомниш този сън – това е друг процес.
=======================; ;==============================
ЕЛЕМЕНТИ 2
Елементи 2
/вкл. за разпределяне/
(14 ноември 2020 - 13 април 2021)
Бележки с Елементи (Елементи нови)
Случайни плаващи мисли и образи, когато почиваш след събуждане или преди заспиване, сутрин в полусънно състояние, преминаващо в съннно състояние при будно възприятие. Когато се появяват случайни, безсмислени за конкретния момент и без никаква връзка изречения, мисълта ти последователно спонтанно се насочва към онези части на езика небцето и устната кухина, които биха участвали при произнасянето на думите в това изречение, мисълта се насочва, езикът може и да помръдне леко, даваш си сметка какво е усещането в този миг на тъканта в тези точки на езика и устата. Спонтанно асоциативно се свързва смисълът и формата на това изречение през център, който прави асоциативна връзка с говорния апарат.
Когато сънуваш и виждаш образи, или когато в будно сънно състояние почиваш и ти се явяват хаотично случайни образи, прави ли се връзка към определени зони, участващи в разпределението на зрителните сигнали след прпиемащата зона и в тяхното канализиране за асоциативни връзки и разпознаване?
След приемната зона сигналите минават на диференцирано опознаване, тогава определените форми асоциативно се свързват с елементите, носещи в паметта ти техния счмисъл, след това става един асоциативен вихър от много междинни връзки в асоциативната каскада, докато отделните елементи се свържат в съответната комбинация, която отговаря на смисъла и съдържанието на картината която виждаш.
С течение на времето са изработени обаче матрици, които автоматично носят значението на едни или други комплексни образи от средата, в която живееш и които подстоянно възприемаш. Образите от тази среда се свързват с матриците които носят съответния смисъл и се разпознават като цяло. Не е нужно отделтните елементи да се асоциират и разпознават отново поотделно. В динамичното променяне на средата матриците се застъпват и наслагват и в тяхната асоциативна връзка образуват матрица от по-висок порядък с по-обхватно съдържание. Образът на твоята стая, на твоя дом, образът на улицата, възприятието на преминаване по познат маршрут отивайки всеки ден на работа с едни и същи елементи в заобикалящата среда.
==========================================================
Сънищата
Елементи. Форми. Елементите образуват форми. Тези форми участват в сънищата ти. Те хаотично плуват.
Сънищата са ти подарък от Вътрешното съзнание, от Вътрешното Аз, от Вътрешната асоциативна каскада – за твоето Външно Аз, за теб. Подарък, дар.
Сънищата изпълняват роля да изгладят вълните на напрежението от деня, да успокоят възбудените елементи. Като ги включват в асоциативните връзки от второто ниво и ги вкарват в различните сънищни ситуации. Хармонизират и възстановяват реда за действие на асоциативната каскада в будно състояние.
Когато имаш асоциативни връзки и осмисляш една реална среда, обстановка, ситуация, се получават и паралелни асоциативни връзки „в сянка”, които включват нереални аспекти в смисъла си, спонтанно се получават като алтернатива, като ехо.
В сънищните ситуации участват не отделни елементи а цели форми от елементи. Елементите са елементи и части от реалния ти живот и от различни аспекти на знанието ти за реалността, фантазии и т.н. Елементи отразяващи реалната ти среда. Те се включват в комбинации и образуват форми, които обаче вече не съответстват на реалната ти среда, те включват различни елементи, които образуват форми, които вече не са огледално съответствие на реалната ти среда.
Два пътя при образуване на формите. При асоциативната каскада в будно състояние, при всяко осмисляне остават паралелни в сянка алтернативни асоциативни връзки, не съответстващи на реалността, те произлицат от възможността за алтернативни асоциации които спонтанно се осъществяват без да ги усещаш а понякога ги усещаш като прескачащи алтернативни мисли които знаеш че са невъзцможгни или са пример заобратното сякаш са се появили за да ги отречеш, и други нереални асоциативни свързвания. Те остават като временно възбудени елементи, може да се свържат асоциативно във форми.
Другият път е при асоциативната каскада на сънищата се образуват връзки от второто ниво, те са случайни и хаотични, поради нелогичните връзки, търсят си пътечките, елементите образуват асоциативни форми.
Затова в сънищата имаш познати елементи от живота си, но в ситуации, които не съответстват на реалността ти – това са форми комбинирани от разнотипни елементи, и от различни форми се получават ситуации в съня. Сънищата неутрализират излишните напрежения, свързват елементи възбудени и нарушаващи спокойствието и хармонията и обичайната схема на асоциативните канали от будното състояние. Възбудените от асоциативната каскада на будното състояние, с второто ниво се свързват в асоциативната каскада на сънищата, там участват и плаващи и хаотично позиционирали се форми в резултат от паралелните асоциа;ции при процесите на възприемане и осмисляне на реалността, паралелните, които са често с алтернативен смисъл. Затова ще сънуваш нещо, което не би направил в будно състояние, ще видиш някого в нереален различен аспект, както не го искаш. И тн това са отделни примери на възможни развития.
Успокояването – възбудените елементи през деня, на второто ниво някои от тях се свързват но хаотично с различни други елементи и образуват странни форми – за сънищните сценарии.
Паралелните алтернативни асоциативни връзки – елементи и форми. Някои са много наподобяващи но с фантастични, различни, нереални, допълващи елементи, съответстват на твоето реално Аз, на начина ти на мислене, отношение и т.н. Други са точно обратното на това което ти искаш и което считаш за правилно и което помниш, например елементи с противоположното което би направил или което си представяш.
==========================================================
Още елементи
1. Движенията на очните ябълки са сравнително еднотипни, ритмични, размерени, като цяло има системност и повтаряне (намери видео запис, за да видиш). Сънищните ситуации са много разнотипни и разглеждането евентуално в тях би било съвсем различно в различните сънища. Ако има система в повтарящите се движения на очните ябълки, това не би съответствало на разнообразието на сънищата и евентуалното разглеждане в тях, което би било различно, вкл. сънища в които няма разглеждане а само възприемане.
2. Движения на очните ябълки които са бързи в едната и в другата посока – по този начин не се разглежда обстановка. Тук също има несъответствие.
Негативни паралелни асоциативни форми, в асоциативните процеси паралелно с осъзнаването и асоциирането на смисъла, се образуват в сянка паралелни, несъвършени, допълнителни, които не влизат в процеса и резултата на осъзнаването, съдържат паралелни, случайно получили се, нерационални, изкривени, нереални и т.н асоциативни свързвания, които остават встрани от момента на осъзнаването и осмислянето с основните асоциативни връзки съответстващи на обективното и реалното, на базата на познанията, елементите в паметта, и логическите причинно-следствени асоциации. Но покрай тях се образуват и „паразитни” или по-скоро паралелни, сенчести. Те са елементи. Могат да се свържан във форми. Сред тях има реалистични елементи в нереалистичмни форми. Явяват се в сценариите на сънищата.
Както тези паралелни форми, образуват се и такива с обратен знак, отрицателни, негативни, които се явяват в порядъка на елементи, които ти в асоциативния си процес отричаш, не приемаш, които се появяват като паралелни връзки – пример на антитезата, на това което ти би отрекъл. Сънуваш човек когото обичаш и цениш, но в съня си го сънуваш в негативна ситуация в която ти проявяваш лошо отношение към него, или се карате и т.н. – нещо което в съзнателния си процес, би могло да ти мине в асоциативния процес като пример за отричане, за нещо недопустимо и неприемливо, коети няма, не би трябвало да стане.
Второто ниво на асоциативните връзки – свързват форми в сънищата. Паралелните асоциативни форми от асоциативния процес през деня, - сънища които имат връзка с последни преживявания, паралелни форми от асоциативни процеси преди, които са останали и плуват, и случайни асоциативни връзки между елементите от основните асоциативни процеси – елементите в паметта, връзките между които са заспали при заспиването Асоциативните връзки от второто ниво правят случайни връзки, прескачат, губи се логическата последователност. Три елемента. Когато се осъзнаваш в съня си, и започва процесът на самоидентифициране, се събуждат асоциативни връзки между елементи от първото ниво. Какво става в самия момент на осъзнаване – събуждат се ключови връзки и елементи близки до центъра на идентичността ти, близки до основни елементи на идентичността ти, дом, родители, основни матрици на твоето аз.
Паралелните форми, от паралелни асоциативни елементи, свързват се в паралелни матрици – и те се активират в сънищата. Възбудените форми през деня – дневния асоциативен процес – второто асоциативно ниво свързва някои от тях; парпалелните асоциативни форми – свързва и някои от тях; случайните връзки между елементите от първото ниво – елементи които са останали повече възбудени – свързват се и те – получават се матрици, комбинации, сънищни ситуации. Има доминанти в елементите, формите, които определят различни модели на развитие на ситуации в сънищата.
Защо не можеш като затвориш очи и да видиш целия този безброй от картини и образи, които съхраняваш на различни места в паметта си, и които иначе на порции ти се явяват в сънищата и там ги виждаш така, както си ги виждал наяве когато си бил буден.
Когато визуалната информация във вид на образи постъпва през приемащата зона, тези съхранени в паметта ти стари образи служат като база за идентифицирането на новопостъпващата визуална информация. След това, след като вече си ги идентифицирал и осмислил, и новопостъпилите образи „де заключват” и остават на съхранение в дебрите на вътрешната ти визуална памет, както и всички други преди тях. Възприятието и разбирането за виждането е резултат от комплексен асоциативен процес на разпознаване, сравняване, идентифициране и осъзнаване. Нямаш някаква мозъчна зона, която да представлява „екран”, съставен от неврони, на който да ти се изобразяват картини и всичко това, което гледаш и виждаш, така както се изобразяват на киноекрана, на телевизионния екран, върху платното на художник или върху лист хартия. И няма такава „зона – екран”, свързана с двупосочна връзка с очните ти нерви и мускули, към която да има обратна връзка от съхраненото във вътрешната ти визуална памет или към която въображаемите ти картини, представи и действия в сънищата да се проектират и да се превръщат в преки команди към нервите и мускулите на очите ти. Възприятието ти за „виждането” в сънищата ти е също резултат на комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на сънищата, в който визуалната информация от вътрешната ти визуална памет, във вида и формата, в които се съхранява в паметта ти, се свързва и превръща във възприятията ти за виждането на съответните образи и картини, които някога са постъпили в мозъка ти и са се съхранили в съответния вид в паметта ти. Защо в сънищата тази визуална информация се свързва в асоциативния процес, а в будно състояние не си в състояние да я свързваш и да виждаш пред вътрешния си поглед със затворени очи картини и изображения от тази вътрешна визуална памет? Механизмът на образуване на сънищата предвижда достъп до тази вътрешна визуална информация, докато механизмът на асоциативните връзки в Асоциативната каскада на будното състояние не го предвижда, а се ограничава само с огромния поток на външната визуална информация и нейното обработване и асимилиране.
При ежедневни ситуации и ежедневна обстановка с позната среда, с повтарящи се елементи, както и с натрупване на опит с възрастта, при който многократно виждаш, идентифицираш и осъзнаваш едни и същи, подобни или аналогични елементи, съставляващи заобикалящата те среда, в съзнанието се образуват „визуални форми” или „визуални матрици”, при което една или друга среда в нейната цялост се разпознава и идентифицира с един общ смисъл и общо съдържание с определен тип съставни части, без да се налага асоциативният процес да разпознава и идентифицира всеки отделен от съставящите я елементи.
==========================================================
Представата за яснота
След събуждане имаш веднага спомен, че в съня ти всичко е било ясно, реалистично и логично с негова вътрешна логика.
Това е чувството ти за яснота на сънищата ти след събуждане. /Преди събуждане докато си спал и сънувал нямаш възприятие и осмисляне дали всичко около теб е ясно и подредено или не, защото го възприемаш като даденост, от гледна точка на възприятията ти в съня – реалистично./ (За да се замислиш за яснота трябва да си преминал в осъзцнат сън и да започнеш да се осъзнаваш самоидентифицираш и размишляваш за естеството на съня.)
От друга страна след като започне да преминава време след събуждането ти започва да се оформя вторично възприятие за наличие или липса на яснота като качество в съня и започва да ти се струва сънят ти повече или по-малко ясен. Това вторично възприятие за яснота или не е резултат от процеса на отдалечаване, потъване и забравяне.
След събуждане може да се оформи възприятие в два етапа – непосредствено след събуждане и след като премине немного време. В тези два етапа може да има различно възприемане за близост или отдалеченост на сънищната ситуация, нейното действие, нейния смисъл, нейни подробности, това, което си казал или си си мислел в тази ситуация, какво си направил, с кого си говорил и какво си му казал, какво си имал предвид.
В зависимост от възприятието за близост или отдалеченост, ти се създава и възприятието за това дали и колко ясен е бил твоят сън. Това е възприятие за близост или отдалеченост, за бърз процес на потъване на сънищната ситуация, нейното замъгляване и изчезване на подробности, нейното отдалечаване, избледняване. Тези възприятия създават впечатление за яснота или липса на яснота на сънищата, което всъщност не се отнася за самата яснота по време на самия сън.
Слепите по рождение хора в резултат на другите си възприятия, осезание, обоняние, вкус, на опознаване на пространствената структура на обстановката и света около тях, възприятията с осезание и опипване за естеството на заобикалящите предмети, плоскости, тяхното разположение, както и в резултат на предаването от други хора на информация за естеството и вида на околната среда, за реалността около тях като цяло, оформят своеобразни свои сънищни ситуации, в които участват комбинации от познатите им елементи. В тези сънищни ситуации те също биха могли да имат смислови сценарии. В тези ситуации могат да се появяват решения, нужди и намерения за търсене на допълнителна информация за заобикалящата среда. Тези процеси също се осъществяват в Асоциативна каскада на сънищата. Макар и своеобразни тези сънищни ситуации също се оформят в тяхното съзнание като специфични представи. Поривите за търсене на допълнителна информация чрез асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата би могло да достига до съответната зона, от която се определя контрол върху двигателния очен нерв. Въздействието води до неврологично възбуждане на нерва, което се изразява в своеобразните движения на очните ябълки с тяхната специфична динамика и ритъм, което всъщност не отразява някакви хипотетични премествания на погледа в сънищното пространство.
Същият процес би могъл да се случва и при зрящите в неосъзнат сън, както и в „осъзнат” сън. Поривът за търсене и набиране на допълнителна информация във въображаемата сънищна ситуация, независимо от това дали си преместваш погледа и в какви посоки поглеждаш или разглеждаш, да води през асоциативните потоци на Сънищната асоциативна каскада или на Хибридната асоциативна каскада /при осъзнатия сън/ до неврологично възбуждане на двигателния очен нерв, което да води до своеобразните движения, с тяхната динамика, ритъм, бързина, които да нямат нищо общо с преместванията на погледа, и които не са типични за начин на гледане и на разглеждане както в будно състояние така и в сънищни ситуации.
Същевременно, не би могло да се изключи, че както при Асоциативната каскада на сънищата, така и при Хибридната асоциативна каскада, поривите за търсене на допълнителна информация, т.е. въображаемото преместване на въображаемия поглед на въображаемите очи, чрез асоциативните потоци и неврологичното възбуждане на двигателните нерви, да води до смесен, хибриден ефект , като на един общ фон на възбуждане на нерва, изразяващо се в негови системни, ритмични движения, да се включват сред тази динамика и отделни движения, които чрез асоциативните потоци са отражение на поривите за търсене на информация в сънищната ситуация.
И също така, не би могло да се изключи, че чрез асоциативните потоци в Хибридната сънищна каскада, в контекста на типичното неврологично възбуждане на двигателния очен нерв с въздействието върху мускулите на очните ябълки и ефекта на ритмичното движение, „осъзнатите” премествания на въображаемия поглед биха могли да доведат до отражение и намеса в процеса, при което в динамиката на движение на очните ябълки да се появят елементи, които да предадат съответна информация.
Окото представлява първата система, първото ниво на диференциране и идентифициране на информацията и нейното систематизиране, за да се стигне накрая до процеса и резултата на осмисляне и осъзнаване. Чрез милионите елементи в ретината. Множеството нервни влакна в очния нерв носят информация от множеството ганглиални нервни клетки, в които от своя страна постъпва информация от множество бинарни клетки, които пък събират информация от множество рецепторни нервни клетки. Крайните импулси протичащи през хилядите нервни влакна към съответната приемна зона в мозъчната кора съдържат диференцирана и специфично оформена информация, съдържаща определените елементи от „видяното” от ретината, която по-нататък продължава за нейното обработване, съпоставяне, идентифициране и осъзнаване, приемайки вида на това, което ние постоянно „виждаме”. /За евентуално фактологическо доуточняване със структурата на окото, нервите, процесите./
==========================================================
Трите положения, свързани с идентифициране, връзка с паметта, с Центъра на идентичност
Ситуацията в съня – няма предистория;
Ситуацията в съня – не се свързва с предисторията на твоя реален живот;
Ситуацията в съня – имаш усещане за себе си, но не се вмества в една обща информация за твоя предишен реален живот, както когато си буден;
Това се приема като даденост със състояние на незадаването на въпроси;
Ситуацията не е позиционирана в контекста на познание за предишния ти живот, няма логическо следствени връзки водещи към нея, твоето възприятие за себе си, може да има чувство и усещане типично за тебе, но не е в контекста на знание за твоята житейска последователност и факти, общото знание за елементите и последователността им в досегашния ти живот;
Сънищната ситуация може да изглежда съвсем реалистично, но тя се състои в причинно-следствени връзки започващи от определен момент без предистория, за което ти нямаш нужда да задаваш въпроси, приемаш го като даденост, с позициониране в някаква смътна твоя си реалност, вероятно с типично за теб усещане че това си е в твоя живот, но без свързване с конкретни елементи от реалното ти минало;
Друг път може да има частична връзка, ситуацията да изразява ситуация с елементи от конкретен период в миналото ти, или съчетание от елементи от различни такива периоди. Но там където започва тази ситуация се губи връзка с една по-далечна предишна история, с едно житейско начало и с цялостна представа са минало и за собствения живот и индивид и личност, каквито имаш в будно състояние;
Може да е реалистична с причинно-следствено обусловена последователност в определен период, макар и в нея може и да се явят някои нелогични елементи, на които да не обръщаш внимание или които да си имат обяснение в самата ситуация в съня.
==========================================================
Частична идентичност /”абстрактна” идентичност/
Матрици – форми – възприятието и идентифицирането на зрителните сигнали – когато пътуваш по улица, обстановката наоколо – ти не разпознаваш и не идентифицираш вече всеки елемент, това е вече установена матрица в съзнанието-паметта с определено значение, тя се създава, натрупва, допълва с течение на времето – има общо разпознаване и идентифициране, общо значение докато не се фокусираш върху определени елементи; така подобни матрици се създават за различни среди /и обстоятелства/и започват да се застъпват една с друга; получават се застъпващи се матрици и матрици обединяващи матриците – матрици в матриците, нещо подобно на фракталиите, матрица с по-обхватен смисъл и значение съдържа матрици, които също вместват аналогичен смисъл и значение в едни или други аспекти – имат общо разпознаване и идентифициране, което не изисква разпознаване и идентифициране на всеки един детайл. Това се натрупва в течение на живота. В първите години на живота, такава схема е в процес на създаване и тя се развива в продължение на години и постоянно се допълва и усъвършенства.
==========================================================
Вътрешната визуална памет – тя приема и натрупва картини и образи. Но в съня си ти виждаш и визуални ситуации в действие, каквито никога не са ти се случили наяве и са плод на измисляне и комбиниране в резултат на различни мисловни елементи, които обаче съзнанието ти е превърнало във „визуално действие”, т.е. действие което в съня си виждаш както би го виждал ако реално се случва наяве. Вътрешната визуална памет би могла да съдържа такива „динамични визуални образи” или измислени визуално оформени ситуации. В хода на мисловните ти процеси в будно състояние ти размишлявайки по един или друг въпрос, автоматично или неволно като страничен резултат си представяш неща, свързани със своите размисли. Твоите представяния в будно състояние обаче не са перфектни образи, ти можеш за кратко да си ги представиш като хипотетични форми, образи, действия, пространствено разположение, но това са мисловни процеси, които не придобиват формата на образи и изображения, каквито ти виждаш гледайки външната среда, или пък каквито ти се появяват по време на сънищата и каквито се съдържат във вътрешната ти визуална памет. Независимо че ти не ги виждаш в този момент с вътрешния си поглед, те обаче като елементи се натрупват във вътрешната ти визуална памет. Възможно е от тях да впоследствие да се получават съчетания, които са измислени, случайни, които се получават в резултат на смислови връзки между елементите и създават фрагмент на измислена визуално оформена ситуация, създавайки във вътрешната ти визуална памет и възможни картини в действие, визуално оформени фрагменти на ситуации. Не можеш да ги видиш с вътрешния си поглед освен в сънища. Такива елементи във вътрешната ти визуална памет може да са натрупани не в резултат от изображения, които си видял с очите си, а в резултат на процес от вътрешно възникнали ефекти, връзки, визуални форми при твои мисловни процеси и при твои осмислени или неволни представяния при тези размисли на ситуации. Те може и да са само във форма на елементи. Може да представляват такава част на вътрешната визуална памет с динамични изображения – фрагменти. Може да са резултат от нещо като помощен механизъм на Генератора на сънищата, който да ги комбинира предварително и да ги оставя на изчакване за включване в сънища. А може и да се съчетават от Генератора на сънищата в самия процес на сънуване, на случаен принцип или предизвикани от едни или други състояния или причини, вкл. от едни или други елементи при образуване на другите ситуации в сънищата.
==========================================================
Има два вида „вътрешни образи”:
„Мислени образи” – продукт на съзнанието в будно състояние, неясно оформени, като усещане, като обща представа, като знание, но неоформящи се и неизобразяващи се пред вътрешния поглед в будно състояние като изображение, което би видял с очите си, продукт на спомени, продукт на представи, общо усещане, обща представа за изображението, за ситуацията, със знание за евентуално пространствено разположение, за елементите на „изображението”, но без да си в състояние да го видиш ясно, с контури, с цветове и с подробности
„Мислени визуални образи” – елементи във вътрешната визуална памет, недостъпни за изобразяване пред „вътрешния поглед” в будно състояние, появяващи се в сънищата
Освен тях:
Халюцинации в будно състояние
Елементарни визуализации при медитиране
***
Мислените образи в будно състояние –
Не ги виждаш примерно в някакво поле пред теб на вътрешен поглед, каквото би видял отпред със затворени очи;
Дори когато гледаш с отворени очи, въпреки пространственото възприемане и перспективата, изображението на света и образите се явяват в полето пред очите ти.
При мислените образи е различно, представяш си ги някъде навътре, вътре в мозъка или в гърдите или в сърцето или просто там някъде навътре вляво или встрани... представяш си ги като пространствено разположени, но не виждаш нищо ясно очертано с неговите контури и никакви цветове; виждането ти е знаене; знаеш в това „изображение”, в тази ситуация какво се съдържа – какви обекти и предмети, знаеш тяхното пространствено разположение и си го представяш, макар и да не го виждаш ядно, ако нещо от представянето би се доближило да виждане, това биха били сиви сенки и сиви контури и линии, които като се замислиш, разбираш, че всъщност не ги виждаш, макар да знаеш, че са там, знаеш, каква е формата на отделните обекти и предмети, знаеш какъв трябва да е техният цвят, представяш си този цвят с някакви специфични възприятия, с които свързваш един или друг цвят, макар и да не го виждаш пред вътрешния си поглед, различаваш в представите си различните цветови и дори знаеш как изглеждат, знаеш какво разстояние има между различните обекти, как са разположени, какво се случва; но тази представа, макар и пространствена, нам някъде на известно разстояние от теб, не до теб, е в тъмни, сиви, размити тонове и сенки, знаеш и си представяш, но всъщност не виждаш всичко ясно очертано, ясно подредено, оформено, с точни контури и форми, макар и да би било сиво, или бледо, или замъглено. Няма такова ясно изображение. Но като си представяш правиш връзка с едни или други спомени, макар да не виждаш изображението, имаш чувството че някак си в спомените си го виждаш, знаеш какво е, как изглежда, какви особености трябва да има, какво е лицето, каква е усмивката.
И започваш да се чудиш наистина ли не го виждаш, но като си затвориш очите – виждаш само тъмното платно пред себе си.
***
Целта която си струва усилията е да можеш да постигнеш достъп до вътрешната си визуална памет – така ще можеш да влизаш в контакт с всички изображения, всички образи, които се съхраняват в нея, и да виждаш своите спомени по всяко време така, както би гледал фотография. А в твоята вътрешна визуална памет се съхранява визуалната история на твоя живот, на всички моменти в живота ти с твоите любими хора, визуалната история на твоя живот, пътят за връщане назад в твоето минало.
==========================================================
Генераторът създава нови образи, не използва и комбинира само налични във вътрешната визуална памет.
Нови образи се генерират във вътрешната визуална памет и в резултат на асоциативната каскада чрез съчетаване на елементи и характеристики на вече налични образи; има част във вътрешната визуална памет за образите в движение
В мисловния процес в будно състояние – при първопричините за едни или други мисловни събития, преживявания, има визуални елементи, изображения – в асоциативната каскада те се съхратняват във вътрешната визуална памет
Впоследствие, в следващи дни когато мисловният процес, или притеснения, се връщат към вариации свързани с първонабания мисловен процес преди време свързан с темата, дори и без в тези последвали мисли да се стига до едни или други визуални изображения, ако те се отразят в сънищата, генераторът и асоциативната каскада изваждат и комбинират елементи от изображения, които са останали при началото на мисловния процес по тази тема
==========================================================
Мислене в две форми
Словесно
Визуално
При протичане на мисъл тя протича сломесно, така както би било формулипрано изречение. При преминаване на мисълта ти през това изречение, ти мислено изговаряш всяка една от думите. Докато това става мисълта ти последователно се насочва към онези части в устната кухина, които биха били ангажирани последователно и участвали при изговаряне на звуците, думите и изречението на глас.
В процеса на мислено преминаване на думите, мисълта ти се фокусира бързо последователно към различни точки в устната кухина, и същевременно се появяват асоциации с мисловни образи, свързани с понятията в изречението, вътрешните мисловни образи, които виждаш повече или по-малко смътно /споменато по-горе/.
Същият процес се случва и при четене на текст, при което четенето става сравнително по-бавно.
Другият начин е думите в текста да се преминават бързо без тяхното мислено изговаряне и с опит за асимилиране на тяхното значение в група като цяло, при което асимилираното значение би могло да е повече или по-малко точно и процесът би могъл да е по-повърхностен и с по-малко асоциации и мислени образи, както при начина на четене с мислено преминаване през всяка дума и нейното мислено изговаряне и асоцииране.
Визуалното мислене би било повече в комбиниране на абстрактни форми, представи, вътрешни мислени визуални образи, асоциативен процес без ходът на мислите да преминава през ясно формулиране на изречения и тяхното мислено изговаряне. Такъв вид мисловен процес става по-объркан и разнопосочен, в него може също да се появяват отделни думи, части от изречения.
Към този вариант е и възможност за мисловен процес при който мислите са оформени, но няма рефлекс за тяхното мислено изговаряне и те могат да прехвърчат и следват по-бързо, по-динамично.
***
Разбирането на начина на функциониране на мозъка и на осъществяването на мисловния процес чрез наблюдение и анализиране на елементите в сънищата. Трябва първо източникът да се е научил достатъчно пълно и в подробности да си ги припомня и визуализира. Припомнянето е свързано с визуализиране. Трябва и достатъчно дълго да се търсят прозрения, подсказващи елементи сред различните сънищни ситуации.
==========================================================
Мислени образи – визуализации в тъмни, размити тонове и линии, виждаш продължаващо действие след като си се събудил и ясно се усещаш буден макар и със затворени очи и отпуснат. Сякаш наблюдаваш действие което някой отстрани извън теб развива нататък. Може да продължи кратко. Но визуализациите ти не са същите – ясни и цветни както когато си в същински сън. Имат ли тия мислени образи някаква по-голяма яснота или отчетливост, цветност – трябва да се уточни допълнително.
==========================================================
Имах сънища, които веднага след събуждане оставаха толкова далечни и недоловими, които дори когато бяха по-близко, не можех да формулирам с думи техния смисъл, значението, да определя в какво се състои ситуацията, комплекса от елементи не можех да определя точно, не можех да формулирам значение и да опиша с думи, въпреки, че се състояха не само от абстрактни възприятия, а от някакви действия. Оставаха далечни и не можех да ги обозра и определя, и формулирам с думи. Не виждах детайлите, те избледняваха в далечината, смисъла на развитието не можех да го определя.
==========================================================
Визуализациите сутрин след събуждане, като оставаш да лежиш със затворени очи, да си припомняш сънищата, да насочваш поглед навътре и назад – са различни. Някъде се появяват по-ясни контури и цветове. Съзнанието още не е засипано с външни сензитивни сигнали и въздействия, които трябва да обработва ангажирайки асоциативната каскада. Съзнанието остава частично изолирано от външните въздействия на будното състояние, и повече свободно в погледа си навътре. Мисловните визуализации – мисловните образи са различни от тези, които можеш да достигнеш в будно състояние, след като си се впуснал в хода на деня. Това е третият вид мисловни образи – които можеш да постигнеш при припомняне и визуализиране на сънищата си – някои от тях са смътни и в сиви неясни сенки, но други се явяват по-ярки, по-ясни, очертани и в цветове. Не винаги се задържат дълго. Някои проблясват, преминават и изчезват. Появяват се изненадващо и образи, несвързани със сънуваното. Изненадващо прозвучава вътре в главата ти някакво изречение. Формулирано изречение. То сякаш пада от някъде, няма връзка нито със сънуваното, нито с нещо което си си мислил до този момент – поне на пръв поглед и доколкото можеш да прецениш. В това състояние се явяват третият вид мисловни образи – към другите два, посочени по-горе. Дори да не успяваш да си припомниш и визуализираш сънуваното, или ако успееш частично, стигнеш донякъде, и повече не успяваш, но оставайки по-дълго време в това положение и състояние, ровейки се в мислите си, потъвайки в мислите навътре и назад, преминаваш през различни моменти, изскачат различни мисли и спомени, някои от тях те учудват, сякаш идват изведнъж отгоре и не са свързани с текущия ти ход на мислене или с това, за което току що си си мислил, появяват се различни визуализации и образи. Те не са така сиви, замъглени и неясни, както когато се опитваш в будно състояние да си представиш нещо в полето пред вътрешния си поглед със затворени очи. Те са различни, но сред тях се появяват същински образи и визуализации, макар че ти си вече буден и възприятието ти за будното ти състояние я съвсем ясно.
==========================================================
Заслужава си да опиша по-ясно едно сутрешно състояние след поредно сутрешно събуждане и продължаване на почивщата със затворени очи, изпадащ в сън и излизащ от сън в повтарящи се периоди – когато хем усещаш, че си буден, хем усещаш моменти и възприятия като в сън, сякаш от време навреме преминавам от едната на другата страна по някаква граница, връщам се обратно и пак отивам натам. В тези състояния аз съм или наблюдаващ отстрани и сякаш в мислите си чувам някакъв диалог – изречения с един или друг смисъл, сякаш разменяни между две страни, които се отнасят или описват някаква ситуация или нещо свързано с нея. В един случай само стоя отстрани и „чувам”. Но в други случаи сякаш аз в момента измислям тези изречения, този диалог, сякаш в момента измислям и пиша някакъв сценарий за съответна ситуация или свързан с някакви елементи в някаква ситуация. Понякога сякаш проблясват и образи свързани с някакво развитие там някъде отстрани, до мен, или около мен, после изчезват, остават само изречения, които чувам като изговаряни в мислите си, а може би понякога и виждам написани. Това състояние си заслужава да бъде припомнено точно и описано. (Когато виждам написани думи и изречения или когато само ги чувам в главата си.)
==========================================================
Докато пишех, формулирах и сравнявах текстовете на Пътя на интегрираното съзнание, на Пътя на сънищата, виждах, че (временно) бях изпаднал в дълбок регрес по собствения си Път на сънищата – не си ги спомнях, оставаха далечни и смътни. Причината е, че за да се напредва, да се задържа напредъкът и да се продължава, трябва да се записва, да се свързват различни аспекти и инструменти в ума. (Аз от много време формулирах теорията и бях преустановил да записвам сънищата си и затова вече бях започнал да не си ги спомням. Освен това бях в голяма мъка и стрес заради загубата на майка си.)
==========================================================
Комбинират се елементи от картини/изображения, които си възприел в будно състояние от реалността или от филми, и дори които си си представил и са се пресъздали в съзнанието ти, всички те съхранени във вътрешната ти визуална памет, елементи от тях се комбинират в нови картини и изображения, подобни но различни и в различен контекст.
Форми – „матрици”, комбинации от елементи, свързани с една или друга ситуация от будната реалност или от филми, се съхраняват. Елементи от тези форми могат да се прекомбинират в друга подобна форма в сънищата.
Много по-бързо протичат процесите в сънищата – това означава, че за по-кратко време възприятието ти от сънищата е, че е протекло много повече време и са се случили много повече неща, отколкото би било в будно състояние – сякаш в определени ситуации всичко в сънищата се развива с много по-голяма скорост. Често оставаш в определен момент с впечатлението за протекла сънищна ситуация със съответно развитие, възприемаш го като даденост вече, без да си сигурен дали си преминал през всички отделни нейни моменти или ти се явява изведнъж, сякаш вече е преминала и си я преживял, но и от друга страна – явява ти се сякаш се е появила като готова даденост, а ти не си преминал в сънищата си през отделните моменти. Но все едно, че си преминал и си я преживял.
Сутрин когато продължаваш да лежиш със затворени очи и вече си в будно състояние но продължаваш с поглед навътре в себе си, получава се продължаващо полусънно-медитативно състояние. В определен момент може да чуеш вътрешен глас който ти казва някаква фраза. Тя може и да няма нищо общо с неща, за които си мислил до преди този момент. В друг момент може да видиш как ти се явява образ, фигура, наченка на ситуация. Този образ може да е само смътен, сенчест, сив, неоформен. Може и да е образ, който придобива постепенно ясни очертания – в първия миг неоформен с размити контури, в следващия миг оформящ се, може да го видиш че прави някакво движение, например преминава през портал, в тези кратки мигове, както когато образ се фокусира. Ти усещаш, че си в будно състояние, лежиш. Такъв образ най-вероятно ще се задържи за миг и после ще избледнее, ще се размие, ще изчезне. Алтернативата е да потънеш в сън и да се развие като сънищна ситуация. Но ако си напреднал, ако си във форма и не си в регрес, може да постигнеш в това полусънно-медитативно състояние да задържиш такива образи и дори да видиш развитие. В такова състояние понякога имаш чувството, че започваш да създаваш самият ти, буден, някаква ситуация, някакъв образ, някакъв сюжет; мислиш за неща, може да чуеш глас извън теб, не твой, може да ти се явят изречения и фрази, които сякаш идват отгоре, не си ги ти измислил в този момент, но може и да имаш чувството, че това са фрази и неща със смисъл, които ти развиваш в този момент, идват в резултат на твоето вътрешно вглъбяване, на твоето продължаващо състояние след събуждане със затворени очи и с поглед навътре.
Когато възприемаш в будно състояние, с натрупване на опит и повтаряне на събития, обстановки и ситуации, за разпознаване и осмисляне на това, което постоянно виждаш в ежедневието си, за идентифицирането на смисъла и значението на това, което виждаш и постоянно преминава през погледа и съзнанието ти – в паметта се натрупват форми-матрици на обстановки и на ситуации. Те са комбинации от вече разпознавани елементи, които имат общ смисъл, освен смисъла на съставящите ги детайли. Съзнанието ти идентифицира значението на тези форми-матрици, без да е необходимо всеки път в Асоциативната каскада да идентифицира смисъла на всеки елемент – на дървото, на сградата, на улицата и т.н. и да ги свързва с поредица, верига от взаимносвързани значения.
Разлика между визуализация и „виждане” на сънищната ситуация. Различни степени на близост на визуализацията към „виждането”. Визуализацията не е изобразяване на плоскостта пред вътрешния ти поглед, както би виждал в будно състояние или както виждаш по време на съня. Визуализацията може да е без цветове, с размити контури, с „вътрешно виждане”, с което получаваш представа и знаене за пространственото разположение, за посоките на движение, за процесите, за действията, за техния смисъл и значение. „Вътрешното виждане” може да ти създаде представа за различните цветове, макар и да не ги виждаш точно така, както с отворени очи в будно състояние или по време на сън – получаваш определено възприятие за жълто, за червено – по същия начин такова възприятие можеш да получиш когато в будно състояние си помислиш за жълто или за червено или за синьо или зелено, без в момента да гледаш такива цветове – това е едно вътрешно виждане, в което различните цветове се свързват с твое възприятие за тяхната специфика и ти имаш чувството, че „виждаш” такъв цвят, но някъде встрани и навътре в себе си, знаеш, че така изглежда жълтото, макар да не го виждаш в полето на вътрешния си поглед ако затвориш очи, така, както би го видял ако гледаш този цвят с отворени очи. При визуализациите на сънищата могат да се постигат различни степени на приближаване, като те представляват „вътрешно виждане” в различни варианти. От това зависи и възприятието ти доколко си съхранил спомените за сънищната ситуация, доколко е останала близка или се е отдалечила, доколко е потънала...
==========================================================
Напоследък не си спомнях сънищата, трудно успявах да си спомня отделен момент.
Вероятно „всичко това” се отразява негативно. Но защо и с кое? Как влияе на неспособността да се запазват по-трайни следи от сънищата? Има ли значение дали спиш с приповдигната горна част на тялото и висока възглавница или с ниска възглавница и съвсем хоризонтален? Кога си си легнал – защо, какво е значението? Дали си се уморил с текстове, на компютъра? Дали си гледал филми на телевизор или на компютъра? Как всичко това се отразява? Как се отразява на биохимията на мозъка и способността за образуване на по-стабилни и по-трайни следи от сънищата? Какво е значението дали ще си легнеш в 10-11 вечерта или сутринта? Ако спиш пак същото количество часове? Свързано ли е с магнитосферата, с въздействието на слънцето? Или значение има дали и до каква степен си се уморил и си натоварил мозъка си? Какво е въздействието на гледане на филми и натоварването на мозъка с разпознаване и асимилиране на образи? Филмите не се отразяват веднага на сънищата, но може да се отрази някой елемент от тях на следващия ден, след два дни. Но когато гледаш много и се натоварваш, не сънуваш много или не успяваш да си припомниш.
Има смисъл да се правят изследвания в лаборатории на сънищата и на физиологията, свързана с тях, в различни ситуации да се изследва кръвта и метаболизма, за да се прецени как различните ситуации и варианти на лягане, на умора, на различни занимания се отразяват на способността да се запомнят сънищата, да остават стабилни следи от сънищата, да се сънува повече, да са едни или други възприятията в сънищата. Как различният режим на дейност и на лягане, натоварване с умствена работа, натоварване на зрителния апарат, гледане на филми въздействат на нервната система, какви са показателите на кръвта при събуждане или по време на сън при различните ситуации. Има ли отражение на биохимията на мозъка, което да е свързано със стабилността на оставащите отпечатъци, със състоянието, промени, качества на паметта. Каква е разликата в графиките на енцефалограмите, какви са разликите в електричните потенциали, ритмите, при различните варианти на режим и натоварване – по време на сън и сънуване и сутрин след събуждане – когато си в различни кондиции и съответно успяваш или не успяваш да запомниш.
Всички тези изследвания имат смисъл, за да се види какви са най-добрите условия за да можеш да сънуващи повече и по-добре да си припомняш сънищата. Същевременно и да се разбере от какво би могло да зависи. Тогава вече би имало смисъл и да се правят опити за изследване на „осъзнати” сънища – доколкото би позволявала наличната апаратура – защото първо трябва да можеш оптимално да сънуваш и да си припомняш, и чак тогава ще можеш да си припомняш и „осъзнатите” си сънища.
==========================================================
(Този път си бях спомнил елементи от различни сънища. Също и различни размисли за процеса. Само че не знаех дали ще мога да запиша сега всичко, което си бях помислил – дали отново щях да си го спомня при записването.)
***
Има основно два вътрешни екрана – близък и далечен. При визуализиране се появяват на различна дистанция – сякаш на различно ниво екрани.
Визуализацията е в сиви тонове – като контури. Не в цветове. Фигури и очертания, които имат нещо като пространствено разположение. Знаеш как са разположени елементи, примерно какви размествания и движения. Това е вътрешен екран. Понякога обаче можеш да имаш представа- спомен за цвят – руса коса. Или е знание, че този елемент е бил с такъв цвят. Имаш вътрешна представа как изглежда този цвят.
Представа за цветове по-скоро във визуализации на образи които си видял със зрението си в будно състояние – видял си от околната среда, от филм, от компютъра. Когато си припомняш – визуализираш в будно състояние, имаш спомен-представа за цвят – виждаш го във вътрешен план-екран.
Визуализациите в повечето случаи не са цветни. Или поне веднага не са цветни. /Трябва да се задълбочи, за да можеш във вътрешен план, във вътрешната плоскост да възстановиш представи, усещания, за цветове.
Визуализациите са смътно видени във вътрешен екран елементи, които ти припомнят смисъла на сънищна ситуация. След това имаш шанса да си я припомниш с повече подробности – съответно с допълнителни визуализации. Визуализацията на сънища е възникване във вътрешен план на контури, изображение в сиви тъмни тонове – всъщност това е причина, елемент, повод да си спомниш смисъла на дадена сънищна ситуация. Ти не си в състояние да си спомниш никакъв смисъл на никакъв сън докато не се появи визуализация на елемент. Визуализацията макар и смътна ти припомня за смисъла. Тогава тя може да започне да се развива.
Визуализациите може да са два вида. От визуализирането на един елемент започва подредено появяване на следващи свързани елементи – логически свързани в някаква последователност на действие или свързани сънища. Другият вариант както беше днес е хаотично появяване една след друга на визуализации на елементи от различни сънища – от различни сънищни ситуации, връщане към предишни. Но сами отделните елементи не пораждат тази логическа верига на свързани с тях елементи на визуализиране и припомняне.
Когато се излежаваш след събуждане и си припомняш и визуализираш сънищата си – тогава може да имаш аналогична визуализация – пак в сивкави тонове с различни смътни очертания, но за ситуация, която не е от сънищата ти, а в момента ти се появява и се изгражда, представа, наченка на обстановка, на ситуация. Такова визуализиране не можеш да постигнеш в будно състояние веднага за нещо, което не си видял. Би могъл евентуално да го постигнеш пак ако седнеш със затворени очи и се отпуснеш и започнеш вътрешно да съзерцаваш за определено време, и чак тогава би могло да се появи.
==========================================================
Като записвах действията си в сънищните ситуации (макар и описвайки ги с подробности), си ги представях (виждах ги) като смътни фигури, фрагменти , пространствено разположение , движение, сиви оттенъци, в някакво вътрешно пространство.
Този вид визуализиране е основата , причината и началото на припомнянето на смисъла на ситуацията.
Смисълът на маркирането е по време на сутрешно визуализиране бързо да отбележиш с отделни думи, за да може хем да не си нарушиш състоянието и настройката и да продължиш да си визуализираш или да мислиш по процеса, хем после да си в състояние да си припомниш повече различни отделни елементи. Когато записваш като сега вече си минал в обичайно будно състояние. Някои неща не можеш отново да си припомниш. Ако си ги маркирал би си ги спомнил и тях. В това състояние си спомняш само една част. По време на визуализиране трябва да е само маркиране, защото ако записваш ще излезеш от това сутрешно състояние и ще стигнеш донякъде само – т.е. не би визуализирал и припомнил и други неща. Както ако само си маркирал.
Може да не можеш да си припомниш други елементи и ситуации, но да знаеш, да си сигурен, че е имало още различни.
И всичко това, което си спомниш след събуждане, е само една малка част от сънуваното в сутрешния период.
Изглежда смислово и логично ситуациите следват определена линия донякъде и се прекъсват и преминават в друга, която не е пряко свързана, или поне спомените са такива.
==========================================================
(Регрес и деградиране - Докато пишех и формулирах теорията в последните години спрях практиката и загубих способността. Трябваше да си възстановя способността да си припомням сънищата и да сънувам. И да ги описвам. А това (възстановяването) става с редовното им записване; маркиране и записване. То за да се случва изисква и визуализиране и припомняне. Маркирането и записването, словесното формулиране и смислово асоцииране в такъв процес, е задължително. Думите носят значение. Те се идентифицират по определени начини в съзнанието ти и в Асоциативната каскада.)
==========================================================
Когато гледаш картина или екран, мозъкът ти пренебрегва някои елементи, възприема определени детайли, но и като цяло картината, пренебрегвайки други. В едно или друго твое състояние би могъл да възприемеш картината с различаващи се нюанси, и през погледа на един или друг човек същата картина се възприема по различен начин. Така е и като наблюдаваш в будно състояние заобикалящата те среда. Не всеки един от всички елементи преминава през асоциативен процес на неговото цялостно и пълно идентифициране с всички произтичащи от него и към него асоциативни връзки от и към други смислово свързани елементи – в Асоциативната каскада. Мозъкът в самия процес на зрителните възприятие, диференциране, съпоставяне, идентифициране и осмисляне на елементите, действа избирателно – с натрупване на опит, /възраст/ и повтарящи се ситуации, варианти на обстановка, повтаряща се среда или основни нейни аспекти, повтаряща се заобикаляща среда, в Асоциативната каскада се наслагва разпознаване на елементи и в паметта се образуват форми, матрици на фрагменти от средата със съответно общо значение и смисъл, които в асоциативната каскада се разпознават като цяло без да се налага всеки съставен техен елемент да преминава на асоциативно идентифициране. Но ако се фокусираш към едни или други елементи или се задълбочиш в едни или други аспекти, такова асоциативно идентифициране на съставни елементи се осъществява. То също може да стигне донякъде по една асоциативна линия на връзки със свързани елементи, да някаква форма/смислова матрица на равнището на комплекс от поредица смислово свързани елементи, без да продължава идентифицирането на всеки от тях. В преносен смисъл, както при фракталиите по големи форми се състоят от аналогични по-малки форми, така и една или друга смислова форма-матрица представлява и обхваща определена среда, определени действия, състоящи се от множество елементи, чийто смисъл се идентифицира като включващ се в общия смисъл на матрицата, който се идентифицира като такъв в Асоциативната каскада без да се налага преминаване през асоциативно идентифициране на всички съставни елементи на множество различни равнища с множество двупосочно активни в множество паралелни направления асоциативни връзки.
==========================================================
Сутрин след събуждане, блуждаещи мисли, явява се фраза или смисъл, или изречение, които идва от никъде, не е следствие на някакъв ход или линия на мисълта, в празното пространство на съзерцание или насоченост към спомняне на сънища, при положение че всичко е празно, изведнъж се появява, без да е свързано със спомен от сънищата или с някакъв ход на мисълта. Блуждаещи елементи - мисли.
Сякаш има едно поле-платно, под което има вълнение на елементи, моята мисъл е над полето, но понякога през тази мембрана изведнъж се промъква някаква мисъл или елемент, които сякаш идват от никъде, случайни, без връзка с нищо което в момента е било над полето, приемайки, че спомените от сънищата, ако биха се появили са над полето, макар и да са в мъгла. Това е като едно постоянно вълнение отдолу и понякога някоя вълна или гребен избиват нагоре през полето на мисловната пустота.
==========================================================
Не ми трябват и не искам нито пари, нито власт, удоволствия, пътешествия; единственото, което искам е ако можеше да се върна назад и да поправя грешките си, ако можеше със сегашната си душа и ум отново да премина последните 20 години от живота си. И после нека всичко да свърши.
==========================================================
Всеки ден казвайте на своите близки хора „обичам те”, не се притеснявайте, и не мислете, че е в повече, никога не е достатъчно. Ще дойде време, когато горчиво ще съжалявате за многото пропуснати моменти да го казвате. Но тогава вече няма да имате възможност да се върнете и да го кажете на хората, които вече ги няма до вас.
====================; ;=================================
Същност на визуализации
Визуализациите сутрин /визуализиране и припомняне на сънища, или дълготрайно отпускане със затворени очи с поглед навътре и с размисъл сутрин след събуждане, но без ставане/ – дори не са сиви контури или сенки, линии, полета – те са своеобразно вътрешно „виждане” и знание – за определено пространствено разпределение на средата, за пространствена структура и посоки на определени действия, за тяхното значение и смисъл, знание за смисъла и съдържанието на ситуация или отделни подробности, присъстващи елементи или действия, пространствено разпределение и посоки на движение и действие, знание за фигурите участващи в действието, знание за определен вид на цвят и представа за него, едно дълбоко вътрешно знание-виждане на цвета, независимо че не го виждаш пряко пред затворените си очи така както би го видял с отворени. Вътрешното виждане-знание за същността на цвят е много особено и специфично. Визуализациите могат да отскочат от това пространствено състояние, да преминат към линии в сиво и сенки, и после неочаквано да се превърнат в по-ясни образи, каквито би видял в сънищата си, или наяве.
==========================================================
Може да ти се присънят и да „видиш” в съня си образи, каквито никога нито си виждал в будно състояние, нито са ти минавали наум – не си си представял нещо като тях, не си си помислял за нещо, което те изразяват. Те са резултат от асоциативното съчетание на елементи по време на Асоциативната каскада на сънищата. Но в тези образи са съчетани елементи, каквито ти в будно състояние не си видял, не си си въобразил, не си помислил. Тук възниква въпросът откъде и защо тези сънищни образи са възникнали, комбинирани, съчетани. Зад такъв образ може да има една обща идея, теза, основна идейна линия, която в една или друга форма е присъствала в будното ти съзнание, но тя е много далече и може да има съвсем далечна и косвена връзка с конкретния сънищен образ, който ти се е явил в съня ти, състоящ се, включващ елемент – изображение, което в този му или в някакъв подобен вид никога не си видял, не си си представил в будното си съзнание. Видно е, че този образ в съня е резултат от мистериозната дейност на някакъв „процесор” във „Вътрешното ти Аз” или във Вътрешните пластове на „Външното ти Аз” – „асоциативен механизъм”, не само съчетаващ, но и създаващ, сътворяващ елементи и комбинации от елементи, във Вътрешната асоциативна каскада или в състояние на /Смесена асоциативна каскада/ (съчетано действие на отделни схеми и аспекти на Вътрешната асоциативна каскада, на Асоциативната каскада на сънищата и на Асоциативната каскада на будното състояние). / При хибридната асоциативна каскада има сливащо действие на аспекти на Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние (нейните външни пластове, ангажирани с обичайната будна съзнателна дейност, с връзки към различните зони на паметта и пр., включване на елементи на Центъра на идентичност, на постоянната трайна памет. При Смесената асоциативна каскада се включват определени аспекти, схеми и механизми на Вътрешната асоциативна каскада, и определени аспекти и схеми на Вътрешните пластове на Асоциативната каскада на будното състояние.
С остаряването, все повече започват да се включват асоциативни форми, матрици, при което в асоциативния процес на будното ти състояние, в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние тези форми- матрици се разпознават по смисъл и значение като цяло – те изразяват комплексни състояния, комплексни обстановки или ситуации, като при това не се налага в асоциативния процес да се разпознават и осмислят техните съставящи ги елементи, т.е. все по-малко асоциативният процес навлиза по разнопосочните асоциативни вериги за разпознаване, идентифициране и осмисляне на или или други от елементите на по-ниските нива, които се включват в тези форми-матрици. Тези форми-матрици имат един общ смисъл и значение, които веднага се осмислят в асоциативния процес и той дотам спира. Така с течение на възрастта се натрупват – създават, оформят все повече такива асоциативни смислови форми-матрици. При това асоциативният процес все повече и повече намалява, става по-малко интензивен – в определен смисъл на тази дума. Всичко това се изразява в ефекта на промяна на възприятието за субективното време. С течение на годините, времето, дните ти, започват да преминават все по-бързо и бързо, все по-неусетно.
==========================================================
Може от гледан филм вечерта преди да заспиш, отделни елементи да бъдат втъкани от Генератора на сънищата в съвсем различни ситуации, а от тези елементи може да е бил включен и само някакъв аспект от един или друг техен смисъл, толкова далечно, че сякаш тези елементи са преминали през десетки филтри, докато се появи нещо свързано с тях в сънищната ситуация.
Същото е и с впечатления от будната реалност – елементи от тях, елементи от една или друга ситуация или действия, сякаш преминали през стотина смислови филтри и съчетани в съвсем различни ситуации.
В сънищата може да се явят елементи, които нито си видял, нито си помислил за тях, нито са ти се явявали някога някъде в някакъв визуален израз.
Как тогава да не се мисли за същността на Генератора на сънищата и за същността на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното Аз”. В тях се крие определен творчески механизъм, осъществяват се творчески процеси, които ти с будното си съзнание не долавяш, нямаш контакт с тях, осъществява се скрита за твоето будно съзнание вътрешна съзнателна дейност.
==========================================================
Твоят мозък истински живее, свободен е, на воля, когато спиш и сънуваш. Неограничен от еднаквото, банално, повтарящо се материално ежедневие, с банални и ограничаващи го стимули, вкарващи го в определена постоянна рамка; неограничен от необходимостта да внимава да съхрани твоя живот в материалната обкръжаваща те среда.
Това е в пълна сила вече от определен момент в живота ти нататък, когато твоят мозък вече е изпълнен с достатъчно елементи, с които да създава своя свят, в който свободно, на воля може да изживява своя истински живот по време на твоите сънища.
Твоят мозък ще ти е благодарен ако не го лишаваш от сън и от възможността да се потапя в своите сънища и да изгражда с тях най-различни светове, в които да изживява на воля своя живот, в които да се радва на пълна свобода, разнообразие.
Твоят мозък вече няма нужда да гледаш филми и да го пълниш с нови информации и впечатления, той си има достатъчно вече. Когато гледаш филми и се натоварваш така, сънищата ти стават по-бледи, по-объркани и по-малко от тях остава в спомените ти когато се събуждаш.
/Макар че мозъкът ти се радва като гледаш хубави филми с разнообразна среда, приятно е да седиш, да не се притесняваш за нищо, да се абстрахираш от баналното повтарящо се ежедневие и среда, и да се потопиш в свят измислен, в който мозъкът ти е в състояние да се идентифицира. Просто не трябва да се прекалява, защото от едно ниво нататък, се претоварва и този ефект му пречи да продължи своя волен полет и творчески интерпретации в създаване на собствени, свои сънищни ситуации, в които има възможност по своя воля да прави всякакви съчетания с елементите, които си му дал възможност да възприеме и да си подреди в свой си порядък./
==========================================================
Когато си припомняш сънищни ситуации, образи в тях, техни действия, начин по който изглеждат, определени изображения, /дори вкл. когато сутрин още не ставаш и припомняйки си ти се появяват съвсем нови образи, или вечер преди заспиване, ти се появи представа за образ – което може да стане по-рядко, отколкото сутрин след събуждане, преди повторно или поредно заспиване, когато съзерцаваш вътрешните си възприятия и си припомняш, още усещайки се съвсем буден, усещайки тялото си/, но говоря за сънищата преди всичко – това не са ситуации, не са изображения, които си виждал и които са влезли във вътрешната ти визуална памет, не са готови и видени изображения, пренесени от там, това са съвсем нови, различни изображения, образи и ситуации, лица, може да има лица, които никога и никъде не си виждал, няма откъде и как да се появят освен като комбиниране на елементи, които ти си поел във вътрешната си визуална памет и се съхраняват там, но тези елементи се съчетава и се получава съвсем нов различен продукт, образи, каквито всъщност не си видял и не си вкарал в тази своя вътрешна визуална памет като приети от реалността, сътворени от твоя мозък. Разбира се в ситуациите има много познати елементи неща от будния ти живот, но в тях се включват елементи каквито никога не е имало. Макар че зад всеки елемент може да стои някакво твое притеснение или част, елемент, аспект от някоя преживяна случка, или неща, за които си си помислил в определен момент. Много пъти ми е правило впечатления тази способност на мозъка, сякаш от нищо създава нещо, защото между елементите, които ти би могъл да предположиш че са в паметта ти и крайният сънуван продукт не се намира пряка прилика, - за някои изображения, или за обяснение за присъствието в ситуацията на едни или други елементи. Поне след като си припомняш сънищата и се питаш откъде се е появил този образ или такъв елемент в ситуация ,не можеш да си спомниш реално да си го виждал или да си обясниш веднага от каква ситуация или аспект в реалния ти живот се е включил. Това не означава че всички ситуации са изтъкани от такива съвсем различни елементи. Както съм казвал множеството от ситуациите са много близки до реалността – ти си в дома си, виждаш близките си, всичко у дома може да е почти същото, с чувства, размисли, спомени... И същевременно може да има някои странни елементи, за които ти би могъл да си предположиш причината – от едни или други твои мисли напоследък. И въпреки това, толкова ти е чудно и невероятно как мозъкът ти просто е взел един вид пушека от тези мисли и е включил като части от сънуваната ситуация, като части от присъстващата позната домашна обстановка, които обаче в реалния ти дом не са били, като твои размишления в съня ти относно тези елементи интегрирайки ги в една типично позната и подобна на реалността ситуация.
==========================================================
Психофизиологична връзка
От един от последните дни – сън със спонтанна „психофизиологична връзка” – котката си заби нокти в пръстите на ръката ми, усетих проникването им в пръстите си и болка от убождането, макар и не особено силна или нетърпима. В този момент се събудих и усетих в пръстите си продължаваща болка от убождането. При това събуждане си помислих, че се е проявило действие на „психофизиологична връзка”. Събудил се, макар и в пръстите ми наяве никаква котка да не си бе забила ноктите, аз продължавах известно време да усещам убождане. (Теоретично възможно е пръстите ми да са били изтръпнали докато съм спял и това да е предизвикало съня с въображаемата котка и забиването на ноктите й в пръстите ми.) Когато се събудих усещането в пръстите беше като от убождане, не просто изтръпване и мравучкане, а същото, което идваше от съня. (Това усещане, обаче, продължи кратко време.)
Мислех (знаех), че съм се събудил напълно в реалния свят. Впоследствие неусетно пак съм заспал. При този втори сън ситуацията се продължи. Вече не усещах болка от убождане в пръстите си, но все още помнех, че съм се събудил от сън, в който котката си е забила нокти в пръстите ми и след това (при това) се е проявила „психофизиологична връзка” с усещане на убождане в пръстите след като съм се събудил. Не си давах сметка сега, че отново съм попаднал в сън. Поглеждах пръстите си, там където преди беше усещането от убождане, и виждах, че върху кожата са останали някакви малки кръгчета, малки милиметрови кръгчета, каквито би имало примерно от изгаряне. Това бяха следите на мястото където котката си бе забила ноктите. Но нямаше болка или друго усещане.
(Теоретически, възможно е от съня с котката да съм се събудил не в реалния свят и отново да съм заспал вторично, а да съм се събудил вътре във втория сън и първоначално да съм почувствал усещането от болката от убождането, а впоследствие то да е изчезнало и да съм видял кръгчетата по кожата.)
Но знам, че не е така – много добре разбрах и усетих когато се събудих и си дадох сметка за този ефект. Направи ми впечатление. Запомних, че реално се бях събудил, бях усетил ефекта, бях се огледал, впоследствие отново се бях отпуснал в дрямка.
Усещането от забиването на ноктите на котката съдържаше чувството за проникване в плътта. След това имаше реално чувство за болка от убождане на границата между съня и събуждането, както и при първоначалното събуждане, когато съвсем ясно и реално усещах болка от убождането.
(Дори ако това се е случило в сън, в който съм попаднал след събуждане от друг вторичен сън, усещането на болката от убождането след това събуждане беше съвсем реално и осъзнато, както и ясни и осмислени бяха размислите за ефекта на „психофизиологичната връзка”, предаваща се от въображаемо възприятие в съня, на физическото възприятие след събуждане. Ако това събуждане е би било вътре в друг сън – тогава въображаемото възприятие от единия сън се е проектирало във въображаема болка в другия сън, но тази болка си бе съвсем реално изглеждаща и осъзната в този момент и в определен смисъл би изглеждала също като „психофизиологична връзка” между разнотипни възприятия и активиране на физиологични ефекти.)
Ако е имало първоначално събуждане в реалния свят с последващо заспиване (каквото беше разбирането ми и споменът ми в деня, когато тези сънища се случиха, но което, след като мина известно време, не мога да потвърдя с абсолютна сигурност), това е проявление в чист вид на спонтанна „психофизиологична връзка”, макар и само с пасивно възприятие на реална болка предизвикана от въображаема ситуация (въздействие на въображаема ситуация и въображаемо действие в „неосъзнат” сън върху физиологични процеси и сенситивни възприятия на спящото физическо тяло).
(Имаше и друг случай – сънят с моята майка, когато я видях по едно и също време в три образа, разбрах, че сънувам, но веднага след това осъзнаване и преминаване в осъзнат сън, спонтанно (автоматично, като някакъв рефлекс) в съня си разтърсих главата си, защото това спонтанно ми дойде (се случи) при мисълта, че сънувам – и когато веднага се събудих усетих че си тресях и въртях главата наяве. Спящото ми физическо тяло си беше тресяло главата в същото време докато сънувах, че въображаемото ми тяло прави това. /Този сън не съм го описвал тук в текста./)
(Като казвам, че в съня ми, когато съм разбрал, че сънувам, „спонтанно” съм си разтресъл главата, след което съм се събудил, усещайки и забелязвяйки, че все още си треса главата, с това обръщам внимантие на проявила се спонтанна психофизиологична връзка, за която в съня си, независимо, че съм разбрал, че сънувам, съм нямал представа и усещане. Самото разтрисане на главата не е станало защото съм го поискал в съня си, станало е автоматично, дори като част от сънищния сценарий. При такава ситуация, в съня си аз не съм искал да се събудя, макар че с разтрисането на главата точно това се случва.)
***
==========================================================
Същност на халюцинациите, на съответните душевни болести, и вътрешната визуална памет
Вътрешната визуална памет съдържа натрупващи се образи и визуална информация, които се проявяват в сънищата и се използват от Генератора на сънищата при тяхното комбиниране. Несъмнено е, че по време на сънищата си виждаш различни картини и ситуации, материалът за които идва от твоята памет. В будно състояние нямаш достъп до този визуален информационен фонд, не можеш по желание да влезеш в него, да виждаш това което се съхранява в него, да имаш достъп до него и да го контролираш.
При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да има достъп до тази своя вътрешна визуална памет, да я контролира, да плува и „сърфира” свободно и овладяно сред нейните територии.
Подобно на вътрешната визуална памет има вътрешна звукова памет, там се съдържат думи, фрази, гласът на твоите родители, различни звуци, отражение от въображаемото звучене на твои мисли когато размишлявайки ти наум произнасяш думите си и с вътрешния си слух своеобразно ги „чува”. До тази вътрешна звукова памет в будно състояние също нямаш свободен достъп. При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да овладее и нея.
В случая с халюцинациите и всякакви подобни проявления при състояния, които в психиатрията наричат тежки душевни и психически болести и отклонения, по една или друга причина в мозъка на човека се получават своеобразни инцидентни и моментни „къси съединения”, независещи от неговия контрол, осъзнаване, осмисляне и разбиране, неконтролирани и хаотични, при които се получават случайни контакти на будното съзнание с елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната звукова памет. При тези инцидентни или по-трайно активиращи се процеси, вследствие на органични процеси възникват неконтролирани случайни връзки между елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната слухова памет и визуалния кортекс или слуховия кортекс, като тези елементи се асоциират от будното съзнание във вид на визуални или слухови халюцинации.
==========================================================
Понякога в полусънно състояние сякаш започваш сам да си диктуваш някаква фраза, някакъв текст.
Сън, който наблюдаваш и сякаш определяш накъде и как да се развива действието. Но не разбира, че сънуваш.
В други случаи, наблюдаваш отстрани и сякаш определяш накъде да се развива действието.
Някакви двойствени състояния, при които хем участваш, хем сякаш гледаш отстрани.
Участваш и сякаш отстрани определяш накъде и как и какво да се развие, без да имаш идея, че това е сън.
Това участие в определяне на развитието се случва в различни разнообразни форми.
Възприятията за съня и участието в него и неговото развитие са наистина най-разнообразни, разнотипни.
========================; ;=============================
ЗА СЪНИЩНИЯ ПРОЦЕС
Различни интерпретации на механизмите на сънищата
Психолози, чиято дейност и кариера бяха свързани с темата за съня и сънищата предлагаха различни свои интерпретации, които можеха лесно да получат етикета „научни” обяснения или теории в голяма степен по силата на професионалната, институционална или по-звучно казано „академична” позиция на своите автори. В множество случаи това, което предлагаха дори не бяха хипотези, а по-скоро твърдения, базирани на техни свободни предположения или спекулации. Често се изтъкваха и съвсем противоположни тези.
Някои изследователи на съня и сънищата, учени, адепти и любители, или просто автори, градяха своя престиж като обясняваха, че в сънищата се появява информация, натрупана от преживяванията през деня (т.е. в будната реалност), която мозъкът се стремял и опитвал да изтрие и забрави, за да не се „задръства” (да не се препълни пространството на паметта). Други пък обясняваха с противоположната идея, че в сънищата се появява информация от силни впечатления (от важни случки или отделни моменти) през деня, която мозъкът се опитвал да не забрави и трайно да съхрани като я включвал в сънищата.
Ако и едните и другите психолози, учени, любители и автори биха имали от собствен опит в достатъчна степен способността да запомнят и визуализират своите собствени сънища, и ако имаха реална представа какво е тяхното същинско съдържание, едва ли щяха да се опитват да обяснят с такива тези разнообразните комбинации от елементи с различна давност и често без никаква пряка връзка със случилото се в предишен ден или в по-дълъг период, които съставят сценариите на сънищните ситуации. Въобще не биха се захващали да се изказват и пишат с подобни идеи и съображения и да обясняват с повърхностни съображения. Често елементи и ситуации в сънищата нямат нищо общо с преживяно, видяно, или помислено през деня или през последните дни, и нямат никакво обяснение за своето появяване в сънищата. Същевременно, удивителен е механизмът, способността и потенциалът на мозъка да създава такива ситуации, картини, действия, сякаш идващи от нищото, или по-точно – идващи от вътрешните пластове на паметта, комбинирани и създадени от Генератора на сънищата, от „Вътрешното Аз“.
В контекста на такива „обяснения”, въпросът е, доколко и едните и другите „научни” интерпретатори и професионални изследователи въобще можеха да имат достатъчно добра представа за възможното разнообразие и богатство в съдържанието на сънищата, включително и на онези, които се забравят поради неспособността на човек без съответен опит и способност да запомня, да си припомня и да съхранява всички свои сънища? Дали въобще познаваха и разбираха възможната дълбочина и разнообразие на сънищата, включително на собствените?
Такива „обяснения” са много "лесни", елементарни, повърхностни. Те предлагат някакви съвсем лесно разбираеми идеи за евентуални предполагаеми последствия от сънуване на сънища, които, освен че са неверни, създават погрешно впечатление и че представляват обяснение на причините за сънищата. В светлината на всичко казано досега в други части на книгата, едва ли си заслужава да се влиза в анализи на тяхната произволност, недостатъчна обоснованост, несъстоятелност и неадекватност.
Бях ги разглеждал от позиции за същност на „трайна” и „нетрайна”, „постоянна” и „непостоянна” памет, различия в стабилността и трайността на следите от впечатления в будно състояние и от сънища, от силни впечатления и от повтарящи се ежедневни събития, но всякакви подобни разсъждения биха били тук незначителни, ненужни и биха се отнасяли към излишни спекулации.
Обяснения от такъв вид, които, без да предлагат каквото и да е разглеждане на процесите, предлагат някакви „смилаеми” за масовите представи, макар и абсурдни тези, са на повърхностно ниво, за да могат да стигнат до истинската същност на процесите в мозъка и съзнанието, включително тези, които се изразяват в сънуване на сънища.
При всички случаи, процесите довели до появяването на една или друга информация в сънищата, най-общо, абстрактно, и "лесно" биха могли да се интерпретират от съответните учени, изследователи и автори като дело на така нареченото „подсъзнание”. За оправдаване на подобни тривиални интерпретации за тях най-лесно бе да намерят подходящото удобно решение чрез енигматичната роля на всемогъщото така наречено „подсъзнание”, което е в основата и на кулата, върху която Фройд се е старал да гради свои теории и слава.
Използването на клишето за „подсъзнанието” предполагаше и самоосвобождаване от отговорност за предоставяне на някакви смислени обяснения за процесите и същността. Така бе най-лесно. Официалните представители на науката предпочитаха да не навлизат във води, в които институционалните и кариерните им позиции биха се оказали уязвими и биха били застрашени, поради липсата на ясни инструменти за доказване на едни или на други твърдения.
Твърденията на Фройд за същността на сънищата са също повърхностни, произволни и претенциозни, и видимо не са извлечени на базата на сериозен и достатъчен личен опит на припомняне, визуализиране и анализ на собствените му сънища, доколкото може да се съди от негови текстове или периодични писма, свързани с тази тема (както и различни други от спекулациите в неговите теории, независимо от световната слава, която го е застигнала).
За навлизането и плаването в подобни води професионалните или институционализирани учени и изследователи, градящи научна и академична кариера, почти никога не са разполагали с реална творческа свобода и "концептуални простори". (Освен в редки случаи при забележителни изключения.)
Ако аз трябва да изразя отношение към подобни твърдения, или към изтъкване на едни или други хипотетични причини, да изразя или потвърдя наличие на елементи за възможни обяснения, или пък да предложа други тълкувания и обяснения, ако трябва да заявя, че виждам несъстоятелност, частичност и погрешност, или евентуално основания в едни или други обяснения, да търся и изтъквам обективни елементи или поне хипотетични предпоставки и причини, бих могъл спокойно да го правя без да се опасявам, че може да пострада някакъв мой „академичен” или институционален „научен авторитет”, от какъвто никога не е зависел животът ми, или към какъвто никога не съм имал пряко насочени амбиции. Всъщност, точно това правя.
Още от древни времена мнозина са изказвали мнения за същността на сънищата, някои необосновани и дори глупави, някои създаващи изкривени и погрешни представи за същността, множество тривиални мнения са възниквали на базата на привидността от ежедневния опит, мнозина са разглеждали или изследвали темата през външната плоскост на оценка и поглед. (Някои обяснения винаги са съществували като възможност, макар и никога да не са били формулирани от някого.)
През цялата досегашна човешка история e имало хора, които са виждали в сънищата информация, за която вярвали, че им е давала възможност за прогнозиране на бъдещи събития или поне на едни или други варианти.
За подобни интерпретации никога не е имало истински механизми да се предложат обективни доказателства, като липсата на възможности за състоятелни „научни” обяснения за такива твърдения винаги ги е позиционирало в полетата на ясновидството, на езотеризма и окултизма, или на религиозните вярвания, но не на психологията или на някой от аспектите на невронауката.
Подобни са ситуации с интерпретации, макар и формулирани с други думи, когато появила се информация в сънищата, или по-точно казано - запазени сравнително ясни спомени от сънищата със специфично съдържание, се свързват с магически знаци, с магически ритуали или с „божествени откровения”, както и със спомени от "предишни животи".
Интерпретации и обяснения, че в сънищата се явяват елементи с информация, свързана с впечатления от изминалия ден или от последните дни, която мозъкът или се стреми да изтрие, или да стабилизира и запомни по-трайно, изглеждат лесно разбираеми и би могло да стават популярни, но те са повърхностни, елементарни и неправилни.
Това не означава, че няма вродено наличие на спонтанен рефлекс, ефект, тенденция, или „стремеж” в рамките на невронната мрежа и в процеса на Асоциативната каскада на съзнанието било за съхраняване на свободно място, било за съхраняване на нова важна информация, който се проявява в асоциативните процеси на съпоставяне и рекомбиниране на връзки и елементи, както и с участието в процесите на общия Асоциативен фон и включващи се към него смислови „ситуационни матрици”.
В допускането, че мозъкът може да се стреми да изтрие или да стабилизира съответна нова информация и това да е предпоставка или причина за нейно появяване в сънищата, се крие друго.
Специално за процеси, свързани с възможности чрез някои информации от сънища за фактическо прогнозиране на вероятни бъдещи събития, които иначе биха били наречени "ясновидство" и определени като ирационални, Йога на интегралното съзнание има определени обяснения на две различни равнища - на нивото на асоциативните процеси и на равнището на евентуални връзки с Вътрешните сфери. (Но това е друга тема и такива обяснения се дават на други места в текста.)
(На нивото на асоциативните процеси евентуално прогнозиране на вероятни бъдещи развития не би означавало някакъв вид пряк контакт с бъдещото време или събития; би означавало, че обичайно процесите и развитието на събитията следват определени причинно-следствени връзки, последователност, логика и посока; често в будно състояние редица елементи остават незабелязани и не биват включени в евентуален асоциативен и аналитичен процес; те обаче биват съхранени в паметта, запазени и подредени от "Вътрешното Аз" и в процесите и взаимодействията на Асоциативните каскади в едни или други сънища тези елементи може да се окажат ключови за правилно виждане и разбиране на предстояща посока и определени конкретни възможни развития в хода на събитията, което иначе не би било видяно и разбрано в будно състояние.
На съвсем друго равнище, доста по-далече от тривиалните ни разбирания, са възможностите по отношение на евентуални въздействия на Вътрешните сфери, дори за тези, които са далече от Пътя на Йога на интегралното съзнание и не са стигнали до контакт дори със собствената си Вътрешна сфера – понякога би могло да се случи спонтанно вливане на информация през Хоризонта на вливане.)
(Колкото разнообразни са вариациите на сънищата, толкова различни са и причините, целите и процесите в тяхната същност. В живота си човек често без да забележи преминава покрай свои бегли "периферни" впечатления, на които не е и не би обърнал внимание. Но информацията от тях може да се оказва важна в контекста на други елементи от живота на човека и съхранени в паметта му спомени. И като я вкарва в сънищата съзнанието (със сигурност мнозина биха предпочели и използвали понятието за така нареченото „подсъзнание”) се опитва да привлече и насочи към нея вниманието на човека в будно състояние (и дори първо я комбинира с други елементи, получавайки нов резултат и смисъл), до които иначе човекът в будно състояние никога не би стигнал. Така в сънищата се появяват някои елементи от впечатления от преживявания през последно време с аспекти, които човек в будно състояние не е успял да осмисли достатъчно добре и които, без да си дава достатъчно добре сметка за това в будното си състояние, са оставили в него въпросителни и притеснения, в отговор на които в сънищата си мозъкът (съзнанието) се опитва да търси и намира решения, отговори и баланс. Проявяват се и ефекти от впечатления от събития, чиито следи са се слели и интегрирали в ежедневния Асоциативен фон, но съдържащи незабелязани в будно състояние и важни специфики. Понякога резултатът се нарича проявление на интуиция. Всъщност е проявление на процеси, свързани с участието в асоциативните процеси на Вътрешното съзнание.
Често в сънищата е възможно да се появяват елементи, които са били предизвикани от сензитивни сигнали от собствения организъм, даващи на мозъка (на съзнанието) пряка информация за съществуващ дисбаланс, опасност от нарушаване на функции или за наличие или приближаване на едни или други здравословни проблеми, предварително предупреждавайки го и предизвиквайки го за предприемане на определени промени.
За разбирането се налага повърхностните прагматично разглеждани поведенчески обяснения да се свържат с по-сложните процеси в контекста на Асоциативните каскади и проявленията на "Въображаемото Аз"... )
=======================; ;==============================
Архивен текст - Архив ЙИС - Гл. VI
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120071308749
Свидетельство о публикации №120071308749
Рецензии