Павел Гагарин Неман

„НЕМАН”
Павел Сергеевич Гагарин (1747-1789 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Павел Гагарин
НЕМАН
                (По мелодията на „Волга, рекичка дълбока”)

Неман, ти рекичка мила
за чувствителни души!
Песен жална огласила,
в шум с вълните не глуши!

Нека ехото повтаря
песента унила с мен!
Ехото поне да жали
от беда обременен.

В брегове уединени
с дивни диви красоти,
с бяла пяна навлажнени,
нека в теб покой блести!

Нека в немощните пръсти
името на камък грей –
със сълзи да го поръся...
Да ги заличиш не смей!

Бих повярвал на сълзите –
с теб далеч от път текат,
не натам течеш, разкрит е
друг съдбовният ти път.

Моя скъпа, щом природа
обнови живота свеж –
бреговете да обходиш,
сред тревата да поспреш –

след вълна вълна изпращай!
Шумно ти ги подреди,
за да завладееш нашта
дан в любовните следи.

Бор наклонен с ръст вековен
над водите зърнах аз,
украсен на свойте клони
с двойка гургулици в страст.

И не в дивата пустиня,
ще струиш по пътя нов;
в твоя лик вовек ще има
постоянство и любов.


Ударения
НЕМАН

Не́ман, ти́ реки́чка ми́ла
за чувстви́телни души́!
Пе́сен жа́лна огласи́ла,
в шу́м с вълни́те не глуши́!

Не́ка е́хото повта́ря
песента́ уни́ла с ме́н!
Е́хото поне́ да жа́ли
от беда́ обремене́н.

В брегове́ уедине́ни
с ди́вни ди́ви красоти́,
с бя́ла пя́на навлажне́ни,
не́ка в те́б поко́й блести́!

Не́ка в не́мощните пръ́сти
и́мето на ка́мък гре́й –
със сълзи́ да го поръ́ся...
Да ги заличи́ш не сме́й!

Би́х повя́рвал на сълзи́те –
с те́б дале́ч от пъ́т тека́т,
не ната́м тече́ш, разкри́т е
друг съдбо́вният ти пъ́т.

Мо́я скъ́па, щом приро́да
обнови́ живо́та све́ж –
брегове́те да обхо́диш,
сред трева́та да поспре́ш –

след вълна́ вълна́ изпра́щай!
Шу́мно ти́ ги подреди́,
за да завладе́еш на́шта
да́н в любо́вните следи́.

Бо́р накло́нен с ръ́ст веко́вен
над води́те зъ́рнах а́з,
украсе́н на сво́йте кло́ни
с дво́йка гургули́ци в стра́ст.

И не в ди́вата пусти́ня,
ще струи́ш по пъ́тя но́в;
в тво́я ли́к вове́к ще и́ма
постоя́нство и любо́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Гагарин
НЕМАН
                (На голос: „Волга, реченька глубока”)

Неман, реченька любезна
Для чувствительной души!
Дай раздаться песне слезной;
Шумом волн ты не глуши!

Дай, чтоб эхо повторяло
Песнь унылую со мной!..
Хоть бы эхо сострадало
Отягченному бедой.

На брегах уединенных,
Дикой милых красотой,
Белой пеною смоченных,
Дай найти себе покой!

Дай дрожащею рукою
Имя камню мне предать,
Окропить его слезою...
Не дерзай его смывать!

И тебе б слезу поверил –
Ты далек от дорогой,
Не туда течешь; назначен
Путь иной тебе судьбой.

Если ж здесь моя драгая
Будет снова обитать,
На брегах твоих гуляя,
Сядет в травке отдыхать, –

Волну шли ты за волною!
Можешь с шумом их катить,
Чтоб, заняв ее собою,
След любви моей явить.

Видел сосну наклоненну
Над твоею я водой;
Узришь сосну украшенну
Горлиц страстною четой –

И не в дикой уж пустыне
Разольешь струи свои;
Будет образ тут отныне
Постоянства и любви.



---------------
Руският поет и преводач Павел Гагарин (княз Павел Сергеевич Гагарин) е роден на 30 юни/11 юли 1747 г. в Москва. Участник е в Руско-турската война от 1768-1774 г. като командващ полк. От 1779 г. е генерал-майор, от 1788 г. е генерал-поручик. Движи се в литературното обкръжение на Юри Неледински-Мелецки. Превежда литература от френски език. Приживе поезията му не е публикувана, след смъртта му през последното десетилетие на ХVIII в. негови стихотворения са отпечатани във в. „Московские ведомости”, в списанията „Чтение для вкуса, разума и чувствований” и „Приятное  и полезное препровождение времени” и в алманах „Аониды”. По негови стихове са написани няколко песни. През последните години от живота си е московски обер-комендант. Умира на 2/13 декември 1789 г. в Москва.