Максимилиан Волошин То в виде девочки, то в образе

„ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА” („ТО В ВИДЕ ДЕВОЧКИ, ТО В ОБРАЗЕ СТАРУШКИ”)
Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин (1877-1932 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Максимилиан Волошин
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА

Ту бе момиченце, ту бабичка невзрачна,
ту тъжна, ту засмяна – ти към мен летя:
ту искаш стихове, ту ласки, ту играчки,
в замяна даваше ми нежност и цветя.

Ту, в коленете ми превита, горко плака,
ту с танца на змийче килима украси...
Познавам аз в очите ти детински мрака,
тамяна свеж на дъхавите ти коси.

Каква мечта пламтяща в теб гори безплодно?
Кандило тайно ли? Смирена свещ ли там?
Ах, всичко земно в този свят е безизходно...
По-свежа радост от тъгата няма, знам!


Ударения
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА

Ту бе моми́ченце, ту ба́бичка невзра́чна,
ту тъ́жна, ту засмя́на – ти към ме́н летя́:
ту и́скаш сти́хове, ту ла́ски, ту игра́чки,
в замя́на да́ваше ми не́жност и цветя́.

Ту, в колене́те ми преви́та, го́рко пла́ка,
ту с та́нца на змийче́ кили́ма украси́...
Позна́вам аз в очи́те ти дети́нски мра́ка,
тамя́на све́ж на дъ́хавите ти коси́.

Каква́ мечта́ пламтя́ща в теб гори́ безпло́дно?
Канди́ло та́йно ли? Смире́на све́щ ли та́м?
Ах, вси́чко зе́мно в то́зи свя́т е безизхо́дно...
По-све́жа ра́дост от тъга́та ня́ма, зна́м!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Максимилиан Волошин
ТО В ВИДЕ ДЕВОЧКИ, ТО В ОБРАЗЕ СТАРУШКИ

То в виде девочки, то в образе старушки,
То грустной, то смеясь — ко мне стучалась ты:
То требуя стихов, то ласки, то игрушки
И мне даря взамен и нежность, и цветы.

То горько плакала, уткнувшись мне в колени,
То змейкой тонкою плясала на коврах…
Я знаю детских глаз мучительные тени
И запах ладана в душистых волосах.

Огонь какой мечты в тебе горит бесплодно?
Лампада ль тайная? Смиренная свеча ль?
Ах, все великое, земное безысходно…
Нет в мире радости светлее, чем печаль!

               1911 г.



---------------
Руският поет, литературен критик, художник и преводач Максимилиан Волошин (Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин) е роден на 16/28 май 1877 г. в Киев. Пише стихове от 1890 г. От 1897 до 1900 г. учи в юридическия факултет на Московския университет, но е изключен за участие в студентски демонстрации. От 1901 до 1903 г. слуша лекции в Сорбоната в Париж. Превежда френски автори, чете лекции за литературата и изкуството, рисува, участва в художествени изложби. Кореспондент е на сп. „Весы”, публикува поезия, статии за съвременното изкуство и литературни преводи в издания и сборници като „Русь”, „Утро России”, „Перевал”, „Золотое руно”, „Аполон”, „Красная новь”, „Недра”, „Наши дни” и др. Увлича се по масонството, окултизма, теософията и щайнерианството. Превръща дома си в Коктебел в безплатен приют за писатели и художници, а през 1931 г. го завещава на Съюза на писателите. Автор е на стихосбирките „Стихотворения. 1900-1910” (1910 г.), „Anno tnundi ardentis” (1915 г.), „Иверни” (1918 г.), „Демоны глухонемые” (1919 г.), „Усобица: Стихи о революции” (1923 г.), „Стихи о терроре” (1923 г.), „Пути России” (1924 г.), на литературоведчески книги като „О Репине” (1913 г.), „Лики творчества” (1914 г.) и др. Умира на 11 август 1932 г. в гр. Коктебел, Украйна.