Владислав Ходасевич Поэту Към поета

„КЪМ ПОЕТА” („ПОЭТУ”)
Владислав Фелицианович Ходасевич (1886-1939 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Владислав Ходасевич
КЪМ ПОЕТА

Ти устни стисна, мрачно вежди вдигна,
в очите ти тъгата бе за мен смешник.
Щастливия поет не го подмина
баналният, възпяван дълго миг!

Зовеш смъртта – тъй смешно е и нежно:
как мил е чуждому безбродният поет!
Предчувствам сътворения прилежно,
с тревожни думи изтъкан сонет.

След много дни сънят ти ще разстила
в предишните беди невъзвратим омай.
Ще дойде време да въздъхнеш мило:
Как детска свирка може да ридай!

Стрелата на лъка блестящ обичай.
Търпи, поет, жестока глупост в послеслов!
Нас с първата раздяла ни обричат
успехът първи, първата любов.


Ударения
КЪМ ПОЕТА

Ти у́стни сти́сна, мра́чно ве́жди вди́гна,
в очи́те ти тъга́та бе за мен смешни́к.
Щастли́вия пое́т не го подми́на
бана́лният, възпя́ван дъ́лго ми́г!

Зове́ш смъртта́ – тъй сме́шно е и не́жно:
как ми́л е чу́ждому безбро́дният пое́т!
Предчу́вствам сътворе́ния приле́жно,
с трево́жни ду́ми изтъка́н соне́т.

След мно́го дни́ съня́т ти ще разсти́ла
в преди́шните беди́ невъзврати́м ома́й.
Ще до́йде вре́ме да въздъ́хнеш ми́ло:
Как де́тска сви́рка мо́же да рида́й!

Стрела́та на лъка́ блестя́щ оби́чай.
Търпи́, пое́т, жесто́ка глу́пост в послесло́в!
Нас с пъ́рвата раздя́ла ни обри́чат
успе́хът пъ́рви, пъ́рвата любо́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владислав Ходасевич
ПОЭТУ

Ты губы сжал и горько брови сдвинул,
А мне смешна печаль твоих красивых глаз.
Счастлив поэт, которого не минул
Банальный миг, воспетый столько раз!

Ты кличешь смерть – а мне смешно и нежно:
Как мил изменницей покинутый поэт!
Предчувствую написанный прилежно,
Мятежных слов исполненный сонет.

Пройдут года. Как сон, тебе приснится
Минувших горестей невозвратимый хмель.
Придет пора вздохнуть и умилиться:
Над чем рыдала детская свирель!

Люби стрелу блистательного лука.
Жестокой шалости, поэт, не прекословь!
Нам всем дается первая разлука,
Как первый лавр, как первая любовь.

               1908 г.



---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Владислав Фелицианович Ходасевич е роден на 6/28 май 1886 г. в Москва. Автор е на стихосбирките „Путем зерна” (1920 г.), „Тяжелая лира” (1922 г.), поетическия цикъл „Европейская ночь” (1927 г.) и др. В творчеството си съчетава традициите на руската класическа поезия със светоусещанията на съвременния човек, трагическия конфликт между свободната човешка воля и враждебния свят, стремежа към хармония. От 1922 г. Ходасевич живее в емиграция. Тогава написва биографията на Державин (1931 г.), книга с публицистика „О Пушкине” (1937 г.) и сборник с възпоменания „Некрополь” (1939 г.). Умира на 14 юни 1939 г. в Париж.