Красимира Стойнова - Лято

Окапаха черниците на юни,
кайсийките превърнаха се в злато.
Една любов, с черешовите устни
и с липов дъх, от пролет мина в лято.

Приседна тук, на камъка до мене
и ме попита за какво съм тъжна:
“Виж, лято е, най-хубавото време!” -
и с дъх на рози свежи ме облъхна.

Отвърнах и’: “За идващата есен!
За обич, дето в минало се сбъдна.
На този бряг тя дойде, лъч небесен,
но в лятото едно си ... просто тръгна.”

А тя с глухарче духна ми в косите
и хукна по водата бърза, речна,
и ехото и’ носеха вълните:
“Ще дойде пак... Та аз съм вечна ...
вечна ... вечна ...

Перевод Стафидова Владимира
 
Лето

Шелковица в июне опадает,
А абрикосы в золото одеты.
Одна любовь с вишнёвыми губами
Под запах лип с весны проникла в лето.

Со мной на камень рядышком присела,
О чём грустишь? - приветливо спросила
А лучше лета - что на свете белом?
И ароматом розы оросила.

Я отвечала, - скоро снова осень
И есть любовь, которая случилась
Осветит ли сей берег луч небесный
Или  она случайно получилась?

Как одуванчик нежный в моих косах.
Чуть ветерок и всё – не успокою..!
И только эхо волнами разносит
- Я вечная, мы встретимся с тобою.