Георги Рупчев. Магазин

Магазин

Меня встречают двери, они же посылают:
шизоид, соня, рохля, тихоня и разиня,
тону то в ароматах, то розовой рекламе,
то в вытертых дорожках– однако, в магазине.

Стиральные машины и галстуки «оттуда,
тромбоны и сапожки для женщин налегке,
игрушки, зонтик, зонтик; мужчины непробудно
мелькают вдоль витрины и тают в кулаке.

И тут и там торговля живая что есть мочи,
товары и услуги за денежки– не зря.
Взъерошенные девы за кассами грохочут,
Святого Валентина едва благодаря.

Не синие, так в красном десятки и пятёрки
помятятенькие, хрустом из рук в приход нетяжко
среди уборщиц гордо гуляют так без «горько»
навьюченные парни и девушки в упряжках.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* накануне дня Св. Валентина, прим. перев. 


Магазин

Вратите ме посрещат, вратите ме изпращат,
минавам и сънувам, изкачвам се и слизам,
потъвам в миризмите, в рекламите пращящи,
в изтритите пътеки, потъвам в магазина.

Перални и бисквити, австрийски вратовръзки,
тромбони разглобени, ботуши, канапета,
играчки и чадъри, мъже на средна възраст
пробягват през стъклата, стопяват се в ръцете.

Нагоре и надолу подсвиркват и отнасят,
шегуват се набързо, измерват и се карат.
Разрошени женици край тракащите каси
купуват и продават на шести февруари*.

Червени петолевки и сини десетачки,
изтъркани и нови, се скриват в чекмеджето
и гордо се разхождат сред смаяни чистачки
нахакани момчета, момичета с пакети.

Георги Рупчев


Рецензии