Аз твойта болка искам да поема - 22. 06. 20
Назад във времето ни само искам да се върна
и болката ти с мойта съпричастност да отнема.
От твойте тежки сънища болезнени последни
вълните нетърпими и сенките надвиснали
(горещите вълни, надвисналите мрачни сенки)
и мъката ти, и скръбта и нуждата ужасни,
(жестокия товар на болестта и твойте мъки)
душа добра изстрадала - останала самичка
(душа с живот за другите изстрадан - останала в тоз миг самичка)
в мрак, в смазващ задух, и в смут, и болка, страх небивали -
усещане това злокобно - е за друг свят мъка -
(това усещане е тъй злокобно - то е за друг по-лош свят мъка)
- такова страшно чувство не е за добрите хора,
за теб тез мъки бяха незаслужени,
не са за мойта майчица създадени,
с най-чисто сърчице прекрасно, с душичка най-добра -
(с най-чисто сърчице прекрасно и душичка най-добра)
в планински дъх и повей ласкав освежен,
в уханение на родна къща, дом свещен,
на твойта майчица и татко, и деца обичани,
в присъствие любимо и съпричастност искрена,
в спокойствие и в лекота на полет най-ефирен,
в усещане за обич, в нежност споделена,
и с впряг със бели кончета - в дъгата най-всецветна,
божа каляска твоя и за тебе отредена
- в покой за теб и в песен райска да превърна.
21.06.20 /22.06.20
Свидетельство о публикации №120062109453