Оратория на пути к запредельному Красимир Георгиев

Добрых  людей ожидает ад,
ибо гибнут они привычно без слов,
ибо привыкли они  страдать,
сжав зубы, от ударов Ангелов.

Бросил меня поток в горные скалы,
там прошлое безвозвратно исчезло.
И вечером видно  сквозь стены мне стало -
я столкнулся с бездонной бездной.

До будущего мечты не доживают,
жизнь залила всего меня болью.
И природа больше не цветная,
серой бушует юдолью.

Углем истина пишет обманчиво:
смерти тяжкая рана невыносима,
для того кто ушел,  то не значимо, 
тому, кто остался, непереносимо.

Я сломлен ангельскими миражами,
потому что прошлое меня настигло,
в том месте, где путь завершаем,
перед будущим стену воздвигло.

Среди теней вокруг  я человек на дне,
среди людей вокруг  я тенью блесну.
В гробу тело мое в легком сне
готовится к своему вечному сну.

Ангельский хор поет мою тризну.
Оркестром  торжественная отрада.
Я капризный солист своей жизни,
и Бог на меня смотрит из ада.

                Написано 12 июня 2020 г.


Красимир Георгиев
ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.

                Написано: 12 юни 2020 г.
http://stihi.ru/2020/06/13/2