Семён Надсон Весенние ночи Пролетни нощи

„ПРОЛЕТНИ НОЩИ” („ВЕСЕННИЕ НОЧИ”)
Семён Яковлевич Надсон (1862-1887 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Семьон Надсон
ПРОЛЕТНИ НОЩИ

О, пролетни нощи! Години пребродил,
с каква вдъхновена и сладка печал
на химна на пак оживяла природа
откликвах с чувствителната си душа!

В сумрака им бял наши пролетни нощи –
с дихание цветно, с мъглива нерад,
с девича тъга, с призив още немощен,
с поля и ливади в безбрежния свят.


Ударения
ПРОЛЕТНИ НОЩИ

О, про́летни но́щи! Годи́ни пребро́дил,
с каква́ вдъхнове́на и сла́дка печа́л
на хи́мна на па́к оживя́ла приро́да
откли́квах с чувстви́телната си душа́!

В сумра́ка им бя́л на́ши про́летни но́щи –
с диха́ние цве́тно, с мъгли́ва нера́д,
с деви́ча тъга́, с при́зив о́ще немо́щен,
с поля́ и лива́ди в безбре́жния свя́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Семён Надсон
ВЕСЕННИЕ НОЧИ

Весенние ночи!.. В минувшие годы
С какой вдохновенной и сладкой тоской
На гимн возрожденья ожившей природы
Я весь отзывался, всей чуткой душой!..

Весенние ночи с их сумраком белым,
С волнистым туманом, с дыханьем цветов,
С их девственной грустью, с их зовом несмелым,
С безбрежною далью полей и лугов…

               1884 г.



---------------
Руският поет, писател и публицист Семьон Надсон (Семён Яковлевич Надсон) е роден на 14/26 декември 1862 г. в Санкт Петербург. Завършва Павловското военно училище (1882 г.). Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Свет” през 1878 г. Работи като секретар в сп. „Неделя”. Публикува стихове, фейлетони и рецензии в издания като „Заря”, „Слово”, „Устои”, „Русская мысль”, „Отечественные записки”, „Дело”, „Северный вестник”, „Еженедельное обозрение”, „Herold” и др. В лириката си отразява скръбта на честния, не намиращ своето място в живота интелигент, съчувствието към страдащия брат („Друг мой, брат мой...”). Пише стихове с Некрасовско  гражданско звучене („Сколько лживых фраз, надуто-либеральных”), поемата „Христианка” (1878 г.), драмата в стихове „Царевна Софья” (1880 г., публикувана през 1902 г.), много разкази и очерци. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1885 г.) и на книгата с литературна критика „Литературные очерки. 1883-1886” (1887 г.). Умира на 19/31 януари 1887 г. в Ялта.