Фрагменти - 31. 05. 2020

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***


Фрагменти

Смесване на разнотипни елементи

В сънищна ситуация в среда съвсем позната и близка от ежедневния ти живот в будната реалност, в която почти всички елементи са актуални свързани с последни събития в живота ти, може да е вграден един елемент, свързан с твоето минало от преди години, което да не ти прави никакво впечатление и да намираш за съвсем нормално и реално. Например в съвсем позната среда и действия, приличащи на живота ти от последните дни се включва човек, който го няма в твоя живот от години и заедно с неговото включване в съня се интегрират и разни обстоятелства, съображения, намерения и твои мисли, които са се отнасяли към реалността,свързана с този човек преди много години.

Смесване на множество от смислови фрагменти

Понякога след като се събудим ни е трудно ясно и последователно да визуализираме  току-що сънуваните сънища, въпреки че в този момент получаваме серия от редуващи се и взаимно изместващи се проблясъци от картини и моменти. Трудно ни да видим в полето на вътрешния си поглед фиксирани и стабилизирани картини, както и последователното развитие на ситуацията с оформени отделните последователни моменти и картини. Опитваме се абстрактно да си определим и формулираме поне смисъла на ситуацията или на отделни моменти от нея. Донякъде може да успеем да определим някои аспекти на смисъла на една или друга част на ситуацията, картина или момент. Донякъде може да успеем смътно да си представим в неясни контури картина от един или друг момент в съня. И като се замислим в такива случаи си даваме сметка, че понякога една сънищна ситуация сякаш е съставена и "изтъкана" от цяло множество отделни смислови фрагменти, всеки от тях свързан с едни или други моменти и аспекти от живота ти и твои възприятия и мисли в различни периоди и моменти във времето. Сънищната ситуация може да има ясно и последователно подредено действие, но различните елементи от това действие и развитие се докосват и са свързани с различни смислови фрагменти от това множество, често преливащи и смесващи се. Получава се като една смесица от усещания, свързващи различни моменти от сънищната ситуация с най-различни други твои представи и възприятия от различно време. В това множество от смислови фрагменти не е лесно да се ориентираш, когато се опитваш да визуализираш точно ситуацията и да определиш точния смисъл, цел и съдържание на нейното действие, твоите възприятия, намерения и мисли в съня. Сякаш границата между тези смислови фрагменти е неопределена и променяща се. Възприятието ти от опита да осмислиш и разбереш такава сънищна ситуация ти напомня за неопределеността в квантовия свят, неопределеността в състоянието и движението на квантовите частици. Започваш да се чудиш, доколко сънищните процеси, сънищата и въобще мисленето ти включително и в будно състояние, се оказват под прякото въздействие върху процесите на тяхното конкретно оформяне (доколкото ние имаме възприятие и усещане за конкретно оформяне и конкретни мисли и представи) на квантовия принцип на неопределеността и въобще на пряко въздействие чак от равнището на квантовия свят.

***********************************************************


„Гледане” – „виждане” по време на съня

„Гледаш” отпред като на екран ситуация. Тя се отнася и до теб – ти в нея участваш, знаеш това. „Виждаш” на екрана група хора там някъде пред теб. Ти си част от тази група, ти в нея участваш, знаеш това.

Както „гледаш” събитиета от разстояние като на екран, така в определен миг ти се оказваш в самата група и вътре в действието.

Докато „гледаш” като на екран как групата влиза в някакъв тунел или вход, когато посленият влезе и ти изведнъж вече не си пред екрана а в самата група, може ти да си посленият влязъл.

Както „виждаш” отстрани как групата влиза в тунела, когато последният от нея влезе, в този миг „виждаш” групата от другата страна как се появява през тунела.

Докато „гледаш” отстрани групата как влиза или се появява в един момент се оказваш в нейните редици.

Когато „гледаш” отстрани като на екран погледът ти може и да скача отляво надясно и отдолу нагоре разглеждайки ситуацията. Това може да не продължи дълго докато скоро в един момент ти се оказваш участник в самата ситуация. От този момент погледът ти вече „наблюдава” и „гледа” различно, ти не „гледаш” някаква ситуация на дистанция от теб като на екран, ти вече „гледаш” като участник в събитие, който „гледа” пред себе си в посоката, в която групата се движи, с поглед насочен напред, независимо дали „гледаш” обекти съвсем близо пред теб или отдалечени.

А и в определен момент „гледането” вече може да не е прекият източник на информация, в смисъл, че и без да търсиш с поглед ти знаеш и „виждаш” това, което е пред теб или което се случва.

***********************************************************

Двете нива на паметта и визуализации


Триста петдесет и първият ден

Второто – вътрешното ниво на паметта

Защо когато гледаш някаква картина или изображение около теб, дърво, улица и т.н., и след като си затвориш очите не можеш да „видиш” с вътрешния си поглед по същия начин тази картина или изображение както докато си я гледал преди малко с отворени очи?

Но в сънищата си можеш да ги „видиш”. Дори по същия начин, по който си ги видял в будното си състояние в реално време.

Защото изображението, макар и да оставя следи в паметта ти, не се „запечатва” веднага като готово изображение, като картина, до която твоето будно съзнание (или Асоциативната каскада на будното ти състояние) да има непосредствен достъп и да може да го възпроизведе веднага по същия начин, както когато зрителните импулси в будното ти състояние при гледане с отворени очи се възприемат и асоциират, и осмислят като готови изображения от будното ти съзнание в реално време (чрез Асоциативната каскада на будното ти състояние) вследствие на тяхното достигане до съответната „Приемна зона” в кората на мозъка и последвалото им асоциативно обработване (сравняване, разпознаване, идентифициране) и възприемане.

При затворени очи будното ти съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние) няма достъп до такъв процес (който се подхранва в реално време от постъпващите зрителни импулси и тяхното асоциативно обработване и възприемане като картина). Веднъж преминали, асоциирани, „видени” в реално време в будното ти състояние, в хода на този процес те се обработват и „запечатват” в паметта ти, но не във вид на тази картина, чиито елементи си асоциирал и която си възприел в реално време, а във вид на преработена информация – във вид на „следи-отпечатъци” във формата на съответните невронни структури и асоциативни връзки.

Тази информация се наслоява, събира и подрежда във Второто-вътрешното ниво на паметта. Асоциативната каскада на будното състояние (и будното ти съзнание) няма пряк достъп до нея.

Второто-вътрешното ниво на паметта е изолирано от Асоциативната каскада на будното състояние, така както изолирана от нея е и Вътрешната асоциативна каскада (и „Вътрешното Аз”). От Асоциативната каскада на будното състояние няма пряк оперативен достъп по твое собствено желание и волеизявление в будното ти състояние. (Освен ако не постигнеш интегрирано съзнание).
Достъпът до Второто-вътрешното ниво на паметта принадлежи на „Вътрешното Аз”, но не и на будното ти съзнание.

Това не е информация, не са картини и визуални елементи от картини и изображения, „запечатани” и съхранени в някаква форма и вид, съответстващи на твоята представа за формата и вида им така както си ги „видял” с отворени очи в реално време с твоето възприятие и осъзнаване на тези картини и изображения, случващо се в реално време в обхвата на  Първото-външното ниво на паметта, с което и в рамките на което оперира Асоциативната каскада на будното ти състояние.

 Ако такива евентуални „следи-отпечатъци” биха останали в това Първо-външно ниво на паметта ти, то тогава в будно състояние в момента, в който пожелаеш със затворени очи пряко и веднага щеше да имаш непосредствено възможността да ги възприемеш отново и да ги „видиш” по същия начин, или евентуално да направят някаква хипотетична обратна връзка с „Приемната зона” и отново да последва повторен или пореден същият процес на асоцииране – сравняване, разпознаване, идентифициране и възприемане, като същата картина или изображение, които си видял първоначално в реално време да можеш отново да „видиш” и със затворени очи.

В реално време в процеса на разпознаване и асоцииране възприемаш с мозъка си като „виждане” картината, изображението – погледът ти скача от точка на точка и сумарно в асоциативния процес се създава твоето възприятие на „виждане” на изображението, което е представа – общо резултатно възприятие на твоето будно съзнание. В Първото –външното ниво на паметта ти остават само „следите-отпечатъци” от смисловото значение на този процес – видял си, гледал си дървото, то се намира там, още не са го отсекли, от него може да се направи нещо, то ти дава кислород, то е красиво и т.н.

Но за „следите-отпечатъци”, които могат да възпроизведат тази обща представа във вид на изображение трябва да се отвори „врата” към Второто-вътрешното ниво на паметта и този достъп принадлежи на Вътрешната асоциативна каскада – на „Вътрешното ти Аз” и може да бъде предоставен на Асоциативната каскада на сънищата чрез „Генератора на сънищата” за включване в твоите сънищни ситуации.

Първото – външното ниво на паметта съдържа мисловни и смислови елементи, участващи в процесите на осмисляне, разбиране, асоцииране със значения, осъзнаване на смисъла на нещата, в асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, в мисловните и осъзнаващи процеси на „Външното Аз”, в свързването и асоциирането на елементи и обекти с тяхното значение, в съзнателния процес, в осъществяването на съзнанието, на самосъзнанието.

Второто – вътрешното ниво на паметта съдържа елементи от образи, изображения, картини, които в будно състояние не можеш да достигнеш и да „видиш” ясно с „вътрешен поглед”. Тези изображения , елементите от тях се комбинират и включват по време на сънищата.  Достъп до тях има „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада и нейният механизъм – „Генераторът на сънищата”. Те се включват и самите сънища се осъществяват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, като достъпът до тях се открива, предоставя чрез „Генератора на сънищата” и съответно чрез „Вътрешното Аз”.
„Вътрешното Аз”, или Вътрешната асоциативна каскада, има свои канали за асоциативни връзки както с Асоциативната каскада на будното състояние, така и с Асоциативната каскада на сънищата (или с хибридна Асоциативна каскада – при сближаване на формите, асоциативно преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с проявления на Асоциативна каскада на будното състояние), а така също и с двете нива на паметта – и с Първото-външното и с Второто – вътрешното.

Вътрешната асоциативна каскада има пряк достъп и контакт до Второто-вътрешното ниво на паметта, където е съхранен депозитът с елементи от изображения и картини, които могат да бъдат видени като такива с вътрешния поглед, но за тази цел трябва да придобиеш специални способности, каквито обичайно човек няма (ако искаш да ги „виждаш” и „разглеждаш” в будно състояние със затворени очи). Но тези елементи на изображения, съхранени в този депозит (в който постъпват постоянно все нови и нови, всеки ден), се включват в Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните ти ситуации, в които ти „виждаш” и участваш в среда с най-разнообразни ясни изображения, каквито иначе обичайно не можеш да видиш в будното си  състояние с вътрешния си поглед. Асоциативната каскада на сънищата е процесът, който води до резултата – сънищните ситуации, твоите сънища, в които се комбинират елементите от този депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.

В сънищата ти участват елементи и от Първото –външното ниво на паметта, което става в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, в който се включват съответните елементи с логическото им свързване, елементи със смислов характер, осигуряващи значението и съдържанието на събития, вкл. „следи-отпечатъци”, представляващи и изразяващи смисъла и значението на „следи-отпечатъци” от изображения, визуални елементи от околната ти среда, които постоянно виждаш в ежедневието си, множество от тях – многократно. Но дори и тези последни изображения или техни елементи, ако се опиташ да си представиш със затворени очи, би могъл само доста смътно да „видиш” с вътрешния си поглед, и всъщност дори и тях не можеш да видиш ясно, а по-скоро си ги представяш с тяхното значение, евентуална представа за тяхната „геометрия” и подреждане, определена смислова представа за тяхната същност и съдържание, разположение, но не и да ги видиш така, както би било ако си отвориш очите. Но по такъв начин ясно и детайлно както би ги видял и гледал с отворени очи можеш да ги „видиш” и „гледаш” в някой свой сън.

Всяко включване на ясни изображения, присъстващи в сънищата ти и оформящи ги все едно участваш в една реална ситуация, или гледаш филм, идва от Второто–вътрешното ниво на паметта, където се натрупват във вид на преработена информация изображенията така, както си ги възприел от реалността от твоите наблюдения, впечатления и сенситивни преживявания, от получаването на визуална сенситивна информация, и откъдето през вътрешния асоциативен процес ти можеш да ги „видиш” и „разглеждаш” в сънищата си в същия им вид, в който си ги възприел със съзнанието си в реално време когато си ги гледал с отворените си очи.

От Второто-вътрешното ниво на паметта ти едни или други елементи от съхраненото ти там визуално богатство се поемат и предоставят, комбинират във всякакви, понякога най-невъзможни или непредполагаеми комбинации, понякога съвсем реалистично на вид, друг път не дотам подобно на реалността, и се включват в Асоциативната каскада на сънищата.

„Генераторът на сънищата” като механизъм и елемент на Вътрешната асоциативна каскада е в постоянен контакт с Асоциативната каскада на сънищата и той предоставя визуалната информация за визуалното оформяне на сънищните ситуации, освен че комбинира и техните сценарии.

Има разлика между Второто-вътрешното ниво на паметта и вътрешните пластове на паметта, с които се има предвид вътрешни пластове на Първото-ниво, и от които евентуално може да си спомниш и възстановиш забравена информация, която е било излязла от категорията на постоянната ти трайна памет. Но това няма да е визуална информация с образи, каквито се съдържат във Второто-вътрешното ниво. При такава информация, която можеш да реактивираш, причината на нейното потъване във вътрешните пластове е съответната й степен на стабилност и на степента на стабилност на асоциативните й връзки, което е съвсем различно от състоянието на визуалната информация във Второто-вътрешното ниво.

Обикновено, при обичайните състояния, когато затвориш очи може пред вътрешния ти поглед да останат смътни очертания, контури, представа, но това е отражение от активираните по време на гледането преди малко или елементи на ретината на окото, или на „Приемната зона” – няма особено значение – образите са смътни и са по-скоро набор от сенки и очертания, които може да се появят за кратко – секунди, и бързо изчезват – това не са изображенията, картините, които току-що си гледал с отворени очи, това е само останал от тяхното гледане краткотраен слаб рефлекс.

При хипноза, в случай, че индивидът е податлив и се отдаде на ефекти на външното въздействие, се осъществява присъщ механизъм, при който може да се стигне до състояние, в което да се стимулира процес, при който да се освободят определени ключове, стабилизиращи Асоциативната каскада на будното състояние в нейния модел и да се премине към хибридна Асоциативна каскада, но не в състояние на сън, а в будно състояние, при което може да се открие мост на асоциативна връзка чрез Вътрешната асоциативна каскада до визуални образи във Второто-вътрешното ниво на паметта.

Ако си достигнал съответно съвършенство чрез медитация и ако успееш да навлезеш в такава (съответна степен на реална медитация), би могъл да намериш пролука към този депозит на Второто –вътрешно ниво и да „видиш” с вътрешния си поглед едни или други изображения. Това е напредък по пътя към интегриране на съзнанието, но не означава, че си постигнал такова интегриране.

25 май 2020 г.


Триста петдесет и вторият ден

Да се определи разликата между визуализация на сън, визуализация в будно състояние със затворени очи на позната среда, "виждане" по време на сън и "виждане" в будно състояние с отворени очи. Визуализация с представа за пространствено разположение,геометрични форми, вид на цветове, смисъл и значение на обекти, представа и осмисляне на общата схема и на същността на отделните елементи - обекти, пространствена визуализация "в дълбочина и на разстояние", но без да ги виждаш ясни, детайлизирани, точни и цветни в тъмното поле пред вътрешния си поглед така, както би виждал същата картина - обстановка с отворени очи, или също така и по време на сън (като в съня има различни варианти, степени, проявления, за разлика от будното състояние с отворени очи, когато моделът на проявление-възприемане е един и същ.)

Визуализацията на сънища има различни степени на яснота и приближаване или дистанция, в контекста на горното. Визуализацията в будно състояние със затворени очи има различни степени в зависимост от това колко близка и позната ти е средата-картината, която си представяш-визуализираш (колко време си бил впостоянен контакт с тази среда). Степени на възможен пряк асоциативен контакт на будното съзнание (и Асоциативната каскада на будното ти състояние) с визуалния депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.

26-ти май 2020 г.


Триста петдесет и третият ден

1) Визуализацията в будно състояние със затворени очи на елементи, изображения, образи, обекти от окръжаващата те среда, които са ти познати в различна степен и които многократно си виждал, гледал, наблюдавал (някои от тях в продължение на години, цял живот)се получава с вътрешно възприятие и "виждане" на "изображения" и очертания на съответните обекти с различна степен на пространствено разположение в полето на вътрешния ти поглед с не добре очертани и преливащи се контури, с представата в момента и осмислянето какво точно представляват, как са разположени, в каква "геометрия" и последователност, но с възприятието им само като контури, пространства, форми, които знаеш, че представляват съответните "обекти" с тъмни, сивкави цветове, размити сенки - околното разположение на твоето жилище, какво е вътрешното разположение, къде какви мебели и предмети се намират,улицата, на която живееш, как продължава в дълбочина, сгради и къщи след нея една след друга, дървета и др. Но това възприятие и такова визуализиране на позната среда със затвореуни очи в будно състояние може да е с различни степени на приближаване, в зависимост от качеството, придобити способности, умения, или просто съответно състояние или настройка на този, който визуализира и си представя, като в различна степен контурите могат да придобиват по-голяма яснота и точност, а сивкавите цветове могат да се "проясняват", дотам, че в определени случаи и състояния да оставаш с впечатлението и да получаваш възприятието, че "виждаш" (представяш си) със затворени очи познатата среда или обекти около себе си със съществена степен на приближаване, включително и с възприятието за едни или други цветове на съответните обекти или пространства. С други думи, обичайно визуализацията е неясна, с общо "виждане" и с представа кое къде е разположено и какво е неговото съдържание и значение, и в неясни сиви тонове, но при определени условия или състояния, визуализацията може да е по-точна, вкл. и с възприятие в определена степен за съответните цветове.

2) По време на сънуване и сънища се отваря асоциативна връзка между Второто-вътрешното ниво и Първото-външното ниво на паметта в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. Асоциативната каскада на сънищата се осъществява в обхвата и на двете нива. При развитие на процес на "осъзнаване" и самоидентифициране в по-голяма степен се включват проявления на Асоциативна каскада на будното състояние и се оформя в по-голяма степен хибридна Асоциативна каскада. При тези процеси също в по-голяма степен се включват и елементи от Първото-външното ниво на паметта.

3) "Сънищното пространство" включва елементи в обхвата и на двете нива - и на Първото-външното и на Второто-вътрешното.
При осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата или развитието й като хибридна Асоциативна каскада визуалните елементи от Второто-вътрешното ниво и смисловите елементи от Първото-външното ниво на паметта се комбинират /избират и комбинират/ в асоциативния процес в сценария на сънищата с участието, ролята, намесата на "Генератора на сънищата" като механизъм на "Вътрешното Аз" (и съответно на Вътрешната асоциативна каскада).

4) Асоциативната каскада на будното състояние и съответно будното съзнание нямат пряк волеви достъп до съдържанието на визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти, в което са натрупани, събрани, подредени или съхранени съответни информационни структури, изразяващи и представляващи множество визуални елементи, изображения, картини, минавали през очите ти и през съзнанието ти и натрупвали се там в продължение на целия ти живот, вкл. и през последно време до последните дни. Тези елементи се включват при оформяне на твоите сънища и преживяванията ти в тях, в които ясно и цветно виждаш и преживяваш най различни ситуации и обстановки. Но в будно съзнание, ти не можеш да влезеш там и да ги разгледаш по същия начин както виждаш нещата около себе си с отворени очи, и както си виждал тези елементи в един или друг момент когато са постъпвали в съзнанието ти и са се съхранили в този визуален депозит. Можеш смислово да си спомняш за едни или други елементи, изображения или обекти и спомняйки си да се опитваш да си ги представяш, но няма да си в състояние да ги видиш така, както се вижда с отворени очи, а визуализацията, споменът и представата ти ще може да са във вида, описан по-горе - в т. 1),вкл. и с опцията за възможни различни степени на приближаване.

5) В будно състояние със затворени очи (например, когато почиваш, или когато сутрин размишляваш, или обмисляш сънищата си, или си ги припомняш, или размишляваш върху процеса и т.н.) в определени случаи, при определена настройка или състояния, може да успееш да постигнеш, или да се окажеш в състояние, при което да се отвори достъп, пролука, портал към визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти. И тогава в полето пред вътрешния ти поглед да се появят цветни образи, изображение, картина, ситуация, обекти с движентие и пр. Буден си и усещаш своето тяло, но пред вътрешния ти поглед се е появила съответната визуализация. Прилича на "виждане" на сън в будно състояние, на моменто влизане в сън при будно състояние. Но въпреки това откриване на достъп, пролука или портал, който всъщност дава възможност за контакт на будното ти съзнание, на Асоциативната каскада на будното ти състояние с определени елементи от визуалния депозит и съответно на Второто-вътрешното ниво на паметта, визуализацията, "видените" образи, цветове, обект /при по-напреднал вариант - кратка ситуация с движение/ е случайна, тя не зависи от твоя избор, обикновено появилите се изображение или обект са случайни и неочаквани. Ти, твоето "Външно Аз", твоето себевъзприятие в този момент, твоето възприемане за себе си, изразът на твоето самосъзнание - "Ти" не можеш в този момент по твое желание да влезеш през този портал към Второто-вътрешното ниво на паметта си и да получиш свободен достъп до цялото съдържание на този твой визуален депозит, и последователно и системно да можеш да разгледаш всичко, което се намира там. (Това е така и ще е така поне докато не си постигнал интегриране на своето съзнание.)Достъпът ти е бил за случайни елементи, случайно и неочаквано е било това, което си успял да визуализираш в този момент на почивка, релаксация или размисъл в будно състояние със затворени очи.

6) При напредване в практиката или при определени състояния или настройка, не е изключено докато почиваш и размишляваш със затворени очи по точно определен въпрос или обект, при отварянето на такава пролука и достъп към визуалния ти депозит да ти се яви изображение, свързано с въпроса или обекта, по които си размишлявал. Това би наподобявало и състоянието, когато при съответна степен на медитация можеш да визуализираш и си представиш съответни изображения (например пламтящия лотос, изображение на съответното божество и пр.).

27-ми май 2020


Триста петдесет и петият ден

Понятието за полето пред вътрешния ти поглед може да има различни изражения.

Когато си буден и затвориш очи има две възможности (ако не започнеш целенасочено да си люлееш очите - очните ябълки, или да ги въртиш под затворените ти клепачи). Едната възможност е очите ти - очните ти ябълки да останат в същата позиция - т.е. "погледът ти зад затворените клепачи" и съответно очите ти ориентирани напред.
 
Другата възможност е да отместиш - насочиш очните си ябълки нагоре - към веждите. При този втори вариант възприятието е различно и можеш да усетиш по-бързо пропадане навътре в себе си, без обаче да стигаш до напрежение в очите. При първия вариант вниманието ти остава насочено към външния свят и сякаш през клепачите си продължаваш да "гледаш" навън, знаейки какво има там.

Когато (в контекста на първия вариант) буден гледаш обекти пред себе си - например, обстановката в помещението, в което се намираш, или съседната сграда през прозореца и затвориш очите си като очите ти - очните ти ябълки останат в същата позиция - насочени напред, и съответно напред остава насочен "погледът ти зад затворените клепачи" има две възможности. Когато затвориш очи и продължиш да "гледаш" напред, пред "погледа ти зад затворените клепачи" се появява една тъмна плоскост. В първия момент или първите моменти тя сякаш е съвсем близко пред теб. Ако продължиш да гледаш напред в тази плоскост може да "видиш" някои различни ефекти, вкл. може да "видиш" тази плоскост да се отдалечава пред теб и да се позиционира на известно разстояние. Продължавайки да гледаш, може в тази плоскост да се оформят едни или други сенки, проблясъци, дори размити фигурки. Това е така. Същевременно, ефектът който се получава като възприятие пред "погледа" ти след като затвориш очи в будно състояние може да се различава, в зависимост от това какво си наблюдавал, или погледнал, докато очите ти са били все още отворени, колко е бил светъл или осветен обектът, дали е бил блестящ или с мека сметлина, с какви цветове е бил, от една страна, и доколко ти е познат обектът, колко пъти си го гледал и наблюдавал, от друга страна.

Първо, като затвориш очи в тъмната плоскост пред погледа ти може да се появи за кратко, секунда или секунди, светло сияние, светли проблясъци. После тоновете потъмняват. Може да забележиш някакви сенки, контури и конфигурации, които да са съвсем размити и разбъркани, и които да представляват разни полета, по-сиви или по-тъмни петна, които приблизително биха могли да ти напомнят за външното разположение на контурите и елементите на обекта, който си погледнал преди да си затвориш очите. Това е по-слабият резултат. Но този ефект може да е по-силен, и когато затвориш очите си, може би след моментно присветване или проблясък, пред погледа ти в полето пред тебе да се оформят в тъмни, сиви и по-светли нюанси контурите и очертанията на обекта който си гледал току-що - това са фигури в тъмно, сиво или малко по-светло - и ти виждаш като такива очертани петна отсрещната сграда с нейните прозорци, нейните линии, очертания, или виждаш като тъмни и по-светли очертания и форми предмети в помещението, в което се намираш. При този вид визуализация плоскостите пред вътрешния ти поглед виждаш отстоящи в пространството на приблизително същите разстояния както обектите извън теб, които си гледал. Това е рефлекс на зрителните ти органи, останало възбуждане в ретината на очите ти, дори възможно в "Приемната зона" в кората на мозъка ти. Това е физиологичен рефлекс. Това е първият вариант. При него "виждаш" в полето пред вътрешния си поглед конкретно очертанията. При втория вариант след като погледнеш обекти в окръжението си, например предмети, портрети, снимки в помещението, в което се намираш, и след като затвориш очи без да ги "виждаш" в очертани на някаква плоскост пред "погледа ти зад затворените ти клепачи", ти в една или в друга степен успяваш да ги "видиш" и да си ги представиш, така както са разположени около теб, мебели, предмети, портретите, снимките, лицата на тези снимки, представяш си ги и ги "виждаш", но без да ги "виждаш" в някакво поле-плоскост пред теб, а това става вътре в главата ти, имаш чувството, че ги виждаш" някъде в средната част на мозъка си, сякаш там се отваря това пространство, което преди малко си гледал с отворени очи, знаеш, имаш чувството, възприемаш - лицата от снимките и портретите, обстановката и при това възприемане знаеш точно кое къде се намира, как изглежда, с какви цветове е, как изглеждат тези цветове, сякаш правиш мост назад във времето с многократните случаи, когато си видял с отворени очи. Това е визуализация, при която имаш чувството, че "виждаш" вътре в мозъка си обектите, предметите, снимките, лицата с техните цветове. В този случай, тази визуализация както и при първия вариянт, също е рефлекс на зрителните органи, но този рефлекс не остава просто и само физиологична реакция, ехо от възбудените елементи в ретината на очите ти или на определени ангажирани преди това структури от някаква зона на кората на мозъка ти, а от този рефлекс се е развил следващ асоциативен процес, в момента, в който си затворил очи и си погледнал зад затворените си клепачи натам, където са били предметите около теб, и си си спомнил какво точно има около теб, какви предмети, портрети и снимки са подредени, продължил е асоциативният процес, който е довел до това твое възприятие за визуализиране в някакво пространство в средната зона на твоята глава, разширяващо се при самата визуализация и извън нея.

Когато затвориш очи и си представиш улицата, на която живееш, визуализираш я пространствено по втория начин - вътре в мозъка си, а не само на една плоскост пред затворените ти очи. Когато визуализираш сънищата си има различни варианти. В повечето случаи ги визуализираш вътре в съзнанието си - с възприятие подобно на описаното по-горе във втория вариант. И при тези визуализации имаш вътрешното усещане, че възприемаш донякъде и цветове. Но в множество случаи при тези вътрешни визуализации може в по-голяма степен просто да имаш знанието, осмислянето какво представляват съответните обекти и елементи, осмислянето, а не възприятието, че ги виждаш там пред теб. Между това знаене и осмисляне и възприятието, че ги "виждаш" границата е тънка, плаваща, а преценката, какво и как точно възприемаш не е лесна. Не винаги можеш да го определиш и да си дадеш ясно сметка какво и как си възприел или "видял". Но има и случаи, когато сънят е бил по-ясен, по-ярък, имаш страхотни свежи спомени от дадени ситуации и когато си затвориш очите и ги визуализираш, сякаш ги виждаш на няколко метра пред теб точно като на тази плоскост през вътрешния ти поглед, плоскостта пред "погледа зад затворените ти клепачи". Понякога "виждаш" тези картини в тази плоскост по-близо, няколко метра пред теб, току пред теб, понякога ги виждаш малко по-далече, ако споменът не е добър, може да имаш чувството, че картината е някъде там на дистанция, има случаи, когато картината от по-отдалечена може да започне да се приближава към теб, а също и когато от възприемането, че "виждаш" в плоскостта пред погледа си се преминава към възприятието, че "виждаш" ситуацията вътре в главата си, в съзнанието си, ясните очертания може да бъдат заменени с разбирането, осмислянето какво представлряват елементи или обекти. В този смисъл, понятието за "полето пред вътрешния поглед" е относително, и различен характер и същност може да има процесът на визуализиране. В тези процеси се намесват различните нива в паметта - едното /Първото-външното/, в което са значенията, елементите, свързани с осмислянето, структури, представляващи значения, които могат да ти създадат възприятието за това, че "виждаш" познати неща, и другото /Второто-вътрешното/, в което са съхранени структури, изразяващи конкретно визуалната форма на обекти и елементи, повече или по-малко стабилни, и повече или по-малко точно "запечатани". Те се явяват в сънищата. Доколко ги "виждаш" в сънищата си същите, каквито си "видял" и възприел в съзнанието си  някога с отворени очи, доколко това виждане в съня ти съответства или се различава от онова възприятие вследствие на виждането им с отворени очи, доколко понякога в това "виждане" в съня са се включили само значенията и знаенето за смисъла на елементите от Първото-външното ниво - можеш да прецениш само ако си в състояние добре да си припомняш и визуализираш. Но в различни случаи и състояния в асоциативния процес се появяват възможности за контакти между двете нива. Без да можеш по желание да навлезеш във Второто-вътрешното ниво и да разглеждаш богатството на своя собствен визуален депозит, понякога това вътрешно ниво би могло да подпомага в асоциативния процес със своите елементи съответстващите им смислови структури на външното ниво, при твоите усилия и желание да визуализираш и да "видиш" определени образи.

29.05.2020


357 ден

Визуализациите биха могли да имат два основни вида проявление - образна и смислова.

Сутрин когато размишляваш и си припомняш сънищата, забелязваш, че визуализациите ти понякога имат и едно друго проявление - знаеш какво е имало там отпред в пространството "пред съзнанието ти", какво си "видял", каква е била неговата същност, какъв е бил неговият смисъл и съдържание, какво е било действието, колкото и то да е било кратко, но същевременно си даваш сметка, че не си го "видял" в полето през вътрешния си поглед или дори вътре в съзнанието си като фигури, сенки, контури, форми. "Видял" си го само с неговия смисъл и съдържание, току-що се е случило и ти знаеш какво е било.

Това е "смислова визуализация", за разлика от визуализации, при които в различни степени виждаш вътрешно от полусенки до по-ясни образи и ситуации - било в плоскостта пред вътрешния си поглед, било вътре в своето съзнание.

По подобие на визуализациите и "смисловите визуализации", има възприятия свързани със свука и думи, които чуваш или казваш. Изключвам случаите в сънищата, в които ясно "чуваш" какво говориш и ти казват, независимо, че го "чуваш" с асоциативните механизми на своето съзнание като готов резултат (а не като в момента обработвани звуци и тяхно осъзнаване).

"Вътрешно звуково проявление" - би било понятие когато си представяш, "чуваш" вътре в съзнанието си звуци, думи, когато някой ти казва нещо или ти казваш, когато в главата ти прозвучава гласът на твой близък човек, така както някога те е повикал или ти е казал нещо.

Вътрешното звуково проявление също може да е с два вида изражение - може да е съвсем осезаемо, макар и с различни степени на сила, когато получаваш вътрешното звуково възприятие, че си го чул, а може да е смислово, просто си представяш, осъзнаваш в момента, разбираш и знаеш, че си го чул и как си го чул, макар то да е прозвучало в ума ти само със смисъла и характеристиките, които ти знаеш.

31 май 2020 г.
357 ден

***********************************************************

Памет

/тълкуване според Йога на интегралното съзнание/

невронно-конфигуративна - невронни "следи-отпечатъци" - невронни конфигурации и невронни асоциативни връзки /придобити, създадени/

асоциативно-оперативна - установени механизми на свързване и взаимодействие
/вродена даденост на структурата, база и придобити, разработени, създадени - нервни и невронни асоциативни потоци, биохимични и физични взаимодействия, комуникация чрез физиологични механизми, други посредници, хормони, други елементи/
 
органно-структурна - части на мозъка със специфична структура и възможности за функции, елементи на нервната система, анатомични и физиологични  характеристики - подаващи сигнали и постоянно интегриращи се във възприятията и ставащи част от паметта /вродена даденост, база/

генетично-вродена - генетичен код и специфична обща структура и материална база /вродена даденост, база/

(Абстрактно и обединяващо - елементи от Океана на елементите на съзнанието)

Първото – външното ниво
Второто-вътрешното ниво

Първото – външно ниво
Външни пластове на Първото-външното ниво
Постоянна-трайна памет
Оперативна памет
Активна постоянна-трайна памет
Вътрешни пластове на Първото-външното ниво
Нетрайна памет
Забравени елементи информация, които в определени обстоятелства могат да се активират и да бъдат припомнени

Памет – невронно-конфигуративна и асоциативно-оперативна - Първо-външно и Второ-вътрешно нива – Океан на елементите на съзнанието