автор: Йорданка Радева
Обичам, когато тихо дъждът ме вали.
И се стича по мен, омокрил косите ми.
Небето разплакано сълза след сълза
към земята изпраща, оплодил ; мечтите.
Обичам кога се сливат сълзите му с моите,
така плачем си двама, аз и небето и сами.
Изливаме болката, таена дълго по някого.
После спокойно е... наплакани ставаме.
А облакът горе намусен, празен е някак,
само с контури- балон преди пръсване.
Тръгва си бавно, уморен навярно от чакане...
И дъждът с мен се сбогува, дъгата си праща ми.
Дъждовно
© Copyright: Йорданка Радева, 2020
Свидетельство о публикации №120053009212
Свидетельство о публикации №120053009212
Рецензии
