Владимир Левчев. Встреча

Среща

морето морето морето морето
отваря по плажа едни чекмеджета

изхвърля тела на любими умрели
и катове бабини бели дантели

въздиша октомври с лъчи сред листата
и скърца стаеният мрак зад вратата

под прилив на фарове върху тавана
и риби подскачат за миг над юргана*

студеното сънно море под чаршафа
часовник в ухото на мида на шкафа

и облият писък на обеден гларус**
и мидите с острия мирис на старост

ръждясали мачти планктонни мечти
делфинът се учи как да лети

приижда огромно и живо морето
което отдавна удави детето

отблясък от плясък е пясъкът ням
но всичко което го няма е там

там вътре е всяко забравено нещо
потъвам
      заспивам
              отивам на среща

Владимир Левчев
источник: liternet.bg/publish11/v_levchev/sreshta.htm


Встреча

а море а море а море а море
бумажники с пляжа уносит не споря

икрится телами усопших любимых
фамильных от бабушки кружев помимо

листву пожелтевшую тешит покоем
за дверью скрипит потаённою тьмою

огни маяков задирает приливом
и рыбок мгновенные па над периной

холодное сонное море под пледом
кукушка часов громогласит к обеду

и тявканье чайки на тщетной охоте
и мидии запах стареющей плоти

планктонные грёзы и ржавчина мачт
дельфиньи полёты над волнами вскачь

приходит огромное море живое
молчком утопившее детку покоем

песок оглушаемый отблеском поплеска нем
но всё чего нет не бывает есть в нём

забытое в недрах нелёгкое нечто 
тону
   засыпаю
          шагаю на встречу

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* гларусом (бакланом также?) зовут курортного бабника;
** рыбы скачут над периной моря ,ср. с пословицей «из-за блох сжечь перину», прим. перев.


Рецензии