...Прошлым летом проводила отпуск на море.
Когда пришла пора с ним прощаться, возникло ощущение,
что больше не придётся нырять в его волны.
И вот - пандемия...
* * *
А я прощалась с морем... Загрустило
Оно, слезами брызг обдав меня.
А сердце болью горькою саднило,
Последним жаром гаснущего дня.
Закат горел, пылал, что было силы.
Огонь и свет - любви прощальный дар...
Его волна порывисто гасила,
Чтоб заглушить в душе моей пожар.
А я прощалась с морем... Как навеки
С несбывшейся любовью и мечтой.
И только снимки, сувениры, слепки
Напомнят лишь о счастье быть с тобой.
О встрече губ, горячих и солёных,
В морской воде в кромешной тьме ночной...
И о камнях, холодных, оголённых,
Что остудил мятущийся прибой.
Луна подкралась тихо, незаметно,
Путь на волнах лучами проторив...
А мы не знали, что хмельное лето
Нам никогда уже не повторить.
...Уж отгорел закат, отдав все силы,
Лучом последним не коснувшись дна.
А я прощалась с морем. И грустила.
К ногам прильнула тихая волна...
* * *
ПЕРЕВОД НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК - ИРЕН ТОДОРОВА
http://stihi.ru/2021/10/27/7006
Сбогуване с морето
Нина Цурикова
... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия...
* * *
Сбогувах се с морето... Домъчня му.
Със сълзи, като пръски ме заля.
Горчива рана в сърцето заболя ме,
с последен зной умираше денят.
А залезът гореше с всичка сила.
Прощален, светъл дар на любовта.
Вълните тъй отчаяно гасиха го,
да спре пожара в моята душа.
Сбогувах се с морето... за последно
С любов несбъдната, с мечти във плен
Само снимки, сувенири непотребни
са спомен за радостта да си до мен.
И за целувки - страстни и солени.
В вълните морски, в мрака на нощта...
За камъните голи и студени,
обливани от морската вода.
Луната се прокрадна неусетно,
пътека по водата начерта.
Бе кратко щастието, мимолетно.
Единствено остана в паметта.
... Залезът, раздавайки последни сили
гасне. Лъч последен за изпроводяк.
Бях тъжна. Сбогувах се с вълните мили.
Една от тях се сгуши в моя крак…
Прощание с морем. С переводом Ирен Тодоровой
© Copyright: Нина Цурикова, 2020
Свидетельство о публикации №120052902200
Свидетельство о публикации №120052902200
Рецензии
Здравствуйте, Нина! Я очень люблю море и мне всегда трудно с ним разтоватся. Часто пишу стихи о нём. Даже в моём сборнике стихов, я посветила ему целый раздел. Поэтому же, эти Ваши стихи очень близки моему мировоззрению. Поэтому мне заходелось сделать перевод. Вот как он получился у меня.
Сбогуване с морето
Нина Цурикова
... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия...
* * *
Сбогувах се с морето... Домъчня му.
Със сълзи, като пръски ме заля.
Сърцето от горчива язва заболя ме,
с последен зной умираше денят.
А залезът гореше, пламтеше с всичка сила.
Прощален и светлинен дар на любовта.
Вълните тъй отчаяно гасиха го,
да приглушат и огъня в моята душа..
Сбогувах се с морето... като за последно
С несбъдната любов и със мечти.
И само снимки, сувенири непотребни
припомнят радостта, до мен когато беше ти.
За срещата на устните - горещи и солени,
Сред морските вълни и в мрака на нощта...
За камъните голи и студени,
изстинали от морската вода.
Луната се прокрадна - тихо, неусетно,
пътека лунна на повърхността изгря.
Не знаехме, че щастието ще е мимолетно
и ще остане единствено във паметта.
... Угасна залезът, раздавайки се със последни сили
без да докосне дъното последният му бяг.
Аз тъжна бях. Сбогувах се с морето и вълните мили.
Една от тях се сгуши тихо в моя крак…
Ирен Тодорова 25.10.2021 17:54 • Заявить о нарушении
Сбогуване с морето
Нина Цурикова
... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия...
* * *
Сбогувах се с морето... Домъчня му.
Със сълзи, като пръски ме заля.
Сърцето от горчива язва заболя ме,
с последен зной умираше денят.
А залезът гореше, пламтеше с всичка сила.
Прощален и светлинен дар на любовта.
Вълните тъй отчаяно гасиха го,
да приглушат и огъня в моята душа..
Сбогувах се с морето... като за последно
С несбъдната любов и със мечти.
И само снимки, сувенири непотребни
припомнят радостта, до мен когато беше ти.
За срещата на устните - горещи и солени,
Сред морските вълни и в мрака на нощта...
За камъните голи и студени,
изстинали от морската вода.
Луната се прокрадна - тихо, неусетно,
пътека лунна на повърхността изгря.
Не знаехме, че щастието ще е мимолетно
и ще остане единствено във паметта.
... Угасна залезът, раздавайки се със последни сили
без да докосне дъното последният му бяг.
Аз тъжна бях. Сбогувах се с морето и вълните мили.
Една от тях се сгуши тихо в моя крак…
Ирен Тодорова 25.10.2021 17:54 • Заявить о нарушении
Благодарю Вас за переводческий труд, дорогая Ирен! Рада, что у нас нашлись общие темы в творчестве. У меня тоже с морем много связано воспоминаний, отражённых в стихах.
Буду рада, если Вы найдёте те, которые захочется перевести на Ваш родной язык.
С теплом - Нина
Нина Цурикова 25.10.2021 18:37 Заявить о нарушении
Буду рада, если Вы найдёте те, которые захочется перевести на Ваш родной язык.
С теплом - Нина
Нина Цурикова 25.10.2021 18:37 Заявить о нарушении
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.