Мария Шандуркова. Настанет день... Перевод

Мария Шандуркова
А НЯКОЙ ДЕН НАС НЯМА ДА НИ ИМА...

А някой ден нас няма да ни има...
Какво е ден, какво е вечността?
В очите ни светлей искра неизтощима,
слухът лови космичната тъга...
Земята ни е слънчева сълза
и ний поглъщаме скръбта неутолима
когато тя ще се разделя с нас...
Защото някой ден нас няма да ни има...

Какво е ден? Какво е вечността?

Душата си отварям сутрин...
Като от прозорец, заблестял в лъчи
излитат птиците от нея
към оня връх, в мъгла обвит,
към езерото с плачещи върби,
към двора с бащиния стар геран
и знам, че в този ден ще бъда там
до вечерта
когато пеещи, гугукащи, щастливи
ще се завърнат птиците при мен.

Какво е ден? Какво е вечността?

А вечерта - е дом със говор тих
до бялата стена и рафта с книги,
където цяла нощ, разлистена, не стига
за мъдрост жаждата да утоли,
а нощните щурци издигат
магическите свои гласове,
звездите даже слушат и заспиват
и в ласки се преплитат влюбени ръце.

А някой ден нас няма да ни има...

Мария Шандуркова."Настанет день и нас с тобой не будет" Перевод с болгарского: Нина Цурикова.

Настанет день и нас с тобой не будет...
Каков тот день, какая вечность та?
В глазах своих погасят искру люди,
вселенская зовёт их высота...
Планета наша - солнышка слезинка -
с ней расставанье станет скорбным днём
и неизбежны горечь и поминки.
И жизнь без нас. Ведь мы уже уйдём.

Каков тот день? Какая вечность та?

Открою душу утренним лучам...
И выпускаю из неё, как стаю,
мечты, что птицы, к озеру в туман
где ивы, над водой склонясь, рыдают,
летят во двор отца. Герань цветёт.
Пробуду день. Дождусь - настанет вечер,
и птичий хор счастливо запоёт -
ко мне вернулись, радуются встрече.

Каков тот день? Какая вечность та?

А вечером - неслышный разговор
у полки книг, что рядом со стеной,
где не хватало ночи до тех пор,
чтоб жажду знаний утолить самой.
Сверчки поют,а звёзды засыпают
в волшебных снах. Магические звуки...
Меня тепло и нежно обнимают
любимые и ласковые руки.

Настанет день и нас с тобой не будет...