Обречена съм на вечни времена
да търся щастие в безкрайното небе.
Изпълваш ме с любов и самота
и виждам само твоето лице.
Със мен си и не си със мен,
ти някъде си там, на небесата.
Ти правиш светъл всеки моя ден,
и радва се като дете Душата.
Бъди със мен завинаги в сърцето ми,
за теб оставям най-уютно място.
Ти ще ме вземеш на разходка във небето,
за да се върнем двамата обратно.
Ще донесем със шепи светлина
за теб, за мен, за цялата Земя.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 28
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042309635
Свидетельство о публикации №120042309635
Рецензии