Эдвин Сугарев. Тишина

Тишина

Где бушевал звук
осталась
лишь тишина
Где стихи чистили
перья от клещей
осталась
лишь тишина
Где распускался зов
осталась
лишь тишина
Где твой сонный шёпот
глушил заутреню
осталась лишь тишина
лишь тишина
лишь тишина

Донная тишина
Сальная тишина
Тишина подобная соли и кварцу
на рану
Тишина как приговор предсмертному хрипу
Тишина как в горле утопленника
Тишина как пересохшее море
перенасёленное жаждами отшельников
как сон ветра в остове лодки
как смерть мизгиря в зной

Донная тишина
Алчная тишина
Ниже дна не нырнёшь тише не бывает
Тишина до дрожи от тишины
потрескивающая как древний череп
Крик обращённый в соляной столп
Хрип вытолкнувший чоп ковчега
Грустные ибисы
чистящие перья
от стихов
Гул падения последней песчинки
возвещающий гибель времени
Голос водоросли удушенной
в объятияъ кипучей земли
Долгая тишина
Глухая тишина
Тишина трескающаяся

Тишина трескающаяся
как сухой прах прободаемый побегом осины или ореха
как штукатурка минарета тужимая скорбными корнями смоквы
проникшими между временами античными кирпичами
как мычание немой детки
как слово сродни внезапному испугу
как вопль всмотревшегося в своё дно
и ужасное эхо на поверхность иному
и как болезненный вопль
начала слова некого бога
пресотворяющегося
прежде свирепо вкусившего
от трепетного плода тишины

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Тишината

Там където бе вилнял звукът
сега остана
само тишина
Там където стиховете чистеха
кърлежи
от своите пера
Там където се разпъпваше викът
сега остана
само тишина
Там където твоят сънен шепот
по-силен бе
от утрото камбанно
сега остана само тишина
само тишина
само тишина

Дънна тишина
Мазна тишина
Тишина подобно сол и кварцов пясък
сипната над раните
Тишина като присъда над предсмъртен хрип
Тишина като във гърло на удавник
Тишина като пресъхнало море
пренаселено от жаждите отшелници
като сън на вятър в скелета на лодка
като смърт на паяк в маранята

Дънна тишина
Стръвна тишина
По-долу в тихото не можем да се гмурнем
Тишина трепереща от себе си
тракаща се като древен череп
Вик превърнат в статуя от сол
Хрип пробил през чвора на ковчега
Тъжни ибиси
които чистят
стихове от своите пера
Тътен от последна песъчинка
възвестяващ гибелта на времето
Глас на водорасло удушено
от прегръдките на врялата земя
Дълга тишина
Сляпа тишина
Тишина която се разпуква

Тишина която се разпуква
като суха пръст под стъбълце на трепетлика или орех
като хоросан на минаре под корените тъжни на смокинята
поникнала във процеп между тухлите понякога антични
като глас на нямото дете
със словото сродено след внезапен уплах
като крясък на човек прогледнал в свойто дъно
и в ужас устремен отново към повърхността на другия до него
и като болезнения вопъл
с който словото на нечий бог започва
своето повторно сътворение
след като свирепо е отхапал
от тръпнещия плод на тишината

Едвин Сугарев
Из сборника «Лоши сънища»
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/tishinata.htm