Животът ми беше -
едно безкрайно мълчание.
Животът ми беше -
сух и гневен барут.
Една въздишка, едно стенание,
омраза, мъка, душевен смут.
Животът ми е -
едно смирено мълчание.
Животът ми е -
най-нежната песен в света.
На миналото си излекувах раните,
сега живея в реалността.
Реалността е Бог,
а Той е вътре в нас.
Приемам ли реалността
и я обичам такава, каквато е,
а не такава, каквато искам да бъде,
значи, приемам и обичам Бог.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 11
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042111354
Свидетельство о публикации №120042111354
Рецензии