Блага Димитрова. Непрерывно

Неспирно

Мъртвите убиваме неспирно
с камъни– грамади от надгробия,
с прашки еластични от слова,
с мемоари– мор за паметта им,
гласовете им глушим със шум.

И неспирно мъртвите възкръсват
изпод камъните с крехки стръкове–
сенките им остри са стрелки
в слънчевия завъртян часовник,
с леко люшкане отмерват всеки миг.

Без да ни заплашват мъртвите,
са безмълвния, жив вик на Времето.
Ние, вдигайки ръка на тях,
себе си убиваме неспирно
и се вкаменяваме сами–

Вън от Времето, вън от света.

Блага Димитрова
1986
Из сборника «Белези» т.2
Исходник см. по ссылке:
Непрерывно
 
Непрерывно убиваеем их
камнями– глыбами надгробий,
чествованиями– по рангам,
мемуарами– соседясь к ним,
шумами глушим их голоса.

Те непрерывно воскресают
прорастают из-под камней–
тени их что тени гномонов
вечных часов солнцеворота:
те отмеряют мгновения.

Мертвецы, нас не страшащие,–
безмолвный, живой зов Времени.
Мы, поднимая руку на них,
себя непрерывно и незаметно
убиваем– и каменеем

вне Времени, вне живого.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы